Скъпи Дядо Коледа!
Аз съм на 10 месеца и ти пиша това писмо, защото мама състави и изпрати до всички списък на коледните подаръци за мен, а в него няма нищо от това, което наистина бих искал да получа. На мен не ми пука за пирамидата от чашки.

Знам, че имаш готова шега, че най-хубавият подарък за десетмесечно дете е опаковката на подаръка. Туш, Дядо Коледа. Туш. Разбира се, всички ние искаме такъв подарък. Но не само това. Нахвърлил съм какво бих искал да получа към опаковката.

Прилагам списък. Весели празници!

Десетмесечното дете

Пълен списък на подаръците, които искам да получа:

Кабел от лаптоп

Искам този кабел повече от всичко на света. Моля те. И разклонител с оранжево копче за включване и изключване и още кабел с бяло етикетче, който не е свързан с лаптопа. Ще се радвам и на какви да е кабели, но все пак тези, които се намират под бюрото на мама срещу климатика (и неговия кабел), ги искам особено много.

Стенен развлекателен център

Не зная защо мама не ми разрешава да играя с него, след като е очевидно, че това е детска играчка. Бих искал да си имам такава и в моята стая.

Ключове от къщи

Ще се радвам да получа комплект ключове. Ям ги, разбира се. Но държа да са метални. Не ми подарявай пластмасови. Не съм идиот. Знам, че пластмасовите не са истински.

Очила

Свалям ги от всички, които носят, за да ги наклепам с ръчички и да ги върна на собственика. Искам такива, мои собствени. Също и за да ги ям.

Съдържанието на това нещо

Бих искал, съдържанието на това нещо (особено използвани мокри кърпички и парченца от конец за зъби), да бъде разпиляно на пода. А можеш и просто да извадиш всичко това и да го сложиш в коледния ми чорап, не съм против.

Няколко шепи кучешка козина

Това е най-якото. Опитвам се и сам да се снабдя, но кучето се движи много бързо, което затруднява събирането. Любимо занимание ми е да напъхам козината в устата си и веднага да разбера, че не искам да е там.

Дупчица в пода на коридора

Това е цяла екзистенциална дилема. С часове гледам тази дупчица и я чопля с пръсти. Знам, че не мога да получа дупчица, защото тя не е нещо, което можеш да имаш. Дупчицата е липса. И все пак, това е моят списък с неща, които искам да имам, а аз искам тази дупчица, както Ганди е искал мир. Както кучето иска да оближе лицето ми. Както мама иска да спра да й свалям очилата.

Ей това разпръснато из целия апартамент

Нямам никаква представа какво е. Знам само, че когато тази нежна мекота се окаже в ръцете ми, мама веднага притичва и казва нещо такова: „Стига си пипал това! Колко пъти трябва да пускам прахосмукачката за време, заради тая напаст.“

Кучешка храна

Всеки път, когато допълзя до нея, веднага ме отместват. Но ако не искат да я ям, тогава защо я оставят на пода?

Това

Не зная за какво служи, но очевидно е много яко, защото мама непрекъснато гледа в него.

Невидимки

Любимите ми! Ако ми даваха монетка всеки път, когато ги пъхам в устата си, щях да имам два пъти повече метални неща, които да слагам в нея. Защото аз много обичам и монетките.

Това писмо написа сина на Ракел, създателката на блога theuglyvolvo.com и автор на Добре дошли в клуба: 100 родителски препъни-камъка.

Препоръчваме ви още:

Из "Дневникът на един (татко) звероукротител"

14 признака, че имате двегодишно дете

Тъмни сили