Главен редактор
Преди седмица имах рожден ден, с който вече достатъчно ви досадих на личната си страница, но така или иначе беше върховен, уникален, страхотен празник с много танци, торта, приятели, смях и всичко както си трябва. Сега няма да ви говоря за рождения ми ден, а за приятелите ми. За жалост, не успях да поканя всички, които исках, но и тези, които поканих не бяха малко, а на всичкото отгоре бяха от много различни тайфи. За 44 години човек събира толкова много обич, че като почне да прави списък на приятелите си, неминуемо се оказва, че те са всякакви. И като професии, и като интереси, и не на последно място – като партийна принадлежност или най-малкото убеждения.
И тъй като рожденият ми ден се случи малко преди изборите, съвсем в разгара на политическите страсти и разправии, бях сигурна, че между тези твърде различни мои приятели все някак ще се стигне до спор или поне до размяна на реплики. А това малко или много ме притесняваше.
Но знаете ли какво се оказа? Че хора от различни партии могат да си разказват вицове на политически теми. Да си обменят съвети за децата. Да са на едно мнение за „нещата от живота“. Да си разменят контактите на добър лекар или курс по йога. Да си прекарат добре заедно без да си кажат една дума накриво. И дори да потанцуват.
А докато ги гледах, ми хрумна, че всъщност всички ние, искаме или не, вече танцуваме заедно. Без значение за кого гласуваме; и дали ние гласуваме, или за нас гласуват. Независимо колко ни струва костюмът и в кой цвят и нюанс е, дали е по старата мода или по новата, всички ние сме в тази държава, дишаме един въздух, пием една вода, вървим по същите улици и децата ни растат заедно. На едно хоро сме, и можем много по-добре да го изиграем този път хорото, само да му хванем ритъма и да не дърпаме толкова в различни посоки. Защото идеята на хорото е да се движим всички в една посока. И когато се връщаме назад, пак се връщаме всички. От хорото изпускане няма, иначе просто се разпада.
Отидете в неделя и гласувайте, приятели. Гласувайте не „против“, а „за“. Гласувайте по съвест, гласувайте за някого, когото познавате, или който ви е харесал поне малко. Във всички партии има читави хора, убедена съм в това. Има и манипулатори, и измамници, и лицемери, може би дори престъпници. Но има и нормални, свестни хора, които искат да направят нещо за страната си и за всички нас. Гласувайте за тях. Аз ще го направя, въпреки че неведнъж съм била разочарована. Ще гласувам, защото това е денят, в който имам право на избор. Задължения имам във всички останали дни, но в този се чува моят глас. Както и вашият. И нека той да бъде „за“, а не „против“. Може да е за пореден път, може да е след много провали. Но малко по малко, със ситни крачки хорото си върви. Уж върти в кръг, но не съвсем. Вгледайте се и ще видите. Главите ни са по-вдигнати, а стъпките по-уверени. Самочувствието ни е друго. Времената се променят, защото ние ги променяме. И на изборния ден хорото води всеки един от нас.
А тези, които си изберем, нека не забравят, че ако ни дотегнат съвсем, току-виж сме се пуснали и сме ги оставили сами с оркестъра. А хоро с гладни мечки не става, народна мъдрост. Хора трябват.
Вече сме ви разказвали за страхотния български сайт в помощ на работещата майка herstarup. Специално за майките, които вече са готови да се върнат на работа, те предлагат онлайн обучение с практична и полезна информация, която ще ви помогне:
Онлайн обучението е съставено от 4 модула и е създадена специално за:
Може да направите своята регистрация на преференциална цена до 27.03.17 г., а самото то стартира на 05.04.2017 г.
Автор: Люба Златкова от Буболинче
Бубето е мама на четири момчета и наша редовна гостенка. Преди време ви разказахме за нейното ателие за бъдещи мами, а в тази статия можете да прочетете за забавния й домашен експеримент на тема "Каква е мама?" Този път ще ни поговори за забременяването. :)
В ателието ми гостуват не само майки и бременни жени, но и жени, които тепърва искат да забременеят. За всички тях написах нещо полезно.
Колко време отнема забременяването?
Всяка жена, която иска да забременее, го иска сега и веднага. Чакането и неуспехите за повечето от нас са твърде разочароващи и подтискащи. След всеки цикъл се надяваш, че той ще ти е последният и този месец чудото ще стане. Но истината е, че често нещата не са като по филмите и тая работа не става от раз.
Статистиката сочи, че едва около 35% от жените забременяват от първия опит. Късметлийки! За останалите са нужни повече старание и най-вече търпение. Средностатистически забременяването отнема около шест месеца, а за някои двойки е нужна и цяла година. Проучванията сочат, че близо 92 % от двойките в репродуктивна възраст (до 35 години) успяват да забременеят в рамките на до 12 месеца. И това се счита за нормално. Но ако сте от оставащите 8%, специалистите съветват непременно да се консултирате с акушер-гинеколог, за да установите каква е причината. Не отлагайте прегледа, за да не губите повече ценно време.
Репродуктивни проблеми може да има както жената, така и мъжът. Затова се подложете едновременно на нужните изследвания и прегледи. Най-важното е да не се обвинявате и да не се отчайвате. Съвременната медицина е изключително напреднала както по отношение диагностицирането на проблемите, така и на тяхното решаване. Нерядко се случва неуспехите ви да се дължат на нещо съвсем елементарно, като например да пропуснете най-подходящия момент за зачеване.
Каквата и да е причината, опитайте се да не драматизирате. Не превръщайте правенето на бебе в самоцел или фикс идея. Сексът по график или задължение е нещо отвратително. Не си го причинявайте! Нито на вас, нито на вашия партньор. Точно обратното – постарайте се да изпитвате максимално удоволствие, да ви е вълнуващо и приятно. Превърнете бебеправенето в истинско приключение, а не в пионерско поръчение! Разчупете максимално стереотипа на интимния ви живот. Пробвайте нови неща, разнообразявайте! Няма нищо по-възбуждащо за един мъж от палава жена. Съблазнявайте го, предразполагайте го, предизвиквайте го! Всичко е във вашите ръце. Ако му скърцате със зъби по бархетна пижама, че „точно сега е моментът“, когато той гледа любимия си сериал или мача, шансът да го отблъснете е огромен. Но ако му се завъртите по секси бельо пред телевизора без и дума да обелите...
Глезете се с романтични разходки и вечери, организирайте си малки пътешествия, намерете си общи хобита и занимания, правете си изненади и малки подаръчета. Доставяйте си колкото се може повече удоволствия и положителни емоции. Психическото състояние е не по-малко важно от здравословното, когато се опитвате да забременеете. Не го забравяйте! И най-важното – обичайте се! Децата са плод на любовта.
Ще се радвам да споделите при вас кога се случи чудото. Успяхте ли отраз или се наложи да почакате и колко?
Автор: Ина Зарева
"Затрънили се училищата и няма кой да ги разтръни"
(Славейков 1873г.)
Ако за „затрънването” през 1873 г. има съвсем логични причини, то за днешното трудно бихме намерили оправдания. Двадесет милиона лева годишно струва издаването на учебници. Учебници, които се оказват една не само финансова, но и интелектуална, и чисто физическа тежест за деца, родители и учители.
През последните години бяхме свидетели на умопомрачителни текстове, които предизвикаха бурни полемики за учебните стандарти:
"Връх Шипка се намира на върха на планината. Опълченците са ситуирани на него." - „Литература”, 7 клас.
"Морската вода е солена, защото в нея е разтворено голямо количество готварска сол”- „Човек и природа” 3 клас.
„Васил Левски е заловен от полицията, защото нарушавал закона”- „Човекът и обществото”, 3 клас.
Обясненията на авторите за посочените примери са: „за да разберат децата по-добре”.
Следва нова доза ясно разбираеми послания:
Ако интерпретираме анализа на стихотворението „Зимни вечери” (Литература, 8 клас), който гласи: „Това са вечери, в които е застрашена самата смисленост на живота.", то това са учебници, в които е застрашена самата смисленост на ученето. Това са учебници с глупости на килограм. Даже не един, а цели 13 килограма.
„Имаш висше образование, дори две? Помогни на петокласник за домашните и се почувствай кръгъл идиот!” – този апел на клет родител се превърна в автоматичен поздрав сред всички нас, чиито деца кандидатстват, готвят се за изпити или просто си пишат домашното. Не мисля, че бих могла да завърша днешния гимназиален курс само с учебници, без Интернет и Гугъл. Вероятно и повечето автори пишат каквото им хрумне, успокоявайки се, че децата ще потърсят в мрежата и ще разберат какво са искали да им кажат.
Преди време, в едно столично училище, се появи бялата лястовица на системата, под формата на млад, ентусиазиран учител, който забрани на децата да носят учебници по неговия предмет. Предпочиташе да обсъждат, а не да наизустяват; да ползват мултимедия, а не да преписват; да експериментират и да фантазират, а не да зубрят. Усвоеното за всеки раздел на предмета, децата трябваше да демонстрират чрез мини спектакли, в които скучните термини ставаха герои. Придобиваха образ и характер. Онагледяваха се сложни процеси и те ставаха не само разбираеми, но дори и симпатични.
Познайте дали позволиха на бялата лястовица да загнезди и следващата година. Познахте.
И така, класът се върна обратно към книжните „извори на мъдрост”, от които толкова нищо не се разбира, че самите учители започнаха да преподават от… дигитална платформа, хрумнала на един млад човек, за да помогне в ученето на по-малката си сестра.
Но за децата си остана задължението да носят, учат и работят с неразбираемите учебници, които изглежда и самият Каравелов е чел:
"Разбира се, сичкото това не би било дотолкова ужасно, ако у нас да би съществувала барем каква-годе критика, която би чистила непотребното и вредителното. А от това произлазят две твърде големи злини ... с лошави последствия: децата четат всякакъв боклук, а самите издатели не си съставят вярно понятие за народните нужди" (Каравелов, 1872).
Нека проверим и нашите знания за „народните нужди” със следната задача за национална олимпиада:
Ако за разлика от 1872 година, днес се дават по 20 милиона лева за производството на 13 килограма глупост, колко години са нужни, за да увредим безвъзвратно физически и ментално децата си?
Препоръчваме ви да прочетете и статията на Кати Бобева "Вдигнете, госпожо, мама я мери, 13 килограма."
Автор: Мария Пеева
Широкоразпространена заблуда е, че ние, кротките домакини четем чиклит и любовни романи. Нищо подобно. Повечето жени около мен са върли фенки на трилъри, кримки, фентъзи, хорър и само тук-таме се откроява някоя търсеща душа, увлечена в езотерика и романи за автопомощ. Но както съм си признавала вече, мен определено ме влекат най-вече трилъри и кримки, така че си позволявам да дам едно съвсем компетентно читателско мнение за новия роман на Кунц „Градът“.
Дийн Кунц, макар и сред най-известните автори на бестселъри, е толкова плодотворен, че понякога чак прекалява. Някои от творбите му и най-запаленият читател може просто да подмине и няма да е чак такава голяма загуба.
Не е такъв обаче случаят с „Градът“. Този роман ще погълнете за една-две нощи с всичките му близо 500 страници. И ще обикнете и града, и историята "за загуби, и за надежди, и за онази необичайност, която подплатява повърхностните напрежения на ежедневието и чиито дълбини никой не познава".
Джоуна Кърк ни я разказва след много години и ни помита с нея като ураган. 8-годишният хлапак е внук на пианист, син на певица и отсъстващ, объркан баща; дете, което тепърва открива себе си и мястото си в света и в музиката, когато в живота му се появява тайнствената мис Пърл, една същинска чернокожа Мери Попинс, само че в зловеща приказка за големи. Атмосферата на града от 1967 г. носи онзи невинен и приятно старомоден дух, сред който повява вятърът на промяната. В необикновеното семейство на Джоуна тя започва, когато майка му изгубва работата си и се налага да се пренесат в дома на дядо му. Малко по малко пред читателя се разкрива живота на това необикновено дете, в който мис Пърл - Перлата идва и си отива, ту наяве, ту в сънищата му – самата душа на Града и могъщ съюзник на малкия Джоуна срещу злото, от което той трябва да спаси невинните жертви.
Някои любители на трилъри подценяват Кунц пред Кинг. Мисля, че с този роман и най-големите фенове на Краля ще го признаят. А за меломаните романът ще е истинска наслада от суинг и съспенс. С едно виртуозно соло на саксофон в „Съседът“ – финалът-предистория, който прави Града още по-загадъчен. :) А Кунц определено е блестящ разказвач. Приятно четене и малко ви завиждам, че започвате отначало!
Книгата е на издателство "Колибри", може да я поръчате и онлайн ето тук. Има и електронно издание.
Д-р Валери Велев е завършил медицина в МУ-София. Има признати специалности по медицинска биология (2008 г.) и медицинска паразитология (2015 г.), специализант е по инфекциозни болести от 2016 г. От 2013 г. e докторант по докторска програма "инфекциозни болести" към МУ-София. Клиничните му интереси са детски инфекциозни болести, паразитози, чревни инфекции. От 2004 до 2011 г. е асистент и главен асистент в Катедра по биология на МУ – София. От 2011 г. - асистент в Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на МУ-София и лекар в Детска клиника на СБАЛИПБ "Проф. Ив. Киров".
Д-р Велев, има ли реална опасност от епидемия от морбили в България?
Още с лабораторното доказване на първия случай в Пловдив такава опасност съществува, но все още сме далеч от обявяването на епидемия. Напълно реалистично е това да останат изолирани случаи в областта; зависи какво ваксинално покритие ще се окаже, че има там. Ако не сме си научили урока от 2010, може отново да се окажем най-засегнатата страна в Европа.
Кои са най-рисковите групи?
Всички неимунизирани. Колкото по-голямо е неимунизираното дете, толкова по-голям е шансът да се зарази.
Опасна ли е болестта за неваксинирани възрастни?
Да, опасна е. Вече имаме двама възрастни, които заболяха, при последната епидемия имаше и загинали. Колкото е по-голям човек, толкова по-тежко протича морбили. Това е така с всички обривни инфекции.
Децата, които са ваксинирани само с първата ваксина на 13 месеца, имат ли пълен имунитет, или са застрашени при контакт с болни?
Децата получили само първата апликация са защитени в повечето случаи. Само около 5% от тях рискуват да се заразят, ако имунната им система е отговорила „неадекватно“ на ваксината, но пък те ще прекарат инфекцията много леко.
Какви мерки да вземат майките на деца, които все още не са на възраст за ваксиниране?
В настоящия етап епидемична обстановка няма, място за паника също няма. Тоест, тези хлапета не е нужно да бъдат имунизирани по-рано. Децата на майки прекарали морбили, или имунизирани, са предпазени от майчините антитела в първите 4-5 месеца от живота си. А до навършването на възрастта за първа апликация на ваксината се приема, че децата са в защитената среда на своите родители и имунизиран колектив.
Какво ще посъветвате родителите на неваксинирани деца, които са пропуснали възрастта за първа ваксина? А ако са пропуснали и реваксинацията на 12 години? Една доза ли да сложат или две, и ако са две, през какъв период?
Всички пропуснали ваксината трябва да я сложат час по-скоро. Ако е пропусната само втората доза, не е фатално, особено ако е било преди по-малко от 10 години. Но въпреки това препоръчвам и тези деца, или възрастни, да си завършат ваксиналния курс. Дори и да сложите двете апликации през един месец, нищо няма да ви се случи, но няма и да има особен смисъл от втората доза.
За какви усложнения да следим при заболяване от морбили?
Родителите е редно да следят за обривни инфекции, не да чакат усложненията им, които се лекуват само в болнични условия. Високата температура с кашлица, хрема и зачервени очи, последвана след няколко дни от обрив, е сигнал за възможно морбили. Най-честото му усложнение са тежките пневмонии, на второ място са инфекции на централната нервна система, включително и едно късно усложнение наречено подостър склерозиращ паненцефалит, което е смъртоносно. Дълго време след прекарано морбили децата остават с подтиснат имунитет и са податливи на вторични бактериални инфекции, което може да ги вкара в нова беда.
Какво ще посъветвате родителите, които категорично отказват да ваксинират децата си? Има ли нещо, което могат да направят все пак, за да се предпазят при евентуална епидемия?
Ще ги посъветвам да ваксинират децата си. В противен случай, за да ги предпазят от силно заразно заболяване като морбили ще трябва да разчитат само на късмета си. Колкото до това, че по този начин застрашават деца, които или не са достигнали възраст за ваксиниране или не са ваксинирани по здравословни причини, оставям на тяхната съвест.
Интервюто взе Мария Пеева.
Пролетта настъпи и всички плъзнахме навън. Нашата малка градинка прилича на декор за филм от Втората световна война, но това е лесно поправимо. Ще поизчистим кучешките "сувенири", ще позамажем щетите и готово. На тези 11 детски площадки обаче определено не бих завела детето си. :) А вие?
1. Маша не изглежда особено щастлива в мечешката прегръдка на стария си приятел. "Помощ! Отвличат ме!"
2. Това не знам как да го разбирам. Една твърде сюрреалистична гоненица.
3. Защо жената, бдяща над пързалката, има само една гърда... За нас ще остане вечна тайна.
4. Някой изобщо би ли седнал у този разклечен клоун?
5. Кому е нужно прасето да има... зърна?
6. Надуваемият готвач и твърде странното му отверстие. Дали някой изобщо би се осмелил да влезе оттам?
7. Само на мен ли тази катерушка ми изглежда необичайна?
8. Симпатичният кренвирш с канибалистични наклонности.
9. Всяко дете е добре дошло при очарователния човекоядец.
10. Вълчо винаги се радва да ви види.
11. Четири момченца пикаят в различен цвят. Направо да се умили човек.
И ето -
ражда се човек.
Започва всичко отначало...
Поема дъх
и по пътеката
понасят го ръцете. Бяло
е млякото и глътките са жадни
за сила, за любов и за живот.
Бълбука смях,
човечето се радва,
после изплаква и се кротва...
Прохождат малките крачета,
потичат първите слова,
расте със часове детето
и грижите за него. Да...
Звънецът бие,
редом с него
надеждите звънят, звънят...
Обрасва тънката
пътека
в бръшляни и започва път.
Цигулка някъде
проплаква.
Копнежен,
нежен,
пеещ звук.
Човекът знае,
че го чака
любов различна
нейде тук.
Ухаещи са дъждовете,
зелено е през пролетта,
цъфтят бадеми, ветровете
донасят радост и тъга.
Човекът
вдъхва нов живот,
проправя тъничка пътека
за чедото си
и с любов
понася го по нея. Ето...
Навън е лято и пече.
Земята диша с пълна сила.
Накланя се от плодове
дървото. Толкова е мило.
Когато дойде есента
и щъркелите си затръгват,
Човекът сяда у дома
и с огледалото се лъже.
Снегът
натрупва през нощта.
И става бяло,
много бяло.
Похлопва
тихичко смъртта...
И всичко почва
отначало...
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам