Този чудесен разказ ни прати Десислава Сивилова, колега-преводач, автор и мама на две хлапенца, която скоро очаква трето. За пет години - три бебета, Деси! Ти си герой! Използвай шанса да се поглезиш, преди да е дошъл номер 3! Сега ти е времето :)

Наскоро четох, че тръшне ли ги грипът, мъжете изведнъж решавали, че свършва светът… докато ние, по-издръжливите им половинки, в същата ситуация си страдаме мълчаливо, стискаме зъби и някак успяваме да сместим поредния пристъп на кашлица или треска между измиването на тавите и простирането на чаршафите. Така де… но както и в момента изпитвам на свой гръб, горното хич, ама хич не важи за бременни жени.

От хормоните ли, от що ли, но при мен въпросните пристъпи са съпроводени и с тежки изблици на мрачно настроение, през които бърша ред сълзи (от самосъжаление), ред сополи и пускам Фейсбук статуси от типа на Please shoot me now, I’ve got the flu. Пак добре, че двамата наследници, които ми лепнаха тая пущина, покашлящи и подсмърчащи, вече са натирени на детска градина. Така де, те вече си изразходваха позволената седмица “болни вкъщи”, сега е мой ред.

Естествено, още с първия четирийсетминутен пристъп на кашлица, снощи към един и нещо, таткото ми заръча “И утре да идеш на лекар, ей!”, обаче… Аз си падам фенка на домашното лечение, и в момента се самолекувам усилено с казани билков чай и мед на корем, и рула тоалетна хартия с любимия ми аромат за хремата – при нея и без това освен да чакаш да мине, друго не ти остава. А, и мисля да приватизирам остатъците от сиропа за кашлица на малките – те и без това вече шести-седми ден пият, ай сиктир! Само дето мъничко ме е яд за трите кутийки суперскъпи мултивитамини и имуностимуланти, дето ми ги предписа гинеколожката и от почти месец (общо взето) редовно си ги гълтам. Още се чудя как можах да се подлъжа, ама дето се вика – нали е за бебето…

Ето на, наляга ме нова вълна черногледство – ще да е от безсънието, главоболието и усещането, че някой ми е разглобил кокалите, без да се усетя, и после нещо не ги е наместил баш както трябва. Усещам как довечера, като дойде време да се връщат зверовете от детската, ще се завия през глава и ще се направя на невидима… Можеше и да подейства, ако най-накрая бяхме сложили заключваща се брава на спалнята… NB: пропускът да се поправи преди следващото ми разболяване. Задължително.

Хайде отивам да си сваря нова тенджера чай и да проверя в аптечката за едно мехлемче за подути лимфни възли… Бяха ми го предписали преди има-няма пет-шест години, ама редовно го проверявам – все по същия начин си мирише, значи не може да е развалено, нали?