Автор: Яна Пеева
„Стереотипите и сексизма ограничават потенциалния растеж и развитие.“
Аз не съм диамант. Не съм и цвете. Не съм и крайпътен камък. Аз съм си аз - с хубавото ми и с лошото ми. Защото имам и от двете. Искам хората да се държат с мен, както съм заслужила. Защото иначе не е честно. Нито спрямо мен, нито спрямо тях. Ако нараня някого или не съм достатъчно добра в нещо, искам да го знам. За да мога да се поправя. За да мога да се движа напред. За да мога да продължа да се уча. Искам човекът до мен да знае, че може да ми каже - “Яна, това не ми харесва, имам нужда от това, може ли да направим това?”. Не искам да стоя на пиедестал. Нито да поставям него на такъв. Така че, не, не съм диамант. Аз съм топло, променливо човешко същество, с чувства и желания, и мечти, и изисквания. Както всеки друг. И за щастие, благодарение на жените (и мъже) преди мен, имам право на избор. Мога да работя, каквото ми се отдава, каквото обичам. Мога да се оженя по любов. Мога да имам деца, мога да нямам деца. И нито едно от тези неща не ме прави по-”женска” или “неженска”. Имам право на избор. И това е най-прекрасното на света.
Така че, мили дами, жени, диаманти, цветя, каквито искате да бъдете, каквито вярвате, че сте, вие нямате право да ми го отнемате това право на избор. И ще си го отстоявам цял живот. Защото то няма общо с вас. Можем да бъдем всякакви. Живеем във време на безумни възможности. Но не сме еднакви, и не би трябвало да бъдем. Вашите желания, не са желанията на всички. Вашите предпочитания, не са предпочитанията на 3 милиарда и половина жени на света. Моите също не са.
Уважавайте се. Всички сме чували фрази от сорта “толкова са грозни жените, които псуват”, “толкова са непривлекателни жените, които се искат да са самостоятелни”. Не искам да ви казвам къде точно да ги поставите тези фрази, защото не е прилично. Не само за жена, а като цяло. Единствените жени, които не харесвам по начало, са тези, които не подкрепят другите жени. Не сме змии. Не си забиваме ножове в гърба за спорта. Не сме клюкарки, скандалджийки, не сплетничим. Това не са женски характеристики - човешки са. Спрете да поставяте всичко, което се приема за женско, като по-ниско. Подкрепяйте се. Ако не харесвате някого, не го харесвате, заради него, а не заради “половите му характеристики”. Ако приятелката ви има кариера, а вие си стоите вкъщи и гледате 3 деца, пускате по 2 перални на ден, готвите за 5 човека и успявате да сте адекватни - вие също работите. Не си прекарвате времето в “нищоправене”. Но това не ви прави по-жена от нея. И двете заслужавате внимание, подкрепа и уважение. Това са неща, които всички хора заслужават. Така че изборът си е ваш и никой не е виновен за него.
Не бъдете сексисти. Не обяснявайте на сина си, че не е мъжко да плаче. Или че не е мъжко да си играе с детския кухненски комплект. Или с кукличките. Няма мъже готвачи ли? Или дизайнери? Или просто такива, които обичат да се приберат след работа и да сготвят на себе си и половинката нещо вкусно. Дори и да не развият любов към някое от тези неща, не ги оставяйте да растат, вярвайки, че кухнята е женска територия и за тях би било срамно да влязат там. Не им разделяйте книжките на момичешки и момчешки, защото някой ден ще се подиграят на някого, чиито родители не са били толкова тесногръди. Обграждайте ги с любов, но ги учете да уважават всеки човек, без значение колко им е лесно да го разберат. Имаме право да бъдем себе си. Дръжте се с тях като с малки хора, а не като с малки мъже или малки жени. Това е единственият начин да се научат и те да се държат с другите като с хора, а не като с подразделения. Научете ги да бъдат по-добри от вас, дори и да не изберат същия път като вашия. Защото иначе ще страдат.
И сега малко наука. Има две основни теории за пола. Не това, което ни е в гащите, а това, което ни е в главата. Дечицата започват да разбират що е то пол към двегодишна възраст, а до 3г. могат да определят своя собствен. (Martin & Ruble, 2004)
Lawrence Kohlberg - въвежда теорията, че полът e концепция, която се научава. Според него когнитивните възприятия на децата за пола влияят на действията им.
Втората теория е за пола като социална конструкция. В момента, в който децата се самоопределят като момчеце/момиченце те започват автоматично да се насочват към нещата, които обществото определя като приемливи за съотвения пол.
Ако вие не набивате в главата на детенцето си неща от сорта “момчетата играят компютърни игри, момичетата четат книжки”, “момиченцата са по-старателни, момчетата са много мърляви”, “кухненският комплект е за момичета, кубчетата са за момчета”, те няма как да го научат сами. Ще си играят с нещата, които са им интересни, без да се притесняват, че ако посегнат към нещо, предназначено за другия пол, ще са ненормални и ще им се подиграват.
Децата виждат всичко, попиват всичко, чуват всичко. Може и да си мислите, че сте най-либералните широкоскроени модерни родители на света, но ако детето ви си мисли, че бихте имали против да играе с дечица от другия пол или с играчки, които не са в правилния цвят, шансът е, че вината е у вас.
И като за край - позволете им да имат еднакви възможности. Не им казвайте какво е “истински мъж” или “истинска жена”, не обяснявайте на момченцата, които са по-чувствителни, че са женчовци, а на момичетата, които обичат да спортуват, не мрънкат и са по-самостоятелни, че са “мъжки момичета”. Как после момчето ви да уважава жените, като сте го обиждали с това, че е “женчо”? Как би могла една обидна дума да се превърне нещо хубаво? Няма как.
Тази статия е отговор на статията на руската психоложка Олга Валяева, която вчера публикувахме. Според нея момиченцата са диамант и трябва само да се хвалят, а момченцата е редно да се поощряват, само когато имат заслуги. Характерно за руските психолози е половото разделение във възпитанието.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам