В майчиното мляко се съдържат разтворими фактори, които ускоряват съзряването на чревната бариера и стимулират имунната система на детето да синтезира собствени антитела. Естествено хранените деца са в контакт с много по-малък брой чужди алергени. Кърменето е най-добрата превенция срещу хранителни алергии. Ранното въвеждане преди 4-месечна възраст на много хранителни алергени е причина за имунен отговор у предразположени деца.

Алергията към белтъка на кравето мляко засяга 2-3% от кърмачетата, тази към яйчен белтък - 1,5%. Във връзка със захранването се проявяват и алергии към пшеница, ябълки, моркови.

Прояви на хранителна алергия при децата могат да бъдат различни обриви по кожата, повръщане, колики, диария, слуз и/или кръв в изпражненията, а също и ринити, конюнктивити. По-тежки изяви са бронхиолити, астма, в редки случаи - оток на ларинкса и анафилаксия.

За детската възраст е характерен т.н. алергичен марш - преминаване на алергизиране от предимно хранителни към предимно инхалаторни алергени и от кожни и гастро-интестинални, към инхалаторни клинични прояви.

Според съвременните препоръки захранването на всички деца, включително и тези с повишен риск от хранителни алергии трябва да става не по-рано от 17-та седмица и не по-късно от 26-та седмица след раждането. Подходът е индивидуален.

Включването на немлечни храни при алергични деца трябва да започне внимателно, най-често около 6,5-месечна възраст. При захранването трябва да се има предвид, че най-често срещани са алергиите към:

- млечни

- яйца

- риба

- меса

- от житните растения - към пшеница, ечемик, ориз, царевица;

- от зеленчуците - соя, боб, грах, леща, репички, зеле, моркови, керевиз, домати;

- от плодовете - ягоди, малини, праскови, банани, кайсии, ябълки;

- ядки

- какао, шоколад.

Освен това трябва да се избягват и консервирани, пушени и замразени меса и други храни.

Съществуват и т.н. кръстосани алергии, което означава, че при реакция към един от продуктите, трябва да се избягват и останалите.

Най-разпространените кръстосани алергии са между:

- белтъка на кравето мляко и соевия белтък;

- фъстъци и соя;

- зърнени храни и тревни полени,

- домати и грах;

- целина, моркови, пъпеш, банани; 

- домати, праскови, кайсия;

- киви, банан, пъпеш, спанак

Забранени храни при алергия към белтъка на кравето мляко:

- мляко и млечни произведения от всички видове животни;

- телешко и говеждо месо;

- бобови храни;

- цитрусови плодове, банани;

- горски плодове (ягоди, малини, къпини, боровинки);

- масло и маргарин (от мазнините са разрешени само олио и зехтин);

- ядки: орехи, лешници, особено фъстъци (изключително силен алерген);

- шоколад; какао;

- яйца.

При необходимост списъкът се разширява.

С какво трябва да се съобразите при захранването?

Схемата на захранване е стандартната като се избягват забранените храни. (Стандартната схема можете да видите тук, в табличка за разпечатване).

Започва се с безглутенова каша или зеленчуково пюре приготвени с кърма или хипоалергенна формула. Включва се постепенно само по един нов зеленчук като се наблюдава реакцията на детето и при поява на алергични симптоми, съответния продукт се изключва за няколко месеца преди да се опита отново.

Желателно е първите пюрета да са безмлечни промишлено произведени. При приготвянето на всички пюрета, каши или други храни се добавя само диетичното мляко, което е предписано.

От месата се препоръчва да се започне със пиле, пуйка, питомен заек, свинско, тъй като около 10% от алергичните към краве мляко деца реагират положително и на говеждо месо.

От млечните продукти първо се прави опит за включване на сирене, извара, кисело мляко, а след 1,5 год., понякога дори 2-2,5-годишна възраст и прясно мляко, като трябва да се има пред вид, че съществува кръстосана реактивност между протеините на кравето мляко и тези на козето и овче мляко. Трябва да се знае, че всички животински млека съдържат чуждо видов белтък(казеин) и могат да предизвикат алергия, неправилно е схващането, че козето мляко се понася по-добре и е най-близко до майчината кърма. Кравето мляко е най-широко използвано и затова алергичните реакции към него са най- разпространени.

При включването на попара е добре сухарът да е домашно приготвен от хляб. При включване на преходна храна се приготвят супи, бульони и ястия от разрешените продукти и постепенно се въвеждат по-твърди храни, по-едро смлени и намачкани.

Кулинарната обработка на хранителните продукти води до денатурация на белтъците и в повечето случаи това намалява алергенната им активност. Пастьоризацията на млякото обаче няма подобен ефект и дори може да засили мощността на бета- лакталбумина като алерген.

Голяма част от децата с алергия към яйца могат да консумират малки количества яйчни протеини в бисквити, сладкиши и др. без да проявят симптоми на алергия. За фъстъците (включително фъстъчено брашно и екстракти) е известно, че независимо от топлинната обработка запазват активността си като алергени.

Алергията към риби е една от най-честите прояви на хранителна алергия при деца, сладководните риби са с по-нисък алергогенен потенциал. Повечето алергени на рибите са чувствителни на физически въздействия и, особено на топлинна обработка, но в същото време някои от тях по време на приготвянето им отделят алергени във въздуха и могат да отключат реакции у свръхчувствителни хора.

Трябва да се имат предвид и на т.н. скрити алергени (фъстъчени, млечни, яйчни и др.),например лецитина използван като емулгатор (извлича се от соя и фъстъци) - употребява се при производството на какаови и шоколадови изделия, бисквити, хляб, дехидратирани млека, маргарини, и др. Би трябвало наличието му да е упоменато в етикета на продукта. Четете внимателно!

Добре е при захранването на алергичните деца да се подхожда индивидуално, да се води хранителен дневник, в който да се отбелязва: въвеждането на всеки хранителен продукт (вид храна), количество, часа на хранене, времето на поява и точно описание на алергичната реакция.

Предписаната диета трябва да се спазва достатъчно дълго и изключително строго. Дори много малко количество от забранената храна може да предизвика неблагоприятни последици, изискващи дълго възстановяване на нормалните функции на храносмилателната и имунната система.

За постигане на оптимален растеж и развитие на детето, е важно правилно да се комбинират хранителните продукти, които то понася добре, така че да се постигне балансирано и разнообразно пълноценно хранене, без риск от развитие на хранителни дефицити.

Почти всички детски кухни в София, предполагам и в останалите градове (както държавните, така и частните) предлагат и варианти за деца с алергии, най-вече алергия към белтъка на кравето мляко, глутенова ентеропатия.

Профилактика на хранителните алергии

За профилактиката на хранителните алергии както при децата, така и при бременните и кърмещи жени, са валидни някои основни правила:

Пълноценно и разнообразно хранене, без злоупотреба с дразнещи храни, алкохол и силни подправки.

Трябва да се избягват:

- приемът на големи количества храна;

- еднообразното хранене;

- нарушаването на режима на хранене;

- резките промени в храненето (продължителни пости или драстични диети за редукция на тегло);

- консумацията на дразнещи, много горещи или много студени храни;

- прекаленият прием на храни съдържащи хистамин (домати, спанак, меса, риба, черен дроб, консервирани меса и риба, колбаси, ферментирали сирена, кисело зеле) и храни хистамино-либератори (ягоди, шоколад, канела, ананас, грах, соя, леща)

- не е желателен продължителният прием на медикаменти увреждащи чревните клетки (лаксативи, нестероидни противовъзпалителни медикаменти и др.)

- от особена важност е и навременното лечение на болестите на стомашно-чревния тракт, нормализиране на храносмилателните функции, както и поддържане нивото на полезната чревна микрофлора. Правилното лечение в периода извън обострянията допринася за профилактика на влошаванията.

Вторичната профилактика се изразява в трайното отстраняване от диетата на хранителните алергени.

Още за хранителните алергии можете да прочетете тук.

В тази статия има подробна информация за захранване на дете без алергии.

Автор: д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

Д-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.