Автор: Мария Пеева

Прословутата късметлийска ваза на семейство Пееви е обект на много шеги и закачки от страна на приятели и помежду ни. Някои я наричат “семейните спестявания”, други - “фамилното имане” или “делвата с жълтиците”, а децата се шегуват, че това им е наследството. Всъщност историята на късметлийската ни ваза е много простичка и в нея няма кой знае какви чудеса, но ние си я обичаме и своевременно я разказваме на всеки нов член на семейството. Яна я научи, когато Теди я доведе да се запознаем и добре че не ни сметна за напълно откачено семейство и не избяга с писък. Коко я разбра, когато веднъж изсипа съдържанието й от терасата на петия етаж и се наложи да тичаме до долу и да събираме пари от тротоара. Представям си как се изсипали над нечия глава като дъжд от монети, добре че не хвърли и самата ваза, можеше да стане голяма беля. А Алекс я чу за първи път, когато реши да храни клетото Чаре с монетите от нея и да я превърне в куче-касичка.

Преди много години семейство Пееви беше с много по-малко деца, но разходите никога не са малко, дори детето да е едно. И друг път съм ви разказвала, че сме минали през доста тежки периоди, това е едно от нещата, с които се гордеем. Никога не ни е било страх или срам от работа и винаги сме давали всичко от себе си. Точно затова много се ядосвахме, че години наред парите все не стигаха. Дори когато имахме добри доходи, накрая на месеца все оставахме “на нула”. Нали съм ви казвала какво казва Иван за “нулата”? Според него, когато една жена каже, че е “на нула”, значи кредитната й карта е празна. А когато един мъж каже, че е “на нула” - значи няма задължения. Е, по онези времена ние все бяхме на нула в края на месеца, но на женската нула. Не сме се карали за пари, обаче оставаше едно такова неприятно усещане, което, вярвам, е добре познато на много семейства. Какво се случва с тези пари, за бога? Все едно се изпаряват. И повече да работиш, и повече да носиш у дома, те само изчезват. И човек започва да се уморява и обезкуражава.

Веднъж в края на ноември в училището на Теди събираха пари за благотворителност, подаръци и не знам какво още, не беше голяма сума. Но предколедния бюджет и без това висеше на косъм и направо ми се доплака. На обяд излязох с една приятелка и си поръчах само кафе, а тя ме попита на диета ли съм.
- Ами, аз и диета… Малко ми се обърка бюджетът и си нося сандвич. - й казах. - Не че нещо, но не знам как става така, и двамата работим и не е като да не изкарваме пари, но все сме на нула. Явно в мен е вината, Иван нищо не харчи.
- А имате ли си късметлийска ваза?, ме попитя тя. Може би трябва да уточня, че тя е от хората, които нищо не правят без да се консултират с хороскопа и личния си астролог. Самата аз приемам всичко това по-скоро като забава, но тя искрено вярва в тези неща и си ги спазва. Стана ми забавно.
- Каква е тази ваза пък сега? Нямаме такова чудо.
- Ами, пробвай, не е толкова сложно. И със сигурност няма да навреди. Това е по фън шуй. В най-левия ъгъл на дома слагаш съд, с нещо червено на него, и винаги гледаш да има монети вътре. Направи го и ще видиш как никога повече няма да останете без пари.

Естествено, не го направих. Първо, че забравих, второ, наистина не вярвам в такива ритуали. Но за Коледа приятелката ми подари малка вазичка, в която беше сложила монети. И вече нямаше как да не я сложа на указаното местенце, щях да я обидя, а тя ми е много на сърце, с всичките й суеверия и хороскопи. Всъщност една астроложка й беше казала, че в някогашен живот двете с нея сме били сестри и за това съм склонна да й повярвам.

И познайте какво. На Коледа за първи път в живота си Пеев получи истинска премия, а няколко месеца по-късно подхвана бизнеса, който храни семейството ни и до днес.

Късметлийската ваза се счупи преди години и още на същия ден отидох и купих една медна делва, с която я заменихме. Пускаме там стотинки и левчета, а когато някой от семейството пътува по света, носи и чужди монетки. Малко по малко вазата се пълни. Ражда се ново детенце, което я напада, разсипва, играе си с паричките, но ние упорито ги връщаме обратно и му разказваме историята, когато е достатъчно голямо да я разбере. Това е една от любимите ни семейни легенди. Не знам доколко вазата помогна за семейните финанси, но е толкова трогателно да видиш как синът ти гордо пуска левчета от първата си заплата в нея и уж на шега подхвърля.

- Ето, мамо, за късмет.

Дай Боже всекиму :) Много работа, малко късмет и добър приятел, който да те окуражи в точния момент. Това е нашата рецепта и дано работи и при вас!

Вижте още:

Коледата на семейство Куман

А в "Жега" разказвам за началото... Не беше леко.