Ирина Манушева е известен български преводач на художествена, хуманитарна и научнопопулярна литература, а освен това и мама на три деца. Представяме ви я в рубриката ни "Кариери", посветена на жените, които успешно съчетават кариерата с професионалната реализация.

Да започнем оттам, че не възприемам семейството си като голямо, но според обичайните разбирания минава за такова – мама, татко, три деца и куче (към момента едно, но опитът показва, че това няма да е за дълго). Лудницата обаче си е лудница отвсякъде, като се има предвид, че голяма част от времето си прекарваме всички вкупом у дома… или някъде другаде, но естествено, пак вкупом.

Аз съм от онези майки, дето преди да имат деца, влачат навсякъде кучетата си. По онова време бяха два добермана и трябва да призная, благодарение на тях много хора останаха с може би опасното впечатление, че колкото по-голямо е кучето, толкова е по-добро и безобидно. После почнахме да влачим навсякъде и децата, и кучетата. В краен случай – само децата. Те някак си се вляха така естествено в живота ни, сякаш винаги са си били с нас. А в множествено число говоря от самото начало, защото по това вълшебно време живеехме заедно с брат ми и двете ни семейства се увеличаваха успоредно (както и учудените погледи към забележителната ни групичка, като на онзи първи Великден с деца, когато се натъпкахме в джипа всички възрастни, деца и кучета и отпрашихме към Ковачевица. За жалост, малко след това се наложи да разпределим децата и кучетата в две отделни жилища, защото всяка дядова ръкавичка все пак има краен капацитет.)

Когато се роди първият ни син, аз бях учител – още обожавам тази професия! – но изведнъж ми се откри възможност да сбъдна друга своя мечта: да превеждам книги. Преведох една, възложиха ми втора и понеже, както вече стана ясно, съм си луда, напуснах сигурната си работа, при това в страхотно училище, с уникални колеги и прекрасни деца, и реших, че оттук нататък ще бъда само преводач. И то само на книги. (Между другото, единственото, което ме безпокоеше – ясно си го спомням – бе как, след като и професията на съпруга ми е такава, че в немалка част от времето също си е у дома, ще научим децата си, че хората по принцип ходят на работа всеки ден от 9 до 5, а не си висят вкъщи. Но на този въпрос ще се върнем отново след малко.)

Естествено, многократно чувах, че преводач къща не храни, но аз на такива приказки вяра не хващам. (Уточнихме, луда съм.) Оказа се, че храни и още как. Само трябва усилена работа. По 8-10 часа на ден, както с всяка друга работа впрочем. И да обичаш това, което правиш. Да играеш с него. Тогава страниците се прелистват с шеметна скорост и даже спираш да броиш преведените книги. Никое дете не брои колко къщи от кубчета е построило, нали?

И така, живеехме си весело заедно по 24 часа в денонощието (е, малкият ходеше чат-пат на градина). Когато се появи сестра му, от първия ден научи някои основни истини: 1) всички огромни същества около теб дават мляко – майка, баща, четиригодишен брат, важното е да им покажеш какво искаш, 2) когато няма голям зор от страна на храносмилателната система, независимо в кой неин край, можеш отлично да си играеш сама в леглото, кошарата и навсякъде другаде, защото т. нар. майка бездруго седи залепена пред едно странно устройство с екран и шумолящо нещо на масата до нея. Четиригодишният брат пък се научи бързо-бързо да прави сандвичи за себе си и кафе за майка си, воден вероятно от елементарен инстинкт за оцеляване. Бързо превъртане на лентата: на 6 и 10 и двамата успешно правят мъфини, сладкиши и прочее шедьоври, които все още са недостижим подвиг за майка им. Инстинкт, както казах.

И като сме тръгнали да превъртаме лентата, да не се бавим повече – с няколко думи, окончателно ни писна да живеем в София и се изнесохме на благоприлично разстояние от големия град. Таткото постави нов рекорд по скоростно превръщане на полуобитаема къща в уютен дом. Сменихме амбициозното частно училище с държавно, защото баткото се справяше отлично, но време за детство не му оставаше, и пратихме сестра му в предучилищна в същото държавно училище, където я приеха с отворени обятия, въпреки че беше само на четири, пък тя взе, че се оказа единствената, която от първия ден може да отиде сама до тоалетна. Инстинкти, ви казвам. Какво да прави детето, като майка му все го оставя само да се оправя. Пък и можеше да чете все пак, бива ли до тоалетна да не може да иде. И в края на краткия обзор, тази майка, дето уж само си седеше пред компютъра, се оказа отново бременна.

Следват седем месеца в пълна мъгла. Когато леко се разсейваше, отварях лаптопа, за да наваксам с работата. В останалото време две невероятни деца и един страхотен мъж (признавам, сама си завиждам понякога) ми прислужваха и даже ме водеха на разходки и екскурзии, при които беше много по-лесно да се помни къде още не съм повръщала, отколкото къде съм.

И това приключи – с третото прекрасно вързопче. И четири дни в болницата, в които то спеше гушнато в мама, а тя, по-щастлива от всякога, се опитваше да довърши една книга, която беше обещала за същия месец. Добре се получи въпросната книга между другото. Е, не точно същия месец.

И ето, събрахме се вкъщи петима, без да става дума за кучето.

Междувременно стана пределно ясно, че децата си „научават уроците“ много по-бързо, когато си останат за седмица вкъщи, отколкото когато ходят на училище, и в моята глава започна да се прокрадва пъклен план. Отдавна се бяхме убедили, че тази работа с родната образователна система отива все пó на зле, и си рекохме: защо пък трябва непременно да се ходи на училище? И да се чудим как да отидем на екскурзия, точно когато ни се прииска? Да не говорим , че въпросът „Как ще научим децата си, че се ходи на работа от 9 до 5?“ отдавна се беше преформулирал в: „Как ще научим децата си, че важното е не да се седи някъде от 9 до 5, а да се свърши работа, след като в училище упорито ги привикват тъкмо на обратното?“ Няма да ви досаждам с всичките си аргументи по темата (само ще ви уверя, че не опират единствено до лекомислени желания за екскурзии), но ето че дойде лятото и бе окончателно решено: следващата учебна година един петокласник, една първокласничка и едно бебе остават вкъщи.

Та така стигнахме до сегашното състояние на нещата. Мама работи вкъщи, две деца учат вкъщи, едно бебе пълзи с мълниеносна скорост из къщи и един баща от време на време си почива, като избягва на работа извън къщи. Е, отне ни известно време да нагласим графика с извънкласни занимания, така че да можем да бъдем навсякъде, където е нужно, без да сме усъвършенствали квантовомеханичните си умения до степен, че да бъдем на две места едновременно, но и това стана. Въобще, прекрасна ни е лудницата. Само не знам – като спре да ни е достатъчно луда и тя, какво ли още ще измислим?

Повече за Ирина можете да прочетете в сайта й.

Препоръчваме ви интервюто ни с Доника Ризова.

Аз съм виждала вярата в падналата по очи, в средата на храма, жена;

Във вкопчената ръчичка на бебе;

В очите на болен;

В усмивката на мъртвец;

В сълзите на близките му;

В тихото присъствие на приятел;

В пуснатия внезапно от бащините ръце велосипед;

В прехапаните в усмивка устни на майката – изпращач;

В бавните удари на бастун по паважа;

В чаша коняк и дим от цигара;

В песен;

В кимване

Във вик

В тишина

Вярата е тиха. Тя е под горния слой твърди неща. Тя няма цвят, мирис, вкус. Тя не ръкомаха, не развява лозунги, не крещи, не бута, не настъпва, не притиска, не се налага, не се натрапва, не се сърди, не капризничи, не плаче, не изисква, не заплашва, не напуска, не претендира, не преяжда, не охолства, не обвинява, не наказва, не наранява, не изоставя, не разкъсва, не разделя, не натъжава, не опустошава, не противопоставя, не ожесточава, не високомерничи, не парадира.

Вярата е мека и пухкава отвътре, силна и челична отвън. Тя е оръжие и ласка, сила и лек, щурм и отстъпчивост, дръзновение и смирение, обич и усмивка.

Вярата има различни домове, но винаги е приютена. Различни дрехи, но винаги е облечена. Различни тоналности, но винаги е в съзвучие. Тя не скита безцелно, не обича тълпата и шума, не се кичи с амулети и суеверия.

Тя се скрива в шепата, докато стискаш палци на малката си пианистка, докато синът ти прави първите си крачки, докато си стиснал до бяло в молитва ръцете пред операционната, докато забиваш нокти в кожата на родилния стол, докато поставят пръстен на безименния ти пръст, докато омесваш първия си хляб, докато се ръкуваш с новия си шеф, докато докосваш студената кожа в ковчега, докато все още напипваш нередовния си пулс.

Вярата е пулсацията на душата ти, която продължава и след тази на сърцето ти.

Вярата е това, което прави от хората личности, от съществуването – цел, а от мечтата – реалност.

Пътищата до нея са много и различни, но никога гладки и прави. Те са тесни, стръмни, тъмни пътеки с раняващи храсти по тях. Върви се самотно и тихо. Болезнено и трудно. Бавно и внимателно.

Когато лицето е мокро вече от умора, а не от сълзи – тогава сте на половината път. Остава само да не спирате. Остава само да прегърнете вярата поне толкова силно, колкото и тя вас.

И тогава планината ще се поклони и ще се оттегли.

Ина Зарева

Наближава първи март и за всички, които искат нещо по-различно, споделям две интересни идеи за мартенички.

Мартенички - чашки :) Много ефектни и красиви, ще ви радват през цялата година. Изключително подходящи и за подарък. Ето няколко снимки, а ако ви харесат, можете да разгледате повече ето тук.

:

И моите фаворити - чашки Пижо и Пенда :)

Втората идея освен интересна е и много сладка - ама буквално. :) От този вид мартенички взимам всяка година и момчетата раздават в училище за радост на всички съученици. :) Мартеничките са с аромат на ванилия и горска ягода, не съдържат консерванти и глутен, и имат нужните сертификати. Поръчвам ги от този сайт.

Цветелина Денкова е красива като бижутата, които създава. 34-годишна шуменка с бакалавърска степен по Международни икономически отношения и специализация по международни финанси. Майка на две хубави деца – син на 10 и дъщеря на 4 години. За интересите си разказва със страст и ентусиазъм.

Интереси имам всякакви! Обожавам предизвикателствата и със страст се самообразовам във всевъзможни сфери! Докато следвах, водех курсове по английски език в един учебен център в града, давах и частни уроци в дома си, така имах шанса да се докосна до учителската професия, много полезен опит. Впоследствие работех като технически преводач, превеждах известен в инженерните среди софтуерен продукт. В процеса на работа през следващите години успях да усъвършенствам комуникативните си умения, да натрупам знания за производствените процеси в леката и хранително-вкусовата промишленост. На всяка заемана позиция влагах максималното, на което съм способна. Научила съм и много уроци.....Най-важният е, че човек трябва да определи приоритетните за него сфери и да концентрира енергията си там! 

Моето семейство, най- вече съпругът ми и децата ми са нещото, за което наистина си заслужава да дам 101% от себе си! Осъзнавайки това, трябваше да помисля какви са алтернативите пред мен и как мога постоянно да бъда близо до хората, които обичам! 

„Имам нужда да създавам красота!“

Идеята за ръчно изработените бижута се появи като следствие от друго мое хоби. Преди малко повече от две години се научих да плета. Оказа се, че съм пълна с идеи и учудващо сръчна. Създадох цяла колекция от шалове и шапки и по съвет на моя приятелка (американка), която беше наистина впечатлена от тях, си отворих онлайн магазин в американския сайт за ръчно изработени артикули etsy. Може би, поради сезонността на стоките и отдалечеността на България от техния пазар, продажбите не потръгнаха. Обаче чувството, че имам нужда да създавам красота се засилваше и тази мисъл не ми даваше мира! Така, в края на лятото на 2016, идеята за бижутата започна все по- осезаемо да се загнездва в съзнанието ми. Те, за разлика от плетивата, бяха всесезонни, вечно търсени от почти всички дами, даваха ми възможност да развихря въображението си отвъд всички граници, които поставя преждата да речем. Започнах да се просвещавам в изкуството на бижутерите - техники, материали, инструментална екипировка, всичко което може да ми потрябва, за да успея да пресъздам фантазиите си. Изчетох и изгледах безброй статии и клипове, проучих възможностите за доставка на инструменти, материали и суровини, опаковки и начини за популяризиране на продукта. Не мога да отрека, че образованието и опитът ми много ми помогнаха.

Исках да създам продукт, който представя мен самата - различна всеки ден, цветна, усмихната, странна, романтична, но и строга и елегантна когато пожелая, многолика жена! За това имам и толкова различни колекции. Името на марката представя мен - Floret означава цветенце, добавих "е" в края, за да се получи Florete=Цвете и така се появи Florete's Jewelry! Логата създадохме двамата със съпруга ми, обожавам ги - шрифта, стила, всичко! 

Любовта към красивото, към цветното, към модата винаги е била в мен! Когато бях малка основното, което правех беше да рисувам, принцесите и моделите на дрехи бяха образите, които най-често пресъздавах на хартия. Исках да уча дизайн, но не успях да убедя баща си, че това е сериозна професия, и че мога да се реализирам добре като такава.

Класическо допълнение или романтичен акцент

Вдъхновявам се от всичко - цветя, ярки цветове, абсурдни и нестандартни комбинации на материали. Харесвам различни стилове дрехи - от класическите, непреходни костюми в черно и бяло, минавайки през всички топли, земни нюанси в бежово, кафяво, маслено зелено и стигайки до цветовете от дъгата, като цикламеното розово ми е особено при сърце. Това е и причината да имам тотално различни колекции, в които всяка жена би могла да намери нещо според своя вкус, независимо на колко години е и в какво настроение е в момента, дали търси класическо допълнение към елегантния си работен тоалет или романтично бижу за ефирната си рокля. 

Някои свои творби първо скицирам, а след това им вдъхвам живот и ги доукрасявам накрая, други създавам директно, всичко зависи от настроението ми през деня и от времето с което разполагам. 

Принцесата и любителят на компютърни игри

Синът ми, типично по момчешки, се вълнува много повече от Xbox-a, PlayStation-a и компютъра си, но дъщеря ми, въпреки че още няма 4 години вече е обсебена, също като мен! Тя си „поръчва", а аз правя и понеже е малка принцеса, вече има и корона в ярко цикламено, с кристали. Това, че работя вкъщи много ми помага в организацията и изпълнението на задълженията, а факта, че стоя до много късно вечер е от съществено значение. Може би не успяваме само да организираме повече разходки навън с децата, но тук определящи са и други обстоятелства. 

Жена извън рамката

Според мен жените твърде дълго са били подценявани и едва последните 20-ина години обществото им предоставя реалната възможност да покажат, че могат да бъдат равноправни и да се конкурират с мъжете в много области, излизайки от рамките, в които са поставяни с векове. Това обаче крие и своите рискове, защото може да доведе до друга крайност и женската красота и нежност да бъдат потиснати в стремежа на жените да покажат, че не стоят по-долу от мъжете. 

Florete's Jewelry – какво предстои

Предстоят много нови дизайни във вече съществуващите колекци и две изцяло нови колекции, от нови изходни суровини и материали, които ще представя следващите месеци. 

Най-важното уточнение

И накрая, но в никакъв случай не на последно място, искам да направя едно много важно уточнение. Мъжът до мен, с когото сме заедно повече от 16 години, изигра ролята на Смелостта и Увереността, които малко не ми достигаха! Той винаги е бил мой коректив и винаги ме е подкрепял безкрайно във всичките ми начинания, с ясната преценка за това дали идеята ми наистина би била успешна! 

Това съм аз - по образование - икономист, по душа – артист. 

Още красиви творби на Цветелина от Florete можете да разгледате на страницата й във фейсбук.

Интервюто взе Янка Петкова.

Да чувстваш:

Грижата, докато облича палтото ти

Дъхът му, докато шепне тайните си

Усмивката, докато му разказваш деня си

Топлината на прегръдката му

Ударите на сърцето му, когато обличаш червената си рокля

Смехът му, докато простираш боядисаното от същата тази рокля бяло пране

Да виждаш:

Как е до теб и в невъзможното

Как трапчинките му са отпечатани върху лицата на децата ви

Как страда, докато ти плачеш

Как умората в погледа му се сблъсква с нежеланието му да я признае

Как въздъхва в косите ти като в утроба

Колко много е до теб и те обича

Да знаеш:

Какво продължава да харесва, обича и мрази

Колко точно са бенките по лицето му

От какво са белезите по тялото му

Как животворно се нуждае от твоята обич

Че е възможно да те обича и сега

Че парфюмът му отдавна се е изпарил, но ти го вдъхваш всеки път, когато се прибираш вкъщи през безмилостно дългото време, откакто той напусна земния ти свят и остави само нея –

Любовта.

И да живееш с нея,

заради нея,

от нея,

въпреки нея,

да живееш...

Ина Зарева

Следната статия е преведена от личния блог на Бърт Фълкс. Прати ми я приятелка, която е въвела План Х в дома си. Ние също го обяснихме на децата си и мисля, че ще е много полезен на всички вас. Особено в светлината на скорошните трагични събития.

Както повечето от вас знаят, всяка седмица прекарвам по час с група млади хора, които се опитват да се борят със зависимости. Да. Млади хора. Става въпрос за тийнейджъри, които са затворени в продължение на поне 6 месеца, за да се научат как да се преборят със зависимостите си. За мен е изключителна чест, че имам възможността да общувам с тези прекрасни млади хора, които са били наранени от свят, който все още изучават. Доста от приятелите ми погребаха децата си заради наркотици. Фактът, че тези деца все още имат шанс ме прави много щастлив.

Наскоро зададох на децата един прост въпрос: „На колко от вас им се е случвало да попаднат в ситуация, която ви се струва неправилна и опасна, но не са направили нищо по въпроса, защото не сте виждали възможен изход?“

Всяко едно дете в стаята вдигна ръка. Всяко едно!

Ако трябва да съм напълно искрен – разбирам ги. Въпреки че вече съм над 40, все още си спомням онзи тийнейджър, затворен в непредсказуемите течения на света. Много пъти се е случвало секса, наркотиците и алкохола да се намесят в живота ми. На твърде ранна възраст, когато не знаех как мога да се откъсна от това, без да изгубя всичките си приятели. Все още помня първата бира, която изпих. Бях на гости на приятел, още в средно училище. Не ми хареса, но се почувствах принуден. От гледната ми точка на възрастен, това ми се струва смешно. Тогава обаче беше сериозно. "Обществен натиск" е често използван термин за нещо безгласно, но много реално. Със сигурност не можех да се обадя на родителите ми и да ги помоля да ми помогнат – все пак правех нещо лошо. Много по-лесно ми беше да пия алкохол, въпреки че не исках, вместо да изтърпявам наказания, скандали, разпити и потенциалната загуба на свободата ми.

План Х

За да се справяме със ситуации подобни на тази, въведохме „План Х“ в нашето семейство. Това е доста простичък, но силен метод, които децата ни винаги могат да използват. Работи по следния начин:

Да кажем, че най-малкият ми син, Дани, е на купон или на гости у приятели. Ако му се стори, че се случва нещо нередно, или се почувства неудобно, но не смее просто да стане и да си тръгне, за да не му се подиграват, трябва да изпрати СМС с текст „Х“ до мен, майка му, брат му или сестра му.

Този, които получи съобщението, трябва да разиграе кратка сцена. Обажда се на Дани и провежда следния разговор:

-Ало, татко?

-Дани, случи се нещо и трябва да те взема веднага!

-Какво е станало?

-Не мога да ти обясня сега. След 5 минути съм при теб да те взема.

Дани казва на приятелите си, че нещо се е случило у дома и трябва веднага да си тръгне.

Накратко, Дани знае, че винаги има изход и че върху него няма никакъв натиск да прави неща, които не иска. Има свободата да е защитен, докато продължава да расте и да се учи как да се оправя сам.

Това е един от най-добрите ни родителски похвати, който му дава сигурност и увереност да се справи с един свят, които има тенденцията да мачка и подчинява младите.

Има един много важен елемент от плана Х. След като взема Дани, той знае, че може да ми разкаже каквото иска. Ако няма желание да говори, не го разпитвам. Той взима решението. Планът Х включва споразумението, че няма да има разпити и че няма да го съдя, каквото и да е станало. Това понякога е трудно за родителите (признайте си – всички искаме да знаем какво става с детето ни). Повярвайте ми, ако следвате това правило, не само че винаги ще можете да помогнете на детето си, ами и ще изградите много силно доверие между вас и децата ви.

Едно изключение от това правило е, че ако Дани знае, че ако някой е в опасност, той има моралното задължение да говори с нас, за да го защити, без значение какво би му коствало това. Това е урокът, на който се опитваме да научим децата ни – трябва да защитаваме тези, които не могат да се защитят сами. Изключвайки това, той не е задължен да ни разказва каквото и да било.

Много родители се оплакват от ролята, която технологиите играят в живота ни. Мразя да виждам семейства, излезли на вечеря, които просто стоят заровили поглед в смартфоните си. Полудявам, когато някое от децата ми, ми пише СМС от съседната стая. За съжаление, смартфоните са факт и тъй като няма как да ги забраните напълно, е добре поне да им намерите приложение, с което да можете да помагате на децата си.

Силно ви препоръчвам да създадете някаква форма на нашия План Х и във вашия дом. Ако уважавате споразумението, децата ви ще са ви благодарни за това. Нещо толкова просто като това може да предпази детето ви от 6 месеца в комуна или от нещо много по-лошо.

Автор: Бърт Фълкс 

Едва ли някой се съмнява, че дефилето в епичната кинонощ е просто марш на добре облечени актриси. В продължение на няколко часа мощната модна индустрия е на нокти, защото от оценката на критиците зависи имиджът на брандовете. Затова нерядко дизайнерите губят чувство за реалност и създават „опасно скъпи“ произведения на изкуството. Кои са те?

Дженифър Лоурънс, Christian Dior Haute Couture, 4 милиона долара

Незабравима беше нежно-розовата рокля-бюстие с пищна пола, с която актрисата се появи на връчването на наградите през 2013 година. Тоалетът бе предоставен от модна къща Диор, с която през същата година звездата започва сътрудничество. Дженифър изглеждаше като оживяла от филмите на Дисни принцеса. И макар, че както вече писахме актрисата се оплете в полите си по стълбите към наградата, това даде необикновен ракурс на роклята, спечели още няколко рекламни минути за марката. И понеже, когато става дума за жени логиката е непридвидима, след инцидента цената на роклята скочи до 4 милиона долара. До момента този рекорд не е подобрен, а по-подозрителните вече започваме да си мислим, че падането никак не е било случайно.

Никол Кидман, Christian Dior Haute Couture, 2 милиона долара

През 1997 година най-бляскавата звезда на червения килим беше Никол Кидман. Тогава тя дори не е номинирана, а просто придружава мъжа си Том Круз, който е сред претендентите за наградата. За важната вечер Кидман избира ярка рокля с лодка деколте с богата бродерия и още по-дръзко избродиран гръб. Роклята предизвиква фурор, защото дотогава били предпочитани по-сдържаните концепции. Важен детайл: дизайнът на роклята е дело на скандалния Джон Галиано, който по онова време е новият креативен директор на бранда. След дефилето на Кидман, Галиано се превръща в любим дизайнер на звездите.

Кейт Бланшет, Armani Privé, 200 хиляди долара

Armani Privé — е любим бранд на Кейт Бланшет, на когото тя остава вярна на червения килим, така беше и през миналата година. Един от най-ярките и скъпи тоалети на Кейт е от 2007 година, когато актрисата избра да носи рокля-ризница, обшита с камъни Сваровски на едното рамо. „Флуидната“ рокля е толкова необикновена, че привлича с блясъка и преливащите си цветове всички фотографи на церемонията. В нея Кейт прилича по-скоро на приказно, отколкото на живо същество.

Елизабет Тейлър, Edith Head, 167 хиляди долара

Небесно-синята рокля от шифон е тоалетът на актрисата за връчването на Оскар-ите през 1970 година. Това е един от емблематичните тоалети в историята на наградите. Погледите, разбира се са приковани към щедрото деколте на актрисата, където блести колие с 69-каратов диамант. Бижуто е подарък от съпруга й по онова време Ричард Бъртън, известен с това, че щедро и методично попълва колекцията от скъпоценности на любимата жена. Каква е била първоначалната цена на роклята историята вече не помни, но по време на търг през 1999 година е била купена за 167 хиляди долара.

Одри Хепбърн, Givenchy, 131 хиляди долара

В тази рокля Одри получава своя Оскар през 1954 година, за ролята си във филма „Римска ваканция“. Тоалетът бил обявен за най-добрият в историята на наградите от списание Time. На него има посветена и специална страница в англоезичната Уикипедия. Дантелената рокля с цвят на слонова кост на практика е идентична с тази, с която актрисата се появява във финалната сцена на филма. И този легендарен тоалет е продаден на търг през 2011 година. За цената вече се сещате.

Кейт Уинслет, Valentino, 100 хиляди долара

На червения килим на наградите Оскар през 2007 година една от най-номинираните за наградата актриси Кейт Уинслет блести в рокля на Валентино с цвят на мента. Драпираната горна част, шлейфът, който се спуска от едното рамо до земята и безупречният силует на актрисата бяха признати от модните критици за една от най-изисканите „новини“ на наградите. Цената на роклята и досега й позволява да шества в класациите на най-скъпите тоалети за всички оскарови времена.

Джесика Бийл, Chanel Couture, 100 хиляди долара

Това е роклята, за която критиците не са единодушни. Едни я смятат за великолепно попадение, за други е твърде скучна. Някои наричат роклята-бюстие на Шанел, обшита с пайети и перли, за откровено неинтересна, а други са на мнение, че съпругата на Джъстин Тимбърлейк е изглеждала безупречно.

Шарлиз Терон, Dior Couture, 100 хиляди долара

Роклята на Шарлиз Терон за наградите Оскар през 2013 година е създадена при строго спазване на условието на актрисата, бордюрът на бюстието да е обшит с кристали. Искрящо белият тоалет с раздвижена долна част позволи на актрисата да оглави класацията за най-стилно присъствие на червения килим. Към роклята актрисата беше избрала бижута на обща стойност 4 милиона долара.

Кейт Бланшет, Armani Privé, 100 хиляди долара

Отново Кейт Бланшет и отново Армани. Този тоалет с телесен цвят от полупрозрачна тъкан актрисата демонстрира през 2014 година, когато получава втория си Оскар за ролята във филма „Син жасмин“. Тоалетът бе допълван от масивни обеци и гривни.

Ан Хатауей, Valentino, 80 хиляди долара

През 2011 година Ан Хатауей е водеща на церемонията и сменя няколко тоалета, но най-запомняща се оказва червената рокля с голи рамене на Валентино, с волани по полата. Червеното е цветът на брюнетката, а силуетът е толкова оригинален, че модните критици единодушно определят тоалета като един от най-удачните в историята на наградите. Скъпата рокля е „гарнирана“ с бижута на Tiffany & Co с рекордната цена – 10 милиона долара.

Можем ли да предположим с какво ще ни изненадат актрисите тази година?

По материали от интернет - Янка Петкова