Малко теория

„Парите не растат по дърветата“. Можем да си спестим тази древна мъдрост, но ще трябва да обясним как се придобиват, колко време е необходимо, за да ги спечелиш, и какви усилия коства това. Детето трябва да знае и по какво евтините неща се отличават от скъпите.
 

Първи „практически“ занимания

Можем да започнем с малък месечен бюджет – „джобни“, с които хлапето да направи първите си опити със „собствени пари“. Обикновено първият финансов опит детето придобива с тръгването на училище. Опитът обаче показва, че е добре, когато това се случи още в доучилищна възраст. Така има повече време и възможности да се запознае с „принципите на действие“ на парите.

Мерки за безопасност

Малчуганът трябва да знае, че парите се съхраняват на „невидимо“ за останалите място – в джоба или в портмонето и се изваждат оттам само, когато се купува нещо. Можем заедно да изберем начина на съхранение или да предоставим възможност на детето да го направи.

Личният бюджет

Това е неприкосновена сума. Ние преценяваме как да го захранваме, работеща формула при малките деца е да се дават малки суми ежедневно, а при по-големите финансирането да е веднъж седмично. За да могат децата да си създадат навици за планиране на разходите, „доходите“ трябва да са редовни и предсказуеми. Не е добра идея наказанието под формата на финансови санкции. Ако сме последователни и спазваме предварителните си договорки с детето, ако не се поддаваме на опити за „рекет“ то ще усвои не само основите на планирането, но и ще усети какво се случва в ситуация на „ограничени ресурси“. Веднъж попаднали в джоба или касичката на детето, парите са негова неприкосновена собственост. То има право еднолично да се разпорежда с тях. Ще започне с грешките, но и ще се учи от последствията им. Възможно е да ни поиска съвет – можем да му го предложим, но без да налагаме мнение. Това ще го мотивира да ни попита при следващ път.

Къде отиват парите 

Най-популярното обяснение за функцията на парите е, че с тях се осигурява прехрана. С това обаче създаваме у детето впечатление, че всичко друго, свързано с функционирането на семейството, е безплатно. Добра идея е да го направим свидетел на разходите на семейството и дори участник в плащането на сметки:

- да „плати“ таксата за детската градина

- да ни съпровожда, при плащането на месечните сметки за ток, вода и т.н.

- да „плаща“ само таксата си за уроците по чужд език, спортните занимания или друга форма, която посещава.

Всичко това разширява представата на хлапето за функциите на парите. След време можем да започнем да планираме заедно месечните разходи и покупки.

Как се пести

Това се учи по-лесно, когато привлечем детето в семейното планиране – преброяваме заедно колко пари трябва да се спестят за почивка или за закупуване на нещо за домакинството. Можем да му помогнем да пести парите, които е получило, като редовно ги преброяваме, а ако е постоянно в усилията си да пести, може да бъде възнаградено с малък „бонус“ в края на месеца. Това поощрява усилията му.

Умението да се пазарува

Умението да се пазарува се тренира. Подготвяме се да пазаруваме заедно. Правим списък на покупките и възлагаме на детето да следи дали всичко необходимо е взето. Колкото по-често то участва в покупките, толкова по-рано се научава да сравнява цени, да избира точният момент за покупка, да обмисля алтернативните разходи (лакомство от касата или возене в клатушка). Даваме му възможност да „плати“ на касата. Добре е, да не подминаваме рекламите без коментар, нека детето знае за какво служат, кои продукти се рекламират и защо. Това изгражда прагматичен подход към рекламата още в ранна възраст.

Планиране на разходите

Тук първоначално е необходима помощ – каква сума да се отдели за ежедневни разходи, за колко време ще стигнат парите, с които разполага.

Личен пример

Дотук развенчахме легендата, че детето трябва да бъде държано настрана от семейните разходи, за да не товарим крехката му психика. Децата наследяват отношението си към парите от нас. Затова личният ни подход е определящ, независимо от възпитателните тактики, които прилагаме.

По темата работи Янка Петкова

Ако питате мен "Първа помощ" трябва да се изучава задължително и в училище. Но тъй като не е заложено в програмата, не е зле да отделим един уикенд от времето си.

Това спасява живот!

Копирам директно текста от фейсбук страницата им.

Академия Първа помощ започва записването за поредния за 2017 година "Основен курс по първа помощ", воден от лекарския екип на Академия Първа Помощ.

Курсът ще се проведе на 19 Февруари (неделя) от 10:00 - 18:00ч.

За записване попълнете формуляра: https://goo.gl/forms/UjHMhc1JruuyJ9UA3

Чувствате ли се достатъчно подготвен да окажете първа помощ на пострадал? Знаете ли как да постъпите, ако някой случаен минувач изпадне в безсъзнание, "глътне си езика", получи тежко кървене или си счупи ръката? Ами ако станете свидетел на ПТП?
Курсът е подходящ е за всеки, който желае да се почуства уверен в познанията си, касаещи първата помощ. Възрастта на участниците няма значение, могат да се включат и д...еца над 12 годишна възраст. Вече имаме редица семейства преминали задружно през нашите обучения. Особено подходящ е за – планинари, пътешественици, които често им се налага да се оправят сами на дълъг път, скиори, сноубордисти, мотористи, колоездачи и други фенове на екстремните спортове.
Познанията по първа помощ трябва да са достъпни за всички, именно заради това разполагаме със специални предложения за семейства ( безплатно участие на деца) и приятелски компании.
Освен богатата лекционна част, включваща и редица видео материали, модулът е изключително практически насочен, тъй като всеки курсист самостоятелно изпълнява всяко практическо упражнение.

Финалната част се изразява в разиграването на казуси, които позволяват на участниците отново да затвърдят получените в хода на курса знания. Всеки участник получава удостоверение за изкаран курс по първа долекарска помощ с хорариум от 12 учебни часа.
Курсът включва лекционен и практически модул, водени от трима лекари, върху следните теми:

Лекционен модул:

Особености на оказване на първа помощ

Какво трябва да има в аптечката ни

Основни принципи при оказване на първата помощ

Проверка на общото състояние на пострадалия

Пострадал в безсъзнание - с дихателна и сърдечна дейност

Кардиопулмонална ресусцитация - техника, принципи

Рани - относителни чисти и замърсени, обработка

Принципи на антисептика и асептика

Травми - основни положения и реакции

Травми, видове травми- глава, крайници, торс

Кръвотечения - артериално, венозно

Кръвотечения - умерено, силно

Изгаряния

Топлинен и слънчев удар

Хипотермия

Дехидратация

Ухапване от змия

Практически модул:

Изследване на пострадал

Техника на обдишване

Техника на сърдечен масаж

Обездвижване на пострадал

Работа със стерилен материал

Първична обработка на рани

Видове превръзки, поставяне на стерилна превръзка

Техники на кръвоспиране

Казуси

Дата на провеждане:
19 Февруари (неделя) от 10:00 - 18:00ч. в магазин Стената аутлет.
Място на събитието:
Бул. Александър Малинов, Младост, магазин Stenata (спирка на метрото в непосредствена близост )

Цена на курса: Индивидуално участие - 90 лв "Аз и приятел" участие -140лв. ( 70лв на участник, 20% отсъпка), "Семейство" (двама възрастни и дете от 10 - 18год ) - 150лв., БЕЗПЛАТНО участие на дете.
Цената включва хорариум от 12 учебни часа, лекции, видео материали, практически упражнения, консумативите за тях, ПОДАРЪК лични консумативи за изготвянето на индивидуална аптечка, подарък карта за 10% намаление на всички артикули в магазин Стената и удостоверение за изкаран курс по първа долекарска помощ;
Официалното записване става при заплащане на 40 лева (45%) от таксата преди крайния срок. След попълване на формуляра, ние ще се свържем с вас за всички детайли около курса и заплащането.
Контакти: 0882 714 145 Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. http://academyfirstaid.com/

Една интересна информация за всички деца, които обичат да пишат!

Организаторите на XIX Национален фестивал на детската книга, който ще се проведе в гр. Сливен от 9 до 11 май 2017г.

ОБЯВЯВАТ

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС НА ТЕМА:

“В ТЪРСЕНЕ НА ТАЛИСМАН ЗА ЩАСТИЕ“

В конкурса могат да участват деца и юноши на възраст от 7 до 18 години, разделени в три възрастови групи: 7 – 10 години, 11 – 14 години, 15 – 18 години. Всеки участник има право да представи до 2 литературни творби /разказ, приказка, стихотворение/ специално създадени за конкурса. Творбите да са с обем до 5 стандартни компютърни страници /60-66 символа на ред, 28-30 реда на страница/ и да бъдат изпратени в печатен вид или на e-mail. Компетентно жури ще оцени творбите.  Ще бъдат раздадени много награди.  Отличените литературни произведения ще бъдат издадени в сборник. Творбите за конкурса, с обозначени на тях: трите имена, възраст (навършени години), училище, адрес, телефон и e-mail за контакти, изпратете на адрес:

8800 гр. Сливен ул. “Никола Карев” № 1 Регионална библиотека “Сава Доброплодни” /за литературния конкурс/ или на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

тел. за справки: 044/62 24 41; 62 39 70

КРАЕН СРОК ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ТВОРБИТЕ: 20.03.2017г.

Седя на ръбчето на безкрая –

уморена съм, искам дъх да поема.

Гледам – до мен присяда душата ми. Бяла е.

Много по-бяла и чиста от мене.

Докато почивам, си броя грешките –

толкова много и толкова глупави...

Тя ми прошепва нежно: „Човешко е,

Но ако все пак ме беше послушала...“

„Слушах те! - казвам й. – Точно тогава

най-нелечимите рани получих.“

Тя се разплаква – така съжалява,

така й се иска да съм се научила,

да се обичам, да си прощавам,

да не дълбая дупки във времето,

новодошлия гост да гощавам,

а не да трупам пищна трапеза,

за някой, дето вече е тръгнал...

„Разбрах те! Стига!“ – почти просъсквам.

Душата млъква и ме прегръща.

Седим прегърнати – на ръба на безкрая.

Тя знае всичко - аз нищо не зная,

но аз съм нейното малко момиче –

тя ми прощава

И ме обича.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Всички знаят коя е Доника Ризова. Но освен че е топ журналист с множество престижни награди, сред които наистина има "Златно перо" и "Златно сърце", и любимо лице от екрана, тя е и майка на две прекрасни деца. Мама Нинджа я покани да разкаже как съчетава майчинството и кариерата, които при Доника вървят успоредно, все напред и нагоре, вече почти 20 години. И така - освен водеща на предаването „Медиите ON AIR” по национална телевизия Bulgaria ON AIR и CSR мениджър на Investor Media Group, коя е Доника извън телевизионното студио?

На 41 съм, семейна. Майка на Палома (18) и Грег (9). Добра дъщеря, сестра, приятелка. Зодия Рак. Имам куче Азар, голдън ретривър. Обичам да се грижа за орхидеите си, които упорито се съпротивляват, да се мотая в градината с ръкавици и ножица, да се грижа за обновяването на мебелите в селската си къща, да пътувам, да се срещам с други култури и с интересни хора. Слава Богу, професията ми позволява да не се застоявам дълго на едно място.

Кога журналистиката трябваше да отстъпи пред майчинството? В какъв момент се появиха децата ти?

Станах майка на 23 години, веднага след завършването на бакалавърската ми степен. Една година учих задочно и се грижих за дъщеря ми. Когато тя стана на годинка и девет месеца, започна да посещава детската градина пред блока ни, където бяха записани и всички съседски дечица. Аз започнах работа в Дарик радио и от време на време я взимах със себе си, ако изникваше извънредна работа. Така тя от малка се запозна с кухнята на медиите. Колегите я записваха за всякакви поводи, в които им трябваше детско гласче. Тя сричаше новините директно от листата на новинарите. На седем записа и първата си реклама. Няма да забравя колко се вълнуваше, че в рекламата Ники Кънчев беше неин татко, който и разказва за ползите от разделното събиране на отпадъци. Получи първия си хонорар и каза: „Мамо, да взема да се откажа от училището, да поработя, докато ме търсят… J))

Брат й се появи, когато Палома стана на 9. Заради него напуснах работа и четири дълги години се наслаждавах на майчинството. Водех кака му на английски и уроци по театрално майсторство, разхождахме се в парка, ходехме на кино и куклен театър, пътувахме много. Бяха чудесни години, в които изградихме много силна връзка между нас.

Как се промениха отношенията във вашата двойка и какво ново научи за себе си и партньора си след раждането?

Рядко подлагам на анализ връзката ни. Да кажем, че може би станахме по-организирани в ежедневните си задачи, когато станахме четрима.

Има ли право майката да бъде успяла жена? Гледа ли се неодобрително в медийните среди на жените, които правят кариера и въпреки това си позволяват да бъдат майки?

Ако някой изобщо си мисли да гледа неодобрително на работещата майка, да вземе да провери в кой век живее. А и ние не си „позволяваме“ да бъдем майки. Това са най-естествените процеси в живота ни. И разбира се, лично право е на всеки да реши дали да роди или не, както и на каква възраст, по какъв начин и от кого :)

Опитът с първото дете доколко беше полезен с второто? Какви разлики в подхода установи в отглеждането на момиче и момче?

Когато се роди Палома, нямах никаква идея дали ще се справя. Но майка се става веднага след като гушнеш детето си. Малко книги помагат (аз четях д-р Спок), бабините съвети по-често вредят (добре, че вече бяха измислили памперсите и не се налагаше да слушам съветите за повиване), а модните течения в отглеждането на деца по-добре да се обмислят хубаво преди да се прилагат (някои мои приятелки не даваха вода на децата си до 6 месечна възраст, запалени по американски метод). Когато се роди Грег, вече бях минала през всички страхове на високата температура, паданията и честите проверки дали „бебето диша, докато спи“ J)) Грег още от съвсем малък разполагаше със своя стая, заспиваше сам и се опитваше да се справя самостоятелно.

Не зная дали ги глезя по различен начин, защото са момче и момиче. Гушкам ги често, хваля ги за добре свършена задача, наказваме се някой път без компютър или без излизане. Опитвам се обаче да говоря повече с тях, да съм им приятел, опора. Мъжът ми често казва, че му е омръзнало все той да е „лошото ченге“ вкъщи. Явно аз съм по-меката във възпитанието им. Родителите ми много ми помагат. Без тях нямаше да мога да се дипломирам, да ходя в командировки или да съм на вечерни събития. Те са винаги насреща, за да гледат децата. Благодарна съм им за подкрепата.

Навиците на журналист помагат ли ти в „събирането на информация” за това, което се случва с децата ти? Как говориш с тях и как ги предизвикваш да се доверят?

Ха-ха :) Представих си се като някакъв шпионин, който обикаля около училището и разпитва тайно. Журналистите са любопитни хора, защото няма как да пишеш за нещо, ако не задаваш въпросите: как, къде, какво, кога, кой, защо…може и не в този ред. Доверието между родител и дете се гради според мен не с проверки, а с всекидневно доказване на лоялност. Веднъж хванах дъщеря ми, че е скрила оценка. Направих се, че не зная. Тя я поправи и дойде и си призна, че се е притеснявала да не ме разочарова. Казах и че съм разбрала по-рано, но не съм искала да я притеснявам. Беше много силен мотив за нея да знае, че няма смисъл да крие – повече, отколкото ако й се бях скарала веднага.

Когато обаче се появиха първите любовни драми. Е, тук се оказах неподготвена. Аз преживявам всяко скарване с гаджето и повече от самата нея :) Давам неадекватни съвети и тя само се шегува с мен: „Ти си виновна. Все ми повтаряше,че съм специална…“

А аз наистина вярвам, че всеки човек е специален, че заслужава да бъде специален за някого. За кого от двамата родителят е за споделяне на тайни?

Засега каката споделя по-често с мен.

Как поднасяш добрите и лошите новини у дома?

Направо. От вратата, пред всички. В това отношение нямам стратегия.

Успяваш ли да ограничиш негативното влияние на медиите върху децата си? В кои случаи си безкомпромисна?

Трябваше да огранича гледането на детски филмчета по специализираните детски канали, когато Грег беше на 2-3 години. Твърде многото телевизия му повлия негативно на способността да се концентрира, започна да казва само думи на английски и да отказва да си играе с деца за сметка на детските предавания.

Сега се боря и с таблета, смартфоните, компютъра. Новите технологии ни правят лениви. Съдя по-себе си. Аз също лесно се подхлъзавам да прекарвам твърде много време пред екрана.

Как да направим четенето конкурентно на технологиите и забавно за малчуганите? Какво четат твоите деца?

Аз ги стимулирам с личен пример. Всяка неделя сме в книжарница. Оставям ги да разглеждат, да си изберат. Всеки има в стаята си библиотечка. Все още четем вечер преди лягане с Грег. Той избира книгата, разбира се. Аз съм посланик на кампанията „Забавното четене“ на нашата медийна група, създадена по инициатива на детския ни сайт Az-deteto.bg, и лично се чувствам ангажирана с каузата за насърчаване на четенето сред децата.

Споделяш ли всеобщото неодобрение за случващото се в образователната ни система? Как вие като родители компенсирате несъвършенствата й?

Това е много широка тема. Образованието е ключово за развитието на всеки човек и на обществото като цяло. Силно вярвам, че един талантлив и мотивиран учител може сериозно да компенсира несъвършенствата на образователната система, която все повече се превръща в счетоводна книга. В известна степен и медиите могат да имат ползотворно влияние, затова образованието е кауза и на нашата медийна група. Но най-важна е ролята ни на родители - да осигурим на децата си възможност за допълнителни знания, да им помагаме в по-сложните проекти и да не изискваме на всяка цена висока оценка. За мен е по-важно да стимулирам любопитството на децата към света, да ги провокирам да приемат другостта, различията между хората. Искам да станат широко скроени хора, да са почтени и смислени. Не ги вкарвам в състезания и не ги сравнявам с другите деца. Вярвам, че всеки си има пътечка и че успехът може да се измери по много начини.

Кой, според теб, е въпросът, който най-често трябва да задаваме на децата си?

Задаването на въпроси е моята скрита сила. Най-често питам „защо“. Мисля, че ако по-често питаме децата си дали са щастливи, ще можем да разпознаем опасностите навреме.

Ти постоянно подкрепяш благотворителни каузи. Личният пример ли е единственият начин да научим децата си да бъдат добри хора? Кого им даваш за пример извън семейството, кои са съвременните икони на децата ни?

Личният пример е много важен, да. Децата виждат какво се случва в семейството и много бързо попиват и доброто, и лошото. Палома от малка участва в различни инициативи заедно с мен. И до ден днешен не изхвърля дрехи, играчки – старателно ги опакова и дарява. Наскоро разбрах, че тайно е помогнала на приятелка да си намери работа. Наскоро баба й си счупи ръката, а аз бях в чужбина. Палома се е грижила за баба си и брат си и бях много впечатлена, че дори не ни е казала, докато не се прибрахме. Преценила, че освен да се притесним и да си развалим почивката, едва ли ще можем да помогнем отдалеч. Мисля, че расте чувствително момиче. Не зная коя е нейната „икона“. Чете биографични книги. Като се замисля, най-често дава за пример постъпки на принцеса Даяна. Нормално е, може би. Момичетата се вдъхновяват от личности като Даяна. Принцесата с добро сърце остава в съзнанието ни още от детските приказки. За Грег е още рано да кажа дали Люк Скайуокър или Кайло Рен ще надделее. Борим се с разрушителната момчешка страна всеки ден. :) 

Снимките са от личния архив на Доника.

Този чудесен разказ ни прати Десислава Сивилова, колега-преводач, автор и мама на две хлапенца, която скоро очаква трето. За пет години - три бебета, Деси! Ти си герой! Използвай шанса да се поглезиш, преди да е дошъл номер 3! Сега ти е времето :)

Наскоро четох, че тръшне ли ги грипът, мъжете изведнъж решавали, че свършва светът… докато ние, по-издръжливите им половинки, в същата ситуация си страдаме мълчаливо, стискаме зъби и някак успяваме да сместим поредния пристъп на кашлица или треска между измиването на тавите и простирането на чаршафите. Така де… но както и в момента изпитвам на свой гръб, горното хич, ама хич не важи за бременни жени.

От хормоните ли, от що ли, но при мен въпросните пристъпи са съпроводени и с тежки изблици на мрачно настроение, през които бърша ред сълзи (от самосъжаление), ред сополи и пускам Фейсбук статуси от типа на Please shoot me now, I’ve got the flu. Пак добре, че двамата наследници, които ми лепнаха тая пущина, покашлящи и подсмърчащи, вече са натирени на детска градина. Така де, те вече си изразходваха позволената седмица “болни вкъщи”, сега е мой ред.

Естествено, още с първия четирийсетминутен пристъп на кашлица, снощи към един и нещо, таткото ми заръча “И утре да идеш на лекар, ей!”, обаче… Аз си падам фенка на домашното лечение, и в момента се самолекувам усилено с казани билков чай и мед на корем, и рула тоалетна хартия с любимия ми аромат за хремата – при нея и без това освен да чакаш да мине, друго не ти остава. А, и мисля да приватизирам остатъците от сиропа за кашлица на малките – те и без това вече шести-седми ден пият, ай сиктир! Само дето мъничко ме е яд за трите кутийки суперскъпи мултивитамини и имуностимуланти, дето ми ги предписа гинеколожката и от почти месец (общо взето) редовно си ги гълтам. Още се чудя как можах да се подлъжа, ама дето се вика – нали е за бебето…

Ето на, наляга ме нова вълна черногледство – ще да е от безсънието, главоболието и усещането, че някой ми е разглобил кокалите, без да се усетя, и после нещо не ги е наместил баш както трябва. Усещам как довечера, като дойде време да се връщат зверовете от детската, ще се завия през глава и ще се направя на невидима… Можеше и да подейства, ако най-накрая бяхме сложили заключваща се брава на спалнята… NB: пропускът да се поправи преди следващото ми разболяване. Задължително.

Хайде отивам да си сваря нова тенджера чай и да проверя в аптечката за едно мехлемче за подути лимфни възли… Бяха ми го предписали преди има-няма пет-шест години, ама редовно го проверявам – все по същия начин си мирише, значи не може да е развалено, нали?

В навечерието на Свети Валентин в НДК се провежда Хендмейд фест с код: Любов. Негов организатор е Ваня Щерева. Това е третото издание на фестивала за ръчно правени неща. На 271 щанда ще бъдат изложени мода, бижута, детски стоки, домашен декор, козметика, храни и др. Ще имате възможност да се срещнете с авторите на изделията, да създадете приятни познанства, да купите подарък за този, когото обичате, и да прекарате няколко часа сред автентичната хубост на ръчно изработените предмети.

Хендмейд фест Код: Любов НДК, от 10 до 12 февруари

Говорихте ли с дъщерите си за любовта? Беше ли това онзи специален разговор, между жени, в който сте пределно откровени и не жалите илюзиите на по-младата? Някои истини могат да бъдат по-малко болезнени, ако ги чуеш от човек, който те обича. На какво можем да ги научим, ако искаме да преживеят любовта, без да допускат грешките, които са ни направили по-мъдри?

1. Ти заслужаваш да бъдеш обичана. Не е нужно да се променяш, за да предизвикаш любов. Всеки, който се опитва да те убеди в обратното - манипулира. Той няма място нито сред приятелите ти, нито в сърцето ти.

2. Не изневерявай на себе си. Не прави компромис с нещата, които смяташ за важни. Помни цената си и не се задоволявай с по-малко от това, което мислиш, че заслужаваш. Уважавай това и у другия. Така ще създадеш пълноценна връзка с него.

3. Не се изгубвай в любовта. Дори в най-лудия момент на щастие не се отделяй от земята, от семейството и приятелите си. Това ще ти помогне да преживееш всички възходи и разочарования на любовта. А такива ще има.

4. Твоето тяло заслужава удоволствие. Сексът не е нещо, което доставяш на другия, а взаимно удоволствие. Не е нужно да правиш това откритие на 45.

5. Вгледай се в човека до теб. Ако забележиш пренебрежение, егоизъм, дори жестокост към тези, които не обича, не мисли, че ще си щастливото изключение. Хората не се променят и един ден всичко това ще се обърне срещу теб.

6. Не започвай връзка, защото „така трябва“. Единствените причини, които си струват са любовта, великодушието и липсата на корист. Никакви „а, ако остана сама“, „всички приятелки са вече семейни“ или „писна ми да съм девствена“ не могат да бъдат основание за начало на връзка. Натискът на околните, личните страхове или натрапчивото ухажване са празен повод да го направиш.

7. Отстоявай себе си. Преодолявай проблемите си с достойнство. Не е нужно да се пренастройваш или съобразяваш с някой друг или да се опитваш да бъде такава, каквото искат да те видят другите. Ти си изваяна, нямаш нужда от моделиране.

8. Може да те заболи. Може да разбият сърцето ти, така порастват жените. Събирай парченцата. Те ще те научат от какво имаш нужда, какви компромиси си склонна да правиш и кога е време да си тръгнеш. Каквото и да се случи, аз съм до теб, и съм готова да те изслушам. Това няма да се промени.

9. Няма срок за влюбване. И няма специален човек, създаден за теб. Това са само банални въдици от романтични филми. Не преследвай никого на всяка цена, не саботирай връзката си с нетърпение. Всеки бяга, когато го гонят. Любовта идва, когато си готова за нея, а не въпреки това.

10. Не изпитвай другия. Не всеки може да издържи с отличие подобен тест. Твоето момче може да не успее. А и това издава собственият ти страх и несигурност. Ще трябва да се довериш, твоите инстинкти са добри. Ти си достатъчно уверена, за да говориш открито за съмненията и достатъчно умна, за да усетиш кога те лъжат.

11. Не вярвай в приказките. Повечето от тях са писани от мъже. Техните героини са безпомощни красавици, които чакат да се появи принцът. Това са стари, провалени клишета. Ти не си безпомощна. Не бездействай, прави най-доброто за себе си, а когато се появи „принцът“ не се изгубвай в приказката.

По материали от Интернет - Янка Петкова