logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Помните, предполагам, историята на Живка, специалната майка на Ния. Когато ми разказа за заниманията на дъщеря й в ресурсния център, се поинтересувах каква е практиката в други страни. Приятелка, която гледа внуче със здравословен проблем в Швеция сподели, че детето има много сериозен напредък след заниманията си с ерготерапевт. Това е един от тримата специалисти, заедно с логопеда и рехабилитатора, които ежеседмично работят с момиченцето. Потърсих информация за ерготерапевти в България и открих, че в Русенския университет от 10 години тихо, всеотдайно и упорито работят по обучението на такива специалисти. Нещо повече, с резултатите си привличат лектори от чужбина и  печелят проекти, които дават възможност на студентите да обогатят академичните си знания с ценен практически опит. Един от тези изключително ценни специалисти, е Елица Великова.

Елица е магистър ерготерапевт и магистър ерготерапия в общността, член на Управителния съвет на Асоциация на българските ерготерапевти (АБЕТ) и на Изпълнителния комитет на Съвета на ерготерапевтите за европейските страни (Council of Occupational Therapists for the European Countries, COTEC). Работила е като ерготерапевт в Комплекс за социални услуги за деца и семейства, координатор е на терапевти в Център за социална рехабилитация и интеграция на деца и семейства към АБЕТ. Асистент по специалност Ерготерапия във Факултет Обществено здраве и здравни грижи на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

 

Какъв специалист е ерготерапевтът?

Ерготерапевтът изследва и повлиява целия спектър от дейности, които може да изпълнява едно дете – както самообслужване, достъп и учене, така и моментите на преход между дейностите, времето за почивка, игрите и комуникацията с връстниците и учителите. Работата на ерготерапевта започва от най-ранна възраст като част интервенцията на деца с увреждания. Можете да го потърсите, ако имате притеснения относно забавено общо развитие или нарушение на специфични функции.

Как се изгражда връзката с детето?

Това са взаимоотношения със сериозна продължителност, затова трябва да бъде изграден добър синхрон между терапевта, детето и родителите му. Те са партньори, заедно определят приоритетите и целите на терапията и заедно взимат решенията. Изграждането на терапевтичната връзка е индивидуален процес, в който основното правило е да се следва детето. То трябва да е сигурно, че е привлякло вниманието и е получило одобрение още в самото начало на заниманията. За да се справя добре с  дадена дейност, трябва да има срещу себе си търпелив и спокоен терапевт, да има възможност за избор, защото това го кара да се чувства значимо и по-мотивирано за работа.
В центъра към Асоциацията ни се стараем комуникацията помежду ни да бъде честна и открита. Родителите и останалите членове на семейството винаги са добре дошли по време на сесиите като наблюдатели и участници.


Как работи ерготерапевтът с деца с психосоциални отклонения?

  • Изследва нивото на развитие на умения в областта на самообслужването, игрите и развлеченията за съответната възраст, както и трудностите на детето в ежедневните дейности чрез специфични методи и средства за оценка.
  • Подбира значими за детето дейности, като ги развива или адаптира с цел да стимулира неговото самостоятелно функциониране.
  • Обучава детето в изпълнение на ежедневните дейности според неговите способности.
  • Провежда интервенция за насърчаване на ответна реакция на постъпващата от сетивата информация като развиващи дейности, сензорна интеграция и игрови занимания.
  • Работи с деца със сензорни нарушения или дефицит на вниманието с цел подобряване на техните умения за концентриране, както и на социалните умения.
  • Прави оценка и препоръчва оборудване и адаптиране на околната среда с цел обезпечаване на достъпност, независимост и безопасност.
  • Ангажира детето в игрови дейности, които стимулират и развиват взаимодействието и комуникацията с други лица.
  • Стимулира положителни модели за овладяване на гнева при деца с поведенчески разстройства (участие в активни игри или описание на чувствата в дневник вместо проява на насилие към другите деца).
  • Планира стратегии, подпомагащи прехода към ново място, друг човек или житейска фаза.
  • Съвместно с детето и неговото семейство идентифицира начини за безопасно придвижване в общността.

 

Ерготерапевтът се фокусира върху основните сфери на дейност за всяко дете:

  • Самообслужване: стимулира детето да участва в дейностите от самообслужването; използва игри, подготвителни и терапевтични дейности за подобряване на уменията за самообслужване.
  • Обучение: подпомага детето да изпълнява поставените задачи в часовете, стимулира изграждането на увереност у децата с увреждания за участие в извънкласни дейности.
  • Игри: насърчава участието на децата в игри чрез развиване на техните умения да изчакват реда си и да споделят играчките си. Подбира подходящи сензорни играчки за улесняване на играта на деца със сензорни увреждания.

Важна предпоставка за доброто функциониране на децата с аутизъм е изграждането на дружелюбна, предсказуема и съобразена с потребностите на детето среда.

Добри резултати се постигат само при наличието на системност и последователност в изискванията и подкрепата, които детето получава във всички посещавани и обитавани места

Изисква ли се предварителна подготовка за детето, което ще бъде обект на ерготерапия?
Всичко, което е добре да бъде направено предварително, е на детето да му бъде казано какво предстои, за да се настрои за промяната. Хубаво е да му бъде обяснено по достъпен начин къде и защо ще ходи, колко често, какво ще прави там. Добре е подготовката на детето за промяната да започне достатъчно рано и за това да се говори без напрежение и стрес. Така то ще има време да се настрои към новото, което му предстои.

Как родителите могат да работят с децата вкъщи, за да подпомогнат резултатите на специалиста?

Терапевтът, който работи с детето, може да даде конкретни идеи и съвети, да покаже определени дейности, които могат да се извършат вкъщи. Би могъл дори да  осигури писмени инструкции.

Понякога, по своя инициатива,  детето продължава с терапевтичните дейности вкъщи. В такъв случай е добре това да бъде споделено с терапевта, за да се провери дали изпълнението е правилно.

Някои родители предпочитат да не присъстват и да не участват в терапевтичните сесии, за да не се разсейва детето или по друга причина. Все пак е добре поне в началото, или от време на време, да се включват в рамките на сесиите, за да видят сами как протича терапията. Това определено ги прави по-търпеливи и разбиращи детето, което полага усилия и работи усърдно. От друга страна, им дава възможност да разберат смисъла на дейностите, които избира терапевтът и какви цели се крият зад една на пръв поглед просто забавна игра. Много често родителят установява, че детето се справя с дейности, които са изглеждали непостижими.

Въвличането на детето в занимания, свързани с дома и домакинството, също е много важно и ползотворно. То се научава на отговорност и едновременно с това развива своята сръчност и съобразителност. Вкъщи детето може да участва в готвенето – да сипва и да бърка съставките, да меси тесто, да подрежда и почиства масата, да помага с прането като сортира и сгъва дрешките си и като подава и слага щипки и, разбира се, като подрежда личните си вещи. Всяка възможност за активно участие на детето в живота у дома трябва да бъде използвана и превърната едновременно в игра, полезен навик и ново умение.

Десет основни съвета към родителите:

  1. Вашето дете овладява значимите за него дейности постепенно. Кога да започнете с една или друга дейност? С какво темпо ще я овладее? Това зависи от неговите лични качества и способности, от културата и традициите на семейството, от материалната и социалната среда, от вашето отношение и участие в този процес.
  2. Най-важно е да почувствате баланса между вашите очаквания към детето и това, с което то може да се справи в момента. Не си казвайте, че то никога няма да се научи на едно или друго, защото така сами поставяте бариера пред това умение. Не се фокусирайте и върху твърде големите постижения, да се научи да чете, например, а забелязвайте всяка стъпка, която развива четенето. Ако помагате на детето си да се справя с важните за него дейности с усмивка и спокойствие, ще му дадете добър личен пример за това как да подхожда към предизвикателствата.
  3. Предлагайте новите дейности, когато детето ви се чувства добре и когато самите вие имате времето и енергията да подходите към новата дейност с нужното внимание. Избягвайте периоди, в които то е болно или стресирано.
  4. Направете дейността смислена и приятна за детето – похвалете го за това, че опитва, макар и да не се справя перфектно в началото.
  5. Давайте му често възможност да избира – двете неща, между които избира, може да са равностойни за вас, но за него изборът означава пълноправие и отговорност.
  6. Довършвайте дейностите, които предлагате — по този начин ще покажете на детето си, че са важни и че с повече усилие и търпение се стига до успех. Ако то категорично отказва да участва, довършете ги вие, като покажете огромна радост от постигнатия резултат. Така детето ви ще свързва дейността с позитивна емоция от завършването ѝ.
  7. Разделяйте дейностите на малки части и преценявайте според дейността на кой етап да включите детето. При някои дейности е по-добре да оставите детето да направи по-лесната първа част, например да си вдигне панталоните, а вие довършете като закопчаете ципа и копчетата. Постепенно то ще овладее цялата последователност от действия. При други дейности е по-добре вие да започнете с първото действие и да оставите детето си да направи следващото. Например, когато го учите да се храни самостоятелно с лъжица – напълнете лъжицата (изберете храна с подходяща консистенция – крем или кисело мляко), подайте я на детето и го оставете то да я поднесе към устата си. Постепенно преминавайте и към загребването. В някои случаи ще улесните детето, ако му покажете с ръка върху неговата как да изпълнява едно или друго действие, ако правите същото действие едновременно до него или срещу него или използвате огледало, за да може то по-добре да контролира движенията си.
  8. Докато детето тръгне на училище, основната му дейност е играта. По този начин то се развива и учи. Не подценявайте игрите – всяка игра е свързана с изследване на света и собствените способности, практикуване на социални модели и роли, които е видяло или преживяло, развиване на личните умения и качества. Предлагайте на детето си разнообразни игри и играчки, които развиват всички сетива, въображението, творческото мислене, способността му да решава проблеми и да разбира причинно-следствените връзки, помагат му да придобива полезни навици и да развива търпението, вниманието и паметта си.
  9. Не забравяйте, че играта е преди всичко забавление – смейте се и се забавлявайте заедно с детето си, без да мислите какво точно учи в момента и кой аспект от личността му се развива.
  10. Винаги се опитвайте да давате на детето си ясна инструкция какво очаквате да направи, а не какво да не прави – напр., вместо “не минавай през локвата”, можете да кажете “качи се на тротоара”, “заобиколи” и др. Не обсъждайте детето си с други хора пред него, ако ще го представите в негативна светлина. Ако друг човек го заговори, не отговаряйте вместо него, давайте му повече време да структурира и поднесе отговора си. Когато искате да го похвалите, прибавете към “браво” и информация за това с какво точно се е справило добре, хвалете го за старанието му.

 

Как да се организира ефективна среда на живот за деца с такива проблеми?

Времето и пространството у дома трябва да бъдат организирани така, че семейството да се чувства спокойно и ежедневието да е предвидимо. Когато детето овладява някаква дейност, свързана с грижата за себе си, най-важното е средата да бъде безопасна за него (подът в банята да не е хлъзгав, да не може да пусне твърде гореща вода, да няма малки играчки, копчета или парчета храна, с които може да се задави, да няма достъп до лекарства и почистващи препарати или до твърде чупливи и остри предмети).

Средата трябва да бъде достъпна и удобна за детето – може да се постави столче, за да стига мивката в банята, а също и до външната врата, за да може да си обува и събува обувките. Когато се храни, играе или пише на масата, лактите му трябва да са на нивото на масата, а краката — на пода.

Децата с аутизъм се нуждаят от предсказуемост и подкрепяща среда. За целта могат да се изготвят визуални разписания и символни картинки, изобразяващи ежедневните дейности на детето. По този начин се подобрява комуникацията, детето по-добре разбира последователността в действията и събитията, а това е начин да постигне по-висока степен на самостоятелност.

Какво трябва да имат предвид родителите, когато избират на център и специалист, който да работи с детето им?

Съветът към всички, които са решили да потърсят съдействие от ерготерапевт, е да се провери квалификацията на този специалист. Към момента Русенският университет е единственият в България, който обучава студенти по ерготерапия в чистия вид на специалността. Тя е разработена съвместно с Европейската мрежа по ерготерапия във висшето образование и международно призната от Световната федерация на ерготерапевтите. Информация за практикуващи ерготерапевти, членуващи в Асоциацията на българските ерготерапевти, може да бъде открита в интернет на този адрес в раздел „Работещи ерготерапевти“.
Имайте предвид, че добрият ерготерапевт много често може да бъде забелязан да работи на пода и не се страхува да се изцапа с различни текстури – пяна, брашно, желе и др.

 

Интервюто взе Янка Петкова.

 

Целта на тази статия е да отговори на някои от въпросите ви, може би да облекчи страховете ви или да ви насочи към правилните следващи стъпки.

Аутизмът е едно от тези разстройства, които влачат след себе си много въпросителни, обвити са в мистерия и често се приемат като присъда.

Преди всичко, тази статия не е инструмент за диагностика. Аутизъм не се диагностицира с помощта на интернет и съветите на съседката. Това е сериозно и комплексно разстройство и изисква намесата на експерт, за да бъде диагностицирано. Дори и ако някой притежава нужното образование, за да може да диагностицира, уверете се, че има и нужния опит. Аутизмът често не се различава лесно. А и експертите не са склонни да го диагностицират, понеже се счита за сериозно, за етикет и стигмата около него е огромна. Затова често децата с аутизъм минават през няколко други диагнози или психиатрите/психолозите изчакват с надеждата, че детето ще го „израсте“.

Ако имате подозрения, че детето ви има аутизъм, четете колкото можете, но в източници, които са достоверни. Може да ви прозвучи осъдително, но преди да получите диагноза, избягвайте да търсите информация от други родители на деца с аутизъм, защото там е намесен и емоционален фактор, а на вас са ви нужни факти, обективна информация. Освен това има и механизми на мисленето, които ви правят склонни да виждате това, което търсите, т.е. знаете за аутизъм, търсите аутизъм, намирате аутизъм. След това потърсете специалист, който има опит с диагностика на аутизъм. Изискайте диференциална диагноза, при която да бъдат разгледани и отхвърлени разстройство на вниманието/хиперактивност, опозиционно разстройство, биполярно разстройство, тревожност (безпокойство), депресия.

Първо, и много важно, аутизмът е спектрово разстройство, затова двама души с аутизъм могат да изглеждат много различно. Аутистичният спектър включва деца с коефициент на интелигентност 50, но и деца с коефициент 140. Детето с КИ 50 вероятно има ограничен набор от думи, способността му да научава нова информация е ниска, има затруднения в ежедневието си и постоянно ще се нуждае от помощ. Детето с КИ 140 често е наричано от околните „гений“ или „много умно“. То има впечатляващи способности в определени области – техника, наука, музика… Това дете изглежда раздразнително и иска да бъде оставено на мира. То може да прекара часове в определено занимание, видимо не се интересува от останалите, няма приятели, или ако ги има, връзката е много повърхностна, често на базата на общ интерес, например определена игра.

Да сме наясно – няма научно доказана хипотеза какво причинява аутизъм. Аутизмът засяга едно на 68 деца. Статистически повече момчета отколкото момичета страдат от аутизъм, съотношението е 4 към 1. Наблюдава се и още една тенденция – възрастта на бащата е по-голяма у диагностицираните деца. Това, разбира се, не означава, че всички момчета имат аутизъм или че ако бащата е на по-зряла възраст, детето му непременно ще има аутизъм.

Аутизмът е био-неврологично разстройство на развитието, което обикновено се разпознава преди детето да стане на 3 годинки. Около 40% от децата с аутизъм не говорят. Останалите 60 процента често проговарят по-късно от връстниците си. Децата с аутизъм нерядко страдат и от други заболявания – синдром на чупливата Х хромозома (генетично разстройство, при което Х хромозомата е уязвима), алергии, астма, епилепсия, храносмилателни разстройства и други. Подобрение може да се постигне в много случаи, но с ранна интервенция – медикаменти, ако се налага, и различни видове терапия. Нужни са психотерапия, речева терапия, трудова терапия, социална и емоционална терапия. Много е важно всички близки да се ангажират в терапиите, защото семействата се променят драстично, когато в тях има дете с аутизъм.

