Целта на тази статия е да отговори на някои от въпросите ви, може би да облекчи страховете ви или да ви насочи към правилните следващи стъпки.

Аутизмът е едно от тези разстройства, които влачат след себе си много въпросителни, обвити са в мистерия и често се приемат като присъда.

Преди всичко, тази статия не е инструмент за диагностика. Аутизъм не се диагностицира с помощта на интернет и съветите на съседката. Това е сериозно и комплексно разстройство и изисква намесата на експерт, за да бъде диагностицирано. Дори и ако някой притежава нужното образование, за да може да диагностицира, уверете се, че има и нужния опит. Аутизмът често не се различава лесно. А и експертите не са склонни да го диагностицират, понеже се счита за сериозно, за етикет и стигмата около него е огромна. Затова често децата с аутизъм минават през няколко други диагнози или психиатрите/психолозите изчакват с надеждата, че детето ще го „израсте“.

Ако имате подозрения, че детето ви има аутизъм, четете колкото можете, но в източници, които са достоверни. Може да ви прозвучи осъдително, но преди да получите диагноза, избягвайте да търсите информация от други родители на деца с аутизъм, защото там е намесен и емоционален фактор, а на вас са ви нужни факти, обективна информация. Освен това има и механизми на мисленето, които ви правят склонни да виждате това, което търсите, т.е. знаете за аутизъм, търсите аутизъм, намирате аутизъм. След това потърсете специалист, който има опит с диагностика на аутизъм. Изискайте диференциална диагноза, при която да бъдат разгледани и отхвърлени разстройство на вниманието/хиперактивност, опозиционно разстройство, биполярно разстройство, тревожност (безпокойство), депресия.

Първо, и много важно, аутизмът е спектрово разстройство, затова двама души с аутизъм могат да изглеждат много различно. Аутистичният спектър включва деца с коефициент на интелигентност 50, но и деца с коефициент 140. Детето с КИ 50 вероятно има ограничен набор от думи, способността му да научава нова информация е ниска, има затруднения в ежедневието си и постоянно ще се нуждае от помощ. Детето с КИ 140 често е наричано от околните „гений“ или „много умно“. То има впечатляващи способности в определени области – техника, наука, музика… Това дете изглежда раздразнително и иска да бъде оставено на мира. То може да прекара часове в определено занимание, видимо не се интересува от останалите, няма приятели, или ако ги има, връзката е много повърхностна, често на базата на общ интерес, например определена игра.

Да сме наясно – няма научно доказана хипотеза какво причинява аутизъм. Аутизмът засяга едно на 68 деца. Статистически повече момчета отколкото момичета страдат от аутизъм, съотношението е 4 към 1. Наблюдава се и още една тенденция – възрастта на бащата е по-голяма у диагностицираните деца. Това, разбира се, не означава, че всички момчета имат аутизъм или че ако бащата е на по-зряла възраст, детето му непременно ще има аутизъм.

Аутизмът е био-неврологично разстройство на развитието, което обикновено се разпознава преди детето да стане на 3 годинки. Около 40% от децата с аутизъм не говорят. Останалите 60 процента често проговарят по-късно от връстниците си. Децата с аутизъм нерядко страдат и от други заболявания – синдром на чупливата Х хромозома (генетично разстройство, при което Х хромозомата е уязвима), алергии, астма, епилепсия, храносмилателни разстройства и други. Подобрение може да се постигне в много случаи, но с ранна интервенция – медикаменти, ако се налага, и различни видове терапия. Нужни са психотерапия, речева терапия, трудова терапия, социална и емоционална терапия. Много е важно всички близки да се ангажират в терапиите, защото семействата се променят драстично, когато в тях има дете с аутизъм.

