Опитът показва, че най-трудното в първи клас е не четенето и писането, а умението да спазваш правила, да следваш инструкции, да запомняш задачите, които ти възлагат. При всички случаи тръгването на училище е сериозно изпитание за детето, дори да е подготвено предварително за това. И натоварването не идва само от учебната програма.

Какво може да затрудни малките ученици?

1. Запомнянето на поставените задачи.

2. Умението да откриват молива или химикала в собствения си несесер.

3. Преобличането преди часа по физическа култура и спорт.

4. Свикването с новите санитарни помещения.

5. Маршрутът до физкултурния салон, столовата или училищната лавка.

6. Съседчето по чин.

7. Продължителното седене на едно място и невъзможността да станеш, когато искаш.

8. Необходимостта да запомняш и правиш това, което не ти е интересно.

Какво още?

Ако ви е направило впечатление, посочените по-горе трудности нямат отношение към това колко умно е детето, може ли да чете или пише. При това в стандартните занимания по подготовка за училище по-голямата част от времето се отделя за „пробягване“ на програмата за първи клас по математика и четене, провеждат се часове по активно писане. Изписват се букви, цифри и подобни други скучни занимания. Но за подвижни игри, които биха могли да научат децата навреме да се организират, да се мобилизират или да бъдат по-внимателни, не остава време.

Как можем да помогнем

Като научим децата да се владеят, доколкото това е възможно в тази възраст. Има достатъчно игри и занимания, които могат да се провеждат преди училище, след уроците и в почивните дни. Игри, които изискват концентрация, бърза реакция, мислене – настолни или подвижни.

Като създадем на детето усещане, че е успешно. Че се справя добре. Когато първолакът чувства, че може, има сили и желание да се движи напред. Ако не се справи с първите си задачи като ученик, няма да има желание да учи по-нататък. Затова не бива да критикуваме, а да предлагаме помощ, да го подкрепяме в желанието да се справи сам, дори когато става дума за незначителни неща. Не бива да забравяме, че точно през тази година ние залагаме отношението на детето към ученето въобще.

Полезно е да научим детето си да преценява правилно кога има нужда от помощ и как да я търси. Как реагират децата, когато им е трудно, когато нещо не им се получава? Някои започват да мрънкат, някои се опитват да се измъкнат, други пробват да се справят сами, трети търсят помощ от първия, който им е под ръка.

Умението да следиш състоянието си, да съобщиш, когато си изморен или се чувстваш зле, също е много важно, дори често най-важно през тази първа учебна година.

Важно е да не забравяме, че децата имат нужда от почивка. Всеки от нас, възрастните, има свой начин да релаксира след изтощителен работен ден. Детето няма такива навици, затова трябва да му помогнем да си ги създаде. Това обаче не може да стане, ако със старта на учебната година запишем първолака във всякакви възможни извънучилищни форми, които ни харесват. Има време и за тях. Сега е по-добре малкият ученик да свикне с новото, да изгради режим на учене и почивка, да се научи да разпределя времето си и да възстановява силите си. Да, целодневното обучение е добър вариант, когато няма кой да надзирава детето вкъщи, но то е и сериозен източник на напрежение и умора. Голяма част от класовете са с много деца, това са хлапета, които са били държани в час през първата половина на деня и с приключването на учебните занятия за тях нищо не се променя. Те продължават по същата схема още 4-5 часа. Връщайки се вечер у дома са безкрайно изтощени, затова трябва да бъдат оставени на мира. Да правят това, което обичат, да се разтоварят, както сметнат за добре. Не сме сигурни дали са се справили със задачите за следващия ден? Нека им дадем възможност да поемат дъх, преди да ги подложим на проверка. Нека скачат, нека тичат, нека се боричкат! Имат нужда от своята порция движение и телесен контакт.