Как да разпознаете потенциалните знаци, че детето се нуждае от диагностика:

  • Детето избягва контакт с очи.
  • Детето не търси ласки или когато получава ласки, не отвръща по същия начин.
  • Детето се заиграва с определена играчка за дълго време. Често това са играчки, в които нещо се върти или люлее, или пък има повтарящи се модели. В по-драстичните случаи това може да продължи часове.
  • Детето не реагира, когато някой влиза или излиза от стаята.
  • Детето има епизоди на дистрес без видима причина – плач, крясъци, тръшкане, агресия.
  • Когато бъде прекъснато по време на любимото му занимание, детето изпада в дистрес и му отнема време, за да се успокои. Децата с аутизъм обикновено имат ясни занимания, които са предпочитани, което автоматично прави останалите – непредпочитани, т.е. потенциално проблемни.
  • В училище или детска градина, детето не показва желание да играе с други деца.
  • Когато е изложено на повече звукови стимули едновременно, детето изпада в дистрес – например на гара, летище, или на място, на което няколко души говорят едновременно, работи телевизор или има музика. Може да реагира с ръце на ушите си, с плач или да избяга. Същото може да важи за силна светлина.
  • Детето може да реагира негативно при допир.
  • Някои деца с аутизъм развиват специфични интереси – например динозаври, влакове или нещо подобно и събират огромно количество информация по темата. Децата с Аспъргър (високо функционалната част на спектъра на аутизъм) често имат такива интереси и впечатляват околните с познанията си. Някои от тях имат изключителна памет или пък започват да четат необичайно рано.
  • Като малки, често децата с аутизъм правят специфични движения, които всъщност ги успокояват – например люлеене напред назад, „пърхане“ с ръце.

Децата с аутизъм обикновено не толерират неяснота, а мислят в точни и крайни термини, т.е. черно-бяло мислене, затова се затрудняват да разбират гледната точка на другите. Това на пръв поглед често изглежда като неуважение. Приятелствата са трудно нещо за хората с аутизъм. В много отношения те са си самодостатъчни и живеят в собствен свят, който не предполага други хора. Терапията с хора на спектъра обикновено включва изграждане на социални умения.

Емоциите у деца с аутизъм понякога изглеждат драматично и крайно. Причината е, че те имат затруднения с регулацията на емоциите си. Това е другата област, в която обикновено се работи по време на терапия.

Агресията не е нетипична проява у хора с аутизъм. Понякога тя не е насочена към другите, а е израз на разочарование, безсилие и гняв, защото са изгубили контрол върху нещо или пък е настъпила нежелана или неочаквана промяна.

Децата с аутизъм обичат предсказуемостта в дните и околната си среда. Тя им носи сигурност и комфорт, затова и не толерират лесно промените. Някои от тях носят същите дрехи или всеки ден ядат една и съща храна.

Надявам се, че горните редове са ви сближили поне малко със сложния свят на хората с аутизъм или са ви насочили да потърсите отговори на подозренията си. Моля ви, не се опитвайте да диагностицирате сами. Също, моля, не вкарвайте децата с аутизъм в обидни категории от сорта на „бавноразвиващи“, „непълноценни“ или „изоставащи“. Те са просто деца, които изискват различни и по-специални грижи, аутизмът не определя личността им. Ако видите родители с дете с аутизъм, което неистово крещи в магазина без видима причина, не ги съдете, дори не можете да си представите какво изпитват в този момент.

Автор: Люси Рикспуун, психотерапевт, специално за Мама Нинджа.

Автор: Мария Пеева

Много майки се притесняват дали детето им се развива в норма. Най-често повод за тревогата им е постоянното сравняване с деца на приятели и съседи или коментарите по форумите. Развитието на всяко дете е строго индивидуално, но има няколко основни маркери, според които лесно можете да проверите дали детето ви изостава. Обобщих информацията в две отделни таблици за ваше улеснение. Едната е до годинка, а втората – от една до пет години.

Ако детето е недоносено, често се наблюдава изоставане в първите месеци, което впоследствие се наваксва.

Ако имате каквито и да е притеснения за развитието на детето си, консултирайте се с лекар. Таблиците са само ориентировъчни.

За приучването към гърне – умишлено реших да не го влюча в тази таблица, защото тук има две школи. Някои препоръчват детето да е с памперс, докато самичко не пожелае да го махне, други – да се приучва от раждането. Допълнително ще пиша за плюсовете и минусите на двата варианта. Най-общо може да се каже, че дете, което се е научило да слиза и да се качва по стълби без помощ, вече може да контролира и отделителната си система.

Тук може да прочетете повече

за приучването към гърне и кога детето е готово.

Пишат ми вече няколко майки, притеснени, че детето им има аутизъм, защото изостава в говорното развитие или в някое от изброените умения. Аутизмът е разстройство на развитието, включващо цял спектър от диагнози, които се поставят от специалист. За забавяне в говорното развитие често има съвсем други, лесно поправими причини. Среща се при по-затворени и срамежливи деца, както и с деца, с които не се общува достатъчно. Няма да казвам „лишени от внимание“, защото обикновено те са чудесно обгрижени дечица, но просто мама не се сеща да им бърбори по простата причина, че са бебешори и нищо не разбират. За да избегнете подобно изоставане, постоянно разговаряйте с детето си. Докато си вършете домакинската работа, му обяснявайте всичко, което правите. Избягвайте телевизията, наложете строги ограничения за времето за гледане. Знам, че понякога мама има нужда да си поеме въздух или да свърши някаква работа, но нека времето за телевизия и електроника да е ограничено.