Как да разпознаете потенциалните знаци, че детето се нуждае от диагностика:

• Детето избягва контакт с очи.
• Детето не търси ласки или когато получава ласки, не отвръща по същия начин.
• Детето се заиграва с определена играчка за дълго време. Често това са играчки, в които нещо се върти или люлее, или пък има повтарящи се модели. В по-драстичните случаи това може да продължи часове.
• Детето не реагира, когато някой влиза или излиза от стаята.
• Детето има епизоди на дистрес без видима причина – плач, крясъци, тръшкане, агресия.
• Когато бъде прекъснато по време на любимото му занимание, детето изпада в дистрес и му отнема време, за да се успокои. Децата с аутизъм обикновено имат ясни занимания, които са предпочитани, което автоматично прави останалите – непредпочитани, т.е. потенциално проблемни.
• В училище или детска градина, детето не показва желание да играе с други деца.
• Когато е изложено на повече звукови стимули едновременно, детето изпада в дистрес – например на гара, летище, или на място, на което няколко души говорят едновременно, работи телевизор или има музика. Може да реагира с ръце на ушите си, с плач или да избяга. Същото може да важи за силна светлина.
• Детето може да реагира негативно при допир.
• Някои деца с аутизъм развиват специфични интереси – например динозаври, влакове или нещо подобно и събират огромно количество информация по темата. Децата с Аспъргър (високо функционалната част на спектъра на аутизъм) често имат такива интереси и впечатляват околните с познанията си. Някои от тях имат изключителна памет или пък започват да четат необичайно рано.
• Като малки, често децата с аутизъм правят специфични движения, които всъщност ги успокояват – например люлеене напред назад, „пърхане“ с ръце.

Децата с аутизъм обикновено не толерират неяснота, а мислят в точни и крайни термини, т.е. черно-бяло мислене, затова се затрудняват да разбират гледната точка на другите. Това на пръв поглед често изглежда като неуважение. Приятелствата са трудно нещо за хората с аутизъм. В много отношения те са си самодостатъчни и живеят в собствен свят, който не предполага други хора. Терапията с хора на спектъра обикновено включва изграждане на социални умения.

Емоциите у деца с аутизъм понякога изглеждат драматично и крайно. Причината е, че те имат затруднения с регулацията на емоциите си. Това е другата област, в която обикновено се работи по време на терапия.

Агресията не е нетипична проява у хора с аутизъм. Понякога тя не е насочена към другите, а е израз на разочарование, безсилие и гняв, защото са изгубили контрол върху нещо или пък е настъпила нежелана или неочаквана промяна.

Децата с аутизъм обичат предсказуемостта в дните и околната си среда. Тя им носи сигурност и комфорт, затова и не толерират лесно промените. Някои от тях носят същите дрехи или всеки ден ядат една и съща храна.

Надявам се, че горните редове са ви сближили поне малко със сложния свят на хората с аутизъм или са ви насочили да потърсите отговори на подозренията си. Моля ви, не се опитвайте да диагностицирате сами. Също, моля, не вкарвайте децата с аутизъм в обидни категории от сорта на „бавноразвиващи“, „непълноценни“ или „изоставащи“. Те са просто деца, които изискват различни и по-специални грижи, аутизмът не определя личността им. Ако видите родители с дете с аутизъм, което неистово крещи в магазина без видима причина, не ги съдете, дори не можете да си представите какво изпитват в този момент.

Автор: Люси Рикспуун, психотерапевт, специално за Мама Нинджа.

Автор: Мария Пеева

Много майки се притесняват дали детето им се развива в норма. Най-често повод за тревогата им е постоянното сравняване с деца на приятели и съседи или коментарите по форумите. Развитието на всяко дете е строго индивидуално, но има няколко основни маркери, според които лесно можете да проверите дали детето ви изостава. Обобщих информацията в две отделни таблици за ваше улеснение. Едната е до годинка, а втората – от една до пет години.

Ако детето е недоносено, често се наблюдава изоставане в първите месеци, което впоследствие се наваксва.

Ако имате каквито и да е притеснения за развитието на детето си, консултирайте се с лекар. Таблиците са само ориентировъчни.

За приучването към гърне – умишлено реших да не го влюча в тази таблица, защото тук има две школи. Някои препоръчват детето да е с памперс, докато самичко не пожелае да го махне, други – да се приучва от раждането. Допълнително ще пиша за плюсовете и минусите на двата варианта. Най-общо може да се каже, че дете, което се е научило да слиза и да се качва по стълби без помощ, вече може да контролира и отделителната си система.

Тук може да прочетете повече

за приучването към гърне и кога детето е готово.

Пишат ми вече няколко майки, притеснени, че детето им има аутизъм, защото изостава в говорното развитие или в някое от изброените умения. Аутизмът е разстройство на развитието, включващо цял спектър от диагнози, които се поставят от специалист. За забавяне в говорното развитие често има съвсем други, лесно поправими причини. Среща се при по-затворени и срамежливи деца, както и с деца, с които не се общува достатъчно. Няма да казвам „лишени от внимание“, защото обикновено те са чудесно обгрижени дечица, но просто мама не се сеща да им бърбори по простата причина, че са бебешори и нищо не разбират. За да избегнете подобно изоставане, постоянно разговаряйте с детето си. Докато си вършете домакинската работа, му обяснявайте всичко, което правите. Избягвайте телевизията, наложете строги ограничения за времето за гледане. Знам, че понякога мама има нужда да си поеме въздух или да свърши някаква работа, но нека времето за телевизия и електроника да е ограничено.

Отдолу е първата табличка. Тук може да видите втората за възраст от една до пет години.

Ето и още няколко важни теми за малкото дете, които ви препоръчвам: 

Захранването - какво трябва да знаем

Препоръките на д-р Масларски

5 детски състояния, които изискват незабавна медицинска помощ

Закаляването през първата година

Ранна диагностика на психични проблеми 

Доверете се на природата - статия за забелването

Скъпи родители, лъжат ви - за ваксините

Когато пътуваме с деца на море, винаги носим някои лекарства от първа необходимост. Може би е парадоксално, но с времето броят на децата нарастваше, а количеството на лекарствата намаляваше. Предполагам, причината е, че мама стана по-спокойна и уверена и престана да подскача при най-малкия проблем. Наскоро ми се наложи да търся термометър за детенце, което ми беше на гости, и дори не можах да го открия, просто защото от години не съм ползвала. Затова списъкът, който ще ви предложа, е минимален, и единствената причина да го препоръчам е, че с малки деца е добре човек да е застрахован и да не му се налага да търси аптека по нощите, особено в малко градче или в чужбина. Тъй като на морето най-честите вируси са стомашни, повечето медикаменти са за тях.

И така:

1. Препарат за промиване на рани и лепенки. Ние винаги взимаме риванол, йодасепт и стерилни марлички, както и лепенки с различен размер. Когато е леко одраскване, морската вода го лекува, но палавниците често обелват коленете сериозно и тогава е добре да имаш нещо подръка. Имаме и антибиотичен спрей, но предпочитам да го избягвам.

2. Медикамент против повръщане – ние използваме натриев цитрат. Препоръчвам ви да вземете и някоя ампула деган, но тя е за много крайни случаи – тоест ако повръщането не може да се овладее по друг начин или ако има сериозен риск от обезводняване. Има и свещички против повръщане, но то често върви с разстройство, което ги прави неефективни.

3. Медикаменти против разстройство – ние използваме ентерол. Освен това винаги взимам пробиотик, като биогайя, който давам задължително, ако се проявят симптоми на стомашно разстройство или каквото и да е неразположение. Обикновено нося и няколко сашета хидратин алфа, който възстановява водния баланс на организма и много бързо помага при обезводняване.

4. Медикамент против алергии – ние използваме Аериус. Тъй като моите деца са правили и псевдокруп, нося също и метилпреднизолон за инжектиране, ако сме на място, където не мога да очаквам бърза помощ да дойде навреме.

5. Антипиретично средство – като парацетамол или нурофен, според възрастта. Давам го само при действително висока температура, когато усетя, че детето го втриса.

6. Спрей с физиологичен разтвор за запушени нослета. Можете да вземете и ампули.

7. Абсолютно винаги взимам и капки Отипакс за уши. Те не лекуват заболяването, но облекчават болката и са ме спасявали през много нощи с болни ушенца.

8. Препарат против насекоми, ние използваме Аутан.

9. Лосион против слънце. Тази година взех био лосион. Ползвали сме най-различни марки и общо-взето всички работят. Лосион за след слънце не използваме, изобщо съм на принципа за минимално количество химия.

10. Витамин С ампули. Моята панацея при всяка болежка. Когато Коко беше малък, много плачеше, като се удари и му давах витамин С като най-безобидно лекарство. Беше убеден, че успокоява болката му. И досега мисли така. Плацебо ефектът е голяма работа.

11. Не нося сиропи за кашлица или капки за нос и общо-взето избягвам да ги ползвам. Обикновено хремата и кашлицата минават от само себе си на морето. Ако не минат, значи и самолечението не би помогнало и трябва да се търси лекар.

12. Упсарин за мама и тате. На деца аспирин не се дава при никакви обстоятелства.

Няколко съвета за профилактика:
– Никога не пийте чешмяна вода на морски курорти. Това, че местните хора я пият, не означава, че на вас ще понесе добре.
– Внимавайте децата ви да не гълтат морска вода или вода в басейна на хотела.
– Избягвайте заведения със съмнителна хигиена. Ако някое капанче не ви вдъхва доверие, изобщо не рискувайте. По-добре си купете плодове или нещо пакетирано. (Единственият случай, в който бих препоръчала пакетирана храна)
– Лично аз предпочитам ястия без месо и яйца, най-вече салати.
– Яжте пакетиран сладолед от фризер, не от улицата.
– Ако сте с бебе, предварително си пригответе пюренцата, кашите и необходимата храна, освен ако не сте сигурни, че там, където отивате, има всичко необходимо.
– За бебето носете и памперси и мокри кърпички, отново за всеки случаи. Може на курорта ви да няма предпочитаната от вас марка. Не забравяйте и памперсите за басейн.
– Ако детето е предразположено към стомашни разстройства, не е лоша идея да си носите и лечебна хумана.
– За малките деца е винаги добре да имате подръка солети, някакви плодове и сокчета, за да не ви карат да им купувате лакомства на плажа, които могат да разстроят стомахчето им.
– Ако ви се наложи да търсите лекар на морето, моето впечатление е, че някои „курортни“ лекари предписват антибиотик без да е толкова наложително. Антибиотик се дава при бактериални инфекции и изобщо не помага за вируси. Затова ако се съмнявате, че антибиотикът е предписан без нужда, можете да пуснете кръвно изследване за Це-реактивен протеин, така нареченото CRP, което диференцира вируса от бактерията. Ако CRP е в норма, значи детето има вирусна инфекция и антибиотикът изобщо няма да помогне. Ако е над нормата, вече става дума за бактериална.
– За чужбина задължително си правим медицинска застраховка. Сумата е минимална, а покрива сериозни разходи.

И накрая още един парадокс. Обикновено, когато съм добре подготвена, изобщо не се налага да използваме никое от лекарствата. Обаче всеки път, когато забравя примерно капките за уши, задължително някой от моите се тръшва от ухобол и се налага нашият татко да обикаля посред нощ за аптека. Затова предпочитам да подредя всичко в една малка чанта, да я прибера в дъното на куфара и да се надявам изобщо да не ми потрябва.

Ето и моя списък за тазгодишната ваканция:
Риванол
Йодасепт
Стерилни марли
Лепенки в различни размери
Тампони за уши
Мокри кърпички
Дамски тампони
Натриев цитрат сироп
Деган – две ампули
Ампулки физиологичен разтвор
Упсарин
Нурофен – сироп за деца и хапчета за големи
Аериус – сироп за деца и хапчета за големи
Ентерол сашета
Биогайя хапчета
Отипакс
Аутан
Лосиони за слънце – за деца и големи
Витамин С ампули

Доброто куче Чара скоро ще навърши две годинки. Израснаха заедно с Алекс и са голяма любов. Началото беше трудно, но за всички, които се колебаят дали да си вземат куче, ще кажа…

НЕДЕЙТЕ! ЗА НИЩО НА СВЕТА! 

Ще ви скъса всички любими рокли! Ще ви изяде чорапите! Ще ви надъвче мебелите! Ще ви мъкне на разходка в сняг и дъжд! Децата ще се грижат за него само първите два дни! Ще се бие с други кучета! Ще ви подхлъзва върху леда и ще ви влачи по няколко метра за радост на всички минувачи! Ще облизва непознати деца, които ще пищят ужасено! Ще се изпишка на тревичката пред детската градина пред очите на куп разярени майки и любопитни дечица. Ще подгони котката на любимите ви съседи. Ще избяга и ще подскача около вас като сърничка, докато вие й се молите отчаяно: „Чаре, ела тук! Хайде, Чаре, ще ти дам бисквитка!“ Ще издирите хотел, в който приемат гости с кучета, а тя ще се изака на рецепцията, а после ще изяде краката на леглото и тоалетката! Ще ви побърка!

Така, след като си излях душата, вече мога да си призная, че да споделим живота си с куче е второто най-прекрасно нещо, което може да ни се случи, след това да имаме дете. Хайде, нека е третото, ако сме попаднали на добър мъж. И не си давам Чарето на никого, макар да е толкова проклета кучка. Ще пиша много за нея и тепърва. Със сигурност и ние не сме лесни стопани, в което ще се убедите, като видите какво търпи стоически.

И за да придобиете бегла представа за първите месеци от живота на кучето с вас ви представям:

КРАТЪК РЕЧНИК НА ДОБРОТО КУЧЕ ЧАРА

• Чорап – любима кучешка играчка за еднократна употреба, особено подходящ за заравяне в градината.
• Памперс (употребен) – втора любима кучешка играчка, с приятно ухание, лесно се разпердушинва и оставя следи по пода и стените.
• Пералня – мястото, където човеците крият от мен чорапите, но аз отдавна съм го открила.
• Бебешка играчка – трета по любимост кучешка играчка, понякога издава звуци, но това е съвсем за кратко, защото бързичко я „убивам“.
• Алекс – малкото братче, което пуска храна от столчето, много приятно за близане, кикоти се, понякога леко досадно, защото ме бърка с конче и иска да ме яха, но бързо го вкарвам в пътя с леко ухапване, да се подхожда с внимание към него, че Голямата кучка много крещи и шамаросва, ако го разплача.
• Коко – малко по-голямото братче, особено приятен за грубиянски игри, всичките му тениски съм ги маркирала със зъби; когато плаче, вия с пълно гърло и всички почват да се смеят.
• Косьо – почти човек, не става за хапане, но ме води на разходка, налива ми вода в купичката, сутрин му скачам в леглото и му ближа ушите.
• Теди и Яна – големи човеци, рядко се появяват, скачам по тях, играят с мен, дават лакомства.
• Мамата или Голямата кучка – любима човечка, мирише на манджичка, дава храна, гушка много, гали по коремчето, спасява от Алекс, дава грозде и ябълка, пак гали по коремчето, обикаля из къщата с един парцал и ми маха маркировките, не знае ли, че аз мога да си направя нови; понякога крещи за чорапите, аз се крия под масата, тя не може да ме хване, обичам я.
• Таткото или Алфата – господарят, води на разходка, храни ме, командва, дава лакомства, вързва ме да тегля количката на Алекс, слушам го.
• Разходка – хубавото нещо, което се случва, след като успеят да ми сложат каишката, там играя с другите кучета и мириша всякакви забавни неща. После чакам да ме приберат, за да се изпишкам и изакам на спокойствие вкъщи.
• ГОЛ ОХЛЮВ – прилича на храна, но не е вкусен. Аз го опитах и не ми хареса, Алекс го опита и на него не му хареса.
• Умряла мишка – ЛАКОМСТВО! Намерих си го сама, Господарят крещя, бръкна ми в устата и ми го взе, каза ми "глупава кучка". Ааааа, много моля, вярно, че съм кучка, ама не съм глупава! Перфорирах му палеца да знае, че на куче не се взима храната. Вкъщи Мамата също се ядоса, макар че нея не съм я "перфорирала" и накрая – няма ябълка за доброто куче Чара. Качих се на дивана и се изпишках. Да си имаме уважението все пак!

********************************

Прочетете още:

Защо всяко малко дете се нуждае от един голям приятел

Децата и кучетата не са врагове 

Коридорът на любовта 

Моето семейство и други животни

Доброто куче Чара скоро ще навърши две годинки. Израснаха заедно с Алекс и са голяма любов. Началото беше трудно, но за всички, които се колебаят дали да си вземат куче, ще кажа…

НЕДЕЙТЕ! ЗА НИЩО НА СВЕТА!

Ще ви скъса всички любими рокли! Ще ви изяде чорапите! Ще ви надъвче мебелите! Ще ви мъкне на разходка в сняг и дъжд! Децата ще се грижат за него само първите два дни! Ще се бие с други кучета! Ще ви подхлъзва върху леда и ще ви влачи по няколко метра за радост на всички минувачи! Ще облизва непознати деца, които ще пищят ужасено! Ще се изпишка на тревичката пред детската градина пред очите на куп разярени майки и любопитни дечица. Ще подгони котката на любимите ви съседи. Ще избяга и ще подскача около вас като сърничка, докато вие й се молите отчаяно: „Чаре, ела тук! Хайде, Чаре, ще ти дам бисквитка!“ Ще издирите хотел, в който приемат гости с кучета, а тя ще се изака на рецепцията, а после ще изяде краката на леглото и тоалетката! Ще ви побърка!

Така, след като си излях душата, вече мога да си призная, че да споделим живота си с куче е второто най-прекрасно нещо, което може да ни се случи, след това да имаме дете. Хайде, нека е третото, ако сме попаднали на добър мъж.  И не си давам Чарето на никого, макар да е толкова проклета кучка. Ще пиша много за нея и тепърва. Със сигурност и ние не сме лесни стопани, в което ще се убедите, като видите какво търпи стоически.

И за да придобиете бегла представа за първите месеци от живота на кучето с вас ви представям:

КРАТЪК РЕЧНИК НА ДОБРОТО КУЧЕ ЧАРА

• Чорап – любима кучешка играчка за еднократна употреба, особено подходящ за заравяне в градината.
• Памперс (употребен) – втора любима кучешка играчка, с приятно ухание, лесно се разпердушинва и оставя следи по пода и стените.
• Пералня – мястото, където човеците крият от мен чорапите, но аз отдавна съм го открила.
• Бебешка играчка – трета по любимост кучешка играчка, понякога издава звуци, но това е съвсем за кратко, защото бързичко я „убивам“.
• Алекс – малкото братче, което пуска храна от столчето, много приятно за близане, кикоти се, понякога леко досадно, защото ме бърка с конче и иска да ме яха, но бързо го вкарвам в пътя с леко ухапване, да се подхожда с внимание към него, че Голямата кучка много крещи и шамаросва, ако го разплача.
• Коко – малко по-голямото братче, особено приятен за грубиянски игри, всичките му тениски съм ги маркирала със зъби; когато плаче, вия с пълно гърло и всички почват да се смеят.
• Косьо – почти човек, не става за хапане, но ме води на разходка, налива ми вода в купичката, сутрин му скачам в леглото и му ближа ушите.
• Теди и Яна – големи човеци, рядко се появяват, скачам по тях, играят с мен, дават лакомства.
• Мамата или Голямата кучка – любима човечка, мирише на манджичка, дава храна, гушка много, гали по коремчето, спасява от Алекс, дава грозде и ябълка, пак гали по коремчето, обикаля из къщата с един парцал и ми маха маркировките, не знае ли, че аз мога да си направя нови; понякога крещи за чорапите, аз се крия под масата, тя не може да ме хване, обичам я.
• Таткото или Алфата – господарят, води на разходка, храни ме, командва, дава лакомства, вързва ме да тегля количката на Алекс, слушам го.
• Разходка – хубавото нещо, което се случва, след като успеят да ми сложат каишката, там играя с другите кучета и мириша всякакви забавни неща. После чакам да ме приберат, за да се изпишкам и изакам на спокойствие вкъщи.
• ГОЛ ОХЛЮВ – прилича на храна, но не е вкусен. Аз го опитах и не ми хареса, Алекс го опита и на него не му хареса.
• Умряла мишка – ЛАКОМСТВО! Намерих си го сама, Господарят крещя, бръкна ми в устата и ми го взе, каза ми „глупава кучка„. Ааааа, много моля, вярно, че съм кучка, ама не съм глупава! Перфорирах му палеца да знае, че на куче не се взима храната. Вкъщи Мамата също се ядоса, макар че нея не съм я „перфорирала“ и накрая – няма ябълка за доброто куче Чара. Качих се на дивана и се изпишках. Да си имаме уважението все пак!

– Иване, стори ми се, че пак виждам чорапи, хвърлени на пода.

– Мерче, имаш дежаву.

И ме майтапи, на всичкото отгоре! Представям си цветно как е полегнал на дивана, загледан в мача и с единия крак лениво е изул другия, после е повторил процедурата и безгрижно е захвърлил чорапите (тъмносини и видимо носени) на бялото ми пухкаво холно килимче.

Нямам никакво обяснение как след двайсет и кусур години брак не се научи този човек, че мястото на мръсните чорапи е само едно – в пералнята. Не на пода, не под дивана, не дискретно подпъхнати зад кухненската врата,не вспалнята,на метър от възглавницата ми,нито вобувките. Представете си времето, което съм отделила да хвърлям неговите чорапи в пералнята. Да сложим по 30 секунди на ден,( и това без да броя миенето на ръце след контакта с тези бацилоносители), 365 дни в годината, 23 години. 251 850 секунди от живота ми! Това са цели 69 часа! 69 часа от живота ми, които не съм прекарала в четене на книга, гледане на филми, разходки, шопинг или приказки с приятелки на кафе и други работи! Този човек, този мой мъж и баща на децата ми, без никакви угризения е затрил цели 69 часа от моя живот!

И това не е всичко! Научи и момчетата да го правят! Питам се дали не им е казал някога, тайно от мен, в онези „мъжки“ разговори, до които майките нямат достъп:

Вижте сега, каквото и да ви казва майка ви, един истински мъж никога, НИКОГА не си хвърля чорапите в пералнята. Това е изконно женско задължение, също като свалянето на капака на тоалетната чиния. Ако поддадете веднъж, предавате целия мъжки род.

Не, не вярвам да им го е казал. (Макар че семенцето на съмнението е посято). Но личният пример къде е? Един баща трябва да дава личен пример във всичко! Какво ме ползва мен, че ги е научил да уважават жените,да са трудолюбиви, да отстояват себе си, да са мъжкари, какво? Щом едни чорапи не хвърлят където трябва! Започвам да си мисля, че това е психично заболяване,чорапофилия. Своеобразен фетишизъм. Нечисто влечение към мръсните чорапи с типичната им уютна миризма на свое. Вътрешна необходимост да усещаш присъствието им близо до себе си. Може би им вдъхва сигурност. Принадлежност. Чувство за превъзходство над нас, горките женици, обречени всеки ден да хващат гнусливо с два пръста свидетелството на мъжката наглост и да го носят сам-сами до пералнята! И не само е психично заболяване, ами на всичкото отгоре се предава и по наследство, само по мъжка линия! Слава Богу, ще кажат някои, но да питат мен!

Имам си обаче малка утеха в океана на моята горест. Чарето се появи вкъщи и без думи разбра на какво съм подложена от години. Може да е кучка, но разбира от женска солидарност. Незабавно и самоотвержено поведе битка с мръсните чорапи. Първо само ги късаше. Видя, че не помага и започна да ги заравя в градината. Те обаче се изхитриха и се научиха някак да се добират обратно до килима. Тя не се предаде и щом смени млечните зъби, започна да ги подлага на тотално унищожение. Тя ще ги научи мъжете вкъщи! Може да не стане бързо, но всяка велика кауза иска време.

А с котарака Фройд сме започнали битка на друг фронт. Неприбраните обувки в коридора. 

Коко отива на гости у приятелче от комплекса и аз търся нещо да пратя за почерпка на бандата хлапета. Приготвям връзка банани, но се сещам, че таткото е чернокож

(впрочем изключително чаровен и забавен мъж), а в един филм обидиха чернокож, като му пратиха банани и бързо сменям бананите с кутия ябълков сок. На вратата Коко ми казва: „Значи да кажа, че си щяла да пратиш банани, но те сигурно си имат много вкъщи и затова носим сок.“