Автор: Ина Зарева

Великденската седмица завършва с неделята, наречена на св. Тома, който единствен от Дванадесетте апостоли се усъмнил и искал доказателства за Възкресението на Христос.

Св. Тома е моят човек! Искаш да повярвам в нещо – докажи ми. Искаш да съм до теб – убеди ме. Никакви слепи последвания и невежи захласвания. Доказателства и факти. Дела и документи, както тръбеше радиото в близкото минало.

Обаче животът не винаги е Христос, който да ти каже – ела, виж, убеди се и да я караме напред. Животът много по-често е Юда, който толкова много и толкова евтино те е продавал, че все по-трудно могат да те убедят в каквото и да е.

Изграждаш си един дълбок и сигурен окоп на вечното съмнение и подозрителност. Чувстваш се сигурно и удобно. Скептицизмът ти прави сянка, а иронията отблъсква небивалиците, които някои се опитват да ти пробутат. Живееш си мирно и спокойно, когато изведнъж се оказва, че трябва да излезеш от комфорта си и да се сражаваш. Със собственото си неверие и с това на другите. Защото те имат нужда точно от твоята вяра, за да излязат от собствените си окопи и на свой ред да започнат да се сражават.

И се сблъскваш с истории като тази за нечии родители, на които каквото и да им се случвало – природни стихии, болести, житейски трагедии и огромни загуби – жената поглеждала съпруга си и казвала само едно простичко:

- Не бой се, Ангеле!

И Ангел спирал да се бои, поизтупвал се от праха на съдбата, и двамата продължавали напред да го доизкарат този живот, извън окопа му.

Или историята за двама млади, които се обичали още от училище, обичали се и после в университета, обичали се и в малките, полупразни квартири, обичали се и докато работили на по две места. И двамата искали голямо семейство с много деца и продължавали още повече да се обичат, но той не можел да направи нито стъпка в тази посока, преди да осигури дом и сигурност. Защото бил мъж и не можел да прескочи архетипното в себе си. А не можел да осигури дом и сигурност, защото бил съвсем сам на този свят още от малък, а илюзиите, че от едната работа ще живеят, а от другата ще пестят, се стопили, заедно с инфлацията. Колкото повече си представял какви ще бъдат и на кого точно ще приличат децата им, толкова повече се плашел да не им предложи живот, какъвто често бил неговият – изпълнен с лишения и липси.

Тя чакала, чакала, пък един ден на връщане от работа, се отбила до строежа в края на улицата и поискала от майсторите да си купи една тухла.

- Тухла?! Една?! – изумили се те.

- Да, една тухла - повторило момичето на смеещите се работници.

Избрали най-хубавата и най-червената тухла-четворка, увили я във вестник и я продали срещу 2 лева. Тя се втурнала щастлива към квартирата им, стоварила тухлата в скута на смаяния си любим и му казала:

– Ето, нашият дом е започнат. Вече вярваш ли колко вярвам в теб?

Оженили се през лятото. А няколко години по-късно имали две деца и прекрасно, голямо жилище. В стената, която издигнали към детската стая, вградили тяхната двулевова вяра - тухлата-четворка.

Вярвам в теб е победният гол, който синът ти вкарва, макар да е най-малък и неопитен в отбора.

Вярвам в теб е мощният тайфун, в който се събира, разпадналата се на съставните си части тийнейджърка.

Вярвам в теб е това, което кара обездвиженият да ходи, болният да оздравее, отчаяният да се усмихне.

Вярвам в теб е намигването в огледалото, което предизвиква да изумиш себе си.

Вярвам в теб е това „Не бой се, Ангеле“, което стига да се изгради цял един живот.

Вярвам в теб е тухлата, която прави от строежа – дом.

Вярвам в теб е това, което чета в коментарите ви.

Вярвам в теб е моят начин да благодаря.

Вярвам в теб!

Препоръчваме ви и разказа на Ина за майките, които са тук.

Автор: Мария Пеева

Темата за успелите жени е винаги актуална. Преди векове такива жени са били изключение, а в някои случаи са завършвали на кладата. Днес всички им се радваме и ги подкрепяме, взимаме ги за пример и вдъхновение. Но много често се оказва, че в личния си живот те са нещастни и самотни.

По този въпрос са писали много психолози, но ние решихме, че ще е много по-интересно да сондираме мненията на нашите читатели. В социалните мрежи зададохме въпроса дали една връзка може да е успешна, ако жената печели повече от мъжа и се реализира по-добре от него. Включиха се над сто участници. В интерес на истината повечето коментирали бяха жени, което не е учудващо, защото както знаем, мъжете рядко споделят чувствата си, ако не става дума за спорт или политика. Всички мнения, разбира се, са строго субективни и почерпени от личния им опит, но изводите, които се налагат от тях, според мен, обобщават нагласите в съвременното българско общество.

В коментарите по темата се обособиха две основни страни, макар и с доста нюанси. Явно разделение на мъже и жени нямаше, приблизително еднакъв брой мъже и жени подкрепиха и двете тези.

Според първата – за да има успешна връзка, мъжът трябва да е по-добре реализиран от жената – професионално и материално. Той има вътрешна необходимост да е „алфа“, да е водещият, да е стълбът на семейство, човекът, който вади хляба и осигурява стандарта. Всички мъже, които подкрепят тази теза, заявиха, че нямат нищо против жена им да работи или да прави кариера, стига тя да го иска и да се чувства щастлива. Но ще се чувстват потиснати, ако тя ги поведе в развитието си и ще положат усилия не да я спрат, а по-скоро да я надминат. Нито един мъж не изрази мнение, че жената изобщо не бива да прави кариера или че мястото й е в кухнята и при децата, но като цяло те биха предпочели жена, концентрирана върху семейството. Някои от жените, които подкрепят връзка от този тип, споделиха, че предпочитат да са домакини и да се грижат за хармонията на дома и друга професионална реализация не ги привлича. Доста от тях изразиха опасение, че връзка, в която жената е по-успяла от мъжа, би била обречена или споделиха от опит, че когато мъжът е изоставал от тях в материален план, след време това е допринесло за отчуждаване, ниско самочувствие у мъжа, упреци и „отмъщение“, и дори до разпадане на брака им. Ето едно отлично обосновано мнение в защита на връзка от традиционния тип, в който съпругът е водещият в семейството в материален и професионален план.

Аз лично, за добро или лошо, съм от онази част на мъжете, възпитани в по-традиционния за нашите ширини - патриархален модел (в малко по-съвременна версия). Това означава, че във моето възприятие е залегнало (възпитано) схващането, че мъжът трябва да бъде силният пол, да бъде глава на семейството - кавалер и нежен към половинката си, но силен в трудни моменти, финансов и емоционален стожер на семейството​. И ако някой трябва да се "бъхти" допълнително за осигуряването на "насъщния", то това е роля на мъжа. Не, че логически това е най-правилният начин, просто така си представям идеала за мъж, базирано на средата и културата, в която съм отраснал. Малко е типът "мъж - супермен". И тук идва въпросът дали ще се чувствам малоценен, ако половинката ми изкарва повече от мен... Като цяло искам съпругата ми да бъде щастлива и да се развива и чувства пълноценно, но интересното е, че ще имам нужда от адаптация. И това е свързано с ролята, към която съм възпитан да се стремя.

Според втората група участници в дискусията е без значение за връзката дали мъжът или жената са водещи в професионалното развитие и в доходите. Много жени и някои мъже споделиха, че точно такава е ситуацията в тяхното семейство и това ни най-малко не ги притеснява. За тях отношения, при които жената бива издържана основно от мъжа, са притеснителни и поставят връзката на нестабилната основа на принудата и зависимостта. Според някои участници бракове, в които мъжът е водещият и от него се очаква да вади парите за семейството, са морално остаряла концепция и такава връзка не ги устройва. Те държат на независимост и самостоятелност на всеки един от партньорите и смятат, че няма значение кой вади парите в семейството, важното е бюджетът да е общ и да се планира от двамата. Имаше мнение, че предимно млади хора разсъждават по този начин, затова специално си направих труда да проверя възрастта на участниците и се оказа, че са от различни поколения. Разбира се, моята „представителна извадка“ е от стотина души и не може да се приеме за статистически достоверна. Ето една история, което много добре илюстрира тезата, че няма значение кой е по-успелият в семейството:

Когато се запознахме с мъжа ми преди 20 години, той имаше добри доходи, аз бях дипломирана безработна. И за двамата беше окей той да поеме по-голяма част от разходите. С годините аз направих много добра кариера и постоянно печелех повече от него. Никога не е било проблем, нито сме делили кой колко изкарва и кой колко може да похарчи.

От 10 години сме в друга държава. Имам много желана и трудно постижима позиция, заплатата ми е в пъти над средната за страната, съответно и стандартът ни на живот е добър. По тези причини решихме да се установим тук дългосрочно. Мъжът ми не можа да си намери добра работа. Така че е безработен, пазарува, готви, поддържа къщата и градината, развозва децата на активностите им. Все пак са му спестени истински неприятните неща, като чистене и пр., защото плащаме за тази услуга. На практика денят му рядко е свободен.

Така както е подреден живота ни, ние сме в пълно разбирателство за ежедневието и финансите ни. Това за съжаление, не значи, че той е щастлив с живота си. Сериозно го потиска липсата на социална среда и лична реализация. Разбира обаче, че това изцяло зависи от него, възможностите му и какво иска да работи. Аз ще го подкрепя, дори и ако реши да бъде нискоквалифициран работник, макар че това няма да помогне на финансите ни и ще ни усложни живота.

Между другото, тук хората не се взират така, кой колко изкарва и кой какво прави в дома си и живота си. Познаваме няколко семейства, където мъжете не работят. Според това, което казват и правят, разбирам , че за момента поне, са ОК от положението и не се панират от факта, че жените им ги издържат. Никога не съм чула и да ги обсъждат в тяхно отсъствие.

Един фактор, който притеснява някои от коментиралите по темата е, че в България семейството, роднините и приятелите обикновено „надничат“ в паничката на другия и често правят забележки и неприятни коментари, когато жената се справя по-добре от мъжа. С времето този негативизъм се натрупва и хорското мнение може да повлияе върху самооценката на съпруга.

Основният извод, до който достигаме е, че няма един-единствен правилен вариант за ролите в семейството. Някои са щастливи в патриархална връзка, други - в равнопоставена. Единственото условие, за да е щастлива една връзка, е партньорите в нея да имат сходна представа за значимостта на ролите си. Ако един мъж е възпитан да вярва, че той трябва да е водещият, трудно ще приеме успехите на съпругата си и постоянно ще се конкурира с нея, което с времето е много вероятно да охлади отношенията им. И обратното, ако мъжът е възпитан да вярва, че партньорите трябва еднакво да допринасят за семейния бюджет, трудно ще приеме връзка с жена, която предпочита да работи на половин ден, или изобщо да не работи и да се отдаде изцяло на домакинството и децата си. По същия начин – амбициозна жена, възпитана в дух на независимост, трудно ще поддържа връзка, в която от нея се очаква да се грижи за домакинството и да гледа децата, особено ако за целта се налага да изостави кариерата си. И съответно жена, която предпочита да се отдаде на семейството и децата, ще страда, ако от нея се очаква да работи колкото мъжа и да допринася наравно с него за семейния бюджет.

Когато двама души започват една връзка, много рядко се замислят за подобни въпроси, а дори да се замислят, си казват, че когато има любов, всичко ще се подреди и партньорът им ще ги приеме такива каквито са. Но всички споделени мнения показват, че подобна промяна в нагласите е изключително рядка и почти невъзможна. Оказва се, че стереотипите, които са ни заложени от ранно детство, много трудно могат да се преодолеят и дори ако в началото изглежда, че всичко е наред, при по-дългогодишни връзки се натрупва огорчение, дори озлобление у партньора, чиято представа за мястото му в брака не се е реализирала. Много хубави бракове, в които и двамата партньори поотделно са чудесни хора, се провалят само по тази причина – не защото няма любов, не защото няма общи постижения, общи цели и разбирателство, а защото очакванията на някоя от страните за ролята им в семейството се разминават с действителността.

В крайна сметка можем да заключим, че за да е успешна една връзка, трябва от самото начало и двамата партньори да са съвсем откровени за очакванията си – дори не толкова към другия колкото към собственото си място и принос в семейството. Защото в него има две основни роли – ваденето на насъщния и грижите за дома и децата – те могат да са споделени и разпределени в различни пропорции. И ако любовта е основата на една връзка, то удовлетворението и на двамата партньори от ролите им, е носещата стена, върху която тя се изгражда с годините. А никой не гради дома си със стени, които и най-малкият трус ще събори. Дали държите на определена роля в семейството, дали сте гъвкави и адаптивни в това отношение, дали за вас е водещо да правите кариера или предпочитате да се отдадете на домакинството – добре е не само да разговаряте с партньора си по тези въпроси, но преди всичко да сте наясно със себе си и доколко сте готови на компромиси със собствените си очаквания.

Ако тази статия ви е харесала, може би ще ви е интересна и публикацията ни за стереотипите във възпитанието. 

Автор: Цветелина Чобанова

Влюбваме се. Копнеем да бъдем непрестанно с другия. Опитваме се да предусетим всяко негово желание и да изпълним дори тези, за които не се е сетил. Стараем се да бъдем привлекателни и атрактивни за него/нея. Феромоните са навсякъде около нас. Телата ни се стремят към непрестанна близост. Сексът е в изобилие, оставящ парещи следи в мислите ни и влажни капки по устните.

После се събираме да живеем под един покрив. Понякога се женим, понякога не. Появяват се деца, кучета, котки, дрехи в коша за пране, чорапи по пода, безбройни ризи върху купа за гладене. Има вечери, в които заспиваме от умора преди да се е прибрала половинката, има вечери, в които просто седим на дивана изтощени от работния ден, от грижата за децата, от тичането по задачи. Идват вечери, в които казваме: „Разбрах се да излизаме само с приятели, без половинки, да разпуснем малко“. И така ден след ден, бавно ни обгръща одеялото на ежедневието и вече не се стремим да сме съвършени, да изглеждаме привлекателно, да приласкаем спътника в живота си. Да си спомним за секса... Ами за секса какво? „Само ми е до секс след цял ден изпълнен с памперси“. „Нямам сили за себе си, камо ли за секс.“ „Всеки ден сме заедно, ако днес не успеем и утре е ден.“ „Секс? Вече сме женени от дълги години, страстта не е същата както беше някога.“ „О, да, секс... Какво беше това?“ Хиляди са фразите, които чуваме в главите си или казваме, когато имаме смелостта да обсъдим тази тема с приятели. Но в повечето случаи това е последната тема, която обсъждаме с половинките си. 

Някой ще каже – сексът се прави, не се говори.

Да, така е от една страна, но липсата му е тема, за която е добре да се говори. Защото това не е проблем на единия или на другия партньор, това е общ проблем, на двойката.  

Липсата на секс винаги е сигнал, че нещо се случва. Сексът е вид комуникация между двама души. Нима има по-интимен обмен на енергия между двама души живеещи заедно? Кога стана така, че е по-важно да се обсъдят домашните на децата, проблемите в работата, огорченията от живота или увеличените цени на стоките, избора на интернет доставчик, интериора на къщата или къде ще бъде лятната семейна ваканция, отколкото да се обсъди какво се случва с нас като двойка и нашите взаимоотношения? Какво се случва с близостта ни? С телата ни, които толкова силно се привличаха в началото? Къде изчезна лепилото, което ни е събрало заедно?

Статистиката показва, че ежедневният стрес, психическата изтощеност и душевните неразположения водят до намаляване на либидото както при жените, така и при мъжете, когато те са в дългосрочна връзка. Психологът Дитрих Клусман е изследвал желанието за секс при мъжете и жените имащи дългосрочна връзка и открива, че в началото на връзката 60 % от жените на възраст около 30 години са имали често желание за секс, което след 4 години спада с около 50%, а след 20 години спада до 20%. В същото време желанието на мъжете за секс във времето остава почти непроменено - между 60 и 80 %.

Трудно може да съществуват истински и здрави взаимоотношения, когато са изключени интимните отношения. Слабото сексуално желание понякога може да показва дълбок проблем в самата връзка. И тогава следва да се запитаме – „Какво изразявам с това нежелание от моя страна?“ или „Какво ми казва партньора чрез липсата на сексуален интерес към мен?“. Липсата на секс, нежеланието, страненето от партньора казва нещо, важно е да се запитаме какво и да се опитаме да го разберем.  

Сексът не е награда, нито наказание. 

Използването на секса за наказание или за отмъщение на половинката не е здравословен вариант за никоя от страните. Това не е начинът да се водят битките за надмощие в дома. От друга страна сексът не е награда или отплата за нещо, което сме получили от партньора си. Освен взаимно удоволствие, сексът е и собствено удоволствие, наслада за самите нас, възможност да се отпуснем истински след преживян екстаз. Сексът подхранва и спомага за дълбочината на връзката с партньора. Той е взаимна обмяна на телесно, но и на енергийно ниво.

В друго изследване психолози стигат до извода, че хора, които са склонни да посрещат и да внимават като цяло за нуждите на своя партньор, са по-склонни да откликнат и на желанието за секс от страна на половинката си, дори когато тяхното либидо в конкретния момент не е толкова високо. Резултатът, споделен и от двете страни, е усещане за засилена връзка с партньора и удовлетворение от сексуалния контакт.

