1. Постоянни интелектуални предизвикателства

Учебният процес започва в седем часа сутринта и свършва в девет вечерта.

Winchester College, Великобритания

"Уинчестър Колидж" е едно от най-старите училища във Великобритания. Това всъщност е малко историческо градче, в което учениците живеят на пълен пансион в стари двуетажни сгради от XVIII–XIX век.
Приемат се само момчета, които буквално живеят там. Благодарение на тази традиция, те напълно се потапят в интелектуалната среда: заниманията започват в седем сутринта и завършват в девет вечерта. И това не означава, че нямат свободно време, но дори и в часовете за отдих, продължават да се образоват, макар и не в класните стаи.

В Winchester е създадена среда за непрекъснати интелектуални предизвикателства. Център на извънучилищния живот са библиотеките, каквито има във всеки корпус. В училището има традиция за колективно четене на пресата и обсъждане на актуалните събития. Колежът подтиква децата към формиране на собствено мнение и умения да бъде изразено.
Друга традиция е съвместното хранене на учителите и децата. Преподавателите живеят в кампуса и за всеки обяд и вечеря посещават корпусите. В това време учениците имат възможност да уточняват нещо, което не са разбрали в часовете и да задават въпроси. Това се случва в атмосфера, освободена от условностите на учебния час. Учителите, от своя страна, обсъждат с децата последните новини или други актуални теми. Ежедневните неформални беседи приучават младите хора към интелектуално общуване, към творчество в диалога. Децата разбират, че учителят е човек, който винаги е готов да те подкрепи в търсенията ти, да ти помогне да коригираш грешките си и да те насочи при избора на бъдеща кариера.

2. Срещи с интересни хора

Това не е просто беседа за поддържане на разговора, а открит диалог без условности.

Phillips Exeter, САЩ

Phillips Exeter е едно от най-добрите американски училища, в което интересните гости са ежедневие. Това са както хора, свързани с образованието, така и интересни оратори и знаменитости. Два часа седмично са запазени за срещи с лектори. За пет години обучение в училището, децата успяват да общуват с повече от 200 личности от най-различни сфери. Посещават ги членове на парламента, нобелови лауреати, режисьори, известни писатели (Дан Браун например също е възпитаник на това училище).

Децата се научават да разговарят с възрастните като с равни, да задават открито въпроси, да изясняват всичко, което ги интересува. Това е добра езикова практика, защото се сблъскват с десетки различни стилове и маниери на изразяване и се учат да излагат мислите си просто и достъпно.

3. Разнообразни форми на обучение

Всекиму според потребностите.

Winchester College, Великобритания
В Winchester  ежедневно има различни типове занимания по един и същ предмет.Литературата например се изучава от три гледни точки едновременно: на единия урок на децата се предлага материал за анализ, за да се научат да различават стилистиката, да разпознават целите на изказването и прийомите на автора. На друг – обсъждат моралните проблеми и историко-художествения контекст на произведението: епохата, личността на автора и защо му е било важно да пише за това. И накрая, най-задълбоченото ниво, е лингвистичният анализ. На тези уроци децата се учат да изпитват удоволствие от работата с труден текст – често на чужд език.
В резултат, за един и същ ден, те добиват разнообразен опит в работата с произведението. Така се учат да го възприемат от различни гледни точки.

4. Индивидуални консултации по професионално ориентиране

Как да направя информиран избор между Харвард и Станфорд?

Това е практика във всички училища във Великобритания и САЩ. В тези страни има отдели College& Career counselor.
Съветниците, които работят в тях, помагат на детето да се ориентира в многобройните варианти за бъдеща кариера. Това са лични консултанти, с които ученикът започва да се среща в 8-9 клас, веднъж на срок (триместър), а с приближаването на края на годината – всяка седмица. Този човек разполага с пълната информация за учебните и извънучебни постижения на детето и на тази база коментира с него перспективите му за постъпване в университет и за по-нататъшна кариера.

Как да направиш информиран избор между Харвард и Станфорд?
Наглед това са два престижни варианта. Но те имат нюанси – културата на учебното заведение, екипът от преподаватели. Ако в последните години Станфорд предлага най-доброто обучение по предприемачество, другаде са най-добри в обучението по маркетинг. След години това може да се промени. Но на детето всичко това бива обяснено и заедно с него се избират подходящата катедра и направление.

Най-добрите университети в света, освен резултатите от изпитите, отчитат и академичната активност и интересите на кандидата. Затова горните класове са време, в което младият човек трябва да си създаде максимално интересно портфолио. Тези, които се увличат от благотворителност, биват съветвани от личния си консултант да опитат да получат лидерски или предприемачески опит като организират събития. Ако пък се увличат от науката – да проведат собствено изследване.
Едновременно с всичко това, в училищата непрекъснато гостуват представители на корпорации от различни отрасли. Те отговарят на въпроси на децата за естеството на работата в компанията, за това какви умения и навици формира работата в нея и какво трябва да направят, за да станат част от този екип.

5. Лидерство

Да бъдеш лидер не значи просто да си популярен.

Raffles Institution, Сингапур

Raffles Institution, основано през 1823 година, е едно от най-старите и престижни училища на Сингапур. Това е независимо учебно заведение, съсредоточено в изграждането на лидерски качества у учениците в интересуващите ги сфери. Програмата по възпитание на лидерски качества е задължителна част от обучението в средните и горни класове на Raffles Institution. След поредица семинари децата избират социален проект, в който да участват, и в продължение на две седмици стават част от екипа му – наблюдават, работят и помагат за решаването на възникнали проблеми. Могат да попаднат както в правителството, така и в цветарски магазин или дори да пътуват в чужда страна, например до плантация в Бангладеш. Могат да изберат и да асистират в дом за възрастни хора или да работят в стартъп.

Целта е да разберат как работи проекта, в който участват и какво може да се промени, за да се оптимизира. Младежът трябва да умее да се ориентира в непозната среда, да поема отговорност за работата си и да предлага собствени решения.

6. Връзка с местните общности

Децата излизат от училището не просто, за да потичат и да вдигнат шум, а и за да посетят възрастен човек и да му помогнат с каквото е нужно.

Raffles Institution, Сингапур
Лидерството е и умение да поемаш отговорност. В училището за надарени деца попадат избраници и ако не им се внушава чувство за отговорност пред хората, които не са успели да попаднат в тази система, те ще формират неправилни навици. Затова в много от престижните училища по света е практика децата да бъдат насърчавани да участват в живота на местното общество. Те организират базари и фестивали, помагат на местните жители и социалните организации. Това им дава възможност да видят и други страни от живота. Важен е опитът, който придобиват в общуването с различни поколения.

7. Училищните клубове

Бюджетът им се формира частично от училището, но по-голямата сума събират самите деца.

Raffles Institution и повечето училища в САЩ и Великобритания

В тези училища след учебните занятия децата се включват в работата на клубовете – общества по интереси, които са създадени от самите ученици. Ако децата се интересуват от роботика, благотворителност или футбол, се обединяват и заявяват желанието си да основат клуб. С тях работи учител с функцията на ментор, който им помага в организацията. Управлението на клуба е поверено на учениците. Те избират президент и мениджъри на различните събития, които планират. За да съберат средства за клуба си, учениците обикновено организират благотворителни базари, концерти, разнасят рекламни материали. Събраните средства се изразходват за функционирането на клуба. Всеки месец се прави отчет на приходите и разходите. Така младите хора формират чувство за отговорност, участват в планирането, обсъждането на бюджета и реализацията на дадено събитие. 

Материала подготви Янка Петкова
Източници и снимки: Winchester College, Phillips Exeter, Raffles Institution.

Препоръчваме ви и тази статия с уменията, които тийнейджърът трябва да овладее, за да се справи като възрастен.

Още за световния образователен опит можете да прочетете в О, школе мио!, На училище в Германия и Училище от бъдещето - Сингапур. 

Да прекараш седмица, при баба и дядо на село, е мечта на много деца, които нямат тази възможност. А да приемеш у дома млади хора, които да изпълнят дните ти с радост е най-хубавото, което може да ти се случи, когато стигнеш „златната“ възраст. За находчивата идея, която направи щастливи стари и млади, разказва нейният автор Вероника Йосифова.

„Моите идеи за България“

През 2012 година участвах в национален конкурс за есе на тема „Моите идеи за България”, организиран от „Онлайн Парламент”, със съдействието на Фондация „Фридрих Еберт“. Тогава за пръв път представих идеята си за създаване на мрежа от приемни села в България, в които младежи да живеят известно време при „приемни баба и дядо”. На финала на този конкурс, есето ми бе удостоено с втора награда.

Идеята се зароди у мен в отговор на въпроса: „Какво в България не ми харесва?” и неговото естествено продължение: „…а как можем да го променим?”. Конкурсът, в който участвах, ме грабна с това, че насочваше вниманието именно към втория въпрос - какви са нашите идеи за България. Очакваше се не просто да изложим някой от проблемите, които съществуват, но и да предложим нещо градивно, да насочим усилията и енергията си в създаването на решение и в случването на промяната.

Не е тайна, че селата прогресивно се обезлюдяват и всеки ден от картата на България изчезват поредните кътчета, пазещи нашата история, самобитност и идентичност. След като общото минало, културата, традициите и самосъзнанието за принадлежност са едни от факторите, определящи ни като нация, то за да съществуваме като такава, трябва да съумеем да съхраним това, което имаме.

В селата са останали предимно възрастни хора, които трудно успяват сами да се справят с ежедневните си задачи, чувстват се забравени, отритнати, нежелани. Същевременно, младите все по-рядко познават своите корени. Много от нас са нямали летата, изпълнени с веселие, приключения, малко работа и много бели, за които родителите ни с такова умиление си спомнят и разказват.

Така идеята сама се оформи в съзнанието ми и реших, че млади и възрастни могат да си помогнат взаимно като „приемни баби и дядовци” от селата доброволно приемат млади хора, които живеят известно време при тях и им помагат в ежедневните дейности. По този начин придобиват познания и опит за нашите традиции, бит и култура. Идеята ми за „Приеми ме на село” по своята същност представлява обмяна на знания и труд. Но тя далеч не се ограничава с това определение. Живеейки заедно, „приемните баби, дядовци” и техните „внучета назаем”, в последните 5 години, доказаха и пред себе си, и пред всички, позабравили да вярват в добротата, че комуникацията между поколенията е не само възможна, но и безкрайно приятна и ползотворна.

„У възрастните хора имаше повече притеснение.“

Есето, в което представях идеята си за „приемни баби и дядовци“ и „приемни села“, бе публикувано и получи широк отзвук и като интерес и коментари, и като носталгични реакции на мнозина, припознаващи тази моя мечта. С подкрепата на Община Габрово, под  патронажа на кмета  на град Габрово г-жа Таня Христова, сбъднахме моята идея-мечта и през 2013 г. реализирахме пилотно „Приеми ме на село”. Оттогава всяко лято „внучета назаем” оживяват български села.

За да се развива по всички начини, по които това се случва и предстои да се случва, „Приеми ме на село” стъпва на  основните, същностни и позабравени лостове на добротворчеството, на безкористността, доверието, комуникацията и искреното желание заедно да постигаме това, което предстои. А това не зависи от възрастта. И все пак, може би у възрастните хора имаше повече притеснение. Те щяха да приемат непознати деца в домовете си, да треперят като истински баби и дядовци дали всичко е наред и както се оказа, да приютят младежите завинаги в сърцата си. Притесняваха се, някои дори се срамуваха… от условията, в които живеят, от това че нямат удобствата, на които вероятно са свикнали градските деца, дори и от отпечатъците, които времето е оставило върху тях самите. Важното е обаче, че някои се престрашават… а и мнозина от тези, които не станаха приемни баби и дядовци, участват активно в това цялото село да се преобрази в едно по-добро, сърдечно и споделено място.

Децата и младежите, които имат желание да се докоснат до българското село и неговия бит, за наша радост с всяка измината година стават все повече и повече.

„Виждах как с една усмивка, срамежливо подадена ябълка или притеснително почукване по портата, се създават нови светове.“

Чувствам се късметлийка, тъй като идеята ми бе подкрепена от невероятни хора, които с много труд и сърдечност направиха целия процес по случването й да изглежда лесен. Естествено, имаше много въпроси и притеснения, но ентусиазмът и отдадеността на всички смелчаци ни показаха, че сме на прав път.

Всяка година, с помощта на хората, седящи зад „Приеми ме на село” и всички участници си доказвам, че финансовите затруднения и организационните „спънки“ си струват усилията да бъдат преодолени, защото не те определят „Приеми ме на село”, напротив – определят го всички тези Човеци, които преборват трудностите и сбъдват вълшебството, което година след година да се случва на село.

А това, че не всичко се случваше по начина, по който си го представях, се оказа само част от магията – получаваше се по други, по- истински и по-неочаквани начини. Мислех за това как ще създадем връзките, които не е трябвало никога да се губят или изчезват, но никога не съм си представяла, че посрещането с питка и закичването със здравец, ще са неделима част от него. Съзнавах трудностите и опасността от неразбиране и недоверие у другите, от капсулиране на участниците в проекта и притеснението на неприемните баби и дядовци да се включат… Знаете, възрастните хора все се тревожат, че пречат или че се натрапват. Представях си тази възможност, само за да видя, че сърдечността и желанието да помогнат, могат да изтрият тези белези и заедно, цялото село и новодошлите внучета „назаем“ да боядисват огради и градинки, да сеят цветя и чистят избуяли пътеки. Виждах как с една усмивка, срамежливо подадена ябълка или притеснително почукване по порта, се създават нови светове.

„Посрещат ни с много усмивки и топлина и това ни зарежда.“

Участниците в проекта отвориха сърцата си едни за други и го превърнаха в едно незабравимо, истинско и прочувствено изживяване.

Всяка година лично преживявам как още с пристигането в селото „внучетата” сме посрещани с много усмивки и топлина и това ни зарежда със същото, премахвайки всяко притеснение от срещата с по-възрастните хора. Задаваме си въпроси за ежедневието, слушаме истории от миналото и младостта на бабите и дядовците и си представяме как ли бихме живели ние в онова време. А възрастните хора с умиление отговарят на хилядите ни въпроси и обясняват кой уред за какво се използва и кое как се нарича или как се изработва, демонстрирайки завидни търпение и отзивчивост.

„На село времето е спряло.“

Отивайки на село, на всяко внуче му се налага да се освободи от притесненията и задръжките, ако е имало такива. Иска се голяма смелост, голям ентусиазъм и готовност да се потопиш в непознатото. Може би и заради това „внучета“ са предимно млади хора, чиито сърца са ги довели при нас в търсене на истини, корени и приключения.

На село времето е спряло…Вълшебен миг, който се изплъзва между пръстите и оставя у теб копнежа пак да се завърнеш там, пак да си в това магично безвремие далеч от делничната суета, захвърлил телефона и усещащ с всяка своя фибра света – красив, истински, близък и далечен.

Ако трябва да бъда по-конкретна, това, което се случва в един ден при „баба и дядо под наем“ е много различно в различните села. Програмата се изготвя от всяко отделно село, в зависимост от възможностите на възрастните хора, от дейностите, които се провеждат в местното читалище, от поминъка на местните.

Съвсем условно програмата на „Приеми ме на село“ е разделена на няколко основни направления:

Кулинарно наследство - приготвяне на традиционни домашни специалитети, замесване на тесто, приготвянето на обредни хлябове, записване на автентични народни рецепти;

Фолклорни традиции - изучаване на народни песни и хора, изучаване и възстановка на местни обичаи и традиции, работа на терен - изследване, проучване и документиране на интересни факти, свързани с местния бит, традиции и обичаи.

Традиционни занаяти  - изучаване на традиционни занаяти – плетачество, предачество, тъкачество, плетене на кошници, изработване на сувенири от природни материали, ковачество и др.

Селски бит – запознаване и усвояване на традиционните домашни дейности, запазени и до днес в селския бит - косене на трева, прекопаване на лозе, бране на царевицата, вадене на картофи, водене на добитъка на паша, доене на животни, носене на вода с менци, цепене на дърва за огрев, приготвяне на зимнина, приготвяне на домашно сирене, биене на домашно масло и пр.

„Животът на всички ни се промени.“

Всеки един, независимо дали приемен дядо, баба или внуче, предизвика себе си и откри нови неща за себе си, за отсрещната страна, за родината, за корените си, и за живота. Духовно пътешествие, физическо и психическо приключение, необяснима магия насред бързия, прагматичен свят. Нима всеки не заслужава това?

Възрастните хора в тези села, успяха да ни покажат, че когато правим всичко със сърце, когато сме отворени към другите и даваме нашата любов на света, нещата се случват много по-лесно и животът е различен… приятно различен. И топлината, която оставиха в нашите сърца го доказва. Това, според мен, е най–важното, което успяха да ни предадат. А иначе, не се и съмнявам, че всяко внуче успя да си „открадне” по някое умение, даващо му малко самочувствие и много ентусиазъм да се върне за още и още….

Как се развива проектът през годините?

Все още не сме успели да създадем устойчива и широкообхватна мрежа от приемни села из цяла България. Същевременно, обаче, мечтата ми се разви в неподозирани от мен посоки.

Ако в началото инициативата беше само за младежи, то поради големия интерес и на по-малки деца и техните родители, от 2015 г. започнахме и реализирането на „Приеми ме на село - джуниър“ – за деца от цялата страна, на възраст между 9 и 14 години.

За деца от Габрово, от 2016 г. стартирахме и Дневен лагер „Приеми ме на село”, при който участниците не нощуват при възрастните хора, а вечер се завръщат по домовете си.

Интерес към инициативата има и сред българските общности в чужбина, с които се опитваме да създадем работещ механизъм за включване на повече от желаещите да се докоснат до българското село младежи, израснали извън пределите на България и търсещи досег с нея. През миналата година имахме участник от Германия, а тази година в „Приеми ме на село“ ще имаме деца и младежи от българските общности в Англия, Испания и Германия.

През 2015 година успяхме да покажем живота на село и на група млади хора, пристигнали за целта от Белгия, които заедно с техни връстници от България търсиха и попиваха частици от нашето минало, култура и бит. Тази година очакваме ентусиазирани младежи от побратимения на Габрово град Митищи, Русия, които също ще се включат в инициативата на Община Габрово „Приеми ме на село“.

Полезна информация

Кой може да участва?

В „Приеми ме на село“ могат да участват деца и младежи от цялата страна. Единствено дневният лагер „Приеми ме на село“ е само деца от 9 до 14 г. от Габрово, тъй като участниците прекарват деня си на село, но вечер се завръщат по домовете си в града.

Как става записването за участие?

Подаването на заявления за участие се извършва чрез сайта на „Приеми ме на село“, където те се попълват електронно.

Как се избира мястото (домът), където ще пребивава детето?
„Приеми ме на село“ се реализира в партньорство с читалищата и кметствата в селата. С тяхна подкрепа се намират възрастните хора, които желаят да приемат „внучета назаем“ в домовете си. По този начин сме сигурни, че децата и младежите ще попаднат при баба и дядо, които припознават идеята на инициативата и имат искрено желание да запознаят децата с живота на село, с традициите и обичаите, съхранени през поколенията.

Има ли специални изисквания или задължителни за носене неща?

Няма никакви специални изисквания към участниците. Естествено, предварително искаме информация за здравословното състояние на децата, алергии, изисквания към храната. Информираме участниците и родителите на по-малките, че храната се приготвя в домашни условия. Тъй като на село децата са почти непрекъснато навън, предупреждаваме ги да си носят репеленти против ухапвания от комари и други насекоми.

Колко време продължава един такъв лагер?

Една смяна на „Приеми ме на село“ продължава 7 дни, с включени 6 нощувки.


Как да организирате летни игри на открито с малчуганите можете да видите в 10 идеи за забавления с децата през лятото.

Как да мотивираме децата за смислени занимания през ваканцията, прочетете в 5 начина детето да учи с удоволствие през лятото.
 

Автор: Миряна Захариева

Вчера Филип за първи път си закопча копчетата на ризата (без най-горното, но то за всички е трудно). Беше толкова щастлив, и цял ден се държеше толкова уверено и грижовно, че се замислих колко важни са тези постижения и колко лесно е да ги пренебрегнем и дори да ги потиснем.

Не е лесно да се приучават децата към самостоятелност. Създава допълнително работа и изисква доста търпение, но си заслужава. Честно казано, аз нямам търпение за голяма част от нещата, които децата правят. Определено не съм от най-хладнокръвните по паркове и градинки, но някак се наслаждавам на нескопосаните опити на малкия човек да порасне. 
Преди няколко дни, в един форум, майка попита дали на 3 години детето вече е достатъчно голямо, за да започне да се включва в домакинските задължения. Не исках да я хокам, че досега го е изолирала, но си го помислих. Та реших, да опиша по-подробно на каква възраст какво започнахме да учим вкъщи.

Филип е на 4 години и 4 месеца, а Дамянчо почти на 3. Вкъщи те се чувстват равни на възрастните (противно на страховете на майките, това важи повече за чувството за отговорност, отколкото за претенциите за свобода) и с радост се включват във всичко, което ги кара да се чувстват „големи”.  Не знам при момичетата как е, но за момчетата да си „голям“ е основна ценност. Както и да си силен, и на всяка цена - пръв.

Полезна информация и табличка

какво могат да правят децата,

ще откриете в Домакински задължения по възраст.

Ето как вкъщи въвеждаме включването в домашните задължения от съвсем малки.

До 1 година

Яденето е първото нещо, което започнаха да правят сами, още със самото захранване. Постепенно вдигахме нивото. На мен лично да храня бебе ми е изключително досадно и първоначалният период беше кошмар, но с даване на отговорност бързо се научиха и двамата да се справят сами.

На 1 година и половина, горе-долу след като започнаха да стъпват смело и двамата, можеха да носят покривката до масата (може и хляба, и друго леко и меко нещо). Естествено, случва се често някой да падне или да се разсее с нещо по-интересно по пътя до масата, но по-важно е, че допринасят за храненето на цялото семейство. В началото е истинска привилегия за тях да бъдат включени в задълженията и никога не отказват. С времето се случва да откажат да сложат масата, но поне разбират, че идва време за ядене. Така разделянето с игрите не е толкова шоково и докато стане време за хранене, децата вече са се настроили.

Горе-долу по същото време започнах да оставям столче до мен, докато готвя, за да може детето да се качи и да „помага”. Помагането обикновено е суетене наоколо, но поне си прекарваме времето заедно и детето не се чувства пренебрегнато, че съм го зарязала, за да правя нещо, което не го касае.

Филип (на 1 и половина) помага на дядо Гого да прави фреш

Според Монтесори, между година и половина и три години, детето е податливо на приучаване към ред. С Филип не знаех това навреме и чак като наближаваше три години започнах да прилагам тези съвети. Едно от нещата беше детето да започне да си подрежда играчките. Кътчето ни за игра е пригодено така, че всичко, с което се играе, да е достъпно. Подреждаме заедно, разбира се. В началото е истински тормоз за родителя, но ако започнем достатъчно навреме (преди да се налага да бързаме за миенето на зъби например), може дори да е приятно прекарване на време заедно.

Дамян, още преди да проходи (на около 10 месеца), се разпорежда с книжките на батко си

Преди да навърши две години Дамян вече можеше да съблича всичките си дрехи и да се облича, ако дрехите са му приготвени удобно. Филип започна малко по-късно,  но предполагам, че като имаш батко се научаваш по-бързо.

2 години
Филип и Дамян вече слагат повече неща на масата, включително прибори, празни купички и други. Включват се и в отсервирането на празни чинии и купички.  На около две започнах и да разрешавам рязане на продукти за готвене. С тъп нож и под надзор, Филип обожаваше да реже гъби, варени картофи и други. Излишно е да казвам и с какво удоволствие си изяждаше яденето, след като е помогнал.

Когато Дамян стана на две, вече ходеха и двамата на градина и сутрешните ритуали бяха по-стегнати. Тогава започнах да изисквам от тях да си подреждат пижамите (от хола, където се обличат, до под възглавничките в спалнята).

В банята се мият сами със шампоанчето (с всички подробности), четкат зъбите (макар след тях да минаваме и ние), а Филип дори сменя кърпите (Дамян вече също). Те са на ниска закачалка в банята, а праните на нисък рафт и като му кажа, че е станала мръсна кърпата, той веднага действа.

Филип (почти на 3) и Дамян (на 1 и 5м) мият зъби качени на столче.

Ходят до тоалетна сами. Могат да си свалят и вдигат седалката, да пишкат прави и да сядат на седалката, когато си поставят „по-високи цели“. И двамата се научиха да си свалят памперсите, преди да се научат да не пишкат в тях, та около втората годинка сутрин сами отиваха в банята, сваляха ги, пишкаха и се нареждаха за миене на зъби.

3 години

Правят всичко от наученото до момента. Вече се включват, когато подреждаме багаж за път. Пазарим се, разбира се, за количеството играчки, но като видят, че няма място за гащи например проявяват разбиране.

В кухнята правят сладки с формички, режат по-твърди зеленчуци и други подобни. Филип прави мекички от тестото на баба си, когато ѝ ходим на гости. Обсъждаме и някои покупки, за да почнат да разбират, че нещата струват пари.

В този период Филип се научи сам да мие ръцете си, а Дамянчо дори малко по-рано.

На 4 години Филип вече сам си оправя леглото, закопчава си копчетата на ризата (без най-горното), сам избира коя книжка ще четем вечер, сам си сипва чаша вода. И двамата могат да светват и гасят лампата (с примъкване на стол до мястото). Това означава, че ако в стаята е тъмно, не отказват да влязат и не чакат някой възрастен, да дойде да им светне.

Като цяло, съм убедена, че включването на децата в домакинството е ключово за изграждането им като автономни личности, които могат да се грижат за себе си и да се справят с трудностите. Затова, не се бавете!

От същия автор можете да прочетете За майките-орлици и конфликтите на детските площадки и Какво учат децата, когато е мръсно и опасно.

"Завършила съм приложна информатика, но интересите ми извън професионалните са много различни и далеч от образованието ми и работата, с която се занимавам. Смятам, че човек се изгражда като личност не само покрай хората, с които е заобиколен, а и благодарение на нещата, които прави в свободното си време и които обогатяват мирогледа му. Колкото и тривиално да звучи, в моя случай това са фотографията, кулинарията, пътуванията и от време на време - йогата." Ето какво още ни разказа Елица, която ни гостува днес с една чудесна шоколадова рецепта.
 

„Вкусната храна може да те направи щастлив.“

Винаги съм била чревоугодник и може би това беше разковничето. Помня, че едно от първите неща, които сготвих, беше домашна баница с точени кори. Нямах и 10 години, когато реших да зарадвам баба и дядо с нещо вкусно. Другата ми баба беше овладяла тънкостите при приготвянето на питки, баници и изобщо всякакви тестени неща до съвършенство. Много пъти съм я гледала в ръцете, докато меси, и виждах с каква любов го прави. Исках някой ден и аз да готвя като нея.

Впоследствие страстта ми към кулинарията смени посоката си и пое по пътя на сладкарството. Намирам го за интересно, защото има много начини да импровизираш и да се забавляваш, докато готвиш, а в същото време е начин да се разтоваря. Старая се всеки път да приготвям нова рецепта и повечето подбирам така, че да не се налага да прекарвам цял ден в кухнята. Обичам да има разнообразие и да научавам нови техники. Вярвам, че вкусната храна може да те направи щастлив, да те накара да се усмихнеш и да те откъсне за момент от тревогите. Затова и е приятно, когато виждам тези емоции в очите на хората около мен, които винаги са склонни да експериментират с вкусовете си.

Блогът – място за споделяне на страсти и преживявания

Блога Cake And Pancake направих преди няколко години съвсем спонтанно и не съм си представяла, че впоследствие ще заема такава част от живота ми. За да продължава да съществува, трябват постоянни грижи и време. Всяко преживяване, случайна среща и начинание ни изгражда, обогатява и променя, дори и когато не го осъзнаваме. Блогърството ми донесе приятелства и запознанства с хора със сходни интереси, научи ме на постоянство и дисциплина.

Блогът не е изцяло насочен към кулинарията и сладкарството В него съм комбинирала повечето си странични занимания и споделям преживяванията и емоциите си от различни пътувания. Човек трябва да поема рискове и да излиза по-често от комфортната си зона, дори и това да бъде с набързо планувана екскурзия до място, за което не знаеш нищо. Обожавам да съм на път и както обичам да има разнообразие в кулинарството, така се старая винаги да посещавам нови места.

Любимата храна

Нямам любима храна, но определено симпатизирам на гръцката и италианската кухня. Почти от всяко място, което съм посетила, има по нещо вкусно, което съм опитала и като любител на добрата храна, не се ограничавам с познатите вкусове. Някои от храните, на които съм отделила специално място в сърцето си, са невероятно вкусна пица с бурата от Импрунета; вкусът и наситеният аромат на истинско балсамико, отлежавало 10 години в бъчви на винена дегустация из Тоскана; телешки стек във Франция и пресни френски макарони от Париж; супа от омар в Сан Франциско; пресните октоподи на Гърция; лучената супа в Прага; разнообразието от плодове и пикантна храна в Мексико; бургерът от сьомга във Вашингтон и т.н.

Едно от последните неща, които приготвих, бяха шоколадови мус тортички с интересна огледална заливка.

Малки шоколадови мус тортички

Необходими продукти:

За брауни основата:

85 г масло

110 г шоколад

1 голямо яйце

1 ч.л. еспресо

ванилия

½ ч.ч. захар

1/3 ч.ч. брашно

1 ч.л. бакпулвер

щипка сол

За шоколадовия мус:

125 г шоколад

¼ ч.ч. готварска сметана

щипка сол

10 г желатин

1 с.л. вода

½ ч.ч. готварска сметана (допълнително)

За огледалната глазура:

10 г желатин

125 мл вода

140 г захар

85 мл кондензирано мляко

160 г бял шоколад

сладкарска боя по избор

Начин на приготвяне в стъпки:

Приготвяне на браунито:

1. Разтопяваме шоколада и маслото на водна баня или в микровълнова. Оставяме да изстине на стайна температура.

2. Добавяме към шоколадовата смес яйцата едно по едно, разбърквайки след всяко.

4. След това прибавяме еспресото, ванилията и захарта. Разбиваме за няколко минути.

5. Добавяме брашното, бакпулвера и солта и отново разбъркваме.

6. Изсипваме в предварително намазана с масло тавичка с големина около 15см/20см. Печем в предварително загрята фурна на 180 С за около 20 минути.

7. Когато е готово, изстудяваме напълно в тавичката и след това изрязваме малки кръгчета с големината на формичките, които имаме. Слагаме формичките във фризера за час-два или докато приготвим шоколадовия мус.
За да можете по-лесно да ги отделите след фризера, препоръчвам да се замразят върху хартия за печене.

Приготвяне на шоколадовия мус:

1. Изсипваме първата част от сметаната (1/4 ч.ч.) в касерола и я загряваме почти до кипване, след което изсипваме шоколада, който сме натрошили на парченца и оставяме за около 1 минута, за да омекне. След това разбъркваме енергично, докато се хомогенизират.

2. Разтваряме желатина, както е описано на опаковката.

3. Разбиваме останалата сметана до меки върхове и оставяме настрана.

4. Стопляме за около 10 секунди желатина в микровълновата фурна или на котлона. Отцеждаме от водата и го добавяме към шоколада.

5. Прибавяме ½ от разбитата сметана към шоколадовата смес, бъркайки с шпатула и след това прибавяме останалата половина.

6. Пълним формичките, които сме избрали (аз използвах силиконови) като оставяме около 2 пръста празно отгоре. Вадим брауни формичките от фризера. Отгоре слагаме по една формичка от браунито и притискаме леко, така че мусът да обхване браунито отстрани.

7. Прибираме във фризера за през нощта.

Приготвяне на глазурата:

1. Разтваряме желатина в половината от водата.

2. Кипваме останалата вода, кондензираното мляко и захарта и бъркаме, докато захарта се разтопи.

3. Добавяме отцедения желатин към горещата смес и разбъркваме добре, докато желатинът се разтвори.

4. Добавяме шоколада и оставяме да омекне. Разбъркваме внимателно като се стараем да не вкарваме въздух при бъркането.

5. Разделяме сместа в купички и оцветяваме със сладкарска боя по избор. Оставяме да изстине до 35 С.
Ако нямате сладкарски термометър, може да проверите дали е достигната правилната температура като потопите обратната страна на черпак и ако сместа е лепкава и се закрепя по черпака, значи е готова. Ако се стича свободно, значи е прекалено топла.

Сглобяване на мус тортичките:

1. Вадим замразените мус тортички от фризера и ги заливаме с глазурата, като редуваме различните цветове, за да се получат шарки.

2. Оставяме да изсъхне глазурата и прибираме в хладилник.

Вкусните предизвикателства на Елица Сърбева можете да следите  в блога й www.cakeandpancake.wordpress.com или на страницата й във фейсбук. 

Ако обичате кулинарните пътешествия, можете да прочетете историята с вкус на пица на Тамара Чакърова.
Апетитни рецепти за най-малките ще намерите в Готвим с Тики.

Автор: Мария Пеева

В майчинската ни група темата "снаха-свекърва" редовно изниква. Задавали ли сте си въпроса как жени, които иначе имат толкова положителни качества, са способни да се превърнат в същински змии, и то в собственото си семейство? Познавате ли такива - добри майки, любящи дъщери, верни приятелки, възпитани колеги, всеотдайни баби, но в същото време зли свекърви/снахи? За мен проблемът е в недоизказаното... в онези тайни мисли, малки обиди, несподелени страхове, които остават в нас и се натрупват, докато бомбата избухне и отношенията се счупят.

Не бива да го допускаме, нали? Може би следващия път, когато се засегнем от свекърва си, трябва да поговорим с нея. Преди време попаднах на статия в Readers digest с този списък с 26 точки. Списъкът на нещата, които свекървата може би си мисли, но никога няма да изрече. Споделям ги с вас.

1. Чувствам се отхвърлена

Няколко десетилетия играх главната женска роля, а сега съм с поддържаща.

2. Знам, че сега е твой съпруг

Но все още е и мой син.

3. Не ми изглеждаш много уверена в себе си

И най-малкият коментар от моя страна приемаш като критика. Затова много внимавам какво говоря, когато сме заедно.

4. Малко благодарност няма да навреди

Всяка година ти изпращам подарък за рождения ден, но ти дори не се обаждаш, за да благодариш. Тази година си казах: „Край! Стига вече!” А виж ме сега - изпращам поредния подарък. Явно просто съм си такава.

5. Искам най-доброто за двете ни

Ние, майките, все казваме на децата си: „Искам да бъдеш щастлив/а!” И наистина го мислим. Но това, което спестяваме е: „Все пак бих искала да съм щастлива и аз.“

6. И аз знам някои неща

Сменила съм 13 жилища в живота си. Защо не ме търсиш за съвет?

7. Когато ви идвам на гости, аз просто искам да ви видя

Не ви посещавам, за да правя „проверка“.

8. Имам телефонния му номер

Когато искам да говоря със сина си лично, не звъня на домашния ви телефон. Търся го на мобилния.

9. Наистина съм благодарна

Много се радвам, че позволяваш на сина ми (и твой съпруг) да ме посещава в Дена на майката. Знам, че разстоянието и разходите са големи.

10. Имам една „мръсна“ тайна

Боя се, че ако сгреша, ще ме отрежеш.

11. Твоята майка е моя конкуренция

Тя ви води на почивки всяка година и ви купува неща, които аз не мога да си позволя. Единственото, което мога да направя, е да ви обичам и да бъда детегледачка. Надявам се, това да е достатъчно, и да го оценяваш.

12. Късмет е, че те имам

Всеки път, когато гостувам, ти ми приготвяш стаята, хавлиите, всичко необходимо. Никога нищо не пропускаш.

13. Ти ме познаваш много добре

Държа на хладилника магнита, който ми подари с надпис: „Възрастта и опитът винаги превъзхождат младостта и уменията.”

14. Не е нужно да ми казваш „мамо“

Но би ми било приятно, ако го правеше.

15. Наистина искам да те зарадвам

Ако не понасяш зеления пуловер, който ти купих, моля те - кажи ми го.

16. Благодаря ти, че правиш сина ми толкова щастлив!

Ако не ти го казвам достатъчно често, то е защото се боя, че ставам досадна.

17. Отчаяно искам да те питам:

Кога смятате да имате деца?

18. Иска ми се да можехме да говорим за това

Понякога те наблюдавам как вземаш решения, които може да ти навредят, но си мълча.

19. Наясно съм, че не ми остава много време на тоя свят

Искам да го изживея добре, да не го пропиляваме в спорове.

20. Говори с мен

Ако смяташ, че не мога да ти дам добър съвет, защото не познавам детайлите – сподели ми ги, за да видя цялата картина.

21. Иска ми се да правя подаръци на внуците си от време на време

Но ти ми забраняваш и това е болезнено.

22. Иска ми се да сме по-близки

Последният път, когато бях у вас, ти почти не говори с мен. Не разбирам защо.

23. Мислех, че ще се вълнуваш да бъдеш моя снаха

Смятах, че ще си казваш: „Уау, имам голям късмет!“ Измъчва ме мисълта, че не е така.

24. Някои свекърви се месят във всичко

Аз се старая да не го правя. Това е нежелано и неприятно.

25. Когато ти звънна в 8 сутринта в събота…

Надявам се не мислиш: “По дяволите! Защо ми звъни толкова рано?”

26. Всъщност аз имах богат, интересен и сложен живот.

Иска ми се и ти да мислиш така. Все пак не съм била свекърва винаги.

Дали като свекърва са ми минавали някога такива мисли? Случвало се е. Но не са се задържали дълго неизказани. Защото да се разбираш със снаха си изглежда висш пилотаж в човешките отношения, но всъщност изобщо не е толкова сложно. Достатъчно е хората да си говорят. Когато си говорят, не им остава време да се карат. 

Ако темата ви засяга, сигурно ще ви е интересно да прочетете:

Защото баба така каза! 

Който има деца, да си ги гледа.

Времето вече е като за море. Ако не можете да се пренесете до някоя голяма водна площ - и фонтаните на парк "Възраждане" вършат работа!
А ако сте в столицата идните дни, можете да се възползвате от предложенията на София играе.

За цялото семейство/за родители:

17-23.06.2017 -MINI ART FEST 7 - фестивал за улично изкуство

17.06.2017 - Градински детски арт базар и ателиета - Серендипити

18.06.2017 - ЖИВЕЙ АКТИВНО! СОФИЯ 2017 - активни занимания за цялото семейство - с колело, с ролери и скейт, с крака и с кучета - изберете си място и време.



18.06.2017 - Ден на бащата - 18 юни 2017 - на пл. „Александър Невски“ ще можете да разгледате пожарна кола, авариен автомобил, термо-камера, полицейски автомобил и мотори.

0-3 години:

16.06.2017 - Хигиена и масаж на новороденото - Park Center Sofia

17.06.2017 - Лекция "Първи стъпки в бебешкото плуване" за бебета над 6 месеца - Център Естествени идеи

18.06.2017 - Ден на отворените врати/ Journée portes ouvertes - Les Papillons

18.06.2017 - Сортиране по цветове и кинетичен пясък - Музейко

20.06.2017 - Видове контракции - The Mall

СЦЕНА

17, 18.06.2017 - Усмихни се! - Столичен куклен театър - салон „Гурко“

16,17,18.06.2017 - Концерт за бебоци - Софийска опера и балет - камерна зала

21.06.2017 - Бебешка пиеса - Столичен куклен театър - салон „Гурко“

3-7 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

17.06.2017 - Игра на театър - открита сцена на Театър „София“

17.06.2017 - В съботно литературно ателие ще играем и четем за игрите на баба - Приказка без край - „Кралю Порталю“, „Сляпа баба“, „Капитане, капитане какво ти е морето“

17.06.2017 -  Готварско ателие за деца от 2 до 6 г. - Под дъгата

18.06.2017 - Детска работилничка на открито - Гранд хотел „София“

СЦЕНА

17.06.2017 - Приказки в киното: СътвоРиМи - Дом на киното

17-18.06.2017 - Маугли - Столичен куклен театър - салон „Гурко“

18.06.2017 - Приказки на конци - Сердика център

18.06.2017 - ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА - ЗА ДЕЦА - Софийска опера и балет - камерна зала

КИНО

Колите 3 - Премиера

7-12 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

16.06.2017 - Приказки от Хималаите - Квадрат 500 - Национална Художествена Галерия

17.06.2017 - Весела обиколка на римска София за деца! - Ларгото

16,17,18.06.2017 - DOLNA MALINA OPEN AIR FESTIVAL

18.06.2017 - ТАТКО И АЗ 2017 - Може да опитате над 10 вида спорт безплатно в комплекс „Спортна София 2000“

18.06.2017 - Карнавална лаборатория №4 - парк „100 години София" - Младост

Летни групи - курсове по роботика - Децата тренират важни индивидуални умения и развиват своето креативно, пространствено, логическо и алгоритмично мислене - подходящо за деца 7-13 години. Безплатен демо урок!

Едноседмичното приключение в конна база „Здравец” - Децата се обучават в езда, стрелба с лък, ориентиране в природата. Събират билки и усвояват знания за тяхното приложение - как да ги разпознават, как да ги съхраняват и употребяват. Денят е емоционален и изпълнен с много забавления и игри, организирани от аниматор.

СЦЕНА

17.06.2017 - Приказки в киното: СътвоРиМи - Дом на киното

17.06.2017 - Питър Пан - театър София

19.06.2017 - City Music School - концерт на ученици и учители - STUDIO 5

КИНО

Колите 3 - Премиера

Предстоящи събития:

24,25.06.2017 - София Диша 2017 - пл. "Александър Невски" - изненада! "София диша" през юни! Както и миналата година ще има специална детска зона!

Разгледайте събитията за деца в раздел КОГА в сайта на София играе
Разгледайте предложенията за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе.
Ще играем ли?

Автор: Владислав Христов
Източник: binar.bg  

Има какви ли не блогъри – кулинарни, здравни, литературни, но винените се броят на пръсти. Един от най-известните сред тях е Мария Чалиева. Можете да я видите по винените дегустации да пише нещо в тефтерчето си, а на лицето й е неизменната усмивка. Мария не само дегустира, но и събира материал за следващата статия в своя блог. Само седмица след Балканския винен фестивал я търсим, за да сподели своите открития, както и да ни разкрие някои от дегустационните си хватки.

Фестивалът се превръща в един от създалите си добро име винени форуми. Какви са твоите наблюдения за развитието му през годините?

Балканският винен фестивал е едно от най-интересните винени събития у нас. Имаме възможност да се запознаем с вината на съседите ни, които са много интересни и все по-добри. Тази година участваха няколко нови и беше интересно да опитам вината им.

Що се отнася до програмата – тази година беше най-силната, много силни майсторски класове и лекции, съобразени с интересите на потребителите и развитието на пазара. Откъм публика – нямам данни за конкретния брой посетители, но моето впечатление е, че посетителите не се увеличават.

Събираме се все едни и същи хора, дори вече се познаваме лично. Може би организаторите трябва да намерят нови канали и подходи за комуникация, за да стигнат до нови публики.

Доколко медалите оправдават качеството на вината, до каква степен да им вярваме?

Може би трябва да изясним системата за оценяване на вината на такива форуми. Всеки такъв форум си има специфика, но най-общо оценяването се провежда при „сляпа дегустация“, т.е. никой от оценяващите не знае кое вино опитва или от коя държава е то.

Така че, когато едно вино спечели медал, най-малкото знаем, че то е впечатлило журито и при това съвсем обективно. Разбира се, най-важното от всичко са нашите лични предпочитания и ако те не съвпадат с медалите, в това няма нищо лошо.

Тазгодишните приятни изненади на фестивала?

Белите вина на гръцката винарна Monemvasia winery! Хрущящо свежи, с интензивен вкус и много дълъг послевкус, който разкрива виното пласт след пласт. Много впечатляващи и изящно направени вина, няма как да не ги запомниш.

След модата на розетата и оранжевите вина, каква е в момента винената мода?

Ох, опасявам се, че вече са модерни цветните вина – синьо, зелено и други подобни измишльотини. Разбирам, че са интересни и забавни, особено на младите, които тепърва развиват интерес към виното.

Истината е, че извън цвета (наистина необичаен, искрящо син, като течност за чистачки), това са посредствени вина, на основата на шардоне, само че доста скъпи. Ако не беше интригуващият им цвят, никога не бихте си и помислили да дадете 30 лв. за абсолютно незабележително вино.

В страната ни се правят и чудесни млади вина, защо все още не могат да преборят популярността на френските божолета?

Имам приятели във винения бизнес, които смятат, че божолето не е истинско вино. Тоест смятат го за вино – непретенциозно, несериозно, за забавление и за купон. До голяма степен божолето е точно това. И си мисля, че наистина трябва да си Франция – страната най-престижен производител на вино, за да създадеш и наложиш концепцията божоле – пълна противоположност на сериозното вино. Те просто няма какво и на кого да доказват.

Никога не трябва да забравяме, че на пръв поглед забавното божоле е подкрепено със солиден маркетинг. Нещо, което липсва на българските версии. Те са колебливи в посланията си, казват нещо като: „Имаме тук едно младо вино, нещо като божоле, но не съвсем…“ За конкурентен пазар, пренаситен с марки, какъвто е виненият, посланието трябва да е доста по-фокусирано.


Къде е България на балканската винена карта? С какво изпреварваме съседите си и в какво имаме да ги догонваме?

Можем само да гледаме какво прави Гърция и да си водим записки. Нямам предвид само това, че са родени търговци, или маркетинга, или винения туризъм. Работата им с местните сортове и техните интерпретации на класическите сортове е забележителна. Успяват да постигнат това, към което всички се стремим – автентична винена идентичност.

Румъния се развива много добре, но това, че ни изпреварва, едва ли е изненада за някой.

Добрата новина е, че у нас нещата се развиват повече от обнадеждаващо и тепърва ще чуваме за български винени успехи.

Има ли все още винени спорове на Балканите, като например чий сорт е маврудът?

Има, разбира се, но според мен не са нужни. Чийто и да е маврудът, българската или гръцката му интерпретация са толкова различни и интересни, че е безпредметно да ги сравняваме. Смисълът е да се наслаждаваме и на двете, та нали точно различните интерпретации обогатяват сорта. Е, и нашите преживявания.

Наскоро си поговорих с един от най-известните български енолози точно по тези въпроси и той сподели, че на генетично ниво сортовете в средиземноморския регион са много близки. Според него почти всички червени сортове са братовчеди. И това мен, като консенсусен човек, много ме успокои. Тоест няма нужда от състезания и надцакване, а по-скоро от сравняване на различни версии.

Знаете ли, че ако пием по една чаша вино всяка вечер, за целия си живот като възрастни ще успеем да изпием към 4000 бутилки. Ами само в България всяка година на пазара излизат повече вина. Мисълта ми е, че има твърде много бутилки за опитване, а разполагаме с твърде малко дни. Трябва да се фокусираме върху същественото и да оставим споровете на… ами, на любителите на спорове.

С кои местни сортове страната ни може да е интересна на чуждестранните потребители?

От червените – рубин, широка мелнишка лоза, мавруд. От белите – димят и тамянка имат голям потенциал.

През последните няколко години имаме успешни опити за винен туризъм, кои са добрите посоки, в които може да поеме този бранш?

Необходимо е собствениците на изби и местният бизнес – винари, хотелиери, производители на храна, в едни и същи райони, да работят заедно за привличането на туристи. И усилията им да са обединени с туристически агенции и дори авиокомпании. Има такива положителни примери, като този в Мелник и съм убедена, че ще имаме и други такива.

Качественото вино върви с качествена храна, започна ли да се повишава културата на хранене в страната ни?

Стъпили сме на правилния път. Сега остава да го извървим.

Какви са предизвикателствата да пишеш за вино? Как изобщо се реши да станеш винен блогър?

Много пъти съм разказвала тази история – който ме познава, знае добре колко много обичам да говоря за вино. Оказа се обаче, че има сериозен проблем. На всичките ми приятели им писна от говорене, те бяха много щастливи просто да си пием заедно. Така че се наложи да направя блог, за да има с кого да говоря и споделям.

Слава Богу, покрай блога намерих много нови приятели, също заразени от „винен вирус“, с които тази тема не ни омръзва. Е, сигурно има и нещо общо с многобройните бутилки, които сме изпили заедно. Едно е сигурно, най-хубавото на виното е споделянето му.

Каква е стратегията ти на дегустиране, когато попаднеш сред много вина?

Много е важно да си отпочинал и наспал се. Важно е да има малко планиране и да се пропуснат купони, напивания, силови тренировки предния ден.

В деня на дегустирането закусете добре. Трябва ви добра доза бавни въглехидрати, протеини и мазнини в стомаха, за да удържите на напрежението. Кафе и препечена филийка няма да свършат работа, по скоро предвидете английска закуска. Много е важно да сте хидратирани през цялото време, това ще повиши издръжливостта на рецепторите ви и на мозъчната дейност също. Така че, прекъсвайте дегустациите и пийте вода. Много вода.

И сега най-приятната и важна част – дегустацията. Може да си разделите вината и да пробвате първо бели, после червени. И аз до скоро го правех. Но се оказа, че ако сменяте бяло и червено, рецепторите се рестартират и можете да регистрирате вкусове и аромати по-дълго време. А това в такива дни е от стратегическа важност.

Друга стратегия – информирайте се предварително възможно най-подробно за събитието. Ако ви интересува даден сорт или регион, започнете с това. Например шардоне – започнете от Северна България и се придвижвайте на юг, за да изследвате как се представя сорта.

И сега лошата новина – съжалявам, но ако искате да опитате повече вина ще се наложи да плюете. Да, има специални съдове за целта. Е, от някое изключително вино може и да отпиете глътка, но трябва да остане това. И не, не се притеснявайте, накрая пак ще сте точно толкова пияни и весели, колкото всичките ви приятели, но ще имате повече записки в тефтерчето си.

От последната голяма дегустация се завърнах с 64 описания на вина, т.е. небцето ми е успявало да различи вкусове и аромати за доста дълго време. Това е моето предизвикателство към вас – надминете ме!

Първият ти съвет към неопитния дегустатор?

Оставете ума си отворен за всякакви стилове, вкусове и асоциации. Няма правилен, няма грешен отговор. Не сте на състезание. Игнорирайте винените сноби. Наслаждавайте се. Заведете приятел и изпийте всичко.

Българското вино, с което не бихме се изложили пред нито един познавач от чужбина?

Има толкова много, ама наистина фантастични български вина! Повече не искам да чувам „ама за българско вино това е много хубаво“. БГ вината могат да бъдат равностойни на всяко друго вино и не заслужават да ги подценяваме и да ги слагаме в отделна категория. Сред моите любимци са:

Salla Estate Каберне Фран – истинска красавица.

Марян Резерва – поезия в бутилка.

Merlot Private Reserve на Братанови – има странното свойство да изчезва мигновено от бутилката, толкова е пивко.

Драгомир Рубин Резерва – сериозно вино.

РеДарк на Дамяница – зад изпипаната работа на винарите се долавя някаква бунтарско-дивашка нотка в него, която страшно ме привлича.

Виница Мавруд на Загрей – още едно вино, което изчезва мистериозно бързо, може би сублимира и насища етера с любов и вдъхновение.

Ето с какво можете да съчетаете бутилка хубаво вино - Печено агнешко бутче, приготвено с усмивка.

Още идеи ще откриете в Кулинарната фиеста на Мама Нинджа.

Винаги е любопитно да разберем как изглежда страната ни през погледа на чуждия турист. И ни става много мило, когато попаднем на позитивно мнение. Ето какво разказва една рускиня, която от години почива с децата си в България.

По света има толкова много интересни и забележителни страни, които могат да ти вземат ума с примамливи предложения и пейзажи! Разглеждам туристическите сайтове и винаги си казвам: „Някога ще посетя това място…“ Но когато почивам с децата си, предпочитам проверени дестинации. Ето защо изборът ми отново беше България.

Шестгодишният ми син Гриша посещава страната за четвърти път, а за двегодишната ми дъщеря това беше първото летуване тук.
Отдавна обикнах тази слънчева и гостоприемна страна. Посетила съм много български курорти. Очарована съм от Балчик, с изумителните му розови градини и резиденцията на румънската кралица.
Обичам балнеоложкия курорт „Свети Константин и Елена“ с горещите извори, малките манастири и великолепните паркове. Какви пейзажи се откриват пред погледа, от последния етаж на най-високия хотел в курорта!
Винаги посещавам и Варненската катедрала, разхождам се по улиците на този красив град и всеки път си купувам от местния пазар чифт смешни кожени терлици.


Но най-близо до сърцето ми е малкото уютно рибарско селище Кранево.
И този път избрахме да почиваме с децата там.
Стопанката на семейния хотел, в който почиваме вече трета година, ни приема като близки на семейството. Удивително добри и радушни хора! Собственикът ни посрещна още на летището, помогна ни с багажа и ни откара до хотела.

Хотелът е малък, но много красив, с големи комфортни стаи, в които има всичко необходимо. В пакета са включени закуска и вечеря в ресторанта към него. Искам да отбележа, че това не е шведска маса, а домашно приготвена храна. Всяка сутрин нашият домакин зарежда с пресни продукти. За най-малките готви съпругата му – много мила жена. Така важният за мен въпрос – как ще се хранят децата - отпадна.

В Кранево има много кафенета и ресторантчета. Това, което го отличава от другите курортни селища е, че тук винаги можеш да си поръчаш прясно уловени риба, скариди и миди. Аз например бях учудена, че в „Свети Константин и Елена“ се предлагат само замразени морски дарове. На въпроса ми защо в морски курорт няма пресни, управителят на ресторанта отговори, че никой от местните няма разрешително да лови риба, скариди или други морски обитатели. А в Кранево явно има. Това е рибарско селище. И цените на тези продукти са по-ниски. Така е и с плодовете. Вероятно във Варна, и по-големите морски курорти, се доставят от други райони и това вдига цената им. Там например могат да се намерят турски праскови. И това в началото на лятото! В Кранево плодовете са от местни стопани и затова са по-евтини. Попадали сме на ароматни ягоди и вишни – сочни, зрели, безподобни! Обожавам вишните!
Времето през юни е най-подходящо за децата – няма ги изнурителната жега и августовската гмеж от туристи. Морето е чисто и топло. Вълни в България, според мен, има винаги. Този път не бяха големи, а игриви, точно като за малчугани. Какво блаженство е да наблюдавам как моите деца се търкалят по брега, играейки си с прииждащите вълни!
Веднъж ни провървя и видяхме в далечината делфини. Местните казват, че делфините често плуват в този район, но тогава аз ги видях за първи път в стихията им. Синът ми беше във възторг! Всяка сутрин след това, той първо изтичваше до брега и се вглеждаше в далечината с надежда, че ще ги срещне отново.

Какво още обичам в Кранево?
Там има огромни бели миди. Никъде другаде по българското крайбрежие не съм виждала такива. Много са красиви! Децата събраха цяла торба, както всяка година, и си ги донесоха в Питер. Изсипаха ги в пясъчника на двора. Колко се радваха всички малчугани!
Видяхме и как се ловят раци. И – ето ти възторг – подариха ни един рак! Децата си поиграха с него и го пуснаха отново във водата.
Разбира се, няколко пъти плавахме с корабче по крайбрежието. Видяхме Албена, която се намира непосредствено до Кранево, Златни пясъци. На вахта, както се полага, беше един едноок пират.

Какво още освен дивно море, слънце и плодове?
В България можете да си организирате много интересни екскурзии. Мечтая да посетя ферма за миди. Или да отида до нос Калиакра, където танцуват върху жарава. Има и организирани с автобус екскурзии до старинните градове. Щом децата поотраснат, непременно ще ги посетим. Когато си с малко дете, се налага да ограничиш някои свои желания.
Но пиратско парти на яхта позволихме, защото синът ни беше много настоятелен. Подготвихме се, купихме подходяща кърпа за вратлето, тениска в синьо и бяло райе. Все пак подготовката за празника е важна част от него. Някои по-взискателни туристи може и да не смятат това за нещо особено, но на нас детският празник край морето много ни хареса.
Освен това малките успяха и да почернеят, все пак няколко часа на яхта са прилично време за слънчева атака.
Веднъж се качихме в един симпатичен двуетажен автобус и се повозихме до Варна. Там има малък уютен зоопарк. На децата много им харесаха розовите пеликани. Между другото в зоопарка има евтини детски атракции и това също не беше пропуснато. Бяхме и в Музей на куклите, който малко ни разочарова. Малък е, а посетителите бяха много и не успяхме спокойно да разгледаме всичко. Но това, което видяхме, ни хареса.

Разбира се, всеки има различна представа за хубава почивка. Няма да скрия, че за мнозина отдалечеността на хотела от морския бряг е голям минус. Наистина, всяка сутрин ние вървяхме около 20 минути, за да стигнем до брега, по тесни пътечки, осеяни с цветя, по криво мостче, което пресича почти изсъхнала рекичка. Радвахме се, когато попаднем на магарета, които пасат наоколо. Харесваше ни да наблюдаваме летящите балони, парапланери и други въздушни атракции в небето. Пътят ни беше приятен и лек. Освен това далече от центъра и големите дискотеки, ние спяхме в тишина и спокойствие, а над главите ни беше безкрайното кадифено, черно, звездно, българско небе…

Тръгнахме си. От прозореца на колата се виждаха жълтите поля на жизнерадостните слънчогледи. И, както всеки път, си обещахме да се върнем тук отново!

Мама Иволга

Материала подготви Янка Петкова

Оригиналния разказ можете да прочетете тук.

Дано четем все такива коментари за нашето Черноморие и да не се сбъдне апокалиптичната картина в този фейлетон.

А ако пътувате с домашен любимец, непременно прочетете На море с куче в България?