Леонид Йовчев се опитва да намери първия брой на списание „Дъга“ - любимото комикс списание от неговото детство. Филмът изследва един културен феномен.
В разгара на социализма – през 1979 година в България се появява детско списание, пропагандиращо западно влияние – комиксово изкуство. Това списание съществува повече от десет години и огромният му тираж - 300 000 се изкупува до последната книжка.
Списание „Дъга“ е единствено по рода си издание, не само в България, а в целия бивш Социалистически блок. Някои от сериите и героите на „Дъга“ живеят и днес в умовете на хората и са оставили трайна диря в оформянето им като личности.
Филмът може да бъде видян на 28 март, в Дома на киното, начален час 20 ч.
 
Билети може да намерите онлайн ето тук.

Искате да си върнете добрия силует, но не ви се удава? Може би науката ще ви е от полза. Някои открития могат да ви помогнат да направите това лесно и ефективно.

1. Сервирайте в сини чинии
Психолозите са категорични, че съдовете със син цвят снижават апетита. Едно от възможните обяснения е това, че този цвят не се съчетава успешно с повечето продукти. Известно ви е правилото: колкото по-привлекателна изглежда една порция, толкова повече се изяжда.

 2. Съчетавайте физическото натоварване с умствено

Участници в изследване, проведено във Флорида опровергали обратната теория. Оказало се, че тези, които по време на занимания с велотренажор или бягаща пътечка, са чели или гледали видео, незабелязано за самите себе си са увеличавали скоростта и са изгорили повече калории. Използвайте този метод, за да се избавите от излишните килограми.

3. Отслабвайте по час
Ако искате да държите теглото си под контрол, планирайте основния прием на храна през първата половина на деня. По данни на испански учени, който яде по-активно до 15 часа, отслабва по-бързо и задържа оптималното си тегло. В изследването им взели участие 420 души. Анализите показали, че доброволците, които до обяд са консумирали 60% от дневния обем калории, за 5 месеца свалили 3 килограма повече от тези, които предпочитали обилната вечеря.

4. Поставете си правилни цели
Когато решите да отслабвате не казвайте: „Трябва да сваля 5 килограма за месец!“, -  а обозначете разумен интервал - „Нужно ми е да сваля от 3 до 5 килограма до началото на плажния сезон.“ Според психолозите човек по-лесно се придържа към плана си, когато има програма-миниум и програма-максимум. Такъв подход повишава мотивацията и помага да не се предадете, когато до заветната цел „минус 5 кг“ остава още съвсем малко.

5. Тренирайте по-малко
В изследване на датски учени, проведено миналата година, участвали две групи доброволци. В първата група мъжете и жените тренирали по 30 минути дневно, във втората – два пъти повече. Резултатите били изненадващи – тези които спортували само 30 минути, отслабнали средно с 2,5 кг повече. Изяснило се, че 30 минути активна тренировка са напълно достатъчни, за да се активизира метаболизма и да се изгорят калориите. След по-дълги натоварвания участниците изпитвали твърде силен глад, или прекалена умора и прекарвали останалата част от деня в почивка.

6. Добавете пипер
Искате да губите повече калории и да ядете по-малко? Непременно включете в менюто си червеният пипер. Капсаицинът – елемент от състава на лютият пипер активизира имунитета и потиска чувството на глад. Добавяйте по малко в омлета, пастата, ризотото и ще оцените ефекта.

7. Качете си приложение – крачкомер
Крачкомерът действително помага да държите теглото под контрол – това е потвърдили и учените от университет в Индиана, САЩ. Те установили, че приложението стимулира жените към увеличаване на физическата активност: за 12 седмици участничките в експеримента отслабнали с 1 до 3 килограма, при това без да променят режима си на хранене. Разходете се по коридора, когато говорите по телефона, качвайте се и слизайте по стълбите пеш. Ако се движите по 5 минути на всеки час – това е значителен напредък.

8. Откажете се от шоколадите, в полза на опакованите дражета.
Ако имате традиция вкъщи винаги да ви се намира нещо сладко, купувайте десерти в индивидуална опаковка – например – бонбони в хартиена обвивка. Медици от Швейцария провели мащабно изследване миналата година. Какви са резултатите: когато ни се налага да разопаковаме всеки бонбон ние изяждаме 30% по-малко, отколкото ако просто си чупим парченца от големия шоколад. Анализите показват, че всяко допълнително действие ни дава време за размисъл. Още една полезна хитрост: когато бонбоните са в пакет, отделете количество, а останалото приберете в шкафа. За да си вземете допълнително, ще трябва да извършите още едно действие.

9. Не сядайте на маса с лакомници
Проучване на холандски учени сочи, че жените са склонни да възприемат хранителните навици на тези, с които сядат на масата. Ако бързате да хапнете за обяд, рискувате да изядете повече, отколкото ви е нужно. Постарайте се да намалите скоростта, с която се храните, така ще редуцирате и теглото си.

10. Започнете деня със слънце
В хубаво време отделете няколко минути за сутрешна разходка или просто излезте на терасата с чаша кафе – това не само ще повдигне настроението ви, но и ще ви помогне да съхраните фигурата си. Скорошно изследване на американски учени показало, че хората които ежедневно прекарват по 20 минути на сутрешно слънце (до 12 часа) изпитват по-малко чувство на глад и могат да се похвалят с по-нисък индекс на телесна маса. Излиза, че причината е във въздействието на сутрешните слънчеви лъчи: те ускоряват метаболизма.

Материала подготви Янка Петкова

„Мъжете, които живеят в света на достъпните жени, вече не ходят на лов, не се стремят да се харесат, да завоюват сърцето ти. Няма вече такива цели. Твърде голям е изборът от жени, които са предварително съгласни.“ – разсъждава известна руска блогърка за разводите, отношенията и „уау“ ефекта.

Причините за разводи

Около мен има епидемия от разводи. Браковете се рушат стремително, някои не доживяват и година. Хората тичат да се развеждат още след първите появили се проблеми. Защо да ги решават, ако е по-лесно и ефективно да сменят партньора?

Вчера например ми изгоря тостера. Навярно можеше да бъде поправен. Но да търся сервиз, да нося уреда там, после отново да ходя да го взема ми се струва непрактично. Дори заради съвършено условното спестяване на пари, при съвсем неусловното губене на време.
Изхвърлих тостера и си купих нов. Но когато става дума за отношения…

Позната се радели с мъжа си заради едни зимни гуми. Не конкретно заради тях, разбира се. Мъжът й купил зимни гуми, а летните оставил на терасата на тъщата. Тя ги съхранявала цели два дни, след това му звъннала:
- Прибери ги, пречат ми.
Просто набрала номера и произнесла две думи. Без „здравей“, „Как си?“. Ако човек чете между редовете ще „види“ посланието: „Ти си недостоен за дъщеря ми, тя заслужава нещо по-добро.“ – това е очевидно за всеки и за мъжа на познатата – също.

Затова съпругът затворил телефона и не отишъл никъде. Тъщата обаче звъннала на дъщеря си и се оплакала, че зет й иска да я умори, защото заради гумите не може да излезе на терасата си. Познатата отишла при мъжа си и едва сдържайки гнева си попитала:
- Мама звъня ли ти?
- Да.
- Помоли ли те да прибереш гумите?
Мъжът се замислил – помоли ли го или му заповяда, но отговорил:
- Да.
На жената веднага всичко й станало ясно - не може да живее с човек, който не е способен на уважение към възрастна жена. И нищо не може да го оправдае.
- Събирай си багажа! – казала тя на мъжа си.
- А подробностите не искаш ли да чуеш?
- Не искам.
Толкова за причините и следствията.

Как да съхраним отношенията си
Има такова понятие „уау“ ефект. Когато например пробваш красива рокля и си казваш „уау“, опитваш ново ястие и ефектът е „уау“, виждаш нещо уникално по телевизията и пак възкликваш „уау“. Заради въпросният „уау“ ефект си купуваш роклята, посещаваш ресторанта отново и не сменяш канала. Напоследък много хора живеят с убеждението, че всичко в живота трябва да е подвластно на този ефект. Целият ни живот се оптимизира с „уау“. Без него не купуваме, без него не работим, не учим, не съхраняваме брака си. Той властва навсякъде.

Човек трябва да живее и да се забавлява, ежеминутно произнасяйки „уау“, а ако този ефект по някаква причина е изчезнал – безжалостно да изгори мостовете към всичко.

Ефектът „уау“ е кислородът, чрез който съществува нашето разглезено потребителско общество. Дори устройваме скандали, ако са ни обслужили без този ефект.

Друга жена разказва, че решила да завърши второ висше по психология – но се отказала, независимо от вложените до момента средства. Скучно й било на лекции, а толкова обичала да ходи на тренинги. В университета обаче я затрупвали с адско количество сложни текстове. И правилно. Това са академични знания, това не е информация от фейсбук. С други думи трудно ще ги опаковаш в „уау“, това е четиво без емотикони. А на тренингите ни развличат и всичко е весело и ненапрягащо. Затова и изборът е очевиден.

Същия ефект вече търсим и в семейните отношения. Как се случва така? Първоначално като че ли го има, окрилени сме от любовта, впоследствие ежедневието го изтрива – бит, тъща, зимни гуми… никой вече не произнася „уау“.

Друг случай
Андрея е регистрирана в чат за запознанства. От няколко години. Тя вече се ориентира добре в местната „фауна“. Понякога по първите три фрази на кандидата може да предскаже какви ще са последните му думи. И в тези чатове мъжете се делят на категории. Всяка от тях има определен тип поведение.

Някой пише: „Привет!“ – и веднага преминава към действие – изпраща красноречива интимна снимка. Да се знае какво имаме насреща. Първоначално Андрея се стряскала и веднага отсвирвала пошлите предложения. Сега вече има опит. В отговор на такава снимка изпраща друга от „архива“ с уточнението: „той е по-голям“, с което наситеният с тестостерон „диалог“ приключва.

Други пък са склонни да пишат в чата часове, дни и месеци наред, без дори да поискат телефон за връзка. Интересът е стандартен – как си, какво правиш, как беше днес в офиса… А ако решиш да вземеш инициативата и да изпратиш номера си, просто ще прехвърлиш чата в ефир – въпросите пак ще са същите. Този тип мъже просто търсят човек за разговор.

Третата група е на тези, които активно определят срещи. Предимно „някъде на въздух“, за да не се налага да плащат сметки в заведение. Може да ви заведат и на изложба, на откриването да ви „почерпят“ с чаша безплатно шампанско. Не инвестирай в жена, която не познаваш – е максимата, която определя поведението им.
Понякога дори се е случвало да я изпратят в метрото и да предложат картата си – такива тя нарича „мъже с дългосрочни намерения“.

Четвъртата група са тези с правилните комплименти, които подаряват цветя, канят те в заведение и те изпращам до вкъщи. Целуват те за лека нощ. Но всяка вечер в 22 часа излизат от мрежата и  изключват месинджъра… просто защото са семейни.

Младата жена е уморена от самота. Мечтае да се влюби. Но за да се случи това някой трябва да я ухажва, колкото и архаично да звучи това.

Мъжете, които живеят в света на достъпните жени, разсъждават другояче. Те не „ловуват“, не полагат усилия да се харесат, да завоюват. Нямат такива цели, твърде голям е изборът на тези, които са предварително съгласни.

Образно казано самецът вижда самката. Разковничето на „уау“ ефекта е скрито в секса. Но пътят до него минава през социалните игри – срещи, цветя, комплименти, вечери…
- Защо да усложняваме нещата? Ние сме големи хора? - пита мъжът.
- А ти какво искаш – от вратата за краката? – опонира жената, която е гладна за романтика.
В крайна сметка тя продължава да чака единствения, все още регистрирана в чат за запознанства. В същото време, „колегите“ й мъже „ловуват“ - в 9 от 10 случая успешно. Защо да усложняваме нещата с отношения, със семейство? Като можем просто да си разменим интимните фотоси и да се разберем у вас или у нас.
Неотдавна Андрея сподели, че на първа среща един мъж й подарил три рози.
- Уау! – казала тя.

- Зад ъгъла са открили нов цветарски магазин – решил да уточни човекът. - Днес раздават безплатно цветя. Бях с приятел, наредихме се по два пъти. Събрахме четири рози. Дадох му едната да я носи на жена си.

Като прохождащи стопани на един симпатичен мелез, преди години следяхме с почти научен интерес „Говорещият с кучета“. Гледахме какви проблеми имат „колегите“ и се радвахме на късмета си, че сме случили на любимец. Не, че ние сме добри в дресирането, просто природата му е миролюбива. Но с идването му в дома ни радостта и обичта станаха повече. И не го казвам, изпаднала в типичното умиление на върла кучкарка.
Имах съмнения, че кучетата говорят с нас по-добре, отколкото ние с тях, и те се потвърдиха след като прочетох книгата на Сизър Милан „Уроци от глутницата“. Това не са кучешки истории. По-скоро са философски есета. Уроци по уважение, свобода, увереност, неподправеност, прошка, мъдрост, устойчивост и приемане. Важните неща за всички нас, ако имаме сетивата на любимците си да го разберем.
„Хората ми разказват историята, а кучетата ми казват истината“ – изповядва кучешкият психолог Сизър за срещите си със стопаните и техните любимци. И признава, че едни от най-важните „хора“ в живота му са точно кучетата, затова и книгата е посветена на тях. Оказва се, че всеки прелом в живота си той е преживял благополучно, само защото до него са били приятелите му от глутницата. От детството в ранчото на дядо му и преместването на семейството в големия град, до емигрирането в САЩ и създаването на Център за психологична помощ на кучета. Палома, Дейзи, Сайкъл, Роузмари, Деди, Джуниър – всяко от тия кучета му е завещало своя урок, талантливо описан от съавтора на книгата Мелиса Джо Пелтиер. Толкова талантливо, че на моменти четеш и плачеш едновременно и не защото си твърде романтична натура.
„Отгледал съм съвършени кучета, но още не съм сигурен, как се отглежда съвършеното дете“ – казва Сизър Милан и признава, че животът в глутница е за предпочитане – има строго определена йерархия и никой не я оспорва, отношенията са прости и ясни, доверието и привързаността безусловни. Кучетата живеят в настоящето, прощават и непростимото, верни са и са снизходителни към несъвършенствата ни. И не подвеждат, никога.
„Осмели се да бъдеш човека, за който те мисли кучето ти“ – предизвиква Милан. Мисля си, това никак няма да е лесно.
„Уроци от глутницата“, издателство „ЕГМОНТ“ – прочете я дори и да нямате куче.

Янка Петкова

Седнали сте на кафе с приятелка, в рядък момент на усамотение, но на съседната маса нечие дете крещи и капризничи. Майка му не обръща особено внимание на истериите, вашите нерви са на предела, имате чувството, че след секунди ще скочите, ще хванете хлапето за ушенцето и ще го изгоните от заведението. Позната ли ви е тази ситуация? Какво бихте направили, ако чуждо дете ви дразни и за какво говорят евентуалните ви реакции.

Непослушният малчуган може да изкара всеки от кожата му, но защо вие, неволният наблюдател трябва да се примирявате с това? Може ли да се правят забележки на чуждите деца или е по-добре да игнорирате дразнителя?

Ситуация първа

Избрали сте си тихо място, на сенчеста алея, за да почетете книга, но група деца също са решили да се забавляват наблизо. Те шумят, тичат наоколо, случва се дори да съборят чантата ви. Какво правите?

Решение № 1
Опитайте да поговорите с родителите на тези деца. Ако хлапетата играят под наблюдението на възрастен, покажете съпричастие към родителите, така молбите ви няма да бъдат възприети като оскърбление. Ако децата са без придружител, опитайте да обясните, че обичате игрите, но не ви харесва това, че топката постоянно пада върху книгата ви.

Решение №2
А може и тихо да си съберете нещата и да смените мястото. Всички опити да се ограничат детските игри ще бъдат възприети като заплаха. Освен това всеки родител, който чуе забележка към детето си ще бъде недоволен и ще го защити, дори самият той да е вече уморен от отрочето си. Влизайки в спор, не можете да очаквате благоприятен изход. Критиката на непознати, особено по адрес на собственото дете, не се котира добре. Опитайте да погледнете на нещата и от друг ъгъл – тези деца играят тук всеки ден, а вие сте за пръв път на територията им. За тях вие сте нашественик. Навярно ще е по-лесно да отстъпите, отколкото да устройвате конфликт.

Ситуация втора

На гости ви е дошло приятелче на детето, което никак не ви допада. То се държи безцеремонно – пипа вашите неща и тези на детето ви без разрешение, отваря шкафове и чекмеджета. Когато търпението ви е на изчерпване, решавате да изведете децата навън и ги водите да ги почерпите. Въпросното приятелче си поръчва някаква специална торта, а след това отхапва залък и я бутва настрани с отвратена физиономия. Какво да правите?

Решение №1
Ако сте вкъщи, лесно можете да се справите със ситуацията. Кажете, че у вас има правила, които се спазват от всички, дори от тези, които идват на гости. След като приятелчето си отиде, поговорете с детето и му кажете, че нямате нищо против другарчето, но не приемате такова държане. Предложете на детето само да реши този въпрос.

Решение №2
Ако сте в сладкарницата, можете да постъпите по следния начин: дайте на всяко дете точно определена сума, за която то може да си купи каквото поиска. Така, предопределяйки предварително възможностите, вие се избавяте от нови проблеми.

Ситуация трета
Понякога ви се налага да прекарвате отпуска си със семейството на своята сестра. Племенницата ви се държи лошо, агресивно, хапе, създава бъркотия около себе си. Вие като нейна леля смятате, че имате право да правите забележка, но когато го направите, сестра ви казва да оставите на мира детето й и да се занимавате със своите деца.

Решение
Опитайте да поговорите с детето без нравоучения. Покажете, че сте недоволни от такова поведение, но не конкретизирайте от чие точно. Ако детето е член на семейството ви, вие имате право да говорите за това, което ви притеснява. Забележете, ако родителите на непослушната племенница се примиряват с нейното поведение, а вие мълчите, детето ще реши, че никой няма нищо против това държане.

Англичаните имат правило: „Не се меси в чуждите работи.“ Ако вие направите забележка на някого, нарушавате правата му. Затова и британците често са безпомощни пред поведението на децата си. Те по правило се примиряват с непослушните и невъзпитани хлапета. Затова пък във Франция има понятие „колективна отговорност“. Възпитанието на детето не е работа на отделното семейство, а общо дело. Затова възрастните винаги се намесват, ако видят, че дете се държи зле, дори да не е тяхното.
Ние нямаме право да наказваме чуждите деца, но можем да изразим отношението си към дадена ситуация.

А тук можете да прочетете разказа на наша читателка "Палав или нагъл".

 Материала подготви Янка Петкова

След успеха на детския телевизионен сериал „Благуните“ и големия брой гледания на епизодите в интернет, екипът на театър “Вилекула”, реши да създаде детски театрален спектакъл с добре познатите герои. В “Още един прекрасен ден” децата ще се докоснат до любимите си куклени герои, ще се потопят в техния свят и заедно ще преживеят весели и поучителни истории. Изключително красиви, пъстри и цветни, куклите са специално преработени за сцена, а декорите са пищни и с впечатляващи размери. „Още един прекрасен ден“ ще разкрие поредният забавен ден с благуните, изпълнен с много смях, добро настроение, поучителни моменти, музика и танци.

Автор и режисьор е Илиян Илиев, сценограф Кирил Наумов, кукли Благовеста Василева, музика Димо Стоянов от ПИФ и Александър Дойчев.
Участват актьорите: Елиза Илиева, Момчил Михайлов, Златина Йорданова, Янко Стоянов, Явор Зехиров, Мая Гелева, Нели Славова, Краси Кирчев.

Малките зрители и техните родители могат да се срещнат за първи път с благуните на живо на 25 март от 11.00 ч., в салона на театър “Театро” (бивш Модерен театър).
Подробности за спектакъла и цената на билетите ще намерите тук.

Ще откриете вълшебни произведения на приложното изкуство и вкусни изкушения!

Над 60 изложители ще ви заредят с положително настроение - ново бижу, красив аксесоар, книга, артистична чанта, дреха или пък нещо свежо и пролетно, с което да украсите дома за предстоящите Великденски празници. А вкусовете са изкусителни - белгийски гофрети, шоколад, домашен хляб или сладкиш, киш, или сирене с трюфели, халуми, патешки пастет или вино, сладко или мед.
Събитието ще има и благотворителен щанд за малката Алекс. Нейната история можете да прочетете тук. Семейството й събира средства за сложна и  скъпа операция, която струва 250 000 долара. Детето има дарителска сметка, DMS номер, има благотворителни базари във Фейсбук, както и редица инициативи за набирането на средствата.
Една от тези инициативи е дарителска кутия поставена на Пролетен базар за изкуство и кулинария.

Базарът ще се проведе на 25 и 26 март, в Парк Хотел Москва, зала "Европа". Входът е свободен.
Информация за участниците можете да намерите тук.

Доц. Д-р Петър Руев, д.м. е специалист по УНГ болести и онкология. Началник на УНГ отделение към МБАЛ „Св. Иван Рилски”, Стара Загора; консултант по УНГ болести на МБАЛ „Свети Лазар”, Казанлък и МБАЛ „Д-р Иван Селимински”, Сливен. Член е на Съюза на учените в България, на Дружествата по оториноларингология в България, и Германия, членува в Балканско дружество по оториноларингология, Българското ринологично сдружение и БЛС.

Кои са най-разпространените алергени през пролетта?

Урбанизацията на обществото е най-важният фактор, който предизвиква алергии. Особено в големия град, тъй като върху вредните газове, които се отделят от превозните средства и другите замърсители, полепват частици, които ги превръщат в много силни алергени.

Какво трябва да е поведението на родителя при първите симптоми? Кога може да се твърди, че става дума за алергична реакция?

Ако една банална хрема не премине за седмица, трябва да посетите специалист по УНГ болести. В случай, че лекарят констатира усложнение на хремата се преминава към лечение на бактериалния ринит. Но ако въпреки назначената терапия продължава да има прояви на хрема, тогава вече се мисли за вероятна алергична реакция. Само при хрема или ринит, придружен със синузит, не може да се поставя диагноза „алергия“. Понякога дори и да става дума за алергична реакция, тя може да бъде усложнена с вторична бактериална инфекция.

Към какъв специалист да се обърнем?

За съжаление, в България тестуването и цялата диагностика на алергичните заболявания  са оставени само в ръцете на алерголозите, а те са много малко на брой. В същото време честотата на тези заболявания през последните години сериозно нарасна. В Западна Европа например повечето лекари по УНГ болести могат да извършват тестуване, да диагностицират всички алергични заболявания, свързани с оториноларингологията. При нас НЗОК е определила, че това може да се извършва единствено от алерголози, което според мен е в ущърб на пациентите, тъй като те трябва да отидат специално на алерголог, а лекар УНГ не може да изпише лекарства, които се реимбурсират ( изплащат напълно или частично) от касата. Някои пациенти вземат лекарства години наред, но не могат да бъдат диспансеризирани от  УНГ-специалиста, който ги наблюдава и лекува, и съответно не могат да ползват реимбурсирани от Касата медикаменти. Може би е време този въпрос да се постави.

Коя е най-ефективната терапия?

Най-доброто е да се проведе терапевтична хипосенсибилизация (алергенна имунотерапия). По този начин се намалява реактивността на организма към алергените и така се предпазва от развитие на реакция към нови алергени. Така моноалергията няма да прерасне в полиалергия или към алергия спрямо неспецифични алергени. Ако това не е възможно, ако има фактори, които пречат да се провежда имунотерапия, тогава се проследява и се лекува симптоматично.

Целогодишна ли е терапията?

Ако се налага е целогодишнa. Зависи от много фактори. Алергичният ринит не е животозастрашаващо състояние, то просто влошава качеството на живот. Хората, които са алергични, живеят с това заболяване, знаят че в началото на месец май например ще има една седмица, в която състоянието им ще се влоши. След това симптомите ще отшумят. Но има състояния като бронхиалната астма, които изискват постоянно лечение. Статистиката сочи, че 20% от пациентите с алергичен ринит развиват в последствие бронхиална астма, ако не се лекуват навреме. Въпреки, че дори лечението не е гаранция, че ще се предпазим на 100 % от усложнения.

Кои са най-щадящите препарати за лечение на алергията?

Много пациенти смятат, че локалните кортикостероиди са нещо лошо, но е доказано, че приложението им е напълно безвредно, включително и за децата, и могат да се прилагат продължително време.

Възможно ли е пълно излекуване?

Ако човек е алергичен към даден алерген и го изолираме от него, няма да има здравословен проблем. Но в съвременното общество това трудно може да стане. В този смисъл, по принцип, лечението на алергичните състояния в пълния смисъл на думата е невъзможно. Това е от чисто теоретична гледна точка, но в практиката от алергия до алергия има много голям диапазон. Реакцията на организма към дадения алерген е строго индивидуална.

Как се профилактират алергиите?

Обществото е това, което трябва да направи нещо, особено в големите градове. Иначе е добре да се проветрява рано сутрин, когато няма много алергени, но и това не е напълно сигурен метод. Добре е да се прави често основно почистване на жилището, да се отстранят нещата, които събират домашен прах и т.н.

Къде бъркат родителите?

Не търсят навреме лекарска помощ – неглижират симптомите, а това води до усложняване на състоянието. Другата крайност също не е здравословна – да се търси алерголог при всяка хрема.

Текст: Янка Петкова