Отдолу е първата табличка. Тук може да видите втората за възраст от една до пет години.

 

 

Ето и още няколко важни теми за малкото дете, които ви препоръчвам: 

Захранването - какво трябва да знаем

Препоръките на д-р Масларски

5 детски състояния, които изискват незабавна медицинска помощ

Закаляването през първата година

Ранна диагностика на психични проблеми 

Доверете се на природата - статия за забелването

Скъпи родители, лъжат ви - за ваксините

Когато пътуваме с деца на море, винаги носим някои лекарства от първа необходимост. Може би е парадоксално, но с времето броят на децата нарастваше, а количеството на лекарствата намаляваше. Предполагам, причината е, че мама стана по-спокойна и уверена и престана да подскача при най-малкия проблем. Наскоро ми се наложи да търся термометър за детенце, което ми беше на гости, и дори не можах да го открия, просто защото от години не съм ползвала. Затова списъкът, който ще ви предложа, е минимален, и единствената причина да го препоръчам е, че с малки деца е добре човек да е застрахован и да не му се налага да търси аптека по нощите, особено в малко градче или в чужбина. Тъй като на морето най-честите вируси са стомашни, повечето медикаменти са за тях.

И така:

1. Препарат за промиване на рани и лепенки. Ние винаги взимаме риванол, йодасепт и стерилни марлички, както и лепенки с различен размер. Когато е леко одраскване, морската вода го лекува, но палавниците често обелват коленете сериозно и тогава е добре да имаш нещо подръка. Имаме и антибиотичен спрей, но предпочитам да го избягвам.


2. Медикамент против повръщане – ние използваме натриев цитрат. Препоръчвам ви да вземете и някоя ампула деган, но тя е за много крайни случаи – тоест ако повръщането не може да се овладее по друг начин или ако има сериозен риск от обезводняване. Има и свещички против повръщане, но то често върви с разстройство, което ги прави неефективни.

3. Медикаменти против разстройство – ние използваме ентерол. Освен това винаги взимам пробиотик, като биогайя, който давам задължително, ако се проявят симптоми на стомашно разстройство или каквото и да е неразположение. Обикновено нося и няколко сашета хидратин алфа, който възстановява водния баланс на организма и много бързо помага при обезводняване.

4. Медикамент против алергии – ние използваме Аериус. Тъй като моите деца са правили и псевдокруп, нося също и метилпреднизолон за инжектиране, ако сме на място, където не мога да очаквам бърза помощ да дойде навреме.

5. Антипиретично средство – като парацетамол или нурофен, според възрастта. Давам го само при действително висока температура, когато усетя, че детето го втриса.

6. Спрей с физиологичен разтвор за запушени нослета. Можете да вземете и ампули.

7. Абсолютно винаги взимам и капки Отипакс за уши. Те не лекуват заболяването, но облекчават болката и са ме спасявали през много нощи с болни ушенца.

8. Препарат против насекоми, ние използваме Аутан.

9. Лосион против слънце. Тази година взех био лосион. Ползвали сме най-различни марки и общо-взето всички работят. Лосион за след слънце не използваме, изобщо съм на принципа за минимално количество химия.

10. Витамин С ампули. Моята панацея при всяка болежка. Когато Коко беше малък, много плачеше, като се удари и му давах витамин С като най-безобидно лекарство. Беше убеден, че успокоява болката му. И досега мисли така. Плацебо ефектът е голяма работа.

11. Не нося сиропи за кашлица или капки за нос и общо-взето избягвам да ги ползвам. Обикновено хремата и кашлицата минават от само себе си на морето. Ако не минат, значи и самолечението не би помогнало и трябва да се търси лекар.

12. Упсарин за мама и тате. На деца аспирин не се дава при никакви обстоятелства.

 

Няколко съвета за профилактика:
– Никога не пийте чешмяна вода на морски курорти. Това, че местните хора я пият, не означава, че на вас ще понесе добре.
– Внимавайте децата ви да не гълтат морска вода или вода в басейна на хотела.
– Избягвайте заведения със съмнителна хигиена. Ако някое капанче не ви вдъхва доверие, изобщо не рискувайте. По-добре си купете плодове или нещо пакетирано. (Единственият случай, в който бих препоръчала пакетирана храна)
– Лично аз предпочитам ястия без месо и яйца, най-вече салати.
– Яжте пакетиран сладолед от фризер, не от улицата.
– Ако сте с бебе, предварително си пригответе пюренцата, кашите и необходимата храна, освен ако не сте сигурни, че там, където отивате, има всичко необходимо.
– За бебето носете и памперси и мокри кърпички, отново за всеки случаи. Може на курорта ви да няма предпочитаната от вас марка. Не забравяйте и памперсите за басейн.
– Ако детето е предразположено към стомашни разстройства, не е лоша идея да си носите и лечебна хумана.
– За малките деца е винаги добре да имате подръка солети, някакви плодове и сокчета, за да не ви карат да им купувате лакомства на плажа, които могат да разстроят стомахчето им.
– Ако ви се наложи да търсите лекар на морето, моето впечатление е, че някои „курортни“ лекари предписват антибиотик без да е толкова наложително. Антибиотик се дава при бактериални инфекции и изобщо не помага за вируси. Затова ако се съмнявате, че антибиотикът е предписан без нужда, можете да пуснете кръвно изследване за Це-реактивен протеин, така нареченото CRP, което диференцира вируса от бактерията. Ако CRP е в норма, значи детето има вирусна инфекция и антибиотикът изобщо няма да помогне. Ако е над нормата, вече става дума за бактериална.
– За чужбина задължително си правим медицинска застраховка. Сумата е минимална, а покрива сериозни разходи.

И накрая още един парадокс. Обикновено, когато съм добре подготвена, изобщо не се налага да използваме никое от лекарствата. Обаче всеки път, когато забравя примерно капките за уши, задължително някой от моите се тръшва от ухобол и се налага нашият татко да обикаля посред нощ за аптека. Затова предпочитам да подредя всичко в една малка чанта, да я прибера в дъното на куфара и да се надявам изобщо да не ми потрябва.

Ето и моя списък за тазгодишната ваканция:
Риванол
Йодасепт
Стерилни марли
Лепенки в различни размери
Тампони за уши
Мокри кърпички
Дамски тампони
Натриев цитрат сироп
Деган – две ампули
Ампулки физиологичен разтвор
Упсарин
Нурофен – сироп за деца и хапчета за големи
Аериус – сироп за деца и хапчета за големи
Ентерол сашета
Биогайя хапчета
Отипакс
Аутан
Лосиони за слънце – за деца и големи
Витамин С ампули

Доброто куче Чара скоро ще навърши две годинки. Израснаха заедно с Алекс и са голяма любов. Началото беше трудно, но за всички, които се колебаят дали да си вземат куче, ще кажа…

НЕДЕЙТЕ! ЗА НИЩО НА СВЕТА! 

Ще ви скъса всички любими рокли! Ще ви изяде чорапите! Ще ви надъвче мебелите! Ще ви мъкне на разходка в сняг и дъжд! Децата ще се грижат за него само първите два дни! Ще се бие с други кучета! Ще ви подхлъзва върху леда и ще ви влачи по няколко метра за радост на всички минувачи! Ще облизва непознати деца, които ще пищят ужасено! Ще се изпишка на тревичката пред детската градина пред очите на куп разярени майки и любопитни дечица. Ще подгони котката на любимите ви съседи. Ще избяга и ще подскача около вас като сърничка, докато вие й се молите отчаяно: „Чаре, ела тук! Хайде, Чаре, ще ти дам бисквитка!“ Ще издирите хотел, в който приемат гости с кучета, а тя ще се изака на рецепцията, а после ще изяде краката на леглото и тоалетката! Ще ви побърка!

Така, след като си излях душата, вече мога да си призная, че да споделим живота си с куче е второто най-прекрасно нещо, което може да ни се случи, след това да имаме дете. Хайде, нека е третото, ако сме попаднали на добър мъж. И не си давам Чарето на никого, макар да е толкова проклета кучка. Ще пиша много за нея и тепърва. Със сигурност и ние не сме лесни стопани, в което ще се убедите, като видите какво търпи стоически.

 

 

 

И за да придобиете бегла представа за първите месеци от живота на кучето с вас ви представям:

 

КРАТЪК РЕЧНИК НА ДОБРОТО КУЧЕ ЧАРА

  • Чорап – любима кучешка играчка за еднократна употреба, особено подходящ за заравяне в градината.
  • Памперс (употребен) – втора любима кучешка играчка, с приятно ухание, лесно се разпердушинва и оставя следи по пода и стените.
  • Пералня – мястото, където човеците крият от мен чорапите, но аз отдавна съм го открила.
  • Бебешка играчка – трета по любимост кучешка играчка, понякога издава звуци, но това е съвсем за кратко, защото бързичко я „убивам“.
  • Алекс – малкото братче, което пуска храна от столчето, много приятно за близане, кикоти се, понякога леко досадно, защото ме бърка с конче и иска да ме яха, но бързо го вкарвам в пътя с леко ухапване, да се подхожда с внимание към него, че Голямата кучка много крещи и шамаросва, ако го разплача.
  • Коко – малко по-голямото братче, особено приятен за грубиянски игри, всичките му тениски съм ги маркирала със зъби; когато плаче, вия с пълно гърло и всички почват да се смеят.
  • Косьо – почти човек, не става за хапане, но ме води на разходка, налива ми вода в купичката, сутрин му скачам в леглото и му ближа ушите.
  • Теди и Яна – големи човеци, рядко се появяват, скачам по тях, играят с мен, дават лакомства.
  • Мамата или Голямата кучка – любима човечка, мирише на манджичка, дава храна, гушка много, гали по коремчето, спасява от Алекс, дава грозде и ябълка, пак гали по коремчето, обикаля из къщата с един парцал и ми маха маркировките, не знае ли, че аз мога да си направя нови; понякога крещи за чорапите, аз се крия под масата, тя не може да ме хване, обичам я.
  • Таткото или Алфата – господарят, води на разходка, храни ме, командва, дава лакомства, вързва ме да тегля количката на Алекс, слушам го.
  • Разходка – хубавото нещо, което се случва, след като успеят да ми сложат каишката, там играя с другите кучета и мириша всякакви забавни неща. После чакам да ме приберат, за да се изпишкам и изакам на спокойствие вкъщи.
  • ГОЛ ОХЛЮВ – прилича на храна, но не е вкусен. Аз го опитах и не ми хареса, Алекс го опита и на него не му хареса.
  • Умряла мишка – ЛАКОМСТВО! Намерих си го сама, Господарят крещя, бръкна ми в устата и ми го взе, каза ми лупава кучка". Ааааа, много моля, вярно, че съм кучка, ама не съм глупава! Перфорирах му палеца да знае, че на куче не се взима храната. Вкъщи Мамата също се ядоса, макар че нея не съм я "перфорирала" и накрая – няма ябълка за доброто куче Чара. Качих се на дивана и се изпишках. Да си имаме уважението все пак!

