Евелин Люин е общопрактикуващ лекар, дипломиран акушер-гинеколог. Професионалния си опит споделя в статии за бременността, раждането, грижите за детето и трудностите на родителството. Тя е автор и на забавните правила, които следват всички дребосъци по света, без изключение. Да погледнем на живота през техните очи.

Детската площадка

Ако аз играя на тази катерушка, на тази люлка, на тази въртележка, това хълмче и в този пясъчник, значи тази катерушка, тази люлка, тази въртележка, това хълмче и този пясъчник са мои. Никой не може да ми ги пипа, докато не му разреша. Даже да разреша, едва ли ще позволя на някой да седне до мен и да поиграе с моите неща, защото както вече казах – те са мои. Така че по-добре стойте далеч!

Храната

Ако храната ми харесва, с удоволствие ще я изям. Ако не ми харесва, ще я хвърля на пода, разбира се. Ако вече съм се нахранил, а в чинията е останала още храна, ще я хвърля на пода. Ако съм хапнал, а после съм решил, че е време да поиграя – ще я хвърля на пода. Да ми се карате, че хвърлям храна на пода е безсмислено. Според моите правила, аз мога да хвърлям храната на пода. Разбрахме ли се?

Шишето, чашката

Аз трябва винаги да имам достъп до любимите чашка и шише. Понякога те са ми нужни, за да пийна и да възстановя водния баланс в организма си, както знаете. Друг път са ми нужни, за да изследвам как тече водата на пода. Моля, имайте предвид, че обичам да разливам вода, за да веселя себе си, а не вас. Според моите правила не е важно колко се разстройвате от това. Моите чашка и шише са ми нужни тогава, когато са ми нужни.

Дрехите

Моля да имате предвид – аз, както и вие, искам сам да избирам дрехите си, според моите представи за мода. Аз знам много добре какво ми отива и кое не ми „стои“, затова ще облека дрехите, които подчертават моя стил и отразяват моята индивидуалност. Ако реша, мога да обуя гумените си ботушки, дори ако навън е жега. Говорим за мода в края на краищата!

Памперсът

Да, да, всички сме виждали рекламата, на която мама преобува детето, което кротко си лежи на повивалника. Аз не съм такъв. Забравете. Имам много по-важна работа. Все ми е едно какъв мирис се носи от памперса ми или че е толкова пълен, та чак се влачи по пода. Това са дреболии. Аз трябва да рисувам, да вадя всички неща от мамината чанта и да ги разхвърлям из цялата стая, изобщо имам много и различни ангажименти. Всичко останало ще почака. Включително и натрапчивото ви желание да ми смените препълнения памперс.

Къпането

Не ми допадат вашите амбиции да ме къпете всеки ден. Само като чуя шума от течащата вода, предчувствам мъченията, които предстоят. Но това е само докато не се потопя във ваничката и не се сетя какво удоволствие е да се поглезиш в нея. Можеш да пляскаш, да хапнеш малко пяна, да гониш гумените си играчки из водата. Ех! Това е най-доброто време от деня, защото мога да остана насаме със себе си. Само не ме търкайте с гъба и не ми мокрете главата! Това е грубо нарушение на личното ми пространство и изобщо – не ми прекъсвайте любимото занимание. Вие обичате ли, когато ви прекъсвам любимото занимание? Не, нали?! И не опитвайте да ме вадите от водата, преди да съм решил, че ми е достатъчно. Все пак, имайте предвид, че никога не съм готов да изляза от водата по собствено желание.

P.S.
Благодаря ви, че намерихте време да се запознаете с моите правила. Сега вече мога да разчитам, че съвместният ни живот ще стане по-спокоен. Разбира се, ако не възнамерявате да ми съобщите, че е време да си лягам. Всъщност, точно в този момент, преосмислям идеята за необходимостта от съня като такъв. 

Препоръчваме ви още:

Стокхолмски синдром

Тъмни сили

Не е лесно!