Вчера ви разказахме историята на майка, щастлива с едното си дете, а днес ще споделим с вас писмото на Валя. Нейната история започва тъжно, но важното е, че сега е щастлива с чаканата си рожбичка. Молим ви да си спомните за Валя следващия път, когато ви хрумне да запитате някоя майка дали най-после няма да се реши на второ дете. Нека позволим на хората около нас да пазят за себе си своите основания и да бъдат щастливи по собствения си начин. А на теб, Валя, благодарим, за откровеността.

На 33 години съм, щастливо омъжена, с една дъщеричка, имам прекрасен човек до себе си – това е моята приказка с щастлив край. Обичам приказки с красив край, затова започвам от него. А преди да стигнем до тук, имаше много тъжно начало.

Едната ни дъщеричка е дар Божий. Доста време опитвахме да имаме дете. Мислехме, че имаме някакъв проблем, но нямаше. Причината, поради която се случи това забавяне, беше в мен - психическа преумора от предишни перипетии. Живяхме тежък живот в недоимък, психически тормоз, стрес и ужас да виждаме баща си пиян и тормозещ цялото семейство. Така е, откакто се помним. Мама го търпя години наред и го напусна, чак когато бяхме на 19 и 17 години. Понесохме го тежко, съжалявахме го, защото той се опитваше да се поправи и много страдаше. В крайна сметка дори останахме при него, не защото мама не ни искаше, или нямаше къде да отидем, а от обич, съжаление, чувство за вина, което баба, майката на тате, някак беше успяла да ни вмени през годините.

Брат ми е по-малък, но пръв създаде семейство, щастливо женен е, и има прекрасна дъщеря. С тате нещата започнаха да се успокояват, а аз се омъжих на 27. На 30 години родих. Живея много далеч от близките си. Тук се смята за порок или недъг да имаш едно дете, повечето семейства са многодетни. Питат ни постоянно за това. 

Какво е да обясняваш на всички причините, заради които имаш едно дете? Не знам, не съм обяснявала.

Как да обясня, че детството ми е мрачен спомен, който не ме вдъхновява? Как да обясня, че майчинството тук е 4 месеца и нито ден повече? Че ако работи само единият родител, плащате сметките и оставате на нула? Че ваксините ни са минимум 70 евро? Че съпругът ми е на 40 години, а работата ни е тежка? Или пък да обясня, че да платиш обучението на едно дете е 5000 евро на семестър, а на две е 10 000? Да обясня, че малката допреди 6 месеца не ни оставяше да спим по цяла нощ, след което сме по цял ден на работа, сами, без да има на кого да я оставим за  минута? Как да обясня, че по време на операцията нещата се объркаха и щяха да ме изпуснат за много малко…

Уморена съм от такива въпроси. Уморена съм да не отговарям и затова казвам, че не мога да имам повече деца. 

И ми е тъжно да чувам, че детето ми е егоист, просто защото е задоволено с всичко и е добре облечено. Да чувам реплики от местните, че ние българите имаме повече пари от тях, и да гледат нас и децата ни с лошо око. Уморени сме от всички тези глупости. Личен избор е кой колко деца ще има и как ще ги гледа.

Мили момичета, не питайте  - не знаете кой какво тегло носи.

Казвам се Альона Столейкова и съм бесарабска българка от Молдова. Живея в България от 2000-та година. Тук съм завършила „Социални дейности”, степен бакалавър. Работила съм по специалността с деца инвалиди точно 3 месеца, и прeцених, че работата не е за толкова емоционален и чувствителен човек като мен. В следващите години бях преводач към различни агенции и офиси, но разбрах, че затворена в една стая, без движение и общуване, не мога да живея.

Чебурашка вместо прахосъбирачка
Докато бях в майчинство, и синът ми спеше, имах доста свободно време. Когато стана на една годинка, се чудех какъв подарък мога да му направя, но да не е поредната китайска „прахосъбирачка”, а истински подарък от сърце, който да му остави топъл спомен за цял живот. Така, неусетно, синът ми Андрей стана вдъхновение за създаването на първата ми ръчно изработена играчка „Чебурашка” от филц, ушита изцяло с ръчен шев, тъй като тогава все още нямах шевна машина.
После, проучвайки заниманията по системата на Монтесори в домашни условия, попаднах на ръчно изработени букви, намерих кройки, и му уших и буквите. Посипаха се адмирации от приятелите и познатите за нещата, които направих. Стана ми любопитно, какво ли ще се случи, ако ги изложа в публичното пространство? Дали и други хора биха искали да поръчат за децата си подобни неща? Така и направих, публикувах няколко първи снимки (които сега ми изглеждат много смешни), и събрах доста поръчки. Работех, докато Андрей спеше. Купих шевна машина за първите играчки от памучен плат. После си създадох страничката във Фейсбук. Година по-късно вече не смогвах да изработвам целите обеми поръчки сама, затова си намерих помощничка, след време - още една.

Неслучайната любов към шиенето
Сигурна съм, че тази моя любов към шиенето не е случайна, тъй като първата си шевна машина получих в подарък от баба, когато бях едва на 11 години. Тогава уших рокли на куклите на всичките мои приятелки, сменях ципове на панталоните на съседите, шиех пелените на новородените им бебета. Добре, че по онова време не се говореше за „експлоатация на детски труд”, шегувам се. Но това, което правех ме увличаше изцяло, все едно се потопявах в друг свят, моя си свят, свободна да творя и да се чувствам самостоятелна.
В момента създавам основно текстилни изделия за деца, и често за най-малките. Любовта ми към тези мъничета е тема за един отделен и дълъг разговор. Затова и материалите, с които работя подбирам с изключителна прецизност, платовете – само 100% памук, боичките – само най-качествени, пълнеж – силиконов пух, който е хипоалергичен за бебенцата. Основно изпълняваме индивидуални поръчки, зареждаме и някои магазини с наличните ни играчки.

Феновете на Alya handmade
Нашите клиенти основно са бременни мамчета или мами с деца. Всяка майка иска да осигури най-доброто, най-качествено и най-уникалното за детето си (знам го от опит) затова намират Alya handmade. Има и нещо, което най-много ме радва в работата ми – клиентите ни се връщат при нас отново и отново. Някой, който си е поръчал играчка преди година-две, се връща, за да поръча отново за втората си рожба, за детето на приятелите си, за племенниче, за някакъв празник …Това означава, че се е радвал на нашето изделие през цялото време, че не сме го подвели, не сме го разочаровали. Гордея се с редовните клиенти, дори те самите се наричат наши фенове.

Намирам вдъхновение в детето си, в реакциите на хората, които харесват изделията ни, в благодарните им отзиви. Това невероятно много ми стопля сърцето. От никой работодател досега не съм чула едно „благодаря“ за труда си, затова сега оценявам много тези моменти.

Още изделия на Alya handmade можете да видите тук

Ако сте любителки на плетивата тази история ще ви хареса, а ако ви изкушават бижутата, можете да надникнете тук и тук.

Автор: Десислава Калоянова

Добре дошли в света на затръшнатите врати, крясъците за неизпрана тениска или гробното мълчание дни наред. Това е светът на вашия тийнейджър. Това е онзи непознат, който е изял вашето добро дете и се е настанил у вас вместо него. Сега е моментът да започнете усилени тренировки. Ще са ви необходими упражнения за здрави нерви, дишане и релаксация. Спокойно, скоро ще свикнете. Ще се научите да различавате настроението по отварянето на външната врата. Подгответе се да водите тежки битки всеки ден, овладейте изкуството на дипломацията до съвършенство. Колкото и да се стараете, ще има моменти, в които ще си казвате, че не сте добри родители и ще се чудите къде грешите. Слушайте и наблюдавайте. Колкото повече знаете, толкова по-малко неприятни изненади ви очакват.

Момчета са склонни да игнорират бащите в тази възраст. Ако на майката се обелват по една-две несвързани думи, то бащата често е напълно „отсвирен“. Ако не владее добре поне месинджъра, направо изпада в изгнание. Успокойте се, това е само период. Скоро синовете ви ще открият, че има неща, които могат да споделят само с вас. Бъдете търпеливи, избягвайте поученията. Не очаквайте децата ви да харесват нещата, които на вас ви харесват. В този период ще минат през много хобита, докато открият какво наистина ги привлича. Подкрепяйте интересите им, дори и да ви се струват безсмислени. Насърчавайте ги да спортуват и да вкарват енергията, която притежават, в смислени неща.

Момчетата са по-склонни да споделят първите любовни трепети с майките си. Консултират се за цветя, подаръци, дрехи. Ролята на бащата е да подкрепя майката и двамата да действат в синхрон. Това е моментът, в който трябва да слушате внимателно. Между небрежно зададените въпроси, може да откриете много ценна информация. Подкрепата е много важна. Забравете заповедите. Използвайте изрази като: „Не е ли по-добре да…“, „Дали да не…“, „Има ли друго решение?“. Избягвайте открити сблъсъци. Дишайте дълбоко и бройте до десет. В следващите 5-6 години, ще ви се случи много пъти да наложите мнението си, за да предпазите детето. Важно е да го направите така, че то да мисли, че само е взело правилното решение. Най-сигурният начин да оцелеете сред тийнейджъри е да говорите на техния език, да познавате приятелите им (доколкото е възможно, разбира се), да им помогнете да споделят повече. Най-често ще научавате случки свързани с приятелите им, но не и с тях самите. И това не е малко, ако знаете какво се случва с другите, ще знаете и какво да очаквате от вашето дете. Няма готова рецепта, но има голям шанс да оцелеете без тежки поражения. Ето и няколко изпитани съвета:

1. Тийнейджърът крещи, изпаднал е в ярост (защото не си намира любимата блуза или пак сте прибрали нещо на неподходящо място) – говорете тихо, колкото по-тихо говорите, толкова повече ще смекчавате тона на крещящия срещу вас.

2. Не ровете в личните му вещи или го правете така, че да не разбира.

3. Водете сериозни разговори, само когато детето е спокойно и в настроение.

4. Дишайте и бройте до 10. Шансовете да избегнете яростта са доста по-големи.

5. Не забравяйте, че и вие сте минали през тази възраст. Спомнете си всички магарии, които сте сътворили и не съдете твърде строго децата си.

6. Доверието, подкрепата и разбирателството винаги спасяват положението. 

Още от Деси можете да прочетете тук

 Автор: Янка Петкова

Едно ми е детето. И ми е напълно достатъчно. Радват ме жените, които раждат и отглеждат по две и повече, но аз имам сили за едно. Сигурно има истина в твърдението, че колкото повече са децата - толкова по-лесно е отглеждането. Няма как да установя дали е така, но бих признала, че отглеждането на едно дете е доста ангажиращо занимание.

Изобщо въпросът „Колко деца?“ - е много личен и не кореспондира с другия – „Защо толкова?“ - колкото и да си мислим, че един без друг не могат. Защо толкова? Ами защото така – причини има винаги, но в крайна сметка изборът трябва да е основан на рационална, а не емоционална преценка. Защото ти не само ще родиш, но и ще отглеждаш, възпитаваш, ще осигуряваш възможности за развитие на родения от теб и ще живееш собствения си живот все пак. Някои могат да го правят и с повече деца, други преценяват че не биха могли и спират до едно.
И това не е лесен избор. Може и в момента да не си даваш сметка, защото си насилен от някакви обстоятелства, но угризенията рано или късно те сграбчват. Поводи има много. Тригодишната ти дъщеря например ще заговори за братче или сестриче. Връщате се от гостуване при баба, и в таксито, на път за вкъщи, детето се размечтава:
 – Е, сега като се приберем, сигурно тати ще ми е родил една сестричка…

Има и други неловки моменти, когато започнат засечките с приятелчета, които не са единствени деца в семейството. Детето гледа как си общуват братя и сестри, усеща, че тази възможност му е отнета. Ти си гузен. Постепенно и неусетно то започва да се събира с други единачета – така от само себе си елиминира дразнителите. Въпросът за друго дете с годините се задава все по-рядко, докато дойде време, когато бива забравен… или не (поне никой не говори по темата на глас).
Детето е свикнало да е съсредоточие на родителското внимание и грижи и това все повече му харесва. Междувременно сте си взели куче – да не скучае момиченцето и да не е самотно. Първоначалният интерес към любимеца замира бързо. Но е факт, че той все пак пълни празнини. Може да не разговаря, но от време на време детето се заиграва с него. Казвам от време на време, това така и не става практика.

Първото десетилетие преминава в грижи, обръщане на внимание и въртене около центъра – дете. Задачата на родителя на едно дете никак не е лека – той е едновременно възрастен, който помага, насочва, възпитава, другар в игрите – защото няма кой друг, доверен човек за разговори, когато отрочето търси събеседник да сподели. Още по-сложно става, когато няма баби и дядовци, защото и това се превръща в роля от репертоара на родителя. Няма личен живот. Едно дете и няма?! Сигурно причината е в теб – не съумяваш да организираш нещата си така, че да имаш време за себе си. Защото пък от друга страна страдаш от Синдрома на родителя с едно дете – поне като е едно, да му осигурим всичко необходимо. И докато се усетиш, търчиш от детската градина на английски, в почивните дни редуваш йога с акробатика, иначе три пъти седмично вечер ходите на балет и след всичко това заспиваш преди детето. Ти си на линия нон стоп - вменили са ти вина, че малкото ще е самотно, защото си постъпила егоистично да не родиш второ и непрекъснато компенсираш всякакви дефицити с присъствие и участие. Пееш песни до пресипване, в импровизирано музикално риаилити;  участваш в безчет чайни церемонии, подредена сред плюшените играчки; рисуваш пейзажи, когато ти се иска да четеш книга или надписваш табло за Възраждането, защото детето е поело ангажимент да подготви за училище. Защо го правиш? Защото подсъзнателно винаги си мислиш – едно дете имам, за него ако не го направя… за кого?

Ако ти остане малко време за размисъл преди сън може и да поразсъждаваш за бъдещето. При родителите на единствени деца това е малко болезнена тема. Защото волно или неволно се „прехвърлят“ във времето, когато няма да са до детето си. Мисълта, че ще е самотно ги потиска и се молят детето им да срещне човек, който да пълни тези празнини с обич.

Единственото дете расте твърде бързо в семейната йерархия. Отрано става част от семейните съвети, защото не можеш да го изпратиш да си поиграе с брат си или сестра си, докато обсъждаш с баща му някакъв проблем.
Единственото дете твърде рано започва и да изказва мнение и между другото родителите му също отрано започват да се вслушват в него. Така след като не успява по обясними причини да сформира братско-сестрински отбор, се съюзява с родителите си и пак е в някакъв екип – на големите. Дали е разглезено и егоцентрично? Вероятно, но не в мащабите, които рисуват легендите за единственото дете. У всеки от нас има доза здравословен егоизъм, животът го тъпче, но точно той е причината да оцеляваме. Така ще се случи и с единственото дете – ще си преживее уроците, ще разшири периметъра около центъра, който винаги е било, и когато един ден създаде семейство, ще има поне две деца.

Автор: Янка Петкова

Една история пред кабинета на гинеколога.
Чакам си лекаря, нали веднъж годишно е добре да минаваме технически преглед… В съседство - опашка от жени, които са дошли да правят аборти. Не ми е работа да коментирам защо и как, и няма да задълбочавам в темата. Обаче ми направи впечатление една групичка, която впоследствие, тъй като имах достатъчно време, разгледах по-подробно. Момиче, около 8-9 клас с майка си и момче на същата възраст със своята майка. Стана ясно, че девойчето ще прави аборт, дежурната акушерка не беше много дискретна. Хареса ми подхода – представителите на двете фамилии заедно в проблема. Нито една от жените не изглеждаше смъртно бясна на другата. Напротив, усещаше се съпричастие и желание да си помогнат взаимно, че да са полезни и за децата си. Мога да предположа, че двамата младоци са някоя утвърдена двойка, със стаж 1-2 години примерно. Семействата се познават. Може да са били изненадани от факта, че децата им правят секс, макар че надали. „Свекървата“ обаче беше „на линия“, момчето изглеждаше даже по-уплашено от момичето, разговаряха свободно един с друг и нямаше обвинителни погледи: „Който не слуша майка си…“
Вярно поводът за тази „роднинска“ сбирка никак не е добър, родителите на тези двамата сигурно са говорили с тях за контрацепцията, поне видимо отношенията им изглеждаха освободени от предразсъдъци. И все пак се е случило. Тийнейджърите, както знаем, не се вслушват в съвети, те импровизират. За момичето травма ще има, но далеч няма да е толкова голяма, колкото ако беше отхвърлено от родителите си и обвинявано. И тъй като имам дъщеря, запитах се как бих реагирала. Може и да не съм твърде либерална, но вероятно ще намеря начин да запазя близостта с детето си, защото това е един от малкото случаи в тази възраст, в които наистина би могло да потърси закрилата ми.
Попрочетох и малко литература, за да е актуална теоретическата ми подготовка. Открих няколко добри практики, които биха могли да бъдат полезни и на други родители.

Кога да „поставим темата“?

Оказва се, че съм започнала разговорите навреме -  в детската градина. Е, не сме обсъждали сексуални техники ( и сега не го правим), но успях да вметна, че „ако Добчо те е целунал, понеже сте се оженили, не е станало кой знае какво, но мама трябва да знае, ако му дойдат и други идеи – като например всеки да показва какво има в гащите си, а ако опита и да пипне, ще има работа с тате, защото това е нередно. Изобщо никой няма право да пипа детето, освен мама и тате, когато го гушкат.“

Във втори клас внезапно стана интересна книжката „Какво се случва с мен?“ – госпожата я показала в час, говорили за нея. Купихме я и я прочетохме. Не сме правили коментари – детето не пожела и си ги спестих. После разбрах, че съм постъпила правилно. Разбирах и че втори клас е обичайната възраст, в която се появява този интерес – тъй като през първата година децата са ангажирани с утвърждаването си в новата среда и пред новите учители. Психолозите наричат този период - 9-тата година – „любовна епидемия“. Обикновено тогава децата вече са успели да видят някой и друг пикантен кадър от филм, поровили са в интернет и се чувстват достатъчно близки да коментират видяното помежду си.
До тук добре. Но те продължават да растат.

Какво правим с тийнейджърите?
Нищо. Чакаме. И междувременно поддържаме доверителни отношения. За да сме желани събеседници по темата, трябва да сме се доказали като хора, които изслушват, без да критикуват, които могат да прощават и да дават съвети, само когато им ги поискат. Това трябва да се е случило в годините преди хормоните да се „качат на главата“ на нашия тийнейджър и на нашата собствена също.

Разбира се, страхуваме се – едно влюбване може да обърка съвсем и без това неподредената пуберска глава. Да не говорим за рисковете от ранния секс, от възможността първите подобни контакти да са неприятни и болезнени. Съществуват и венерически болести, нежелана бременност, да не забравя – СПИН.

Нека изтикаме тези страхове назад и да караме поред. Първо детето се е влюбило, това не означава автоматично, че прави секс, понякога хората първо се влюбват, после се опознават интимно. Ние, възрастните, знаем, че това е така, но сме позабравили. Влюбеното ни дете е щастливо, станало е по-смело и дори ни се усмихва от време на време. Прецедент, който ни прави още по-подозрителни.
За нас родителите, моментът с първата тийн любов все не е подходящ – или ще са изпити след 7 клас, или ще са матури, или ще е някакво кандидатстване за някъде. Но не можем да им забраним да обичат, дори това съвсем да не е „навреме“.

Не можем да дадем и сто процента работещи съвети за всеки отделен случай или да контролираме всичко. Защото личните отношения с противоположния пол са сфера, в която всеки придобива опит самостоятелно. Излиза, че задачата ни е да сме наблизо и да сме достъпни. Да се доближим, когато ни търсят и деликатно да се отдръпнем, когато детето ни иска да се справи с нещо само.

Как да направим така, че да ни търсят?

Пак излиза на преден план темата за личното пространство. То е важно дори за най-малките деца, а колкото по-големи стават, толкова по-важно е да уважаваме границите му. Установих, че едно от най-важните ми предназначения в тази възраст е да изслушвам. И че трябва да намирам време да го прави ангажирано. И без това откак влязохме в пубертета (защото ние всички влязохме в него) не съм от най-търсените събеседници. Научих се и да не оказвам натиск. В началото питах какво се е случило в училище, защо този или онзи е направил еди-какво си, какво е казала майката на еди-кого си, когато съм се срещнала с нея. Видях, че твърде активния ми интерес отблъсква. Сега слушам, разговорите са редки, но дълги. По-скоро са монолози. Момичето разказва пространно какво му се е случило през деня, аз не прекъсвам, иначе разказът спира. Не задавам въпроси – монологът не го предполага. Нащрек съм, защото от време на време ме проверява дали слушам ангажирано.
Ако нещо ме попита, добре дошло, днес ми е хубав ден. Ако ли не, изслушвам историята и разговорът приключва. Искам тя да знае, че съм на разположение
( и в състояние ) да чуя всичко, което може да ми каже. Първоначално правех грешката да анализирам, но след два-три провалени разговора, усмирих този устрем. Така се подготвям за наистина сериозния разговор за влюбването.

Междувременно открих и няколко полезни съвета, как да реагирам, когато това се случи:

Ако ви харесва този, в когото се е влюбило детето ви, зарадвайте се. Ако това не е така, не бързайте с присъдите. Помогнете му по-добре да опознае характера на любимия си човек. Можете да кажете: „Радвам се, че това ти се случва. Приятно ми е, че харесваш някого и че те обичат.“ – това са родителски послания, изречени на глас или подразбиращи се от отношението ни към разказа на детето за неговата влюбеност, и те са важни във всяка възраст.

Не бива да обезценявате или да иронизирате чувствата на детето. Разбира се, от висотата на вашия опит, неговото влюбване може да изглежда смешно и нелепо, но за него това са сериозни неща. Можете с примери от собствения си опит да подскажете, че любовта не е само обещания и нежни думи, че се проявява в постъпките. Да обичаш – значи да правиш.

Не изпадайте в паника! Почти всички тийнейджъри имат сексуален живот – реален или във фантазиите си, независимо дали това ви харесва или не. Признаването на правото на сексуален живот съвсем не означава поощряване към ранен секс.

Какво трябва да знае тийнейджъра!
Сексът е приятна и естествена част от отношенията на възрастните. Нормално е да се интересуваш от противоположния пол, да изпитваш влечение, да имаш сексуални фантазии.

Той трябва да е наясно със семейните ценности по въпросите на сексуалните отношения. Има смисъл да му кажете например от каква възраст смятате за естествени сексуалните контакти. Може да ви задава всякакви въпроси. Възможно е на някои да ви е трудно да отговорите или на него да му е неловко да попита. В такива случаи е добре да имате под ръка подходящо четиво.
Трябва да знае, че тялото му е негова собственост и никой няма право да го принуждава да прави нещо, което не иска.
Кажете, че ви е важно сексуалните отношения на детето ви да са съзнателен и доброволен избор. Предложете да поговорите за това, как може да разбере дали е готово за подобни отношения с партньора си или не.

Какво не трябва да правите?

Не разказвайте на тийнейджъра за своите сексуални предпочитания и за сексуалния си опит. Вашата спалня е вашето лично пространство. Пуберът няма място там. Ако той вече има, или иска да сподели сексуален опит, и вие одобрявате това, не се превръщайте в негов персонален сексуален консултант. Да знаете подробности за интимния му живот не е ваша работа.

Не осъждайте детето за неговите желания и интерес към сексуалната тематика. Иначе то просто ще преадресира въпросите си към някой друг. Не е изключено отговорите, които ще получи оттам, да нямат нищо общо със семейните ви ценности.

Не опитвайте да изчерпите темата за секса в един разговор. Няма да се получи, заради изобилието от информация и заради смущението, което ще изпитвате и двамата. Отговори на въпроси за секса трябва да се дават в границите, на въпроса, който е зададен.

Ако някой въпрос или нещо, което сте видели случайно на компютъра на детето ви шокира, не бързайте с изводите. За начало просто попитайте какво точно го е заинтригувало или откъде е разбрало за това.

Какво да правите, ако….

Дъщеря ви не иска да ви запознае с приятеля си
За начало можете да попитате защо. Понякога момичетата се притесняват, че веднага ще започнат разпити на „кандидата“, от които на всички ще им е неловко. Затова е добре да споделите, какво бихте направили при евентуално запознанство, кое ви е интересно и важно. Голяма е вероятността дъщеря ви да се съгласи да ви представи обекта. Ако смята тези отношения за несериозни, може би не трябва да настоявате. По-добре е да поговорите какъв е смисълът да бъдеш с момче, което не ти е нужно всъщност?

Кога да поставите въпроса за контрацепцията?
Когато се появи въпросът за секса. Не е необходимо веднага да предложите лекция за всички методи и кои са техните особености, ако детето ви просто е обявило, че е влюбено. Неприятно е, когато споделиш нещо съкровено, а в отговор чуеш „важното е да не се заразиш с нещо венерическо или да не забременееш“. Веднага ще му възникне въпроса кой от вас двамата е сексуално обременен.

Какво да правим, ако пуберите решат да отидат някъде с пренощуване?

Това е въпрос на семейни ценности и правила. Може би имате споразумение за възрастта, до която децата трябва да нощуват в дома си? Изключение може да се направи, ако става дума за групови пътувания, организирани в училище, школи или спортни клубове. Все пак те са организирани и има известен контрол. Поне така си мислим…

Всъщност и по тази тема, като по всички останали, най-важното е да запазим ума „хладен“, за да сме сигурни, че реакциите ни ще са полезни, а не източник на нови проблеми.

Препоръчваме ви и тази полезна статия за пубертета.А ако имате нужда да се посмеете, вижте тук и тук. А ето в тази статия разглеждаме темите-табу.

Чудите ли се какво ще прави вашето дете по време на пролетната ваканция?
Ако е ученик от 2 до 7 клас ето едно супер предложение - Академия по Роботика, Програмиране и Предприемачество.
В рамките на 4 дни учениците ще добият ключови познания по всяка тема и ще реализират отборни проекти, които ще презентират в Sofia Tech Park. Децата ще получат специален сертификат за завършения курс.

Каква е идеята?
Да превърнете дните от пролетната ваканция в незабравими.
Подготвена е интересна програма за всеки ден - комбинация от ключови моменти в курсовете по роботика, програмиране и предприемачество.

Роботика

Ще създават истински роботи от LEGO EV3 и ще изпълняват забавни предизвикателства с тях. Роботиката е страхотен инструмент да се обясни как работи заобикалящия ни свят и точно това впечатлява децата най-много.

Програмиране

Ще се запознаят с някои от основните принципи в програмирането, ще създават програми и ще програмират роботите, които са създали.

Предприемачество

Предприемачеството означава креативност! То дава шанс на децата да открият своите качества, да творят и да мислят като предприемачи!

Няма нищо по-забавно от учене чрез правене, ако и вие сте на същото мнение, то това е идеалното място за детето ви.

Курсът завършва с презентация на прототип за обществено значим проект, реализиран от учениците с помощта на придобитите знания. Всеки завършил ще получи сертификат!

Занятията ще са на 10,11,12 и 13.04, а пълната програма може да видите тук
Записване за участие тук 

Кастингите на тъмно са мястото за анонимно представяне на над 100 изявени певци, които се борят да впечатлят с гласовете си Камелия, Поли Генова, Графа и Иван Лечев. Битката е в разгара си и Камелия вече се заканва да открадне участник от отбора на Поли в следващите етапи на шоуто.

В 4-и епизод ще се появи участник, в когото Поли ще разпознае себе си преди 5 години: „Изглеждах точно по този начин, обличах се като теб. В теб усещам това, което аз имах, като малка – бях много срамежлива, но благодарение на любовта си към музиката се преборих“ - ще признае Поли, когато всички столове на менторите са обърнати към сцената.

Участник от чужбина, с перфектно изпълнение на песента "I Have Nothing" на Уитни Хюстън, ще изправи треньорите на крака и ще ги събере пред сцената, докато друг претендент ще развълнува звездите дотолкова, че Поли ще излезе с него на сцената, а Камелия ще покани Графа на танц.

Графа взима двама нови таланти за своята група, като един от тях печели симпатиите му, като изпълнява баладата „Давам всичко за теб“ – изпълнение, за което Графа шеговито признава, че е по-добро от оригинала.

„Нали някои майки първо са били маймуни, а после са станали майки?“ – как да отговориш на такъв въпрос, а и не е единствен. Децата са неизчерпаем източник на всякакви твърдения и умозаключения. Те са безпощадно логични творци на думички и афоризми. Обобщихме за вас бисерчетата, които получихме в конкурса и така си създадохме една елитна селекция от забавни умотворения.

Ловци на думи

Петър, 4 години
Родителите му гледат новините, той рисува. Изведнъж много сериозен пита:
 - А БИЛ Клинтън като е БИЛ Клинтън сега какъв е?

3-годишно момиченце с въпрос към майка си:
- Мамо, кой е Минерал Радев?

Радостина, 3 години:
- Някой ми е ухапал ( отхапал) филията!

Виктор, 2 години
В отговор на реплика на кака си Ради: " Стига бе, човек!" -  протестира:
- Не съм човек! "

Филип, 8 години
Майка му обяснява, че след детски рожден ден е мокър, като мокра кокошка. Баща му го пита дали се чувства, като мокра кокошка.
- Не, чувствам се, като гола вОда! - отговаря той

Семейството слуша Роби Уилямс в колата и майката казва въодушевено на мъжа си какъв уникален идиот е той (Роби).
Филип:
- Идиот??
Майката:
- Да, в най-добрия смисъл на думата!
- И какъв е най-добрия смисъл на думата?!?

Николета, 6 години и половина
След дълго и изтощително писане на домашни, на другата сутрин баща й се опитва да я събуди за училище:
- Хайде ставай, Николетче, да мием очета и да пишаш!
А тя сънена, със затворени очи:
- Ама какво имам да пишаааа, нали снощи всичко си написах!

Зари, 3 години
Дядо му пита:
- Какво имаше за обяд в детската?
- Нищо не ни дадоха! Стоях гладен цял ден!
- Не те питам какво си ял, а какво имаше!
- Ааа, имаше супа, второ и десерт. Ама аз не ядох, имам си принципи!
Объркал думите „принципи“ и „предпочитания“

Лора, 4 години
Село Ягодина, семейството се настанява в къща за гости.
Домакинът идва:
- Здравейте, деца! Аз съм хазяина.
Лора избухва в неудържим смях:
- Аахахахахаха! Хазяяяинааа! Какво смешно име! Като момичешко!!!

Криси, 3 години
От малка много обича кашкавал. Винаги си дояжда с парче от него и го търси задължително. След поредното й пожелаване на парченце, се чува разговор с тригодишния й брат близнак Алекс:
- Криси, ти май обожаваш кашкавал?!
- Не, яДЪ го!

Коко 3 години
– Коко какво правихте днес в градината?
– Гледахме вятър (театър).
Пак Коко:
– Ну, заац, баба гиди!
После допълва:
– Аз съм заяц, ти си баба гади.
За непросветените "баба гади" е "Ну, погоди".

Момиченце на 1 година и осем месеца
Семейството има гости, малката прелест сипе бисери, майка й се „надува“, защото е само на година и осем месеца. В един момент се завърта с новата си рокля и изтърсва:
- Мамо, аз съм пълна помиарка!
Майката гледа като „перната“, другите я успокояват, че децата какво ли не чуват...
Отива да си преоблече момиченцето и го разпитва тактично, а то казва:
- Мамо, нали роклята ми е пълна по мярка?

Филип, 3 години
Филип е жаден и иска вода.
Майка му обяснява, че ще му даде, ако каже вълшебната думичка.
Мълчание. Майката пита:
- Знаеш ли коя е вълшебната думичка?
- Да!
- Е, коя е?
- Крокодил!

 
Юлиан, 3 години и половина

- Как се казваш?
- Люлиан Лернер.
- На колко години си?
- На 3 години
- Ти момче ли си или момиче?
Пауза.
- Minion

Ради на 5 години и половина
- Мамо, ти си изключителна джентълмена...Така те обичам, като поничка си ми....

Никола 3 години и 4 месеца

- Мамо, той иска в крокодилката! - обяснява, че желанието на братчето му Мартин (8 месеца) е да се добере до проходилката.

Здравко и Данчо, 5 години
Виждат камион натоварен с каси бира и коментират помежду си:
- Здравко ,камиона кара биа за дядовци.
- Да , Данчо, за дядовци и бабовци.

Велики тактици

Филип, 9 години, след вечеря:
- Благодаря, беше много вкусно, но не ми хареса!

Габи, 3 години
Леля й я обува, тя я поглежда с големите си зелени очи и казва:
- Како Ели, много те обичам!
Лелята изпада в екстаз и отвръща:
- Габи, и аз теб много, много, много, ама много...те обичам!
- Е, аз теб не чак толкова много ...

Александър, 8 години
Разхожда се гушнал един плюшен черен кон, изведнъж спира и стои замислен, майка му го закача, а той:
 -  Остави ме, чакам едно магаренце, за да си правим муленца.

Четвъртокласник обяснява на майка си:
- Г-жа Х е много добра учителка. Тя си няма любимци. Всички ни мрази еднакво.

Същият се хвали:
- Мамо, днес не ме наказаха по английски!
- Браво! А какво учихте?
- Е, госпожата беше болна и нямахме английски.

Зари, 2 години и половина
- Мамо, много те обичам, но недей да пееш повече!

Диляна, 4 години
- Мамо, толкова си красива! Чак носът ти е хубав!

Момченце на 3 години и половина:
- Тате, ти не си вече Баба Яга.

Момченце на 2 години
На село. Малкият нахълтва в банята докато лелята къпе кака му (4 г.) Изведнъж започва да тича, да реве с глас и да крещи:
- Мамооо, на кака и е паднало "пишето"!!!

Коко, 3 години
Родителите му решават да проверят, как ще реагира на "неудобен" въпрос:
- Кого обичаш повече - мама или тати?
-- Баба.

Момченце на 3 години
Цели два дни малчуганът не спира да повтаря на майка си:
- Искам пачалинки (палачинки), искам пачалинки!
накрая, победена, жената му приготвя палачинките.
Малчуганът, ухилен до уши:
- Аз пачалинки не ям!"

Мина, 3 години
Обличат я за плаж, а тя се обръща и пита баба си:
- Бабо, ще идваш ли с нас?
- Не мога , Минче, нямам бански!
- Нищо, бабо, само по дуди можеш.

Елена, 2 години
Кара новото си колело пред блока и се хвали на приятелките си баби. Спира пред две от тях и ги пита:
- Къде отивате?
- На магазина!
- Аз днес ви видях...,
- Къде ни видя?
- На снимка!
- На снимка? Къде моето момиче?
- На гробищата...
 
Иво, 3 години, Сияна, 5 години
Майка им се мъчи да обуе едни дънки, които са се посвили от прането. Иво:
- Мамо, тия дънки са тесни!
Сияна:
 - Неее, просто мама е дебела...

По детски логични

Алекс, 6 години
-  Баби, защо така се чувствам. От както съм роден, сякаш не живея. Сякаш не съм тук. Странно се чувствам.

Боби, 9 години
Америка. Баба му го моли го превежда на лекаря и да помогне да плати.
- Какво искаш от мен? Та аз съм дете. Само на 9 съм.

Николета
Баба й й обува обува обувки и й казва:
- Дай краче.
Тя дава дясното. Баба й опитва да обуе обувката, но решава, че това е грешния крак и казва:
- Дай другия.
Николета дава левия. Баба й отново опитва, но вижда, че всъщност обувката е за десния крак и казва:
- Дай другия. Момиченцето учудено поглежда баба си и вдигайки рамене казва:
- Тамо де, нама!!! (Само две, няма) - няма трето краче.

Ники, 9 години
- Мамо, знаеш ли, че в моя мозък има много мозък?!

Асен, 3 години
- Ще изпия това мляко, за да стана човек!
В друг случай:
 - На хляба най-много му обичам козинката (има предвид средата).
Вече петгодишен, майка му изнервена крещи на децата за всяко нещо. Асен я хваща, бута я в спалнята и казва:
- Влизай в тая стая да починеш, докато не са ти изгърмели бушоните! Аз ще гледам Лили!

Момченце, 5 години
Калифорния. Детето се връща от предучилищна с нарязана с ножица риза. Майка му потресена, то обяснява, че е решило да бъде бедно африканско дете, на което целия свят помага, а то само играе, без да пише домашни.

Момиченце, 6 години
Открит урок в детската градина - ДЕН на професията: „Какъв искам да стана като порасна?“ – Вкъщи сценарият е отрепетиран, уточнено, че детето ще става ветеринарен лекар, за да помага на животните. Идва неговият ред на тържеството, става и казва:
- Аз като порасна искам да си остана принцеса както досега – на тати и мама принцесата. А като порасна да идва някой истински принц да ме взима, да ме обича ама много, много както мама и тати, задължително да обича всички животни на земята, не само коня си. Мислех да ставам ВЕРИТЕРИТАРЕН (ветеринарен) лекар ама и като принцеса няма да ми пречи да помагам на животните, тъкмо ще съм по-свободна, а и принца също много ще ми помага ...

Момченце, 11 години
След рожден ден на приятелче, детето споделя впечатления за братчето на рожденика, което тогава е на 6 години:
- Виктор е много е умен, мамо! Може да чете, да брои до 20, смята, свири на пиано. И може да не се хвали. А това е толкова трудно!

Александър, 4 години
Влиза бос при майка си и на въпроса й защо е без чорапи, отговаря:
 - Спънах се в една играчка и те паднаха"

Велизар, 2 години и половина
Майка му  хвърля топка, а той я отбива с ръце. В един момент не успява и топката го удря в лицето. Той обаче много доволен:
- Видя ли? Отбих я с очите!

Момченце, 5 години и половина
- Мамо, 0 плюс 3 е равно на 3, нали?

- Да.
- А 0 плюс 11 е равно на 11, нали?
- Да.
- А нула плюс ЧОРАП?

Алиса, 4 години
Пътува в трамвай 7 с майка си:
- Мамо, какво е култура?"
Майката обяснява значението, което й се струва по-лесно. Следва заключение:
- Аха, значи в Националния дворец на културата трябва винаги да сме културни.

Гого, 4 години
Слуша майка си, която вече се е уморила да крещи и заявява, че и тя е човек и има нужда да остане насаме със себе си:
 - Ти не си човек, ти мама! – отговаря детето.

Ева, 2 години
Вижда кола тип кабриолет и пита:
 - Мамо, тази кола защо е гола?

 
Зари, 3 години

- Аз като порасна може ли да стана динозавър?

Майка му го взема от детската градина и госпожата й се оплаква, че е  казала да рисуват къщичка, а Зари рисувал рибки. На въпроса - "Защо?" следва отговор:
- Госпожата каза да рисуваме къщичката на Шаро. А Шаро живее в колибка. Аз колибка на умея да рисувам.

Към другата госпожа, която се карала на едно от децата:
- Ти защо се разправяш с него? Направо викай полицията!

Лора, 5 години
С революционно прозрение:
- Нали някои майки първо са били маймуни, а после са станали майки?

Криси, 3 години
Бяга в малък кръг и казва обяснява на майка си:
- Мамо, виж, гоня се сама!

Момиченце, 3 години
Цяло лято прабаба му дебне едно сляпо куче в градината, което прави поразии. Детето е пряк участник. Малко след това семейството тръгва на почивка и преди Търговище, високо в скалите, момиченцето вижда една пещера. Веднага изстрелва:
- Ауууу, сляпото куче къде си е направило дупка...

Алекс, 3 години
- Мамо, искам да ми купиш, едно такова, кръгло от четирите страни!

Вече на четири:
- Мамо, обичам те до безкрая... и от другия край!

Коко, 3 години
Майката оставя Коко при батко му Виктор за 15 минути, за да иде до магазина. Връща се:
– Слуша ли малкото?
– Слуша, дадох му фъстъци.
– Ми много хубаво, в 8 часа вечерта преди вечеря...
Коко чува пак фъстъци и почва:
– Мамо, искам отъци!
– Няма, маме, те са гадни.
Гледа майка си с умислен поглед.
– Искам гадни отъци!

Пак Коко
Подава на майка си пръст, омазан с нещо, явно, за да го избърше.
– Какво е това, мамо? – пита тя.
– Това е кемче (кремче)! – гордо отговаря той.
– Така ли? И откъде го взе?
– От носа!

Момиченце, 4 години и половина
Майката начинаещ шофьор, детето на задната седалка. Жената дава внимателно на „задна“, но няма голяма видимост и пита девойчето за по-сигурно:
- Виждаш ли някакви коли?
- Не!
- А сега!
- Не! Мамо, не виждам никакви коли, само един голям камион, пък ти за камиони не си ме питала.

Борко, 4 години

Слушаше как майка му обяснява на приятелка, че нямат в момента кола, защото акумулаторът е паднал. След разговора, детето пита:
- Мамо, а кой ще вдигне акумулатора?

Коко, 2 години
Иска от баба му да му нарисува нещо. Тя решава да е зайче. Рисува много старателно. Тя рисува, той гледа и дъвче бисквита. Гледа, гледа и по едно време кима одобрително:
- У, бабо, много хубав кон!

Друг разговор с Коко:
- Днес беше ли добър в детската градина?
- Да. Само Люби беше лош.
- Защо е лош Люби?
- Защото реве като го ударя.

Добрин, 4 години
Вуйчото обяснява на племенника си, че корема на леля му е голям, защото в него има бебе. Малкия гледа втрещен и докладва новината на кака си:
- А пък вуйна е глътнала едно бебе!".

Диляна, 3 години
Събужда от сън и явно разказва съня си:
- Мамо, хем спах, хем си играх.

Алекс, 5 години
След кратка схватка между 5-годишните близнаци, Алекс се жалва:
-Оооо, Криси, така силно ме удари по китката, че почти ме заболя мозъкът! Все едно вълк ме ухапа.

Близначки, 5 години и половина
След 6 месеца в чужбина семейството минава границата. Спират в заведение да пишкат децата. След малко момиченцата дотърчават при майка си с викове:
- Мамо, мамоооо, тук всички говорят на български.

Елица, 6 години
- Елица, как трябва да сте облечени за тържеството в градината?
- Ще ни дават носии. Аз ще съм водеща обаче, сигурно ще ми дадат дрехи на директорка.
- Елица, за какво се разказва в коледното представление на балета?

- Има драма и няколко сърдечни удара.
-?!??! Тоест?
-Жизел умира.

Елица се прибира от градина:
- Мамо, днес имахме друга госпожа, понеже сме смесена група.
- И? Как беше?
- Ами добре беше, само малко недочува...
- Е и, какво от това?
- Ами като ме пита как се казвам, аз казах " Елица" и тя каза: "Алиса?", а аз отговорих: "Топло, госпожо, топло!"

- Тате, знаеш ли, че дядо ми подари истински телефон за рождения ми ден?
- Да, знам.
- За следващия рожден ден ще поискам да ми подари служебен.
- Елица, защо не си изпила прясното мляко?
- Ами защото предположих, че има кайма най-отгоре. Това е сланина, а аз не обичам.

Денис, 5 години

Майка му:
- Хайде, маме, малко да попишем цифри.
- Оооо, ама защоооо?
- За да станеш по-умен, маме!
- Ама аз вече съм умен!

Момченце, 3 години
Детето е с ужасно разстройство три дни поред. На четвъртия сутринта, ака в гърнето, майка му мие чинии на мивката. Малкият носи гърнето, за да проверя майка му какво се случва с разстройството. Жената поглежда облекчено му казва:
- Браво, Сами, сега е добре, харесва ми!
А той отговаря:
- За теб съм го направил, мамо!

Сестра му, 6 години
Ходи на училище и има адженда (нещо като дневник, в който учителката записва съобщения до родителите). Майката отваря аджендата и се мъчи да разчете написаното.
- Уф, тая жена го е писала това с краката!
Дъщеря отговаря веднага:
- Не, мамо, с ръката го написа, аз я видях!

Алиса, 5 години
- Как се казваш?
- Алиса в страната на чудесата. Но понякога съм от Огледалния свят.

Поли, 5 години
- Мамо, ми сега като станеш сто кила как ще дишаш? – въпрос към бременната й майка.

Момченце, 5 години
Гледа с майка си телевизия, пускат реклама за най-добрата майка в света. Малкият я вижда и коментира:
- Тия лъжат, ти си най-добрата майка на света.
Жената започва да обяснява, че за всяко дете неговата майка е най-добрата:
- Ето, за мен моята майка е най-добрата на света.
Детето се обръща към нея втрещено:
- Ама.....как....ти имаш майка?

Ванеса, 4 години
Пресича с майка си шосето и вижда някаква баба със забрадка, която бута количка пълна с боклук и метли:
- Мамо, мамо, Баба Яга, да бягаме.

На разходка разминавайки се с белобрад и белокос дядо облечен с червена блуза, Ванеса възкликва
- Я, Дядо Коледа"
- Не, това не е Дядо Коледа! – обяснява майка й.
- Мамо, той е, но си е забравил шейната и чувала с подаръци"

Лора, 5 години
Баща й обяснява:
- След 50 години няма да има хартия, всичко ще е електронно.
- А с какво ще се бършем като акаме и пишкаме?? – ужасено пита момиченцето.

Здравко и Данчо, 4 години
 Виждат двуетажен автобус:
- Здравко, виж автобуса!
- Да, Данчо, минава автобуса горе-долу!

Същите герои
Хавлийките им стоят на закачалка в банята зад вратата. Здравко влиза със замах и удря вратата в закачалката. Данчо много разтроен казва:
- Здравко ми утепа хавлията.

Здравко и Данчо имат любими порцеланови чинийки в кафяв цвят. Един ден Здравко бутва чинийката на Данчо, тя падна и се чупи. Данчо през сълзи:
- Не искам да си ми брат 30 минути. Счупи ми чинийката от шоко.

Дете тича бясно по двора.
- Защо тичаш така?
- Надбягвам се.
- !? С кого?
- Ами със себе си.
(Пет минути по-късно)
- Офф..
- Какво има?
- Загубих...

Боби, 3 години
Чува баща му да казва, че дърводелецът ще идва и веднага ни пита оживено:
- Кой дърводелец? Джепето ли?

Мина, 3 години
Детето отскоро има братче. Майка му говори по телефона и забелязва, че момиченцето е тръгнало с ножицата нанякъде:
- Къде отиваш? – пита майката
- Отивам да отрежа чурката на бебето (брат й Лука), че да стане момиче и да си имам сестричка.

Преслав, 4 години
Вижда възрастни хора без коса и пита:
- Защо вятърът им е издухал косата?

На 4 години и 6 месеца
- Мамо, знаеш ли, че бръмбарите обичат картофи?
- Да, гризкат ги.
- А как ги белят?

На 4 години и 8 месеца
- Кога ще ми купите дракон? Такова малко дете-дракон, да си го яздя. Искам да е жив и силен.

Космически разговори:
- Мамо, аз и ти кога ще отидем в космоса ?
- Само двамата ли? ами тати?
- Тати има коремче и ракетата ще падне

Александър, 8 години
- Мамо, може ли да ме прекръстите на Сашо?
- Защо?
- Амииии... да си от първите номера в клас въобще не е забавно!

Христо, 5 години
Семейството пътува с колата. На един светофар, малкият забелязва две момчета, които стоят изправени в каруца. Светофарът светва зелено и те пришпориха коня, като се изстрелват бързо пред колата. Христо, много впечатлен, казва:
- Тате, тате, ама тези батковци карат каляската си прави!

Али, 3 години
Действието се развива преди Коледа. Пише се списъка за подаръци. Стигат до номер 12 и тя подскача:
- Ааа, нямам толкова пари!
Баща й светва от радост, че поне малката няма да профуква парите с лека ръка.

Зари, 3 години и половина
Казват му, че ще има сестричка и му възлагат отговорната задача да мисли име. Варианти има много...Тиранозавър Рекс. Анкилозавър. Трицератопс. След като му обясняват, че имената трябва да са човешки, ги залива с нови предложения - Митко. Криско, Кокича. Майка му уточнява, че имената трябва да са женски. Един ден се прибира от градина и още от вратата:
- Може ли да кръстим сестричката ВикиСпасова? (детенце от групата).

Мая, 5 години
Меси с баща си тесто за хляб и обяснява:
- Тестото трябва да се точи бързо, трябва и ум за тая работа, че после ще излизаме, щото трябвало да дишам някакъв въздух.

Мелиса, 4 години и 7 месеца:
- Мами, много си готина с новите очила.
Елиса уточнява:
- Мама е ГОТина, защото ГОТви.

Йоана, 4 години
Майка й пее френска песничка:
- Моля те, спри! - казва детето.
- Да пея на български ли, Йоана? – пита майката.
- Неее, да мълчиш на български.

Да завършим с едно пророчество

Теодора, 7 години
Близначката Теодора съсредоточено рисува, а майка й я пита:
- Искаш ли да си имаме бебе?
Тя спира, обръща се към майка си и възмутено заявява:
- Ама как само едно бебе, искам 2 бебета!
В този момент дори майка й още не знае, че дъщеричката ще се окаже права.