И още нещо, което не бива да забравяме – това са малки деца! Фразата: „Ти си вече голям, затова… “ не е ефективна, няма да донесе резултатите, които очакваме. Те са деца, засега не особено големи, нещата, които за нас са очевидни, за тях не са. И в крайна сметка детето не е длъжно само да разбира всичко. Това е наша работа – да го насочим, да му напомним, да му обясним, да му подскажем, да проследим какво е направило, точно и ясно да поставим задачите му. Това се отнася и за навиците да подготвя раницата си за следващия ден, да преглежда какво има за домашно, да го изпълнява в правилния ред, да не пропуска предмети.

Някои по-особени случаи

Учителят е много важна фигура в живота на детето в началния курс. В голяма степен от него зависи дали то ще заобича училището. Основните потребности на малкия ученик са свързани с уважението, приемането, безопасността от страна на околните, с усещането за собствена значимост. Какви проблеми могат да възникнат?

Равнодушие към детето
В началните класове децата могат да се сблъскат с емоционално пренебрежение, с равнодушие към нуждите им, с отсъствието на поощрение. Това се отнася и за игнорирането на физиологичните им потребности, когато ходенето до тоалетна се ограничава и дори забранява в определено време. Такива обстоятелства предизвикват неувереност в себе си и негативно отношение към учителя.

Решението на проблема е в поставянето на ясни и точни правила за взаимодействие. Учителят установява принципите на общуване, обозначава границите, в които детето има свобода на действие. Тези правила се изграждат с участието на децата, проиграват се, докато се усвоят напълно. Учителят трябва да създаде усещането за безопасност, за безрезервно приемане на детето в новата среда. За това помага активното общуване с него.

Игнориране на културата на общуване и възпитание в училище
Всеки родител се е сблъсквал с използването на неприлични думички, с лоши навици и обноски. Така детето изпитва границите на позволеното. Иронията, натискът, грубите забележки, без реакция от страна на възрастния, могат да станат плашещи. Причина за подобно поведение може да е неправилното отношение на детето към самото себе си.

Решението е да му помогнем да започне да се харесва. Това изисква системни усилия от страна на родителя. Такова дете се нуждае от непрекъснати доказателства, че се справя добре, че може да се грижи за себе си, уместни са поощренията, насърчението, признанието на всяко малко постижение. Така ще може да повиши самооценката си и няма да изпитва нужда да привлича вниманието с негативни прояви.

Принудителни забрани без рационално обяснение
Това може да повлияе на увереността на детето. Освен това ясните и точни правила, убедително защитени, издигат авторитета, както на учителя, така и на родителя.

Страхът от неуспех
Негативният опит с писането, четенето, смятането може да стане сериозна причина за отхвърляне на училището изобщо. Да преодолееш страха си от неуспех е много сложно.

Решението е в индивидуалния подход на учителя и в системните занимания с детето от страна на родителя. Когато детето усвои основните понятия, които изучава в училище, и ги затвърди, ще му е много по-лесно да надгражда знанията си по-нататък. Понякога му е нужно просто повече време, за да изпълни задачата си. Затова не бива да се пресира и да бъде укорявано, че не се справя с нужната бързина. В крайна сметка това е и въпрос на темперамент. Внимателното отношение при подготовка на домашните вкъщи, а понякога и изпреварващия подход към учебния материал, ще улеснят малкия ученик.

Има деца, които са хиперактивни, трудно се концентрират. Те също изискват индивидуален подход. Би могло да им се позволи и да стоят прави до чина, от време на време. Да се потърси вариант за освобождаване на енергията им с подходящи активни занимания извън училище.

А ако детето изпреварва останалите в изпълнението на задачите в час, може да асистира на учителя, в нещата, които не изискват специална подготовка, или да му се възлагат допълнителни задача, с по-висока степен на трудност.

Разковничето към решаване на всеки от споменатите проблеми е в наблюдаването на детето, в установяването на потребностите му. Тогава правилният подход ще бъде намерен от само себе си.

Източник: mel.fm

Препоръчваме ви още:

Умните деца 
Може, но не иска? 12 съвета към родителите на ученици 
"Вдигнете, госпожо, мама я мери, 13 килограма"