Времето вече е като за море. Ако не можете да се пренесете до някоя голяма водна площ - и фонтаните на парк "Възраждане" вършат работа!
А ако сте в столицата идните дни, можете да се възползвате от предложенията на София играе.

За цялото семейство/за родители:

17-23.06.2017 -MINI ART FEST 7 - фестивал за улично изкуство

17.06.2017 - Градински детски арт базар и ателиета - Серендипити

18.06.2017 - ЖИВЕЙ АКТИВНО! СОФИЯ 2017 - активни занимания за цялото семейство - с колело, с ролери и скейт, с крака и с кучета - изберете си място и време.



18.06.2017 - Ден на бащата - 18 юни 2017 - на пл. „Александър Невски“ ще можете да разгледате пожарна кола, авариен автомобил, термо-камера, полицейски автомобил и мотори.

0-3 години:

16.06.2017 - Хигиена и масаж на новороденото - Park Center Sofia

17.06.2017 - Лекция "Първи стъпки в бебешкото плуване" за бебета над 6 месеца - Център Естествени идеи

18.06.2017 - Ден на отворените врати/ Journée portes ouvertes - Les Papillons

18.06.2017 - Сортиране по цветове и кинетичен пясък - Музейко

20.06.2017 - Видове контракции - The Mall

СЦЕНА

17, 18.06.2017 - Усмихни се! - Столичен куклен театър - салон „Гурко“

16,17,18.06.2017 - Концерт за бебоци - Софийска опера и балет - камерна зала

21.06.2017 - Бебешка пиеса - Столичен куклен театър - салон „Гурко“

3-7 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

17.06.2017 - Игра на театър - открита сцена на Театър „София“

17.06.2017 - В съботно литературно ателие ще играем и четем за игрите на баба - Приказка без край - „Кралю Порталю“, „Сляпа баба“, „Капитане, капитане какво ти е морето“

17.06.2017 -  Готварско ателие за деца от 2 до 6 г. - Под дъгата

18.06.2017 - Детска работилничка на открито - Гранд хотел „София“

СЦЕНА

17.06.2017 - Приказки в киното: СътвоРиМи - Дом на киното

17-18.06.2017 - Маугли - Столичен куклен театър - салон „Гурко“

18.06.2017 - Приказки на конци - Сердика център

18.06.2017 - ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА - ЗА ДЕЦА - Софийска опера и балет - камерна зала

КИНО

Колите 3 - Премиера

7-12 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

16.06.2017 - Приказки от Хималаите - Квадрат 500 - Национална Художествена Галерия

17.06.2017 - Весела обиколка на римска София за деца! - Ларгото

16,17,18.06.2017 - DOLNA MALINA OPEN AIR FESTIVAL

18.06.2017 - ТАТКО И АЗ 2017 - Може да опитате над 10 вида спорт безплатно в комплекс „Спортна София 2000“

18.06.2017 - Карнавална лаборатория №4 - парк „100 години София" - Младост

Летни групи - курсове по роботика - Децата тренират важни индивидуални умения и развиват своето креативно, пространствено, логическо и алгоритмично мислене - подходящо за деца 7-13 години. Безплатен демо урок!

Едноседмичното приключение в конна база „Здравец” - Децата се обучават в езда, стрелба с лък, ориентиране в природата. Събират билки и усвояват знания за тяхното приложение - как да ги разпознават, как да ги съхраняват и употребяват. Денят е емоционален и изпълнен с много забавления и игри, организирани от аниматор.

СЦЕНА

17.06.2017 - Приказки в киното: СътвоРиМи - Дом на киното

17.06.2017 - Питър Пан - театър София

19.06.2017 - City Music School - концерт на ученици и учители - STUDIO 5

КИНО

Колите 3 - Премиера

Предстоящи събития:

24,25.06.2017 - София Диша 2017 - пл. "Александър Невски" - изненада! "София диша" през юни! Както и миналата година ще има специална детска зона!

Разгледайте събитията за деца в раздел КОГА в сайта на София играе
Разгледайте предложенията за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе.
Ще играем ли?

Автор: Владислав Христов
Източник: binar.bg  

Има какви ли не блогъри – кулинарни, здравни, литературни, но винените се броят на пръсти. Един от най-известните сред тях е Мария Чалиева. Можете да я видите по винените дегустации да пише нещо в тефтерчето си, а на лицето й е неизменната усмивка. Мария не само дегустира, но и събира материал за следващата статия в своя блог. Само седмица след Балканския винен фестивал я търсим, за да сподели своите открития, както и да ни разкрие някои от дегустационните си хватки.

Фестивалът се превръща в един от създалите си добро име винени форуми. Какви са твоите наблюдения за развитието му през годините?

Балканският винен фестивал е едно от най-интересните винени събития у нас. Имаме възможност да се запознаем с вината на съседите ни, които са много интересни и все по-добри. Тази година участваха няколко нови и беше интересно да опитам вината им.

Що се отнася до програмата – тази година беше най-силната, много силни майсторски класове и лекции, съобразени с интересите на потребителите и развитието на пазара. Откъм публика – нямам данни за конкретния брой посетители, но моето впечатление е, че посетителите не се увеличават.

Събираме се все едни и същи хора, дори вече се познаваме лично. Може би организаторите трябва да намерят нови канали и подходи за комуникация, за да стигнат до нови публики.

Доколко медалите оправдават качеството на вината, до каква степен да им вярваме?

Може би трябва да изясним системата за оценяване на вината на такива форуми. Всеки такъв форум си има специфика, но най-общо оценяването се провежда при „сляпа дегустация“, т.е. никой от оценяващите не знае кое вино опитва или от коя държава е то.

Така че, когато едно вино спечели медал, най-малкото знаем, че то е впечатлило журито и при това съвсем обективно. Разбира се, най-важното от всичко са нашите лични предпочитания и ако те не съвпадат с медалите, в това няма нищо лошо.

Тазгодишните приятни изненади на фестивала?

Белите вина на гръцката винарна Monemvasia winery! Хрущящо свежи, с интензивен вкус и много дълъг послевкус, който разкрива виното пласт след пласт. Много впечатляващи и изящно направени вина, няма как да не ги запомниш.

След модата на розетата и оранжевите вина, каква е в момента винената мода?

Ох, опасявам се, че вече са модерни цветните вина – синьо, зелено и други подобни измишльотини. Разбирам, че са интересни и забавни, особено на младите, които тепърва развиват интерес към виното.

Истината е, че извън цвета (наистина необичаен, искрящо син, като течност за чистачки), това са посредствени вина, на основата на шардоне, само че доста скъпи. Ако не беше интригуващият им цвят, никога не бихте си и помислили да дадете 30 лв. за абсолютно незабележително вино.

В страната ни се правят и чудесни млади вина, защо все още не могат да преборят популярността на френските божолета?

Имам приятели във винения бизнес, които смятат, че божолето не е истинско вино. Тоест смятат го за вино – непретенциозно, несериозно, за забавление и за купон. До голяма степен божолето е точно това. И си мисля, че наистина трябва да си Франция – страната най-престижен производител на вино, за да създадеш и наложиш концепцията божоле – пълна противоположност на сериозното вино. Те просто няма какво и на кого да доказват.

Никога не трябва да забравяме, че на пръв поглед забавното божоле е подкрепено със солиден маркетинг. Нещо, което липсва на българските версии. Те са колебливи в посланията си, казват нещо като: „Имаме тук едно младо вино, нещо като божоле, но не съвсем…“ За конкурентен пазар, пренаситен с марки, какъвто е виненият, посланието трябва да е доста по-фокусирано.


Къде е България на балканската винена карта? С какво изпреварваме съседите си и в какво имаме да ги догонваме?

Можем само да гледаме какво прави Гърция и да си водим записки. Нямам предвид само това, че са родени търговци, или маркетинга, или винения туризъм. Работата им с местните сортове и техните интерпретации на класическите сортове е забележителна. Успяват да постигнат това, към което всички се стремим – автентична винена идентичност.

Румъния се развива много добре, но това, че ни изпреварва, едва ли е изненада за някой.

Добрата новина е, че у нас нещата се развиват повече от обнадеждаващо и тепърва ще чуваме за български винени успехи.

Има ли все още винени спорове на Балканите, като например чий сорт е маврудът?

Има, разбира се, но според мен не са нужни. Чийто и да е маврудът, българската или гръцката му интерпретация са толкова различни и интересни, че е безпредметно да ги сравняваме. Смисълът е да се наслаждаваме и на двете, та нали точно различните интерпретации обогатяват сорта. Е, и нашите преживявания.

Наскоро си поговорих с един от най-известните български енолози точно по тези въпроси и той сподели, че на генетично ниво сортовете в средиземноморския регион са много близки. Според него почти всички червени сортове са братовчеди. И това мен, като консенсусен човек, много ме успокои. Тоест няма нужда от състезания и надцакване, а по-скоро от сравняване на различни версии.

Знаете ли, че ако пием по една чаша вино всяка вечер, за целия си живот като възрастни ще успеем да изпием към 4000 бутилки. Ами само в България всяка година на пазара излизат повече вина. Мисълта ми е, че има твърде много бутилки за опитване, а разполагаме с твърде малко дни. Трябва да се фокусираме върху същественото и да оставим споровете на… ами, на любителите на спорове.

С кои местни сортове страната ни може да е интересна на чуждестранните потребители?

От червените – рубин, широка мелнишка лоза, мавруд. От белите – димят и тамянка имат голям потенциал.

През последните няколко години имаме успешни опити за винен туризъм, кои са добрите посоки, в които може да поеме този бранш?

Необходимо е собствениците на изби и местният бизнес – винари, хотелиери, производители на храна, в едни и същи райони, да работят заедно за привличането на туристи. И усилията им да са обединени с туристически агенции и дори авиокомпании. Има такива положителни примери, като този в Мелник и съм убедена, че ще имаме и други такива.

Качественото вино върви с качествена храна, започна ли да се повишава културата на хранене в страната ни?

Стъпили сме на правилния път. Сега остава да го извървим.

Какви са предизвикателствата да пишеш за вино? Как изобщо се реши да станеш винен блогър?

Много пъти съм разказвала тази история – който ме познава, знае добре колко много обичам да говоря за вино. Оказа се обаче, че има сериозен проблем. На всичките ми приятели им писна от говорене, те бяха много щастливи просто да си пием заедно. Така че се наложи да направя блог, за да има с кого да говоря и споделям.

Слава Богу, покрай блога намерих много нови приятели, също заразени от „винен вирус“, с които тази тема не ни омръзва. Е, сигурно има и нещо общо с многобройните бутилки, които сме изпили заедно. Едно е сигурно, най-хубавото на виното е споделянето му.

Каква е стратегията ти на дегустиране, когато попаднеш сред много вина?

Много е важно да си отпочинал и наспал се. Важно е да има малко планиране и да се пропуснат купони, напивания, силови тренировки предния ден.

В деня на дегустирането закусете добре. Трябва ви добра доза бавни въглехидрати, протеини и мазнини в стомаха, за да удържите на напрежението. Кафе и препечена филийка няма да свършат работа, по скоро предвидете английска закуска. Много е важно да сте хидратирани през цялото време, това ще повиши издръжливостта на рецепторите ви и на мозъчната дейност също. Така че, прекъсвайте дегустациите и пийте вода. Много вода.

И сега най-приятната и важна част – дегустацията. Може да си разделите вината и да пробвате първо бели, после червени. И аз до скоро го правех. Но се оказа, че ако сменяте бяло и червено, рецепторите се рестартират и можете да регистрирате вкусове и аромати по-дълго време. А това в такива дни е от стратегическа важност.

Друга стратегия – информирайте се предварително възможно най-подробно за събитието. Ако ви интересува даден сорт или регион, започнете с това. Например шардоне – започнете от Северна България и се придвижвайте на юг, за да изследвате как се представя сорта.

И сега лошата новина – съжалявам, но ако искате да опитате повече вина ще се наложи да плюете. Да, има специални съдове за целта. Е, от някое изключително вино може и да отпиете глътка, но трябва да остане това. И не, не се притеснявайте, накрая пак ще сте точно толкова пияни и весели, колкото всичките ви приятели, но ще имате повече записки в тефтерчето си.

От последната голяма дегустация се завърнах с 64 описания на вина, т.е. небцето ми е успявало да различи вкусове и аромати за доста дълго време. Това е моето предизвикателство към вас – надминете ме!

Първият ти съвет към неопитния дегустатор?

Оставете ума си отворен за всякакви стилове, вкусове и асоциации. Няма правилен, няма грешен отговор. Не сте на състезание. Игнорирайте винените сноби. Наслаждавайте се. Заведете приятел и изпийте всичко.

Българското вино, с което не бихме се изложили пред нито един познавач от чужбина?

Има толкова много, ама наистина фантастични български вина! Повече не искам да чувам „ама за българско вино това е много хубаво“. БГ вината могат да бъдат равностойни на всяко друго вино и не заслужават да ги подценяваме и да ги слагаме в отделна категория. Сред моите любимци са:

Salla Estate Каберне Фран – истинска красавица.

Марян Резерва – поезия в бутилка.

Merlot Private Reserve на Братанови – има странното свойство да изчезва мигновено от бутилката, толкова е пивко.

Драгомир Рубин Резерва – сериозно вино.

РеДарк на Дамяница – зад изпипаната работа на винарите се долавя някаква бунтарско-дивашка нотка в него, която страшно ме привлича.

Виница Мавруд на Загрей – още едно вино, което изчезва мистериозно бързо, може би сублимира и насища етера с любов и вдъхновение.

Ето с какво можете да съчетаете бутилка хубаво вино - Печено агнешко бутче, приготвено с усмивка.

Още идеи ще откриете в Кулинарната фиеста на Мама Нинджа.

Винаги е любопитно да разберем как изглежда страната ни през погледа на чуждия турист. И ни става много мило, когато попаднем на позитивно мнение. Ето какво разказва една рускиня, която от години почива с децата си в България.

По света има толкова много интересни и забележителни страни, които могат да ти вземат ума с примамливи предложения и пейзажи! Разглеждам туристическите сайтове и винаги си казвам: „Някога ще посетя това място…“ Но когато почивам с децата си, предпочитам проверени дестинации. Ето защо изборът ми отново беше България.

Шестгодишният ми син Гриша посещава страната за четвърти път, а за двегодишната ми дъщеря това беше първото летуване тук.
Отдавна обикнах тази слънчева и гостоприемна страна. Посетила съм много български курорти. Очарована съм от Балчик, с изумителните му розови градини и резиденцията на румънската кралица.
Обичам балнеоложкия курорт „Свети Константин и Елена“ с горещите извори, малките манастири и великолепните паркове. Какви пейзажи се откриват пред погледа, от последния етаж на най-високия хотел в курорта!
Винаги посещавам и Варненската катедрала, разхождам се по улиците на този красив град и всеки път си купувам от местния пазар чифт смешни кожени терлици.


Но най-близо до сърцето ми е малкото уютно рибарско селище Кранево.
И този път избрахме да почиваме с децата там.
Стопанката на семейния хотел, в който почиваме вече трета година, ни приема като близки на семейството. Удивително добри и радушни хора! Собственикът ни посрещна още на летището, помогна ни с багажа и ни откара до хотела.

Хотелът е малък, но много красив, с големи комфортни стаи, в които има всичко необходимо. В пакета са включени закуска и вечеря в ресторанта към него. Искам да отбележа, че това не е шведска маса, а домашно приготвена храна. Всяка сутрин нашият домакин зарежда с пресни продукти. За най-малките готви съпругата му – много мила жена. Така важният за мен въпрос – как ще се хранят децата - отпадна.

В Кранево има много кафенета и ресторантчета. Това, което го отличава от другите курортни селища е, че тук винаги можеш да си поръчаш прясно уловени риба, скариди и миди. Аз например бях учудена, че в „Свети Константин и Елена“ се предлагат само замразени морски дарове. На въпроса ми защо в морски курорт няма пресни, управителят на ресторанта отговори, че никой от местните няма разрешително да лови риба, скариди или други морски обитатели. А в Кранево явно има. Това е рибарско селище. И цените на тези продукти са по-ниски. Така е и с плодовете. Вероятно във Варна, и по-големите морски курорти, се доставят от други райони и това вдига цената им. Там например могат да се намерят турски праскови. И това в началото на лятото! В Кранево плодовете са от местни стопани и затова са по-евтини. Попадали сме на ароматни ягоди и вишни – сочни, зрели, безподобни! Обожавам вишните!
Времето през юни е най-подходящо за децата – няма ги изнурителната жега и августовската гмеж от туристи. Морето е чисто и топло. Вълни в България, според мен, има винаги. Този път не бяха големи, а игриви, точно като за малчугани. Какво блаженство е да наблюдавам как моите деца се търкалят по брега, играейки си с прииждащите вълни!
Веднъж ни провървя и видяхме в далечината делфини. Местните казват, че делфините често плуват в този район, но тогава аз ги видях за първи път в стихията им. Синът ми беше във възторг! Всяка сутрин след това, той първо изтичваше до брега и се вглеждаше в далечината с надежда, че ще ги срещне отново.

Какво още обичам в Кранево?
Там има огромни бели миди. Никъде другаде по българското крайбрежие не съм виждала такива. Много са красиви! Децата събраха цяла торба, както всяка година, и си ги донесоха в Питер. Изсипаха ги в пясъчника на двора. Колко се радваха всички малчугани!
Видяхме и как се ловят раци. И – ето ти възторг – подариха ни един рак! Децата си поиграха с него и го пуснаха отново във водата.
Разбира се, няколко пъти плавахме с корабче по крайбрежието. Видяхме Албена, която се намира непосредствено до Кранево, Златни пясъци. На вахта, както се полага, беше един едноок пират.

Какво още освен дивно море, слънце и плодове?
В България можете да си организирате много интересни екскурзии. Мечтая да посетя ферма за миди. Или да отида до нос Калиакра, където танцуват върху жарава. Има и организирани с автобус екскурзии до старинните градове. Щом децата поотраснат, непременно ще ги посетим. Когато си с малко дете, се налага да ограничиш някои свои желания.
Но пиратско парти на яхта позволихме, защото синът ни беше много настоятелен. Подготвихме се, купихме подходяща кърпа за вратлето, тениска в синьо и бяло райе. Все пак подготовката за празника е важна част от него. Някои по-взискателни туристи може и да не смятат това за нещо особено, но на нас детският празник край морето много ни хареса.
Освен това малките успяха и да почернеят, все пак няколко часа на яхта са прилично време за слънчева атака.
Веднъж се качихме в един симпатичен двуетажен автобус и се повозихме до Варна. Там има малък уютен зоопарк. На децата много им харесаха розовите пеликани. Между другото в зоопарка има евтини детски атракции и това също не беше пропуснато. Бяхме и в Музей на куклите, който малко ни разочарова. Малък е, а посетителите бяха много и не успяхме спокойно да разгледаме всичко. Но това, което видяхме, ни хареса.

Разбира се, всеки има различна представа за хубава почивка. Няма да скрия, че за мнозина отдалечеността на хотела от морския бряг е голям минус. Наистина, всяка сутрин ние вървяхме около 20 минути, за да стигнем до брега, по тесни пътечки, осеяни с цветя, по криво мостче, което пресича почти изсъхнала рекичка. Радвахме се, когато попаднем на магарета, които пасат наоколо. Харесваше ни да наблюдаваме летящите балони, парапланери и други въздушни атракции в небето. Пътят ни беше приятен и лек. Освен това далече от центъра и големите дискотеки, ние спяхме в тишина и спокойствие, а над главите ни беше безкрайното кадифено, черно, звездно, българско небе…

Тръгнахме си. От прозореца на колата се виждаха жълтите поля на жизнерадостните слънчогледи. И, както всеки път, си обещахме да се върнем тук отново!

Мама Иволга

Материала подготви Янка Петкова

Оригиналния разказ можете да прочетете тук.

Дано четем все такива коментари за нашето Черноморие и да не се сбъдне апокалиптичната картина в този фейлетон.

А ако пътувате с домашен любимец, непременно прочетете На море с куче в България?

Има безброй методики за изучаване на азбуката и езика, и нито една за четене на книги. Сигурно е така, защото няма любов, постигната насила. И ако страстта към четенето не е възникнала от само себе си, ще трябва да се гради постепенно и много грамотно. За щастие, има рецепта как става това. Описана е от френския писател Даниел Пенак, известен у нас с книгата си "Като роман", издадена от "Колибри".

Той формулира 10 златни правила за четенето на децата. Обърнете внимание, че ги е нарекъл права, а не правила - всяко от тях дава на детето някакво право в отношението му към книгата, а не го превръща в задължение. Гениално прости са, и в същото време много ефективни. Опитайте метода му и след месец ще установите, че вашият малчуган чете с удоволствие.

Правото да не четеш
Не принуждавайте детето да чете насила. Стискайте зъби, но не настоявайте. Помислете как да привлечете интереса му, но не оказвайте натиск. Най-добрият начин е да започнете да четете книга на глас и… да спрете на най-интересното място.

Правото да прескачаш
Детето има право да прелиства скучните страници (например дългите описания на природни картини) и да чете това, което му е интересно.

Правото да не дочиташ
Никога не насилвайте детето да чете докрай книга, която не му харесва. Ще има и книги, които ще изчете до последната страница. И такива, които ще изчита по няколко пъти.

Правото да препрочиташ
Не коментирайте навика на детето да препрочита една и съща книга по няколко пъти. Това е негово право. 

Правото да четеш на глас

Ако на детето му е по-лесно да чете на глас, се съобразете с желанието му.

Правото да четеш каквото ти попадне
На пръв поглед това правило може да изглежда странно, но е много важно. В училище, детето трябва да спазва достатъчно много правила, затова при четенето у дома трябва да има пълното право само да избира книгите си (освен, разбира се, неподходящата литература).

Правото на боваризъм
(б. р. възвишено отношение към прочетеното, нежелание да види границата между фантастично и реално)

Никога не се присмивайте на идеалите на тийнейджърите, бъдете толерантни, макар и да знаете, че любимият герой на детето ви е само плод на писателска фантазия и е далеч от реалния живот.

Правото да четеш, където искаш
Не забранявайте на детето да чете в леглото, в метрото или в автобуса. Ако носи книга със себе си, това е най-доброто, което можете да постигнете. Значи обича четенето!

Правото да преглеждаш
Детето може да вземе книга, която му е попаднала пред очите, да я разлисти, да прочете една страница и да я върне на мястото й. Дори една прочетена страница разширява кръгозора. Ако попадне на книга, до която все още не е дорасло, ще я разлисти, ще прочете някой и друг ред, но все нещо ще запомни. И когато му дойде времето, ще се върне към нея.

Правото да мълчиш за прочетеното
Нормално е детето да не иска да обсъжда с някого това, което е прочело. Възможно е да не е готово да го направи или пък да е толкова впечатлено от съдържанието, че да му трябва време да го осмисли. Не бързайте, дайте му време да помисли върху прочетеното. Негово право е.

Тук можете да видите 7 хубави тийн книги през лятната ваканция.

Препоръчваме ви още Мисли от къщурката на детската писателка и Те четат.

Автор: Дарина Рангелова

Длъжна съм да кажа, че Канада е огромна страна, ако случайно сте пропуснали този факт, и няма как да знам какво правят всички родители. Това просто са личните ми впечатления от мястото, където живея.

Да започнем от раждането на бебето. Бебето не се изолира от хорa. От първия ден се извежда навън, разнася се по магазини и ресторанти и където се сетите. Предвид дългата зима, пролетта е дълго чакано събитие и всички се разсъбличат. Няма несъответствие между облеклото на родителя и детето. Всички са полуголи още при 15 градуса. Като любопитен факт ще вметна, че децата не носят шалове (поне не и в училище). Safety first (на първо място безопасността - бележка на редактора). Като казах safety first, няма дете, което да кара колело без каска или да се качи на лодка без спасителна жилетка.

Детските градини са само частни, така че всеки си преценява според случая дали детето да посещава такава.

На 4 години започва предучилищната. Децата се извеждат по три пъти на ден, във всякакви условия, и в повечето случаи се прибират като прасета. Голяма част от времето в училище прекарват на земята. Така че логично не съм чувала майка или татко на детската площадка да се скара на дете, че ще се изцапа. Ако посетите една детска площадка, децата ще ви се видят доста раздърпани и мърляви. Мокри кърпи  не съм виждала да се ползват. Сополите също не са драма. Правилото е, че ръцете се мият преди хранене и след тоалетна. Вечеря се към 17,30-18ч. и лягат към 19,30-20ч. През лятото може да легнат и по-късно.

Вижте защо

за детето са полезни мръсните и опасни игри.

Когато майката иска детето да направи или да не прави нещо, винаги се казва „моля“ и „благодаря“. Примерно: „Тони, не хвърляй камъни, моля!“ И след като спре да хвърля, майката казва „Благодаря!“. Ако все пак детето вече е направило нещо, му се казва, че „това е неприемливо“. Ако се налага, следват обяснения защо, според възрастта. Естествено детето трябва да се извини, ако е наранило друго дете. Няма заповеди и викове от типа: „Ела веднага!“.

Никога не съм чувала заплахи и крясъци. Като наказание в училище (и вкъщи) има time out. Детето се слага да седи на столче няколко минути, без да може да прави нищо, за да помисли какво е направило, 2-3 минути за малко дете, 5-6 за по-голямо и така. Все пак  е важно да разбере, защо е пратено да седи там. Ако детето изпадне в истерия, клякат до него и започват да му говорят. Още не знам какви са тия вълшебни думи. В училище имат право да се усамотят с любим предмет, който ги успокоява, ако са ядосани. Тони си има една бутилка със зелена вода, която зяпа, докато се успокои. Веднъж заспал на пода, докато я гледал. Впечатляващо е зачитането на личното пространство на малкото дете.  В случая говоря за първи клас, където децата са на 6 години.

Изключително много се внимава за физическо и въобще всякакво насилие. Което не значи, че го няма, затова и внимават. Още в предучилищната им се обяснява, че никой няма право да ги кара да правят нещо, което не искат, и че никой на никого не е шеф. Поне това ми разказва Тони. Разбира се, това е нож с две остриета, въпреки че тези обяснения са насочени главно към личната им безопасност, но децата се възползват от тази възможност. Аз все пак съм българка, отгледана в соца и не мога така лесно да се отърся от нашите прийоми и макар да съм спокоен родител, наскоро така кипнах, че първото, което ми дойде наум да кажа е,  че ще го набия, ако не спре да прави еди-какво си. Тони най-спокойно каза: „Как ще ме набиеш, като е забранено?“ Това ме разсмя, още повече, че бяхме в България по това време. Естествено, че не е „ок“ да заплашваш дете с бой, но не е и „ок“ то да смята, че може да прави каквото иска. Ще търсим баланса. Всъщност децата в училище съвсем не правят каквото си искат, имат правила. Тези приказки, с които им пълнят главите са именно, ако станат жертва на насилие, да знаят, че веднага трябва да кажат на някого.

Вижте как да разпознаем

дали детето ни е жертва или насилник.

От съвсем малки ги учат да опазват природата. Тони ме видя, че хвърлям една костилка от кайсия в тревата и веднага ме обвини, че убивам планетата.

В училище, големите целогодишно са ангажирани да помагат на по-малките. Дали ще им четат или просто ще им помагат да си избират книги от библиотеката, дали ще им помагат с кутиите за обяд, няма значение, но непрекъснато ги ангажират да помагат. Сигурна съм, че не е защото учителките не могат да се справят сами.

Впечатление ми направи и как ги учат на емпатия. Когато Тина се роди, учителката ме помоли да изпратя по мейла снимка на Тони с бебето. Беше разпечатала снимката и направили табло с картички от всички деца, с пожелания Тони да е добър брат.

Братчето на съученик на Тони, загина при инцидент и отново децата изработваха картички, с които да покажат подкрепа на своя съученик. Само ще вметна, че от училището ни се обадиха в неделя, за да съобщим на децата си лошата новина по подходящ начин и към кого да се обърнем при нужда от психолог.

Това, което ми прави впечатление е, че всички неща и подаръци, които изработват, не са за тях, а за някой друг. За деня на майката, на бащата, каквото и да е. Дори за Коледа, в училище няма подаръци за тях, а те приготвят подарък за семейството си. Непрекъснато има базари с благотворителна цел. Спомням си, че една година събираха пари чрез продажба на нещо си, за да купуват кози на бедни семейства някъде в Африка. Голяма част от базарите са и за да си финансират разни екскурзии. Неслучайно благотворителността и доброволчеството са толкова развити тук.

Нещо, което ще ви изненада е, че въпреки законите едва ли не за всичко, няма закон, който да казва от каква възраст децата могат да се оставят сами или да се движат по улиците без придружител. Родителят решава кога детето му е готово. Тук съм виждала 10-годишно да придружава 5-6-годишни деца. Но градът е малък, в голям град едва ли се случва.

Това са ми впечатленията от един обикновен канадски град.
 

От същия автор можете да прочетете и За разликите между българските и канадски тийнейджъри и За някои учители в училище. 

Може би ще ви е интересно как се възпитават децата в Англия.

Момичета, да не си кривим душата, ние обичаме секса. Хроничното ни главоболие е по-скоро долна манипулация. Иначе приветстваме всяка проява на креативност и инициатива. Обаче понякога имаме толкова грижи на главата, че може да се отнесем. Къде отлитат мислите ни по време на секс? Събрахме най-забавните признания за тайните мисли, които се въртят из женските главици в интимни моменти.

"Боже, наистина странно пъшка любимият. Имам чувството, че ще си поеме въздух за последно и… ще останем свързани навеки. Само да не се засмея…От колко години сме заедно, а все не мога да свикна."

"Обаче колко добре изглежда Мира! Отслабнала е и подкъсила роклите. Трябва да я питам каква й е диетата."

"Само да не забравя да дам пари на госпожата от градината утре. Все събираме за нещо. Сега ще купуваме играчки."

"Интересно коя ли е любимата поза на Райън Гослинг? А на Клуни… сигурно се задъхва на финала. И той мина 50-те."

"Бегонията ми пак почна да вехне. Не мога да го завъдя това растение. Може би трябва да го преместя до прозореца."

"Ееее, не може да бъде. Таванът пак се е напукал. Ми скоро правихме ремонт, да му се не види! Да попаднеш на читав майстор напоследък е чист късмет. И колко латекс ще ни трябва пак, четири по пет – 20 квадрата…сигурно половин кутия ще ни стигне. Като свършим ще му кажа за ремонта… не, по-добре утре."

"Скъпият пак е отгледал корем. А ми се смееше, че бузите ми можело да се видят и в гръб."

"А, нещо ново? Не е лошо…сигурно се е ограмотявал в сайтовете за възрастни. Трябваше да ме предупреди все пак."

"Като стана дума за сайтове, трябва да потърся хубава рецепта за лазаня. На Вяра много добре й се беше получила онзи ден. Може да взема направо нейната рецепта."

"Добре де, каква е тази акробатика посреднощ? Крак мога да си изкълча! Ами тазобедрените стави, аз ги щадя, ей къде е остеопорозата. Не, наистина, нужно ли е да сме чак толкова палави?"

"Как беше столицата на Австралия? Излетя ми от главата. Канари… не, друго беше. Канбера! Много съм добра!"

"Много се проточи. Знаех си, че трябва да отида до тоалетната преди това, сега ще трябва да търпя."

"Е, не, пак ще трябва да се епилирам. Ами скоро с това се занимавах. Ще трябва да проуча лазерната епилация!"

"А, какво става? Не, не говоря на теб, не спирай! Май съседската котка пак скочи на нашия балкон. Не мога да се разбера с тия хора."

"Хм, това никак не беше лошо…"

"Сетих се! За закуска ще направя банички. Имам бутер тесто в камерата. Като свършим, да не забравя да го извадя…тестото."

