Докато пътуваме, си имаме някои любими семейни игри, за да минава по-бързо времето. Една от тях е „професии“. Играта е простичка, но много забавна. Един си намисля професия, всички останали го бомбардират с въпроси, на които се отговаря с „да“ и „не“, докато я открият)

И така Коко (7-годишен по онова време, струва ми се) си намисля професия, а ние почваме с въпросите.

„За мъже ли е само? На открито или в офис? В града или извън“ и така нататък...

След доста въпроси излиза, че професията, намислена от Коко е:

- само за жени,

- работи се извън града, но не на село, а на пътя,

- не се кара кола, нито камион,

- имат униформа, ама не съвсем, но прилича на униформа с къса пола…

Посоката, в която върви професията, нещо не ми се нрави, споглеждаме се с таткото, и решавам да взема драстични мерки.

- Коко, предаваме се, коя е тази професия?

- ТУНЕЛИСТКА, бе мамо. (произнася го с ударение на И, като машинописка.)

Аз, вече изумена:

- Тунелистка? За първи път чувам подобна професия! И какво правят тези жени?

- Ама ти не си ли ги виждала, мамо, колко много такива подминахме! Онези момичета, които седят край пътя, на тунелчетата под мостовете и махат на колите, за да им е весело по пътя!