Все повече родители се интересуват от образователните методи на Мария Монтесори. В България има няколко детски градини и училища, които работят по тази система. Наскоро четох, че в Пловдив ще бъде въведена масово в детските заведения и учителите ще бъдат специално обучени да я прилагат. Но не всяко дете има достъп до такива училища и градини, а и не всеки родител е склонен да се довери на обучение, което радикално се различава от стандартното.

Моите деца не са посещавали такава градина, занималня или училище, но у дома от години сме въвели някои елементарни принципи от нея, които съм заимствала и адаптирала към нашето семейство. Убедена съм, че те развиват потенциала на децата, затова ги споделям и с вас. Надявам се да намерите нещо полезно за себе си.

1. Уважение към детето. Веднъж баща ми, възмутен, че тригодишният Косьо отговаря толкова много, ми каза: „Трябва да го пречупите, той постоянно се налага.“ За тяхното поколение вероятно това е нормално разбиране, но аз настръхнах. За мен най-ужасното, което може да причини един родител на детето си е да го „пречупи“. Всяко дете си има характер, някои са по-кротки и съзерцателни, други по-шумни и буйни. В крайна сметка, и ние, възрастните, не сме идеални и не винаги се владеем. Личният пример възпитава много по-добре от всякакви наказания. Детето, възпитавано в атмосфера на уважение, се съобразява с околните, свиква да ги изслушва, да разсъждава, да взима самостоятелни решения и да поема отговорност за тях.

2. Абсорбиращият ум. Идеята е, че малкото дете се учи от околния свят, също както учи майчиния си език – умът му директно го „попива“ без да е необходимо някой да му преподава граматика и фонетични правила. На практика това означава да дадеш на детето възможност да учи в движение от околния свят чрез сетивата си. Детето първо наблюдава родителите, братята и сестрите си, после взима участие в разговорите и дейностите на семейството, включва се от малко в домакинските задължения и забавления, предоставят му се възможности да трупа опит, да посещава интересни и различни места, да слуша музика, да разглежда и опознава света, изкуството и природата. Когато поотрасне и се научи да чете, не го ограничавам само до детска литература, а му давам възможност да избира сам книгите си. Ще се изненадате колко сложни книги успяват да разберат малките читатели и колко се обогатява речника и общата им култура.

3. Чувствителните периоди – според Монтесори някъде до 6-годишна възраст детето преминава през периоди на сензитивност към определени умения. В този период детето лесно усвоява въпросното умение и ако бъде лишено от тази възможност, после трябва да го изучава допълнително с много повече усилия. Уменията, които детето усвоява в този период са език, ред, сетивност, двигателни и социални умения. Родителят трябва просто да наблюдава интересите на детето и да ги стимулира. Пример – 3-годишният Алекс проявява желание да си сгъва сам дрехите, да се облича сам, да си прибира играчките. Много ясно, че е по-лесно и бързо за мама да го направи вместо него. Но изпуснете ли момента, до 8-годишен ще му връзвате връзките на обувките. От нас се иска единствено да следим какво умение е готово да усвои детето и да му дадем зелена улица. Когато иска да се храни само, да му дадем лъжичката, независимо, че ще изцапа всичко. Когато иска да се облича само, да му позволим, нищо, че може да падне. Алекс сега е на етап да ми помага да сервирам масата. Постоянно разлива супа и изпуска прибори, но аз също толкова упорито се усмихвам през зъби и му подавам чисти.

4. Околната среда – трябва да е ведра, чиста и приятна обстановка, съобразена с децата. Независимо дали разполагаме с голямо жилище или малък апартамент, можем да осигурим на детето подходяща обстановка за занимания у дома. Много добре би било ако мебелите са съобразени и с детските размери и нужди. Моите деца например открай време предпочитат да играят около нас и вместо да си седят в детската, обикновено всички са при нас в хола. По тази причина съм сложила мек килим и голяма много ниска холна маса, която е удобна за рисуване и сглобяване, без остри ръбове и дори има удобни чекмедженца, в които да се прибират недовършените проекти. Важно е материалите за работа да са на достъпно място, и подредени по лесен начин, за да има възможност детето да ги вади и прибира само. За децата е лесно, когато са цветово разпределени – всяко дете си има кутии в нужната големина и в отделен цвят да си прибира играчките. За мое учудване, децата наистина лесно се научават да го правят и подреждат с удоволствие. Освен това децата не бива да са затрупани с ненужни играчки, защото това пречи на концентрацията им. Ако играчките са ви в повече, можете да вадите и прибирате периодично някои от тях. Играчки, които преценявате, че не са подходящи за детето ви, по-добре да дарите на домове или нуждаещи се. Изключително добри идеи за прилагането на Монтесори у дома намирам във фейсбук групата У дома по метода на Мария Монтесори.

5. Автообразование. Децата усвояват много познания при самостоятелни игри и занимания, без постоянен родителски контрол. Тук е важно да се отбележи, че въпросните занимания трябва да са безопасни и да се извършват под наблюдение, но без детето да има усещането, че постоянно някой го командва и контролира. Без постоянен родителски надзор не означава, че ще връча на детето да нанизва копчета на връвчица и ще отида да пия кафе у съседката, а че ще го оставя да работи самостоятелно, без да поправям постоянно грешките му, но ще съм някъде наоколо, за да помогна, когато ме повика. Друг важен момент е, че детето трябва да има възможност да се съсредоточи в заниманието си и да разполага с достатъчно време да довърши това, което започнало. Ако види резултата от труда си, то е доволно и спокойно. Ако го прекъснем, преди да е приключило играта си, почва да нервничи. Днес, например, най-после се показа малко слънце и аз набързо изпратих Алекс и татко им навън, като за целта се наложи Алекс да си остави замъка недовършен. За първи път го видях да излиза с такова неудоволствие и сърдит. После естествено започна ритането на топка с татко и лошото настроение отмина, но като цяло децата не обичат да бъдат прекъсвани. За различните възрастови групи има всевъзможни образователни играчки и игри, които развиват креативността и познанието за света. Теди(като малък), Косьо и Алекс обожават конструктори от всякакви разновидности – дървени, меки, Лего и други. Коко харесва много и играчките за моделиране и рисуване, „творене“, както го нарича, както и игрите, свързани с опознаване на природата. Преди месец поръчах за него и за Алекс интересни кутии от Знайко-Занимайко, от които научихме много неща. Ще се радвам, ако споделите в линкове под публикацията интересни материали, които предлагате за занимания на децата си. Като страстен читател, държа особено много на четенето като метод за автообразование. Опитвам се да предложа на момчетата си богат избор от четива, да им осигуря спокойствие и достатъчно време за четене в натоварената програма.

Старая се да възпитавам момчетата в дух на самостоятелност, критично мислене и толерантност. Въпреки че и четиримата са толкова различни по характер и интереси, мога и съм длъжна да ги възпитам като добри и балансирани хора, които умеят да отстояват себе си, но и да уважават другите. Хора, които ще реализират потенциала си и ще изградят достойно бъдеще за човечеството. От сърце го желая на всичките ни деца.

Всички деца проявяват желание да правят неща като нас, възрастните. Много е важно да уловим момента, когато интересът им към домакинските задължения е най-интензивен и да ги включим в разнообразни задачи според възможностите им.

Разбира се, много по-лесно и бързо е ние сами да си свършим работата. Но в крайна сметка така първо не им даваме шанс да се чувстват полезни и пораснали. И второ, губим ценни помощници. Наблюдавайте внимателно детето си и когато забележите, че е готово да помага, не му отказвайте. Давам ви пример – 2-годишно дете вади всичко от шкафа с бельо и го разхвърля по пода. Това означава, че можете да го поканите да ви помогне да пренесе дрехите за пране от коша до пералнята, а после да ги прехвърли от пералнята в сушилнята или легена за простиране. Алекс на 3 годинки редовно сервира и отсервира масата за вечеря. Да, в началото ми чупеше някоя чиния, но какво толкова? А когато за първи път я нареди, вместо салфетки беше поставил парченца тоалетна хартия  Така че изненади ще има, и то невинаги приятни, но крайният ефект е много добър. Разбира се, с израстването задълженията от по-ранната възраст не отпадат, просто към тях се добавят и нови. И освен това конкретните задачи не е задължително да се възлагат винаги на детето. Според заетостта на членовете в семейството всичко се разпределя, така че никой да не мързелува, нито пък да е прекалено натоварен.

За табличката използвах публикации от американски блогове, като промених някои задължения. Всичко, което е описано, моите момчета го правят. Дайте възможност и на вашите деца да бъдат активни партньори в домакинството. Ето табличката, а ако решите да я разпечатате, може да си я свалите ето оттук.

Може би познавате Доротея като съавтор и редактор на сборника „Детство“, като блогър и автор на статии, но сега ви я представям в различна светлина – като майка, на която се е наложило да научи толкова много за храненето по трудния начин. В статията си тя ни разказва за комерсиалната страна на здравословното хранене и за истината, която е намерила за себе си в крайна сметка. Прочетете и помислете. Добре дошли сте да коментирате и споделите и своя опит, независимо дали подкрепя или противоречи на мнението й.

Автор Доротея Луканова

Снимката е от личния архив на Доротея, фотограф Гергана Змийчарова.
Ето линк за блога на Доротея, а това е страничката на сборника й с разкази във фейсбук.

Автор: Люси Рикспуун

Ето за какво да се следи при аутизъм, тревожност, депресия, биполярно разстройство, нетипична интелигентност, разстройство на вниманието и хиперактивност и проблеми с поведението.

По традиция не обръщаме същото внимание на психичното здраве, както на останалите здравни аспекти. Тихото страдание обаче води до ужасни последствия, не по-малко болезнени от други здравословни проблеми. Често симптоми се интерпретират като черти на характера. Ако баба ви ви повтаря шест пъти да си гледате в краката, като вървите, най-вероятно страда от безпокойство/тревожност.

Ако едно дете е описвано често като „срамежливо“ или „стеснително“, вероятно има симптоми на социална тревожност. Ако някой се изолира от другите, той не е просто „особняк“, а вероятно се бори с депресия.

Когато детето е малко, около 2 години, следете за симптоми на аутизъм. Аутизмът е спектър, не се заключава в Да/Не. Децата с аутизъм живеят в собствена невидима черупка. Странични стимули, като шумове, опити за контакт и подобни, обикновено не привличат вниманието им. Те често правят движения, които на пръв поглед изглеждат „симпатични“ – размахват ръцете си като птици, които пърхат с криле, люлеят тялото си напред назад. Децата със симптоми на аутизъм избягват контакт с очи, и оставени сами, могат да си играят с една и съща играчка много дълго време. Обикновено вниманието им е привлечено от неща, които се въртят (например вентилатори). Една от трудните ситуации за деца със симптоми на аутизъм е тази с много източници на звук – увеселителен парк, мол, голям магазин, летище, защото не могат да преработват такава стимулация. Подобен ефект може да има силно осветление.
Когато детето е в предучилищна или първи клас, следете за симптоми на разстройство на вниманието и хиперактивност. Децата с такива симтоми не могат да съсредоточават вниманието си за дълго и се затрудняват да преминават от една задача на друга. Хиперактивността е по-видима обикновено при момчетата. Когато не могат да следят учебния процес, те не стоят на едно място, говорят, вдигат шум. Момичетата обикновено блуждаят в същото положение, затова и при тях проблемът не е толкова видим. Общият симптом за тези деца е импулсивност.
Също в първите училищни години следете за симптоми на интелектуална недостатъчност. Тя представлява коефициент на интелигентност под 70. Тук не става дума за интернет тестове, които претендират, че мерят интелигентност, а за сериозни научни тестове, които се администрират само от обучени специалисти. Мнозинството хора попадат между 90 и 110. Много ниската интелигентност се вижда лесно. Тази, която изисква повече внимание е между 60 и 70. Привидно тези деца не се отличават от връстниците си, освен ако нямат например синдром на Даун. Децата с ниска интелигентност имат затруднения в училище, не научават лесно. Децата с ниска интелигентност са наивни (и остават такива), лесни са за убеждаване, затова са уязвими откъм хора с недобри намерения. Другият важен симптом е, че те се затрудняват с абстрактно мислене, не разбират шеги или сарказъм. Когато са по-малки, тези симптоми са трудно забележими, но те продължават да присъстват у тези хора и като по-възрастни.
Много високата интелигентност също може да е проблемна. Децата с коефициент на интелигентност над 140-145 обикновено скучаят в училище и могат да се забъркат в проблемни ситуации по тази причина. Възможни са и проблеми в отношенията с другите, заради разликите в интелигентността и липсата на общи интереси.
Ако детето ви е описвано често като „срамежливо“ или „стеснително“, следете за симптоми на тревожност/безпокойство. Тези деца имат натрапливи мисли за негативни събития, които биха могли да се случат. Безпокойството се разпознава лесно в телесните процеси на детето – потене (когато не е топло), потни длани, учестено и плитко дишане, барабанене с пръсти, и подобни. Това са децата, които се притесняват ужасно преди изпит или дори контролно например. Безпокойството е привидно безобидно, но оставено без намеса от специалист, може да се влоши. Други разстройства, като обсесивно-компулсивно и паник атаки, са подплатени с тревожност.
Поведението на децата е честа тема на тревоги, споделена от родителите. Понякога е трудно да се отличи кое поведение е просто проблемно, кое е патологично. В детска възраст има две основни разстройства, свързани с поведението, за които трябва да се следи. Едното е опозиционно предизвикателното разстройство, при което децата са лесно раздразнителни и гневни, и спорят с родители, учители, държат се предизвикателно и не следват инструкции лесно. Тези деца са отмъстителни и обвиняват други за собствените си грешки. Намесата на специалист е особено важна, защото това разстройство обикновено прераства в по-сериозни проблеми по-късно. Другото разстройство, свързано с поведение, е експлозивно разстройство. При него децата имат гневни изблици, агресивни са, нагрубяват с думи, или реагират интензивно при безобидни ситуации. Тези деца са описвани като „раздразнителни“.
Детската депресия е много сериозен проблем. Децата с депресия казват често „тъжен съм и не знам защо“. Те се събуждат сутрин уморени и нямат желание за нищо. Нещата, които са им носили удоволствие преди, вече нямат такъв ефект. Тези деца се изолират, приемат всичко лично и лесно генерализират негативни мисли. „Х ме обиди, никой не ме харесва“. Колкото по-сериозна е депресията, толкова по-ниско е самочувствието на детето.
Близко до депресията е биполярното разстройство. То рядко се вижда у децата, но по-често се среща при тийнейджърите. Най-лесният начин да се опише е като влакче на ужасите на настроението. Днес се чувствате на върха на света, говорите с патос, спите малко, започвате куп нови неща, имате много енергия. Изведнъж еуфорията се заменя с депресия. Колкото неприятно е изживяването за този, който страда от биполярно разстройство, толкова и за хората около него. Ако имате биполярно разстройство в семейството, вероятността следващото поколение да го наследи е значителна.
На 18-20 годишна възраст е много важно да се следи за шизофрения. Това е възрастта, в която тя се отключва. Ако родът ви има случаи на шизофрения, вероятността да се пренесе в следващото поколение е голяма. Има три големи групи на симптоми, за които да следите. Налудничавите вярвания/заблуди са типични. Често те са свързани с параноя или мания за величие. При параноята хората вярват, че са преследвани, има заговори срещу тях и често търсят доказателства, не могат да имат доверие на никого. Халюцинациите могат да бъдат под формата на видения и гласове. Гласовете, за съжаление, обикновено са негативни и целят да наранят или унижат, особено опасно е, когато са командни и директно изискват от пациента да се нарани или самоубие, или пък да нарани другиго. Виденията също са трудно и стресиращо преживяване.

Самодиагнозата не е добра идея! Ако имате подозрения, потърсете психолог или психиатър!

Още от Люси:

Родителите нарциси

Аутизмът не е присъда

Трудни деца или трудни диагнози

Автор: Мария Пеева

„Да забелваме или не“ е тема, която постоянно се дискутира в бебешките форуми. Наскоро в един от тях мама зададе следния въпрос:

Моля, препоръчайте ми лекар за забелване на пишле. Благодаря предварително.

Както обикновено, майките веднага се разделихме на два лагера. Едните твърдо "против", другите твърдо "за". Вторите са късметлийките, които са приложили забелване и не са имали проблеми. Първите, сред които бях и аз, споделихме статии и мнения на лекари. Копирам моя отговор.

Не е препоръчително да се забелва. Може да прочетете тази статия на професор Бранков, който е НАЙ-ДОБРИЯТ СПЕЦИАЛИСТ ПО ДЕТСКА ХИРУРГИЯ в България. Цитирам: Насилственото забелване в бебешка възраст води до травма на кожата, нарушение на нормалното клетъчно срастване, увреждане на сетивните нерви на гланса, гъбично или бактериално възпаление (баланит) и деформация на кожата (склерозит). При това възниква нарушаване на нормалната лигавица и настъпват склеротични деформации и хронично възпаление, което води до вторични рецидивиращи слепвания. Подобна процеси се наблюдават и при проходили деца, които все още стоят с памперси (амониев дерматит).

След няколко дни майката пусна следното съобщение в темата.

А сега да ви споделя какво се случи: Изплаших се, по-точно наплашиха ме, педита, роднини, близки, познати. Размахваха ми пръст заканително как може да го оставя така и аз склоних. Заведох го да го забелят. Първо мислих да е Миленков, но след коментарите за него се отказах и избрах Хирургии. Незнам как се казваше лекаря, блокирах просто в онзи момент. Направих го с идеята, че ще се случи нещо добро. Уви, както каза една мама по-горе настъпи Ада. В буквалния смисъл. Получихме възпаление. Въпреки лидокаина и крема с който мажех. Поду се страшно, детето отказваше да уринира, от това получи силни болки в корема. Члена му стана огромен, едва успявах да му направя промивка със смрадлика, ревеше неистово и сам не искаше да си го докосне. Наложи се една вечер да го заведа отново в Хирургии в спешното обаче. Казаха ми, че щом е забелван три-четири дни ще е така. Положението обаче се влошаваше. През това време, той съвсем престана да пишка, не осъзнато, а се изпускаше в гащите и после следваше истеричен рев. (Без памперс сме от август, миналата година, малко преди да навърши две, т.е. сега е немислимо да сложа.) Наложи се повторно да посетим спешното и там един много мил лекар, ни обясни, че ще извика колега от детска хирургия, защото не му харесва и е вероятно да се наложи обрязване. Миг преди да припадна от притеснение ми обясниха, че не сме единичен случай и понякога настъпват усложнения. Другият лекар погледна и назначи някакъв антибиотик, отделно и някаква инжекция му сложиха, стояхме там до малките часове, но слава богу избегнахме обрязването (поне за сега). Все още имаме проблем с пишкането и стискането. Може би отново ще се учим от начало. И естествено не ми дава да го забелвам и правя промивки. И тъй като въобще не мога да го убедя да го забелим, очаквам да залепне отново. Кожичката се цепва много отгоре и сега стои като клъцната. Ако трябва да обобщя всичко до момента адски неприятно нещо. Откровено казано съжалявам, че си причинихме всичко това. Не съм сигурна, че имаше смисъл този кошмар, които още реално не е свършил.

Ужасно съжалявам, че е преживяла всичко това и споделям историята й с вас, не за да злорадствам или да натяквам, че съветите ни са били основателни. Вярвам, че детето ще забрави, детската психика сякаш се възстановява по-бързо. Но тя няма да го забрави и съм убедена, че занапред твърдо ще е враг на забелването. Но въпреки горчивия опит на много майки като нея (самата аз съм била свидетел на тежките последици от забелване при познато дете), все пак много други майки ще продължават с тази практика, само и единствено защото са я правили нашите майки и баби. Радвам се, че аз устоях на натиска на роднините преди време и никой от момчетата ми не е минал през тази неприятна процедура. На майките, които все още се колебаят, ще кажа само едно. Ако детето ви беше момиченце, щяхте ли да му отстраните девствената ципа? Защото това, което смятате да направите с момченцето си е същото. Не бихте, нали? Въпросът ми ви изпълва с негодувание. А знаете ли, че има държави по света, където и това се практикува – обрязват и момиченца. Само защото така са правили техните баби и майки. Помислете дали е редно да се следват сляпо практики и ритуали, които освен че са болезнени за вашето съкровище, могат да са и опасни за здравето му. Погледнете тялото на вашето детенце. То е съвършено, защото природата го е създала такова. Няма нужда от хирургична намеса, човъркане, дърпане и бърникане, за да стане по-здраво и по-хубаво. Всичко, което искате да му причините сега, ще се случи съвсем нормално и безболезнено, когато му дойде времето. Ако пишлето трябваше да се забелва на тази възраст, то щеше да се роди без кожичка. Доверете се не на мен, не на препатилите майки, нито дори на лекарите-специалисти като доктор Бранков. Просто се доверете на природата. Вашето дете е прекрасно, здраво и всичко си му е на мястото. Нека си остане такова.

Прочетохте ли Закаляването през първата година?

Преведох за вас следният текст от блога Violent Metaphors на професор Дженифър Раф, изтъкнат учен в областта на антропологичната биология, генетиката, еволюционната антропология и молекулярната биология.

 В светлината на скорошните епидемии от варицела и други болести, предотвратими с ваксини, и отказът на антиваксърите да признаят този проблем, реших, че е крайно време за тази публикация.

 Скъпи родители,

Вас ви лъжат. Хората, които твърдят, че защитават интересите на вашите деца, всъщност излагат живота и здравето им на риск.

Казват, че морбили не е смъртоносно заболяване.

Но то е.

Казват, че варицелата не е кой знае какво. Но тя може да бъде.

Казват, че грипът не е опасен. Но той е.

Казват, че не е толкова страшно децата да се разболеят от коклюш. Но всъщност е.

Казват, че ваксините не са толкова ефективни в превенцията на болестите. Но животът на 3 милиона деца бива спасен всяка година чрез ваксинация, а 2 милиона умират от заболявания, предотвратими чрез ваксиниране ежегодно.

Казват, че „природната инфекция“ е по-добра от ваксината. Но грешат.

Казват, че ваксините не са стриктно проверени за безопасност. Но ваксините биват подложени на много повече тестове от всяко друго лекарство. Това проучване например показва безопасността и ефективността на пневмококовата ваксина при над 37 868 деца.

Казват, че лекарите не признават, че ваксините имат странични ефекти. Но страничните ефекти са добре известни и, освен в много редки случаи, – съвсем незначителни.

Казват, че ваксината за МПР (морбили, паротит, рубеола) причинява аутизъм. Но това не е вярно. (Въпросът дали ваксините причиняват аутизъм постоянно е обект на изследвания и всички те доказват, че ваксините нямат такъв ефект.)

Казват, че тимерозалът във ваксините причинява аутизъм. (Тимерозал е консервант, съдържащ живак, бел.пр.) Но това не е вярно и освен това след 2001 г. в повечето ваксини тимерозал не се използва.

Казват, че алуминият във ваксините (адювант, компонент на ваксината, който засилва имунната реакция на тялото) е вреден за децата. Но децата консумират повече алуминий с кърмата отколкото поемат от ваксините. За да навреди, нивото на алуминий трябва да е далеч по-голямо.

Казват, че Системата за Проследяване на Страничните Ефекти от Ваксините (Vaccine Adverse Events Reporting System) доказва, че те са опасни. Но не е така.

Казват, че имунизационният календар е прекалено натоварващ за детската имунна система. Но той не е.

Казват, че ако децата на другите хора са ваксинирани, няма нужда да ваксинират своето.

Това е най-възмутителният аргумент, който съм чувала. Първо, ваксините не винаги са сто процента ефективни, така че е възможно дори ваксинирано дете да се зарази, ако е в контакт с болестта. Нещо повече, има хора, които не могат да бъдат ваксинирани, защото имат имунен дефицит, или са алергични към определен компонент. Тези хора разчитат на тъй наречения стаден имунитет да ги предпази. Хората, които отказват да ваксинират децата си срещу заразните болести излагат на риск не само собствените си деца, но и чуждите.

Казват, че „природните“, „алтернативни“ лечения са по-добри от научно-обоснованите медикаменти. Но те не са.

Истината е, че ваксините са едно от най-големите постижения в интерес на общественото здраве и едно от най-важните неща, които можете да направите, за да предпазите детето си.

Знам каква реакция ще получа от страна на антиваксърите. Тъй като не могат да спорят със солидните научни факти в подкрепа на ваксините, те ще твърдят, че работя за Големите фармацевтични компании (което не е истина и никога не съм работила за тях.) Ще кажат, че не съм учен (а аз съм). И ще кажат, че съм „Агент 666“ (което не знам точно какво е, но съм убедена, че не съм).

Никое от тези обвинения не е истина, но така реагират антиваксърите, защото нямат реални факти, които да подкрепят каузата им. Някъде дълбоко в душата си те го осъзнават и се опасяват, че ще бъдат разкрити, затова нападат вестителя, а не вестта.

Защо ви лъжат? Някои го правят за лична изгода, за да продадат алтернативните си лекарства, след като ви наплашат с традиционната медицина. Убедена съм, че много антиваксъри имат искрени добри намерения и вярват, че ваксините са наистина вредни. Но както един астрофизик каза наскоро: „Хубавото на науката е, че казва истината, независимо дали вярвате в нея или не.“ В случая с антиваксърите, това не е успокоително. Добрите им намерения няма да спрат микробите да се развиват и да вредят на хората, а посланието им, че ваксините са вредни има фатални последици. В САЩ има вече няколко епидемии от заболявания, предотвратими с ваксини, заради неваксинираните деца.

Само в едно отношение ще отправя към вас същото послание като антиваксърите:

ОБРАЗОВАЙТЕ СЕ.

Но докато те имат предвид: „Четете уебсайтовете, които подкрепят нашата позиция“, аз ви предлагам да проучите какво твърди научната общност. Научете как работи имунната система. Прочетете историята на заболяванията преди ваксините, говорете с възрастни хора, които са израсли по времето, когато полиомиелитът, морбили и другите вируси не са могли да бъдат предотвратени. Прочетете как се разработват ваксините и как работят. Прочетете за Андрю Уейкфийлд и как докладът му за връзката между ваксината МПР и аутизмът бе оттеглен и той изгуби лекарските си права. Прочетете многобройните, мащабни проучвания на връзката между аутизма и ваксините… които не са открили нищо подобно. (А можете да прочетете и проучването на действителната причина или причини на аутизма, на което антиваксърите не помагат особено).

Може би ви се струва доста работа, а научните доклади са трудни за четене. Но прочитът на научни статии е умение, което можете да овладеете. Ето един чудесен източник как да оценяте медицинската информация по интернет, а освен това написах и инструкция за хора, което не са учени как да четат и разбират научна литература. Дължите на децата си, на себе си да проучите задълбочено този въпрос. Не разчитайте на някой непознат по интернет да ви каже какво да правите. (Дори и на мен!). Прочетете научните изследвания, за които съм дала линкове и говорете с педиатъра си. Въпреки всичко, което твърдят антиваксърите, няма защо да се страхувате от ваксините. По-скоро трябва да се страхувате от това, което ще се случи без тях.

Статията на професор Раф е от 2014 г., но наскоро отново беше пусната в IFLS със статус: „Най-важната статия, която някога сме публикували, моля прочетете“.

Автор: Мария Пеева

Вашето бебе навършва година и започва да открива света. И вие го откривате отново – през неговите очи. Вече е крайно време да обезопасите всички стаи, до които детето има достъп, защото ако му позволите, то ще се опита да „включи“ молив в контакта, да нахрани кучето с боя за обувки, да опита препарата за миене на под и да изпере котката в пералнята. Това е периодът на най-интензивно развитие на всички умения. С всеки ден детето ще ви изненадва с новите си способности. Както казах и в предишната публикация за развитието на детето до годинка – не сравнявайте детето с негови връстници, особено ако това ви напряга, и избягвайте общуването с „приятелки“, които не пропускат да изтъкнат колко повече неща може тяхното дете.

Някои малчугани прохождат по-рано, но проговарят по-късно и обратното. Моите лични наблюдения с четири поколения деца и техните приятелчета показват, че момиченцата сякаш се развиват по-бързо от момченцата, но това е само предположение, а не утвърден факт. Нека детето ви се развива със собствения си темп, с вашето насърчение, но без да упражнявате натиск върху него. Таблицата е ориентировъчна и целта й е най-вече да успокои тревогите на майките, на които често им се струва, че връстниците на детето го изпреварват. Някои деца още на две казват „Бича мама“, а други ще го направят чак на три. Мога да ви обещая само едно. Независимо дали хлапенцето ви е на две, или на три, когато го чуете за първи път, ще се разплачете от щастие. Затова вместо да се измъчвате от тревоги за развитието на детето си, просто му се радвайте. Ето и обещаната таблица.

Ако имате каквито и да е притеснения, обърнете се към педиатъра си да ви препоръча специалист. В случай че действително има проблем в развитието на детето, колкото по-рано се диагностицира, толкова по-големи са шансовете за подобрение. 

Ето и още няколко важни теми за малкото дете, които ви препоръчвам: 

Детето не яде? 7 съвета за родителите на злояди деца 

Активно или хиперактивно?

Препоръките на д-р Масларски

5 детски състояния, които изискват незабавна медицинска помощ

Ранна диагностика на психични проблеми 

Скъпи родители, лъжат ви - за ваксините