"Шшшшт, какво изтрака в коридора? Да не се събудиха децата? Не, май кучето пие вода. То пък защо не спи, него никой не го закача…"

Подслушано в интернет

Препоръчваме ви и 20 сексистки фрази, където ще откриете думите, които жените не обичат да чуват.

А въпросите, които не бива да задаваме, сме споделили в С колко жени си спал.

Вече са известни победителите в конкурса Cartoon Network "Студио въображение". Общо единайсет талантливи български деца са отличени в трите категории за измислен анимационен герой, за сценарно табло и за кратък филм или анимация.

Категория „Анимационен герой“

I място: Алики Ковачевич на 9 г. от 139 ОУ "Захарий Круша", София;

II място: Александър Карталов на 8 г. от ОУ "Иван Вазов", Смолян;



III място: Йоана Станева на 8 г. 

Категория „Сценарно табло“

I място: Йоана Драганчева на 8 г. от ОУ "Васил Априлов", Варна;

II място: Димитър Миразчийзки на 10 г. от ОУ "Захари Стоянов", Варна;

III място: Юлиян Расимов на 11 г.;



Специална награда: Янислав Паунов на 8 г. от 1 ОУ "Христо Ботев", Търговище.

Категория „Анимация“

I място: Виктория Христова на 11 г. от СУ "Св. Св. Кирил и Методий", Добрич;

II място: Биляна Хараламбиева на 13 г. от ОУ "Цветан Спасов", Плевен;

III място: Стилиян Викентиев на 13 години от 166 ССУ "Васил Левски", София;

Специална награда: Катерина Микова на 7 г. от ОУ "Братя Миладинови", Бургас.

Големите победители във всяка от тях получават най-новия лаптоп за образование Acer Travelmate B 118. Те ще имат и уникалната възможност да видят творението си в ефира на Cartoon Network. За вторите и третите места, както и за двете специални награди, има уникални раници, суитшърти и шапки на Cartoon Network.

Безплатното обучение в младежките й инициативи на Телерик Академия по програмиране и дигитални технологии обхваща 11 града с над 2 хил. ученици от 1-ви до 12-ти клас. Близо три-четвърти от участниците са на възраст между 7 и 12 г.

„Наличието на дигитални умения е водеща предпоставка за успешната професионална реализация на днешните ученици. С младежките инициативи на Телерик Академия не целим да направим от всяко дете програмист. Искаме да дадем на следващите поколения необходимите знания и умения, които да ги направят ценени професионалисти, независимо от сферата на реализация, която изберат“, коментира Петър Шарков, генерален мениджър на младежките инициативи на Телерик Академия.

Училищна Телерик Академия

Близо 300 ученици на възраст между 14 и 18 г. участваха в ежемесечните обучения по програмиране на Училищната Телерик Академия в София. Заедно с тях, онлайн се включиха още 280 ученици от цялата страна. В рамките на програмата участниците се научиха да разработват уеб и мобилни приложения с най-новите софтуерни технологии и се подготвиха за Националната олимпиада по информационни технологии (НОИТ). От създаването на инициативата през 2010 г. до днес всеки втори златен медалист от НОИТ е възпитаник на Академията.

Детска Телерик Академия

През настоящата учебна година 1000 деца от 11 града в България в 4-6 клас се обучаваха на програмиране в 36-те школи на Детската Телерик Академия. Учениците усвоиха основите на програмирането, развиваха логическото и креативното си мислене и участваха в редица национални състезания. Традиционно 50% от състезателите по информатика на възраст между 10 и 12 г. в България се подготвят в Академията. За първи път тази година обученията ще продължат и през лятото в седем школи в София, Пловдив и Разград.

Dojo@Telerik Academy

В работилницата по програмиране на Телерик Академия и CoderDojo България първи стъпки в света на дигиталните технологии направиха 80 деца на възраст между 7 и 9 г. Успоредно с редовните участници, още над 430 деца се включиха в еднократни събития по програмиране и първите в България технологични награди за деца - Coolest Projects Sofia. Победителите получиха покана и финансиране да участват в международното състезание в Дъблин, Ирландия на 17 юни.

За Телерик Академия

Телерик Академия предоставя практическо обучение, което подготвя деца, ученици, студенти и специалисти от различни области за дигиталното бъдеще. С фокус върху най-новите технологии, обученията в Телерик Академия подпомагат развитието на курсистите и реализацията на тяхната успешна кариера. От старта й досега, над 11 хил. човека са се обучавали присъствено, а 42 500 онлайн потребители са ползвали учебните й ресурси. В началото на 2017 г. основателите на Telerik поемат ръководството на Телерик Академия, която е отделена като независима организация.