Майчинството е абсолютното щастие. В свят пълен с разводи, раздели и разочарования, единствената неприкосновена любов е любовта към детето. Не всички жени обаче мечтаят за деца или са щастливи с майчинството си. Те раждат, а после съжаляват, че са го направили. Ние вярваме, че няма нищо по-смислено от това да си родител, но има жени, за които това не е така. И тъй като никой няма право да съди другия за това как се чувства, решихме, че е редно да ги изслушаме и може би да се опитаме да ги окуражим. А молбата ни е, вместо да ги съдите в коментарите, да споделите защо сте щастливи, че сте майки.

Списанията и социалните мрежи са пълни със снимки на щастливи млади майки, които се разхождат с красивите колички и сладките дечица в тях. От време на време се появяват статии за това, че майчинството е пречка към постигането на жизнен баланс, но те се изгубват в морето от истории на активни майки, които успяват във всичко и постигат  пълен дзен.

В последно време обаче се чуват и гласове на хора, които открито признават, че съжаляват, че са станали родители: „На снимката са двете ми деца – на 3 и 5 години, а аз приличам на човек на границата на самоубийството. Точно така се чувствах в този момент. Не съм си представяла, че майчинството може да бъде толкова ужасно.“ – споделя жена.

В социалните мрежи се появиха групи за хора, които съжаляват, че са станали родители или осиновители. В информацията към тях е казано, че са създадени, за да знаят родителите, че чувствата им са нормални и в тях няма нищо срамно.
Един баща публикува в подобна група следния текст: „Дъщеря ми е почти на 5 години. Тя е удивителна. Но първите 4 години от живота й аз съжалявах, че се е родила. Завиждах на свободните си приятели и бездетните семейства. Сякаш бях умрял и загубил предишния си живот. Започнах друг, в който имаше по-малко радост, секс, сън и удоволствия. Само ако можеха хората да говорят за това открито! Сигурен съм, че много родители страдат, но се боят да разкажат за това. Те се усмихват пресилено и дават вид, че всичко им е наред.“

Ето три истории на майки, които не се побояха да си кажат истината.

Виктория Елдер: „Хората не обичат да чуват, че майките не искат да бъдат майки“

Виктория е на 48 години, сътрудник в ипотечна компания, дъщеря й е 18-годишна. Някога Виктория била убедена, че иска дете. Но когато за пръв път взела в ръце дъщеря си осъзнала, че е направила чудовищна грешка. Тя обича дъщеря си и се грижи за нея. Но е сигурна, че ако се върне 18 години назад, ще избере да остане бездетна.
Преди година тя публикува пост за отношението си към майчинството и получава над 600 гневни коментара. Съветвали я да се обърне към психиатър, наричали я „егоистка“ и „кукувица“. Коментиращите съжалявали дъщеря й, изказвали подозрение, че Виктория взима наркотици, че иска да привлече вниманието към себе си.
„Хората не обичат да чуват, че майките не искат да бъдат майки. Мисля, че причина за това са стереотипите, с които живеем.“- споделя Виктория Елдер.
Нейната дъщеря Морган я поддържа и се гордее със смелостта на майка си: „Самата аз не искам деца, защото ще бъда отвратителна майка. Твърде силно съм влюбена в себе си.“ – признава Морган и добавя - „Много мои приятели също не искат да стават родители.“

Сара Фишър: „Винаги и във всичко търсех успеха.“

Миналата година в Германия излезе книгата на Сара Фишър „Лъжата за щастливата майка. Защо предпочитам да бъда баща“. Книгата е посветена на дъщеря й Емма, която сега е на 3 години. До раждането на момиченцето Сара имала успешна кариера на фотограф и журналист. Наближавала 40-те, когато срещнала Александър, който мечтаел за семейство: „Мъжът ми искаше деца и аз се съгласих да опитам. Първо, защото го обичам и второ, не вярвах, че мога да забременея.“ – разказва Сара. Тя се споразумяла с Александър да се грижат заедно за детето, за да не се налага да изостави кариерата си. Но първите пристъпи на съжаление се появили с първите контракции. Сара започнала да се съмнява, че идеалният семеен план ще проработи.
„Винаги съм търсила успеха, на всяка цена. Била съм в 180 страни, едва не умрях от обезводняване в джунглите на Мадагаскар. Яхтата ни беше нападната от пирати в Индийския океан. Оживях след хранително натравяне в Туркменистан. Бях убедена, че ще се справя и като майка, но сгреших. Това, което ми се случи след раждането не съм си представяла и в най-страшните кошмари. Чувствах се като героиня в криминална драма. Имах чувството, че това наказание – майчинството – е измислено специално за мен.“ – разказва Сара.
Когато дъщеря й била на 4 месеца на Сара й предложили работа, свързана с командировки. Веднага била атакувана с критики и обвинения: „Нима работата за теб е по-важна от майчинството? Как можеш да оставиш мъжа си сам с детето? Дете, което расте без майка, изостава в развитието си.“ – казвали приятелите й.
Мъжът й също не я подкрепил. Тогава тя написала книгата, в която разказала за майчинството, без да украсява фактите:
„Истинското майчинство е отсъствие на себереализация, романтика, сексуално влечение, то е скука, наднормено тегло, провиснал бюст, депресия, недоспиване, пълно затъпяване, криза в кариерата, бедност и преумора“ – пише Сара Фишър – „Когато се ражда майка, човекът който е била тази жена умира, в същото време мъжът й си остава този, който е бил и преди – банкер, дърводелец или лекар, а детето получава като бонус.“
В книгата се говори и за съвременните бащи и ролята им във възпитанието. Бащата се смята за герой, ако от време на време смени пелена. При това този „рядък вид“ не се оплаква, че семейният живот е тежък. Той се е влюбил в самостоятелна, поддържана жена, която се е превърнала в глупачка, с която не може нормално да общува, защото говори само да деца, чистене и готвене. Освен това е ужасно депресирана и съвсем не обръща на мъжа си дължимото внимание.

Книгата направила Сара известна. Но тази известност била по-скоро негативна. Съседите престанали да я поздравяват, родителите в детската градина на дъщеря й я осъждали, получавала заплахи в социалната мрежа. Не можела да се храни и спи нормално, дори мислела да емигрира. Но получила и стотици писма с благодарност.
“Ние живеем в 2017 година. Всеки може да изкаже свободно мнението си.“  - казва Сара. Тя обожава дъщеря си, но въпреки всичко тъгува за предишния си живот.

Джесика Роуз: „Майчинството се оказа досадна работа.“

Джесика Роуз, блогър от Берлин, става популярна благодарение на постовете си с хаштаг #regrettingmotherhood (съжалявам, че съм майка). Тя има много критици, които смятат, че да си признаваш подобни чувства е недопустимо. Джесика се омъжила рано. Безумно искала деца, макар мъжът й да предлагал да изчакат. В крайна сметка го убедила, че им е време да станат родители. Първоначално не можела да забременее, затова преминала и през няколко ин витро процедури.
На 25 години родила първата си дъщеря.
 „Имах твърде романтична представа за майчинството“- спомня си Джесика. – Мечтаех си как ще ходя на детската площадка, как ще бъда любяща и съпричастна майка. Но се оказа, че ненавиждам детските площадки. Ужасно скучно е да стоиш и гледаш как детето ти се люлее на люлките, а другите майки бягат подир техните отрочета.“
Когато станала майка Джесика истински опознала себе си: „Аз съм независим човек. Чувствам се самотна, защото съм „вързана“ за децата си. Майчинството се оказа досадно занимание. Аз съм твърде нетърпелива, искам да живея в свой собствен ритъм, но се връщам от работа, а децата се карат, крещят и не искат да спят.“ – казва Джесика. Тя смята, че поколения родители години наред са потискали негативните си емоции, за да оцелеят.

В коментар за „Гардиън“, психотерапевтът Андрю Маршал, казва, че нито един от клиентите му никога не е споделял, че съжалява, че е станал родител: „Това е най-голямото табу. В обществото има култ към майчинството. Това е следствие от разводите. По-рано ние вярвахме, че любовта ни е завинаги. Сега се самоубеждаваме, че единствено любовта към детето може да бъде вечна и безкористна. Може би е време да спрем и да се запитаме кой е смисълът на живота ни и да признаем, че той не е само в децата.“ – смята Маршал

Материала подготви Янка Петкова
Източник: The Guardian

Една от най-обичаните приказки на всички времена „Пепеляшка“, пресъздадена от Лео Бианки и Богдана Трифонова, ще бъде представена тази неделя (19 март) от 11:30 ч. Специално подбраната за деца музика от италианския композитор Джоакино Росини ще бъде изпълнена от оркестъра на Софийска филхармония под диригентството на Славил Димитров. Концертът е част от програмата Фортисимо Фамилия.

Вълшебствата и изненадите са задължителни, както е ясно и че доброто и любовта ще победят.

Фортисимо Фамилия е музикално-образователна програма на Максим Ешкенази, която въвежда деца и техните родители в света на класическата музика. Осъществява се благодарение на Фондация „Америка за България“ и в партньорство със Софийска филхармония. По време на концертите децата се запознават с музикалните инструменти, научават ключови понятия от класическата музика и интересни факти от живота на именити композитори, имат възможността да чуят бисери от световната музикална съкровищница, изпълнени от професионален оркестър.
Целта на „Фортисимо Фамилия“ е да събуди в децата интерес и да развие вкус към красотата и непреходната стойност на класическата музика. Подборът на произведенията е съобразен с възрастта на слушателите, начинът на поднасяне на програмата е достъпен и забавен, за да може децата да усетят неповторимото очарование на живото изпълнение.

Ето няколко елементарни маркера, които могат да ви ориентират. 

Активното дете

То е спокойно в присъствието на непознати или малко познати хора.

Често усвоява развиващите игри или работата с компютър по-бързо от другите.

Възбудимостта и капризите са нормални състояния за него.

Глези се и капризничи, когато му е скучно.

Задава много въпроси и говори без да спира.

Хиперактивното дете

Активно и често безцелно се движи в дома, на обществени места, в заведения, учреждения. Често се суети.

В периода 2-4-годишна възраст проявява несръчност, често пада, изтърва предмети от ръцете си.

Възможно е да изхвърля играчките си.

Не задържа за дълго вниманието си дори върху най-интересните обекти.

Не доглежда докрай дори анимационните филмчета. В училище ще му е трудно да се съсредоточи върху заниманията, често ще допуска грешки.

Трудно му е да усвоява правила и да се придържа към тях. В бъдеще ще избягва занимания, изискващи продължително умствено напрежение.

В състояние е да продължи безцелната си активна дейност, дори да е уморено. Понякога умората може да го доведе до истерия.

Често не довършва думите, прекъсва събеседника си, не се вслушва в речта на другите (понякога това се възприема като игнориране).

Често отговаря на въпроси, които не е изслушало докрай.

Трудно му е да чака реда си.

Често предизвиква конфликти.

Може да се каже, че е „неуправляемо“, не признава забрани, не възприема молби. При такива деца не действа дори подкупването с играчки или лакомство.

Често губи своите вещи.

Разбира се, последната дума имат специалистите, но тези редове може да ви помогнат, да потушите тревогата си.

Тук можете да прочетете статия за ранната диагностика на психични проблеми при децата.

Материала подготви Янка Петкова

В първите седмици след раждането бебето и неговата майка привикват един към друг. Много прояви в поведението на мъника са неразбираеми за младата жена. Защо новороденото нервничи и е неспокойно по време на кърмене? За това може да има много причини. Ние ви предлагаме да видите кои са те и как да ги преодолеете.

Да започнем с най-популярното оплакване на младите майки, което държи първенството, но в действителност е най-рядко срещаната реална причина за проблем с кърменето.

Недостатъчно кърма

Това е първото, което ви хрумва, когато детето плаче силно и непрекъснато, дори, когато се опитате да го накърмите. Една от най-големите трудности при кърмене, колкото и да е странно, се състои в това, че младите майки не знаят точно колко мляко изсукват децата им и дали това количество им стига.
Ако детето ви е особено неспокойно, вероятно голяма част от околните ще ви кажат, че е гладно. Това може да ви вмени чувство на вина, защото вие сте човекът, който носи отговорност за храненето му. Как да опровергаете съмненията?

Наблюдавайте колко пъти бебето ходи по малка и голяма нужда. След шестия ден (от раждането) вие трябва да сменяте минимум шест мокри пелени и една с „по-сериозни“ резултати. Ако това е така, значи детето ви получава достатъчно храна.
Честото кърмене в този период е напълно нормално. В първите седмици дребосъкът има нужда от 8-12 кърмения в денонощие. В началото ще ви се наложи да го държите на гърдата си почти непрекъснато. Според това колко ефективно ще се научи да суче детето, броят на кърменията постепенно ще намалее.

Следете теглото на мъника. Към втората седмица новороденото трябва да възстанови теглото, с което се е родило, а в следващите два-три месеца да наддава с по 150 грама (средно) на седмица.

Ако все пак тревогата ви не е отшумяла, можете да организирате пробно кърмене при педиатъра (или у дома, ако имате условия), при което бебето се претегля преди и след хранене, за да се установи колко е изсукало, а можете и да се обърнете към консултант по кърмене, който да ви посети у дома и да ви помогне да регулирате храненето.

Подуване на гърдите

Понякога тревожността на бебето може да бъде предизвикана от подуването на гърдите ви. Това се случва най-често в първите седмици след раждането. За да намалите обема на гърдата, е добре, преди кърмене да изцедите малко мляко, това ще помогне гърдата да омекне и на бебето ще му е по-лесно да суче от нея. Не се увличайте с изцеждането, това в бъдеще може да стане причина за излишно изработване на кърма, което може да задълбочи подуването на гърдите. Между кърменията можете да поставяте хладен компрес, за да намалите отока и болезнените усещания.

Плоски и вдлъбнати зърна

Бебето може да нервничи и ако зърната ви са плоски или вдлъбнати. За да ги направите по-изпъкнали е добре да ползвате специални помпички за изтегляне на зърното. Друг вариант е употребата на помпата за кърма за кратко преди кърмене. Зърната ще са по-изтеглени навън и на детето ще му е по-лесно да суче. Изпомпването ще улесни притока на кърма, а това при всички случаи ще е от полза за бебето, когато започне кърменето. Ако веднага получи желаното мляко е много по-вероятно да продължи да суче, вместо да отхвърли гърдата и да започне отново да плаче.

Неправилно поставяне на гърда, неудобна поза при кърмене

Друга причина за нервност у бебето е неправилното положение. Възможно е и майката и бебето да се чувстват неудобно, заради което се нарушава притока на мляко. Ако бебето ви е твърде нервно, подходящите за вас пози са „под мишница“ (позната у нас като „футболна топка“ това е поза при която детето е в свивката на ръката ви, успоредно на бедрото ви, крачетата са зад лакътя ви, главата му е плътно доближена до кърмещата го гърда) или „люлка“ (при която държите бебето хоризонтално на гърдата), защото тези положения ви позволяват да контролирате главата му.

Тези пози дават възможност да насочвате бебето към гърдата и да го задържате на нея. Носът и брадичката трябва да опират в гърдата ви. Като правило, то суче по-добре, когато майка му по-плътно го придържа.

  

Гастроезофагиален рефлукс

Той се проявява почти при всички бебета, в една или друга степен, защото мускулите на пръстена, затварящ стомаха –  езофагеалния сфинктер - се отпускат „не когато трябва“ или той не се затваря плътно след приема на храна. Затова известно количество мляко и стомашен сок, може да се върне обратно в хранопровода, предизвиквайки усещане, което ние познаваме като „киселини“.

Почти всеки възрастен е изпитвал това неприятно усещане. Аналогично на това как облекчават състоянието си възрастните – като седят с изправен гръбнак, на детето ще му помогне, ако го държите вертикално.

Понякога рефлуксът се проявява по време на кърмене. Това може да бъде предотвратено, ако докато кърмите детето е полуизправено или периодично правите почивки, за да го поставяте вертикално за малко. Според темповете на развитие на детето се развива и неговата мускулатура, затова с времето проявите на рефлукс стават все по-редки.

В отделни случаи проблемът е толкова сериозен, че детето изобщо не може да се храни нормално. Тогава се налага консултация с наблюдаващия го педиатър.

Повишено газообразуване

При всички новородени има метеоризъм (подуване и образуване на газове). Когато детето започва да се храни, при него рефлекторно се задейства отделянето на газове. Това е необходимо, за да се извеждат по-бързо изпражненията и да се предотврати  появата на запек. Тъй като майчиното мляко се преработва много лесно, за придвижването на храната през стомашно-чревния тракт е нужно много малко време. Често можете да чуете „характерните звуци“, още докато бебето суче. Макар газовете да са присъщи на всички деца, някои ги понасят по-леко от други. Влияние може да оказва и времето от денонощието. Метеоризмът се проявява най-често в края на деня. Традиционно това време се смята за период, в който бебето е най-неспокойно. То като че ли изобщо не иска да се раздели с гърдата, а това от своя страна може да задълбочи метеоризма. Този проблем изчезва с времето.

Как да успокоите плачещо дете
Много от методите за успокояване са свързани с имитиране на вътреутробните условия. Следете температурата на въздуха в стаята да е комфортна – не твърде горещо и не твърде прохладно. Навреме сменяйте еднократните пелени. Детето може да усеща покой, ако силно го притиснете към себе си или ако го залюлеете. Ефективни в случая може да бъдат и монотонните звуци или жуженето на електроуредите. Може да го носите в слинг, така едновременно му създавате комфорт и имате възможност да вършите някаква работа.

Към успокояването на бебето можете да привлечете и други членове на семейството – таткото, бабите или дядовците. Така малкото няма да усеща специфичния аромат на майчиното мляко, който вероятно го възбужда и го прави нетърпеливо и неспокойно. Освен това ще имате време само за себе си, което макар и малко е от полза.

Физиологична лактазна недостатъчност

В началото на кърменето майчиното мляко е по-наситено с млечна захар – лактоза. Това мляко се нарича „предно“. 10-15 минути след началото на кърменето, на една и съща гърда, започва да се изработва „задното“ мляко. То е по-богато на мазнини, които неутрализират лактозата и по този начин снижават газообразуването. Ако бебето получава твърде много предно мляко и не суче от задното, възниква излишък на лактоза и недостатъчност на фермента лактаза, което засилва метеоризма. Стремете се детето да суче от едната гърда минимум 12-15 минути, за да успее да достигне задното мляко. Когато порасне и започне да суче по-ефективно то ще получава това мляко по-скоро след началото на кърменето. Задното мляко има успокояващ ефект и помага на неспокойните бебета да заспят. Повечето новородени съвсем естествено заспиват към края на храненето им, точно благодарение на „ефекта на задната кърма“.

Детето се дави с мляко

Докато бебето се учи да суче, но все още не се е усъвършенствало, твърде силният приток на кърма може да предизвика задавяне. Можете да ограничите струята, като притиснете силно гърдата в продължение на минута преди кърмене, за да спрете твърде стремителния приток на кърма. След това поставете бебето на гърда. Можете да отдръпнете бебето, ако усетите, че струята е твърде силна, след това отново да го поставите на гърда. (б.р. можете да подложите контейнерче или пелена, за да попиете спонтанно бликналата кърма). Кърмете бебето в легнало положение или в биологичната поза, при която вие сте в полулегнало по гръб положение, а бебето е върху вас, с глава по-високо от гърдата. С порастването детето ще има изграден стабилен сукателен рефлекс и ще бъде в състояние без проблем да се справя със силния приток на майчина кърма.

Мирис

В редки случаи бебето може да започне да нервничи и да отказва гърдата, заради препарати, които ползвате за гърдите и зърната си. Ако решите да смените мазилото детето ще нервничи повече, измийте го и отново пристъпете към кърмене.

Млечница

В устната кухина на детето или по гърдите на майката може да се развие гъбична инфекция – така наречената млечница. Това се установява лесно – в устата на мъничето се забелязват бели петънца. Същевременно вашите зърна може да станат яркочервени или да се появи сърбеж, а след кърмене да имате усещане за „парене“. По време на кърменето детето е по-неспокойно от обикновено. Посъветвайте се с лекар. Ако той потвърди наличието на гъбична инфекция и вие и бебето ще трябва да преминете курс на лечение.

Твърде шумно и светло

При някои деца прекомерното безпокойство е свързано с хиперстимулация. Те може да са по-спокойни, ако кърменето се осъществява в затъмнено и тихо помещение.

Търси гърдата за успокоение

До 12-а седмица детето на практика не може да се успокоява само и често търси гърдата, просто заради личния си комфорт. Суче за успокоение, дори да не изпитва потребност от храна в този момент. За родителите тази потребност трябва да бъде еднакво важна с всички останали неща, което са длъжни да му осигурят.

Основните причини за безпокойство у бебето изчезват след първите шест седмици. Останалите проблеми може да ви притесняват още известно време, но обикновено и те се разрешават към третия месец.
В този период вие задължително трябва да се грижите за себе си. Хранете се пълноценно. Пийте повече течности и не подценявайте двигателната активност и разходките на чист въздух. Опитайте различни начини за релаксиране – йога, медитация, масаж, топла (но не гореща) вана, които ще ви помогнат да преживеете този труден период по-леко. Споделяйте, говорете с таткото за това как се чувствате, приемайте помощ.

Поставяйте си постижими цели – да прочетете глава от книга или да се разходите за 15 минути. Много полезни са училищата за млади майки, в които освен, че ще срещнете сродни души, ще разберете как другите преминават периода на адаптация и ще се успокоите, че проблемът не е у вас. Важно е да помните, че този период е много кратък миг от живота ви с детето. Прегръщайте го, приласкавайте го колкото може по-често, за да му помогнете да преодолее това сложно за него време. Така заедно ще преминете периода на адаптация благополучно.

