logomamaninjashop

Джобните пари: пътеводител за родители - Част 2: Как да ги използваме ефективно?

Моят опит: Джобните на Йоана

„Мамо, ще ми преведеш ли джобните за седмицата?“ е обичайното съобщение, което получавам още в петък от голямата ми дъщеря, студентка в Италия. Йоана получава джобните си седмично, защото сама пожела така. „По-лесно ми е да си разчета парите за седмица, отколкото за месец.“ Това е добро и осъзнато решение от нейна страна. Наистина е по-добре да останеш без пари в петък, когато очакваш превод в събота, отколкото да си похарчил всички пари за месеца още първата седмица и да ти остават 20 безпарични дни. Как все пак една 19-годишна, умна и амбициозна млада дама, дъщеря на финансист, все още не успява да се справи добре с управлението на парите?

Йоана беше на 14 години, когато замина да учи в пансион в чужбина. По нейно огромно желание, което с мъка на сърце удовлетворихме с баща й и, слава богу, беше само за една година, след която тя разбра, че това не е „нейното“ и се върна при нас. Но това беше и първият й опит да управлява самостоятелно пари. Започнахме да й изпращаме еднократно пари за месеца (преводите за чужбина бяха все още скъпи тогава, за да ги правим всеки ден или седмица). Всичко беше осигурено в училището и пансиона, а джобните й служеха да си купува закуски и други дребни неща. Йоана успя да направи всички възможни грешки още първите няколко месеца – изхарчи всичките си пари още през първия уикенд, следващия месец загуби част от парите си, даде назаем на приятел, който така и никога не й ги върна...
Когато се прибра обратно при нас, допуснахме обичайната грешка да преминем на режима „на моето дете всичко е осигурено и джобни вече не му трябват“. Така Йоана научи, че винаги, когато има нужда от пари, може да поиска и да получи. Разбрахме грешката си, когато беше вече на 16, започна да излиза с приятели по-често и исканията й надхвърлиха прага ни на търпимост. Така започнахме да експериментираме с джобни на седмична база, докато се съгласим за сумата, която е комфортна и за двете страни, което не мина без емоции и реплики от сорта на: „Защо сте такива скръндзи?!“, „Аз тези пари не ги копая в градината, а работя 12 часа/ден!“.

Уроците от Мария

С опит и грешки се учи трудно и бавно, а щеше да е вълшебно някой да ми беше дал формулата за финансово образование по-рано! На по-малката ни дъщеря започнахме да даваме дребни суми, още докато беше на 8. Знаете, че малките деца порастват винаги по-бързо, защото имат примера от големите каки и батковци. Мария обичаше да играе онлайн, а не всички игри са безплатни. Така, давайки пари за месеца на кака й в чужбина, започнахме да отделяме и на нея малък месечен бюджет, но често го забравяхме. Докато един ден не открих странна транзакция по кредитната си карта. Притесних се, че е измама и блокирах картата веднага, и по съвет на банкерката ми получих нова, с нов номер. Докато не се случи отново. Бях изумена, смятах, че съм толкова внимателна къде и за какво я ползвам. Обадих се отново притеснена на банкерката ми, която ми каза: „Рени, защо не провериш дали вкъщи някой не е ползвал картата?“. Прозвуча ми направо абсурдно, но все пак реших да поговоря с домашните. „Миме, ти ползвала ли си моята карта?“, запитах малката ми дъщеря, която пламна и отрече веднага. Настоях все пак, защото транзакцията беше от геймърски сайт. И Мария, с очи, пълни със сълзи, си призна: „Ами, мамо, ти забрави да ми дадеш джобните и нямах пари за игра, а ме беше срам да си ги поискам!“.

Мария ни даде голям урок – джобните работят само, когато се дават регулярно и постоянно. И когато разговаряш с детето и обсъждаш за какво харчи парите си, дали му стигат, за какво му стигат, докато тази тема не стане обичайна и нормална. Тя вече е на 13 и отдавна получава джобни за месеца, вече за излизане с приятели. От тях спестява, за да може да си купи нещо по-голямо, като маркови маратонки, които с баща й не спонсорираме. От една година на всяко тримесечие й доверяваме допълнителни джобни, с които самостоятелно си пазарува дрехи и обувки за сезона. Обсъждаме от какво има нужда, какъв е необходимият бюджет и поръчваме онлайн или отиваме до мола, за да си избере, а често го прави самостоятелно с приятелки или с кака си. Парите, които получава по празници или когато види дядовците си (за бабите и дядовците и как дават на внуците си пари за „добър ден” си заслужава да пишем отделно), събира също и тях харчи за „луксозни“ неща като маникюр, за които с баща й не плащаме. Все още разговаряме и обсъждаме предимствата да инвестира част от парите си, но предполагам и това е нещо, за което ще узрее. От 12-годишна Мария получава половината от джобните си пари в брой, другата половина – по дебитна карта, с която може и да пазарува онлайн. Електронните пари са голямо удобство – не могат да бъдат откраднати или загубени толкова лесно, както парите в брой, а може и без проблем да изпратите пари, когато детето пътува. Все пак аз лично бих дала електронни пари едва когато детето се научи да борави с „истински“. Защо? Много е просто. Замисляли ли сте се как харчите пари в брой или по карта? За мен да харча кеш е много „по-болезнено“, защото усещам парите, вадя ги от джоба или портмонето си. Така и децата е добре да добият усещане първо за парите като за нещо реално. А има съвсем истинска опасност, прекарвайки толкова много време във виртуалния свят, да приемат парите като нещо виртуално и измислено и да не разберат тяхната стойност. Почти всички банки вече предлагат карти за деца, сигурно и тази, която ползвате. Прегледайте условията, това е бъдещето все пак, но дайте в ръцете на детето си електронни пари едва когато се убедите, че може да борави добре с тях и разбира стойността им или поне 6-12 месеца, след като сте давали редовно джобни.

Финансово образование от ранна възраст: Историята на Божидар

С Божидар, нашия номер 3, започнахме още, когато беше на 4,5 години. Умееше да брои и обичаше да брои и сортира монети, като майка си; така се научи и да разпознава парите. Давахме му по 1 лев на ден, за да си купи нещо от магазина и ако е възможно да не са желирани бонбони, които не одобряваме. Година след това започнахме да му даваме парите за седмица – така осъзна, че това са много пари и ако не ги харчи всеки ден, ще може да събере, за да си купи лего, което тогава много обичаше, а и все още можеше да се намери лего конструктор за по-малко от 30 лв. Сега е на 7 години и все още получава 30 лв. в началото на всеки месец, за които ни напомня. Вече не харчи всичките веднага, а често си ги спестява – част от тях за самолет, защото иска да стане пилот и да кара собствен самолет, а друга част за играчка или нещо по-голямо. Тази година събира пари за самолетен билет за Малдивите, за него и кръстницата и приятелката ни Люси. „А за вас, останалите, ще пиша на Дядо Коледа да донесе билети!“, е направил вече план. Сигурна съм, че когато стане на 19 години, както голямата си кака, ще е много по-умел в управлението на парите. Не защото е по-умен от нея, а защото ще има много повече практика. А практиката прави майстора, нали?

Четири основни принципа за ефективни джобни пари

И ето ни на прага на новата учебна година. Какво по-добро време да дадете начало на финансовата грамотност на детето си и да започнете да практикувате с джобни пари! И ако информацията по темата ви е дошла много и се чувствате объркани как да започнете, ето като обобщение няколко прости правила:

  1. Определете целта, за която ще давате джобни – дали ще е за закуска в училище, игри, излизане с приятели или плащане на извънкласните занимания, а според нея и сумата, която ще давате на детето. Важно е джобните да са в рамките на семейния ви бюджет, а не да го утежняват.
  2. Започнете с дневни или седмични джобни, независимо колко голямо е детето. По-малко пари за по-кратък период се управляват по-лесно и постепенно, спрямо ритъма на научаване на детето, преминете на джобни за седмица или месец.
  3. Разговаряйте с детето – защо давате джобните, какво е бюджет, как искате то да стане успешен и финансово стабилен възрастен. Обсъждайте често в началото за какво харчи, къде са трудностите, празнувайте победите.
  4. Бъдете постоянни – не забравяйте като мен да давате джобни. Най-лесно ще е да помолите детето да ви напомня, но това не работи при всички деца, или да си изградите ритъм да давате всяка вечер, всяка неделя, всяко първо число на месеца. Можете дори да настроите телефона си да ви подсказва.

Най-важната грешка, която да избягвате

И за финал, може би най-важната грешка, която правим като родители, е да не позволяваме на децата да грешат и да понесат последствията от това. Нека сме наясно, в началото те ще направят всички възможни грешки – ще си изхарчат веднага парите за „глупости“, може да ги загубят, да им ги откраднат, да ги дадат завинаги назаем, да ги „стискат“ и да не ги харчат от страх, че ще останат без пари. Но е по-добре да направят тези грешки, докато са на 7 или 10 години, от колкото на 20, нали? Приемайте ги с усмивка, не наказвайте детето и не използвайте джобните за порицание. Просто дръжте на договорките и оставете детето да усети последиците от грешките си. Това значи, че ако е изхарчило всичките си пари накуп, което ще се случи многократно в началото, да не му се карате, а после да му дадете пак пари, защото ще умре от глад горкото, а просто да го оставите само да се справи със ситуацията. Знам, не е лесно да стиснеш зъби и да оставиш детето без закуска в училище, но така е по-сигурно, че няма да се наложи да го спасявате от дългове, когато е на 30. Защото финансовите уроци ще си ги е научило още в началното училище в подкрепяща и безрискова семейна среда. Заслужава си да опитате!

Едно от най-важните неща, които можем да дадем на децата си, освен безусловната любов, е умението да управляват своите финанси. В този пътеводител съм споделила с вас не само теоретични насоки, но и реални примери от собствената си история. Нека не забравяме, че най-добрият начин да научим децата на финансова отговорност е чрез практика и пример. Така те ще станат не само отговорни, но и финансово независими възрастни. Започнете днес, не е никога твърде рано или твърде късно!  

Автор: Рени Миткова

Рени Миткова е управител на водещата компания за управление на вземания у нас „ЕОС Матрикс”, част от немската EOS Group. Председател е на Асоциацията за управление на вземания. Има магистърска степен по международен туризъм от УНСС и Executive MBA от Cotrugli Business School, Загреб. През 2010 г. печели приза „Млад мениджър” на фондация „Еврика”, а през 2009 и 2021 г. е сред 10-те финалисти в конкурса „Мениджър на годината”. Ранното обучение за финансова грамотност е кауза, с която е лично и професионално ангажирана от много години и участва в редица инициативи и пилотни програми.

Заедно стартираме тематична поредица за една от безспорно много важните теми за всеки родител – как да възпитаме у децата си финансова грамотност и отговорност. 

Тази статия е продължение на Джобиите пари: Пътеводител за родители А за необходимостта от финансова грамотност можете да прочетете в статията на Рени - Как да направим децата си финансово успешни.

 

Последно променена в Петък, 13 Октомври 2023 18:35

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам