Докато пътуваме, си имаме някои любими семейни игри, за да минава по-бързо времето. Една от тях е „професии“. Играта е простичка, но много забавна. Един си намисля професия, всички останали го бомбардират с въпроси, на които се отговаря с „да“ и „не“, докато я открият)
И така Коко (7-годишен по онова време, струва ми се) си намисля професия, а ние почваме с въпросите.
„За мъже ли е само? На открито или в офис? В града или извън“ и така нататък...
След доста въпроси излиза, че професията, намислена от Коко е:
- само за жени,
- работи се извън града, но не на село, а на пътя,
- не се кара кола, нито камион,
- имат униформа, ама не съвсем, но прилича на униформа с къса пола…
Посоката, в която върви професията, нещо не ми се нрави, споглеждаме се с таткото, и решавам да взема драстични мерки.
- Коко, предаваме се, коя е тази професия?
- ТУНЕЛИСТКА, бе мамо. (произнася го с ударение на И, като машинописка.)
Аз, вече изумена:
- Тунелистка? За първи път чувам подобна професия! И какво правят тези жени?
- Ама ти не си ли ги виждала, мамо, колко много такива подминахме! Онези момичета, които седят край пътя, на тунелчетата под мостовете и махат на колите, за да им е весело по пътя!
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам