logomamaninjashop

Искаш ли заедно

Историята, която Нети ни разказва, ме накара да се замисля. Подобни модели на житейски ситуации съм виждала неведнъж в детските игри.

И съм се възхищавала колко лесно децата решават проблемите си, когато не им се бъркаме. Може да се сдърпат, да се скарат, но в крайна сметка винаги намират най-лесното и просто решение, което обикновено се оказва и най-доброто. Прочетете и помислете за своята ситуация. А после позволете на детето във вас да я реши.  

Лежа си на плажа и разсъждавам върху следната, на пръв поглед незначителна случка: Ева прави пясъчен замък. До нея приближава момченце на нейната възраст.

– Здравей, аз съм Тони.

– Аз съм Ева.

– Искаш ли заедно да строим замък?

– Добре.

След тези единствени думи, разменени между тях, момчето взима от ръцете ѝ кофичката и започва да строи замъка. Ева става, събира миди и започва да украсява замъка с тях. И двамата са щастливи и доволни от прекрасния си замък. Какво имам да ѝ разсъждавам на тази работа ли?

Имам, и то много. Експонирам себе си (за да не кажа всяка втора „съвременна, самостоятелна и силна” жена) в тази ситуация. Вариантите, които ми изникват на прима виста, са два и нито един от тях не прилича на реалната случка, разиграла се пред очите ми.

Вариант 1: Строя си аз своя замък. До мен застава Тони (или който и да било произволен представител на мъжката раса).

– Здравей, аз съм Тони.

– Аз съм Нети.

– Искаш ли заедно да строим замък?

– Всъщност, аз вече си строя замък. И, очевидно, се справям достатъчно добре и сама. Не мисля, че имам нужда от помощ. Ти защо реши, че имам?! Според теб замъкът ми не е достатъчно голям, достатъчно стабилен или достатъчно красив ли?! Приличам ли ти на жена, която не може сама да се справи със своя собствен замък?! Хайде, ако обичаш, вземай си мачовщината и си намери да впечатляваш някоя, която не може да се справя сама!

Тони си тръгва, а аз оставам да си строя сама замъка, доволна от това, че за пореден път съм натрила носа на представител на срещуположния пол, доказвайки кой всъщност е по-силният такъв.

Вариант 2:

-Здравей, аз съм Тони.

– Аз съм Нети.

– Искаш ли заедно да строим замък?

– Добре.

Тони взема кофичката от ръцете ми. Аз си я дърпам обратно. Той започва да трупа с ръце пясък и да го оформя като крепостна стена. Аз трупам с кофичката от другата страна. На всеки две минути контролирам неговата работа:

– Тук трябва да е малко по-високо.

– Еее, не чак толкова! Свали малко.

– Заглади външната страна, не виждаш ли, че е грапава?!

– Можеше да направиш последния участък малко по-прав, но, остави, аз ще го оправя.

– Сега защо се захвана с тази кула? Не виждаш ли, че аз бях започнала да я правя, преди да се наложи да минавам след теб, за да коригирам стената?!

Тони оставя кулата. Оставя и пясъка. Измива си ръцете в морето и тръгна надолу по брега. Прав му път! За какво му беше да идва?! Само, за да ми оплеска замъка! Ама и аз съм една – зная си, че сама си се справям най-добре, защото не се налага да поправям глупостите, които другите правят, обаче все пак му позволих да се набърка в моя замък… Това ще ми е обеца на ухото занапред!

А какво направиха Ева и реалния Тони?

Оставиха се на своите детски инстинкти и чисто подсъзнание – мъжът да строи къщата, а жената да я превърне в дом! Без излишни емоции и разсъждения и без излишен мониторинг! Виждала съм себе си безброй пъти в аналогични ситуации. Виждам и повечето жени около себе си в такива. И не спирам да се питам „Защо? Кому е нужно?”. Навярно, защото сме изтъкани от нелогичната необходимост да се доказваме, доказваме, доказваме… И да си усложняваме живота. И да има драма. Защото така се доближаваме до филмите, изпълнени с драматични обрати… За сметка на всичките реални възможности за радост и удовлетворение, които подминаваме като слепци в тъмна гора… Ще завърша тези си размисли с един апел (предимно към себе си, а след това към всеки друг), който е толкова тривиален и банален, че единственото, което правим с него е да въртим контекста му като надрана грамофонна плоча, изпразнена от съдържание:

Хора, учете се от децата си!

Последно променена в Вторник, 14 Август 2018 19:39
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам