Новите попълнения в семейството не винаги са повод за радост. В това ни убеждават реакциите на по-големите деца, уловени от изненаданите им родители.

Аз исках истински плюшен заек!

И сега какво, вече не съм ли най-любимото дете?

А само преди дни аз бях най-малкият!

Още колко снимки ще му направят?

Той завинаги ли ще остане при нас? 

Ако му напълня устата с пуканки, дали ще спре да реве? 

Това е моята бисквита! 

Аз съм каката! Длъжна съм да покажа кой тук е главният! 

Човек вече и в банята не може да остане сам! 

Продава се! 

За едни радост - за други тъга!

Един път да свърши тази фотосесия...

Снимки: imgur.com и reddit.com

Не можем да ги отречем, защото са вече утвърдено присъствие в живота на децата ни. Но не пречи да поразсъждаваме как влияят на способността им да мислят. Можем ли избегнем негативните последствия от тях?

Тестовете вече са закономерност в битието на ученика и то от най-ранна възраст. Утвърдена практика е да се прилага тестово изпитване още в началния курс. Започва в първи-втори клас и е неизменна форма на оценяване през следващите десет години. Стандартните тестови задачи не позволяват да се разсъждава върху предложения въпрос, да се установят причинно-следствените връзки, не се провокира критично мислене. Но за съжаление се използват все по-често в учебната програма.

Дете, което през по-голямата част от времето се занимава с подобен вид задачи, престава да ги съотнася към себе си и живота си. То свиква с факта, че правилният отговор вече е даден от някой друг. Трябва само да го запомни и точно да го възпроизведе при необходимост.

Постоянната работа с тестове научава детето да живее в режим "стимул-реакция", "въпрос-отговор". В голяма степен ежедневието ни е устроено по този начин. Но избирайки този режим, ние затваряме вратата за по-нататъшно развитие; за творческо мислене; за успех в професии, в които трябва да можеш да излезеш от рамките на статуквото и на стандартното. Откъде у дете, което от първи клас  е привикнало да съществува в система на готови въпроси и отговори ще се появи навик – да пита и да търси нестандартни решения?

Части без цяло

За разлика от изпитите във вече далечни времена, въпросите в тестовете нямат логическа връзка помежду си. Те изискват да се оперира с голям обем данни и бързо да се превключва от една тема на друга. В този смисъл, тестовата система се въвежда навреме: точно това изискват от новото поколение съвременните средства за комуникация.

Децата, които растат в епохата на високите технологии, гледат на света по друг начин. Тяхното възприятие не е последователно и не е текстово. Те възприемат информацията на принципа на клипа – ефектно поднесени детайли с изведено решение в края. Затова и тестовете приучават детето да се концентрира върху детайлите. Вниманието му става краткосрочно, фрагментарно, все по-трудно му е да чете дълги текстове, да решава нестандартни и сложни задачи.

Всеки изпит е отговор на конкретни въпроси. Но в теста  - това са много малки конкретни въпроси, които правят общата картина твърде раздробена. Прекрасно е, че децата учат физика, биология или химия, а след това с тестове се измерва доколко добре са усвоили предмета. Но дори цяла година да те засипват с тестове по физика, няма гаранция, че ще започнеш да я разбираш. В тестовете като инструмент за оценяване няма нищо лошо. Важно е да не заменят ученето. 

Да видиш разликата
Би било грешка да твърдим, че всички тестове в еднаква степен ограничават мирогледа и приучават детето да мисли опростенчески, да решава еднотипни изолирани задачи без взаимовзръзка с контекста им в живота.
Тестовете, които се свеждат до въпроси с избор на готови отговори и се използват масово в процеса на обучение, оказват негативно влияние върху мисленето. То става репродуктивно. Детето по-скоро запомня вече готовото решение (разчита на паметта си), вместо да се опитва да проумее как се стига до него или да потърси ново. Стандартните тестове не предполагат търсене, логически изводи, въображение.

Все пак развитие и в тази система на оценяване има и това е доказват въпросите, които предполагат свободен отговор. Такива има и в тестовете от Националното външно оценяване и матурите. Те са „по-висока топка“, защото изискват предварителна работа с източници, интерпретиране на факти, аргументиране на гледна точка.

Този тип тестови задачи са за предпочитане – колкото повече ги решава ученикът, толкова повече неговите знания и мислене (в дадена област) се превръщат от декларативни (отвлечени, теоретични) в конкретни и практически. Така знанията се трансформират в компетентност, в умение да се решават казуси.

Факторът страх
Тестовата система предизвика още един негативен ефект, свързан с рейтинги, класиране, санкции. Създаде се опасна тенденция, да се оценява работата на училища и учители въз основа на резултатите от тези изпити. В ситуация, когато цената на всяка грешка е твърде висока и учители и ученици са под напрежение, заради евентуален неуспех, трудно можеш да изпиташ удоволствие от учебния процес.

За да може детето да заобича четенето, да разсъждава, да почувства интерес към науката, да развие вкус към изкуствата е необходима безопасна атмосфера, основана на доверие и позитивно отношение към грешките. Това е едно от основните условия за качествено училищно образование.

До този извод еднозначно е достигнал и известният новозенландски учен Джон Хети, който се позовава на резултатите от над 50 хиляди изследвания, посветени на факторите, които влияят на успеха в ученето.

Образованието е консервативна система, и както се убеждаваме неведнъж, трудно й се въздейства. Какви са полезните ни стъпки като родители?
Можем да създадем безопасна атмосфера у дома. Добре би било да показваме на детето, че зад пределите на тестовете се открива необятен и интересен научен свят. Можем да го водим на интересни срещи и лекции, да му предлагаме книги и видеоуроци с най-различна степен на сложност. И непременно да му покажем, че резултатите от тестовете не са толкова важни за вас, колкото разбирането на предмета. Ако за родителя оценката от теста е най-важна, твърде вероятно е това да стане приоритет и за детето.

Как да се усъвършенства решаването на тестове

1. С тестовете трябва да се свикне, което предполага,че трябва да се тренират. Упражненията ще ви дадат представа за нивото на знания на детето и евентуалния му резултат (плюс-минус 5-7 %). Това означава, че винаги ще се намерят задачи, които то може да реши, дори да срещне немалко такива, които няма да може.

2. Винаги първо се решават лесните задачи, тези, чиито отговори са ясни мимоходом. Ако детето се замисли или колебае, нека пропусне въпросната задача и да продължи нататък. Когато стигне до края, може да се върне към нерешените условия в теста. Как да прецени дали времето ще му стигне – оставащите минути се делят на броя нерешени задачи. Така се определя оптималното време, което може да си позволи за всеки въпрос. Ако не стигне до отговор на един от въпросите, по-добре е да го остави и да се съсредоточи върху следващите. Тази тактика ще му позволи да загуби точки само за това, което действително не знае, а не защото не му е стигнало времето.

3. Добре е максимално да се използват отговорите, които се предлагат като избор. Често детето просто може да се досети, кой от тях е правилният. Ако има предположение, но не е уверено, нека все пак отбележи този вариант. Дори нищо да не знае, и да разчита на късмета си, все някъде ще улучи.

4. Предупредете го да си остави време за проверка на изпълнението: правилно ли е попълнило листа със собствените си данни, има ли правописни грешки и на точното място ли са поставени хиксчетата.

5. Не е добра идея да се използват готови текстове от съчинения или есета от сборници. В голямата си част тези текстове са стари, респективно - добре познати на проверяващите и далеч не са толкова качествени. Не бива да се забравя, че някой ги е писал, за да запълни определен обем страници. Рисковано е, ученикът да се стреми да впечатли проверяващите с ярка, необичайна гледна точка, може да попадне на човек без чувство за хумор и въображение. Винаги са добре дошли силните аргументирани текстове. Трябва предварително да се обмислят началото и края, да се набележат опорни точки и ако се имат някакви конкретни източници предвид. Ако текстът има добро начало и хубав край – всичко останало е въпрос на техника.

6. Открийте източници с качествени тестове, които ще ви дадат възможност да тренирате вниманието, паметта, зрителното въображение, логиката на детето и решавайте заедно, при всяка възможност.

Материала подготви Янка Петкова

Автор: Янка Петкова

Има случаи, когато отиваш да се срещнеш с хора, за които имаш предварителна нагласа какви точно ще бъдат. Когато става дума за месечната среща на майките, привърженички на многократните пелени, обикновено това чувство не те подвежда. Това са онези интелигентни, начетени жени, които се интересуват от всичко естествено, свързано с отглеждането на детето. Раждат естествено, носят бебето си в слинг от първите дни, кърмят продължително, захранват водени от бебето и разбира се, ползват многократни пелени. Подозрението ми, че това е по-трудният начин се оправдава, но аргументът, че го правят, защото така е по-добре за децата им, си струва усилията.

Христина, майка на две деца - на 5 години и на 10 месеца. Добър медиатор, може да те убеди в преимуществата на каквото си иска, затова не й представлява никаква трудност да обобщи ползите от употребата на многократните пелени.

Още когато бях бременна открих, че има такава опция и реших, че това ще бъде моят начин. Тези пелени имат много плюсове. Това, което мен много ме грабна първоначално, беше самата еко идея. Смятам, че е важно да мислим за тези неща. Можем да направим много в тази посока. Голям плюс ми се стори и това, че дупето на бебето не е в химикалите, които съдържат еднократните пелени. Да е в непрекъснат контакт с тях, в продължение на две години, не ми се стори добра идея. Ние, като жени, знаем какво е чувството при ползване на дамска превръзка. Химичните вещества, които съдържат еднократните пелени, причиняват обриви и подсичане. Аз не ползвам за детето си такава козметика, защото не ми се налага.
Освен това многократните пелени са удобни. Сменят се на 2-3 часа. През нощта бебето изкарва с една пелена. Между 15-20 пелени се използват за два дни. Някои майки предпочитат да ги перат ежедневно, други на два дни.
Има различни видове. При някои подложките са зашити към пелената. При вариантите със сменяща се подложка, кавърът (гащичките) може да се ползва отново. В този случай, разполагаме само с няколко кавъра и сменящи се подложки. Обикновено са от непромокаема материя и съхнат много бързо, така че няма проблем при пране. Продават се, може да се ушият, някои майки ползват тензух или бархет, който сами си подготвят. Това е един много икономичен вариант. Над 5000 еднократни пелени са необходими за две години, това са над 2000 лева. С многократни, в зависимост от това каква система си изберем, е значително по-евтино - няколко кавъра и подложки или пелени със зашити подложки. Има универсален модел, който се регулира с копчета – може да се ползва от новородено до година-две. 15-20 бройки от него спокойно могат да свършат работа за целия период. Предлагат се и пелени за недоносени – които са много малки. Има модели, които могат да се регулират, за да не нараняват пъпчето. Някои кройки са по-тесни, други - по-обемни, съществува разнообразие. Повечето модели са "всичко в едно". За лятото има изработени от по-дишащи материи. Вече и в България могат да бъдат закупени на няколко места. Пазаруваме много и от Англия, има намаления. След като детето се научи да ходи в гърне, пелените могат да се продадат или да се запазят за следващото дете. Това спестява средства.
Много майки твърдят, че тези пелени са начин детето по-бързо да се научи да ходи на гърне, защото има пелени, които държат сухо, но има и такива, при които влагата се усеща. Децата разбират какво се случва, когато се напишкат или наакат. Аз на около две години махнах пелените на първото си дете, не знам как би се случило с еднократните, но не съм бързала. Много майки практикуват естествена бебешка хигиена и ползват тези пелени. Аз не го правя, най-вече защото изисква непрекъснато наблюдение на бебето.
Определено майките, които предпочитат този вариант, стават повече. Подобни решения вземат родители, които имат достъп до чужди източници. Аз например чета и се интересувам се при всяка следваща стъпка в грижите. Децата ми се отглеждат в родителски кооператив – защото това за мен е по-добрият модел. В нашият кооператив с децата работят учители, родителите се включваме в поддържането на хигиената и готвенето.
Понякога си мисля, че е толкова по-лесно да правиш всичко като останалите. Този начин на отглеждане и възпитание изисква пълно отдаване. Не мисля, че личната ми реализация страда. Има жени, за които майчинството е абсолютен приоритет. Аз имам и свои лични амбиции, имам нужда от време за себе си. Бебето е обсебващо, което е нормално, но въпреки това можеш да намериш време.

Ивелина - майка на седемесечен, изключително лъчезарен и контактен син, когото все още кърми независимо къде се намира

Естествената бебешка хигиена е добър вариант, когато бебето подава сигнал на родителя, че му се пишка или ака. Когато е новородено, това става лесно и е най-добрият момент да се започне, но много родители не успяват, защото все пак изисква сериозни усилия. Прилагат я успешно при 2-3 дете, защото вече са добре запознати със сигналите на бебето. Могат да преценят, кога му предстои да извърши голямата си нужда. Идеята е, когато подаде този сигнал, родителят веднага да го събуе и да го покани, държейки го на ръце. Трябва да се следят знаците и когато му се пишка. Това се превръща в навик – когато подаде сигнал – се събува. Процесът е взаимен. Имам приятелка, на която детето е на осем месеца и вече не ползва пелени, защото то извършва нуждите си над гърне. Първоначално се ползват и пелени, но такива, които държат влага на дупето, за да може детето веднага да усети разликата, когато е мокро. Логиката на тези, които практикуват естествената бебешка хигиена е, че децата се раждат като котките – обичат да акат и да пишкат на сухо. Смята се, че ние, ползвайки пелените, които ги държат сухи, ги отучваме от тези вродени инстинкти, затова е трудно и махането на еднократните пелени.
По-ангажиращо е и това е основен аргумент за повечето родители да не го правят. Смята се, че преди втория месец и между 6-8 месеца са моментите, в които родителите могат да се научат да разчитат сигналите на бебето. Затова са благоприятни.
Личните ми наблюдения са, че многократните пелени не пропускат толкова, като еднократните – миналата седмица например бяхме на почивка и понеже нямаше къде да пера, взех памперси, пропускането беше проблем. С другите това не ми се случва.
Иначе споровете в групите, в които членувам във фейсбук, започват още с избора нормално раждане или със секцио, защо да кърмим на поискване, защо да е продължително. Но не са само младите жени.
Баба ми например не може да повярва, че още кърмя. Синът ми е на 7 месеца. Нашите майки са от поколението, при което са измислени адаптираните формули, връщали са се по-рано на работа и това е било приемлив вариант. Масово в онова време не е кърмено. Кърменето на обществено място е табу, според мен, защото принципно кърменето на голямо дете е табу. Ако е на 2-3 месеца се приема, в по-късна възраст вече предизвиква въпроси
Скоро говорих с майка, чието дете е на 4 дни и се оплакваше, че няма кърма. Казах й за кърменето при поискване, при което ми отговори: „На тебе ти е лесно, но аз съм пушач.“ - Нямаше какво повече да й кажа. Единственият ми убедителен довод беше, че кърменето е по-евтиният вариант. Понеже СЗО препоръчва изключително кърмене поне до шест месеца, масово се спира след този период, на 6 месеца и един ден, кърменето приключва и се предлага адаптираната формула.

Марина - майка на малко сладко момиченце, което спокойно се занимава в детския ъгъл

Хубаво е, че имаме фейсбук групи. Срещаме се, за да обменяме опит. Сближаваме се. Разбирането ни за отглеждане на децата е еднакво. Аз сама приготвям храната на детето си, бебеносенето  и продължителното кърмене също са важни аспекти за мен. Дъщеря ми е първо дете, кърмя я и се надявам това да продължи до година и половина-две. Практикувам захранване водено от бебето, но много често импровизирам, съобразявайки се с детето. Мисля, че по-добрия вариант е да се прави информиран избор, да четеш, да се интересуваш и да се преценяваш кое е най-добре за детето ти.

Виктория и Ида – привързани една към друга във всеки смисъл

В момента, в който се прибрахме от болницата, започнах да я нося в слинг, улеснява се и кърменето на поискване. Не мисля, че бебеносенето прави детето по-зависимо от мен. Откакто стана на 4 месеца започнах да работя по няколко часа седмично и я оставям на баща й. Може би по-зависима е майката. Има дори лека ревност към бащата. През деня я приспивам, докато я нося в слинга, върша каквото имам, вечер си спи в креватчето. Когато бебето е сигурно, че получават отклик на нуждите си, е по-спокойно, дори за известно време майката да е разделена с него.
Когато трябваше да раждам, избрах държавна болница, защото там работеше лекарят, при когото ходех на консултации. Раждането се случи както исках, таткото присъстваше. Проблематичен беше периодът след това, не срещнах подкрепа от медицинския персонал. В началото не ми я носеха, защото беше с инфекция, трудно ми беше да убедя акушерките да й дават кърмата, която съм изцедила. За три дни престой може да не е проблем, но на нас ни се наложи да останем десет. Не подкрепяха кърменето, а за бебе с инфекция, мисля, е много по-важно да получи кърма от първия ден. Просто бях много мотивирана и имаше от кого да потърся съвет, но с много жени не е така.

Надя и скорпионката София, която може да те изтощи само ако я гледаш

Едно дете е, но като че ли имам 100, а е само на година и пет месеца. Решили сме да имаме още две. Родих я на 28 години, със секцио, защото така се наложи. Гледана е с многократни пелени, захраних я на 6 месеца, водейки се от нея. Просто приготвих няколко зеленчука и я оставих сама да избере към кой да посегне. Обикновено посяга към най-яркото на масата – морков, тиква. Спокойна е, но е енергична, весела, можеш да се разбереш с нея, много си говорим. Аз съм украинка и детето говори двата езика еднакво добре.
Събираме се в този клуб, защото храната, която се предлага, може да се даде и на детето – няма захар, няма консерванти. Виждаме се поне веднъж месечно. Предпочитаме да е на открито, когато времето го позволява. С някои майки сме толкова близки, че си правим домашни партита всяка седмица. През лятото със София сме цял ден навън. Обича да ходи на гости вуйчо си в Украйна. Стремим се да вижда всичките си баби и дядовци. Градът отдалечава хората, но аз искам да има родово чувство за принадлежност.

Разговорът тръгна от преимуществата на многократните пелени и съвсем закономерно стигна до чувството за принадлежност. Така става винаги, когато събеседникът ти е интересен.

Списание "Майчинство" и www.deteto.info организират семинари, по време на които бъдещите майки имат възможност да получат полезни съвети за бременността и отглеждането на бебетата. На срещите присъстват опитни специалисти от различни сфери. Семинарите осигуряват възможност за консултации с лекторите.

Какво да очаквате?

полезни и интересни теми, касаещи периода на бременността, раждането и след това първите грижи;

информация за всички новости в областта;

практически съвети;

лектори с авторитет и опит;

приятна и предразполагаща обстановка;

приятелско отношение;

подаръци и изненади за всички.

Срещите са безплатни!

Програма

София

Park Center Sofia, бул. Арсеналски 2

06.04.2017    Раждане

13.04.2017   Първи грижи

20.04.2017   Кърмене

27.04.2017   Бебето у дома

22.04.2017   Всичко нужно на едно място (практическа лекция)

Начало – 10:30 часа

Повече информация тук.

Пловдив

Рива Център, ул. Порто Лагос 49, ТонБонбон

12.04.2017    Първи грижи

26.04.2017    Кърмене

Начало – 15:00 часа

Повече информация тук.

Варна

МОЛ Варна, Playground

11.04.2017   Кърмене

18.04.2017   Бебето у дома

25.04.2017   Раждане

Начало – 11:00 часа

Повече информация тук 

Бургас

МОЛ Галерия, Playground

10.04.2017    Бебето у дома

24.04.2017    Раждане

Начало – 14:00 часа

Повече информация тук.

Стара Загора

магазин Аико

12.04.2017  Бебето у дома

26.04.2017  Раждане

Начало – 10:00 часа

Повече информация тук.

Тема на проявата е „Здравословната диета и режим на хранене при деца до 7-годишна възраст“, с лектор д-р Бояна Петкова. Родителите ще научат повече за захранването на бебето, осигуряването на правилно и балансирано хранене на детето, създаването на навици за здравословно хранене. По време на обучението ще бъдат обсъдени последствията от неправилното хранене, най-често допусканите грешки при съставяне на менюто на детето и как да бъдат избегнати. В рамките на събитието, родителите ще имат възможност да поставят и други важни за тях въпроси.

Обучението е част от проекта „Грижа в ранната възраст”, в подкрепа на правото на всяко дете да има пълноценно развитие още от своето раждане. Проектът се осъществява от Фондация „За Нашите Деца“, с финансовата подкрепа на фондация ОУК. Целта му е да подобри развитието и благосъстоянието на децата в ранна детска възраст (0-7 г.) като въведе интегриран здравно-социален и семейно-ориентиран подход към грижата.

Дата: 27 април
Време: от 14:00 ч. до 17:30 ч
Място : кв. Сердика, ул. Гюешево № 21 (в двора на Център за обществена подкрепа „Св. София“)
Потвърждаване на участие на тел. 0882516103, Доброслава Стоилова.

Да, Линда Еванджелиста го призна преди години – тя спи „облечена“ само в капка от култовия парфюм. Не е лоша идея, особено, ако сме сигурни кой точно парфюм да капнем върху нежното си тяло. Защото, оказва се, съществува специален парфюмериен етикет.

Приема се, че обонянието е най-остро сутрин, а в края на деня способността ни да възприемаме аромати се притъпява. Това не е вярно. Рецепторите работят еднакво през целия ден. Просто веднага след събуждането, след дългата почивка през нощта, ароматите се възприемат по-ярко от чисто психологическа гледна точка. Затова можем да си избираме парфюм по всяко време на деня.

Възрастта може да изиграе лоша шега на обонянието ни. Но постоянното натоварване на всички „органи на чувствата“ може да помогне да го съхраним до дълбока старост. Възможно е да „раздвижим“ обонянието и с нов аромат.

Не е добра идея да избираме парфюм, ако скоро сме изкарали грип или друга инфекция. Тези заболявания по правило за дълго снижават способността ни за възприемане на ароматите.

Топлите дни рязко повишават възможностите на обонянието и засилват влиянието на всеки мирис върху тялото. В горещо време е по-добре да избираме леки свежи аромати.

Парфюмеристите твърдят, че когато купуваме парфюм, не бива да пробваме повече от три аромата. Останалите или няма да възприемем въобще, или ще възприемам неправилно. Правилото било да се започва от по-леките аромати.

Преди да вземем решение дали да си купим даден парфюм, е добре да изчакаме поне 10 минути, след като сме го нанесли върху кожата си. Толкова време е нужно, за да се изпари спиртът, който обикновено заблуждава обонянието.

Не бива да избираме парфюм, който сме харесали от някой друг. Парфюмите никога не „стоят“ еднакво на всички. Причината е в индивидуалните химически процеси, които правят ароматът уникален и подходящ именно за нас. Това е особено валидно за мъжките аромати.

Как да ползваме парфюма? Експертите препоръчват много и разнообразни начини за нанасянето му по тялото. Най-ефективният от тях, и доказан във времето, е пръскането в точките на пулса. Предпочитани места са ушите, шията, гърдите, китката, свивката на лакътя, сгъвката на коленете. В тези места кожата има най-висока температура, което означава, че ароматът по-бързо се разпространява във въздуха.

Върху флакона обикновено е обозначено дали продуктът е парфюм, парфюмна или тоалетна вода. Разликата е в съотношението между ароматните масла и спирта, съответно в трайността и интензивността на аромата. Най-много ароматни масла от 20 до 40 % има в парфюмите. Следва парфюмната вода – 15-20 %, и тоалетната вода от 10 до 15 %. Това, разбира се, е отразено и в цената им.

Най-подходящото „място“ за пръскане на парфюмната вода е косата. Но само ако е чиста. Мазнината и прахът, които се натрупват върху косъма и кожата на скалпа засилват аромата и могат да го променят. Не е добра идея и да слагаме парфюм върху много суха и изтощена коса.

Добре е да знаем, че трябва да пазим бижутата при пръскане с парфюм. Той може да увреди перлите, кехлибара и други камъни.

Парфюмната вода може да се нанася върху тъкани, ако предварително сме пробвали дали не остават петна. „Най-приятелски“ настроени към ароматите са кожата и коприната. Синтетичните тъкани може да променят аромата до неузнаваемост.

В някои парфюми, ароматът е по-концентриран, затова е най-добре да се нанася само върху кожата. Защото само тя ще позволи на композицията от аромати да се разкрие максимално ярко.

За да е ярък ароматът на парфюмната вода, тя трябва да се нанася на всеки три-четири часа. Тези, които имат по-суха кожа е добре да го правят по-често, защото тя по-слабо „задържа“ аромата.

Ароматът винаги се „движи“ от долу нагоре. Затова, ако жената нанесе капки парфюм само зад ушите си, ароматът по-бързо „изчезва“.

Парфюмерийната продукция негласно е разделена на „аромати за блондинки, за брюнетки и за червенокоси“. Кожата на блондинките по правило е суха, затова слабо задържа аромати. Те интензивно изпълват пространството и активно въздействат на околните. Затова тежките ориенталски аромати върху кожата на блондинката са като оръжие за масово поразяване. Препоръчва се светлокосите дами да ползват парфюми с цветни нотки.
При брюнетките кожата е по-матова и по-мазна, което позволява на аромата да се запази по-дълго (кожната мазнина го „консервира“). Той по-бавно и по-незабелязано се разпространява в пространството. Затова по-тежките източни аромати не предизвикват неприятно чувство у околните.
Нежната кожа на червенокосите може да бъде несъвместима с аромати, в които преобладават зелени нотки.

Това, което ядем, влияе на това как ароматът ще „легне“ върху кожата ни. Висококалоричната пикантна храна прави ароматите по-интензивни. Ароматите се променят и при пушене, употреба на лекарства, а също и при промяна в температурата на тялото. Ако тя се повиши – ароматът се засилва.

Официално срокът на годност на парфюма е 3 години. Но ако не е отворен, може значително да увеличи годността си. Главните врагове на ароматите са светлината и топлината. Парфюмът се съхранява на сухо, прохладно място, далеч от пряка светлина, но не в хладилника (изключение са само одеколоните).

Всеки от нас има свой „ароматен ореол“ – неговият радиус е около една ръка разстояние. При правилно нанасяне, би трябвало околните да не усещат парфюма ви, ако не са в този обсег.

Такива са правилата на добрия „парфюмериен тон“ – едно от най-изтънчените лични послания, предназначени за хората, с които общуваме.

Материала подготви Янка Петкова

Автор: Янка Петкова

Родители дежурели денонощно пред столично училище, за да пазят ред за записване на първолаци. Новината може и да е озадачила някого, но на мен ми навя само свидни спомени. Кога минаха осем години? И колко е хубаво, че нищо не се променя! Сякаш вчера беше времето, когато ние с таткото на бъдещата първокласничка се бяхме разхвърлили по учебни заведения, за да успеем да „вкараме“ детето в желаното школо. Проблемът беше, че училищата, които си бяхме харесали, ги бяха забелязали и много други. Как се развиха епичните събития от онези паметни три-четири дни? Мога да ви разкажа.

Мълвата тръгна в петък следобед, от едно телефонно обаждане. Разбрахме, че пред нашето училище подозрително започват да се оформят групи от родители, които най-вероятно ще дежурят денонощно до понеделник, когато ще се подават документи за записване в първи клас. Бог да благослови майката, която навреме ми звънна! Понеже бяхме близо, успяхме да се пребазираме и попаднахме сред първите сто. Тъй като училището нямаше никакво отношение към гражданската ни инициатива, се самоорганизирахме в изготвянето на присъствен списък. Дори успяхме да се обединим около някакъв своеобразен регламент.

Попаднал си в списъка, но това все още нищо не означава. Защото започват проверки на присъствието на всеки два часа (през деня) и в малко по-облекчен режим – на четири часа (през нощта). Който отсъства отпада – естествен отбор. Пак казвам, критерий „входящ номер“ нямаше, но ние бяхме решили да се застраховаме срещу евентуални изненади.

Тези почти три дни, тъй като аз поемах дневните дежурства, а мъжът ми - нощните, са ми много мил спомен. След като нещата се регулираха и вече го нямаше първоначалното напрежение, пък мина и първата проверка и отработихме проверяването, започнахме да се поразговаряме и да се опознаваме. Запознах се с интересни хора, дори преоткрих тези, които вече познавах. Разговорите първоначално вървяха около училището – кой какво е чул за него. Легенди се носеха всякакви – от „тук все искат пари за нещо“ до „това е най-доброто училище в района, а и в София“.
Всъщност районирането, като основен критерий нямаше абсолютно никакво значение, защото впоследствие съучениците на моето дете се оказаха от Малашевци, Обеля, Младост, Люлин - все квартали в радиуса на идеалния център. Но това няма никакво значение. Какъв родител си, ако не направиш всички нужни адресни регистрации и не се наемеш на работа в офис наблизо?

Покрай „достоверната информация“ за училището, от „сигурни източници“, все пак се промъкваха и лични впечатления. Една от майките, която се оказа позната, потвърди, че училището е наистина е много добро, голямата й дъщеря учила до седми клас в него и имат отлични впечатления, както от базата и вътрешния ред, така и от отношението и професионализма на учителите.

След като се сдобихме с информация от първа ръка, вече можехме да сменим темата. Междувременно сформирахме и логистична група, която отговаряше за доставките на тонизиращи напитки и храна. Разговорите се въртяха основно около децата, почивките, които планираме, когато най-сетне кампанията приключи. Защото със сигурност щяхме да имаме нужда от възстановяване. Постепенно се поотпуснахме, започна пестеливо да се прокрадва лична информация - една малка „социална мрежа“ от скучаещи родители, които трябва да убият два часа до поредната проверка, а после да мислят за останалите „по два“ до мръкване. Не можеш да четеш, защото е трудно да се съсредоточиш, едно, че всеки води автономен разговор, друго, че може да ти се изплъзне някоя особено важна информация.

Времето минаваше, идваше следващата проверка. Това винаги леко ни напрягаше, защото понякога се налагаше да участваме в измама. Случваше се, някоя майка да не успее да дойде навреме за кръглия час, и да звънне да се обадиш при проверката вместо нея. Това беше наистина неудобен момент. Защото, скрит сред тълпата, трябва да извикаш „тук“ с модулиран глас, за да не предизвикаш съмнение у проверяващия.

После поотпуснахме малко режима. Пръскахме се за час-два и отново се събирахме за проверката. Имаше и опция да се обадиш предварително на четеца, че няма да можеш да присъстваш на следващата проверка, защото например трябва да си прибереш по-малкото дете, което си хвърлил при приятели да го пазят. Рано или късно вечерта се спускаше и нежните половинки отивахме да спим. Вечерната проверка беше повод да се срещнем с бащите, да разменим новини около дома и училището и да се сбогуваме до следващата смяна.

Зората пуква, ние сме на крак. Но в следващите дни вече бяхме подготвени – надуваеми табуретки, сгъваеми столчета, малко пресматериали, дори чадър, защото в ранния следобед слънцето зверски прижуря. Освен това се бяхме снабдили със сандвичи и термоси с кафе. Все пак са почивни дни и около училището няма много опции да се заредиш с провизии. Обменяхме клюки по нощните дежурства – оказа се, мъжете не са били толкова самоотвержени, защото се организирали по групи в наличните автомобили и отспивали между рехавите проверки.

Така избутахме съботата и неделята, за да дочакаме най-важния понеделник – Денят на записването. Бях го проиграла. Предварително си представях къде точно ще застана, за да вляза, когато ми дойде реда, понеже чухме, че пред други училища организирали гражданско неподчинение и пренебрегнали списъците. Проверявах за пореден път документите, които трябваше да подам, докато в това време таткото безгрижно отбиваше редовната си нощна служба пред учебното заведение. Трябва да ви кажа, че всички подходиха към създадения ред много отговорно. Една жена например беше извикала на помощ сестра си от провинцията, защото й се застъпваха две училища и не можеше да покрие всички дежурства. Не беше единичен случай. Както и да е. Приготвих се и хукнах към училището в едни много ранни зори. Таткото вече беше заел позиция и чакаше да дойда и да поема нещата оттук нататък. Преговорихме основните стъпки, пожела ми успех и се измъкна от тълпата. После всичко се разви мълниеносно, но организирано, за наша чест.
Както е казал поетът:

„Учители тръпнат, друг път невидели,
в едно да стъпват майки, баби, лели.“

Кандидатствах(ме) и с това приключи щурмът на желаното училище.
Между другото, после дежурих и пред още едно, но там не беше толкова интересно. Хората бяха някак по-резервирани, не ставаше добър разговор.
Впоследствие с голяма чат от родителите по дежурствата станахме съученици. Това има своите предимства. Нямаше нужда да се опознаваме и веднага заработихме в екип. Ние родителската си среща вече я бяхме направили, дори няколко. Само не бяхме събрали пари.
Да ви призная, липсва ми това време. Ако някой има нужда от рамо за някое дежурство, пред някое училище – да ми се обади. Услугите ми се професионални и напълно безплатни.

Автор: Милена Макавеева, логопед

Какви са стъпките в усвояването на езика и кога да се обърнем към специалист

Често, когато се притесним за говора на най-малките, се срещаме с клишета от типа:

„Момчетата късно започват да говорят, те се развиват по-бавно от момичетата...“,

„Баща му и той късно е започнал, предава се по наследство...“,

„От инат не проронва и дума...“

„Когато е готово, детето само ще си проговори...“,

„Всичко  разбира, само дето не говори...“ и др.

Преди да решим дали да се вслушаме в подобни теории е добре да направим справка с появата и спецификата на говора и езиковите умения в ранното детство. В следващите редове ще разгледам кои са базовите стъпки в проговарянето на децата с типично развитие, кои са факторите, които оказват влияние в този процес и кога е препоръчително да се обърнем към специалист.

В първата година се полагат основите на говора, комуникацията и езиковите умения. Ето кои са необходимите предпоставки за развитието им:

Гукане – появява се около втори, трети месец след раждането и представлява неосъзната вокална активност, предимно с гърлени и гласни звукове;

Първоначално подражание – това е рефлекторна реакция на бебето на нашето поведение, което е базисно за споделеното внимание, стоящо в основата на комуникацията, изявява се между трети и шести месец;

Съзнателна имитация на звукове, мимика и жестове на възрастните - тя е възможна след шести месец – бебето наблюдава мама и постепенно опитва да прави подобни на нейните движения с веждите, устните, да имитира звуково това, което тя насочва към него;

Лепет, бърборене – към шести месец бебето използва наличните вече звукове (гърлени, устнени, преградни), като ги комбинира по различен начин, дублира, обогатява с различна интонация; продължава и се усложнява играта на имитация;

Протодуми – първите целенасочени думи, които могат да звучат различно от реалните, но задължително са насочени към един и същ обект. Това могат да бъдат звукосъчетания, или срички, с които мъничето означава хора и обекти от обкръжаващата среда. Важно е да наблюдаваме тези първоначални стъпки в целенасочената говорна продукция, за да разбираме и откликваме, това би стимулирало допълнителната им изява. Добре е, показвайки разбиране към детето, да отправяме към него реалната дума за конкретния обект. Не е препоръчително да се изполват умалителни думи, тъй като те допълнително затрудняват малките.

Комуникативни жестове  - бебетата харесват всичко, свързано с движение. Ако ние, като родители, използваме такива и оставяме време за насрещна реакция, то с израстването мъниците бързо се ориентират в ситуацията спрямо демонстрираните жестове. Така им даваме възможност не само да разбират смисъла на жестове като: „Дай!“, „Чао!“, „Ела!“ и др. , а и сами да ги използват, обогатявайки палитрата на невербалната си комуникация. Мъничето вдига нагоре ръце, когато идвате да го вземете, насочва поглед към обект, по посока на когото сочите и т.н.

Разбиране и изпълнение на прости инструкции – към края ня първата година от детето се очаква да разбира и изпълнява такива от типа на: „Дай лъжицата на тати!“, „Ела при мен“ и др. Това е важен етап в развитието, който често, улисани в ежедневието и бързащи за някъде, подценяваме. Важно е да даваме възможност на мъниците да изпълняват прости поръчки, така помагаме за езиковото им разбиране, комуникацията, вниманието и самостоятелността.

Детето е способно да разбира смисъла на често употребявани думи и да реагира с адаптивен отговор: например, при запитване за това къде е мама или тати, се обръща към тях; спира с дейността, която извършва, при чуване на „не“, при тръгване от дадено място е способно да реагира на „чао“.

В периода 12 – 24 месеца расте желанието на мъничето да общува, да комуникира с околните.

Увеличава се значително репертоарът от целенасочени думи – не само за близките хора, появява се номинирането на обекти от обкръжаващата среда, действия от ежедневието, животни и звукоподражания, стабилизира се познаването на собственото тяло, базисно за пространствената ориентация, мъничето посочва при молба и назовава части на лицето и тялото.

Декодирането на езика на възрастните също се развива с бързи темпове – достъпни за разбиране и изпълнение стават все по-сложни инструкции от типа на: „Отиди до стаята и си донеси блуза.“; „Вдигни боклука от земята и го хвърли в кофата.“ и др. Детето има търпение да разглежда книжка с мама и посочва при запитване познати изображения на животни, предмети от бита, действия от типа „яде“, „спи“ и т.н.

Много важна стъпка в този период е възможността за комбинация на две или повече думи във фраза. В началото на периода е допустимо, и се приема, комбинацията между дума и жест, например: "Мамо, ела!“, при което действието се изразява посредством жест с ръка. Постепенно, с увеличаване на речниковия запас, се натрупват и глаголите, което позволява на малките да разнообразяват и усложняват фразите.

Интересува се от цветове, форми, вгнездяване.

На 24 – 30 месеца речта става свързана, в телеграфен стил,  граматически е незряла, но с натрупването на опит грешките постепенно се изчистват, без да се налага специфично обучение. Звуково говорът все още може да бъде неясен, да се наблюдават някои пропуски, добавяния или замени на близки по звучене звукове, думите със струпани съгласни да се опростяват. Въпреки тези особености, думите трябва вече да са разбираеми за околните. Детето е способно да води прост диалог.

Бързо се обогатява речниковият фонд, той може да бъде между 500 и 800 думи в края на периода.

Изреченията се усложняват, макар да звучат аграматично. Появяват се някои предлози „в“, „на“, „с“, но все още няма съюзи, наречия.

Появява се множественото число на съществителните имена, като често  се унифицира множествената форма като: „един мъж, много мъжове“.

Увеличава се броят на прилагателните, например: „голямо - малко“, „топло – студено“ и др.

Появява се миналото време и назоваването на преживян опит от детето.

Мъничето започва да задава въпроси от типа на: „Какво е това?“, „Къде е тати?“.

Децата естествено преминават през различните периоди на развитие на говора и езика, но ето кои са основните фактори, които оказват влияние върху проговарянето:

- нормално неврологично съзряване и добро психомоторно развитие са абсолютно задължителни условия. Важно е да се знае как е протекла бременността, раждането, ранният неонатален период, тъй като това време носи много важна за последващото развитие информация;

- нормално състояние на слуха и другите сетивни системи;

- стимулираща социална среда: при добро развитие по горните два пункта, тази точка е по-скоро препоръчителна, но истината е, че колкото повече играем и общуваме с детето си, толкова по-насочено ще бъде то към възприемане на езикова информация и респективно, ще има за силна страна говорните и езикови способности;

- добро състояние на лицевата и орална мускулатура, както и добро моторно планиране с цел говор.
Атестат за състоянието на лицевата и орална мускулатура е начинът, по който се храни мъничето. Важно е как приема храна, хомогенна, или не, как се справя с парчетата в нея, дъвче ли добре, преди да преглътне, може ли да отхапва, пие ли самостоятелно от чаша, сламка, ползва ли зъбите и силата на долната челюст за допълнителна стабилност, има ли добър контрол над преглъщането, как се справя с храни, тип "супа", при които е необходимо първо да преглътне течността, а после да сдъвче парчетата.

Моторното планиране е доста сложен процес, благодарение на който всички ние говорим, използвайки вериги от сложни действия, без да мислим за тях, тъй като те са автоматизирани. Например, не обмисляме специално как да отворим уста, да започнем думата с първата и сричка, да превключим плавно към следващата, оформяйки устни и местейки езика в устаната кухина. При някои деца обаче, изолирано, или в комбинация с други нарушения, този процес е затруднен и това забавя и утежнява и процеса на проговаряне.

Не се колебайте да потърсите консултация с логопед, ако детето ви:

- не се обръща на името си, ако го прави епизодично и след многократни повторения; 
- не проявява интерес към имитиране – както във вербален, така и в невербален  аспект - жестове, интонация, поза на тялото;
- изразява желанията си посредством възрастния – обикновено води близките до това, което иска;
- не изпълнява инструкции от типа: “Вземи чашата от масата и я занеси на мивката“; „Отиди до стаята и донеси чорапи“и др.
- не ви гледа в очите, избягва зрителен контакт за по-продължително време;
- не ви носи играчки, не ви търси за обща игра;
- не му е приятно да му четете приказки, да се занимавате с книжки, не посочва познати обекти при запитване реално и на картинка;
- не играе с играчки, предпочита предметите на възрастните и най-вече тези, свързани с техниката;
- трудно се застоява на едно място, постоянно се движи  - по време на игра, хранене;
- към втората година използва само няколко думи, или говори неразбираемо, на свой език, няма фрази;
- отбелязва регрес на вече придобити умения – по отношение на комуникативни умения, интереси и игра;
- наблюдавате лош контрол над саливацията, т.е., детето не контролира добре слюнката и тя изтича навън;
- забелязвате затруднения в приемането и преработката на течности и храни;
- наблюдавате, че детето иска да комуникира, но не се получава по вербален път и използва предимно жестове и мимика, за да бъде разбирано.

Проговарянето е процес, който родителите очакват с вълнение да се случи постепенно, след прохождането на мъничето. Както видяхме, основите за това се полагат през първата година от живота на детето чрез споделеното внимание, партньорството и подражанието. То се случва с индивидуални темпове и до голяма степен е в наши ръце, като родители, в случаите на т.нар. „типично“ развитие, това, при което основните процеси протичат нормално. Когато се случи така, че говорът закъснява, е добре да потърсим мнение на специалист логопед, и то в ранната възраст, когато пропастта между очаквания и възможности е по-малка. “Късните говорители“, които не са получили адекватна и навременна помощ, показват признаци на специфично езиково развитие, което рефлектира върху поведението, когнитивните процеси и обучението. В някои от случаите на късно проговаряне се налага минимална намеса, по-скоро под шапката на превенцията, при което с обучение на родителите и насоки за стимулиране и игра у дома, малките бързо напредват. В друга част от случаите, се налага терапевтична намеса, която е по-успешна и пълноценна, когато е с ранно начало.

Препоръчваме ви и статията на Милена Макавеева за развиващите игри до една година.

Повече за Милена

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ в продължение на 5 години. След това стартира частната си практика, която понастоящем се случва в Логопедичен кабинет „Светулките“.
Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.