"За Безопасни детски площадки" канят всички мами и татковци, които имат възможност на Академия за родители. Моля, прочетете.

На 18 февруари, събота ще участваме за първи път в "Академия за родители". Гвоздеят на програмата ни е лекцията ни „Как да бъдем активни граждани и родители“ от 13,50 часа в Зала „Родители“. Научете към кого и как да се обърнете, когато искате детето ви да играе в по-безопасна, чиста и интересна детска площадка! Ще ви отговорим, ако ни попитате: Познавам ли ли правата си на граждани? Как да сигнализираме при счупени детски площадки или при други проблеми, които виждаме като родители? Какви права и възможности имаме като граждани, когато се обръщаме към общината по въпроси, свързани с инфраструктурата?

Непременно елате и ни потърсете и на щанда ни. Ще ви заредим за предстоящите топли дни на детската площадка с вкусни изненади, тренировка за игри на открито, сериозни разговори как да пазим и да се забавляваме на детската площадка.

Заповядайте на 18 февруари на Академия за родители, за да има защо децата ни да ни пишат само шестици!:) Как иначе да срещнете наведнъж повече от 30 специалисти, да се запознаете с работата на 70 организации и да се научите на нещо ново в 20-те работилници!

Едно двегодишно момченце лежи в Пирогов с опасност за живота, най-вероятно вследствие на побой. Детето е прието със счупен череп и синини по коленете. Според лекарите, които се борят за живота му, травмите са следствие от упражнено насилие.

Като чуеш подобна „новина“, въпреки че не са изключение напоследък, се потрисаш. И за пореден път се питаш: Как е възможно човешко същество да причини нещо подобно на детето си?
Майката е 22-годишна, от ромски произход. Не е нужно да я познаваме, за да преценим, че това е жена, която най-вероятно се е „омъжила“ на 12-14 години, сигурно има още някое и друго дете. Също така е вероятно да живее с вече втори или трети мъж. Мястото, където се развива ужасното действие вероятно е някакво мизерно подобие на къща, в която няма печка, но има телевизор. Така наречената „майка“ със сигурност не е завършила средно образование, спорно е дали има и основно. От безпросветност и скука произвежда нещастници. Да не пропусна – вероятно е била жертва на насилие в детството си.

Покрай тоя случай се сетих и за една друга покъртителна история – на двегодишната Сияна от едно търговищко село. Майка й, с иначе хубавото име Любослава, я беше пребила почти до смърт. Това, което не мога да забравя в тази история обаче е, че според лекаря наблюдавал детето, то било със странно поведение – приучено било да понася тормоз. Да търпи на болка и да не издава никакви емоции. Дори не мога да си представя как двегодишно дете може да бъде приучено на нещо подобно. Мисля си, че вероятно е търпяло издевателствата, без дори да знае, че това е лошо. Може дори да го е приемало за нормално, защото му се случва ежедневно и никога не е предизвиквало реакция като прегръдка например. Как да знаеш, че можеш да бъдеш приласкаван, ако никога не ти се е случвало и как да знаеш, че страдаш, ако никога не си се радвал. И всичко това му се случва в едва двете година живот, откакто е на този свят.

Така децата могат да понасят изтезания много дълго време. Като 7-годишното момиченце, което един озверял „баща“ преби до смърт на Великден. Мъжът бил известен скандалджия, всички в квартала знаели, че тормози децата си, но нито един, поне един човечец, не подал сигнал в каквато и да било институция. Това пък е нашенски феномен – не ти е работа какво се случва в чуждата къща.

Питаш се, какво кара хората да се държат така, както не го прави никое живо същество. Това те подтиква да се вгледаш по-внимателно в историята на насилниците. Има общи неща. Като че ли проектират собствения си живот върху децата, които създават: правят ги и ги раждат в мизерията, в която и те самите са расли; не ги учат на нищо, защото са неуки; бият ги, защото и тях са ги били. И най-вече - мразят децата си, защото и тях никой не е обичал.

Автор: Янка Петкова 

Идва Свети Валентин – да си поизгладим перцата! 

Има жени, които не обичат да отделят много време в работа по външния вид, има други, които не са склонни да жертват повечко средства за това, е има и Деви… те са една друга група. Но и едните и другите вероятно няма да имат нищо против лек тунинг в навечерието на празника.

1. Да „свалим“ умората Разтворете 1 с. л. сол в чаена чаша с вода (разтворът трябва да е концентриран). Натопете в него мека хавлиена кърпа и я поставете на лицето за десет минути.
   
   

2. Да почистим лицето с домашен скраб

   Смесете 1 ч. л. сода бикарбонат и 1 ч. л. овесена каша с 1 с. л. вода. Бъркайте, докато се получи гъста паста. Намажете лицето, като пазите зоната около очите, и оставете маската да действа 5 минути. Измийте с топла вода.

3. Да се избавим от тъмните кръгове под очите

   Добавете 1 ч. л. сода бикарбонат в чаша с гореща вода или чай и разбъркайте добре. След това натопете тампон и наложете зоната под очите. Постойте 10-15 минути, отмийте и нанесете овлажняващ крем. Правете това ежедневно – резултатът няма да закъснее.
   
   

4. Да подхраним и хидратираме кожата

   Зехтинът почиства кожата на лицето идеално, прави я мека, нежна, дори леко матова.

   Направете парна баня на лицето си. След като порите се отворят, вземете тампон и втрийте зехтин с масажни Правете това в продължение на 6-7 минути. За по-добър ефект можете да прилагате процедурата на всеки 4-5 дни.
   
   

5. Да се избавим от нежеланите пъпки

   За да премахнете от този дразнещ „релеф“, можете да се възползвате от лечебните свойства на меда. Ако ви предстои излизане, капнете върху пъпката мед и оставете да действа 15 минути. След това отмийте с вода. Пъпката ще избледнее и ще се редуцира, а това ще ви позволи по-лесно да я туширате с коректор, пудра или фон дьо тен. Втори вариант Капките за очи са още едно ефективно средство в борбата с пъпките. Накапете върху тампон и го сложете за около 5 минути в хладилника. След това притиснете тампона към възпаления участък – пъпката ще стане почти незабележима.
   
   

6. За „оня“ поглед – подхранване на миглите

   Смесете ½ ч. л. кокосово масло с 2-4 капки лавандулово.

   С помощта на тампон нанесете сместа върху миглите, започвайки от корените към върховете. Правете това два пъти седмично и ще се удивите от резултата.
   
   

7. Да подхраним гривата

   Ще са ви нужни – 1 банан, яйце, 1 с. л. мед и ½ чаша бира. Смесете съставките до консистенцията на сметана. Нанесете върху косата и оставете да действа два часа. Измийте я с топла вода. Правете тази маска веднъж седмично, скоро ще забележите, че косата ви е станала „по-силна“.

8. Устни като розов цвят

   Затова ще са ви нужни само балсам за устни или етерично масло (кокосово, лавандулово или друго) и четка за зъби.

   Преди излизане нанесете на четката масло или балсам и нежно масажирайте устните с нея няколко минути.

9. Да свалим грима Напълнете стъклено бурканче с чиста, преварена вода и зехтин в съотношение 3:1. Преди ползване на разтвора, разклатете бурканчето, за да се хомогенизира сместа. Навлажнете тампон и чистете лицето. Това е всичко.

За грижи за косата можете да погледнете ето тук.

Форум бг мама е един вид Енциклопедия Булгарика. В него можете да намерите информация за всичко, ама буквално за всичко! От "как се лекуват брадавици с необичайно местоположение и форма", до "как да разберете, че мъжът ви изневерява". Последното е много добър практически съвет, затова ще го вметна съвсем между другото – да си го запишете в полезните съвети за домакинството. И така – ако се съмнявате, че любимият е кръшнал, изпирате гащите на горкия човек с белина, но без изплакване. Ако после се оплаче от непоносим сърбеж, всичко е наред. Ако си трае обаче – не му е читава работата. В тази връзка, момчета, ако ви засърби нещо, веднага тичайте да се оплачете на благоверната. После да не се обяснявате. И все пак нека се подхожда с едно наум към изпитаните съвети от личен опит. Веднъж една дама се оплака от силен косопад след раждане, а друга сподели колко добре й се е отразили маските със сярна киселина. После се разбра, че имала предвид солна.

Но освен Енциклопедия Булгарика форум бг мама е сборно място на жени с всякакви интереси, образование, семейно положение и статус в обществото. Тъй като се пише под псевдоним, всички са пределно искрени и няма никакви преструвки, фалш и претенции. Злите кучки са си зли кучки, а понякога даже се казват така. Под псевдоним хората са склонни да разкрият за себе си повече, отколкото знаят и най-близките им, и се случва да разкажеш интимни неща, които никому не си признавала. Освен това имаш и терен да излееш безнаказано целия си гняв върху десетки непознати, несъществуващи в твоята реалност жертви, които са те подразнили, защото харесват различен сериал, боя за коса или просто са неподходящата зодия. Така че форум бг мама е и колективен, безплатен психотерапевт за десетки българки, жални жертви на здравната реформа. Понякога обаче се случва между писанията, споровете, клюките и всички женски приказки да намериш сродна душа – някой, когото не познаваш на живо, но откриваш, че с него делите едни и същи разбирания. Смеете се на същите шеги и се ядосвате на същите гадости, макар че никога не сте се виждали и обикновено се познавате само под псевдоним. И като се надушите повече такива от една порода, правите група, в която обсъждате вашите си неща – било то сериала „Игра на тронове“, математически олимпиади или домашни маски за лице. И по някое време толкова много се харесвате, че решавате да се видите на живо. В течение на две-три седмици за деня, часа и мястото се води конструктивен спор, по време на който отпадат всички нервачки, снобарки и кифли и остават… само най-готините.

Отиваш на срещата и изведнъж виждаш, че Змеицата, която познаваш като опасен огнедишащ хищник, се оказва сладко червенокосо миньонче със закачлив поглед и чаровна усмивка. Яна, която пише като разтропано македонско девойче, пристигнало завчера в София с влака, се оказва бизнес дама от много висок клас. Но въпреки че почти никой не изглежда както си си го представяла, не оставаш разочарована, защото тези момичета вече ги познаваш като сестри – отвътре, не отвън. Пиете, смеете се, говорите една през друга, понякога всички едновременно, и накрая се уговаряте за следващия път. И като се подкарате така… та години наред.

Как протича една такава среща? Ще ви разкажа за последната, от снощи.

Уговорили сме се за седем, в сръбски ресторант. Деца, кучета, баници, компютърни бъгове – успявам да насмогна на всичко благополучно към 19,30 и да си повикам такси. На Ванката казвам, че отивам на среща с момичетата от бг мама. Делова вечеря, обяснявам, да им разкажа за новия сайт.

Таксито идва в 19,40.

- Побързайте. - казвам – Срещата ми е за седем, а толкова мразя да закъснявам.

Шофьорът не успява за седем. Май трябва да пробвам с друга фирма. Някоя, дето вози и назад във времето.

Влизам в осем и заварвам тайфата вече прилично почерпена. Този път сме нищо работа – десетина женки. Обикновено пълним заведението.

Ресторантът приятен и полупразен, като за делничен ден. На съседната маса скромна мъжка компания очевидно говори за бизнес. От другата страна – тройка – двама мъже и жена, мъжете с костюмите, дамата с изискана вечерна рокля, вечерят във възпитано мълчание.

Моите хора ме посрещат с оглушителни викове.

- Хайде де! Мама Нинджа! Къде се моташ!

Посрещането е все едно съм се завърнала вчера от петгодишна командировка на Аляска. То са целувки, прегръдки, пляскане по гърба и дупето и щипане на бузи.

Най-после всички сядаме. Както обикновено няколко разговора вървят едновременно. Яна разказва как канализацията им наводнила съседите отдолу и тя от нерви си порязала езика. Връзката е далечна и сложна, но идеята е, че мъжът й ще се върне от командировка и е трудно да се измисли подходящо обяснение за порязан език. Точно тя споделя и историята с белината от форум бг мама. На свой ред разказвам как веднъж пратих на Пеев секси снимка, докато беше на тийм билдинг, пък то се оказа, че този мейл го чете половината фирма. Смеем се една през друга и всички битовизми и тревоги остават някъде там, навън, в студената зимна вечер. Душите се стоплят. По едно време се появява певица – дългокрака, поразголена сръбкиня. Моята тайфа се мръщи. Свобода обяснява как завела петгодишното си отроче на концерт на „Черно фередже“. Змеицата обяснява как приспива щерката с „Мегадет“. Изобщо отвсякъде неодобряваме. Ние сме рокаджийки, каква е тая чалга?

Певицата обаче не се предава. По някаква странна причина харесва точно нашата компания, в която няма нито един мъж с платежоспособен вид. Може би защото сме най-шумните в заведението. Свобода има един такъв особен плътен и гръмогласен смях с елементи на вой, който започва с тътнеж и първо разтърсва земята, после ти пробива тъпанчето, а накрая почваш да се хилиш и ти. За този смях се носят легенди, че разни мастити бизнесмени си го записват на телефона да плашат служителите. Свобода изобщо е жена, каквато се среща една на милион. Голяма жена с голямо сърце, ама и устата й голяма. Като почне да говори, все едно гледате Татяна Лолова на млади години. Навремето искала да учи в НАТФИЗ, но не й позволили техните, щото видите ли – артист къща не храни. Тежка загуба за българското изкуство. Но Свобода все още има време да размисли. Тази жена прави най-жестоките скечове, които съм гледала някога.

А както вчера се видя, е и много танцувална. Защото както бяха рокаджийки моите девойки, пък като почнаха да скачат една след една на дансинга, съвсем забравиха "Мегадет" и завъртяха едни ми ти сръбски хора, едни балкански гибеци, хвърлиха саката, някои и блузите даже… От съседните маси първо се кокореха, после взеха да ахкат, да се хилят, пресрамиха се да танцуват и те, а накрая взеха и да ни черпят. Решиха, че сме от програмата. Ако не от програмата, то поне от цирка.

По едно време гледам, Яна ме снимала и тагнала във фейса. Що така, бе момиче, нали казах вкъщи, че съм на делова вечеря? Но вече ми е толкова весело, че пет пари не давам.

Прибирам се в приличен час като за след форумски купон. Все пак утре е работен ден. Моите момчета спят, само кучето скача върху мен от радост и ме препикава. Лягам си малко пияна, малко препикана и много споделена.

Хубаво нещо са форумите, и не само заради Енциклопедия Булгарика.

Най-вече заради хората.

Мария Пеева

По обясними причини имената и псевдонимите са променени. Те ще се познаят :) 

Един скандален случай, за който съобщи BBC, разбуни духовете в западната преса и постави за пореден път въпроса за отношението към жените-майки. Вижте на какво унижение е била подложена пътничка, в чийто багаж бил засечен особено „опасен“ уред – помпа за кърма.

33-годишната Гайатири Боз от Сингапур е майка на две деца. На летището във Франкфурт тя била подложена на унизителна проверка, която преминала всякакви човешки граници. Гайатири пътувала без децата си (на 3 и 7 години), но в ръчния багаж носела помпата за кърма.

Ето как изглежда въпросната помпа.

Митническите служители забелязали съмнителен уред на скенера и й наредили да влезе в стаята за проверка. Вътре жена-офицер й взела паспорта и започнала да я разпитва, подлагайки на съмнение твърдението, че наистина кърми. Въпросът бил: „Ако наистина сте кърмеща майка, къде са децата Ви?“ Въпреки притеснението си Гайатири събрала смелост да се поинтересува какво значение има къде са децата и, дали е кърмачка или не, и нужно ли е специално разрешение, за да пренасяш помпа за кърма? Това, което окончателно я потресло обаче, било искането на служителката да изцеди мляко от гърдите си, за да я убеди, че наистина има нужда от помпа, в противен случай щяла да го направи тя. Младата майка била толкова шокирана, че се подчинила на унизителната заповед. Излизайки от стаята за проверка жената се разплакала от обида. След като се съвзела обаче се обърнала към местната полиция. Вследствие на сигнала й, в момента се води разследване. Служителите от летището отричат да е имало подобен инцидент, прикривайки възмутителното поведение на колежката си. Експерти по авиационна безопасност описват случилото се като абсолютно нелепо изискване именно от гледна точка на безопасността: „Никакво застраховане срещу евентуален терористичен акт не може да обясни подобно искане. Това е глупост, граничеща с извращение“.

Пред случая с тази майка, дебатите да се кърми или не на обществено място, които водим у нас, са направо нищожни. Тук става дума за нахълтване в най-личното пространство, при това извършено от друга жена – единственият човек във въпросния екип по сигурност, който би трябвало да знае колко „опасна“ е помпата за кърма. Никакви предохранителни мерки не могат да оправдаят подобна гавра. Забележете абсурда на претенциите към Гайатири: ако си майка – къде са децата ти; ако не кърмиш, защо носиш помпа в багажа си. Колко далеч сме всъщност от прародителките си, които скачат от дърво на дърво в екваториалните гори, а върху гърдите им се люлее потомството, което не се отделя от цицата.

