Главен редактор
Защо им е на децата да изучават изкуства?
Но, разбира се, даже съвсем не им е необходимо, а скоро няма да има и къде. Досега една добра възможност бяха училищата с разширено изучаване на изкуства. Според новия закон за образованието обаче, тези училища вече нямат право да провеждат приемни изпити по хореография, пеене и рисуване в първи, пети и осми клас. Това означава, че в тях няма да учат деца, които имат изявени таланти, а такива, които просто живеят в района (според един от основните критерии за прием). Много коментиран аргумент за премахване на изпитите за кандидатстване беше, че така децата се натоварвали излишно и много се стресирали. Дали един изпит по танци, пеене или рисуване е по-стресиращ от матури в четвърти клас?
Какво ще се случи с децата, които все пак искат да пеят, танцуват и рисуват? Ще се запишат в съответното квартално училище и ще учат наред с всички останали.
Ясно е, че музика, спорт и рисуване се учат като общообразователни предмети. Но защо е нужно една работеща система, която откроява децата с таланти и интереси и им дава възможност да ги развиват, да бъде ликвидирана ей така, с един подпис на нечие бюро. Не ми е ясна логиката на подобни действия. Да, остават много прекрасни школи и допълнителни занимания по изкуства извън училище, в които можем да запишем детето си. Но те са платени и далеч не всеки може да си ги позволи. А дори да са му по джоба, това би означавало един родител да не работи, за да може да отдели време и да води детето напред-назад.
Само унифицирани деца с потъпкани таланти, изучени по калъп ли са необходими на обществото ни? Такива училища даваха шанс на абсолютно всяко българско дете, дори и родителите му да нямат финансова възможност, да развива артистичните си заложби. Но явно при нас „артист държава не храни“.
Училищата с разширено изучаване на изкуства в страната са 25 и в тях учат над 10 000 деца. Те се обучават по стандартната общообразователна програма и в никакъв случай не са ощетени за сметка на часовете по изкуства. Специалните занимания са в допълнителни часове, което всъщност е много добър начин детето да се обучава и да развива таланта си на едно и също място, сред връстници, които имат същите интереси.
Притеснени родители и учители вече организират подписки в подкрепа на училищата си. На 8 февруари те ще протестират пред сградата на образователното министерство.
Сред застрашените е и 144 СУ „Народни будители“ в София. Тия дни директорката му Величка Николова сподели огорчението си във фейсбук:
„Пиша и плача, защото днес за пореден път бях обидена от невъзможността да защитя профилите и разширеното изучаване на изкуствата в малкото училища, които го реализират с много любов и професионализъм. Може би само в България българския фолклор е в забрана и невъзможност да се преподава в училище. Просто нямам думи, огорчена съм и ми се струва, че се боря с вятърни мелници, доказвайки, че нашето училище е уникално и за него трябва да се полагат специални грижи от държавата. Някои хора ми предлагат да кандидатствам за иновативно училище, та ние 20 години сме иновативни!“
Директорката моли тези, които подкрепят училището да се включат в подписката, която ще продължи и на 8 февруари пред МОН. Защото децата, които обичат изкуството, трябва да имат възможност да се развиват, дори ако родителите им нямат средства за частни школи и уроци.
Ако има сред вас родители на деца от такива училища или техни възпитаници, ще е полезно да чуем мнението ви за това, което се случва.
Има развитие по случая. Получихме следната информация от учителка.
След среща на директорката на 144 СУ г-жа Николова, днес в МОН, министерството ни помоли за един месец отсрочка на протеста, тъй като нямат техническо време да обсъдят и променят наредбите. Новата дата на протеста е 08.03.
Преди няколко дни полицията залови крадла, която открадна парите, събрани за помощи на малкия Любчо от Бургас.
Възмутителна история – да задигнеш парите на болно детенце.
Интересно ми е обаче кой ще се погрижи да върне парите на един друг Любчо, който също се нуждае от помощ.
Малко са хората, които не са чували историята му.
Месец преди да се роди, шофьор блъска майка му и баща му на пешеходна пътека. Успяват да извадят бебето от жената, която умира, но то се ражда с множество увреждания. След време си отива и баща му, който така и не се събужда от комата. За малкото момченце грижите поемат родителите на майката. С годините детето претърпява множество операции, но се бори, работи с рехабилитаторите си ежедневно, учи с частен учител, за да не изостава от връстниците си. И ако до момента успява, причината е само една – баба му Санка Христова. Жената е прозряла простата истина – не оказваш ли натиск на институциите – не съществуваш. Сега тя е започнала нова битка – за правото на внучето си да получава предвидените в Закона за държавния бюджет 930 лева месечни помощи. Защо трябва да се бори за нещо, което й се полага? Защото законът не е предвидил частен случай като нейния – тя не е родител, осиновител или приемен родител на Любчо, а негов попечител.
В разговор Санка споделя, че никога не й е минавало през ум да осиновява внучето си: „Той си има майка, макар и починала, тя нито го е изоставила по своя воля, нито се е отказала от него“. Така жената пази паметта на дъщеря си неосквернена. Признава, че социалните служители, с които е разговаряла за проблема с месечните помощи са били отзивчиви и са предложили вариант – да получава помощите като приемен родител, което обаче изисква време за подготовка на документите. Дано Любчо получи помощите си със задна дата. Иначе ще е крещяща несправедливост.
За Санка остават обидата и огорчението, че за пореден път трябва да води битки, които в нормална държава щяха да й бъдат спестени. Жената признава, че вече е уморена от всичко, което е трябвало да преживее през годините, въпреки че не губи кураж. Вярно е, че обгрижването на внучето й става все по-трудно с порастването, но има много сериозен мотив да не се предава – момчето, което обича, така както щяха да го обичат родителите, които много са го искали.
Това се случва, когато се правят закони кампанийно. Така може да се окаже, че според Закона за семейните помощи за деца имаш право на помощи, а според Закона за държавния бюджет – нямаш. Нищо ново, нищо изненадващо, като се има предвид, че и двата бяха подготвени на бърза ръка и без много обмисляне. И тъй като тук полицията няма как да се намеси и да арестува виновния, много молим отговорните лица и служби да се самосезират и да направят нужното, за да върнат парите, които се полагат на едно дете, вече достатъчно ограбено от съдбата.
Автор Янка Петкова
Фотограф: Красимира Василева
... и други брачни съвети към жените през 19 век
В днешно време тези „съвети“ изглеждат абсурдно, но някои гурута на блондинките от 21-и век, много умело ги използват, в „тренинги“ на тема: „Как да спечелим и задържим състоятелния мъж“. Оказва се, че някои от тях все още не са загубили актуалност.
Препоръките, които могат да се открият в дамската „литература“ от онова време, са били предназначени единствено за аристократките. От само себе си се разбира, че жените от простолюдието са били още по-обезправени. В своите „Писма до младите дами“, издадени през 1824 година, англичанката Елизабет Ланфеар препоръчва:
Винаги казвай „да“!
Кажи „да“ на първото предложение за женитба. Това е за предпочитане, пред перспективата да останеш стара мома за посмешище на всички.
Знай цената си!
Никога не приемай брак, който е под нивото на общественото ти положение, иначе ще бъдеш отлъчена от средата си. Мъжът може да бъде само по-богат или високопоставен от теб, но в никакъв случай по-низш или беден.
Предупреди го за своите „странности“
Дори през прогресивната 1918 година, в книгата „Женственост и брак“, на девойките било препоръчвано отрано да предупреждават мъжа си, ако изповядват някаква суфражистка „ерес“: „Ако искате да съхраните някакви права върху тялото и имуществото си в брака, предупредете мъжа за възгледите си отрано, за да знае за кого се жени, и за да може навреме да премисли.“
Никога не се оплаквайте от мъжа си!
Винаги демонстрирайте приветливо отношение към мъжа, каквито и несъвършенства да има. Все някога ще го оцени.
Той винаги е прав!
В брака жената трябва да жертва правото си на глас, в името на хармоничните отношения.
Козметиката развращава
Разкрасителни средства използват само от проститутките. За семейните жени това е непристойно.
Изглеждай добре, но не прекалено!
Мъжът не трябва да се губи на фона на разкошно облечената си жена.
Хранене и секс са по разписание
През 1861 година английският лекар д-р Джеймс Аштън изнасял лекции за семейния живот, в които препоръчвал въздържание от хранене един час преди секс или половин час след него. Изобщо храненето и сексуалните занимания трябвало да стават по разписание, иначе не е здравословно.
Правилната поза
Същият прочут специалист дава умопомрачителни съвети и относно позата, в която е пристойно жената да прави секс. Говори за класическата позиция естествено. Всъщност дамите дори не бивало да правят секс в активния смисъл на понятието, а да предоставят тялото си за извършване на сексуална дейност. Ако, не дай Боже, вземат инициативата, а ще бъдат сметнати за разпуснати.
Мъжът може да прави каквото си иска
Тереза О` Нийл, в своите „викториански проповеди“ твърди: „Допустимо е мъжете да „пробват“ различни момичета, преди да се спрат на тази, която ще има честта да им роди 7 деца.“
Закономерно възниква въпросът какво се случва с девойките, които са били предмет на мъжките „проби“, но затова ценният викториански източник не дава подробности.
По материали от littlethings.com
Актрисата Силвия Петкова неотдавна роди момченце. Тя и приятелят й македонският режисьор Зоран Петровски вече си имат Сива. Името предложил бащата. Силвия казва, че то има много значения в различните култури и религии, но „със сигурност няма общо със сивото и не е балканско“. Отглеждат гражданин на света. Звездата от филма "Лов на дребни хищници" е част от трупата на театър „София“, снима в наши и чужди кинопродукции. Познаваме я и като учителката Димитрова от „Революция Z“ и психологът Танева в „Под прикритие“. Сега се наслаждава на майчинството и …няма търпение да заиграе отново.
Здравей, майко! Какво е чувството, когато чуеш тази дума?
Интересно и вълнуващо е, но предполагам, когато го чуя от детенцето си ще бъде върховно!!! Засега все още чакам първата усмивка, толкова е малък Сива. Но знам, че ме очакват още много сълзи от щастие!
Ти си Рак - възможно най-семейната зодия. Как се научи да живееш с още някого?
Все още се уча. По-скоро се уча да не съм обсебваща, защото сега, когато живея с Мъжа на живота си, съм се вторачила в него и съм пренебрегнала себе си, хобитата си, интересите си... всичко . По цял ден седя и се взирам в партньора си и съм като малко кутре скимтящо за внимание и любов. Получавам ги в изобилие, но си давам сметка, че центъра на Вселената ми са Мъжа и Детето ми.
Защо точно този мъж стана татко на момченцето ти?
Това не е като да идеш в магазина и да посочиш - това избирам. Не знам как да опиша с думи подсъзнателното. Идва момент, когато срещаш някого, отношението ви към любовта е едно и също, мечтата за здраво семейство е еднаква, възхищението един от друг е голямо, нежните усмивки и взирането един в друг са безкрайни, изчезва страхът „да не направите белята". Замества го желание да си отдадете сърцата на плода на любовта си! Аз поне така се чувствах, продължавам и ще продължавам да се чувствам! Когато сродната душа се появи и сте готови един за друг, ти просто знаеш и нямаш никакви съмнения! Благодарна съм!
Четох, че не сте поискали да узнаете пола на бебето. Имаше ли все пак усещането, че ще е момченце?
Искахме да не обременяваме малката душичка с очаквания и излишни орисии. Да си расте просто обичано в корема и после навън с нас. Минахме и през двете усещания. На финала имахме само женско име и разчетохме в това някакъв знак, че ще е момиче, но ни се роди здраво, надарено и прекрасно момче. Пу, Пу …
С какво ще запомниш раждането на сина си? Таткото беше ли до теб?
Беше до мен през цялото време и стисках силно ръката му. Ще запомня всяка секунда от този дълъг, емоционален ден - Игнажден 2016.
Обикновено младите майки прекарват първите дни в съзерцание на съвършенството, което са родили. Как е при теб?
Така е и при мен. И още куп други неща.
Когато се появи детето, животът на двойката неусетно се променя, случва ли се нещо подобно и с вас?
Ами все сме си ние, няма грандиозни промени, държим се здраво един за друг, радваме се страшно много на плода на обичта си и някак преминаваме през бушуващите в мен хормони. Те са основната промяна всъщност.
Казваш, че с приятелят ти сте си стиснали ръцете за 8 деца. Сега, след като вече мина първото раждане, все още ли стоиш зад тази цифра или ще преговаряш за намаляването й?
Все още искаме и двамата! Единствено между първото и второто ми се ще да има по-голяма разлика, за да се насладя изцяло на бебето, на първите стъпки и думи, а не да тичам с огромния корем, или с бебе на гърдата, след току-що проходилото си първо дете. Искам да усетя и преживея съзнателно всичко, без да мисля и да се тревожа за повече от нужните неща. След няколко години, ако Бог е рекъл, ги почваме останалите 7.
Какво по грижите за бебето най-много те вълнува в момента? Какъв въпрос би задала в някоя майчинска група?
Не чета и не членувам в такива групи. Твърде фанатични на тази тема жени има. Аз се водя единствено по детенцето си и по интуицията си, не робувам на никакви правила.
Играеш всякакви типажи – от Пипи Дългото чорапче до психоложката от ГДБОП Танева. Крадеш ли по нещо от всяка роля? Нещо, което би ти било полезно като родител?
По-скоро персонажите, които идват при мен, крадат от моя живот и мисля, че родителството ще е полезно за бъдещите ми роли. Защото артистът вади своята емоционална памет и душа на показ, не е обратното. Предстои ми да разбера.
За колко време смяташ да се посветиш само на майчинството? Ще си дадеш ли почивка?
Готова съм да продължа с работата, дори нямам търпение вече. Твърде дълго си почивах по време на бременността и правенето на нищо определено не е за мен. Готова съм за следващата роля!
Какво научи за сина си за малкото време откакто е с вас?
Той е много изразителен, всичко е изписано на лицето му. Изглежда много мъдър, чувствителен и нежен.
Определението на една току-що родена майка за майчинството?
Отдаденост.
Интервюто взе Янка Петкова.
Много харесахме Лора! Тя всъщност е за харесване, но разглеждайки блога й, установихме, че и стилът й е „нашият“. Публикациите са интересни, предложенията й към дамите – аргументирани. Най-любими са ни визиите й като бременна – вярно е всичко, което пишат за особената аура на жената в това състояние. Tрябваше веднага да се досетим, че е от Пловдив. Така всичко си дойде на мястото. Представяме ви Лора Вълчева – моден блогър, очарователна дама и ентусиазирана млада майка.
Аз съм Лора, занимавам се с графичен дизайн, photo editing и content writing. Обичам модата и фотографията и съчетавам тези две неща в блога си Empurple.eu. В него лека-полека започват да се прокрадват и разни бебешки статии, защото от три месеца съм мама на една малка сладуранка на име Касиди.
Започваш, точка!
Мисля, че беше в началото на 2014-та. Имах желание да си направя блог, но ми беше трудно да се реша. Не вярвах да се получи хубаво, притеснявах се да не се изложа. Тогава се намеси мъжът ми, който се бори усилено срещу моята нерешителност и каза: „Започваш, точка!“. Името си го избрах, търсейки благозвучна кратка думичка, която да е свързана с цветове. Когато я написах, докато нахвърлях идеи, разбрах, че това е името на моя блог.
Блогът – прозорец към хората.
Запознах се с много хубави хора, наистина! По модни и козметични събития срещнах съблогърки, от които струят енергия, позитивност, сърдечност и креативност. Сигурна съм, че ако живеех в София, с много от тях щяхме да станем добри приятелки. Блогът ме научи да съм по-отворена към хората и към новото, направи ме по-уверена и малко по-отговорна. Знаейки, че ме „следят“ хора и може би ме вземат за пример, осъзнах, че искам да търся по-доброто си „Аз“ ежедневно. Макар да звучи пресилено, блогът ме направи и по-добър човек.
Небрежна, но женствена
Неведнъж съм споменавала, че не си въобразявам, че имам нестандартен стил или особено отличаващ се такъв. Харесвам баланса в почти всичко и тази ми черта се отразява и в стила ми. Обичам облеклото ми да съдържа равно количество спортни и елегантни елементи и така да създам една небрежна, но женствена визия. Допадат ми класически дрехи като дънки, черно сако, бяла риза, и търся начини да ги комбинирам както в по-семпли, така и в по-раздвижени и интересни облекла.
Модни идеи в реална градска среда
Не съм мислила как съм си изградила стила. Предполагам, че с времето много неща са ми повлияли. Със сигурност част от това са тенденциите и модните блогъри, които следя. Все по-рядко преглеждам ревютата на големите дизайнери и модни брандове. Напоследък предпочитам да се вдъхновявам от модни идеи, които са представени в реална градска среда, защото ги чувствам по-близки до себе си и по-непринудени. Това за мен е основния чар на блогването.
„Ограниченията“ на бременността
Беше ми много трудно да се обличам както искам. Въпреки това успях да намеря няколко рокли и полички, с които се чувствах наистина добре. Не пазарувах много дрехи по време на бременността ми, но ако питате мъжа ми, вероятно ще каже, че всяка седмица съм си купувала нови. Не му вярвайте!
Актуалната визия
В тази люта зима съм почти всеки ден с парка с пухена качулка, топли обувки тип Timberland-ки и винаги меки пуловерчета. Но като цяло промяната в стила ми, имайки предвид бебчето, е единствено в обувките. Напоследък нямам желание да нося обувки с висок ток, просто не искам да си го причинявам. Дори без детето излязох няколко пъти на токчета и си мислех : „Уморена съм за това.“.
Стилът на Касиди
Избирам памучни дрешки с нежни цветове, понякога и малко по-цветни и игриви. Израства ги толкова бързо, че някои съм й обличала само по веднъж. В момента стилът, който тя предпочита е винаги да бъде с чисти дрехи, а това всъщност никак не е лесно.
За младата майка най-важен е комфортът
Разбира се, комфортът е на първо място. Малко ли са ни грижите около бебчето, че и облеклото да ни е неудобно? С детенце времето ни намалява значително и маникюр, прическа, грим се превръщат в екстри, за които не можем да отделим минутки. Това, според мен, е една от причините, много млади майки да се чувстват обезличени, посвещавайки времето си изцяло на детето и губейки дори възможността да се почувстват красиви и женствени. Затова съветът ми за гардероба на една млада майка е да залага на интересни дрехи и цветни аксесоари, които да компенсират семпло вързаната коса например. Ако още не сте свалили качените при бременността килограми, изберете черни и сиви дрехи и компенсирайте жаждата за цвят с красива ярка чанта.
Аз не помня, защото я видях за пръв път в родилната зала. Но акушерката, която ви представям, определено няма да забравя. Мога да разбера всички жени, които са й се доверили. Говори спокойно, компетентно и убедено. Всичко казано е проверено в 40-те години работа зад гърба й. До Благовеста Костова стигнах, чрез една препоръка. Казаха ми: „Тя е една от най-добрите акушерки в страната, да не кажем най-добрата!“ Така като ти кажат, тутакси ти включват журналистическия радар. Веднага я открих във… фейсбук, след телефонен разговор станахме даже „приятелки“ в мрежата. Горда съм с това приятелство! Не е ежедневие да срещнеш влюбен в работата си човек и да го разпитваш на воля по тънкостите на професията. Но пък този разговор стана добър повод да отбележим Деня на родилната помощ както му прилича. В него имаше и горчивина, и тревога, но и надежда, че професията на акушерката ще получи признанието, което заслужава.
Благовеста Костова: „Акушерките липсват на жените.“
Акушерка съм от 40 години. Първата година работих в село Равногор, където падаше много дълбок сняг и лекар нямаше. Така че първите ми раждания минаха там, или в линейката, или пред родилното в Пещера. Това беше сериозна школа за мен, малко страшничко, но неоценимо като опит. Работила съм в МБАЛ в Пазарджик и в частната болница „Хигия“ в града. В тях е минал целият ми трудов стаж. В момента се занимавам с училища за бременни и млади майки и работя по проект към община Пазарджик, свързан с майчиното и детско здравеопазване, работя и почасово в акушерски кабинет.
Защо една жена трябва да ражда в присъствието на акушерка, през какви етапи минавате заедно?
Всъщност ние акушерките не сме допуснати до жената по време на нейната бременност, така че контактът ни с нея е основно в родилните зали, гинекологичните и неонатологичните отделения. Когато жената дойде с по-малко разкритие, преминаваме заедно през почти целия първи етап на раждането. Разбира се, и етапа на самото раждане и целия послеродов период. Това е работата на акушерката – в рамките на няколко дни „има достъп“ до майката, което е малко, но все пак колегите максимално се стремят да се приближат до жената, до нейното психофизическо състояние, за да я успокоят и да се чувства комфортно.
