Автор: Нора Ардашева

Отивам на работа!

Вървя към спирката и както винаги, се хиля вътрешно.

Този път на себе си и на безумния си аутфит - нахлупила съм шапка!

Това все още не е страшно - често нося шапка, ноооо този път е бамбашка.

С голяма периферия - черна, филцова шапка.

Автобусът е № 26, знаете Кичевския.

Цели две години събирам кураж да я сложа тая пущина и току на вратата се връщам и я оставям... днес прекрачих прага капелАта.

Познавам поне 3 жени, които в момента се хихикат на мой гръб, но ги обичам и не им се сърдя, защото помня и аз какви съм ги говорила за ония капелАтите кукиндери.

Отивам на парти и настроението ми е 6.

Сещам се за многото партита на младите години, които планувахме с приятелките и бързахме да се приготвим и да хукнем към някое от новите заведения в града (защото ние долна манджа не ядем).

Сещам се и защо се отказахме от заведенията - поради една много простичка причина. Към малките часове, разговорите ни ставаха толкова шумни и (явно) интересни за околните, че дори и ние забелязвахме как сервитьорите и се въртят все около нашата маса, в желанието си да чуят всичко.

Някои от нас са бизнес дами, други - сериозни майки и съпруги, та решихме, че нямаме нужда от подобна съмнителна реклама и е време да се събираме по къщите.

Ама как няма да се захласват сервитьорите, бе?

Такъв купон беше, такъв смях.

По него време бяхме току-що омъжени и се налагаше да решаваме много наболели въпроси, жизненоважни за някоя от нас.

Дълго време това се оказваше все една и съща слънчева личност, която поради своето вродено любопитство към живота и желание за промяна, често ни правеше свидетели на невероятните си приключения, в които сама се ситуираше.

Ако пък някоя от нас имаше истински проблем, конфузът траеше точно 4 минути. С невероятното си чувство за хумор и уважение една към друга, успявахме някак си да я измъкнем от дупката!

Обикновено слагахме казус на вечерта и всяка отговаряше, съобразно нейния житейски опит и най-вече характер, как аджеба би го разрешила тя.

Суета

Една вечер, казусът беше "Как биха реагирали мъжете ни, ако ни отвлекат похитители?"

Разбирате сериозността на ситуацията, нали?

След първоначалните дюдюкания и подхвърляния на реплики от рода на:

- Абе, нас кой ще ни отвлече, вие слепи ли сте или луди? - минахме на отговорите.

Първата:

- Такааааааа, моят, след като изслуша исканията на отсрещната страна, ще помълчи и ще им каже: - Вижте момчета, вие сте си я отвлекли, вие се оправяйте. Ако не успеете, обадете ми се и аз ще ви кажа моите условия! (Така де, няма само О'Хенри да е наясно с някои неща.).

Втората пък мига, мига и:

- Ами моя веднага ще плати - много ме обича!

Мълчим завистливо – обичат се наистина, мамка им. С пеперудите и всички други лиготии, се обичат!

Третата мълчи.

- Казвайййй- скандираме ние. Знаем какъв зевзек е и чакаме, а тя:

- Абе, момичета, какво му е лошото на това, двама-трима татуирани мъже, да те отвлекат в днешните сухи дни? Представете си - безлюдно, скучно, няма хора, няма телевизия, момчетата няма какво да правят, а? Стокхолмски, Стокхолмски, колко да е Стокхолмски тоя синдром?

Мома е, простено й е да си помечтае !

Четвъртата ни разби, обаче:

- Я чакайте, чакайте .Безлюдно ли казахте? В такъв случай, ако на моя му изпратят моя снимка, след месец в това място и подпрат един вестник в скута ми... ами той няма да ме познае, бре! Вие знаете ли, какво е 30 дни без епилация? Човекът ще каже:

- Гледайте си работата, тази жена не е моята, дори не съм сигурен дали е жена.

После, сервитьорите що все около нашата маса ходели. Така де.

Вярно, че някои жени изискват малко повече грижа, за да се приведат в употребителен вид и е хубаво, че го правят де.

Защото една вежда, черен мустак и червено червило само на Фрида Кало може да й се разминат...

Друго си е да си туриш капелата в селския автобус.

Препоръчваме ви още: 

Рокаджийките обичат чалга

Не яж, поти се и обличай