Янка Петкова

Малко теория

„Парите не растат по дърветата“. Можем да си спестим тази древна мъдрост, но ще трябва да обясним как се придобиват, колко време е необходимо, за да ги спечелиш, и какви усилия коства това. Детето трябва да знае и по какво евтините неща се отличават от скъпите.
 

Първи „практически“ занимания

Можем да започнем с малък месечен бюджет – „джобни“, с които хлапето да направи първите си опити със „собствени пари“. Обикновено първият финансов опит детето придобива с тръгването на училище. Опитът обаче показва, че е добре, когато това се случи още в доучилищна възраст. Така има повече време и възможности да се запознае с „принципите на действие“ на парите.

Мерки за безопасност

Малчуганът трябва да знае, че парите се съхраняват на „невидимо“ за останалите място – в джоба или в портмонето и се изваждат оттам само, когато се купува нещо. Можем заедно да изберем начина на съхранение или да предоставим възможност на детето да го направи.

Личният бюджет

Това е неприкосновена сума. Ние преценяваме как да го захранваме, работеща формула при малките деца е да се дават малки суми ежедневно, а при по-големите финансирането да е веднъж седмично. За да могат децата да си създадат навици за планиране на разходите, „доходите“ трябва да са редовни и предсказуеми. Не е добра идея наказанието под формата на финансови санкции. Ако сме последователни и спазваме предварителните си договорки с детето, ако не се поддаваме на опити за „рекет“ то ще усвои не само основите на планирането, но и ще усети какво се случва в ситуация на „ограничени ресурси“. Веднъж попаднали в джоба или касичката на детето, парите са негова неприкосновена собственост. То има право еднолично да се разпорежда с тях. Ще започне с грешките, но и ще се учи от последствията им. Възможно е да ни поиска съвет – можем да му го предложим, но без да налагаме мнение. Това ще го мотивира да ни попита при следващ път.

Къде отиват парите 

Най-популярното обяснение за функцията на парите е, че с тях се осигурява прехрана. С това обаче създаваме у детето впечатление, че всичко друго, свързано с функционирането на семейството, е безплатно. Добра идея е да го направим свидетел на разходите на семейството и дори участник в плащането на сметки:

- да „плати“ таксата за детската градина

- да ни съпровожда, при плащането на месечните сметки за ток, вода и т.н.

- да „плаща“ само таксата си за уроците по чужд език, спортните занимания или друга форма, която посещава.

Всичко това разширява представата на хлапето за функциите на парите. След време можем да започнем да планираме заедно месечните разходи и покупки.

Как се пести

Това се учи по-лесно, когато привлечем детето в семейното планиране – преброяваме заедно колко пари трябва да се спестят за почивка или за закупуване на нещо за домакинството. Можем да му помогнем да пести парите, които е получило, като редовно ги преброяваме, а ако е постоянно в усилията си да пести, може да бъде възнаградено с малък „бонус“ в края на месеца. Това поощрява усилията му.

Умението да се пазарува

Умението да се пазарува се тренира. Подготвяме се да пазаруваме заедно. Правим списък на покупките и възлагаме на детето да следи дали всичко необходимо е взето. Колкото по-често то участва в покупките, толкова по-рано се научава да сравнява цени, да избира точният момент за покупка, да обмисля алтернативните разходи (лакомство от касата или возене в клатушка). Даваме му възможност да „плати“ на касата. Добре е, да не подминаваме рекламите без коментар, нека детето знае за какво служат, кои продукти се рекламират и защо. Това изгражда прагматичен подход към рекламата още в ранна възраст.

Планиране на разходите

Тук първоначално е необходима помощ – каква сума да се отдели за ежедневни разходи, за колко време ще стигнат парите, с които разполага.

Личен пример

Дотук развенчахме легендата, че детето трябва да бъде държано настрана от семейните разходи, за да не товарим крехката му психика. Децата наследяват отношението си към парите от нас. Затова личният ни подход е определящ, независимо от възпитателните тактики, които прилагаме.

По темата работи Янка Петкова