Материала подготви Янка Петкова

Откъсът е от книгата „Здрав сън-щастливо дете“  от Нанси Нелсън – медицинска сестра, международно сертифициран консултант по лактация IBCLC към международния борд на консултантите IBLCE.

Министерството на здравеопазването взима спешни мерки срещу разпространението на морбили.

Продължава да се разпространява епидемията от морбили в съседна Румъния. Към момента здравните власти там съобщават за 3 196 случая на болестта, сред тях и 17 жертви. Освен в северната ни съседка, за голям брой заболели докладват Италия (728 души) и Великобритания (569 души).

Заболяването морбили, по-известно като дребна шарка, е силно заразно и се характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, обрив по кожата и усложнено дишане. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път.

Към момента не съществува заплаха от разпространението на морбили на територията на България. За да бъдат предотвратени рисковете, Министерството на здравеопазването изпрати до Регионалните здравни инспекции указания за взимането на превантивни мерки за предпазване на населението.

Всички общопрактикуващи лекари трябва да направят преглед на имунизационния статус на пациентите си на възраст от 13 месеца до 18 години, подлежащи на имунизация срещу морбили. Наложително е откритите неимунизирани да бъдат обхванати с една доза комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола.

Поради ненавършена имунизационна възраст, най-много неваксинирани деца (98 %) има сред кърмачетата, които са  особено уязвими към заболяването и са най-добре защитени от колективния имунитет при поне 95 % имунизационен обхват с 2 дози морбилна ваксина.

Съгласно българския имунизационен календар предотвратяването на заболяването се осъществява с комбинирана ваксина срещу Морбили – Рубеола – Паротит (МРП), чието поставяне е задължително. За изграждането на пълен имунитет е необходимо децата да бъдат обхванати с две дози, като първата доза се поставя на 13-месечна възраст, а реимунизацията се прави на 12 години.

Според последния доклад на Европейския център за контрол на заболяванията, в страните от ЕС най-висока е заболеваемостта от морбили  във възрастовата група до 1 година и в групата 1 – 4 години. 81 % от всички заболели са неимунизирани, 8 % са имунизирани с 1 доза, 4 % са с данни за имунизация с 2 и повече дози, а 7 % са с неизвестен имунизационен статус.

Шествието „Извърви километър в нейните обувки“ се провежда за пета поредна година и е израз на солидарност срещу домашното и сексуално насилие над жени. Организаторите канят мъжете да обуят обувки на токчета, за да привлекат общественото внимание върху проблема и да покажат солидарност с пострадалите.
Тази година шествието има нов маршрут. Мястото на срещата е пред Националния дворец на културата в София на 18 март (събота).
Господата могат да се присъединят още в 11 ч., за да запазят своя чифт червени токчета и да научат повече за проблема с насилието над жени и домашното насилие. Ще могат да тестват уменията си да ходят на токчета в 12 часа в парка пред НДК.
Добре дошли са всички, съпричастни към каузата, както и всички любопитни да научат повече!
Организатори на тазгодишното издание са Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women, Български хелзинкски комитет, Council of Refugee Women in Bulgaria, UNHCR Bulgaria и www.bilitis.org, с любезната подкрепа на Национален дворец на културата - НДК.

По данни на Агенцията за основните права на ЕС от 2014 г. 28% от жените в България са били жертва на насилие. Повече от половината анкетирани (56%) не знаят, че съществуват специализирани институции и услуги в защита на жените, претърпели насилие.

За инициативата

Walk a Mile in Her Shoes® е международна инициатива, започнала през 2001 г. На тези демонстрации мъже, обути в дамски обувки, привличат медийното и общественото внимание върху насилието над жени, изнасилванията и сексуалния тормоз и набират средства в помощ на кризисните центрове за жертвите.

Мястото на жената е в мола.

Срещу това няма как да възразим, особено ако сме там с подходящата кредитна карта.

Жените не знаят какво искат.

Знаят и още как, дори могат да ви кажат в кой точно магазин са го видели

Ако жената започне да се приготвя за излизане по-отрано, ще тръгнете от вкъщи навреме.

Нищо подобно. Ако започне да се приготвя отрано, просто по-дълго време ще се приготвя.

Жената няма място зад волана.

Да, това право й се предоставя в изключително редки случаи като – развеждане на децата по училища и извъкласни форми, пазаруване, семейна вечеря в ресторант, традиционните сбирки с приятели и други подобни „външни“ участия.

Жените са скарани с техниката.

Абсолютно безпочвено твърдение. Те могат отлично да програмират телевизионен приемник, подреждайки програмите по приоритет, което априори значи, че спортните канали са последни.

Жената има къса памет.

Къса, къса, колко да е къса…ако може да ви каже в кой ден и месец през 2016-а година сте се прибрали на сутринта след тежка „делова“ вечеря?

Жената може да прости изневяра, ако й купите скъп подарък.

И това не е вярно. Скъпият подарък непрекъснато ще й напомня за вашите прегрешения, докато не й купите по-скъп.

Всяка жена може да бъде купена с диамантен пръстен.

Сериозно? Можеш ли да си го позволиш наистина?

Жените са крехки нежни създания.

Не е точно така. В Сингапур например една жена падна от 28-я етаж и остана невредима. Да не споменаваме друг един случай в малкото курортно градче Нарян-Мар, за който още се говори – жена седна в скута на мъж и му счупи коляното.

За жената най-важното е семейството.

И това не е съвсем вярно. Без семейство жената може да преживее години. Без „онези“ ботушки от телешки бокс…няколко месеца, но без кислород…не повече от минута. Затова най-важен за жената е кислорода, както и за всяко живо същество.

А тук може да прочетете как мама нинджа се забавлява в мола.

Янка Петкова

„Детето ми има неспокоен сън.“, „Детето ми не спи нощем“ – това са популярни оплаквания сред младите родители. Обикновено съветите на приятелки, баби и педиатри не помагат, а само утежняват ситуацията. В книгата си „Детският сън“ д-р Харви Карп, известен американски педиатър, опровергава най-популярните митове за съня на бебето.

Мит първи: Бебетата спят много и дълбоко. Такава е природата им.

Фактите
Не позволявайте израза „спи като бебе“ да ви заблуди. Новородените спят много, но този сън е разпределен през целия ден. А понякога, точно като възрастните, децата може да се преуморят. Случва се така, че се превъзбуждат и дълго не могат да се успокоят. Вечер стават нервни, чувстват се нещастни, а понякога им е трудно да се дистанцират от това, което им се случва и да се предадат на съня.

Мит втори: Не бива да се буди спящото бебе

Фактите
Понякога да събудите бебето е просто необходимо. Особено ако междувременно е извършило „голямата си нужда“ и не бива да стои с мръсната пелена, за да не се възпали нежната му кожа.
Освен това, ако преднамерено събудите детето, вие ще подпомогнете навика му за самоуспокоение. Впоследствие това умение ще му помогне да заспива отново, ако звънне телефон или уличен шум смути съня му.
И не се притеснявайте. Вие ще успеете да помогнете на детето отново да заспи, дори ако все още не може да прави това самостоятелно – достатъчно е да усвои техниката на включване на рефлекса за успокояване.

Мит трети:  Когато детето спи, трябва да ходим „на пръсти“

Фактите
Вие може и да обичате да спите в тишина, но не и бебето, за което тишината е странна и непривична. Все пак, когато е било в утробата на майка си, денонощно го е обкръжавала цяла симфония от усещания – меки докосвания, резки звуци и постоянно люлеене. Така че сънят в неподвижност носи със себе си рязко ограничена сензорна информация – това е равносилно да ви затворят в глуха тъмна стая. Разбира се, внезапните дразнители, например шум от кухненски съдове, ще пречат на бебето да спи. Но ритмичните полюлявания и белия шум (тътен, нискочестотен шум) са двата главни инструмента в процеса на нормализиране на дневния и нощния сън.

Мит четвърти: Ако люлеем бебето преди заспиване, ще развие „зависимост“.

Фактите
Тук е малко по-сложно. Да, ако вие всяка вечер люлеете и храните бебето преди сън, то дълго няма да се научи да заспива самостоятелно. От друга страна, за вас този контакт е необходим, възхитителен, един от любимите ви моменти през първите месеци от живота на детето. Освен това в корема на мама то се люлее, без някой да полага усилия за това. Мъникът е усвоил тези ритуали, още преди да се роди.
За щастие можете да държите бебето на ръце колкото си искате и да го люлеете колкото си искате без особени последствия за съня. Всичко, което се иска от вас е да добавите към вашия ритуал други приятни усещания (песничка, докосване и др.), за да се научи детето да се успокоява самостоятелно.

Мит пети: Детето плаче заради колики, предизвикани от „тайнствени“ болки в стомаха.

Фактите
Открай време причините за коликите и внезапните пристъпи на плач, който продължава общо взето около три часа дневно и повече, са загадка за медицината. Това явление започва две-три седмици след раждането, достига своя пик към втория месец, а след това постепенно стихва, за да изчезне към третия месец (в общия случай).