********************************

 

Прочетете още:

Защо всяко малко дете се нуждае от един голям приятел

Децата и кучетата не са врагове 

Коридорът на любовта 

Моето семейство и други животни

Доброто куче Чара скоро ще навърши две годинки. Израснаха заедно с Алекс и са голяма любов. Началото беше трудно, но за всички, които се колебаят дали да си вземат куче, ще кажа…

НЕДЕЙТЕ! ЗА НИЩО НА СВЕТА!

Ще ви скъса всички любими рокли! Ще ви изяде чорапите! Ще ви надъвче мебелите! Ще ви мъкне на разходка в сняг и дъжд! Децата ще се грижат за него само първите два дни! Ще се бие с други кучета! Ще ви подхлъзва върху леда и ще ви влачи по няколко метра за радост на всички минувачи! Ще облизва непознати деца, които ще пищят ужасено! Ще се изпишка на тревичката пред детската градина пред очите на куп разярени майки и любопитни дечица. Ще подгони котката на любимите ви съседи. Ще избяга и ще подскача около вас като сърничка, докато вие й се молите отчаяно: „Чаре, ела тук! Хайде, Чаре, ще ти дам бисквитка!“ Ще издирите хотел, в който приемат гости с кучета, а тя ще се изака на рецепцията, а после ще изяде краката на леглото и тоалетката! Ще ви побърка!

 

Така, след като си излях душата, вече мога да си призная, че да споделим живота си с куче е второто най-прекрасно нещо, което може да ни се случи, след това да имаме дете. Хайде, нека е третото, ако сме попаднали на добър мъж.  И не си давам Чарето на никого, макар да е толкова проклета кучка. Ще пиша много за нея и тепърва. Със сигурност и ние не сме лесни стопани, в което ще се убедите, като видите какво търпи стоически.

И за да придобиете бегла представа за първите месеци от живота на кучето с вас ви представям:

КРАТЪК РЕЧНИК НА ДОБРОТО КУЧЕ ЧАРА

  • Чорап – любима кучешка играчка за еднократна употреба, особено подходящ за заравяне в градината.
  • Памперс (употребен) – втора любима кучешка играчка, с приятно ухание, лесно се разпердушинва и оставя следи по пода и стените.
  • Пералня – мястото, където човеците крият от мен чорапите, но аз отдавна съм го открила.
  • Бебешка играчка – трета по любимост кучешка играчка, понякога издава звуци, но това е съвсем за кратко, защото бързичко я „убивам“.
  • Алекс – малкото братче, което пуска храна от столчето, много приятно за близане, кикоти се, понякога леко досадно, защото ме бърка с конче и иска да ме яха, но бързо го вкарвам в пътя с леко ухапване, да се подхожда с внимание към него, че Голямата кучка много крещи и шамаросва, ако го разплача.
  • Коко – малко по-голямото братче, особено приятен за грубиянски игри, всичките му тениски съм ги маркирала със зъби; когато плаче, вия с пълно гърло и всички почват да се смеят.
  • Косьо – почти човек, не става за хапане, но ме води на разходка, налива ми вода в купичката, сутрин му скачам в леглото и му ближа ушите.
  • Теди и Яна – големи човеци, рядко се появяват, скачам по тях, играят с мен, дават лакомства.
  • Мамата или Голямата кучка – любима човечка, мирише на манджичка, дава храна, гушка много, гали по коремчето, спасява от Алекс, дава грозде и ябълка, пак гали по коремчето, обикаля из къщата с един парцал и ми маха маркировките, не знае ли, че аз мога да си направя нови; понякога крещи за чорапите, аз се крия под масата, тя не може да ме хване, обичам я.
  • Таткото или Алфата – господарят, води на разходка, храни ме, командва, дава лакомства, вързва ме да тегля количката на Алекс, слушам го.
  • Разходка – хубавото нещо, което се случва, след като успеят да ми сложат каишката, там играя с другите кучета и мириша всякакви забавни неща. После чакам да ме приберат, за да се изпишкам и изакам на спокойствие вкъщи.
  • ГОЛ ОХЛЮВ – прилича на храна, но не е вкусен. Аз го опитах и не ми хареса, Алекс го опита и на него не му хареса.
  • Умряла мишка – ЛАКОМСТВО! Намерих си го сама, Господарят крещя, бръкна ми в устата и ми го взе, каза ми глупава кучка. Ааааа, много моля, вярно, че съм кучка, ама не съм глупава! Перфорирах му палеца да знае, че на куче не се взима храната. Вкъщи Мамата също се ядоса, макар че нея не съм я „перфорирала“ и накрая – няма ябълка за доброто куче Чара. Качих се на дивана и се изпишках. Да си имаме уважението все пак!

– Иване, стори ми се, че пак виждам чорапи, хвърлени на пода.

Мерче, имаш дежаву.

И ме майтапи, на всичкото отгоре! Представям си цветно как е полегнал на дивана, загледан в мача и с единия крак лениво е изул другия, после е повторил процедурата и безгрижно е захвърлил чорапите (тъмносини и видимо носени) на бялото ми пухкаво холно килимче.

Нямам никакво обяснение как след двайсет и кусур години брак не се научи този човек, че мястото на мръсните чорапи е само едно – в пералнята. Не на пода, не под дивана, не дискретно подпъхнати зад кухненската врата,не вспалнята,на метър от възглавницата ми,нито вобувките. Представете си времето, което съм отделила да хвърлям неговите чорапи в пералнята. Да сложим по 30 секунди на ден,( и това без да броя миенето на ръце след контакта с тези бацилоносители), 365 дни в годината, 23 години. 251 850 секунди от живота ми! Това са цели 69 часа! 69 часа от живота ми, които не съм прекарала в четене на книга, гледане на филми, разходки, шопинг или приказки с приятелки на кафе и други работи! Този човек, този мой мъж и баща на децата ми, без никакви угризения е затрил цели 69 часа от моя живот!

И това не е всичко! Научи и момчетата да го правят! Питам се дали не им е казал някога, тайно от мен, в онези „мъжки“ разговори, до които майките нямат достъп:

Вижте сега, каквото и да ви казва майка ви, един истински мъж никога, НИКОГА не си хвърля чорапите в пералнята. Това е изконно женско задължение, също като свалянето на капака на тоалетната чиния. Ако поддадете веднъж, предавате целия мъжки род.

Не, не вярвам да им го е казал. (Макар че семенцето на съмнението е посято). Но личният пример къде е? Един баща трябва да дава личен пример във всичко! Какво ме ползва мен, че ги е научил да уважават жените,да са трудолюбиви, да отстояват себе си, да са мъжкари, какво? Щом едни чорапи не хвърлят където трябва! Започвам да си мисля, че това е психично заболяване,чорапофилия. Своеобразен фетишизъм. Нечисто влечение към мръсните чорапи с типичната им уютна миризма на свое. Вътрешна необходимост да усещаш присъствието им близо до себе си. Може би им вдъхва сигурност. Принадлежност. Чувство за превъзходство над нас, горките женици, обречени всеки ден да хващат гнусливо с два пръста свидетелството на мъжката наглост и да го носят сам-сами до пералнята! И не само е психично заболяване, ами на всичкото отгоре се предава и по наследство, само по мъжка линия! Слава Богу, ще кажат някои, но да питат мен!

Имам си обаче малка утеха в океана на моята горест. Чарето се появи вкъщи и без думи разбра на какво съм подложена от години. Може да е кучка, но разбира от женска солидарност. Незабавно и самоотвержено поведе битка с мръсните чорапи. Първо само ги късаше. Видя, че не помага и започна да ги заравя в градината. Те обаче се изхитриха и се научиха някак да се добират обратно до килима. Тя не се предаде и щом смени млечните зъби, започна да ги подлага на тотално унищожение. Тя ще ги научи мъжете вкъщи! Може да не стане бързо, но всяка велика кауза иска време.

А с котарака Фройд сме започнали битка на друг фронт. Неприбраните обувки в коридора. 

Седя си вчера кротко и превеждам интересен епизод на „Медиум“, хем кримка, хем психо, хем Патриша Аркет. Изведнъж чувам как от дневната се разнасят кански крясъци – момчетата пак се карат за нещо.
Крясъците не спират вече пет минути и решавам, че няма да мине без родителска намеса. Заварвам целият хол, разхвърлян с главата надолу половин час преди баща им да се прибере. Уж трябваше да учат, а по телевизора върви Дисни Чанъл надут на макс, навсякъде папки, учебници, тетрадки, химикали, албуми, стикери, обелки от стикери, обелки от бонбони (откъде се появиха тези бонбони, уж всички раздадохме на Хелоуин), и сред целия този хаос двамата се разправят за въпросните стикери с футболисти. Поемам си дълбоко дъх и кротко, но не и благо, разпореждам да почват да разчистват и да си дописват домашните, на което получавам омразния отговор: „След малко.“ Почвам аз да разчиствам, подавам на Коко една купчина папки да си ги прибере, той дори не протяга ръце към мен. Казвам: „Вземи ги и си ги занеси в стаята веднага“, той пак ме гледа в очите и ми обяснява как Косьо му взел някакъв стикер и не знам си кво си. „Ами, оправяйте се тогава“ заявявам и пускам папките на земята. Да се научат да си подреждат, щом много знаят. След петнайсет минути (едно кафе на верандата, две цигари, успокояване на нервите) холът разчистен почти без да се налагат довършителни работи, бунтовниците вече не се карат, пишат домашни. Решавам да не се оплаквам на баща им. Ето същата случка, разказана от момчетата на Иван: „Седим си ние и тихо си пишем домашните, а мама цял следобед работи. Изведнъж слиза долу, сигурно нещо се е ядосала от филма и като почна да ни гони из хола и да ни замеря с папки… Ама ти нищо не й казвай, ние се разбрахме и не й се сърдим.“
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам