Една читателка ни прати този текст. За щастие, не всички майки се чувстват по този начин, а се надявам този текст да помогне на останалите да преосмислят приоритетите си. На мен ми трябваха години, за да се откажа от обречената битка за перфектност, затова ми се иска вие да не чакате толкова.

Като човек, който не обича особено да разказва за своите проблеми, често се оказвам неволен слушател на чужди. И като такъв, забелязвам два типа майки, които се чувстват в безизходица. Едните са тези, които след раждането на децата си се опитват да обърнат света с краката нагоре, само и само да си върнат предишния живот. А другите са тези, които се обсебват от желанието да бъдат перфектни.

Първите ми е трудно да ги разбера. Нали затова ги раждаме тези деца? Защото искаме животът ни да продължи естествения си път и семейството ни да се развива. Това би трябвало да е желана промяна. А щом сме я желали, какво има да страдаме по това, което сме оставили назад? Да, на всяка жена ѝ се иска да остане насаме с половинката си или с приятелка, да отиде на кино или фитнес. И да, ако имаш възможност да откраднеш някой час за себе си, няма нищо лошо в това. Но не и тези искания да се превърнат в основна цел на съществуването ти. В крайна сметка тези деца няма да са вечно такива. Защо не се наслаждаваме на моментите с тях, докато все още децата ни предпочитат нас пред гаджетата си? След това ще имаме достатъчно време за себе си, но дали няма да роним сълзи за изгубените моменти?
 

Прочетохте ли

Имаш ли време за себе си?

А сега за втория тип – тези, обсебените от манията всичко да е перфектно. За съжаление, по мои наблюдения, тези жени имат малко изкривена идея какво е перфектно. В повечето случаи това се проявява в чисто физическите аспекти от съществуването на семейството. И да, казвам семейството, а не детето, защото жените се чувстват длъжни да се грижат за цялото семейство, в това число и за мъжа си. Но за това след малко. Сега да се върнем на децата. Когато са съвсем малки, се започва едно чистене, пране, гладене, стерилизиране. Малко по-нататък се продължава с готвене, пасиране и пак чистене, и пак пране и пак стерилизиране… Когато детето поотрасне, се почват едни курсове, частни уроци и пак готвене, и пак чистене, и пак пране… И всичко това на фона на 8-9-10-часов работен ден, защото трябва да подсигурим и финансово семейството си (все пак отдавна вече не само мъжете са отговорни за това). Тези жени са толкова заети, че дори нямат време да си зададат въпроса - кое е по-важно? Да има прясно сготвена храна всеки ден по 3 пъти (която вероятно детето няма дори да погледне, но това е друга тема) или да поиграеш на криеница с детето си? Детето да научи буквите и цифрите на 3 езика или да потича в парка с майка си или с приятелите си? Да седите вкъщи и да си разказвате на кого как е минал денят или да тичате на курс по пиано? Дали наистина има толкова голямо значение, че къщата цяла седмица не е чистена, а купчината дрехи за пране вече опира в тавана?

Прочетете и

Как се научих да танцувам с децата, а не с парцала

Тези жени, в съвсем ранен етап, губят връзката си с децата. Докато мама е заета да домакинства, детето расте самотно или си намира някой друг, към когото да се привърже - баща, баба, леля…. което е смъртна обида за майките, които са дали цялото си време и енергия, за да е всичко като по учебник, а в крайна сметка детето предпочита някой друг роднина, който едно пюре не е забъркал. Но за тези майки най-важното е, когато някой им дойде на гости, да завари един перфектно изчистен и подреден дом, защото вечно се притесняват от мнението на хората. Ако попитате тези майки как е било майчинството им, те ще ви отговорят, че е било най-ужасният период в живота им.
 

Вижте още и
Добре дошли в клуба на идеалните майки

Но за съжаление, манията на тези перфектни майки не свършва с децата им и перфектно изчистения дом. Те трябва и да са перфектни съпруги, но по някакви неразбираеми за мен критерии. Освен че трябва да се забъркат пюрета за децата, трябва да има кулинарни шедьоври и за бащата на тези деца. Неговите ризи също трябва да са перфектно изпрани и изгладени. Но не защото той има подобни изисквания към жена си. Защото самата жена смята, че е длъжна да върши всичко това. Защото, ако остави мъжа си да просне прането, тя ще се чувства като лоша съпруга и как после ще гледа майка му и приятелите му (чиито жени се грижат подобаващо за тях) в очите? Това, разбира се, впоследствие се обръща в жалби пред приятелки как мъжете нищо не пипват. Съвсем наскоро, една такава идеална съпруга ми се оплакваше как трябва да гледа мъжа си все едно й е второ дете. Както винаги, при подобни разговори, последва въздишка и коментар какъв късмет съм извадила с моя мъж. И както винаги обясних, че не става въпрос за късмет, а за личен избор. Да, има мъже, които очакват жените им да вършат всичко. Но има и много такива, които желаят да делят домашните задължения с половинките си. Но жените са тези, които смятат, че това не е мъжка работа и се нагърбват да слугуват на всички. Нима тези жени си мислят, че мъжете им ще ги обичат по-малко, ако не готвят и не чистят? Или така се чувстват по-пълноценни? Опитах се да намекна на въпросната позната, че сама си е виновна и съвсем скоро тя си призна. Как в началото на съвместния им живот той имал желание да готвят заедно, но тя все не била доволна от начина, по който той вършел нещата, и решила, че е по-добре само тя да готви. И сега се обвинява, тъй като усеща, че тя го е подтикнала да мисли, че домакинската работа е нейно задължение.

В крайна сметка и тези, обсебените жени, стигат до същата задънена улица като онези, които съжаляват, че изобщо са раждали и не им се занимава с деца и семейство. Те са толкова изморени, че единственото, което желаят, е както и другите, да намерят някого, на когото да оставят децата си. С тази разлика, че през спечеленото време просто искат да поспят или по-лошо - да изчистят. А колко по-хубаво би било в събота да поиграят с децата си, да си вземат храна от близката пицария и след като наследниците заспят, да си сипят по чаша вино, която да изпият в компанията на любимия си човек, насред купчините разхвърляни играчки…

Препоръчваме ви още:

Момичета, вие сами разваляте мъжете си
Въжето се държи от двама
Женско царство в мъжки свят