Всичко това, мили момичета и момчета „на 20 и на 30 по две“, а и на повече, ни подсеща да не забравяме, че освен да си говорим, да правим планове, да отглеждаме заедно децата си, да се занимаваме с ежедневните дейности, да гледаме в една посока, да умеем да стоим един до друг в трудните и във веселите моменти от живота, ние сме същества, който имат нужда от физически контакт и този контакт ни дава много повече отколкото осъзнаваме. Всеки от нас има нужда да бъде докоснат, погален, прегърнат, целунат и да изживява удоволствието от сексуалното общуване с партньора.

Неизбежно е желанието да намалее в дългосрочната връзка, ако не положите усилия да го запазите. Но именно тук е волята и стремежът на партньорите да поддържат и доразвиват своите взаимоотношения. Всеки от двойката е отговорен за това как привлича другия, как прави живота им интересен, как развива себе си и партньора. Дългосрочните взаимоотношения означават, че няма теми табу, проблемите се обсъждат честно и открито, решенията се търсят заедно. Двамата експериментират, търсят различни форми на забавление. Правят всичко необходимо, за да се поддържа топло огнището и пламъкът - жив.

Препоръчваме ви и статията на Цветелина за добрия съпруг.

Цветелина е дипломиран психолог и практикуващ психотерапевт. Може да звучи невероятно, но преди да открие, че психологията е истинската й любов, е завършила  инженерна специалност и има блестяща ръководна кариера в голяма фирма. Освен всичко това Цветелина е наш редовен автор и консултант по теми, свързани с психологията, отношенията в семейството, самочувствието и успешната реализация на жената. В личен план може да се похвали с една страхотна, щура дъщеря, която е най-добрият й учител, куче, две котки и чудесен мъж до себе си.

Представяме ви интересните предложения на София играе. Със сигурност ще намерите нещо за всеки интерес и всяко време :)

За цялото семейство/за родители:

22.04.2017 - Презареди детската площадка! - ако искате да подновите, стегнете и обезопасите вашата детска площадка.

23.04.2017 - Карнавална лаборатория №1 и Огнен хепънинг - откриване - първата за сезона е в парка Заимов - всеки е поканен да усети карнавала, само дано да е хубаво времето

Голяма разходка за малки туристи - предложение за разходка с деца на Витоша

0-3 години:

21.04.2017 - Грешките, които да не допускаме като родители - Mall of Sofia

22.04.2017 - Лекция "Първи стъпки в бебешкото плуване" за бебета над 6м

22.04.2017 - Два семинара по метода на д-р Карп - е Есенс център

Семинар за бъдещи родители по метода на д-р Харви Карп

Семинар за родители на деца от 6 м. до 5 г. по метода на д-р Карп

25.04.2017 - Вредните съставки в бебешките козметични продукти

25.04.2017 - Видове алергии - The Mall

СЦЕНА

22.04.2017 - Маша и Мечока - Бъчва с мед - НДК

23.04.2017 -Благуните на живо - Théatro
26.04.2017 -Бебешка пиеса - Столичен куклен театър салон Гурко

3-7 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

22.04.2017 -Градински фенер с шевица - ателие на Двама с мама

22.04.2017 - Тематично парти "Маша и Мечока" - Fun Ring Park

22.04.2017 - Книжен празник с принцеси - Книжен център "Гринуич" - безплатно

23.04.2017 - Арт йога за деца 4-8 години - до парка Заимов - Всяко занимание повежда децата на приключение, в което те самите са участници. Историите учат децата да са смели и да следват мечтите си.

24.04.2017 - Празник на Район "Оборище"- парк Заимов

27.04.2017 -Родители в конкуренция с новите технологии? - безплатна лекция

ТЕАТЪР

22.04.2017 - Една история с две мишки - Театър 199

22.04.2017 - Жабокът принц - НАТФИЗ

23.04.2017 -Хензел и Гретел - Столичен куклен театър - салон Я. Сакъзов

МУЗИКА

22.04.2017 - Козелът Сърдитко - Софийска опера и балет - камерна зала

23.04.2017 -Приказки за саксофона- зала България

23.04.2017 - Концерти на възглавници - клубна програма
КИНО

Детската програма на кината.

7-12 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

Рисувай и се забавлявай! - конкурс на Cartoon Network

22.04.2017 - Свободна семейна събота заедно с клуб за бъдещи изобретатели „ЛеGОтех“

22.04.2017 - Донеси книга – вземи книга - кафе клуб Влайкова

23.04.2017 - Народна топка, скачане на ластик и други забравени игри - Южен парк

23.04.2017 -Строителни предизвикателства - Кой ще построи най-високата кула? А кой ще изгради най-здравия мост? Каква тежест ще издържи?

23.04.2017 - Kids in Tech 2

Арт ваканция!!! - градски летен лагер в царството на боите и четките с Арт клуб Рояна

ТЕАТЪР

22.04.2017 - Новите дрехи на краля - Сатиричен театър Алеко Константинов

22.04.2017 - Роня, дъщерята на разбойника- театър София

23.04.2017 -Алиса в страната на чудесата - Младежки театър "Николай Бинев"

МУЗИКА

22.04.2017 - Грозното пате - мюзикъл - Държавен музикален и балетен център

22.04.2017 - “Музика и технологии” - детски музикален курс - Мюзик Плей Къща

22.04.2017 -МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ "УТРИННА ЗВЕЗДА" - ОКИ Дом на културата "Искър”

23.04.2017 - Пепеляшка - Балет за деца - Софийска опера и балет

КИНО

Детската програма на кината.

Предстоящи събития:

30.04.2017 -Жълто и  Кокошка с брошка - представления за бебета в театър Възраждане

29.04.2017 - Сапунен свят - ОКИ Дом на културата Красно село

29.04.2017 - Ние, врабчетата - Сити Марк Арт Център

Разгледайте събитията за деца в раздел КОГА в сайта на София играе Разгледайте предложенията за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе. Ще играем ли?
Приятен уикенд! Екипът на София играе

Автор: Ина Зарева

Пътувам в снежна пелена през април и не вярвам на очите си. Това е все едно да стигнеш до Бургас и тъкмо да вдъхнеш морето, някой рязко да обърне и да подкара обратно към сухия, прашен град. Шофьорът на таксито умело маневрира между дръзките и засичащи го автомобили. Клати тъжно глава:

- Много лоши ставаме хората. Никой не отстъпва и не прави компромиси вече.

И зимата не иска, мисля си. Прегърнала е страстно пролетта под плътната си, бяла хавлия и не й дава да се влюби в лятото.

- Никой не прави компромиси вече - повтаря шофьорът – нито хора, нито природа.

Спомените ме връхлитат спасително и ме отвеждат от студения, безкомпромисен град.

- Много порасли! – възкликва на развален български лъчезарна жена с дълбоки сини очи. На около 60 е, усмихва се широко и от нея грее доброта. Запомнила ни е от миналото лято. Колко малък е бил синът ми тогава и как плачел само за две неща – море и храна. Колко грижовна била кака му.

Смеем се и се сприятеляваме с лекота. Очите й следят децата, а усмивката й ликува с игрите им от достолепна дистанция. Двамата съвсем скоро я обгръщат с любопитството си и я завихрят в забавленията си. Смее се звънко и дълго. После влиза в морето и плува много и страстно.

През цялото време съпругът й стои под чадъра, плътно завит с огромна хавлия. Чете, решава кръстословица, спи, отново чете. Не помръдва от сянката. Само понякога проследява смеха на жена си с поглед и после отново се връща към книгата си. Колкото по-симпатична е тя, толкова по-странен е той.

С нея продължаваме да си говорим между плуванията. От Сърбия са. Идват повече от десет години тук. По едно и също време. В един и същи хотел. Харесва им. Спокойно им е. И напълно достатъчно. Сами са. Нямат деца. Опитвали са много, докато са били млади. После се примирили и останали двамата. Очите й стават по-тъмни и дълбоки. Поглеждам към него, хавлията се е смъкнала и е оголила бледото му рамо. Докато се обърна, тя вече е скочила и отново го е завила.

Връща се при мен и отговоря на въпроса в погледа ми: Имал много тежка слънчева алергия. Забранили му да ходи на море преди много години. Но той настоява да идват всяко лято заради нея. Знае, че освен него, на този свят обича само морето.

Вечерта излизаме заедно. Силуетът под хавлията се оказва изключително забавен и мил човек. По нищо не личи, че е прекарал целия слънчев ден в своеобразния си изолатор. Разказва истории и дълги сочни вицове. Държат се за ръка. Гледат се в очите и се усмихват.

На другата сутрин плажът е пълен. Улавям се, че ги очаквам напрегнато. Най-накрая се задава слънчевата й коса, а зад нея се поклаща и неговата шапка. Настаняват се леко и въздушно под чадъра си – техният малък свят в света. Той я маже с плажно масло, тя го завива старателно. Подава му книгата, усмихва се и влиза в морето. Плуването й е силно, ритмично и дълго.

Като русалка е – казва синът ми, когато я вижда да излиза сияйна и щастливо уморена.

Тя го хваща за ръка:

- Идемо да се пошетаме.

Връщат се с големи сладоледи, синът ми й подарява най-ценната си мида, а тя го целува по слънчевата главица и морето бушува в очите й.

Глъчката наоколо се блъска във вълните и се връща обратно към нас. Деца пищят за една и съща играчка, съпрузи спорят, мъже се карат за играта на карти, млади жени обсъждат трета. Във въздуха се носи невидима, но непрекъсната надпревара между всички – хора и природа. Светът е като едно голямо, шарено стрелбище, на което всеки премерва силите си, за да си тръгне с трофей. Докато бърза да отстреля още и още, животът се изсипва като шепа пясък, а трофеите бързо отплуват далече зад шамандурите.

Под техния чадър няма глъчка и спорове. Няма дуели на егото, няма битки на суетата. Няма завист и горчивина за имането на другите и за личното нямане. Под техния чадър се е настанила тишина на съгласието. Тишината на споделеното. Тишината на благодарността. Тишината на съвършеното, кръгло и топло значение на сплашващата всеки брак дума - „компромис”.

Тя пуска слънчевата си коса, той я разресва с усмивка.

После плътната хавлия покорно прегръща любящия мъж, който дели обичта на жена си само с морето.

Препоръчваме ви да прочетете и този разказ на Ина.

За трета поредна година стартира състезанието Студио „Въображение“ за измислен анимационен герой, сценарно табло и анимация

Първите стъпки на децата в анимацията и тази година ще стимулира състезанието Студио „Въображение“. Творческият конкурс на Cartoon Network, който се провежда за трети път, е за ученици между 6 и 14 годишна възраст и е под надслов „Рисувай и се забавлявай!“. Той стартира на 17-ти април и ще продължи до 31-ви май. Целта му е да запознае малките творци с процеса на анимиране, да ги вдъхнови да създадат свои оригинални творби и да развие креативния им потенциал.

               Състезанието има три категории – за рисунка на измислен герой, за сценарно табло и за кратък филм или анимация. Участието става през страницата на Студио „Въображение“, където може да се намери цялата необходима информация за съревнованието, както и съвети към децата за творческия процес .

               Международно жури ще отличи по трима победители във всяка от категориите. Създателите на най-атрактивния анимационен герой, сценарно табло и анимация ще получат най-новия лаптоп за образованието Acer Travelmate B 118. Те ще имат и уникалната възможност да видят творението си в ефира на любимия си канал Cartoon Network. За вторите и третите места пък има уникални раници, суетшърти и тетрадки на Cartoon Network. Победителите ще бъдат оповестени на 12ти юни.

               В периода на конкурса българският екип на Cartoon Network Студио „Въображение“ заедно с младия артист Томислав Петков (Томи) ще посети три училища, за да покаже нагледно как се правят началните стъпки в анимацията. Томи Петков е на 15 години и е запален по анимацията.

               Шанс да се срещнат с него ще имат 6-годишните ученици от 43 Детска градина „Талант“ в София, четвъртокласниците от столичното 139 ОУ „Захарий Круша“ с разширено обучение по изобразително изкуство, както и възпитаниците на Училище по изкуства и занаяти "Димитър Екимов" за социално слаби деца в село Русаля до Велико Търново.

               Петнайсетгодишният Томи, който вече има опит с рисуваните филми, ще сподели с децата как стимулира своята собствена фантазия. Той ще им разкрие тайните на вдъхновението си и ще им представи анимацията, която е създал специално за състезанието. Ще им подскаже как, докато се забавляват и играят, могат да създават професионални мултипликационни филми.

               Видеодневниците от майсторските класове ще бъдат публикувани на Facebook страницата Cartoon Network Europe. В социалната мрежа малките творци ще могат да обсъждат идеите си и въпросите, които имат за участието в надпреварата.

               Конкурсът тази година се случва със съдействието на генералния спонсор на кампанията Acer България. Партньори на инициативата са и Az-deteto.bg и Bulsatcom.

Електронни игри, приложения и роботи, създадени от ученици, ще се представят в Деня на отворени врати в Технологично училище “Електронни системи” към Техническия университет - София

На 22 април елитното ИТ училище отваря врати за бъдещите кандидати и техните родители

На 22 април 2017 г. (събота) от 10:00 до 16:00 ч. ученици от столичното Технологично училище „Електронни системи“ (ТУЕС) ще представят разработени от тях електронни игри, мобилни приложения, мрежови проекти, роботи и други софтуерни и хардуерни разработки. Демонстрациите са част от Деня на отворени врати в ТУЕС, чиято цел е да представи ученическите постижения, учебните програми и живота в елитното средно ИТ училище към Технически университет – София.

Посетителите ще могат да разговарят с ученици, преподаватели и ръководството на училището, както и с водещи ИТ професионалисти, завършили ТУЕС. Бъдещите кандидати и техните родители ще получат информация за начина на обучение, приема в ТУЕС и перспективите за висше образование и професионално развитие след завършване на училището. Децата ще могат да наблюдават забавни демонстрации на роботи и онлайн мултиплейър игри, мрежови атаки, да се запознаят с процеса на програмиране, с разнообразни проекти с вградени микрокомпютърни системи и да кримпнат своя първи мрежов кабел.

В демонстрациите ще участват ученици и екипи, завоювали призови места в състезания по компютърни мрежи, вградени микрокомпютърни системи и роботика, екип ученици от 11-ти клас, организирали ученическото състезание HackTUES, както и още много успешни ученици от ТУЕС, студенти и професионалисти, завършили училището.

Пълната програма на Деня на отворени врати е достъпна в сайта на събитието, като демонстрациите се повтарят преди и след обяд. Основните презентации ще започнат в 10:00 и в 13:00 ч. Училището се намира в ж.к. Младост 1 (ул. "Владимир Пашов" 2, до УМБАЛ „Св. Анна“).

За учебната 2017/2018 г. ТУЕС ще приеме ученици в 3 паралелки специалност „Системно програмиране“ и в 1 паралелка специалност „Компютърни мрежи“. Балът за приема на ученици се образува от оценката по БЕЛ от НВО, 3 пъти оценката по математика от НВО и оценките по математика и физика от свидетелството за завършен 7-ми клас.

Учениците от ТУЕС се представят отлично на редица състезания и форуми в България и чужбина по компютърни мрежи, роботика, вградени микрокомпютърни системи, хакатони и състезания по програмиране.

В допълнение към редовните учебни занятия училището, съвместно с Асоциацията на завършилите ТУЕС - АЗТУЕС, организира разнообразни извънкласни занимания, в които водещи експерти от различни сфери на ИТ сектора споделят своя опит и технически умения.

В организираното през м. март 2017 г. поредно издание на състезание по програмиране за ученици - HackTUES3 участваха повече от 130 ученика от ТУЕС, като 8 ученически проекта получиха награди от журито и от компании-партньори на хакатона.

На 6 април 2017 г. ученици от ТУЕС спечелиха награда и в състезанието по роботика „Аз, инженерът!“.

Най-новото постижение на учениците от ТУЕС е безпрецедентният успех в Националното състезание по компютърни мрежи на 8 и 9 април 2017 г., в което ТУЕС-ари завоюваха 18 от първите 20 места (с изключение на 14-то и 18-то място).

Допълнителна информация за ТУЕС: http://www.elsys-bg.org/

Информация за Деня на отворени врати:

• в сайта на събитието - http://www.elsys-bg.org/doors-open-day/#about,

• във Фейсбук - https://www.facebook.com/events/142423356284305/.

За Технологично училище “Електронни системи” към ТУ - София (ТУЕС):

ТУЕС е единствено по рода си в България специализирано училище в сферата на Информационните и комуникационни технологии – част от структурата на Техническия университет - София. Фокус в преподаването на специализираните предмети е развитието на практически умения и съвместната работа с експерти от реалния ИТ сектор. Често преподаватели в училището са завършили възпитаници на ТУЕС, които вече са изградили успешна ИТ кариера и на свой ред подкрепят развитието на бъдещите ИТ кадри на България.

От 1988 г., когато е създадено училището, до сега повече от 2 500 ученика са завършили ТУЕС. Голяма част от тях днес са успешни предприемачи или заемат ключови позиции във водещи ИТ компании в България и по света. Много от тях продължават да бъдат в контакт с училището и след завършването си, като подкрепят негови инициативи или споделят знанията и опита си с настоящите ученици, в ролята на ментори, лектори или ръководители на дипломни работи.

http://www.elsys-bg.org/