Автор: Тамара Чакърова

Виолетов, зелен или виолетово-зелен, с бодли или без, пролетен или зимен, сицилиански, тоскански, сардски, испански или калифорнийски - артишокът е винаги достойно въоръжен. На пръв поглед изглеждащ като едър бодил, гордо изпъчен като снажен войн, той често е описван като рицар в доспехи с нежно сърце - специалитет достоен дори и за царска трапеза. Зеленчук, внасящ неоспорима класа в средиземноморската кухня, но и несравним с лечебните си свойства, станал лекарствено растение номер едно за 2003 година.

Наблюдавах как сръчните ръце на готвача обръщат зелено-виолетовите цветя на артишока на скарата. Цветът му ставаше все по-тъмен, а димът от скарата залюляваше аромата му точно под носа ми. Видях как една ръка намества две от вече запечените артишокови глави в купичка, поръсва ги с едрите кристали на морската сол, капва им малко зехтин и ги поднася пред мен на масата.

С върха на пръста си докоснах предпазливо един артишок и усетих твърдината на бронята му, въоръжена в този случай дори и с бодли. Домакините веднага прочетоха учудването и незнанието в очите ми и точно по сицилиански се занадпреварваха да ми обясняват и разказват...

Според указанията, откъсвах листенце по листенце от артишоковите доспехи, като поднасях към устните си само най-долната им нежна и светла на цвят част. В устата ми се смесваха вкусовете на екзотичния зеленчук, препечеността от скарата, ароматът на местния зелен зехтин, a приятнaтa соленост на морската сол се разтапяше по езика ми. Колкото по-навътре в артишоковото цвете се намираше листчето, толкова по-голяма ставаше ядивната му, мека част. Лека- полека се приближавах до нежното сърце на рицаря-артишок, събличайки бавно доспехите му. Листенце по листенце, листенце по листенце...И всяко едно от тях ми разказваше нова, непозната за мен приказка...

Почти усетих аромата на разровената от древните гърци почва, засадили първия артишок на италианския остров Сицилия, използвани по това време като силен афродизиак.

С вкуса на следващото листче, очите ми се напълниха с апетитната картина на изпържените артишокови сърца, поднесени с пресни подправки и хрупкав тоскански хляб на трапезата на Катерина Медичи. Пред мен минаваха като на поточна линия стотици касетки с току-що откъснат артишок, пътуващ за Франция, веднага след сватбата на флорентинската принцеса с Енрико II.

Още едно листче от бронята на артишоковия войн и вече бях в Испания, където до гордите артишокови войни в рицарски доспехи, се нареждаха и онези, наречени “Карди”, които образуват само листна маса. Още преди да успея да довърша сочната салата от перата им, се намерих в Англия, където се озовах пред чиния печен артишок, поднесен с пържена риба...

Игняцио ми разказваше за лилавия артишок от сицилианското градче Менфи, който се различавал от тосканския само по бодлите си. Когато откъснах следващо листче от артишоковата глава, то ми показа картини от тосканското пристанищно градче Пиомбино. Годината беше 1814, месецът май, корабчета и лодки бяха вече натоварени с десeтки килограми от местния лилав артишок, пътуващ към царската трапеза на Наполеон Бонапарт на остров Елба. Обядът в чест на царската особа – сепии с пържени артишокови сърца, предизвикваше събиране на слюнка в устата ми.

Пред мен бавно се откри част от сърцето на рицаря и аз се намерих в компанията на сардински селяни, които похапваха почистен зелен артишок, нарязан на тънко и съвсем суров. Дребничкият дядо до мен ми обясни, че няма нищо по- здравословно от него, особено за изчистването на холестерола от тялото...

Още една част от артишоковото сърце беше оголена и аз вече вкусвах от великденската солена артишокова торта в италианската Лигурия. Тук артишокът идваше от градчето Албенга, и се беше отвоювал като характерна черта на местната кулинария.

Вкусвайки директно от сърцевината на артишоковия рицар, вече бях на първия фестивал в Калифорния, където пред очите ми за първа Мис Артишок беше провъзгласена, не кой да е, а Мерилин Монро…

С Игняцио току-що бяхме облизали паничките си, когато той вече ми обещаваше да ме заведе на следващия обяд в околността на Чефалу, където в селцето Чедра, всяка пролет се чествал празника на артишока.

Озовавайки се в малкото ресторантче-гостилница в градчето Кампофеличе ди Рочела, около седмица по-късно, разбрах за какво става дума. Обядът беше посветен изцяло на артишока: предястия – маринован артишок, задушен артишок, пържен артишок, артишок с картофи на фурна, артишок в сладко-кисел сос, паниран артишок... След това паста (макарони) с артишок и рикота; основно – артишок с риба меч във фолио - на фурна; десерт – карамелизиран артишок...

Изненадата ми обаче достигна връхната си точка, когато след обяда получих чашка с артишоков ликьор – специалитет от италианския град Падуа, наречен Чинар. Дни наред не можех да спра еуфорията на възхищението си, мислейки си колко колоритни са традициите тук.

Връщайки се в околността на Кастелветрано и Селинунте, ме очакваше поредната артишокова изненада – хляб с артишок. Прочутата сицилианска кулинарна фантазия тук се беше развихрила в пълната си сила – местните хлебари бяха измайсторили черен хляб със сусам, като в него бяха добавили парченца пресен крехък артишок.

Аз, като една обикновена българка, не бях и чувала за артишока преди да попадна в Италия. Отначало любопитството ми беше подразнено от неговото присъствие като местно растение с множеството му лечебни свойства. Лека-полека обаче, сблъсъкът ми с артишоковия рицар ставаше все по-силен... и така, в един момент вече не можех да се наситя на финеса от присъствието му в множеството ястия и деликатеси.

Сбогувах се с Игняцио и влязох бавно в хотела. Запътих се към бара, за да пия един аперитив преди вечеря. Поръчах си чаша просеко, а погледът ми изведнъж беше привлечен от купичката с артишокови сърца на плота, мариновани в зехтин, оцет и сол... Посегнах към клечките за зъби и набодох поредното невероятно апетитно парченце от прочутите рицари, което остави онзи характерен, приятен, метален вкус по небцето ми...

Тамара е великолепен разказвач на…рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й corsidipastacorsidipasta. Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчето от Италия.

Автор: Ина Зарева

Не спираха да правят планове за бала и след това. Подготвяха всичко до най-малкия детайл. Оттенъкът на роклята й да е еднакъв с този на вратовръзката му, аксесоарите, цветята, дори прическите – всичко да е в хармония. Каквито бяха и самите те. Смееха се за реакциите на тези, които все още не бяха разбрали, че двамата са двойка. И то най-хубавата двойка.

Не обръщаха внимание на подхвърлянията, че е рано за големи планове. „Животът е такъв, какъвто си го направиш“, казваха в един глас. Бяха напълно уверени, че ще се справят с всички предизвикателства, които им предстоят – ще ги приемат в една и съща специалност в университета, ще си намерят работа, ще се оженят само след година-две. А светът им ще бъде хем безкраен, хем такъв един съвсем мъничък и техен си. И ще се обичат, обичат, обичат, обичат...

Най-накрая големият ден дойде. Тя се събуди рано и се загледа в изгрева – и той изглеждаше щастлив като нея. После графикът я завъртя в бурен водовъртеж – фризьор, гримьор, посрещане на роднини, тържествен обяд, срещи с приятели. Не чувстваше умора или досада, но тръпнеше да дойде по-бързо вечерта и да са заедно. Във всяка свободна секунда си говореха по телефона. Тя му напомняше какво да не забрави, той се шегуваше, че си е скъсал костюма и идва по дънки, тя пищеше, а той се смееше.

И се обичаха, обичаха, обичаха, обичаха...

Хареса се в костюма си. Почувства се мъж, готов за отговорности и за живота с момичето си. За първи път се чувстваше толкова завършен и спокоен. Огромната кошница с рози, която беше поръчал за нея грееше в ъгъла. Представяше си как ще зарови красивото си лице в цветята и усмивката й ще ги засенчи.

Още малко и ще са заедно. Тази вечер, и не само. Ще се справят с всичко. Беше съвсем сигурен и съвсем готов.

Чу клаксона. Най-добрият му приятел го чакаше, облегнал небрежно лакът на кабриото на вуйчо си. Оставаше само да вземат и съученика, който живееше на 20 км от града и после към ресторанта. И към нея! Към нея!

Погребаха го в любимите му дънки. Костюмът, както и колата бяха неузнаваеми. Установената скорост била 180 км/ч, а промилите на шофьора - 2,3.

Кошницата с рози следваше неотлъчно ковчега. Тя беше заровила лицето си в нея и животът й изтичаше със 180 км/час.

*****************


Статистиката сочи, че най-много пътни инциденти стават след края на бала, в сутрешните часове, а причините най-често са преумора, употреба на алкохол или шофиране с превишена скорост.

МВР съветва абитуриентите:

Спазвайте Закона за движението по пътищата!

От тази година са в сила изменения и допълнения в Закона за движението по пътищата и голяма част от тях се отнасят за управлението на моторни превозни средства от неправоспособни водачи и от водачи под въздействието на алкохол или наркотични вещества. Санкциите са сериозни и за собствениците на превозните средства, които са им ги предоставили.

Погрижете се за своята безопасност!

Не позволявайте рисковото поведение на приятели да ви постави в опасност от пътен или друг вид инцидент по време на абитуриентския бал. Най-рисковото поведение на возещите абитуриенти е свързано с управление с превишена скорост и извършване на опасни маневри с автомобили; отнемане на предимство; преминаване при червен сигнал на светофара; неправилно превозване на пътници, показващи се от прозорците и люковете на автомобилите или седнали върху рамките на вратите; возене на повече пътници от броя от местата за сядане; управление от неправоспособни водачи и/или употребили алкохол и/или наркотични вещества; подаване на неразрешени светлинни и звукови сигнали и агресивно поведение към останалите участници в движението, главно към пешеходците.

Помнете, че червеният сигнал на светофара не дава предимство на празнуващите! Еуфорията не е оправдание за извършване на необмислени и рискови действия. Комбинацията от емоции и еуфория е лош съветник и води до загуба на чувството за предпазливост, до безкритичност и опасна агресивност. Самоконтролът в такива моменти не пречи на приповдигнатото настроение, но оставя повече спомени от преживените емоции.

Ако ще шофирате, не пийте алкохол!

Навреме си осигурете трезвен и опитен водач на празничната кола. Изпитият алкохол подвежда към „смели" решения, а крайният резултат е нежелан.

Изберете предварително кой ще шофира на бала и след него!

Това може да е родител или друг близък. Не се качвайте в кола с шофьор, който е употребил алкохол – вие сте в центъра на вниманието и имате право да поискате от останалите да не рискуват празникът да се провали. При нужда, потърсете съдействие и от родителите или други близки.
 

Ако не сте правоспособни водач, не демонстрирайте шофьорските си „умения" точно на бала!

Ако все още нямате шофьорска книжка, но имате известни познания, не ги демонстрирайте точно на бала. Емоциите в този момент може да се окажат лош съветник. Рискът от попадане в пътен инцидент в подобна ситуация е много по-голям.

При нужда позвънете на телефон 112 или отидете в най-близкото районно управление!

Бъдете внимателни и не се примирявайте с нарушенията на обществения ред, които може да застрашат и сигурността на движението по пътищата. Винаги може да се обадите на телефон 112 и да потърсите помощ. Подсигурете се и с телефонните номера на близки, които биха се отзовали на молба за помощ.

Родители, за сигурността на своите абитуриенти предложете им истински да се забавляват на бала, а вие или друг да поеме ангажимента да шофирате. Дори да са правоспособни водачи, за предпочитане е абитуриентите да не сядат зад волана, когато са в особено емоционално състояние и лесно може да допуснат грешки. Ако все пак за деня на бала или за следващите празнични дни предоставите на своя абитуриент семейния автомобил, поговорете с него за опасностите на пътя.

От същия автор можете да прочете За вярата и Безсмъртието на една любов. За пораженията, които нанасят равнодушието и пасивността, вижте повече в Мълчанието е златото на злото.

Предстоят прекрасни празнични дни! Ето как можете да ги направите незабравими - предложенията на София играе

За цялото семейство/за родители:

21.05.2017 - С деца в игри - Южен парк - Ще има много игри - за деца от различни възрасти, комбинирани за деца и родители, томбола с подаръци и детски концерт.

24.05.2017 - Влакът на буквите - БДЖ - два парни локомотива, с много интересни композиции по два маршрута - София - Банкя и София - Пловдив - Хисаря

0-3 години:

19.05.2017 - Бебеносене - практически съвети - Park Center Sofia

19.05.2017 - Децата и природата - за деца от 1-6 години

20.05.2017 - Семинар за бъдещи родители по метода на д-р Харви Карп - Essence Center (Есенс Център)

20.05.2017 - Семинар за родители на деца от 6 м. до 5 г. по метода на д-р Карп - Essence Center (Есенс Център)

20.05.2017 - Първи грижи за новороденото - Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"

22.05.2017 -  Бебеносеща среща със Слинготека и Рошаво - Парк Гео Милев

23.05.2017 - Хранене и захранване на мъничето до 1 година - Mall Of Sofia

СЦЕНА

19.05.2017 - Усмихни се! - Столичен куклен театър - салон Гурко

21.05.2017 - КОФИЧКА С ЛОПАТКА - ПРЕМИЕРА - Столичен куклен театър - салон Гурко

3-7 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

20.05.2017 - Безплатен вход на 20 май в Музейко

05.06.2017 – 28.07.2017 - ЛЯТНА ЕЗИКОВА ЗАНИМАЛНЯ „LINGO LANDS“ за деца от 5 до 12 години - учене чрез преживяване и игра.

- Летни занимания с английски език в центъра на София - Включени са занимания по английски език по метода „Хелен Дорон“, програми за интелектуално развитие, проекти, свързани с изкуство, спорт, поведенчески игри.

- Целодневни арт занимания в Арт кутия – юни и юли - за деца 5-9 години - всяка седмица различна тема

20.05.2017 - The Fairy Tale Hour: Goldilocks and the Three Bears - театър на английски език в Mary Eton

20.05.2017 - Морско арт ателие за деца и родители - Под дъгата

21.05.2017 - Скейтборд академия с Крис Драгошинов - Decathlon - Витоша

23.05.2017 - Открит урок „Ателие за буквите“ кани деца от 2 до 6 г - Приказка без край

24.05.2017 - Направи си сам цветни букви - Музейко

ТЕАТЪР

20.05.2017 - Не пресичай на червено - Театър Възраждане

20, 21 .05.2017 - Малките плодчета - Столичен куклен театър - салон Гурко

21.05.2017 - Аладин и вълшебната лампа - Столичен куклен театър - салон Я. Сакъзов

21.05.2017 - СНЕЖАНКА И СЕДЕМТЕ ДЖУДЖЕТА - ДКТ Пазарджик -Théatro

МУЗИКА

21.05.2017 - Балерина - любиното детско филмче, представено от възпитаниците на Балетно студио "Одет"

19.05.2017 - Шегобишко на Острова на чудесата - Софийска опера и балет - камерна зала

20.05.2017 - Да целунеш принцеса - Държ. музикален и балетен център - Камерна сцена

20.05.2017 - Джаз за деца. Първите седем години - Tea House (Чай във фабриката)

21.05.2017 - Трите прасенца - детски мюзикъл - Софийска опера и балет - камерна зала

КИНО

Детската програма на кината.
Щъркелчето Ричард - премиера

7-12 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

20.05.2017 - ФЕСТИВАЛ НА ОГЪНЯ И НЕСТИНАРСТВОТО - Паметник на съветската армия

20.05.2017 - Отворени врати във Вихровения -  ще имате възможност не само да наблюдавате, но и лично да преживеете различни моменти от сугестопедичния процес на обучение.

20.05.2017 - Food Revolution Day'2017 - Сoфия

20.05.2017 - Вълшебна нощ за деца в Квадрат 500

21.05.2017 - Спортувай в твоя град - Национален стадион "Васил Левски"

18.06.2017 - Летен лагер в Стара планина - За вашите деца ще се грижи екип от педагози-фантазьори, както и гостоприемната Балканджийска къща, които ще подсигурят щур купон за малките изследователи и спокойствие за родителите!

- „Играй, учи твори“ - сугестопедична лятна програма - целодневна интегрална програма - английски, френски, немски, математика, наука, изкуство спорт

05.06.2017 – 28.07.2017 - ЛЯТНА ЕЗИКОВА ЗАНИМАЛНЯ „LINGO LANDS“ за деца от 5 до 12 години - учене чрез преживяване и игра.

- Летни занимания с английски език в центъра на София - Включени са занимания по английски език по метода „Хелен Дорон“, програми за интелектуално развитие, проекти, свързани с изкуство, спорт, поведенчески игри.

- Целодневни арт занимания в Арт кутия – юни и юли - за деца 5-9 години - всяка седмица различна тема

ТЕАТЪР
20.05.2017 - Приказка за скитника - крал - Столичен куклен театър - салон Гурко

21.05.2017 - Питър Пан - Театър София

21.05.2017 - Вълшебният куфар - Театър Възраждане

МУЗИКА

20.05.2017 - Джаз за деца. Първите седем години - Tea House (Чай във фабриката)

20.05.2017 - Юбилеен концерт - 15 години "Естрея" - НДК зала 1

21.05.2017 - Балерина - любиното детско филмче, представено от възпитаниците на Балетно студио "Одет"

21.05.2017 - Каменното цвете - балет за деца - Софийска опера и балет - голяма зала

КИНО

Детската програма на кината.
Щъркелчето Ричард - премиера

Предстоящи събития:

01.06.2017 - Най-детският, най-усмихнатият, най-безгрижният, най-чистият празник. Предложенията са толкова много и ви чакат в календара на София играе - раздел КОГА

Разгледайте събитията за деца в раздел КОГА в сайта на София играе
Разгледайте предложенията за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе.

Снимки: София играе

14 разлики между България и Великобритания

Автор: Нина Любенова

Неизбежно е да правя сравнения, защото има неща, които ярко контрастират в двете държави, като например отношението към децата. Ще се въздържа от подробни коментари и само ще изброя част от това, което ме е впечатлило:

1. За децата е помислено дори в институциите. В банката, например, има кош с играчки при всеки консултант.

2. Детското болнично отделение прилича повече на кът за игра отколкото на медицинско учреждение.

3. Здравеопазването и лекарствата за деца са безплатни.

4. Всяко дете има здравен работник, който следи развитието му от самото раждане и помага на родителите в отглеждането му.

5. Бабите не черпят децата с бонбони, а с монети (или поне в нашия край е така).

6. На никой не му пука как е облечено детето ти. Можеш едновременно да видиш дете по потник и до него да играе друго с дебело яке. И на никой няма да му хрумне да го коментира. Това важи за всичко спрямо вас и детето ви.

7. Ако във форум с майки зададеш въпрос по проблем с детето, никой няма да те съди, обвинява или нагруби. Ще се включат само жени, които ще дадат предложения и такива, които да дадат кураж, защото „явно ви е много трудно".

8. Ако две деца се сборят за играчка на площадката, майката на собственика на играчката, веднага ще скочи и ще каже на детето си, че то трябва да я сподели. Ако го направи без напомняне, непременно ще го похвали колко е щедро.

9. Винаги ще намерят каква похвала да кажат и на най-непослушното дете.

10. За децата има безброй занимания. Дори музеите са направени така, че да привличат и най-малките. Списъкът от мероприятия е голям, и в припек и в студ, а цената на услугата е минимална, ако въобще има такава. По-скоро ще видите касичка за дарения.

11. Децата биват оставяни да опознават света, да се търкалят в мръсотията, да ходят боси, да скачат в локвите, поощрявани са да се занимават с т.нар. messy play (бел.ред. цапащи игри) и на никой няма да му хрумне да крещи по детето си: "Не пипай тук! Не стъпвай там!", защото ще се изцапа.

12. Детето се тръшка, пищи, нервничи, а родителят с най-милия тон на света ще възкликне: „Милото! Явно си много изморено вече!"

13. Непознати възрастни се отдръпват от копчето на асансьора, бутона за отваряне на вратата на метрото или за пешеходния светофар, за да може намиращото се там дете да го натисне и да се радва от стореното.

14. Никой не ви гледа с укор и не страни от вас като от чума, защото детето ви е с хрема. Тук децата ходят на градина/училище придружавани от нужните им лекарства. За да се наложи домашно лечение, то детето трябва да е с температура, отпаднало или с шарка.

От същия автор можете да прочетете и Уроци по безопасност за най-малките, където подробно е разказано как в Англия учат децата да избягват рискови ситуации с непознати.

Майкъл Мичъл е татко на момиченце (отскоро и на момче). Той има блог, в който споделя родителския си опит. Избрахме някои от неговите съвети за бащите, които отглеждат и възпитават дъщери.

1. Обичайте и уважавайте майката на своето момиченце. Не се притеснявайте да показвате чувствата си. Когато дъщеря ви порасне, тя най-вероятно ще избере за партньор човек, който се държи с нея по същия начин. Хубаво или лошо ще е това? Аз бих предпочел да е хубаво.

2. Бъдете винаги до своето момиченце и се наслаждавайте на съвместните ви моменти. Важно е не само количеството време, което ще прекарате заедно, но и качеството му.

3. Искрено се интересувайте, какво го вълнува. Дори да е още с пелени. Ще се учудите колко бързо отлита времето до момента, в който ще е любима жена на някого. Времето ви заедно тече бързо.

4. Вашето момиченце има нужда от герой. Вие сте този човек. Не е нужно да притежавате супер сили. Просто се притичвайте на помощ винаги, когато е необходимо.

5. Да играете с дъщеря си на криеница отстрани сигурно изглежда нелепо. Но вие трябва да го правите. Затова са бащите.

6. Един ден тя ще поиска домашен любимец. Просто кажете „да“.

7. Позволете на момиченцето да „покара“ автомобила, седнало в скута ви. То ще запомни как сте го учили да „управлява“ автомобил завинаги.

8. Много важно е да научите дъщеря си правилно да борави с пари. В това отношение вие бихте се справили по-добре от майка й.

9. Когато спори с майка си, добре помислете, преди да вземете страна.

10. Казвайте й, че е красива. Непрекъснато. Когато порасне, лъскавите списания ще я убеждават точно в обратното.

11. Танцувайте със своето момиченце. Започнете още когато е съвсем малко. Не чакайте „танца на бащата на булката“.

12. Щом се научи стабилно да ходи, купете му маратонки. Като порасне, трудно ще можете да го накарате да носи това, което ви харесва.

13. Не забравяйте рождените дни на дъщеря си. Старайте се те да са истински празник още от сутринта. Организирайте закуска с любимата й храна.

14. Ще се учудите виждайки как сладоледът повдига настроението й. Обръщайте внимание на това, което обича.

15. Възможно е някоя нощ уплашена от кошмар да дойде при вас и да се пъхне по одеялото. Това е хубаво.

16. Носете я на раменете си. Правете го, докато гърбът ви е още здрав.

17. Не надничайте в дневника й. Рискувате да загубите доверието й за следващите няколко години.

18. Непременно си организирайте излети извън града. Ще видите каква невероятна радост изпитва от количеството свободно пространство наоколо. Оставете телефона си вкъщи.

19. Някъде между 3-та и 6-та година дъщеря ви ще ви помоли да се ожените за нея. Ще се наложи да я разочаровате. Но го направете внимателно.

20. Полюлейте я на люлките в близкия парк. Тя веднага ще поиска „още“ и „по-силно“. Но нейната представа за „по-силно“ се различава от вашата. Имайте го предвид.

21. Забавлявайте я, но и не пропускайте да я научите на нещо.

22. Всяка година, в навечерието на рождения ден, й пишете писмо, собственоръчно. Нека това стане традиция. Всички тези писма един ден ще се превърнат в хубав подарък и спомен от вас.

23. Научете се да й казвате „не“, когато е необходимо. В началото тя ще ви се сърди, дори може да ви устрои истерична сцена. Но един ден ще бъдете доволни, че сте настояли на своето.

24. Научете се да й се доверявате. Постепенно й давайте все по-голяма свобода (до степен, която сметнете за разумна).

25. Не забравяйте, че в един прекрасен ден вашата пеперуда ще разпери крила и ще отлети. Наслаждавайте й се, докато все още е малката ви гъсеничка.

Снимките са от страницата на Майкъл Мичъл

Препоръчваме ви Младите лъвове и Бащи и синове.

Фондация „За Нашите Деца“, Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) – София и ПСАГБАЛ „Св. София“ ЕАД, подписаха споразумение за превенция на изоставянето на бебета. В Център за обществена подкрепа (ЦОП) „Света София”, под документа се подписаха господин Александър Малински - регионален мениджър за град София и град Пловдив, г-жа Цветелина Василева – директор РДСП София, и д-р Гергана Коларова – член на съвета на директорите на ПСАГБАЛ „Св. София“.

„Добрите механизми и процедури, заложени в това споразумение, показват ясната заявка, която сме дали, че превенцията е изключителен приоритет за РДСП София. Фондация „За нашите Деца“ е пример за отлична работа в сферата на превенцията“, каза г-жа Цветелина Василева.

Фондация „За Нашите Деца“ работи активно по програмата за предотвратяване на раздялата между деца и родители, част от която е превенцията на изоставянето на бебета още в родилното отделение.

Семейната среда е изключително важна за здравословното развитие на детето, а родителите винаги имат нужда от подкрепа и ресурси, за да се справят с отглеждането им. Общите мерки и действия гарантират намаляването на броя изоставени деца.

Споразумението предвижда два пъти седмично Фондацията да има дежурства в ПСАГБАЛ „Св. София“, което ще допринесе за достигането до повече новородени и родители нуждаещи се от подкрепа. Разширена е целевата група, която включва не само семействата завили желание за раздяла с новороденото, но и родилки, които нямат подкрепа, многодетни семейства, семейства живеещи в бедност, родители с увреждания или зависимости, семейства на новородени с увреждания или здравословен проблем, както и семейства на недоносени бебета. Това ще улесни ранното идентифициране на рискови случаи, което е от ключово значение за по-нататъшния успех.

Партньорите ще работят усилено с деца с увреждания, както и с деца, които са настанени в болница, поради което контактуват по-рядко с родителите си. Ще бъдат организирани информационни срещи, заедно с представители на болницата по теми, които да повишат информираността и родителските умения на участниците.

„Изключително съм радостна от работата на ПСАГБАЛ с Фондация „За Нашите Деца“. Виждам позитивното отношение и огромното желание, с което вършите работата си, което е и причина за добрите резултати“, сподели д-р Гергана Коларова

Фондация „За Нашите Деца“ и ПСАГБАЛ „Св. София“ работят в сътрудничество от 2008 година. За този период, с експертната помощ на фондацията, много деца останаха в своите семейства.

Фондация „За Нашите Деца” е българска неправителствена организация, която от 1992 година подкрепя уязвимите български деца и техните семейства. „За Нашите Деца” е наследник на британските правозащитни организации „Европейски детски тръст”, „Християнски детски фонд” и „ВсякоДете”. С международния опит и качествената експертиза, за първи път организацията прилага на национално ниво подкрепата за родители, с цел предотвратяване на изоставянето на деца, приемна грижа и създава първите общински екипи от социални работници в закрилата на детето. Вече 25 години фондация „За Нашите Деца” е еталон за социална работа, която се интегрира качествено в държавната политика за закрила на децата.

По случай Дните на приобщаването 2017, Център за приобщаващо образование и влогърът Крис Захариев поканиха ученици от цялата страна да направят нещо незабравимо за един свой учител.

За да се включат в кампанията, учениците трябваше да изберат един учител и тайно от него да планират и осъществят изненада, която да го/я зарадва и вдъхнови. В периода от 5-и април до 12-и май 2017 г. участниците имаха възможност да изпращат своите клипове.

Специално жури в състав Драгомир Симеонов, журналист, Крис Захариев, влогър, Ива Бонева, изпълнителен директор на Център за приобщаващо образование и Наталия Митева, програмен директор „Образование“ във Фондация „Америка за България“ внимателно оцени всички клипове според критериите екипна работа, интересна идея и емоционален разказ за приобщаващия и подкрепящ учител и избра класа, заснел най-вълнуващата история.

Победителят на журито в конкурса „Учителят, който обича всички” е 11 ”б” клас от ПГПЧЕ „Иван Вазов” гр. Смолян и техният най-обичан учител Галина Ангелова. Наградата за класа-победител и любимия му учител е издигане във въздуха с топловъздушен балон, която ще бъде осъществена на 27-и май в София, на празничното събитие по случай Дните на приобщаващо образование. Видеото можете да видите на края на статията.

До 16-ти май в 16:00 ч. публиката имаше шанс да гласува за изненадата, която най-много ѝ харесва. Класът събрал най-много харесвания във Фейсбук платформата на кампанията е 2 ”г” клас от 19 СУ „Елин Пелин”, София с класен ръководител Веселина Славчева. Тяхната награда е „Един ден с Крис Захариев”, като децата от класа-победител ще имат възможността да си изберат как да прекарат този вълнуващ ден. Тяхното видео можете да видите ТУК.

Всички видео клипове участвали в конкурса са достъпни във Фейсбук платформата на кампанията.

Дните на приобщаването 2017 включиха още 2 конкурса: „Приобщаващи практики в класната стая” и „Практики за приобщаване на широката общност към училищния живот”. Отличените на първо, второ и трето място в тях ще бъдат обявени на 22-ри май. Те ще бъдат наградени по време на Празника на приобщаващото образование, който ще се проведе в София, в Южен парк на Голямата поляна от 17:00 ч.

Повече информация за събитието: www.cie.bg и във Facebook.

Национална кампания Дни на приобщаването 2017 се провежда за втора поредна година. Тя се организира в рамките на Програма „Едно училище за всички“ – Фаза 2, с подкрепата на Фондация „Америка за България“, в която ЦПО заедно с училища партньори от цялата страна ще се фокусира върху прилагане и усъвършенстване на Първия български модел за организиране на училищните процеси за изграждане на приобщаваща училищна среда. Целта на кампанията е да се обърне внимание на практики, които изграждат училищна среда, основана на уважение и приемане на другия. Във фокуса на вниманието тази година е приобщаващият учител, който помага на децата да развиват способностите си, да превъзмогват трудностите и ги подкрепя в тяхното израстване.

Автор: Николай Стоянов

Покрай модната тема за казармата, реших да се впиша и аз.

Някои казват, че за две години ги направила истински мъже.  Глупости! Една съученичка направи това с мен за един час!

За твое съжаление читателю, няма да започна оттам.

Ще се върна 17 години назад, когато съм женен, имам дъщеря на 3 години и работя в пресцентъра на правителството. Разбирай - вече съм  мъж и няма нужда да обувам зелени чорапи и да тичам по плаца, за да го доказвам.

За родната казарма обаче нещата стоят различно. Тя решава, че трябва да ме прибере, за да ме възпита как се пази Родина с кубинки, каска, автомат и четка за зъби, с която трябва да търкам фугите на плочките.

И тъй като три неща са неизбежни – данъците, смъртта и казармата, примирен взимам повиквателната и един хубав слънчев ден се оказвам в града Плевен, където трябва да постъпя в Школата за запасни офицери.

За тези, които помнят с тъга старшината, нарядите, автоматите и всяка друга военна простотия, съм длъжен да кажа, че аз не ги помня. Защото бях твърдо убеден, че аз на казармата няма да се дам. Ще бъда връзкар, скатавка и всяка обидна дума, която някой мъж може да се сети.

И тъй като всеки интелигентен човек трябва да подходи към проблема с план, пристъпих портала с изготвена стратегия.

На първо място трябва да знаете, че родната казарма е бедна. Не че няма пари, но се крадат и затова спонсорите са на мода като в родния футбол.

Затова точка първа в моя план беше да се запозная с някой авторитетен офицер. Точка втора – да се опитам да го подкупя.

Открих го в стола.

- Господин майор, явявам ви се по каквото там трябва! - изтърсвам аз, леко потърквайки току що обръснатия си врат.

- Висшист, а?

- Висшист - съгласявам се.

- Не козирувате.

- Не козирувам - кимвам.

- Защо?

- Защото искам да помогна на родната казарма - казвам дяволито.

Естествено на въпросния майор му светват очите и пита как. От дума на дума разбирам, че ротата няма телевизор и аз жертвоготовно решавам да купя. В резултат на сделката на 15-тата минута съм качен на една „Лада“ и пътуваме към магазина за техника в Плевен. Изтърсвам се близо 600 лева, а за майора остава гордостта, че притежава най-големия китайски телевизор в българската армия.

В резултат на тази недотам смела постъпка, започна моята почивка в казармата.

На третия ден, посвикнал с нелепата съдба, разбирам, че животът за едни е майка, за други – мащеха. Идва нова порция новобранци и аз като връзкар, а и висшист, разбирай грамотен, трябва да попълвам военните им книжки.

В редичката от малограмотни цигани и някой друг земеделец виждам едър мъж, горе-долу на моите години, накипрен с нещо като фрак и папийонка като Гого Лозанов.

Идва неговия ред и застава пред старшината:  

- Да знаете, че аз не съм за тук.

- Знам, ама ще се наложи да останете - казва хитричко старшината.

Оказва се, че човекът бил солист на Музикалния театър. И след три дни имал премиера. Да, ама казармата го прибрала преди това.

- Само ви моля, не ме постригвайте, ще играя Риголето - казва басово новоизпеченият редник.

Да, ама българската казарма Риголето не търпи. В резултат на неговата молба след 20 минути е остриган нула номер и е назначен за главен солист на рота от 25 малограмотни цигани. И за да му е още по-хубаво, всяка сутрин започваше деня си с революционна песен на Веселин Маринов. На моя въпрос защо се пее Веселин Маринов, ми бе отговорено, че тогавашният шеф на Генералния щаб много го харесвал и затова го включил в официалната песнопойка.

Измъкнаха певеца след четири дни. Дали е пял Риголето не знам, но със сигурност вече мрази Веско Маринов.

Два месеца в Плевен изтичат като сън. Човек и добре да живее обаче, трябва да смени поделението. Като връзкар, аз съм насочен към столицата, а конкретното място за отбрана на Родината, е някакво поделение, разположено стратегически след последните блокове в Овча Купел.

Първото, което установявам е, че тук не знаят, че съм връзкар. Не им пука и ми се налага да оправя 90 легла.

Решавам, че тази роля на многострадална Пепеляшка не ми приляга.

Значи е време за втора фаза на плевенския план.

Изигравам същото театро пред командира на поделението:

- Искам да помогна - казвам пърхайки с мигли.

- То, всъщност, не е прието - гъне се някакъв полковник. - Ама нали имаме нужди…

- Ние връзкарите сме за това, да покриваме нужди - отзовавам се на молбата.

- Помолиха ме от Генералния щаб да им нарисуваме фоайето - казва полковника. Започвам да се стряскам да не ме накара да го рисувам. Оказва се доста по-прозаично – трябвало да купя бои на някакъв художник. Идва художникът, и той на моя възраст.  
- Значи, вие сте умни момчета, ето концепцията за фоайето -разказва полковника.

- Първо трябва да нарисувате един танк, ама голям. После около купола на танка да нарисувате звезди, защото сме в Евросъюза. До танка трябва да изпишете една жена с дете. И до нея един войник. А тя да се усмихва.

- Защо да се усмихва - питам наивно аз.

- Защото е спокойна, че войникът я пази - ми отговарят с олимпийско спокойствие.

Художникът е потресен - няма избор.

Казано, сторено – отиваме в СБХ да купуваме бои.

Аз и полковникът пием водка, художникът си търси боите и въглените, с които да рисува.

Пристига човекът с оферта – канадски въглени за 26 лева кутийката. На мен ми става лошо, може би от водката, а може би от цената. На полковника му става лошо – от водката.

- Как бе, момче за 26 лева въглени?

- Канадски - отговаря художникът.

- Има и по-евтин вариант - проговаря военният. - Имаме стари акумулатори, ще извадим малко графит, ще рисуваш.

Тук обаче творецът се запъва, че няма да рисува с акумулатори и ако иска жената с детето да бъде тъжна, защото войникът ще гледа на другата страна, да си носи отговорността полковникът.

Купуваме канадските въглени, малко бои за основата и моите планирани средства за подпомагане на родната казарма свършват.

Срещу това получавам 20 дни домашен отпуск. За следващите 20 купувам мушама за стола. За още 20 – блажна боя за боядисване на тротоари.

Тротоарите в казармата са важна тема за всеки военен. За незнаещите – те трябва да са в черно и бяло. Попитайте ги защо трябва да са в черно и бяло. Ще ви отговорят: "Защото така е красиво."

Казано честно, сагата мина. В края на втория месец успях да се преместя в Министерство на отбраната, където всяка вечер преспивах в къщи и за ужас на офицерите имах дълга коса.

Иначе сега, 17 години по-късно, не смятам казармата за толкова лоша идея. Поне на фона на нежните мъже, които всеки ден срещам на улицата. Не че имам нещо против тесните дънки, оскубаните вежди или пудрата преди дискотека. Не смятам, че има нещо лошо да носиш и прашки, които продават в мъжките магазини за бельо. И държа да подчертая – подкрепям ровенето във Фейсбук денонощно, ежечасно, ежесекундно, особено когато девойка се опитва да те свали и да открие секса, благодарение на теб.

Просто мисля, че няколко месеца с вежди, широки гащи, нередовно къпане и строева подготовка ще върнат онези мъже, които очевидно са се загубили някъде по пътя.

Затова момичета – искайте, настоявайте, протестирайте за връщането на казармата. И връзкари да се върнат, пак ще са повече мъже от тези, които имате сега.

Снимка: www.lifebites.bg

От същия автор ви препоръчваме Нощем в святата гора и Децата - тези малки цветя на злото