Автор: Ина Зарева

Сипкав въздух, свежа лимонада и приятно кафене, потънало в зеленина. Най-сигурното спасение след дълъг работен ден в офиса. Решена съм да разчистя максимално мислите си и бавно рея поглед наоколо, вместо да го забивам в поредния екран. На съседната маса се води доста оживен разговор на дразнещо висок тон. Невъзможно е да го игнорираш, долитащите думи връхлитат като малки, остри камъчета. Осъзнавам, че това е по-скоро монолог на жена и тук-там се долавят включвания на тихо момичешко гласче.

Камъчетата се забиват все по-трайно в мозъка ми. Та това е интервю за работа! Жената обяснява надълго и широко какви ще са задълженията и отговорностите, какво ще е работното време, какво трябва да прави и какво не. Запознава я с „тънкостите” на работата - как да прикрие информацията, така че да не отблъсне клиентите, как да ги „зариби”, за да използват само техните услуги. Някак между тирадата от информация успява да попита момичето дали има опит в тази сфера, но по-важно - дали може да работи и малко повече от уговорените часове. И още нещо – ще има семинар, на който е задължително да присъства, за да се обучи. Той се провежда в два поредни дни в град, отдалечен на почти 200 км. Добре е момичето да може да си намери някакви приятели или роднини, при които да отседне, за да не се харчи излишно за хотели. Нито дума за договор, осигуровки, заплащане.

Искам да се обърна и да кажа на това дете да бяга далече от въпросната „фирма” без офис, провеждаща интервютата по кафенета и обучения на разноски на служителите си.

Изведнъж си спомням за всички подобни „мечтани работни” места, с които съм се сблъсквала. За работенето до 10 вечерта, в събота, неделя и то без никаква компенсация и каквато и да била сигурност. Само аз и моят идеализъм, че така допринасям за фирмата и „те” ще все някога ще го оценят. „Те” никога не го оценяват, и фирмата никога не бива достатъчно добре, че да започне да се разплаща подобаващо.

Спомням си и за некоректно и обидно отношение от шефове и колеги.

За смешното или липсващо заплащане, липса на договори и осигуровки.

За пълното разминаване между първоначално описаното естество на работа и реалните задължения впоследствие.

И колкото повече си спомнях, толкова повече се спирах да се обърна и да кажа на момичето каквото мисля. Защото пък всичко това ме е накарало да оценя истински добрите работни места. Там, където те слушат и чуват, ценят и уважават. Където твоето развитие се отразява пряко на развитието на компанията и обратното е в пълна сила. Където колегите ти стават семейство, а шефовете – доверени приятели. Където се чувстваш себе си, на мястото си и правиш всичко по силите си за тази работа. Работа, която не чувстваш като работа.

Няма как да оцениш това, ако не си се опарил на другото. И все пак има граници, които не бива да се преминават в името на собственото лично и професионално достойнство. А достойнството в професията се изгражда така:

- Учете, учете, учете! Колкото и добър да сте в професията си, ако спрете да учите и да се развивате тя спира да бъде професия и става занаят.

- Имайте реална представа за себе си в контекста на сферата, в която работите. Ако е необходимо още да се усъвършенствате – направете го. Ако имате достатъчно експертност и опит – покажете ги.

- Проучете релевантното заплащане за конкретната професия и го поискайте. Или поне разберете конкретните и ясни критерии за достигането му. Не се сравнявайте с други сфери и заплащания. Не ви изглежда честно хора с две магистърски степени, два езика и години опит да получават една трета от заплатата на 20-годишен компютърен специалист, дори незапочнал още висшето си образование? Чудесно – зарежете всичко и започнете да работите това, което и той.

- Не се извинявайте, не се чувствайте неудобно или недостатъчно компетентна заради скорошното или няколкото поредни майчинства. Повярвайте, ще се справите с всичко много по-добре от повечето хора в офиса. Жаждата за работа и лично усъвършенстване, заедно с последователността, организираността и дисциплината, които всяко майчинство ви носи, са в състояние да постигнат чудеса.

- Не се отчайвайте! Ако сте пропуснали изкачването на няколко професионални стъпала или условията, развитието и заплащането в сектора, в който сте работили преди вече не ви удовлетворяват – действайте! Наваксайте пропуснатото или отворете чисто нова страница в кариерата си.

- Никога не е късно! В динамиката на света и при възможностите на Интернет винаги има време за нов език, магистратура, умение и пр.

- Няма по-добро време от настоящето да разгърнете и развиете талантите си. Много хобита са се превърнали в стабилни, доходоносни професии.

Ако вече имате своята работа – мечта, но все пак има нещо, което ви притеснява, ето кои са знаците, че може би това не е вашата мечта:

- Нямате сигурност относно договор, заплащане, осигуровки, отпуски

- Нямате нормални условия за работа

- Не работите това, за което реално сте кандидатствали и то без вашето съгласие

- Работите извънредно и това не се компенсира

- През последната година няма никакво развитие в статута, отговорностите и заплащането ви

- Не се зачитат личният ви живот, време и пространство

- Не се чуват или се омаловажават идеите и предложенията ви

- Работата ви не се оценява подобаващо

- Имате сериозни, дълбоки конфликти на работното си място или някой упражнява някакъв вид тормоз над вас

- Демотивирани сте и нямате желание да ходите на работа

Ако дори едно от изброените се отнася до работата ви в момента, значи е време да направите най-важната инвестиция – тази в себе си и да продължите напред.

Вероятно много от вас ще възразят колко е трудно да реализираме себе си в свят, в който мъжете са предпочитани и по-добре заплатени служители от жените, а жените трябва да се извиняват за майчинството си, да работят, докато отглеждат децата си, да се чувстват като престъпници за всеки болничен, да се доказват непрекъснато, да изглеждат безупречно, и разбира се, сами да са си виновни за сексуалния тормоз, а кредитите и заемите допълнително ги вкопчват в каквато и да е работа и не позволяват изобщо да се огледат наоколо.

Имам новина – вие сте най-ценното във фирмата ви. Вие - с вашите идеи, умения, опит и мечти. Не се поддавайте на манипулациите на обществото, шефа или колегите. Оценете добре дали този, за когото работите, ви заслужава. Ако да – работете двойно повече. Ако не – спрете, намерете се, усъвършенствайте се, правете това, което обичате и тогава ще работите прекрасни неща за прекрасни хора, които ви се доверяват дотолкова, че ви плащат всеки месец, дори без дори да имат данните от личната ви карта. Но това е друга една хубава история.

Допивам лимонадата си, а съседната маса вече е много по-тиха. Работодателката е приключила с интервюто и си е тръгнала, а момичето говори приглушено с някого по телефона:

- Знам, че ми трябва какъвто и да е опит, но тази работа не ми вдъхва доверие. Ще търся нещо друго – долитат думите му.

Усмихвам се, оставям мислите си сред зеленините на сгушеното кафене и тръгвам с бързи крачки. Тази вечер ще поработя и вкъщи.

Прочетете още:

Търсенето на работа като приключенски екшън

6 типа токсични колеги

5 идеи за работещи мами