Лекарите и… бабите винаги са предполагали, че децата с колики страдат от болки в стомаха – заради преяждане, невъзможност да бъде преработена храната или киселинен рефлукс. Вярно е, че 5-10 % от децата се чувстват по-добре след  смяна на млечната смес или промяна в диетата на кърмещата майка. Въпреки това, можем с увереност да твърдим, че в общия случай този плач не е предизвикан от болки в стомаха.
Защо съм убеден в това? Заради цял ред причини.
При 90 % от нервните деца не се забелязва подобрение с промяна в храненето.
Често децата престават да плачат, ако ги повозите с кола по неравен път например. Макар, както разбирате, силните звуци и пътуването да нямат способността да намаляват силната болка. Във всеки случай на вашия стомах едва ли ще помогнат. Повечето деца, страдащи от колики се успокояват по-бързо, ако родителите правилно имитират усещанията, които са имали в матката.

Мит шести: Плачът е полезен за бебето

Фактите
Психологът Ли Солк формулира това най-добре от всички: „Плачът е толкова полезен за белите дробове, колкото и кръвотечението за вените.“ Аз съм напълно съгласен с нея. Фактът, че детето ви е способно да крещи и плаче, не означава, че това е полезно за него. Убеждението, че бебето има нужда да „пореве“, за да тренира белите си дробове или да „изпусне парата“, за да намали напрежението, след богат на събития ден, е пълна глупост – както от биологична гледна точка така и от гледна точка на емоционалното състояние. Първо, ревът не е упражнение за белите дробове (белите дробове на бебетата са не по-малко здрави от стомаха им въпреки, че имат колики). Второ – да оставиш детето да се „наплаче“ – е същото безумие като това да не обръщаш внимание на странните звуци които издава автомобилът ти, когато има някакъв проблем.

Малките деца плачат по една единствена причина: защото се нуждаят от помощ. Затова проблемът може да бъде решен, едва след като установите как да им помогнете. Тогава и плачът ще спре.

Мит седми: Бебетата не търпят повиване

Фактите
Излиза, че в крайна сметка има деца, които ненавиждат повиването. Те се съпротивляват, напрягат се, когато ги завиват плътно. Но не забравяйте, че същите са се чувствали добре в утробата на майка си, а там в никакъв случай не е по-широко. Вероятно бебето ви се съпротивлява, ако завивате ръцете му. Но ако към този ритуал добавите и други прийоми, за да включите рефлекса му за самоуспокояване, мъникът ще се успокоява бързо, по-дълго ще е спокоен и по-добре ще спи.
(Авторът има предвид повиване в така наречените swaddling blankets - одеялца за повиване. Някогашното стегнато повиване е отдавна отречено, заради опасността от увреждане на тазобедрените стави.).

Мит осми:  Детето трябва отрано да бъде приучавано да спи само

Фактите
Всички искаме децата ни да са пораснат независими. Но за да постигнете тази цел е нужно време, не малко при това –ще ви го каже и всеки родител на тийнейджър. Ако детето спи в друга стая още в първите месеци, ще ви е твърде неудобно, да не говорим, че е опасно. Неудобно, защото всеки път когато заплаче от глад ще ви се налага да напуснете топлото си легло и залитайки да се отправяте към неговата стая. А е опасно, защото макар и минимален съществува рискът от Синдром на внезапната детска смърт.

Мит девети: Детето трябва да се настройва според традициите в семейството, а не обратното

Фактите

Това е крайно погрешно твърдение. Към първата година на детето, ще ви се наложи да се замислите как да възпитате у него норми на поведение, но в момента вашите главни цели са  да му дадете увереност и да го убедите, че може да ви се довери. Усещането за безопасност е много по-важно за бебето от независимостта. Не забравяйте, че когато детето е било в утробата на майка си, него денонощно са го люлели, носили, хранили. Затова дори в първите месеци да го държите на ръце 12 часа в денонощие, вие вече сте му отнели половината удоволствие и комфорт.

Бих искал всяко дете да се научи на правилно поведение по време на хранене, но никога не бих опитал да уча на това шестмесечно бебе. Сега е времето да прегръщате, целувате своето мъниче, да се стараете да му създадете усещане, че е защитено и обичано. В бъдеще ще имате достатъчно време да го възпитавате.

Материала подготви Янка Петкова

Ако вашето дете е от НЕспящите, може да се позабавлявате с тази статия.