Чудите ли се какво ще прави вашето дете по време на пролетната ваканция?
Ако е ученик от 2 до 7 клас ето едно супер предложение - Академия по Роботика, Програмиране и Предприемачество.
В рамките на 4 дни учениците ще добият ключови познания по всяка тема и ще реализират отборни проекти, които ще презентират в Sofia Tech Park. Децата ще получат специален сертификат за завършения курс.

Каква е идеята?
Да превърнете дните от пролетната ваканция в незабравими.
Подготвена е интересна програма за всеки ден - комбинация от ключови моменти в курсовете по роботика, програмиране и предприемачество.

Роботика

Ще създават истински роботи от LEGO EV3 и ще изпълняват забавни предизвикателства с тях. Роботиката е страхотен инструмент да се обясни как работи заобикалящия ни свят и точно това впечатлява децата най-много.

Програмиране

Ще се запознаят с някои от основните принципи в програмирането, ще създават програми и ще програмират роботите, които са създали.

Предприемачество

Предприемачеството означава креативност! То дава шанс на децата да открият своите качества, да творят и да мислят като предприемачи!

Няма нищо по-забавно от учене чрез правене, ако и вие сте на същото мнение, то това е идеалното място за детето ви.

Курсът завършва с презентация на прототип за обществено значим проект, реализиран от учениците с помощта на придобитите знания. Всеки завършил ще получи сертификат!

Занятията ще са на 10,11,12 и 13.04, а пълната програма може да видите тук
Записване за участие тук 

Кастингите на тъмно са мястото за анонимно представяне на над 100 изявени певци, които се борят да впечатлят с гласовете си Камелия, Поли Генова, Графа и Иван Лечев. Битката е в разгара си и Камелия вече се заканва да открадне участник от отбора на Поли в следващите етапи на шоуто.

В 4-и епизод ще се появи участник, в когото Поли ще разпознае себе си преди 5 години: „Изглеждах точно по този начин, обличах се като теб. В теб усещам това, което аз имах, като малка – бях много срамежлива, но благодарение на любовта си към музиката се преборих“ - ще признае Поли, когато всички столове на менторите са обърнати към сцената.

Участник от чужбина, с перфектно изпълнение на песента "I Have Nothing" на Уитни Хюстън, ще изправи треньорите на крака и ще ги събере пред сцената, докато друг претендент ще развълнува звездите дотолкова, че Поли ще излезе с него на сцената, а Камелия ще покани Графа на танц.

Графа взима двама нови таланти за своята група, като един от тях печели симпатиите му, като изпълнява баладата „Давам всичко за теб“ – изпълнение, за което Графа шеговито признава, че е по-добро от оригинала.

„Нали някои майки първо са били маймуни, а после са станали майки?“ – как да отговориш на такъв въпрос, а и не е единствен. Децата са неизчерпаем източник на всякакви твърдения и умозаключения. Те са безпощадно логични творци на думички и афоризми. Обобщихме за вас бисерчетата, които получихме в конкурса и така си създадохме една елитна селекция от забавни умотворения.

Ловци на думи

Петър, 4 години
Родителите му гледат новините, той рисува. Изведнъж много сериозен пита:
 - А БИЛ Клинтън като е БИЛ Клинтън сега какъв е?

3-годишно момиченце с въпрос към майка си:
- Мамо, кой е Минерал Радев?

Радостина, 3 години:
- Някой ми е ухапал ( отхапал) филията!

Виктор, 2 години
В отговор на реплика на кака си Ради: " Стига бе, човек!" -  протестира:
- Не съм човек! "

Филип, 8 години
Майка му обяснява, че след детски рожден ден е мокър, като мокра кокошка. Баща му го пита дали се чувства, като мокра кокошка.
- Не, чувствам се, като гола вОда! - отговаря той

Семейството слуша Роби Уилямс в колата и майката казва въодушевено на мъжа си какъв уникален идиот е той (Роби).
Филип:
- Идиот??
Майката:
- Да, в най-добрия смисъл на думата!
- И какъв е най-добрия смисъл на думата?!?

Николета, 6 години и половина
След дълго и изтощително писане на домашни, на другата сутрин баща й се опитва да я събуди за училище:
- Хайде ставай, Николетче, да мием очета и да пишаш!
А тя сънена, със затворени очи:
- Ама какво имам да пишаааа, нали снощи всичко си написах!

Зари, 3 години
Дядо му пита:
- Какво имаше за обяд в детската?
- Нищо не ни дадоха! Стоях гладен цял ден!
- Не те питам какво си ял, а какво имаше!
- Ааа, имаше супа, второ и десерт. Ама аз не ядох, имам си принципи!
Объркал думите „принципи“ и „предпочитания“

Лора, 4 години
Село Ягодина, семейството се настанява в къща за гости.
Домакинът идва:
- Здравейте, деца! Аз съм хазяина.
Лора избухва в неудържим смях:
- Аахахахахаха! Хазяяяинааа! Какво смешно име! Като момичешко!!!

Криси, 3 години
От малка много обича кашкавал. Винаги си дояжда с парче от него и го търси задължително. След поредното й пожелаване на парченце, се чува разговор с тригодишния й брат близнак Алекс:
- Криси, ти май обожаваш кашкавал?!
- Не, яДЪ го!

Коко 3 години
– Коко какво правихте днес в градината?
– Гледахме вятър (театър).
Пак Коко:
– Ну, заац, баба гиди!
После допълва:
– Аз съм заяц, ти си баба гади.
За непросветените "баба гади" е "Ну, погоди".

Момиченце на 1 година и осем месеца
Семейството има гости, малката прелест сипе бисери, майка й се „надува“, защото е само на година и осем месеца. В един момент се завърта с новата си рокля и изтърсва:
- Мамо, аз съм пълна помиарка!
Майката гледа като „перната“, другите я успокояват, че децата какво ли не чуват...
Отива да си преоблече момиченцето и го разпитва тактично, а то казва:
- Мамо, нали роклята ми е пълна по мярка?

Филип, 3 години
Филип е жаден и иска вода.
Майка му обяснява, че ще му даде, ако каже вълшебната думичка.
Мълчание. Майката пита:
- Знаеш ли коя е вълшебната думичка?
- Да!
- Е, коя е?
- Крокодил!

 
Юлиан, 3 години и половина

- Как се казваш?
- Люлиан Лернер.
- На колко години си?
- На 3 години
- Ти момче ли си или момиче?
Пауза.
- Minion

Ради на 5 години и половина
- Мамо, ти си изключителна джентълмена...Така те обичам, като поничка си ми....

Никола 3 години и 4 месеца

- Мамо, той иска в крокодилката! - обяснява, че желанието на братчето му Мартин (8 месеца) е да се добере до проходилката.

Здравко и Данчо, 5 години
Виждат камион натоварен с каси бира и коментират помежду си:
- Здравко ,камиона кара биа за дядовци.
- Да , Данчо, за дядовци и бабовци.

Велики тактици

Филип, 9 години, след вечеря:
- Благодаря, беше много вкусно, но не ми хареса!

Габи, 3 години
Леля й я обува, тя я поглежда с големите си зелени очи и казва:
- Како Ели, много те обичам!
Лелята изпада в екстаз и отвръща:
- Габи, и аз теб много, много, много, ама много...те обичам!
- Е, аз теб не чак толкова много ...

Александър, 8 години
Разхожда се гушнал един плюшен черен кон, изведнъж спира и стои замислен, майка му го закача, а той:
 -  Остави ме, чакам едно магаренце, за да си правим муленца.

Четвъртокласник обяснява на майка си:
- Г-жа Х е много добра учителка. Тя си няма любимци. Всички ни мрази еднакво.

Същият се хвали:
- Мамо, днес не ме наказаха по английски!
- Браво! А какво учихте?
- Е, госпожата беше болна и нямахме английски.

Зари, 2 години и половина
- Мамо, много те обичам, но недей да пееш повече!

Диляна, 4 години
- Мамо, толкова си красива! Чак носът ти е хубав!

Момченце на 3 години и половина:
- Тате, ти не си вече Баба Яга.

Момченце на 2 години
На село. Малкият нахълтва в банята докато лелята къпе кака му (4 г.) Изведнъж започва да тича, да реве с глас и да крещи:
- Мамооо, на кака и е паднало "пишето"!!!

Коко, 3 години
Родителите му решават да проверят, как ще реагира на "неудобен" въпрос:
- Кого обичаш повече - мама или тати?
-- Баба.

Момченце на 3 години
Цели два дни малчуганът не спира да повтаря на майка си:
- Искам пачалинки (палачинки), искам пачалинки!
накрая, победена, жената му приготвя палачинките.
Малчуганът, ухилен до уши:
- Аз пачалинки не ям!"

Мина, 3 години
Обличат я за плаж, а тя се обръща и пита баба си:
- Бабо, ще идваш ли с нас?
- Не мога , Минче, нямам бански!
- Нищо, бабо, само по дуди можеш.

Елена, 2 години
Кара новото си колело пред блока и се хвали на приятелките си баби. Спира пред две от тях и ги пита:
- Къде отивате?
- На магазина!
- Аз днес ви видях...,
- Къде ни видя?
- На снимка!
- На снимка? Къде моето момиче?
- На гробищата...
 
Иво, 3 години, Сияна, 5 години
Майка им се мъчи да обуе едни дънки, които са се посвили от прането. Иво:
- Мамо, тия дънки са тесни!
Сияна:
 - Неее, просто мама е дебела...

По детски логични

Алекс, 6 години
-  Баби, защо така се чувствам. От както съм роден, сякаш не живея. Сякаш не съм тук. Странно се чувствам.

Боби, 9 години
Америка. Баба му го моли го превежда на лекаря и да помогне да плати.
- Какво искаш от мен? Та аз съм дете. Само на 9 съм.

Николета
Баба й й обува обува обувки и й казва:
- Дай краче.
Тя дава дясното. Баба й опитва да обуе обувката, но решава, че това е грешния крак и казва:
- Дай другия.
Николета дава левия. Баба й отново опитва, но вижда, че всъщност обувката е за десния крак и казва:
- Дай другия. Момиченцето учудено поглежда баба си и вдигайки рамене казва:
- Тамо де, нама!!! (Само две, няма) - няма трето краче.

Ники, 9 години
- Мамо, знаеш ли, че в моя мозък има много мозък?!

Асен, 3 години
- Ще изпия това мляко, за да стана човек!
В друг случай:
 - На хляба най-много му обичам козинката (има предвид средата).
Вече петгодишен, майка му изнервена крещи на децата за всяко нещо. Асен я хваща, бута я в спалнята и казва:
- Влизай в тая стая да починеш, докато не са ти изгърмели бушоните! Аз ще гледам Лили!

Момченце, 5 години
Калифорния. Детето се връща от предучилищна с нарязана с ножица риза. Майка му потресена, то обяснява, че е решило да бъде бедно африканско дете, на което целия свят помага, а то само играе, без да пише домашни.

Момиченце, 6 години
Открит урок в детската градина - ДЕН на професията: „Какъв искам да стана като порасна?“ – Вкъщи сценарият е отрепетиран, уточнено, че детето ще става ветеринарен лекар, за да помага на животните. Идва неговият ред на тържеството, става и казва:
- Аз като порасна искам да си остана принцеса както досега – на тати и мама принцесата. А като порасна да идва някой истински принц да ме взима, да ме обича ама много, много както мама и тати, задължително да обича всички животни на земята, не само коня си. Мислех да ставам ВЕРИТЕРИТАРЕН (ветеринарен) лекар ама и като принцеса няма да ми пречи да помагам на животните, тъкмо ще съм по-свободна, а и принца също много ще ми помага ...

Момченце, 11 години
След рожден ден на приятелче, детето споделя впечатления за братчето на рожденика, което тогава е на 6 години:
- Виктор е много е умен, мамо! Може да чете, да брои до 20, смята, свири на пиано. И може да не се хвали. А това е толкова трудно!

