logomamaninjashop
Ninja Editor

Ninja Editor

Кейт Мичъл е журналист, блогър и самотна майка. Преди три години, съпругът й я напуска и създава семейство с по-млада жена. Тогава тя стартира блог, в който описва емоциите и ежедневието си. Разказът за раздялата със мъжа й става първата история споделена в него.

 

Преминавайки през болката, безсънните нощи и самобичуването, можеш да опознаеш отблизо най-важния за теб човек – себе си. Това е възможност да се приемеш и да се обикнеш.


„Ти си много по-красива от нея!“ – заяви приятелката ми, когато за първи път се престраших да й покажа снимка на онова момиче. – „Не че тя е грозна, но ти, с твоите разкошни коси, просто я засенчваш.“

Приятелката ми се опитваше да ме ободри. Това беше нашата вечеря преди Рождество, на която традиционно се събирахме четири бивши състудентки. Не исках да докосвам темата, но не издържах, разплаках се и им разказах всичко.

 

Мъжът, с когото живях 13 години, ме остави заради друга жена. Последните месеци от съвместния ни живот бяха отровени от подозрение и отрицание на това, което се случва. В крайна сметка открих тяхна кореспонденция. Човекът, когото обичах, беше написал на другата жена: „Ако любовта е способна на жертви, аз съм готов на всякаква жертва, за да бъда с теб.“ Това ме парализира.

 

Трябваше да приема новата реалност. Мъжът ми се оказа „човек на честта“ и постъпи точно както беше написал. Пожертва дома ни, шумните вечери с децата ни, които толкова обича, семейните пътешествия с кола, за които с нетърпение се готвехме. Пожертва сутрините на Коледа, когато се усмихваме един на друг, гледайки с какво нетърпение децата разопаковат подаръците си. Всичко това той замени за друга жена, с 15 години по-млада от мен.

 

Разказвах на приятелките си, а сълзите ми капеха в чинията с паста. „Но ти си толкова красива!“ – тази утешителна безсмислена фраза чувах по време на женската ни среща и в следващите няколко месеца. И трябва да призная, понякога ми помагаше. Беше ми приятно, че някой, както преди, вижда в мен привлекателна и желана жена, дори това да не успя да задържи мъжа ми.

 

Приятелките ми изтъкваха и други мои достойнства, които добавяха точки в собствените ми очи. „Ти си толкова добра кулинарка, дори хляба си печеш сама“. Дамите с наднормено тегло около мен ми припомняха как героично отслабнах след раждането на двете си деца и сега нося джинси с размера, който имах в тийнейджърските си години. „Да не е ослепял?“- недоумяваха те. „Ти му роди две деца!“ – възмущаваха се по-младите, които още не са раждали.

 

Всичко това беше казано с желанието да ме подкрепят, окуражат и аз винаги ще съм им благодарна. Сега разбирам, че преди те са виждали в мен преди всичко онези качества и житейски обстоятелства, които не притежават лично. Това се оказаха моите силни, печеливши страни. Но напомнянето какво имам, не ме спасяваше от усещането за пустота.



324x480 0xc0a8392b 16122787681490793387

Спомням си онази събота, когато изпратихме децата при мама, за да поговорим. Струваше ми се, че все още има шанс да останем заедно. Заблуждавах се, това беше краят. Той ми обясни всичко хладно и равнодушно, гледайки някъде над рамото ми: „Преди ми се струваше, че ти си отговорът на всички мои въпроси. С нея обаче открих нови страни на живота, различни от тези, с които съм свикнал. Аз вече не мога да живея с всичко познато, което ме радваше, преди да я срещна.“

 

Той си замина. Стана време за обяд, но аз естествено не можех да сложа и хапка.  Напълних си гореща вана, ръцете ми трепереха, имах чувството, че всеки мой вътрешен орган се тресе. Гледах корема си изпъстрен със стриите от двете трудни бременности. Той вече никога няма да бъде стегнат като във времето, когато се срещнахме и не можехме да се отлепим един от друг. Мислех за това, че тялото на една 24-годишна жена е по-съблазнително и желано.

Или причината не е в променената ми външност? Може би неправилно подреждах приоритетите си и не му отделях достатъчно внимание? Не бях интересна нито в общуването, нито в леглото ни. Той се връщаше след командировки уморен, а го посрещаха шумните ни деца, които не ни даваха възможност да останем насаме. Може би трябваше да организирам живота ни така, че да имаме повече време един за друг. За секунди се замислих за самотния живот, който ме очаква и ме обзе паника.

 

Следващите четири месеца бяха изтощителни: продажба на дома, подялба на имуществото ни, възстановяване на предишната ми фамилия, смяна на документите ми за самоличност... Но всичко това беше нищо в сравнение с болката, която изпитах, когато узнах, че само две седмици след приключването на развода ни, той се е сгодил за нея.

 

Сега тя идваше с него да вземат децата ни за почивните дни. Присъстваше на всички съвместни вечери при неговите родители. И през цялото време не можех да спра негласно да се състезавам с нея, укрепвайки позициите си с доводите, на които бяха щедри приятелите ми: „Ти си красива. Ти си добра и внимателна. Ти му беше прекрасна жена.“

 

Макар че повтарянето на техните думи не ми помагаше особено. Веднъж един мой приятел, с когото си говорех по телефона, каза нещо, което ме разтърси и „събуди“:

 

„Както и да постъпи партньорът ти – това е само негов избор, който не определя теб. Раздялата не е свързана лично с теб и това какво си направила или не си могла да направиш за отношенията ви.“

Тези думи дойдоха в момент, когато ми бяха силно необходими. След месеци на безкрайни сравнения и претенции към себе си чувството за вина и безсилие започна да ме напуска. Аз заспивах отново и отново връщайки се към тези думи, постепенно прониквайки в истината, която съдържат.

 

Неговото заминаване не е свързано с това какво съм била или не съм била за него. И дори да си представим, че съществува съвършената жена, на която аз съответствам на 150%, последствията за брака ни отново щяха да бъдат същите.

 

Аз съм нормален човек, имам право на лошо настроение, на умора, на това да се чувствам незащитена и да искам помощ. Аз приех и заобичах собственото си несъвършенство. Това беше повратен момент, след който ми стана по-леко.

 

Да, имам периоди на униние и самобичуване,като преди, но не позволявам това състояние да ме завладее. Болката, през която ми се наложи да премина, ми откри една моя нова страна – тази, която не зависи от оценките на околните и дори на най-близките ми хора. Това ми дава сили и любопитство да продължа своето пътешествие.

 

Ако темата за отношенията в семейството ви интересува, препоръчваме ви тази история, в която раздялата е единственият вариант.


 

Рецепти за козунаци има стотици навсякъде в интернет. Но въпреки че ги спазваме стриктно, козунакът не винаги се получава като на картинката. Затова помолихме Илиян Димитров, който вече ни е гостувал, да сподели за нашите читатели тънкостите, за да се получи вкусен, пухкав козунак на конци. Надяваме се да сме ви полезни, благодарим на Илиян и отново ви препоръчваме книгата му "Сезонна кухня". Ето и двайсетте му съвета за разкошен козунак.

1. Всички продукти трябва да са леко затоплени, не от хладилника.

 

2. Стаята, в която ще се меси, трябва да е затоплена. Не бива да става течение.

 

3. Използвайте качествени продукти и по възможност домашни яйца.

 

milkfloureggs

 

 

4. Маята трябва задължително да втаса предварително с част от млякото, захар и малко брашно. Никога не се добавя сол в първоначалната смес за „събуждане“.

 

5. Захарта трябва да е разтворена, например в топлото мляко, в противен случай тестото ще стане тежко и няма да бухне достатъчно.

 

6. Яйцата трябва да са само леко разбити.

 

7. Мазнината е много важна за козунаците. Добре е да бъде смесена – и животинска, и растителна. До 50% от нея се слага при първоначалното замесване на тестото, а останалата се прибавя постепенно при месенето.

 

8. За да се получат хубави конци, трябва да се сложат до 250 г захар на 1 кг брашно. Добавянето на повече захар утежнява тестото. Конците се оформят заради развитието на глутена при продължителното месене на тестото. Освен това конците се умножават при добавянето на мазнината при месенето и при изтеглянето и оформянето на фитилите.

 

9. Тестото трябва да е меко и еластично. Ако е прекалено меко, при втасването ще се разлее и ще загуби формата си, а ако е много твърдо, ще остане сбито.

 

10. Задължително е готовото тесто да удвои обема си при втасването. Това може да отнеме от един до три-четири часа.

 

11. По-бавното втасване дава повече вкус на козунаците. Втасването преди печене отнема по-малко време и не е необходимо козунаците да са удвоили обема си, защото в началото на печенето бухването продължава.

 

12. По време на месенето и втасването на козунаците стаята трябва да се поддържа топла и да не изстива.

 

13. Преди оформянето на козунаците в тях може да се добавят мариновани в коняк сушени плодове, цитрусови кори и ядки.

 

 nuts m

 

 

14. След като втасат, оформените козунаци се намазват със смес от яйце и прясно мляко и се поръсват с кристална захар.

 

15. Захарта се разтрива предварително с мокри ръце, за да не загаря. Ако козунакът се украсява с ядки, ще е добре също да се намокрят, преди да се поставят.

 

16. За да бухне добре и да бъде пухкав, козунакът се слага в добре загрята фурна на 220°С за 10 минути, а след това температурата се намалява до 180-190°С.

 

17. Вратичката на фурната не се отваря, но се наблюдава през цялото време. Ако много бързо се зачерви отгоре, се покрива с алуминиево фолио.

 

18. За да не прегарят вкусните ни козунаци, в долната част на фурната често се слага съд с гореща вода.

 

19. Тесто с тегло под 1 кг се пече в продължение на 30 минути, 1 кг – 45 минути, 1,5 кг – 1 час, 2 кг – час и половина.

 

20. Извадете козунака от формата за печене или тавата едва след като е изстинал.

 

oven

 


 

Препоръчваме ви още две великденски рецепти: 

Ефектни предястия с варени яйца 

Печено агнешко бутче

Страстният четвъртък е денят за чистене на дома, човека и на душата. Това е времето и за боядисване на яйцата – най-красивият великденски символ. Струва си да отделим повече време на този ритуал.


Полезни съвети
За да получите равномерно и плътно боядисани яйца е добре преди да ги сложите да се варят, да ги натриете със спирт.
За да не се напукат по време на варенето – сипете 1-2 чаени лъжички сол във водата.
За да се почистват по-лесно, след сваряване ги натопете за кратко в хладка вода.
Ако искате да използвате естествени багрила, боядисвайте с натурални продукти – сок от червено цвекло, люспи от кромид лук и т.н..
За да добият блясък след боядисването, натрийте яйцата с олио.


Техники на боядисване


Напръскани яйца можете да направите като оваляте мокрото яйце в ориз, елда или друга зърнена култура. Завийте го в марля и го натопете в боята. След като изстине, свалете марлята и ще видите, че яйцето е като напръскано с боя.

a51 kak krasit yaytsa top 20 samykh interesnykh sposobov depositphotos 10270406
Боядисването с коприна е много модерен, макар и не съвсем безвреден начин. Как се прави: изберете бели яйца и ги завийте в парче копринен плат – много подходящи в случая са старите вратовръзки. Завържете яйцето с конец, здраво, навсякъде и го сложете да се вари във вода, в която сте добавили 1-2 с. л. оцет. Махнете тъканта, когато изстинат. Ще придобият шарките на плата, който сте използвали.

e1b kak krasit yaytsa top 20 samykh interesnykh sposobov 0

Наденете върху яйцето няколко ластичета и го пуснете в боята. Ще имате яйца на райе.

Бели релефни фигурки по яйцето можете да направите по следния начин: вземете кафена чаша пудра захар, постепенно добавяйте в нея по малко вода, докато се получи много гъста смес. С помощта на сладкарски шприц изрисувайте вече свареното и боядисано яйце.


JUGMFf7U

Восъчните рисунки върху яйцето също са отдавна позната техника. Вземете свареното яйце и горяща свещ. С помощта на клечка топете във разтопения восък и рисувайте върху яйцето. След като е изписано, го натопете в хладна боя. Неизрисуваните участъци се оцветяват, а там където има восък се запазва оригиналният цвят на черупката.

carapanka

 

Можете да декорирате яйцата с помощта на тиксо или самозалепващи лентички, които изрязвате в желаната форма. След като извадите яйцето от боята, го оставете да изсъхне и едва тогава отлепете хартията за декориране.


diy easter eggs 17 2

С помощта на акрилни бои също можете да декорирате яйцата. Вземете боичка, разредете я до течна консистенция, след това с четка за зъби мажете по вече свареното яйце, предварително сложено на поставка. Оставете боята да изсъхне.


cf5 kak krasit yaytsa top 20 samykh interesnykh sposobov depositphotos 67444693

Яйцата могат да бъдат изрисувани и с безвредни маркери на водна основа или с аналогични боички. Използвайте тънка четка, за да е прецизна рисунката. Можете предварително да „скицирате“ изображенията с молив, върху вече свареното яйце.


dd1 kak krasit yaytsa top 20 samykh interesnykh sposobov depositphotos 67277825

Посипете яйцето с блясък. Как става това: намажете свареното яйце с леко разбит белтък, оваляйте го в брокат от комплекта за гримове. Може и да е предварително боядисано. Така блясъкът ще е още по-ярък.

IMG 4270 1024x682

Яйца в преливащи цветове. Този начин на боядисване също е много лесен. Натопете една част от свареното бяло яйце, поставено в цедка, в съда с боята. Постепенно го спускайте все по-надолу. На първото ниво задръжте малко овече, а на всяко следващо скъсявайте времетраенето, без да стигате до върха. Ще се получи красив преливащ оттенък.
ombreeggstutorialobre ok

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Как да боядисате яйцата с естествени бои

Червената боя се приготвя от червено цвекло, нарязано на парчета, което се вари около час. Сместа се охлажда, добавят се 3 с. л. оцет и 1 ч. л. сол. Топлите сварени яйца се киснат в отварата около час.

Ако варите суровите яйца с листа от спанак или коприва ще получите зелени яйца, наситеността на цвета зависи от количеството листа, които сте сложили.

Ако искате да получите жълт цвят сложете 1-2 чаени лъжички куркума. Виолетов цвят се получава, ако във водата пуснете листенца от теменужки. За целта трябва да залеете листата с гореща вода и да оставите сварените яйца да престоят в отварата една нощ. Ако желаете да се получи цвят лавандула, добавете в теменужената вода малко лимонов сок.
382 kak krasit yaytsa top 20 samykh interesnykh sposobov depositphotos 43268783

Ако варите яйцата с няколко орехови черупки, те ще добият светло-бежов или кафяв цвятСъщият ефект ще има и ако вместо черупки, сипете 1-2 лъжички мляно кафе във водата.

Розови яйца можете да получите с помощта на сок от червени боровинки. Начинът е следният: изцеждате сок, сипвате го във водата, в която варите яйцата, сварявате ги с тази смес и оставяте яйцата в нея за една нощ.

Сини яйца или синкави петна можете на направите, ако натриете вече сварените яйца с листа от цветно зеле.


220 kak krasit yaytsa top 20 samykh interesnykh sposobov depositphotos 41246981


А ако сте сръчни с плетивата, можете да изработите и цял костюм за яйце, под формата на великденски заек.

996 kak krasit yaytsa top 20 samykh interesnykh sposobov depositphotos 20064241

 

Материала подготви Янка Петкова.

Приключи първият етап от 4-ти сезон на „Гласът на България“. Близо 100 таланта се изявиха на сцената на музикалното риалити с надеждата да застанат очи в очи с Камелия, Поли, Графа и Иван Лечев, и да изберат своя ментор. Гласовите данни на кандидатите бяха първият и единствен критерий за оценка в кастингите на тъмно. Общо 48 участници успяха да впечатлят менторите със своя талант, като не рядко треньорите влизаха в истинска битка за спечелването им. Това се случи и в последния,  7-ми епизод на шоуто, когато Иван Лечев бе предпочетен пред Камелия от цели двама участници, за които фолк дивата се надяваше да станат част от отбора й.  Един от тях - очарователният Николай Стойнов от София, веднага бе забелязан от Камелия и Поли, които шеговито помолиха Лечев да присъстват на репетициите им, а в замяна Поли обеща да му дава уроци по пеене.  С Николай и 18-годишната Натали от София ветеранът сред менторите пръв запълни своя отбор и червеният му бутон бе деактивиран. Малко след това кастингите на тъмно приключиха и за Поли, която взе при себе си 19-годишната Никол Ризова – момиче със сериозен музикален опит и образование. 12-тият член в отбора на Графа е 24-годишната Зорница Славова от София, която участва в „Гласът на България“ за втори път, а кариерата й като беквокалистка на Рут Колева и други музикални звезди у нас, е сериозна заявка за успех в шоуто този сезон.

Камелия сформира своя тим последна, като на финала успя да вземе при себе си един от трите дуета, които продължават напред в шоуто. Десислава и Деян изпълниха по оригинален начин хитовата песен "Say Something" и в последствие заинтригуваха жури и публика с историята си. Двамата се запознават по време на кастингите на „България търси талант“ миналата година, а в последствие се срещат случайно на улицата, където Деян свири на китара. Тогава двамата решават да сформират дует, каквито по мнение на Графа липсват на музикалната сцена у нас.

В края на епизода четиримата ментори забравиха за момент съревнованието помежду си и се качиха на сцената, за да изпеят заедно едно от най-емблематичните парчета на ФСБ – „Пак ще се прегърнем“, като с изпълнението си показаха, че независимо от си различия, те са талантлив и сплотен отбор, в който любовта към музиката е преди всичко.

Повечето родители биха отрекли, но дали е така? Най-често тази зависимост е маскирана като привързаност, любов и грижа. Проблемът е, че не позволява на родителите и децата да имат нормален живот. Кои са основните признаци, че сме зависими от децата си? Отговор ни дава Мередит Резник, психолог, социален работник, приемен родител на две деца, автор на книги по приложна психология.


Новородените са напълно зависими от майките си. С порастването тази зависимост намалява. Така го е измислила природата. Да зависиш от детето си е противоестествено и вредно както за родителите, така и за детето.

Ето десет оправдания, които родителите използват, за да обяснят прекалената си зависимост от децата.


1. Аз правя това, което правят всички добри родители.
В действителност: детето ми расте толкова бързо, а все още не ми се иска да го откъсна от себе си.


2. Не знам как да мотивирам детето си.
В действителност: по-добре да не го закачам. Ако направи нещо не както трябва, ще се разстрои или депресира.


3. Детето ми още не е твърде самостоятелно, затова аз пера дрехите му, почиствам и подреждам стаята му, заедно разхождаме кучето и правим домашните.
В действителност: то просто не иска да прави нищо, а аз не искам да създавам конфликти помежду ни.


4. Не го осъждам, че пилее времето си, нека си поживее, после цял живот ще решава проблеми. Аз самата не учих много, но все пак станах човек.
В действителност: в крайна сметка аз разбирам, че не е като мен, но се боя да му се скарам за това, че пропилява възможностите си.


5. Баща му постоянно го критикува. А при мен може да получи утешение и помощ.
В действителност: когато детето споделя проблемите си с мен, а не с баща си, аз се чувствам нужна, струва ми се, че контролирам ситуацията. Това ми харесва.

 

6. След развода, баща й изобщо не общува с нея. Налага се да бъда и майка, и баща.
В действителност: чувствам се виновна пред дъщеря си за ужасните отношения, които имаме с баща й. Болно ми е, че детето страда, затова изпълнявам всичките му желания.

 

7. Аз знам от какво имат нужда децата ми, защо да не им го осигуря след като мога?
В действителност: не мога да казвам „не“.

 

8. Детето ми ме пренебрегва и аз не мога да направя нищо, за да променя това.
В действителност: понякога ми се иска да попадне в беда, за да оцени най-после какви жертви правя за него.

 

9. Аз просто не мога да откажа нищо на детето си.
В действителност: притеснявам се, че ще започне да крещи и да се тръшка. Ако отстъпя, всички ще бъдат доволни.

10. Добрите родители правят всичко за децата си… дори повече. Затова е семейството.
В действителност: хората може да си помислят, че съм лош родител и детето ми е капризно и разглезено. Затова избягвам конфликтите, като изпълнявам желанията му.

 

Ако използваме подобни оправдания, може би е добре да си зададем въпроса:

 

Защо всичките ни мисли са заети единствено с детето?

 

Много често зависимостта се проявява при родители с повишена тревожност и неувереност в себе си. В детството си те са били контролирани от собствените си родители или обратно – не са им обръщали особено внимание. Зависимите родители се стремят да бъдат максимално полезни и постоянно правят нещо за детето или заради детето.

 

Но колкото повече се опитват да владеят ситуацията, толкова повече тя им се изплъзва.

 

Написали сме домашното на дъщеря си, защото е била много изморена. Но след седмица тя упорито настоява да изготвим и презентацията й по опазване на околната среда и да и помогнем за преразказа по литература. Затворили сме си очите за едно закъснение, но след време научаваме, че синът ни е попаднал в не особено добра компания и често отсъства от часовете.


Опитвайки се напълно да контролираме живота на детето, ние не само преставаме да живеем собствения си живот, но лишаваме и него от възможността да расте и да се развива нормално. Натрапваме му своите страхове и вършим това, което то би трябвало да прави само на тази възраст. Това създава реалната опасност детето ни да порасне неуверено, тревожно и в крайна сметка – зависимо.


Мередит Резник редовно публикува статии в Нюзуик, Брайдс, Лос Анджелис Таймс и други издания. Автор е на поредица за проблемите на нарцисизма. Повече за нея можете да прочетете тук.

 

Има хора, които се противопоставят на клишетата и общоприетите норми. На някои са нужни години, за да го направят, други достигат дзен още в ранна възраст. Няколко снимки, които показват как да престанем да се безпокоим за дреболии и да си живеем живота по собствени правила.


Някои позират за снимка, без да преживяват особено, че колата е обърната на едната си страна, а възрастната жена все още е в нея.

semeisvo i kola

Спайдърмен изглежда е решил да се отбие на тържеството за Коледа в детската градина.

 

spideman

 

Когато вълните на живота прииждат – продължавай да се усмихваш.

 

babata i priliva

 

99-годишната дама отбелязва рождения си ден в местния фитнес

99 godini

 

Полетът е отменен, но винаги има решение.

 

palatka

 

Един истински ценител на олдскул музиката.

 

muz fen

 

Ураган? Не сте разбрали. Правим си пикник с лодки. 

 

ezero

 

Французойките никога не бързат…дори на летището.

 

baba na pyteka

 

Зебра, но не съвсем.

 

zabra

 

На съседната улица гори къща. Пожарникари, полицаи, огнените езици са плъзнали навсякъде, а дъщеря ми просто иска да се люлее.

dete lyulka

 

Истинският програмист е над формалности като дрескода.  

 

injeneri

 

Казаха, че напитките са безплатни.

bezplatno

 

Когато се уморих да чакам баща си, заседнал край щанда за техника.

 

chaka bashta si

 

Това е детето на съседите. Позвъни на вратата ми, поиска банан и ...си тръгна.

karter

 

Снимки: igmur.comreddit.com

 

Автор д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

Колко често си задаваме някои от въпросите : „Изглеждам ли добре?“; „Не съм ли дебела?“; „Другите харесват ли ме?“. Представите за идеално женско тяло са се променяли много през вековете – от пищни форми на ханша и бедрата  през Древността и Ренесанса, през добре оформените атлетични фигури на египтянките и древногръцките богини, до "идеалните пропорции" в началото на новия век : 90-60-90, ръст 175 см и тегло 55 кг. Какво ли ще означава красиво женско тяло след 100 години? С идеална фигура или не - на първо място трябва да сме здрави. Да се чувстваме добре в кожата си, да имаме самочувствие и увереност в себе си. Истината е, че ако ние се харесваме, ще бъдем харесвани и от другите.

Как се определя идеалното тегло?

Има много и различни формули, индекси и таблици за определяне на идеалното (оптималното) тегло – според височината, пола , възрастта и т.н. Един от тях е индексът на телесна маса /ИТМ/- той се изчислява като теглото в кг се раздели на ръста в метри на квадрат.

Например при жена, тежаща 65 кг и висока 1.70 м изчислението изглежда така:

65/(1.70x1.70) = 22.49

ИТМ   18.5 - 24.9   нормално тегло

ИТМ     25 -  29.9   наднормено тегло

ИТМ   30 – 34.9    затлъстяване I степен

ИТМ   35 – 39.9    затлъстяване II степен

ИТМ       над 40    затлъстяване III степен

Модните тенденции, медиите, обществото като цяло налагат и дори внушават определена визия на красивата и харесвана жена. Подрастващите момичета, и не само те, лесно си намират  модел за подражание и много  искат да приличат на тях - известните модели, манекенки, актриси и т.н. И най-лесния начин като че ли е да свалят няколко килограма. Най-често чрез драстични диети, много ограничителни и нискокалорични, изтощителни физически натоварвания. Резултатът - недохранване, хранителни дефицити и увредено здраве, понякога за години напред.

Кое е първо - диетите или анорексията?
Важно е да отбележим, че анорексията предхожда диетите, а не е резултат от тях. До скоро се смяташе, че непрекъснатите диети водят до появата на хранителни разстройства. Сега виждането е, че склонността към хранително разстройство е условие за прилагането на драстични методи за редукция на теглото. Обикновено причината за появата на хранително разстройство е строго индивидуална и може да се корени в детските години или в междуличностни отношения в момента. Често преди отключване на заболяването, пациентът е страдал от прекомерна тревожност, свързана с определени взаимоотношения. Желанието да отслабне се появява като спасителен пояс, че след това ще бъде по-щастлив, по-обичан, по-харесван от останалите или от някого конкретно. Със започване на гладуването и преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид, което затвърждава убеждението им, че предприетите мерки по отношение на теглото наистина им помагат да бъдат по-щастливи.


Защо са психични заболявания

Анорексия невроза, булимия невроза и неспецифично хранително заболяване, наричаме ги хранителни поведенчески разстройства, те всъщност са психични заболявания. Обикновено началото е преди 30 годишна възраст, по-често са засегнати жените. При подрастващите момичета, тези разстройства заемат третото място от всички хронични заболявания. Най-голям е рискът при млади момичета, напоследък все по-често и момчета  - спортисти, фитнес маниаци, танцьори, модели. Често има предистория на затлъстяване, инсулин зависим диабет, семейни или социални  конфликти, фамилна обремененост и др.

Анорексията
Тя се появява през или скоро след пубертета, началото може да бъде преди появата на менструация, но може и по-късно в периода на зрелостта. Тийнейджърите се чувстват объркани. В стремежа им да се справят с хормоналната буря, която ги връхлита, храненето се оказва едно от малкото неща, над които могат да имат пълен контрол. В същото време през пубертета има скок в растежа и наддаването на тегло. Така страхът от излишно тегло може да се превърне в опасна мания. Много често смущенията в храненето вървят ръка за ръка с депресия и ниско самочувствие.

В САЩ между 5 и 10 млн. души са засегнати от хранителни поведенчески разстройства. В България не е правена точна статистика. Практиката показва, че броят на страдащите се увеличава с всяка изминала година, а възрастовата граница на засегнатите спада.


Анорексията
е заболяване, при което телесното тегло е 15% и повече под нормата, ИТМ за възраст над 16 години е по-нисък от 18,5. При изчисляването на индекса при деца се взема под внимание и растежа и затова стойностите се различават от тези при възрастните дадени по-горе. Формулата за изчисляване индекса на телесната маса при деца е същата , за определяне на оптималното тегло, но се използват процентни групи (персентили). По този начин резултатът на детето се сравнява с резултатите на връстниците му от същия пол. Например, ако дадено дете има ИТМ в 50-ия процент, това означава, че 50% от връстниците му имат по-нисък и 50% по-висок индекс на телесна маса.

При анорексия ниското тегло е постигнато съвсем съзнателно, чрез гладуване или силно ограничаване на храненето, прекомерни физически упражнения, взимане на диуретични (пикочогонни) или разхлабващи лекарства, или самопредизвикано повръщане. Налице е силен, постоянен страх от повишаване на теглото, отказ да се поддържа телесно тегло дори на долните на граници на приемливата норма, ниското тегло става фикс-идея. Извършва се  претегляне по няколко пъти на ден, водят се дневници – какво количество храна е прието, колко вода, мери се дори фецеса (изхвърлените екскременти). Възможни са епизоди на преяждане, съпроводени от сериозно чувство за вина, последвано от строги диети или други начини да се отърват от приетата храна - чрез повръщане, лаксативи, диуретици, часове на изтощителни физически упражнения. Страдащите от заболяването се виждат или чувстват много дебели – те имат изопачено, нереално възприятие за тялото си, което не отговаря на действителността. Може да са изключително слаби, но казват : „Виж какъв корем имам, много съм дебела!“ и те наистина се виждат такива, все едно се оглеждат в криво огледало.

Фази на болестта
Терминът „анорексия невроза” означава буквално „липса на апетит”.
Много често обаче апетитът е налице, но бива строго контролиран и потискан. Само в по-напредналите фази на заболяването апетитът наистина изчезва, тъй като в тялото настъпват физиологични промени, намаляване на киселинността на стомаха, чувства се подуване на корема даже и след приемане на малки количества храна. Накрая идва момент, когато организмът им действително не може да приеме никаква храна, дори при желание за хранене от тяхна страна се  стига до гадене, спазми и повръщане. Страдащите се довеждат до пълно физическо изтощение, не защото нямат желание за ядене, а защото искат да контролират и намаляват теглото си още и още. Те се отказват от почти всички видове храна – особено от калоричната, пълна с хранителни съставки. Задоволяват само с поемането на плодове и зеленчуци и с много вода. Но въпреки това интересът към храната не намалява. Напротив, обикновено болните от анорексия с голямо желание приготвят храната за останалите членове на семейството.

Последствия
Спадането на теглото под нормата вследствие на недостатъчен прием на основни хранителни вещества води до тежки хранителни дефицити и до симптоми като чувство за студ, непрекъсната умора, апатия, запек, болки в стомаха и други. Като защитен механизъм на организма, често настъпват хормонални нарушения, които водят до спиране на месечния цикъл (аменорея) и впоследствие до трудно зачеване или безплодие. Анорексията може да бъде причина за нарушения и забавяне на развитието през пубертета, за възникване на остеопороза, увреждания на сърцето, черния дроб, бъбреците;  сърдечно-съдови нарушения (ниско кръвно налягане и пулс, замаяност, цианоза на крайниците, хипотермия); болки в гърдите, задъхване; анемия, остеопороза; гастроинтестинални нарушения, запек, подуване на корема. Спада и имунитета.

Болните обикновено губят интерес към всички социални контакти и често са с депресия. Те не осъзнават сериозността на положението, в което се намират. Около 30% от тях имат този проблем през целия си живот. Също толкова от преживяват поне една живото застрашаваща криза свързана с храненето си. Повечето умират преждевременно, а около 5% до 18% от хоспитализираните с анорексия невроза умират по-късно от глад или самоубийство.

Опасни сигнали – за какво да следите:

забавено физическо развитие (ако анорексията се развие в по-ранна възраст);
спиране на менструалния цикъл;
обличане с широки дрехи, за да се скрие тялото, по-дебели дрехи от необходимото, поради намалената телесна температура;
приемане на еднообразна храна, нарязване на храната на много малки парченца и  разделяне на различните храни в чинията, пресмятане на приетите калории;
загуба на значителна част от теглото; 
продължителни диети, въпреки слабостта се чувстват дебели даже след загуба на тегло;
силен страх от надебеляване;  
притеснение за храните, калориите, мазнините, и хранителните съставки; употреба на потискащи апетита и/или диуретични медикаменти; гладуване в изолация и готвене за другите;
лануго (фини косми, мъх, характерен за новородените), косопад, чупливи нокти;
подчертана очна кухина;
суха лющеща се кожа;
студени ръце и крака;
немощен говор;
изморителни тренировки;
лъжи относно хранителната им депресия;
изтощителни периоди на хиперактивност.

Психични нарушения
На лице  са раздразнителност, честа смяна на настроението, трудност при концентрация, забравяне, потиснато чувство за глад. Усещане, че не заслужават да са щастливи. Чувство на несигурност и неадекватност. Упоритост, амбициозност, перфекционизъм. Зависимост или тотално отхвърляне на майчината фигура. Вниманието и концентрацията могат да се понижат значително. Сънят може да стане разстроен и да доведе до умора през деня. Изпитват чувство на задоволство от себе си, когато успяват да се справят с поддържането на диета, и обратно - чувство на вина, когато са яли много, или нездравословно. Хранене, тегло, диета – стават централна тема на всяка дискусия, разговор и обратно -нетърпимост, когато се заговори за храна. Не се приемат промени по отношение правилата на хранене, игнорират се прояви на внимание и неочаквани погледи от другите по време на хранене – всяка такава промяна и наблюдение предизвикват тревога и напрежение. Отбягват се срещи и покани от близки и приятели, които са свързани с хранене. Налице е засилен интерес към всичко свързано с кухнята и особено към здравословното хранене и различни видове диети. Болните обичат да готвят за близките си хора, така осъществяват контрол при приготвянето на храната – за да бъде съобразено с техният вкус и изисквания. Отделят време за подреждане на масата и ястията, но не се хранят. Предпочитат да ядат без компания или измислят различни извинения, за да пропуснат хранене – неотложни ангажименти, занимания и др. Подлагат се на интензивно физическо натоварване – спорт, танци, чистене, разходки и пр. с цел изгаряне на калории, съответно проявяват нервност, раздразнителност, ако им се отнеме това право. Липсва съзнанието, че са болни и че се нуждаят от лечение. При възрастните има и липса на интерес към сексуалността.

Булимия
Това е другото сериозно нарушение в хранителното поведение, буквално означава "волски глад".  Тя се характеризира с честа консумация на големи количества храна, последвана от целенасочено „прочистване на организма”, което се осъществява по различен начин – чрез самопредизвикано повръщане, взимане на очистителни, диуретични (пикочогонни) средства и др. Булимията е свързана със загуба на контрол над храненето и постоянна, изключителна концентрация върху телесното тегло. Това хранително нарушение, подобно на анорексията се среща изключително при жените, най-често на възраст между 16 и 40 години.

Причини за появата
Има много причини за появата й, но една от най-честите е депресията. 
Друг отключващ момент е свръхтегло или затлъстяване в миналото, особено в детска възраст и пубертета, което се преекспонира и се превръща във  свръхконтрол върху теглото. Често двете хранителни разстройства преливат едно в друго - от анорексия към булимични пристъпи и обратно. Силният, неконтролиран глад може да последва като реакция на хроничното полугладуване. 

Какво трябва да знаете
Булимично поведение може да се появи и при жени с нормално тегло, които никога не са имали анорексия, но имат силно желание да имат много по-слаба фигура. Булимията може да доведе до свръхтегло и затлъстяване, но обикновено теглото не се променя забележимо, поради прилагането на различни начини за изхвърляне на поетата храна.

Епизодите на „голямото ядене” се явяват често, поне няколко пъти в седмицата. Обикновено те продължават по-малко от 2 часа, но понякога може да са много продължителни. Най-често се консумира високо калорична, лесно смилаема храна като сладолед, тестени храни и бонбони, средно около 3000 ккал при епизод. Жените се срамуват от това неконтролирано ядене и крият за него. Извън пристъпите, те следват свои строги правила кога не трябва да ядат (например не по-рано от 6 часа вечерта), какво не трябва да ядат (повечето имат дълъг списък от “забранени храни”) и колко трябва да ядат (например не повече от 1000 ккал дневно). Като резултат, храненето е стереотипно и нетърпящо промени

Последствия
Пристъпите на неконтролирано ядене се провокират от нарушаване създадените „правила”. Друга причина са събития или обстоятелства, които предизвикват отрицателни психични състояния, например: депресия, тревожност, гняв, досада. Много от лицата с булимия имат проблеми с контролиране на реакциите си в другите сфери на поведението си. Някои имат проблеми с алкохолизъм или зависимост от лекарства.
В началото на булимията не се наблюдават никакви нарушения на лабораторните показатели (изследванията на кръвта, урината, т.н.), което въвежда в заблуждение, че няма нищо страшно. Приемането на големи количества храна, което се редува с продължително гладуване, повръщане, взимане на очистителни или диуретични лекарства с времето обаче, може да доведе до сериозни здравни усложнения. Може да настъпят състояния на дехидратация (обезводняване), при която нивата на електролитите в кръвния серум се повишават. Анемията е честа, но тя може да се скрие от наличието на концентриране на кръвта. В резултат на прилаганото “прочистване’ на организма, чрез продължителното гладуване, повръщане, очистителни и др. може да се развият и други хранителни дефицити, които да влошат здравето и работоспособността. След известно време може да се развие остеопороза, да се появят бъбречни камъни. При  честите епизоди на повръщане, киселия стомашен сок уврежда лигавицата на хранопровода, а също и зъбите.
През по-острата фаза може да има усложнения от страна на стомашно-чревния тракт, включително намаляване на движението на червата до така наречените “атонични черва”, което може да предизвика паралитичен илеус (запушване на червата). Нарушенията на електролитния баланс могат да се проявят със силно намаляване на калия в кръвта, което да доведе до сърдечна аритмия, мускулна слабост.

Страдащите от хранително разстройство много умело прикриват начина си на хранене или липсата му. В повечето случаи близките твърде късно забелязват развитието на болестта и то в момент, в който болния се нуждае от спешна медицинска намеса и вече е застрашен живота му.

Как се лекуват

Анорексията и булимията са сериозни заболявания, които трябва да се лекуват. Лечението на анорексията и булимията е изключително труден и продължителен процес, подходът е строго  индивидуален. То е насочено към възстановяване на нормалното хранително поведение и нормалното телесно тегло, към преодоляване на настъпилите психически и физически нарушения. Дори след известен период на възстановяване, анорексията и булимията често рецидивират. Лечението изисква задължително включването екип от специалисти: психиатър или клиничен психолог,  диетолог, съдействието на други специалисти, в зависимост от настъпилите нарушения. Колкото по-скоро започне лечението, толкова по-бързо и успешно ще бъде. Обикновено в началото болните от анорексия не съзнават, че имат нарушение в хранителното поведение и поднормено тегло и се налага тяхното семейство, приятели или семейният лекар да поемат инициативата за лечението им. При булимията съзнанието за болестност е по-често срещано, но чувството на срам и неудобство кара болните да крият проблемите си.

Един от ефективните начина за лечение на анорексията и булимията е специфична форма на психотерапия, наречена „когнитивна поведенческа терапия”. Лечението има за цел да повлияе не само на нарушението в хранителното поведение, но и изключителното фиксиране на вниманието към телесното тегло и форми, което е основната психопатология.

Психологичното лечение за около 5-6 месеца обикновено води до пълно и дълготрайно преодоляване на проблема при около две трети от пациентите. Груповата терапия дава често по-добри резултати от индивидуалната.
Родителите могат също да играят важна роля за подпомагане преодоляването на негативното самовъзприемане на пациента.
При анорексия прилагането на някои психотерапевтични лекарства може да бъде изключително полезно, но то трябва да става по лекарско предписание и под медицински контрол.

Лекарствата, които потискат апетита нямат положително действие при булимията.
Взимането на антидепресивни лекарства може ефективно да намали пристъпите на неконтролиран глад. Но те се прилагат само  от специалист психиатър.

Необходими са консултации с диетолог за постепенно нормализиране на храненето и телесното тегло.

При настъпили усложнения е наложително спешното им лечение, което в зависимост от тежестта им може да бъде амбулаторно (домашно) или болнично.

Ако имате съмнение, че ваш близък или приятел страда от анорексия или булимия, трябва възможно по-скоро да му съдействате да потърси медицинска помощ, без значение дали той има мотивация за промяна или не.

Своевременното откриване на първите опасни сигнали, както и комплексната  професионална помощ от психотерапевт и диетолог, гарантират връщането към здравословен начин на живот и нормално тегло. А най- добре вместо непрекъснатото редуване на „диета“, неразумно хранене, „диета “… , да изберете като ваш стил и начин на живот - здравословно, разнообразно и балансирано хранене съчетано с редовна и умерена физическа активност. Така ще бъдете и здрави, и красиви, а също  – щастливи и удовлетворени. 

RusinovaД-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант  на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.


От същия автор можете да прочетете и Всичко за захранването водено от бебето и Хранителни алергии.

Да родиш на 45, на 50…или още по-късно вече не е сензация. Убедихме се, че медицината пробива дори там, където природата е безсилна. Горната граница във възрастта за раждане неотстъпно се вдига по силата на желанията ни, като следствие от промяната в начина на живот и с развитието на медицината. Късното майчинство обаче има своите особености и проблеми.

Обществените нагласи
В тях има нещо, което веднага се набива на очи – двойнственото отношение към подобна ситуация. От една страна ние ентусиазирано поощряваме стремежа към активност, запазването на младостта във всичките й проявления, възхищаваме се на жените, които са съхранили жизнеността и амбициите си с напредването на годините.
Ние харесваме жената, която на 50 сменя работата си, започва да учи в университет, премества се в друг град, прекъсва непълноценните си отношения с мъжа, с когото е живяла десетилетия, и заживява с друг –дори леко й завиждаме.

„Аз съм на 46 и това е първото ми дете. Щях да съм напълно щастлива, ако моята бременност не беше предизвикала толкова спорове и разногласия в семейството и дори сред приятелките ми. Най-дразнещ беше въпросът: „Добре ли го обмисли?“. Той ме изкарваше от кожата ми, като че ли съм непълнолетна или неадекватна. Разбира се, на мен също не ми беше лесно. Дори медицинските ми изследвания са повече от тези на другите бременни. Затова молбата ми към околните е просто – радвайте се за мен!“ А.

Оказва се, че ние одобряваме всяка проява на младост и жизненост,  мисъл, стремеж и амбиция, във всеки друг, но не и в този случай. Защо? Психолозите го наричат „несъзнателен колективен страх за потомството“, за неговото здраве и безопасност. Природата го е внушила на хората още в Древността и когато става дума за раждане, ние се придържаме към общоприетите и проверени във времето норми. Затова все още има подходяща и неподходяща възраст, раждане навреме и ненавреме. Жената, чието решение да стане майка противоречи на тези представи изпитва емоционалния натиск на околните върху себе си. Не, те не я осъждат! По-скоро се съмняват, удивяват, напрягат. На много късни бъдещи майки това им пречи да се чувстват комфортно. Те трябва да са готови да отговарят на въпроса: „Не е ли късно?“, да свикнат с недоумяващите, понякога осъдителни, погледи на околните. За да не хабят емоциите си напразно и да се съсредоточат върху това, което е най-важно в живота им в момента.

Какво трябва да знае детето
Когато е родено при различни от общоприетите обстоятелства, въпросът за причините винаги се поставя пръв. Това винаги интересува близкото обкръжение и предизвика сериозни размисли у самото дете с порастването му. Всички се интересуваме от историята за появяването ни на бял свят. Децата, родени в обичайните семейства, при най-обичайните обстоятелства, почти никога не задават въпроса: „Защо съм се родил?“, дори впоследствие родителите им да са се разделили. За разлика от децата родени извънбрачно или от твърде млади майки, тези които са късно родени винаги се интересуват от историята на появата си и тя заема централно място в биографията им. И това е валидно не само за детството, но и за по-късните години от живота им. Тази история може да повлияе значително на светоусещането им.

„Никога не съм питала майка си, как съм се родила. Някак ми беше тревожно да мисля за това. Макар че съм виждала снимки, на които мама е бременна и мои в първите дни след раждането, все си мислех, че съм осиновена. Когато бях в 5-и клас мама се разболя тежко и нейна приятелка ми каза: „Добре, че има теб, иначе щеше да остане съвсем сама.“ По-късно от същата приятелка разбрах, че мама не е обичала мъжа си и не искала деца от него. Развели се и тя дълго търсела идеалния за себе си мъж. На 40 години забременяла случайно от ,познат и приятелките й я убедили да роди, да го направи за себе си. „Тя много те ценеше. Може би не винаги е успявала да ти го покаже, но това е истината.“ – твърдят тези, които са я познавали. Разбирам, че тя не е умеела да общува с деца. Не й се сърдя. Но много дълго време имах чувството,  че съм излишна, случайна, че не се радва особено, че ме има. Това чувство изчезна едва когато родих двете си деца. Тогава разбрах какво означава истинска привързаност.“ М.

За нравите и стереотипите
Не всички истории за късно раждане са драматични. Все повече стават жените, които имат точно такъв жизнен план. Образование, кариера, увлечения, усъвършенстване и едва след това – деца. Защото тогава вече могат напълно да се съсредоточат само върху отглеждането и възпитанието им. Разбира се, има и двойки, които са решили въпроса с възпроизводството доверявайки се на природата. И едните и другите са спокойни, уверени и успяват да внушат тези чувства на детето си.
Може би е добре отрано да помислим какво, как и на кого да споделим, когато става дума за тази семейна радост. Информацията може да бъде правдива, но не бива да тревожи или травмира. За всеки човек е важно да съзнава неслучайността на своето раждане, за това, че е бил желан от близките си. На детето ще му е неприятно да знае, че се е появило, защото големият му брат например е пораснал, напуснал дома и на мама й е станало тъжно и скучно. Далеч по-добре звучи обяснението, че родителите винаги са искали още едно дете и ето че то се е родило.


Стигат ли силите?
Промяната в активността, емоционалността, скоростта на реакциите е неизбежна с възрастта. Това не е толкова забележимо, когато хората живеят в обичайния режим и сами контролират натоварването си. Детето променя коренно условията на съществуване, грижите по него изискват огромно количество сили.

„Тези музикални играчки винаги ли са били толкова шумни? Можеш да се побъркаш от тях“ – пита всеки път мъжът ми. Самият той се включва само в разходките на детето. Ако става през нощта – после има проблеми с кръвното, ако играе с детето по-дълго – го боли гърбът. Честно казано и аз самата много се изморявам. Все пак да родиш на 18 и да родиш на 45 не е едно и също. С първия си син се справях без проблем макар, че бях студентка, а сега понякога търся услугите на бавачка. Не ми стигат сили да играя без почивка, да храня, да къпя, да разхождам. И разбира се, имам остра нужда от тишина и време за релаксиране. Надявам е скоро да свикнем с този начин на живот. Защото вниманието и развлеченията на нашето момиченце с всеки изминал ден изискват все повече и повече от нас.“ Е.

Колкото по-възрастни са родителите, толкова по-спокойни са децата. Това е влиянието на възпитателната среда. Родителите са по-сдържани в емоциите си и имат по-умерени реакции в  различните ситуации. Речта, движенията, мимиката са по-овладени. Дори шумните игри с родители които са минали 45-те не са толкова шумни. Децата несъзнателно възприемат тези черти и свикват с този начин на живот. Те в по-голяма степен са склонни към съзерцателни развлечения, по-рано започват да рисуват, четат, да учат стихчета наизуст. Родителите им поощряват такова поведение. Детето проявява наблюдателност, компетентност по много въпроси. Но в компанията на други деца – на детската площадка, в градината или в училище като че ли се дистанцира от групата. Не защото не може да играе заедно с връстниците си, просто правилата му на общуване и средата му не е като на другите деца. Дори за малчуганите в доучилищна възраст е важно да са на една „вълна“ с партньора си в игрите. „Защо стоиш отстрани – върви забавлявай се, весели се с приятелчетата си!“ – често казват родителите на късното дете, но понякога то дори не разбира какво искат точно от него. Да се реши този проблем е възможно, ако се привлекат в общуването други хора. Възрастни, но по-млади от родителите. Роднини, по-големи деца, приятели. Желателно е детето да посещава детска градина, дори майка му да има възможност напълно да се посвети на отглеждането му. Това подпомага активността и формирането на разнообразни черти в поведението.

Страхът за детето
„Аз самата съм късно дете. Добре помня усещането, когато някое от децата в градината или в училище крещеше: „Никол, баба ти дойде да те вземе!“ От една страна ми беше обидно за мама, от друга, разбира се, се срамувах. Бях решила, че аз самата ще имам деца съвсем млада. Но по ирония на съдбата стана точно обратното. Сега съм на 52 години, а децата ми са на 13 и на 4 години. Никой не ме бърка с баба им, но и аз много се грижа за себе си. Все пак обаче се страхувам, че по-късно тази възрастова разлика ще започне да се проявява. Между мен и майка ми това беше пречка. Ние никога не станахме наистина близки.“ Л.

На всички ни е ясно, че не сме в състояние да прогнозираме бъдещето само до определена степен и че след 10 години не всичко може да върви по план. На младите обаче е присъща нагласа известна като „нереалистичен оптимизъм“. Всичко ще бъде наред, независимо от обстоятелствата. Мислите за бъдещето на по-възрастните също могат да бъдат позитивни, но в тях има повече разсъдливост и повече връзка с фактите. В родителството също има такава закономерност. Колкото по-възрастни са хората, толкова повече са притесненията за бъдещето на децата им. И тези преживявания са детайлни. Как ще изглеждаме когато детето ни завърши училище? Ще бъдем ли здрави, за да се погрижим за всичко? Няма ли да започне да се дистанцира от нас? Ако нещо се случи с нас, кой ще го подкрепя? Как изобщо преживява факта, че родителите му са по-възрастни? Ако тези въпроси са чести и натрапчиви не става дума само за стремеж да се погрижим и да създадем добри условия за живот на детето. Вероятно има някакъв дълбок подсъзнателен страх, свързан със собствените ни преживявания и възприятия за възрастта. Може би трябва да помислим за това. Защо възрастта ни плаши? Как си се представяме в различните етапи от живота ни, какво отношение към себе си очакваме и най-вече какъв план за нас, семейството и детето би бил идеален или най-приемлив. В действителност всеки човек избира своя начин и го следва. Когато става дума за децата – възрастта на родителите, разбира се, има значение и влияе върху възпитанието им. Не го влошава или усложнява. Емоциите, думите, погледите, готовността да изслушваме, разбираме и приемаме, умението да погледнем на случващото се от различен ъгъл, способността да се радваме и да имаме позитивно отношение към света – всичко това се отразява на отношенията на доверие с детето и предопределя дали ще бъде щастливо. А това не зависи от възрастта на родителите.


Материала подготви Янка Петкова

Оригиналната статия можете да видите тук.

 

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам