Двете с Чарето си правим компания вкъщи самички, момчетата на футболен лагер, Алекс на градинка. Сядам аз да работя, Чарето ми ляга в краката. Излизам да пия кафе, Чара – пак по мен. Влизам да си взема душ, тя лежи пред вратата. Неразделни. Замислих се колко се променят навиците на човек, като си вземе куче. Свикваш например да белиш ябълката и краставицата с дебеееела кора, защото някой клечи до теб на земята и чака да я изяде. Свикваш да излизаш в пек, дъжд и сняг, сутрин и вечер, независимо дали те боли корем, гърло или си легнал в три през нощта.

Свикваш да те буди влажен език с дъх на динозавър по физиономията. Свикваш да ти пръцкат миризливо, безотговорно и без извинение в стаята. Свикваш да купуваш по няколко чифта еднакви на цвят чорапи, за да ги комбинираш по-лесно, като вземат да изчезват безследно. Свикваш да си носиш найлоново пликче в джоба и да събираш кучешки акита, които преди си подминавал с гнусливо изражение. Свикваш да си избираш местата за почивка преди всичко според политиката им за домашни любимци. И накрая, но не на последно място – свикваш някой да те обича напълно незаслужено и безусловно, дори да го шамаросваш, подритваш, настъпваш, навикваш, пренебрегваш или забравяш. Да те обича рошава, негримирана, дори неизкъпана, изморена, сърдита, ядосана, болна, всякаква. И да е щастлив от самия факт, че съществуваш. (И в тази връзка – един съвет към всички несемейни девойки, които имат куче. Момичета! Не очаквайте от половинката ви да се държи с вас като кучето ви. Особено ако го третирате по гореописания начин)