Александър, 4 години
Влиза бос при майка си и на въпроса й защо е без чорапи, отговаря:
 - Спънах се в една играчка и те паднаха"

Велизар, 2 години и половина
Майка му  хвърля топка, а той я отбива с ръце. В един момент не успява и топката го удря в лицето. Той обаче много доволен:
- Видя ли? Отбих я с очите!

Момченце, 5 години и половина
- Мамо, 0 плюс 3 е равно на 3, нали?

- Да.
- А 0 плюс 11 е равно на 11, нали?
- Да.
- А нула плюс ЧОРАП?

Алиса, 4 години
Пътува в трамвай 7 с майка си:
- Мамо, какво е култура?"
Майката обяснява значението, което й се струва по-лесно. Следва заключение:
- Аха, значи в Националния дворец на културата трябва винаги да сме културни.

Гого, 4 години
Слуша майка си, която вече се е уморила да крещи и заявява, че и тя е човек и има нужда да остане насаме със себе си:
 - Ти не си човек, ти мама! – отговаря детето.

Ева, 2 години
Вижда кола тип кабриолет и пита:
 - Мамо, тази кола защо е гола?

 
Зари, 3 години

- Аз като порасна може ли да стана динозавър?

Майка му го взема от детската градина и госпожата й се оплаква, че е  казала да рисуват къщичка, а Зари рисувал рибки. На въпроса - "Защо?" следва отговор:
- Госпожата каза да рисуваме къщичката на Шаро. А Шаро живее в колибка. Аз колибка на умея да рисувам.

Към другата госпожа, която се карала на едно от децата:
- Ти защо се разправяш с него? Направо викай полицията!

Лора, 5 години
С революционно прозрение:
- Нали някои майки първо са били маймуни, а после са станали майки?

Криси, 3 години
Бяга в малък кръг и казва обяснява на майка си:
- Мамо, виж, гоня се сама!

Момиченце, 3 години
Цяло лято прабаба му дебне едно сляпо куче в градината, което прави поразии. Детето е пряк участник. Малко след това семейството тръгва на почивка и преди Търговище, високо в скалите, момиченцето вижда една пещера. Веднага изстрелва:
- Ауууу, сляпото куче къде си е направило дупка...

Алекс, 3 години
- Мамо, искам да ми купиш, едно такова, кръгло от четирите страни!

Вече на четири:
- Мамо, обичам те до безкрая... и от другия край!

Коко, 3 години
Майката оставя Коко при батко му Виктор за 15 минути, за да иде до магазина. Връща се:
– Слуша ли малкото?
– Слуша, дадох му фъстъци.
– Ми много хубаво, в 8 часа вечерта преди вечеря...
Коко чува пак фъстъци и почва:
– Мамо, искам отъци!
– Няма, маме, те са гадни.
Гледа майка си с умислен поглед.
– Искам гадни отъци!

Пак Коко
Подава на майка си пръст, омазан с нещо, явно, за да го избърше.
– Какво е това, мамо? – пита тя.
– Това е кемче (кремче)! – гордо отговаря той.
– Така ли? И откъде го взе?
– От носа!

Момиченце, 4 години и половина
Майката начинаещ шофьор, детето на задната седалка. Жената дава внимателно на „задна“, но няма голяма видимост и пита девойчето за по-сигурно:
- Виждаш ли някакви коли?
- Не!
- А сега!
- Не! Мамо, не виждам никакви коли, само един голям камион, пък ти за камиони не си ме питала.

Борко, 4 години

Слушаше как майка му обяснява на приятелка, че нямат в момента кола, защото акумулаторът е паднал. След разговора, детето пита:
- Мамо, а кой ще вдигне акумулатора?

Коко, 2 години
Иска от баба му да му нарисува нещо. Тя решава да е зайче. Рисува много старателно. Тя рисува, той гледа и дъвче бисквита. Гледа, гледа и по едно време кима одобрително:
- У, бабо, много хубав кон!

Друг разговор с Коко:
- Днес беше ли добър в детската градина?
- Да. Само Люби беше лош.
- Защо е лош Люби?
- Защото реве като го ударя.

Добрин, 4 години
Вуйчото обяснява на племенника си, че корема на леля му е голям, защото в него има бебе. Малкия гледа втрещен и докладва новината на кака си:
- А пък вуйна е глътнала едно бебе!".

Диляна, 3 години
Събужда от сън и явно разказва съня си:
- Мамо, хем спах, хем си играх.

Алекс, 5 години
След кратка схватка между 5-годишните близнаци, Алекс се жалва:
-Оооо, Криси, така силно ме удари по китката, че почти ме заболя мозъкът! Все едно вълк ме ухапа.

Близначки, 5 години и половина
След 6 месеца в чужбина семейството минава границата. Спират в заведение да пишкат децата. След малко момиченцата дотърчават при майка си с викове:
- Мамо, мамоооо, тук всички говорят на български.

Елица, 6 години
- Елица, как трябва да сте облечени за тържеството в градината?
- Ще ни дават носии. Аз ще съм водеща обаче, сигурно ще ми дадат дрехи на директорка.
- Елица, за какво се разказва в коледното представление на балета?

- Има драма и няколко сърдечни удара.
-?!??! Тоест?
-Жизел умира.

Елица се прибира от градина:
- Мамо, днес имахме друга госпожа, понеже сме смесена група.
- И? Как беше?
- Ами добре беше, само малко недочува...
- Е и, какво от това?
- Ами като ме пита как се казвам, аз казах " Елица" и тя каза: "Алиса?", а аз отговорих: "Топло, госпожо, топло!"

- Тате, знаеш ли, че дядо ми подари истински телефон за рождения ми ден?
- Да, знам.
- За следващия рожден ден ще поискам да ми подари служебен.
- Елица, защо не си изпила прясното мляко?
- Ами защото предположих, че има кайма най-отгоре. Това е сланина, а аз не обичам.

Денис, 5 години

Майка му:
- Хайде, маме, малко да попишем цифри.
- Оооо, ама защоооо?
- За да станеш по-умен, маме!
- Ама аз вече съм умен!

Момченце, 3 години
Детето е с ужасно разстройство три дни поред. На четвъртия сутринта, ака в гърнето, майка му мие чинии на мивката. Малкият носи гърнето, за да проверя майка му какво се случва с разстройството. Жената поглежда облекчено му казва:
- Браво, Сами, сега е добре, харесва ми!
А той отговаря:
- За теб съм го направил, мамо!

Сестра му, 6 години
Ходи на училище и има адженда (нещо като дневник, в който учителката записва съобщения до родителите). Майката отваря аджендата и се мъчи да разчете написаното.
- Уф, тая жена го е писала това с краката!
Дъщеря отговаря веднага:
- Не, мамо, с ръката го написа, аз я видях!

Алиса, 5 години
- Как се казваш?
- Алиса в страната на чудесата. Но понякога съм от Огледалния свят.

Поли, 5 години
- Мамо, ми сега като станеш сто кила как ще дишаш? – въпрос към бременната й майка.

Момченце, 5 години
Гледа с майка си телевизия, пускат реклама за най-добрата майка в света. Малкият я вижда и коментира:
- Тия лъжат, ти си най-добрата майка на света.
Жената започва да обяснява, че за всяко дете неговата майка е най-добрата:
- Ето, за мен моята майка е най-добрата на света.
Детето се обръща към нея втрещено:
- Ама.....как....ти имаш майка?

Ванеса, 4 години
Пресича с майка си шосето и вижда някаква баба със забрадка, която бута количка пълна с боклук и метли:
- Мамо, мамо, Баба Яга, да бягаме.

На разходка разминавайки се с белобрад и белокос дядо облечен с червена блуза, Ванеса възкликва
- Я, Дядо Коледа"
- Не, това не е Дядо Коледа! – обяснява майка й.
- Мамо, той е, но си е забравил шейната и чувала с подаръци"

Лора, 5 години
Баща й обяснява:
- След 50 години няма да има хартия, всичко ще е електронно.
- А с какво ще се бършем като акаме и пишкаме?? – ужасено пита момиченцето.

Здравко и Данчо, 4 години
 Виждат двуетажен автобус:
- Здравко, виж автобуса!
- Да, Данчо, минава автобуса горе-долу!

Същите герои
Хавлийките им стоят на закачалка в банята зад вратата. Здравко влиза със замах и удря вратата в закачалката. Данчо много разтроен казва:
- Здравко ми утепа хавлията.

Здравко и Данчо имат любими порцеланови чинийки в кафяв цвят. Един ден Здравко бутва чинийката на Данчо, тя падна и се чупи. Данчо през сълзи:
- Не искам да си ми брат 30 минути. Счупи ми чинийката от шоко.

Дете тича бясно по двора.
- Защо тичаш така?
- Надбягвам се.
- !? С кого?
- Ами със себе си.
(Пет минути по-късно)
- Офф..
- Какво има?
- Загубих...

Боби, 3 години
Чува баща му да казва, че дърводелецът ще идва и веднага ни пита оживено:
- Кой дърводелец? Джепето ли?

Мина, 3 години
Детето отскоро има братче. Майка му говори по телефона и забелязва, че момиченцето е тръгнало с ножицата нанякъде:
- Къде отиваш? – пита майката
- Отивам да отрежа чурката на бебето (брат й Лука), че да стане момиче и да си имам сестричка.

Преслав, 4 години
Вижда възрастни хора без коса и пита:
- Защо вятърът им е издухал косата?

На 4 години и 6 месеца
- Мамо, знаеш ли, че бръмбарите обичат картофи?
- Да, гризкат ги.
- А как ги белят?

На 4 години и 8 месеца
- Кога ще ми купите дракон? Такова малко дете-дракон, да си го яздя. Искам да е жив и силен.

Космически разговори:
- Мамо, аз и ти кога ще отидем в космоса ?
- Само двамата ли? ами тати?
- Тати има коремче и ракетата ще падне

Александър, 8 години
- Мамо, може ли да ме прекръстите на Сашо?
- Защо?
- Амииии... да си от първите номера в клас въобще не е забавно!

Христо, 5 години
Семейството пътува с колата. На един светофар, малкият забелязва две момчета, които стоят изправени в каруца. Светофарът светва зелено и те пришпориха коня, като се изстрелват бързо пред колата. Христо, много впечатлен, казва:
- Тате, тате, ама тези батковци карат каляската си прави!

Али, 3 години
Действието се развива преди Коледа. Пише се списъка за подаръци. Стигат до номер 12 и тя подскача:
- Ааа, нямам толкова пари!
Баща й светва от радост, че поне малката няма да профуква парите с лека ръка.

Зари, 3 години и половина
Казват му, че ще има сестричка и му възлагат отговорната задача да мисли име. Варианти има много...Тиранозавър Рекс. Анкилозавър. Трицератопс. След като му обясняват, че имената трябва да са човешки, ги залива с нови предложения - Митко. Криско, Кокича. Майка му уточнява, че имената трябва да са женски. Един ден се прибира от градина и още от вратата:
- Може ли да кръстим сестричката ВикиСпасова? (детенце от групата).

Мая, 5 години
Меси с баща си тесто за хляб и обяснява:
- Тестото трябва да се точи бързо, трябва и ум за тая работа, че после ще излизаме, щото трябвало да дишам някакъв въздух.

Мелиса, 4 години и 7 месеца:
- Мами, много си готина с новите очила.
Елиса уточнява:
- Мама е ГОТина, защото ГОТви.

Йоана, 4 години
Майка й пее френска песничка:
- Моля те, спри! - казва детето.
- Да пея на български ли, Йоана? – пита майката.
- Неее, да мълчиш на български.

Да завършим с едно пророчество

Теодора, 7 години
Близначката Теодора съсредоточено рисува, а майка й я пита:
- Искаш ли да си имаме бебе?
Тя спира, обръща се към майка си и възмутено заявява:
- Ама как само едно бебе, искам 2 бебета!
В този момент дори майка й още не знае, че дъщеричката ще се окаже права.

Майчинството е абсолютното щастие. В свят пълен с разводи, раздели и разочарования, единствената неприкосновена любов е любовта към детето. Не всички жени обаче мечтаят за деца или са щастливи с майчинството си. Те раждат, а после съжаляват, че са го направили. Ние вярваме, че няма нищо по-смислено от това да си родител, но има жени, за които това не е така. И тъй като никой няма право да съди другия за това как се чувства, решихме, че е редно да ги изслушаме и може би да се опитаме да ги окуражим. А молбата ни е, вместо да ги съдите в коментарите, да споделите защо сте щастливи, че сте майки.

Списанията и социалните мрежи са пълни със снимки на щастливи млади майки, които се разхождат с красивите колички и сладките дечица в тях. От време на време се появяват статии за това, че майчинството е пречка към постигането на жизнен баланс, но те се изгубват в морето от истории на активни майки, които успяват във всичко и постигат  пълен дзен.

В последно време обаче се чуват и гласове на хора, които открито признават, че съжаляват, че са станали родители: „На снимката са двете ми деца – на 3 и 5 години, а аз приличам на човек на границата на самоубийството. Точно така се чувствах в този момент. Не съм си представяла, че майчинството може да бъде толкова ужасно.“ – споделя жена.

В социалните мрежи се появиха групи за хора, които съжаляват, че са станали родители или осиновители. В информацията към тях е казано, че са създадени, за да знаят родителите, че чувствата им са нормални и в тях няма нищо срамно.
Един баща публикува в подобна група следния текст: „Дъщеря ми е почти на 5 години. Тя е удивителна. Но първите 4 години от живота й аз съжалявах, че се е родила. Завиждах на свободните си приятели и бездетните семейства. Сякаш бях умрял и загубил предишния си живот. Започнах друг, в който имаше по-малко радост, секс, сън и удоволствия. Само ако можеха хората да говорят за това открито! Сигурен съм, че много родители страдат, но се боят да разкажат за това. Те се усмихват пресилено и дават вид, че всичко им е наред.“

Ето три истории на майки, които не се побояха да си кажат истината.

Виктория Елдер: „Хората не обичат да чуват, че майките не искат да бъдат майки“

Виктория е на 48 години, сътрудник в ипотечна компания, дъщеря й е 18-годишна. Някога Виктория била убедена, че иска дете. Но когато за пръв път взела в ръце дъщеря си осъзнала, че е направила чудовищна грешка. Тя обича дъщеря си и се грижи за нея. Но е сигурна, че ако се върне 18 години назад, ще избере да остане бездетна.
Преди година тя публикува пост за отношението си към майчинството и получава над 600 гневни коментара. Съветвали я да се обърне към психиатър, наричали я „егоистка“ и „кукувица“. Коментиращите съжалявали дъщеря й, изказвали подозрение, че Виктория взима наркотици, че иска да привлече вниманието към себе си.
„Хората не обичат да чуват, че майките не искат да бъдат майки. Мисля, че причина за това са стереотипите, с които живеем.“- споделя Виктория Елдер.
Нейната дъщеря Морган я поддържа и се гордее със смелостта на майка си: „Самата аз не искам деца, защото ще бъда отвратителна майка. Твърде силно съм влюбена в себе си.“ – признава Морган и добавя - „Много мои приятели също не искат да стават родители.“

Сара Фишър: „Винаги и във всичко търсех успеха.“

Миналата година в Германия излезе книгата на Сара Фишър „Лъжата за щастливата майка. Защо предпочитам да бъда баща“. Книгата е посветена на дъщеря й Емма, която сега е на 3 години. До раждането на момиченцето Сара имала успешна кариера на фотограф и журналист. Наближавала 40-те, когато срещнала Александър, който мечтаел за семейство: „Мъжът ми искаше деца и аз се съгласих да опитам. Първо, защото го обичам и второ, не вярвах, че мога да забременея.“ – разказва Сара. Тя се споразумяла с Александър да се грижат заедно за детето, за да не се налага да изостави кариерата си. Но първите пристъпи на съжаление се появили с първите контракции. Сара започнала да се съмнява, че идеалният семеен план ще проработи.
„Винаги съм търсила успеха, на всяка цена. Била съм в 180 страни, едва не умрях от обезводняване в джунглите на Мадагаскар. Яхтата ни беше нападната от пирати в Индийския океан. Оживях след хранително натравяне в Туркменистан. Бях убедена, че ще се справя и като майка, но сгреших. Това, което ми се случи след раждането не съм си представяла и в най-страшните кошмари. Чувствах се като героиня в криминална драма. Имах чувството, че това наказание – майчинството – е измислено специално за мен.“ – разказва Сара.
Когато дъщеря й била на 4 месеца на Сара й предложили работа, свързана с командировки. Веднага била атакувана с критики и обвинения: „Нима работата за теб е по-важна от майчинството? Как можеш да оставиш мъжа си сам с детето? Дете, което расте без майка, изостава в развитието си.“ – казвали приятелите й.
Мъжът й също не я подкрепил. Тогава тя написала книгата, в която разказала за майчинството, без да украсява фактите:
„Истинското майчинство е отсъствие на себереализация, романтика, сексуално влечение, то е скука, наднормено тегло, провиснал бюст, депресия, недоспиване, пълно затъпяване, криза в кариерата, бедност и преумора“ – пише Сара Фишър – „Когато се ражда майка, човекът който е била тази жена умира, в същото време мъжът й си остава този, който е бил и преди – банкер, дърводелец или лекар, а детето получава като бонус.“
В книгата се говори и за съвременните бащи и ролята им във възпитанието. Бащата се смята за герой, ако от време на време смени пелена. При това този „рядък вид“ не се оплаква, че семейният живот е тежък. Той се е влюбил в самостоятелна, поддържана жена, която се е превърнала в глупачка, с която не може нормално да общува, защото говори само да деца, чистене и готвене. Освен това е ужасно депресирана и съвсем не обръща на мъжа си дължимото внимание.

Книгата направила Сара известна. Но тази известност била по-скоро негативна. Съседите престанали да я поздравяват, родителите в детската градина на дъщеря й я осъждали, получавала заплахи в социалната мрежа. Не можела да се храни и спи нормално, дори мислела да емигрира. Но получила и стотици писма с благодарност.
“Ние живеем в 2017 година. Всеки може да изкаже свободно мнението си.“  - казва Сара. Тя обожава дъщеря си, но въпреки всичко тъгува за предишния си живот.

Джесика Роуз: „Майчинството се оказа досадна работа.“

Джесика Роуз, блогър от Берлин, става популярна благодарение на постовете си с хаштаг #regrettingmotherhood (съжалявам, че съм майка). Тя има много критици, които смятат, че да си признаваш подобни чувства е недопустимо. Джесика се омъжила рано. Безумно искала деца, макар мъжът й да предлагал да изчакат. В крайна сметка го убедила, че им е време да станат родители. Първоначално не можела да забременее, затова преминала и през няколко ин витро процедури.
На 25 години родила първата си дъщеря.
 „Имах твърде романтична представа за майчинството“- спомня си Джесика. – Мечтаех си как ще ходя на детската площадка, как ще бъда любяща и съпричастна майка. Но се оказа, че ненавиждам детските площадки. Ужасно скучно е да стоиш и гледаш как детето ти се люлее на люлките, а другите майки бягат подир техните отрочета.“
Когато станала майка Джесика истински опознала себе си: „Аз съм независим човек. Чувствам се самотна, защото съм „вързана“ за децата си. Майчинството се оказа досадно занимание. Аз съм твърде нетърпелива, искам да живея в свой собствен ритъм, но се връщам от работа, а децата се карат, крещят и не искат да спят.“ – казва Джесика. Тя смята, че поколения родители години наред са потискали негативните си емоции, за да оцелеят.

В коментар за „Гардиън“, психотерапевтът Андрю Маршал, казва, че нито един от клиентите му никога не е споделял, че съжалява, че е станал родител: „Това е най-голямото табу. В обществото има култ към майчинството. Това е следствие от разводите. По-рано ние вярвахме, че любовта ни е завинаги. Сега се самоубеждаваме, че единствено любовта към детето може да бъде вечна и безкористна. Може би е време да спрем и да се запитаме кой е смисълът на живота ни и да признаем, че той не е само в децата.“ – смята Маршал

Материала подготви Янка Петкова
Източник: The Guardian

Една от най-обичаните приказки на всички времена „Пепеляшка“, пресъздадена от Лео Бианки и Богдана Трифонова, ще бъде представена тази неделя (19 март) от 11:30 ч. Специално подбраната за деца музика от италианския композитор Джоакино Росини ще бъде изпълнена от оркестъра на Софийска филхармония под диригентството на Славил Димитров. Концертът е част от програмата Фортисимо Фамилия.

Вълшебствата и изненадите са задължителни, както е ясно и че доброто и любовта ще победят.

Фортисимо Фамилия е музикално-образователна програма на Максим Ешкенази, която въвежда деца и техните родители в света на класическата музика. Осъществява се благодарение на Фондация „Америка за България“ и в партньорство със Софийска филхармония. По време на концертите децата се запознават с музикалните инструменти, научават ключови понятия от класическата музика и интересни факти от живота на именити композитори, имат възможността да чуят бисери от световната музикална съкровищница, изпълнени от професионален оркестър.
Целта на „Фортисимо Фамилия“ е да събуди в децата интерес и да развие вкус към красотата и непреходната стойност на класическата музика. Подборът на произведенията е съобразен с възрастта на слушателите, начинът на поднасяне на програмата е достъпен и забавен, за да може децата да усетят неповторимото очарование на живото изпълнение.

Ето няколко елементарни маркера, които могат да ви ориентират. 

Активното дете

То е спокойно в присъствието на непознати или малко познати хора.

Често усвоява развиващите игри или работата с компютър по-бързо от другите.

Възбудимостта и капризите са нормални състояния за него.

Глези се и капризничи, когато му е скучно.

Задава много въпроси и говори без да спира.

Хиперактивното дете

Активно и често безцелно се движи в дома, на обществени места, в заведения, учреждения. Често се суети.

В периода 2-4-годишна възраст проявява несръчност, често пада, изтърва предмети от ръцете си.

Възможно е да изхвърля играчките си.

Не задържа за дълго вниманието си дори върху най-интересните обекти.

Не доглежда докрай дори анимационните филмчета. В училище ще му е трудно да се съсредоточи върху заниманията, често ще допуска грешки.

Трудно му е да усвоява правила и да се придържа към тях. В бъдеще ще избягва занимания, изискващи продължително умствено напрежение.

В състояние е да продължи безцелната си активна дейност, дори да е уморено. Понякога умората може да го доведе до истерия.

Често не довършва думите, прекъсва събеседника си, не се вслушва в речта на другите (понякога това се възприема като игнориране).

Често отговаря на въпроси, които не е изслушало докрай.

Трудно му е да чака реда си.

Често предизвиква конфликти.

Може да се каже, че е „неуправляемо“, не признава забрани, не възприема молби. При такива деца не действа дори подкупването с играчки или лакомство.

Често губи своите вещи.

Разбира се, последната дума имат специалистите, но тези редове може да ви помогнат, да потушите тревогата си.

Тук можете да прочетете статия за ранната диагностика на психични проблеми при децата.

Материала подготви Янка Петкова

В първите седмици след раждането бебето и неговата майка привикват един към друг. Много прояви в поведението на мъника са неразбираеми за младата жена. Защо новороденото нервничи и е неспокойно по време на кърмене? За това може да има много причини. Ние ви предлагаме да видите кои са те и как да ги преодолеете.

Да започнем с най-популярното оплакване на младите майки, което държи първенството, но в действителност е най-рядко срещаната реална причина за проблем с кърменето.

Недостатъчно кърма

Това е първото, което ви хрумва, когато детето плаче силно и непрекъснато, дори, когато се опитате да го накърмите. Една от най-големите трудности при кърмене, колкото и да е странно, се състои в това, че младите майки не знаят точно колко мляко изсукват децата им и дали това количество им стига.
Ако детето ви е особено неспокойно, вероятно голяма част от околните ще ви кажат, че е гладно. Това може да ви вмени чувство на вина, защото вие сте човекът, който носи отговорност за храненето му. Как да опровергаете съмненията?

Наблюдавайте колко пъти бебето ходи по малка и голяма нужда. След шестия ден (от раждането) вие трябва да сменяте минимум шест мокри пелени и една с „по-сериозни“ резултати. Ако това е така, значи детето ви получава достатъчно храна.
Честото кърмене в този период е напълно нормално. В първите седмици дребосъкът има нужда от 8-12 кърмения в денонощие. В началото ще ви се наложи да го държите на гърдата си почти непрекъснато. Според това колко ефективно ще се научи да суче детето, броят на кърменията постепенно ще намалее.

Следете теглото на мъника. Към втората седмица новороденото трябва да възстанови теглото, с което се е родило, а в следващите два-три месеца да наддава с по 150 грама (средно) на седмица.

Ако все пак тревогата ви не е отшумяла, можете да организирате пробно кърмене при педиатъра (или у дома, ако имате условия), при което бебето се претегля преди и след хранене, за да се установи колко е изсукало, а можете и да се обърнете към консултант по кърмене, който да ви посети у дома и да ви помогне да регулирате храненето.

Подуване на гърдите

Понякога тревожността на бебето може да бъде предизвикана от подуването на гърдите ви. Това се случва най-често в първите седмици след раждането. За да намалите обема на гърдата, е добре, преди кърмене да изцедите малко мляко, това ще помогне гърдата да омекне и на бебето ще му е по-лесно да суче от нея. Не се увличайте с изцеждането, това в бъдеще може да стане причина за излишно изработване на кърма, което може да задълбочи подуването на гърдите. Между кърменията можете да поставяте хладен компрес, за да намалите отока и болезнените усещания.

Плоски и вдлъбнати зърна

Бебето може да нервничи и ако зърната ви са плоски или вдлъбнати. За да ги направите по-изпъкнали е добре да ползвате специални помпички за изтегляне на зърното. Друг вариант е употребата на помпата за кърма за кратко преди кърмене. Зърната ще са по-изтеглени навън и на детето ще му е по-лесно да суче. Изпомпването ще улесни притока на кърма, а това при всички случаи ще е от полза за бебето, когато започне кърменето. Ако веднага получи желаното мляко е много по-вероятно да продължи да суче, вместо да отхвърли гърдата и да започне отново да плаче.

Неправилно поставяне на гърда, неудобна поза при кърмене

Друга причина за нервност у бебето е неправилното положение. Възможно е и майката и бебето да се чувстват неудобно, заради което се нарушава притока на мляко. Ако бебето ви е твърде нервно, подходящите за вас пози са „под мишница“ (позната у нас като „футболна топка“ това е поза при която детето е в свивката на ръката ви, успоредно на бедрото ви, крачетата са зад лакътя ви, главата му е плътно доближена до кърмещата го гърда) или „люлка“ (при която държите бебето хоризонтално на гърдата), защото тези положения ви позволяват да контролирате главата му.

Тези пози дават възможност да насочвате бебето към гърдата и да го задържате на нея. Носът и брадичката трябва да опират в гърдата ви. Като правило, то суче по-добре, когато майка му по-плътно го придържа.

  

Гастроезофагиален рефлукс

Той се проявява почти при всички бебета, в една или друга степен, защото мускулите на пръстена, затварящ стомаха –  езофагеалния сфинктер - се отпускат „не когато трябва“ или той не се затваря плътно след приема на храна. Затова известно количество мляко и стомашен сок, може да се върне обратно в хранопровода, предизвиквайки усещане, което ние познаваме като „киселини“.

Почти всеки възрастен е изпитвал това неприятно усещане. Аналогично на това как облекчават състоянието си възрастните – като седят с изправен гръбнак, на детето ще му помогне, ако го държите вертикално.

Понякога рефлуксът се проявява по време на кърмене. Това може да бъде предотвратено, ако докато кърмите детето е полуизправено или периодично правите почивки, за да го поставяте вертикално за малко. Според темповете на развитие на детето се развива и неговата мускулатура, затова с времето проявите на рефлукс стават все по-редки.

В отделни случаи проблемът е толкова сериозен, че детето изобщо не може да се храни нормално. Тогава се налага консултация с наблюдаващия го педиатър.

Повишено газообразуване

При всички новородени има метеоризъм (подуване и образуване на газове). Когато детето започва да се храни, при него рефлекторно се задейства отделянето на газове. Това е необходимо, за да се извеждат по-бързо изпражненията и да се предотврати  появата на запек. Тъй като майчиното мляко се преработва много лесно, за придвижването на храната през стомашно-чревния тракт е нужно много малко време. Често можете да чуете „характерните звуци“, още докато бебето суче. Макар газовете да са присъщи на всички деца, някои ги понасят по-леко от други. Влияние може да оказва и времето от денонощието. Метеоризмът се проявява най-често в края на деня. Традиционно това време се смята за период, в който бебето е най-неспокойно. То като че ли изобщо не иска да се раздели с гърдата, а това от своя страна може да задълбочи метеоризма. Този проблем изчезва с времето.

Как да успокоите плачещо дете
Много от методите за успокояване са свързани с имитиране на вътреутробните условия. Следете температурата на въздуха в стаята да е комфортна – не твърде горещо и не твърде прохладно. Навреме сменяйте еднократните пелени. Детето може да усеща покой, ако силно го притиснете към себе си или ако го залюлеете. Ефективни в случая може да бъдат и монотонните звуци или жуженето на електроуредите. Може да го носите в слинг, така едновременно му създавате комфорт и имате възможност да вършите някаква работа.

Към успокояването на бебето можете да привлечете и други членове на семейството – таткото, бабите или дядовците. Така малкото няма да усеща специфичния аромат на майчиното мляко, който вероятно го възбужда и го прави нетърпеливо и неспокойно. Освен това ще имате време само за себе си, което макар и малко е от полза.

Физиологична лактазна недостатъчност

В началото на кърменето майчиното мляко е по-наситено с млечна захар – лактоза. Това мляко се нарича „предно“. 10-15 минути след началото на кърменето, на една и съща гърда, започва да се изработва „задното“ мляко. То е по-богато на мазнини, които неутрализират лактозата и по този начин снижават газообразуването. Ако бебето получава твърде много предно мляко и не суче от задното, възниква излишък на лактоза и недостатъчност на фермента лактаза, което засилва метеоризма. Стремете се детето да суче от едната гърда минимум 12-15 минути, за да успее да достигне задното мляко. Когато порасне и започне да суче по-ефективно то ще получава това мляко по-скоро след началото на кърменето. Задното мляко има успокояващ ефект и помага на неспокойните бебета да заспят. Повечето новородени съвсем естествено заспиват към края на храненето им, точно благодарение на „ефекта на задната кърма“.

Детето се дави с мляко

Докато бебето се учи да суче, но все още не се е усъвършенствало, твърде силният приток на кърма може да предизвика задавяне. Можете да ограничите струята, като притиснете силно гърдата в продължение на минута преди кърмене, за да спрете твърде стремителния приток на кърма. След това поставете бебето на гърда. Можете да отдръпнете бебето, ако усетите, че струята е твърде силна, след това отново да го поставите на гърда. (б.р. можете да подложите контейнерче или пелена, за да попиете спонтанно бликналата кърма). Кърмете бебето в легнало положение или в биологичната поза, при която вие сте в полулегнало по гръб положение, а бебето е върху вас, с глава по-високо от гърдата. С порастването детето ще има изграден стабилен сукателен рефлекс и ще бъде в състояние без проблем да се справя със силния приток на майчина кърма.

Мирис

В редки случаи бебето може да започне да нервничи и да отказва гърдата, заради препарати, които ползвате за гърдите и зърната си. Ако решите да смените мазилото детето ще нервничи повече, измийте го и отново пристъпете към кърмене.

Млечница

В устната кухина на детето или по гърдите на майката може да се развие гъбична инфекция – така наречената млечница. Това се установява лесно – в устата на мъничето се забелязват бели петънца. Същевременно вашите зърна може да станат яркочервени или да се появи сърбеж, а след кърмене да имате усещане за „парене“. По време на кърменето детето е по-неспокойно от обикновено. Посъветвайте се с лекар. Ако той потвърди наличието на гъбична инфекция и вие и бебето ще трябва да преминете курс на лечение.

Твърде шумно и светло

При някои деца прекомерното безпокойство е свързано с хиперстимулация. Те може да са по-спокойни, ако кърменето се осъществява в затъмнено и тихо помещение.

Търси гърдата за успокоение

До 12-а седмица детето на практика не може да се успокоява само и често търси гърдата, просто заради личния си комфорт. Суче за успокоение, дори да не изпитва потребност от храна в този момент. За родителите тази потребност трябва да бъде еднакво важна с всички останали неща, което са длъжни да му осигурят.

Основните причини за безпокойство у бебето изчезват след първите шест седмици. Останалите проблеми може да ви притесняват още известно време, но обикновено и те се разрешават към третия месец.
В този период вие задължително трябва да се грижите за себе си. Хранете се пълноценно. Пийте повече течности и не подценявайте двигателната активност и разходките на чист въздух. Опитайте различни начини за релаксиране – йога, медитация, масаж, топла (но не гореща) вана, които ще ви помогнат да преживеете този труден период по-леко. Споделяйте, говорете с таткото за това как се чувствате, приемайте помощ.

Поставяйте си постижими цели – да прочетете глава от книга или да се разходите за 15 минути. Много полезни са училищата за млади майки, в които освен, че ще срещнете сродни души, ще разберете как другите преминават периода на адаптация и ще се успокоите, че проблемът не е у вас. Важно е да помните, че този период е много кратък миг от живота ви с детето. Прегръщайте го, приласкавайте го колкото може по-често, за да му помогнете да преодолее това сложно за него време. Така заедно ще преминете периода на адаптация благополучно.

Материала подготви Янка Петкова

Откъсът е от книгата „Здрав сън-щастливо дете“  от Нанси Нелсън – медицинска сестра, международно сертифициран консултант по лактация IBCLC към международния борд на консултантите IBLCE.

Министерството на здравеопазването взима спешни мерки срещу разпространението на морбили.

Продължава да се разпространява епидемията от морбили в съседна Румъния. Към момента здравните власти там съобщават за 3 196 случая на болестта, сред тях и 17 жертви. Освен в северната ни съседка, за голям брой заболели докладват Италия (728 души) и Великобритания (569 души).

Заболяването морбили, по-известно като дребна шарка, е силно заразно и се характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, обрив по кожата и усложнено дишане. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път.

Към момента не съществува заплаха от разпространението на морбили на територията на България. За да бъдат предотвратени рисковете, Министерството на здравеопазването изпрати до Регионалните здравни инспекции указания за взимането на превантивни мерки за предпазване на населението.

Всички общопрактикуващи лекари трябва да направят преглед на имунизационния статус на пациентите си на възраст от 13 месеца до 18 години, подлежащи на имунизация срещу морбили. Наложително е откритите неимунизирани да бъдат обхванати с една доза комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола.

Поради ненавършена имунизационна възраст, най-много неваксинирани деца (98 %) има сред кърмачетата, които са  особено уязвими към заболяването и са най-добре защитени от колективния имунитет при поне 95 % имунизационен обхват с 2 дози морбилна ваксина.

Съгласно българския имунизационен календар предотвратяването на заболяването се осъществява с комбинирана ваксина срещу Морбили – Рубеола – Паротит (МРП), чието поставяне е задължително. За изграждането на пълен имунитет е необходимо децата да бъдат обхванати с две дози, като първата доза се поставя на 13-месечна възраст, а реимунизацията се прави на 12 години.

Според последния доклад на Европейския център за контрол на заболяванията, в страните от ЕС най-висока е заболеваемостта от морбили  във възрастовата група до 1 година и в групата 1 – 4 години. 81 % от всички заболели са неимунизирани, 8 % са имунизирани с 1 доза, 4 % са с данни за имунизация с 2 и повече дози, а 7 % са с неизвестен имунизационен статус.