Гледам си аз едни цветенца на предната веранда, ама самичка съм си ги посадила от хилави малки стръкченца и те взеха, че израснаха прекрасни. Иван ми се смее, че съм пишман градинар, защото упорито не мога да различа теменужка, бегония и петуния (на всички им викам чадърчета). Дори мушкатото ме затрудняваше, но съм го сложила в отделна саксия и така си го познавам. Но тъй като съм рационален ум, реших проблема с разпознаването, като просто кръстих всички цветя с имена на приятелки. Имам си Весе, Мариелка, Ива, Радост, Таня 1, Таня 2, Таня 3, Дени, Светла, десет Росита (останаха девет, едното го изпуснах още в началото), Ани, Кети, Боби, Криси, Еми и Иренка, Цвети и Тея. Обаче възникнаха проблеми. Едно цвете ми увехна. Друго цвете буквално задушава всички в саксията и днес го поокастрих, но може да се наложи да го вадя. Ама едно е да изхвърлиш някакво чадърче, а друго е да изхвърлиш цвете Таня 1. Та мисля да ги „откръстя“ всичките. И така, моят кратък наръчник по пишман градинарство: Първо, цветето не държи да му знаеш името, а да го поливаш и почистваш редовно. И второ, човек не бива да се сближава чак толкова много с цветята си.