Има ли методи, с които раждането може да се облекчи?
Има и това се изучава и в университетите. Това са прийомите на Велвовски-Ламаз, масажите на целия гръб. Практиката показа, че този масаж е изключително благоприятен между контракциите, има релаксиращо действие върху майката и засилва кръвообращението, което пък увеличава кръвотока към матката, това е една доста добра практика. Проблемът е, че акушерките вече са много малко и нямат време винаги да прилагат тези методи, защото са заети с други неща.
Хубавото е, че все повече болници имат избор на акушерка в екипите си за раждане, в три вече има акушерски звена. Такова звено има например в Университетската болница в Пловдив. Така жената може да избере само акушерка, която да ползва тези прийоми – дишането по време на раждане, разхождането, клякането по време на контрации, напъването е много важно, ние вече прилагаме техника със слингове окачени на тавана, с които жената да има опората да напъва качествено в полуклекнало положение. Иновативните практики лека полека влизат в страната. Разбираем е стремежът към модерните методи – болниците са и търговски дружества, а жените са претенциозни и така е редно да бъде.
Планът за раждане е вече масова практика, как в действителност се реализира той?
Често идват майки с план за раждане, но понякога е невъзможно да се извърши всичко, което предвижда той. В някоя ситуация трябва да се избърза, ако например бебето е в лека асфикция или майката кърви малко повече. В други случаи например не може да се изчаква толкова много с клампирането на пъпната връв или с други манипулации, които майката би желала, и първият контакт „бебе-майка“ може да се осъществи малко по-късно. Затова са необходими курсовете за бременни, по време на тях майките се запознават със състоянията, които не са съвместими с плана за раждане.
Как се процедира в такъв случай? Майката идва с плана за раждане, заедно ли го коментирате?
По принцип го коментираме заедно. В 90% от случаите успяваме да го изпълним, в едни малки 5-10% е невъзможно.
Попадали ли сте на куриозни претенции?
Попадала съм, да. Наскоро с колежка коментирахме, че понякога родителите създават проблеми, например с ваксините. Вдигат скандали. Те трябва да са много добре информирани и за ваксинацията, и за неваксинацията. Да вземат самостоятелно решение, но в границите на разумното.
Става модерно и раждането с дула. Има ли акушерки, които са дули?
Много малко акушерки стават дули. Просто нямат време да се занимават с допълнителни дейности. Да си дула не е образование за акушерката.
Дулите трябва да са много добре запознати с това, което могат да правят в наши условия и с това, което не могат. По принцип дули станаха доста интелигентни, четящи жени, но невежи в акушерството. Все пак, акушерката учи четири години и се обучава да разпознава нормалните от патологичните състояния.
Много малко жени ползват дули. В провинцията, а и в болници в София, присъствието на дула е забранено. Тъй като се влиза в конфронтация. Колегите споделят, че не могат да осъществят диалог с жената. Пък и дулите свикнаха да търсят контакт с лекарите, защото лекарите са тези които могат да им позволят да влязат на раждане, не акушерката. Акушерките нямат тези права. Доста са обезправени в България. И при такава колаборация „дула-лекар“ акушерката си върши работата, но по-скоро като обслужващ персонал. Една колежка се оплака наскоро: „Дулата ме гледа, прави ми забележки как слагам абоката?!“, друга разказва: „ Бебето беше много добре, жената също, спряха пулсациите на пъпната вена, но жената не ме „отразява“ като персонал в болницата. Тя се обърна към дулата и каза – „провери тази дали правилно прецени, че са спрели пулсациите“. Акушерката е „тази“. Затова доста колеги са зле настроени към дулите. Друго, което за мен е скандално, е че немедицински лица правят курсове за бременни. Вие не знаете на какви случаи се натъкваме! Това не е позволено никъде по света! Някои от тях дори преглеждат. Законът не го позволява. Професията „дула“ е нерегламентирана в България. Законът ясно и категорично казва, че предписания могат да дават само медицински лица. Това е български феномен. Въпреки че аз бях на първото обучение на дули и знам какво препоръчва Дебра Паскали-Бонаро (сертифициран инструктор за обучение на дули), но не се спазва. Някои от обучаваните у нас жени записаха акушерство, за една или две години, започнаха на правят курсове за бременни и напуснаха акушерството. Дулите имат доста добри приходи, които надвишават в пъти акушерската заплата, но не се облагат с данъци. Според мен, ако една болница реши да допуска дула по време на раждане, трябва да удвои и хонорара на акушерката за това раждане. Трябва да има регламент. Нищо против дулите, но те трябва да си знаят мястото. Има дули, с които е приятно да се работи, казвали са ми колежки, малко са, но трябва да има регламент и строг стандарт.
Мнението ви за домашните раждания?
В някои страни е законно и се прави под наблюдението на акушерка. Вие бихте ли се ангажирала, ако стане легално това у нас?
Трябва да стане легално. Жената трябва да бъде наблюдавана от екипа, който ще води раждането, през цялата бременност. Във Великобритания бременните са наблюдавани в акушерски практики, които правят и домашни раждания, но там такова раждане се регистрира и в болница, и когато настъпи моментът, две акушерки (задължително) отиват на раждането, много добре оборудвани. Самото оборудване е доволно скъпо, те са в постоянен контакт с болницата. Има възможност и да се реагира в случай на спешност.
Такава практика има в цяла Западна Европа. В някои страни процентът на домашните раждания е сравнително висок – в Скандинавските той е между 20-25 %. В Холандия е над 30 %.
Колеги от тези страни споделят обаче, че напоследък този процент е малко понижен. Жените се ориентират към акушерските звена в болниците.
Да присъства или да не присъства таткото на раждането ми е въпросът?
Когато таткото е обучен, както се прави в споменатите вече страни, посещавал е курсове за родители (или акушерката), заедно със съпругата си, може да помогне много. Имала съм раждания с татковци, идвали на курсове с партньорките си, действително помагат. Но все пак присъствието им е желателно по-скоро в първия етап на раждането. Когато жената започне да напъва, и на самото раждане, таткото трябва да прецени дали наистина иска да остане.
Нямала съм особено куриозни случаи и „татковци снимали тавана“ (както наричаме припадналите помежду си). Имала съм около 10-ина раждания. Един татко например пипаше главичката на бебето, докато излизаше, преряза пъпната връв, помня още двама такива герои. Има обаче един тънък момент – който сме коментирали с д-р Мишел Оден, пионерът на тези практики. На една конференция в Страсбург сподели, че вече са регистрирани случаи, в които след съвместно раждане сексуалният живот на двойката започва да куца. Затова моето мнение е, че точно в момента на раждането таткото не бива да присъства, защото стресът може да създаде проблем впоследствие.
В какво се изразява тяхната подкрепа?
Те масажират, успокояват, ръководят дишането на майката, наистина са си полезни. Те са подкрепата, от която жената има нужда в този момент. Според мен, до родилката трябва да стои неин близък – ако не е таткото, то да е майката, сестрата или приятелка.
Сигурно Ви се е случвало да израждате майка и след години дъщеря й? По-различни ли са днешните родилки от някогашните?
О, вече много често ме се случва! Наистина сегашните се държат различно. Това поколение е малко по-гледано, по-глезено. По-често искат обезболяващи, по-често се насочват към епидуралните упойки, да не говорим, че искат по-често и секцио по желание. Въпреки, че ако майката е родила лесно, се очаква и дъщерята да роди така.
Секциото по желание все още ли е модерно?
В България се прави секцио по желание, заради ниската информираност на жените. Напоследък като че ли малко се редуцира. Дори жени, които имат секцио на първо раждане, искат да раждат втория път нормално. Може би това е резултат от популяризирането на раждането по естествен път. От две-три години акушерките започнаха да се появяват по-често сред жените и на курсовете за бременни. Това е добра тенденция, защото основно акушерката е тази, която насочва жената към нормалното раждане, но тъй като тя липсва в женската консултация, лекарят много бързо може да назначи едно цезарово сечение. Все пак то приключва сравнително бързо и не се налага да стоиш до жената 10-12 часа.
Мисля обаче, че и репродуктивните проблеми на българката са много сериозни. Трябва да се помисли за профилактика от ранна възраст при момичетата. Небрежни са към себе си и ми е много болно. Някои колеги казват, че няма простуден проблем. Знаете как се движат тийнейджърките с прашките, дънките и нищо друго, така се простудяват, ако имат и една „тиха“ инфекция, защото рано започват полов живот, започват перманентни инфекции. После те стават хронични, запушват тръби и оттам тръгват репродуктивните проблеми. Другият фактор е кариерата, която някои жени предпочитат, а времето минава. Сещат се да раждат в по-късна възраст. Но пък много от тях, въпреки това раждат нормално. Досега се смяташе, че 36-годишната възраст е показател за секцио, но сега, по желание на майката, се изчаква.
Как се променят отношенията лекар-акушерка с годините?
Тези отношения са деликатни и ще ви кажа защо – броят на акушер гинеколозите в последните години е много висок. Много лекари взеха тази специалност и пазарът се наводни. Мога да ви кажа, че само в моя град са 20. При това положение, е нормално те да искат да изкарват хляба си чрез раждания, няма пациенти за всички. Това е една от причините за обтягане на отношенията с тях. Напоследък обаче се забелязва тенденция към партниране. Младите лекари, които се учат от опитните по-възрастни акушерки, обикновено искат да работят в екип с тях. Там където има добро партньорство има и много пациенти.
Как да се подготви бременната жена, за да има по-малко стрес и по-малко болка по време на раждането?
Това се прави в женските консултации. В нормалните страни, освен наблюдението на бременната, има и курсове, които се посещават от двамата родители. В една университетска болница в Милано имахме възможност да присъстваме на женска консултация. Акушерката отдели на бременната един час по време на посещение. Това са разговори. Акушерката дори може да насочи жената към психопрофилактика.
Практикувате ли, там където работите, веднага след раждането да дадете детето на майката, за да го накърми?
„Първият контакт“ го осъществявахме, докато работех в държавната болница. Моят екип слагаше бебето на гърдите на майката, веднага след раждането, но практиката на неонатологичните отделения често не позволява те да бъдат заедно. Въпреки, че и ние и гинеколозите се стремим да я въведем, но и там имаме пречка от страна на неонатологията. Все пак в последно време се правят компромиси.
Раждането, което Ви е най-ярък спомен?
Те са много. Няма раждане с раждане еднакво. Всички раждания са различни. Сещам се за една много смела жена на 45 години. След цезарово сечение при първото раждане (големият й син беше на 23 години), роди нормално. Жената беше много мотивирана, много интелигентна, с всички масажи и техники на дишане, които приложихме, тя роди много успешно.
Друго раждане, което ме впечатли, защото беше много смешно, беше на една жена, известна „бизнес дама“ в града, щеше да ражда със секцио по желание. Тъй като имала леки контракции, решила, че явно секциото няма да е планово, а спешно, но първо беше отишла на фризьор. Дойде с прическа, с маникюр, гримирана, да е красива. Помня, че аз я прегледах, тъй като в клиниката, в която работех в Пазарджик е разрешено акушерки да преглеждат, и установих, че разкритието е вече 7 см. Обадих се на лекарката, която я беше наблюдавала в консултациите и която трябваше да дойде за раждането, за да попитам да свиквам ли екипа. Тя ми казва: „Какъв екип ще свикваш, я да си ражда нормално! Аз сега съм в кабинета, имам още малко работа.“
Казах на пациентката, че е със 7 см разкритие и тя очакваше в близкия половин час да я сложим на операционната маса. Това обаче не се случи, напротив контракциите се засилиха и тръгна раждането. По едно време започна да ми крещи: „Да знаеш, че ще те утрепя! Аз сега ще раждам нормално, но после ще бъдеш бита. Ти си виновна, ти никого не викаш!“ Докато се жалваше и сочеше с юмруците взе, че роди. Бебенцето беше 2,600 кг, щеше да бъде напълно неоправдано секцио. Но най-странното беше, че тя забрави за нас, веднага щом роди, и започна: „Дай ми телефона! Ало, Пепи, аз родих нормално, ало Мими….“ Целият град разбра, че тя е родила нормално.
В каква посока трябва да се работи, за да се възстанови престижа на професията Ви? Как да се възроди връзката между акушерката и бременната жена?
Има наредба, в която се казва, че акушерките могат да си направят кабинети към ДКЦ-та, но когато една акушерка тръгне да прави такъв кабинет 10 институции правят спънки, а и самите ръководства на болниците казват: „ О, има 5 акушер гинеколога, ти ще правиш кабинет!“. Няма ясен акушерски стандарт. Миналата есен тук имаше представители на Интернационалната конфедерация на акушерките, Европейската асоциация на акушерките, тук се проведе и Паневропейската конференция, аз самата съм член на съвета към Интернационалната конфедерация. Никой от министерството на здравеопазването не дойде, изпратиха ни поздравително писмо. В Румъния вече „вървят“ към установяване на стандарт за акушерските услуги. Ние пак ще сме последни. А всъщност липсваме на жената, не само при проследяването на бременността и по време на раждането, но и когато тя се прибере с бебето вкъщи. Аз съм била и патронажна акушерка, за много кратко време. Работех и в родилна зала и водех женска консултация. Сега на практика патронажа го няма. Ние не сме конкуренти на лекарите, ние сме тези, които се занимават с физиологията и профилактиката. Всичко останало си е на лекарите. Миналото лято работих по един проект в Пазарджик, точно по осигуряването на такъв патронаж. Някои от педиатрите се притесниха, после разбраха, че е много по-лесно акушерката да види колко е зачервено пъпчето например, да го обработи, ако майката е с препълнени гърди да я изцеди. След края на проекта отчетоха, че така се работи много по-лесно.
Създава се фалшива конкуренция между нас и лекарите, там където я няма. Ето, аз водя лекции за кърменето, за проблемите, които майката може да срещне, нещо, което в женските консултации те нямат време да обяснят. Затова вече самите лекари, поне някои от тях , ни поддържат.
Интервюто взе Янка Петкова.
Тия дни светът е мода. Докато още кънти ехото от Седмицата на дамската мода, вече са на ход тенденциите при мъжете с ревюта в Париж и Милано. Като (без)спорен хит се очертава визията на дизайнерът Паломо от Испания за Есен-Зима 2017/18. Неговата колекция предизвика основателен интерес и противоречиви чувства.
С идващата есен в мъжкото облекло се завръщат нежните флорални мотиви върху тапет от деликатна лила. Силуетът на палтото за хладните есенни вечери е богато разкроен, наборът на ръкавите издава романтичната натура. Върволицата от ситни копчета подсказва, че този мъж е трудно достъпен, но търпелив. Златните ботушки прибавят блясък към и без това подсладената визия.
Ансамбълът от две части с животински принт несъмнено е повлиян от Роберто Кавали. Стреч панталонът подчертава стройните крайници, голият торс подсказва скритата мъжественост, а дългото палто е доказателство, че и силният пол има склонност към разточителство. Екокожа.
С този тренд никой мъж няма да остане незабелязан, впрочем мъжествеността му също. Материали – воал, пера, кристали Сваровски. Предложението е подходящо за ултра официални събития. Все пак не го препоръчваме, ако сте кавалер на абитуриентски бал.
Кой казва, че точките вече не са модерни?
Ето едно доказателство за триумфалното им завръщане в мъжката мода. Свободна горна част, която предизвиква да гадаете броят на плочките под нея и панталон тип „солета“, който издължава силуета. Разбира се, ако нямате леопардови обувки на ток е по-добре да се откажете от това решение.
Ето един модел повлиян от Черния лебед. Асиметрична горна част, смело открито недотам мускулесто рамо. Авангардно бижу, кацнало под адамовата ябълка. Всичко говори, че това е един необикновен мъж, който крие изненади.
Червеното е цветът на страстта и този модел го доказва. Игрива ризка, която разкрива точно толкова, колкото скрива. Воланите предизвикват да ги раздвижиш, а модните чизми обгръщат като нежна милувка вълнистия мъжки крак.
Дамите, които предпочитат деликатните меланхолични натури ще бъда впечатлени от това предложение. Безкрайна тъга в бяло, с артистична горна част, разкриваща хилави рамене, които предизвикват да ги обгърнеш в пристъп на майчински чувства. Белите чорапи придават известна нерешителност, дори инфантилност.
Този тоалет в стил „мъжка булка“ е ефектният завършек на дефилето. Той оставя малко на въображението, но би допринесъл много при евентуални ролеви игри… за възрастни.
Автор: Янка Петкова
Попаднах на публикация с това заглавие и естествено – зачетох се. Така се случва, когато ти светне лампичката за нещо нередно. Жената е изложила възгледите си в семейното онлайн издание www.goodhousekeeping.com. Основният й аргумент е: „Моят син трябва да знае как изглежда женското тяло.“ Деидре е самотна майка, която живее с осемгодишния си син Ноа. Момченцето е израснало без баща и е много привързано към нея. Жената споделя, че съвместното къпане първоначално се налагало, заради икономии на време и вода, впоследствие аргументите „за“ се увеличили. „Когато Ноа беше на 4 или 5 години, започна да ми задава въпроси за разликите между момчетата и момичетата. Аз се опитвах да давам отговори, които съответстват на възрастта му, обяснявах кои са частите на тялото, които ни правят различни. Говорехме за това, кое е позволено да се докосва от другите и кое не. Не бих искала да се срамува от голото си тяло. Сега, когато поотрасна, въпросите станаха по-малко, но аз се старая да няма забранени теми. Аз го виждам гол, когато му помагам с дрехите, той вижда мен, когато се преобличам. Ноа знае, че в присъствието на външни хора мама е облечена и аз съм сигурна, че ще следва примера ми. Обича, когато му позволявам да взема душ, заедно с мен. Най-често това се случва, когато съм изморена от работа и решавам да си легна заедно с него. Често се къпе сам, разбира се. Може да стои в банята, докато топлата вода свърши. Всестранните възприятия на сина ми са много важни за мен и аз мисля, че той трябва да знае как реално изглежда женското тяло: с тлъстинките, със стриите и другите му несъвършенства. Така ще уважава жените повече и няма да се срамува от собствените си недостатъци. Не бих искала представата на Ноа за женското тяло да се изгражда от каталозите за бельо, филмите или след време от порното. Моят пример е баба му по бащина линия. Тя често ходи необлечена в семеен кръг, в присъствието на четиримата си синове и внуците. Майка ми и досега се шокира от факта, че не крия тялото си от Ноа. Тя е отгледала двама синове и никога не си е позволявала да я видят без дрехи. Някои мои приятели не споделят мнението ми, но знаят, че за мен това е без значение. Като самотна майка, аз искам да подготвя сина си за живота толкова добре, колкото мога. Не искам той да се срамува да ми задава каквито и да било въпроси, особено когато става дума за неговото тяло или сексуалността. По такива теми трябва да търси отговори от майка си.“ Докато четях възгледите на Деидре за сексуалното възпитание, си мислех дали ситуация, в която осемгодишната ми дъщеря се къпе с баща си, ще ми изглежда нормална. Ами не ми се струва нормална подобна конфигурация. Не съм консервативна, но не приемам подобни подходи. Забелязах, че с порастването момичето ни започна да се крие от нас. Явно е преценило, че голотата му е нещо, което не се споделя дори с родителите. В такъв случай какво право имаме да му натрапваме своята? Не бягаме с писъци, ако ни засече да се преобличаме, но и не демонстрираме телосложение, защото сме широко скроени. Изобщо границата между здравословното показване на голота и ексхибиционизма, в цитирания случай, ми се струва много тънка. И после, въпросната майка твърди, че е по-добре синът й да изгради реалистична представа за женското тяло, каквато каталозите за бельо не създават. В това няма нищо лошо, но все пак добре е момчето да знае, че жените не се раждат със стрии, увиснал корем и наедряла талия. Това е „данъкът“ на възрастта, който младите момичета, които ще срещне, все още не са платили. Това според мен също е реалистичен подход. Да не говорим, че чисто от естетична гледна точка, жена на възраст, разхождаща се гола пред синовете и внуците си не е най-приятната гледка, която могат да видят очите им. Пък било то и с възпитателна цел. Какво мислят по темата „мъжките“ майки? Наистина ли по въпросите за сексуалността майката е най-подходящият събеседник за сина? И къде е границата, която не бива да преминаваме, когато става дума нещо толкова интимно като голотата? Янка Петкова
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам