Автор: Богомил Димитров

В края на девети клас поканих съучениците си на купон в къщата, в която живеех. Целта ми бе да се сближа с момичето от класа, в което тайничко се бях заглеждал. Родителите ми „бяха отишли на гости“, а помолените от мен съседи от двора понесоха стоически надутата на макс музика. Всички останаха много доволни от купона, а аз не. Бях успял само веднаж да поканя на блус въпросна-та съученичка. По време на танца ни, в тъмнината се престраших да я целуна по гушката, но направих това толкова плахо, че едва ли бе усетила. Години по-късно бе споменала, че е усетила, но не е реагирала, за да не развали нещо.

На следващия ден ни връчиха дипломите и настроението ни бе приповдиг-нато. Позавъртях се около нея. Тя бе все сред приятелки и се прибрах вкъщи с оклюмал нос. Съвсем се сдухах, когато осъзнах, че не я бях попитал нито за те-лефона, нито за адреса й. Дни наред ходех като „изоглавен“ и нищо не ме рад-ваше, точно както бе описано в една доста стара книга, която бях прочел в ба-раката ни предишната година- „Любовъ“. Тогава книгата ми се бе видяла малко смешна, но в момента май изпитвах подобни на описаните там терзания. Често полягвах в стаята си, вторачвах се в тавана и въздишах. Дори не обикалях ма-халата да потърся желаещи за футбол. Новото „занимание“, макар и тъжно, ми се удаваше. В мъката се чувствах по-значим и сякаш извисен духовно.

Дори когато с това момиче бяхме лудо влюбени, отвреме-навреме ме връхли-таше същият необясним стремеж към страдание. Подсъзнателно считах, че без поне малко от него се отклонявам от истинската любов и че само с „хахо-хихи“ любовта ни ще е повърхностна. Явно съм бил съм повлиян от книгата или съм бил развил синдрома на Мюнхаузен. Поне веднаж в месеца се гмурвах в мъка за няколко дни и се цупех на гаджето си без да мога да й обясня защо. Как ли ме бе понасяла такъв, а и досега, 53 години по-късно? Дали не бе прихванала от мен същия синдром? Или пък съм толкова готин, че ми прощава и глупости-те? След 1-3 дни, колкото траеше това ми състояние, в един миг изскачах като тапа от него и се връщах към нормалните за мен жизненост и оптимизъм. 

Връщам се пак на момента, когато в началото на лятната ваканция страдах  по съученичката Роси. Един ден дойде съученикът ни Мамбо и заяви, че тря-бвало да върне на Роси тежкия магнтофон, който бил довлякъл вкъщи за купо-на ми, понеже съм го бил помолил да ми осигури музика. Изведнаж живецът ми се възвърна. Разпитах го за адреса й и как да стигна до нея с транспорт. Видя ми се прекалено зализан и изтупан и отвърнах, че Аз ще имам грижата, а той взе да упорства- бил й обещал да стори това лично. Стана тъмночервен и взе да подкашля. Но дори и да бе самият Чък Норис, след дните ми страдание ня-маше сила, която да ме спре и накрая той отнесе досадната лимба на челото си ведно с всичкия си пърхот нанякъде с подвита опашка.

В предходните дни непрекъснато бях слушал само две песни: „Дилайла“ на Том Джоунс и „Ти си моето пристанище“ на Пол Анка, които се бяха връзвали с мъката ми. Пуснах ги отново, вече в ролята им на Одата на радостта. Измих се, преоблякох се и поех смело, „надрусан“ с музиката от магнетофона-перце към далечния квартал. След час, потящ се и треперещ, стигнах до двора на Роси. Не посмях да вляза и започнах да правя тегели покрай оградата му, сякаш раз-хождах магнетофон вместо куче. Добре че скоро тя се появи и ме покани в хола им. Побързах да й демонстрирам, че съм опазил техниката й.  Мислех да й пус-на „Дилайла“, на която бях нагласил лентата още вкъщи. Но при нас влезе чор-лава баба с очила поне 10 диоптъра, седна до мен на дивана, навря в очите ми стъпалото на десния си крак и ме попита доста свойски:

- Кате, я виж туй, дето вчера ми излезе на големия пръст като какво ти се чини- кокоши трън, мазол, цирей или нещо още по-сатанинско!

Наведох се, уж че гледам в пръста, но Роси каза на баба си, че не съм Катето. Тя вдигна очи, огледа ме от упор и хукна към стаята си, сякаш бе видяла нещо страшно. Двамата се разсмяхме, което ни дойде добре и се поотпуснахме. След месеци баба Рада свикна с мен и вече не се плашеше. Понякога ни стря-скаше. Умееше да се появява и изчезва изневиделица, да се щура из къщата, търсейки нещо и да свирука беззвучно с уста. Никога не ни правеше забележки. Изглеждаше вглъбена в света си, не изискваше от никого нищо. Готвеше много рядко, след което кухнята приличаше на бойно поле. Веднаж седмично канеше свои дружки от квартала на литературен кружец. Четяха откъси от книги и об-съждаха.  На мен тя ми бе много симпатична, особено когато разказваше исто-рийки или някой свой сън. Правеше това много вкусно, за разлика от манджите й. Ядеше малко, колкото едно врабче, без значение колко е часа. Накрая оби-кновено казваше: - И този дерт мина!  

Случката с нея и часовника започна години по-късно, когато родителите на га-джето ми решиха да заминат на гости в провинцията. Отидох у тях по-рано, за да „ги изпратя“. Исках  и от двора да видят, че съм там в тяхно присъствие. С Роси бяхме на по 23 и „ходехме” отдавна, но внимавахме да не засегнем нечие чувство за морал, все още не бяхме женени. Надвечер родителите поеха към гарата. Предвкусвах любовна нощ, при това- в легло, а не някъде импровизи-рано, както  досега. Спуснах пердетата в хола и включих телевизора там. Ско-ро единственият ни проблем баба Рада цъфна при нас. Бе пуснала на воля ко-сата си, както правеше непосредствено преди лягане. Обаче ако тя се загледа-ше в телевизора, нещата можеха се проточат. Накарах Роси, която  следваше задочно „Минна електромеханика“ да поучим. Тъкмо ми казваше, че имала про-блем с предмета „Автоматика“, а аз следвах точно това. Загасихме телевизора и подредихме на масата учебници, тетрадки с лекции, празни листа и моливи. Би следвало това да накара всяка баба на света или да си легне, или да се раз-кара, но баба Рада придърпа стола си до масата ни и се заслуша. По време на урока чат-пат цъкаше. Тук отварям една скоба. В тяхното семейството всички владееха цъкането до съвършенство. С него изразяваха различни чувства, пре-димно възмущение. От опит знаех, че  баба й цъкаше само при учудване или възхищение. Кокореше са ту в мен, ту в чертежите през големите си лупи и по-някога кимаше:- Тъй, тъй! Правеше това по-често от внучка си и взех да се пи-там аджеба на кого точно обяснявах и дали пък баба й не разбираше и от тер-мини като датчик, обратна връзка и регулатор. Получи се доста ценен урок. Ко-гато накрая млъкнах, Роси бе доволна, а баба й сякаш искаше да продължа. За-гледа се в мен, после в Роси и след дълъг размисъл й рече:  

     -   Да го слушаш, мале! Туй момче кат говори, гаче от книга чете!

След което отиде в кухнята да позяпа в телевизора там. Предложих как да я излъжем да си легне по-скоро. Отначало Роси бе против, но влязохме при нея. Тайно превъртях часовника, който показваше 20,20 часа на 22,20 и го върнах пак до телевизора. Вечер бабата гледаше телевизия и следеше часовника до него дали е станало 22 часа, че да й се махне от главата и този дерт за деня.       

      -  Я, колко късно е станало!- казах високо, а Роси потвърди:- Леле, минава 22 часа! Бабата не чу. След 10 минути повторихме същото. Нагласих часовни-ка съвсем близо до телевизора, въпреки че ми се искаше да го пъхна в центъра на екрана му. Баба Рада се бе загледала в биографичен филм за Карл Маркс и цъкаше: „Гледай какъв хубав човек, с каква разкошна  брада, а е излязъл от та-кава нищо и никаква колибка“ и не ни обръщаше внимание. За наша радост, в 23,40 часа Карл Маркс почина. Почти наврях часовника в очите й и казах:

     -  Ама кога е станало чак 23,40 часа? /всъщност- 21,40/. Този път тя чу и ре-  че сякаш на себе си: - А интересно защо все още не ми се спи.

За разлика от нея, Роси взе да се прозява все по-често. Ядосано си казах на-ум:  Къде го чукаш, къде се пука! След като тя взе да бели очи /Роси, а не баба й/, се притесних. Тя не бе от онези бойки мадами, дето ще пренебрегнат жела-нието си за сън. Ако изпуснех градския транспорт, щях да ходя пеша 6,4 клм, при това залудо. Дълбоко разочарован, казах на двете довиждане. Когато се прибрах, бе само 22,30. Нямах навик да заспивам „посред бял ден“, а и ме бе яд. На следващия ден се обадих на Роси да попитам кога най-сетне баба й си бе легнала снощи. Тя отговори, че вече сладко спяла, когато я дочула: -Тюй да му се не види, мчи то станало 12 часа, а чак сега ми се доспа! Брей, Цъ-цъ-цъ. Което я подсетило /Роси, а не бабата/ да си навие същия часовник. Тогава тя спеше в кухнята. На сутринта се оказало, че е отишла 2 часа по-рано на рабо-та. И двамата се посмяхме на този гаф, но тя предложи, тъй като й се спяло, довечера да не се срещаме. По мои сметки, бабата бе заспала както винаги в 22 часа. Поучих малко и си легнах необичайно рано. На другия ден стигнах на-време за сутрешните лекции. На срещата ни, към 22 ч., Роси се прозя и нагово-ри мъдри неща за ползата от ранното заспиване. Казах й да ги разправя тези на баба си, но и аз се прозях. В последвалите ни срещи, след 22 ч. споряхме кога да се приберем. Надделяваше по-ранния час, предложен от нея, все пак тя работеше. Накрая и на моята улица изгря слънце, когато бе констатирала:

Откакто взех да си лягам като баба Рада, съм напълняла с 4 кила. Ти искаш „да живеем“ до много късно. Предлагам ти: Ще се прибираме когато ти кажеш. Но щом позаслабея, ще преминем отново на „Баба Радина седмица“.

И досега употребяваме този израз. За разлика от баба Рада, чийто биологичен часовник си остана точен до самия й край, нашите се бяха объркали. Започнах разказа с твърдото убеждение, че тогава тя бе послушала биологическия си часовник, но нищо чудно и да си бе направила майтап с нас. Когато споделих тези си съмнения с Роси, тя бе категорично за версията с часовника. Не се стърпях и й припомних какво бе казала баба й за мен: 

      „-  Да го слушаш, мале! Туй момче кат говори, гаче от книга чете!“

За всичко, което бях изказвал през дългия ни съвместен живот, Роси имаше отговор, но този път само се усмихна като Джоконда. Когато отидох в банята, в огледалото видях, че също съм загадъчно усмихнат. При мисълта, че така понякога се бе усмихвала и баба Рада, леко ме достраша. Вече си лягах в 22 ч., а на Роси й се виждаше твърде рано. Кой от нас тримата и на кого бе променил биологичния часовник? Двамата съзаклятници не бяхме повлияли на часовника на бабата, а нашите се бяха променили и все още се лашкаха насам-натам.

Още от Богомил: Случки от нудистки плаж 

Историите на Богомил и дъщеря му Ния може да четете в блога им Забавното семейство.

Автор: Ава Тулипина/Артквартал

Хубаво беше на морето. Настанихме се в един малък хотел, мизерен казаха някои от компанията, ама на мен ми харесваше. Баните общи в дъното на коридора, очукани и с високи тавани, миришеше на хлор и на урина едновременно, коридорите дълги и тъмни като в затвор, а в стаите по един гардероб с увиснали врати и легло с прокъсани чаршафи, които пък миришеха на белина, ама ми харесваше. Влюбена бях и всичко ми звънтеше пред очите. Владо се казваше той. Запознахме се преди седмица в столицата, пихме цялата нощ, после ме замъкна в една мръсна квартира и от вратата право в леглото.Егоист си беше и непохватен, тялото му много слабо и кокалесто, бързо омаля и свърши, после заспа като удавен, ама аз имах нужда от близост и сама му сложих важност.

На другите дни се мъкнех все след него, държах го за ръка, която той дърпаше, но аз си знам, че мъжете са такива и не се отказвах. После, онези от компанията казаха, че след два дена тръгват към морето и Владо се въодушеви, взе да разправя че познава цялото северно крайбрежие като на длан. Като го питах да дойда ли с тебе, само вдигна рамене и аз се зарадвах, че ме иска,много се зарадвах и хукнах да събера малко багаж.

Ние с майка ми живеехме бедно и аз почти нямах дрехи, което ме тревожеше, щото на 17 да нямаш една свястна пола и гащи без дупки си е мъка. Казах ѝ, че заминавам, а тя каза гледай да не се върнеш бременна, няма да ти гледам копелето.Целунах я по челото, тя раздразнено се дръпна и пак каза – ясно ли ти е. И пари нямам – добави, ама аз това го знаех и още предната вечер бях за половин час при съседа, той имаше месарница и беше богат. За едното пъшкане и бутане в мен ми даде пари за морето и една свинска плешка за мама.

Ех, какво щастие във влака!

Купих билетите аз, така ми стана приятно, че Владо прие да платя, после ме пита откъде имам пари и като му ги показах се залепи за мен и ме прегърна.

Морето, какво да ви кажа за него. Не съм много по описанията, ама очите ми поглъщаха красивото и ми засядаше гледката в душата. Владо не го интересуваше какво е наоколо. Обичаше да пие, да пуши и да влиза в спорове с другите, наричаше себе си прогресивен и много се палеше в някакви философски теории. – Власт ми трябва, казваше, нищо друго. Дайте ми власт над един човек и ще променя света. Ей това ако измисля как да стане, цар съм. Аз се опитах да кажа, че лесно е, защото като си добър и обичаш, това е истинската власт да променяш, но той каза да мълча и аз млъкнах.

Душовете бяха приятни. Наредени в една редица, без прегради, а водата гореща и не свършваше. Може да ми се смеете ама там се запознах с Елица. Подаде ми нейния сапун, каза, че е идеален за косата и аз го взех като омагьосана. Как ухаеше, омая ме миризмата, отми от мен всичката мръсотия, косата ми заскърца, а Елица вика като окъпано бебе си.

На третия ден Владо ме заведе на разходка в града, много се зарадвах и помолих Елица да ми даде едни нейни обувки и от червеното ѝ червило. Отидохме в къщата- на мой добър познат, така каза Владо, а като влязохме се сети, че е забравил да купи бира и ни остави, а той познатият му ми се навря в лицето да ми диша с гадния си дъх и да ми съблича дрехите. После Владо се върна, казаха си нещо, оня му даде пари и си тръгнахме. Премълчах, че ме е насилил, не казах, беше ми толкова хубаво да държа Владо за ръка и да се разхождаме.

После Елица измисли оня план.

Не, нека карам поред. С Владо отидохме още два пъти в града. И двата пъти първо в къщата на оня мъж. Гнусен беше и стар, може би трябваше да кажа на Владо да не ходим повече там. Замълчах си, такава съм аз, все мълча и търпя. Владо купи алкохол и цигари после, беше много доволен и пак ме прегръщаше. Вечерта, докато той пиеше и крещеше с другите навън, Елица се пъхна при мен под завивките и ме разпитваше, а аз ѝ разказах всичко. За баща ми как ни биеше с мама и ни заключваше на балкона боси, как водеше жени вкъщи и мама почна да пие от мъка ли, от злоба ли и аз не знам. Пита ме къде ходим с Владо и аз и това ѝ казах.

Елица беше много умна. Аз хем нищо не знаех за нея, ама и в същото време знаех. Ей така си го обяснявам това – все едно да не разбираш как е строена къщата, ама да си вътре в нея на сигурно, така се чувствах, когато беше наблизо. Лежахме една до друга на тясното легло, ония от компанията пиеха навън и крещяха, а на мен ми беше толкова хубаво до Елица, че бях готова света да се свърши ама да съм до нея. Каза ми да чета книги, защото невежеството може да ме убие и ако знам повече, ще мога да се пазя от лоши хора и намерения. Каза ми да не давам да ми използват тялото, че по – добре гладна да седя, отколкото омърсена от на хората тъмното. Аз я слушах и гледах все едно беше ангел слязъл от небето. Толкова я обикнах, очите си не можех да откъсна от лицето ѝ и отварях сърцето си тъй широко към нея, че чак ме болеше. Казах ѝ, че ще ида с нея накрай света, ще я слушам за всичко, ще ѝ помагам, няма да ти преча, Елицо, само се съгласи да дойда с теб и я стисках силно за ръката.

Тогава тя измисли оня план. Аз извиках Владо, пиян беше и напушен и бързо се съгласи . Още същата вечер тримата отидохме при неговия познат в града. Владо ни заведе. Каза, че го познава от 10 години, водил му момичета предни лета. Богат бил, лихвар. Много ни се зарадва на нас двете. После Владо го удари, оня викаше помощ, помощ, ама слабо някак, уплаши се човекът. Взехме много пари, злато също, Владо ги напъха в джобовете си и излязохме в нощта. На мен ми беше хубаво, някаква еуфория пълзеше по вените ми.

Елица каза сега ще направим от Владо добър човек и аз се съгласих, защото ѝ вярвах, а и той имаше нужда от това. Удари го с големия камък тъй изведнъж, че го събори по лице, после пак го удари. Не беше от най – тежките той и го издърпахне по пясъка към брега. Морето бушуваше, луната светеше отгоре с едно любопитно око, а ние с нея като мравки теглехме Владо по пясъка. След малко се свести, а Елица взе да хвърля парите в морето. Аз толкова болка в ничии очи не бях виждала. Нямаше сила да се изправи, само скимтеше, а тая лудата Елица хвърляше банкноти и злато в морето. Оставихме го да се влачи след нас и тръгнахме към хотела. На другия ден дойде полиция. Прибраха го, лихваря беше го описал идеално. За нас дума никой не каза, Елица ми обясни, че нали сме непълнолетни и от страх са мълчали и двамата.

След този ден не я видях повече. Събудих се сутринта и до мен на леглото имаше един новичък сапун, от оня омайния, една книга на която пишеше Любовта е свобода, няколко банкноти завити в салфетка и писмо. А, и едно бяло перо до възглавницата ми, сърцето ме присви от белотата му. Още не съм прочела писмото. Видях само началото – Мила Ева. Знам какво пише вътре. И така и ще направя. Няма да изживея живота си в нищото като куче без история. Знам също как е подписано и се усмихвам – някои ангели са диви 17-годишни момичета с ярко червено червило и понякога за удобство се наричат Елица.

Още от Ава: Омразата

Дните около Коледа винаги предлагат незабравим уют и топлина, особено когато сме заобиколени от семейството и любимите си хора. Да отделим време и да приготвим саморъчни подаръци за тях е занимание, което винаги си заслужава, защото не са важни паричните стойности на това, което ще подарим, а по-скоро малките жестове, с който ще стоплим сърцата на нашите близки. Получателите обръщат изключително внимание на нашето творение и винаги оценят този жест присърце. И въпреки голямото разнообразие от идеи и примери, които могат да се открият в онлайн пространството, никога не излишно да имаме още няколко такива креативни хрумки, които да изпълним в най-свободното и подходящо за нас време.

Коледен венец с цитруси и шишарки

За приготвянето на този подарък не ви трябва нищо друго освен цитрусови плодове, вечнозелени и увивни клонки, няколко шишарки и малко дървесна кора.  Първото, което трябва да направите, е да нарежете цитрусите на филийки по 2 мм, като ги подреждате върху кърпа и попивате част от техния сок. След това трябва да ги наредите в тава върху хартия за печене и да ги поставите във фурна с вентилатор на 100° С по 60 мин., за да могат да се изсушат добре от всяка страна - след изваждането от фурната трябва да ги оставите около 10-12 часа, за да могат да се доизсушат. Следващата стъпка е да оформите венец от увивните клонки. За да имат повече гъвкавост трябва да ги накиснете във вода за час, и след това да бъдат вързани на няколко места с канап за фиксиране.

Следва най-приятната част от приготвянето на този коледен подарък, а именно - аранжирането на украсата. Вече добре изсушените цитруси могат да се комбинират с прекрасните шишарки и да се и прикрепят към венеца с помощта на лепило. Оставяме на вас пълната свобода да изберете правилната коледна композиция, като последната стъпка от създаването на това саморъчно изделие е да вържете парче канап на мястото за окачване на венеца, и да приготвите за подаряване този чудесен коледен подарък.

Много идеи на едно място

Ако искате да се вдъхновите с още други креативни идеи за саморъчно изготвяне не само на коледни подаръци, но и на уникална коледна украса, потърсете новата книга “Преоткрий своето вкъщи” на Лидл България. С нея освен вкусни рецепти за трапезата, идеи и съвети за красота и здраве за през цялата година, можете да откриете и подобни интересни “направи си сам” коледни идеи, които да допринесат за уют и много усмивки покрай предстоящите светли празници.

От 22. този месец до 12. декември идейната книга “Преоткрий своето вкъщи” може да бъде във вашите ръце след събрани и залепени 5 точки в специално създадената за тази цел промо карта. Нея можете да получите безплатно на всяка каса в магазините на Lidl, а точка получавате при всяка покупка за поне 30 лв. Важното, което трябва да знаете за книгата “Преоткрий своето вкъщи” е, че тя не може да бъде закупена - затова ако искате да откриете страхотни идеи, не само за коледните празници, но и за през цялата година, съберете вашите точки и потърсете вдъхновяващото книжно изделие.

Гирлянди от канелени бисквитки

Кой казва, че канелените бисквитки трябва да бъдат само за хапване? Преди да сложим край на нашия коледен самонаръчник, искаме да подарим още една бърза и креативна идея, която може да послужи както за подарък, така и за коледна украса.

Започваме с приготвянето на самите канелени бисквитки, като за тях ще ви трябват 2 чаени чаши елени на прах… Не, не шегуваме се - 1,5 чаши брашно, 1 чаша канела на прах, 1 чаша сол, 1 с.л. индийско орехче на прах, 1 с.л. джинджифил на прах, 1 чаша вода и 10 капки портокалово масло.

Първото, което трябва да направите е да смесите сухите съставки в купа. След това постепенно трябва да добавяте вода до получаването на меко тесто като пластилин, и да започнете да го разточвате. В следващата стъпка трябва да изрежете бисквитките с  формички по ваш избор и да ги поставите в тава с хартия за печене - във всяка нова бисквитка се оформят по 2 отвора със сламка.  След това идва процесът на печене, като това става на максимум 100° и 60 мин. престой във фурната. Последният етап от приготвянето на това саморъчно коледно изделие е връзването с шнур на всички канелени бисквитки.

С това нашият самонаръчник за коледни подаръци приключва, а на вас пожелаваме нестихващо празнично настроение и неизчерпаеми креативни идеи, които можете откриете в книгата “Преоткрий своето вкъщи” на Lidl.  Ако пък вече сте приготвили своята коледна атмосфера, можете просто да подарите тези забавни и лесни за прилагане съвети на някого, като не само ще го зарадвате, но ще му предложите идеи, харесващи се на семейния бюджет.

Автор: Надя Брайт

Овен

Седмицата започва изненадващо за добрите чеда на знака Овен! Даже не мога да кажа в каква посока ще е изненадващото, но се вижда, че по-скоро ще е за добро. В понеделник Марс и Нептун се срещат много приятелски и страстта на единия, съчетана с мечтателността на другия ще повлияе най-вече на комуникацията ви. Възможно е да се свържете с хора, които са на разстояние половин свят от вас и да разгледате евентуални съвместни проекти заедно (или пък любовни, знам ли).

В по-близък радиус около вас също ще е интересно. Нептун ще засили интуицията ви многократно и ще започнете да засичате като радар фалшивите изказвания и намерения. Под влияние на Марс ще искате веднага да изясните ситуацията и да въведете истината. Не съм сигурна, че това е най-печелившият ви ход в този момент. По-добре просто запомнете какво сте открили и го използвайте вбъдеще.

В събота имаме новолуние в Стрелец и слънчево затъмнение в същия знак. Тези събития ще провокират у вас желание за приключение, пътешествия и събаряне на някои ваши вътрешни граници. Тоест – във всеки смисъл на думата – кръгозорът ви ще се разшири и желанието за нови територии ще ви подтикне към различни планове. В следващите две седмици е възможно много Овни да се сдобият със самолетни билети, да започнат нови начинания в службата и да експериментират в личния си живот. Това новолуние кореспондира с пълнолуние в Стрелец през юни 2022г., така че е твърде вероятно нещата, които в момента планирате да се отразят на позицията, в която ще се намирате след шест месеца.

Телец

Седмицата ще върви под знака на общуването и свързването с хора, Телци. Близки и далечни, ще имате нужда да усещате връзка с тях.

Започваме в понеделник, когато Марс и Нептун се срещат и активността на единия, зедно с мечтателността на другия ви зарежда с желание за комуникация. Тъй като не само ще имате желание, а и за вас ще бъде добре да го направите, съветвам ви тази седмица да не губите време, а да се свържете с възможно най-много от приятелите си, за да се чуете как сте. Също – в този период имате „Да“ от планетите за създаване на нови приятелства или поне добри и интересни познанства.

В събота ще имаме новолуние и слънчево затъмнение в Стрелец и следващите две седмици кръга на гореописаното влияние ще се задълбочи и стесни. Имам предвид, че отново ще имате нужда от общуване, но този път на дълбоко лично и интимно ниво. Обвързаните да обърнат внимание на половинката си, може би точно сега е моментът да осъществите нещо, което той/тя отдавна иска да направите. Съвместните дейности с партньора ще ви дадат тази енергия, от която се нуждаете в момента. Обвързаните отскоро може да вземат решение да предприемат следваща по-сериозна стъпка във връзката си. За необвързаните Телци стои много сериозен шанс да открият, че някой от сегашното им обкръжение не само иска да е с тях, а и е наистина подходящ, за да се впуснете във флирт и може би – нещо по-сериозно.

Близнаци

Дано да сте си починали добре през уикенда, Близнаци! В понеделник Марс и Нептун се завихрят в любовен танц и за вас това се отразява в свръх продуктивност и огромно желание за работа. Марс е активен и експанзивен, а Нептун пък е креативен и ви кара да мислите, че всичко е възможно. И двете планети ще захранват кариерния ви сектор и не виждам какво може да ви спре да се хвърлите в покорявване на нови хоризонти. Искам само да ви предупредя нещо – Нептун има навика да изкривява реалността. Затова не се подвеждайте напълно по примамливите визии за бъдещете, които идват в главата ви. Също така - не си позволявайте да минавате като хала през задачите и да не обръщате внимание на детайлите. Това, че имате вятър в платната, не означава, че не трябва да носите пълна отговорност за състоянието на лодката си.

В събота новолунието и слънчевото затъмнение в Стрелец ще изведат съюзите на преден план за вас. Независимо дали става дума за личния ви живот или за бизнес начинанията ви – обърнете внимание на двойките, в които участвате. От една страна – това е вашата формула за успех  да бъдете в тандем. От друга – сега е моментът да калибрирате отношенията с партньорите си и да ги заздравите. Разбира се – това ще се получи най-добре, ако използвате вродената си дипломация и веселост и не влизате в тежки преговори. Имайте предвид, че това новолуние кореспондира с пълнолуние в Стрелец през юни 2022г., така че какво посеете сега – твърде вероятно е да го пожънете след шест месеца.

Рак

Седмицата започва страстно и на ваше място бих се възползвала от това влияние, Раци! Марс и Нептун се срещат в понеделник, но по-интересното е коя планета в кой ваш сектор трепти. Марс – олицетворението на страстта е в Скорпион и нажежава и вашите страсти, а мечтателния Нептун ще бъде в зоната ви за приключения. Необвързаните да мислят за срещи и флиртове! Дори в момента да нямате нещо на хоризонта – огледайте се, със сигурност тази седмица ще излезе някой интересен обект. Обвързаните да осовбодят фантазията си и да пофлиртуват и съблазняват собствения си партньор. Може да се окаже, че тази седмица ще се превърне в запомнящо се събитие във вашата двойка.

В събота новолуние и слънчево затъмнение в Стрелец слагат началото на много силен период за вашите здравословни навици. В първите две седмици след събота можете да поставите стабилни основи на здравословна рутина за следващите шест месеца. Надявам се, че е излишно да ви казвам каква инвестиция във вас самите би бил един по-здравословен режим. Ако искате да откажете цигарите или пък да промените хранителния си режим с по-здравословен – не се колебайте да предприемете действия сега. Действайте разумно и съставете план. Много е важно наистина да осъзнаете, че тези неща се случват с последователност, а не с радикални промени. Няма да е лошо да въведете и някакъв тонизиращ спортен режим в ежедневието си. Или пък – ако вече имате такъв, може би е време за промяна и вдигане на нивото.

Лъв

Интересно започвате седмицата, Лъвове. Още в понеделник, когато Марс и Нептун се срещат, във вас започват да се борят различни желания и мисля, че тази битка ще се успокои, ако просто успеете да се отдадете на всичките. От една страна ще ви се иска да си оставате вкъщи и да се вглъбявате в собствените си мисли. Това никак не е лошо, защото най-вероятно ще ви донесе творческо вдъхновение. А, както знаем – творческото ви вдъхновение ви води към добри резултати.

От друга страна – ще имате желание за флиртове и за игри. Една от игрите, на които ще ви се играе е на (голяма) котка и мишка. Явно ви се е включил ловният инстинкт в любовта. Изглежда забавно и в крайна сметка – защо не? Надявам се само, че няма да забравите, че всъщност си имате работа с хора, а не с плячка. Когато стигнете до консумиране на флирта си, все пак е добре да останете етични. И за да не звуча прекалено отвлечено – просто се обадете на човека в деня след секса, Лъвове!

В събота имаме новолуние и слънчево затъмнение в Стрелец. Това силно активира вашия дом на слава, романтика и идни поколения. Което означава, че ще се чувствате във вихъра си. Имате „Да“ от планетите за партита и всякакъв вид събирания на които да блестите. Също – помислете си къде искате да бъдете в живота си на 14 юни 2022, когато ще е пълнолунието в Стрелец и съставете план как ще стигнете до там. Отново ще повторя – слава, романтика и идни поколения... Може би някое бебче чака да го планирате до следващото пълнолуние в Стрелец?

Дева

Още в понеделник започнете да мислите за всичко през призмата на числото две. И по-точно – за двама души. Независимо дали става дума за личния или професионалния ви живот – ще имате успех, ако работите в тандем. Особено, ако се впускате в нови начинания – мислете кой ще е човекът, с когото да ги осъществите. Такова ще бъде влиянието над вас от срещата на Марс и Нептун в понеделник. Обвързаните Деви ще чустват особено силно желание да се свържат с партньора си през различни дейности и е най-добре да се отдадете на това. Не само ще прекарате приятно време заедно, а и ще заздравите връзката си по този начин.

В събота ще има новолуние и слънчево затъмнение в Стрелец. Това е много силна комбинация и мощно влияние. За вас е подходящо да ползвате следващите четиринайсет дни за две неща – почивка и планиране. Започвам с почивката – от намаляне на темпото, до пълно спиране на работа всичко е добре дошло в този период, за да презаредите батериите. Просто наистина имате нужда от свежи сили и пренастройка. Що се касае за планирането – сега имате възможност да поставите задачи и планове за времето до 14 юни 2022, когато е пълнолунието в Стрелец. Помислете къде искате да сте в живота си в личен и кариерен план на тази дата и в следващите две седмици изградете план с последователни стъпки, който да следвате, за да постигнете визията си. Обаче не бъдете връх амбициозни при поставяне на целите си, а послушайте сърцето си. Наистина трябва да правите това, което вие искате, а не което смятате за най-добро според обществените норми.

Везни

Силно начало на работната седмица за вас, Везни. Всъщност, добрите влияния от понеделник може да се използват и навсякъде извън работата за креативно решаване на проблеми. Но нека обясня какво имам предвид. В понеделник Марс и Нептун се срещат в приятелски танц. Червената планете ще влияе на креативността ви и ще я засилва, а Нептун ще ви дава този естествен поглед над нещата, от който сякаш виждате кое къде точно е поставено в картината. Тази седмица е много подходяща да сложите на масата нерешените си проблеми и да потърсите правилните ходове за тях. Имате и много добри аспекти за работа в екип, както и за привличане на творчески личности. Значи, ако сега решите – можете да стартирате някакъв нов и по-разчупен проект.

В събота ще има новолуние и слънчево затъмнение в Стрелец. Това ще активира зоната ви на общуване и изяви. Ще блестите на някакви местни сцени – събития в службата, организации в квартала, събирания с приятели и подобни. Възможно е да се запишете в клуб по интереси или пък да организирате някаква творческа „извънкласна дейност“. Едва ли има нужда да обяснявам на Везни колко добре ще се чувстват в подобна роля. Влиянието на новолунието е най-силно в първите две седмици, но може да продължи до шест месеца. Така че – знам ли, може пък от забавните проекти сега да излезе някакво по-дългосрочно занимание.

Скорпион

Отново сте главно действащо лице, Скорпиони! И как няма? Марс е цял месец във вашия знак, а определено комбинацията на червената планета със Скорпион е доста експлозивна. В понеделник червената планета се среща доста любовно с Нептун, който пък е в дома ви на славата. И какво следва? Супер магнетични Скорпиони, които не се страхуват да използват чара си... При това – ще го използвате във всяка сфера на живота. От омагьосване на шефовете си с новия си проект, до въвличане на любовни жертви в нови афери. Имайте предвид, че вибрациите, които излъчвате ще бъдат толкова силни, че някой може да се заблуди, че изпитвате по-дълбоки чувства, отколкото реално изпитвате. Колкото и да ви харесва играта на съблазняване, все пак няма да е лошо да откривате картите по малко, за да няма заблудени и наранени накрая.

Ако имате обект на интерес, ще спечелите, ако смените тактиката спрямо него/нея и се отдръпнете за малко. Нека успее да ви види в целия ви блясък и сам/а ви потърси!

В събота ще има новолуние и лунно затъмнение в Стрелец. За вас това е страшно благоприятен период да подредите финансите си, както и кариерните си амбиции. По отношение на парите – седнете много сериозно и прегледайте бюджета си – за какво харчите, колко ви трябват, от къде могат да дойдат и какво да съкратите. Може да се консултирате с финансов експерт. По отношение на кариерата си – помислете си къде искате да сте през юни 2022г. (пулнолуние в Стрелец) и дали от работното място, на което сте в момента, можете да постигнете тези цели. Имайте предвид, че новолунието действа най-силно през първите две седмици, но влияе шест месеца напред, в случай че сте си направили план и го следвате.

Стрелец

Тази седмица ще бъдете чувствителни, Стрелци, но няма да е никак лошо. Започваме още в понеделник, когато Марс и Нептун се засичат в мила среща и това активира за вас зоната на семейството. Цяла седмица ще имате желание да сте си вкъщи и с най-близките. Възможно е да се насочите за съвет, утеха или просто за да се заредите с положителна енергия от силна женска фигура във вашете семейство. Тъй като това желание за общуване с нея няма да е случайно, най-добре за вас ще е, ако приемете от нейния подход към живота и видите някои от ситуациите си през нейните очи.

В събота ще се случи нещо много силно за всички Стрелци – новолуние и слънчево затъмнение именно във вашия знак. Освен това е последното от лунните събития за Близнаци-Стрелец, които се случваха от юни 2020г. насам. Именно това прави деня много подходящ за поставяне на нови цели и градене на планове. Само че този път има лека уловка за Стрелците – не трябва да бързате. Този ден слага началото на по-устойчиво планиране, на гледане към дългосрочни цели. Мислете внимателно, може би дори за две години напред. Поставете си първо приоритети, без да бързате. Конкретните стъпки ще дойдат после. Може би ще трябва да се върнете и малко назад, за да оцените какво и как сте направили до тук. Изобщо – в следващите две седмици ви предстоят равносметки и дългорочни планове, но вярвам, че това ще ви изведе на светъл и широк път към нещо ново.

Козирог

В понеделник приятелска среща между Марс и Нептун ще ви направи особено социални и популярни през тази седмица Козирози! Обикновено не се стараете да запомните нечие лице, преди да сте опознал личността зад него, но сега ви предстои да се срещнете с много хора и като че ли това ще ви хареса. Явно имате нужда отвреме навреме да бъдете звездата на компанията. Разбира се, когато говорим за Козирог, едва ли можем да очакваме да е щастлив от повърхностни преживявания. Седмицата е подходяща да участвате в благотворителни инициативи или пък да свършите нещо полезно за някой нуждаещ се по собствена инициатива.

В събота ще има новолуние и слънчево затъмнение в Стрелец. Нещо повече – това е край на цикъл на лунни събития за Стрелец и Близнаци, които се случваха от юни 2020г. и няма да се повторят в следващите осем години. За вас това е време да сложите край на нещата в живота си, които така или иначе са на приключване, но вие се държите за тях. Може би това ще е някаква лична връзка или работен проект, или пък ще трябва да изоставите някакво свое вярване, което ви държи на определено място в живота. Каквото и да е – не се страхувайте, защото имате много благотворно влияние за излекуване от този край. А всеки край отваря вратата за ново начало, така че в следващите шест месеца ще видите нещо ново и хубаво пред себе си.

Водолей

Седмицата е особено подходяща за планиране на финанси и за нови бизнес начинания, Водолеи. В понеделник Марс и Нептун ще се срещнат в приятелска среща и това ще ви даде тласък да организирате паричните си потоци. За вашия знак е много важно това да се прави регулярно и в подходящото време. Все пак – вие обичате да харчите, но мразите да оставате без пари, така че планирането е винаги от помощ. Що се отнася до бизнес идеите – ще ви се получи най-добре, ако съберете хора, в чиито таланти вярвате и си организирате брейнсторминг. Имате визионерска дарба да улавяте подходящите идеи и тази седмица е подходящо тя да се развихри.

В събота ще се случат много важни събития за вашия свързващ знак – новолуние и слънчево затъмнение в Стрелец. Това ще е краят на лунните събития Близнаци-Стрелец от юни 2020г., които няма да се повторят в следващите осем години. Освен това е свързано с пълнолунието в Стрелец през юни 2022г. Сигурно разбирате накъде бия – ще има дългосрочни цели. За вас, Водолеи, дългосрочните цели ще са свързани с това с какви хора се обграждате и с какъв екип работите. Дайте си сметка какъв е животът, който искате, към какво се стремите и какви трябва да са хората около вас, за да постигнете това. Такива ли са тези, с които общувате и работите в момента? Трябва ли нещо да се промени? Как да привлечете хора, с качествата, които търсите? На тези и на други подобни въпроси ще може да намерите отговорите в следващите две седмици (ако ги търсите). После ще е по-лесно, защото остава само да си изпълните решенията.

Риби

Седмицата започва с гениални идеи, Риби! Вашият повелител Нептун се среща не с кого да е, а със супер активния Марс и то – още в понеделник. Това не само зарежда креативното ви мислене, но и дава посока на идеите ви, така че да ви свършат работа. Разбира се – доверете се на собствения си начин и просто оставете мисълта ви да се рее, докато идеите поникнат (или влязат) в главата ви. Що се касае до прилагането им на практика – може да организирате брейнсторминг с екипа си или с други хора, на които имате доверие и да потърсите най-добрите начини за това.

Ще имате благотворно влияние както да запишете някакви курсове за самоусъвършенстване, така и да водите подобен курс и да преподавате на други хора. Или пък да запишете видео на интересна за вас тема и да го пуснете в мрежата. Изобщо – просветителските ви възможности ще бъдат на ниво.

В събота има много важни събития – новолуние и слънчево затъмнение в Стрелец. Нещо повече – това слага край на лунните събития Близнаци-Стрелец, които се случваха от юни 2020г. насам и няма да се повторят в следващите осем години. Това новолуние кореспондира с пълнолуние в Стрелец през юни 2022г. Тоест – сега е момент за планиране. Във вашия случай – кариерно планиране. В следващите две седмици обмислете добре какво искате за себе си в кариерен план и дали някакви промени или изкачвания по кариерната стълбица са ви приоритет. Защото ако са – трябва да поставите стъпките за действие сега и да почнете да ги следвате. Простто възможността от това новолуние е много добра и не е за изпускане, ако имате подобни амбиции.

Надя Брайт се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-ток, фейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота. Първата ѝ книга вече е налице и може да се поръча тук! И не, тя не е за астрология, макар че има и зодии в нея. 

Вече можете да я откриете и в книжарниците, на полицата с бестселъри :). Нека и скептичните се уверят в това, което ние отдавна си знаем. Надя може да пише не само хороскопи :) А снимките на Борис Мутафчиев с "Миша" са колкото красиви, толкова и забавни. Можете да ги разгледате в албума Миша обикаля България. 

Автор: Бойка Темелкова - учителка във Второ ОУ " Гоце Делчев"

Човек получава много малко шансове, в които може да се върне назад във времето и да разбере смисъла на всичките направени малки стъпки, които заедно образуват пъзела на неговия живот. Когато преди 20 години сестра ми ми се обади с предложение да се запиша на курс по гръцки език, че да се сформира група, си казах… Това ще е приключение… Защо не?

Тогава все още ходенето в съседна Гърция беше свързано с чакане на опашки за визи, близкият пункт Илинден-Ексохи беше само мечта и на море в Гърция ходеха все още малцина българи. 

Нямах никаква идея защо ми е този език, дали изобщо ще го използвам, но тук се намеси онзи вътрешен глас, който леко ни побутва в една неизвестна посока, карайки ни да поемаме рискове, за които изобщо не сме и мечтали. В крайна сметка нямаше какво да губя, пък и както е казал Гьоте - “Да знаеш още един език е да живееш още един живот.” 

През годините благодарение на езика създадох много контакти - работни, приятелски. Започнах да опознавам гърците по-отблизо, да виждам повече от усмихнатото любезно лице, което вижда всеки турист. Започнах да разбирам малко по-добре тяхната народопсихология, култура, история, тяхното национално самочувствие. Започнах да виждам нещата, които ни различават като народи, но и нещата, които ни сближават. 

Когато ми се обади приятелка с предложение да поема филиала на Българското неделно училище „Свети Иван Рилски“ в гр. Драма, отново си казах … Това ще е приключение. Защо не?

Да, аз имам професионалния опит и умения на учител, но да бъдеш учител в българско училище е едно, а да бъдеш учител в българско училище в чужбина, нещо съвсем, съвсем различно. Наясно бях с предизвикателствата, с които ще се сблъскам, поемайки по пътя на това ново приключение, но отново моят вътрешен глас не ми остави време да размисля. 

Първата трудност, с която се сблъсках е, че в повечето случаи децата идват от смесени българо-гръцки бракове. В един клас може да има деца на една възраст, чиито знания да варират между - не разбира български; разбира, но не говори; говори, но не може да пише буквите и да чете, та чак до – знаещи добре да четат и пишат на български. В този случай е трудно да работиш по стандартен учебник, а подходът трябва да бъде изключително индивидуален. Но това в моите очи е по-скоро възможност, както за мен, така и за децата. Възможност е, защото изисква адаптивност и въображение, което да приложа към учебния процес, но в същото време е и награда, тъй като виждам реалния прогрес и желание в децата.

Истински трудното предизвикателство е, че трябва да си много деликатен, когато преподаваш родолюбие. Съществува една граница, която не трябва да бъде прекрачвана, а именно да се опитваш да налагаш българската история и традиции на всяка цена. Тези деца са родени и отраснали в Гърция,  посещават гръцко училище, там учат история, а както знаем, историята се преподава в различните страни с различни нюанси. И идва момент, в който в тези детски главички възниква въпросът “Не губим ли гръцкото в нас като посещаваме българско училище и какви сме ние всъщност - гърци или българи?”. Но, както казва една приятелка, те са българи по кръв, но над самосъзнанието ще работим майките и аз.

Аз твърдо вярвам, че за да преподаваш на деца, независимо от възрастта, трябва да говориш на техния език – и в буквален, и в преносен смисъл. Трябва да можеш да грабнеш детското внимание с нещата, които ги интересуват, да ги накараш да ти повярват, да те чуят. Останалото е лесно. Именно затова, по повод Деня на народните будители, имахме различни занимания с двата класа в училището. 

Първи бяха големите (на възраст между 9-12годишни). Тяхната домашна беше да проучат сами в интернет информация за Васил Левски, Христо Ботев, Раковски, Паисий Хилендарски, Кирил и Методий. Децата се бяха постарали, но все пак информацията за тях беше суха материя, липсваше емоцията. Моята роля бе да им разкажа допълнителната информация, тази която ги приближава до нас, която ни кара да ги разбираме малко по-добре. 

Разказах им за това каква луда глава е бил Ботев, какъв плам е горял в него, как неговите стихове и до днес стоят изписани в Сорбоната. Разказах им също защо е велико делото на Васил Левски, как Раковски е подготвял своята Легия в Румъния, където е подготвено и гръцкото национално-освобождение. Как Любен Каравелов е говорил и пишел перфектно на гръцки, как Паисий Хилендарски е живял в Атон и проучвал византийски автори, за да напише История Славянобългарска, понеже повечето писмени източници по това време са били на гръцки. Как Кирил и Методий са гърци, но се предполага, че имат и български произход, защото само човек, на когото българският е майчин, може да усети нуждата от самостоятелни букви ж, ч, ш, щ. Как княз Борис решава да приеме християнството от византийския император Михаил и по този начин да се сроди с него (защото гръцкия „нонос“ – кръстник е много важен човек в живота на едно дете), и така нататък, и така нататък. 

Естествено, нямаше как да не „поговоря“ и на езика на тинейджърите. Подготвих им QR код с линк към един жив лист на тема Народни будители, с което се надявам, че мъъъничко съм им се издигнала в очите и ще ми вярват повече, защото аз говоря на техния език. 

Децата слушаха и аз виждах в очите им, че притесненията да не би да загубят гръцкото, ако учат българска история и език, отпадат. Защото фактите са такива – на каквито и изпитания да ни е поставяла съдбата, каквито и различни исторически избори да сме правили, нашите народи винаги са били свързани.

Още по темата: Българчетата, които не говорят български

Автор: Бени Хюбнер

Сгодих се, бабо, сватба ще вдигам. Готви се, идваме да те вземем. Вече седмица в главата й само тия думи се смееха. Отпървом реши, че няма да ходи. Стара е вече, краката не я държат, пък и то младите нежели за нея са примрели. Василче, бабе, ела, бабе, да ви видим, да ви се порадвам, сине, ама болна съм, знаеш, къде по градо да идвам, само да ви срамим, сине. Пресече я насред думата. Да й се разсърдел щял, та тя ако не дойдела, то сватбата сватба нямало да е, празникът празник нямало да е. Майка му и баща му от пустата чужбина не щели да си дойдат, тя майка и баща ще му е, както досега.

Засмя се Василка, изпъна гръб, зашета из гардеробите, занаизважда одеала, чаршафи, ленени покривки, две ръчно тъкани черги, една пътека, която от нейната си майка пазеше, ръчно багрена и редена, три метра дълга. Жал й беше да я реже, дъщеря й я не поиска, за Василчо остана. Ще си я сложат, що да си я не сложат. Ще им грейне в коридора, ще им е топло на краката. То сега апартаментите едни никакви ги правят и без парно, без нищо. . Откъде дойде тая мода пуста – в кутийки се заврели, с плочки и стъкларии. Не домове, а пчелни кошери един връз друг наредени. Друго си е на вълна да стъпиш, чехли ти не требват.Пък и вълнени чорапи им е оплела за най-студеното, кога вънка се скове и задуха. Да имат. Едни чорапи за нея, едни за него. За момичето по нейните си крака измери, па малко ги смали, че с годините стъпалата й отекоха, подуха се, не като некогаш. За Василчо по-големшки, от малък свободни ги обичаше. Да си мърдам пръстчетата, бабе, да са ми на широчко. Много й  ги харесваше Васко чорапите. Викаше – бабе, от твоите чорапи по-хубави няма, не чорапи, а чорапи!.  Тя вече овце не гледаше, но вземе от тая, вземе от оная, изпоска, напреде, обагри, па после нашари – на ромбове, на райета. Помодерному да са. На момичето на цветя ги направи – червени и жълти, да грее като ходи. Една жена да грее требе, и убост да пръска. Да радва и нея си, и него да пълни. То като е с вълнени чорапи обута, не е като да не е убава. Едно време се така се обуваха. То терлици ли не щеш, то прости от тепана вълна ли, то по-засукани с връзки до под коленото. И неин Петко много й ги харесваше тия с връзките. Имаше едни от ярина със сърмен конец. Малее, чудоо!  Па плъзне ръка тоя ми ти мъж, уж да й вземе топлината, уж да се сгрее, уж трохичка да махне, па дръпне връзките, па....Ееех, помни тя тая пуста младост, помни.

И как си я взе Петко, и как я заведе у техните. Па като викна баща му, па като викна майка му. Да си я връщаш тая, вика, в колибата при поганците да си я водиш. Ние парцалани дома не искаме.  Родът им знатен, имотен, къщата им три ката, хамбарите им хамбари и нивя, и градини...Па аз, какво, селско момиче, просто, с една кърпена басма на гърба и вълнени чорапи.  Пети клас бях захванала кога баща ми умре. От пиянтсво умре. Пред кръчмата. В тая същата дето после слугувах борчовете да му изплатя. Там ме намери Петко. Счупих му чашата с лимонада и той вдигна ръка. Свих се . Да не ме удари по лицето, не за друго, а той по рамото ме погали. Да съм се успокояла. Стъклата събра, помете. Как да не обикнеш такъв мъж, как. Ама на, неговите не ме искаха. До края не ме искаха. Отделихме си се, всичко сами си направихме. Аз и Петко. Не с две ръце, с четири. Всичко заедно и той все до мене. Аз ще сготвя, той чиниите ще измие. Аз ще запея, той с лъжица ще ми притропва. Като го гледам Василчо, под джигера ме стяга, на дядо си кожата одрал. И такъв добър, като него. Все блага дума да каже, все да помогне.

- Леле, леле, Василке, ма сама си говориш, като улавите – каза сама на себе си и пак сама на себе си се засмя. Откак разбра за сватбата само се смееше. И вече по-малко сама се чувстваше. Все едно светът й си беше отворил прозорците и през тях влизаше слънце, тучни поляни се ширеха и краката й млади ставаха – можеше да тича и вятъра да надбяга. Можеше ей сега да се върне там, на чердака на свекъра и свекървата и да им каже –бедна  съм, ама не ме е страх и го обичам тоя, вашия Петко и така ще е до гроба ми. Той ми е душата, той ми е сърцето. А тя тогава какво – ревна като ранена кошута. Да можеха да видят Василчо свекъра и свекървата, да видят и да се гордеят, и да им е пълно отвътре. Ама те с пълни хармани си отидоха и с празна къща.

Лошава работа, каза си, дано на моя Васко момичето му е добро. Да му готви, да го слуша и той да я слуша. Да са си на сърце заедно. Това е важното. То сега животът страшен стана, бърз. Едно време стрелките едва едва мърдаха, сичко бавно струваха, сега младите - тичат, бързат и едни нервни, едни изопнати. Е го на, последният път Василчо като си дойде, омърлушен такъв, отслабнал. Пита го какво му е. Нищо вика, бабо, уморен съм. Бе как ще е нищо, бе, тя чедото си познава. От нищо не тъмнеят очите, от нищо не треперят ръцете. Как нищо, нещо ще да е, голямо нещо. Напълни му чушки, баничка завъртя, милинки за закуска и го остави да се наспи едно хубаво. Не пита повече, да му не тежи излишно, да го не човърка. На изпроводяк в джоба двайсетолевка му пусна. Не че му трябват, работи си той, печели, но за нея си ги пусна, като си ги похарчи да си каже – от баба ми е това и да се засмее. Па може и на момичето пръстен с тях да е купил. Знаеш ли.

Идеята й се хареса. Много й се хареса. Нейният пръстен беше брезов. Петко й го издялка, после искаше друг да й купи, истинсик, ама тя не щя. Не е важно колко струва пръстенът, а от сърцето да е. Ами ако не е купил пръстен Василчо на момето? Притесни се, как па не го попита има ли нужда от пари, от нещо...Пфуу, изкуфяла бабичка. Нищо, всеки момент ще дойдат, ще го дръпне настрана и няма да го пита, директно ще му ги даде. И ще му каже да си почита булката, да я пази от чуждата лошотия, че хората вълци са станали, не им стига да те захапят, до кокал искат да стигнат. Важно е, ще му рече, вие, сине, да сте си добре. Да се слушате, да се гледате, да се уважавате, тежки думи да си не фърляте, ръка да не си дигате и на друг да не давате да ви се рови, да ви се мешави. Влезе ли друг между вас си, разтурия става.

На вратата се почука, скокна Василка, придърпа забрадката. Пантите проскръцнаха и без да чака отговор внук й застана на прага – висок, рус, синеок, като картинка й беше той. След него влезе и Мартинчо, най-добрия му приятел, често идваха заедно. И той хубавец, строен, усмихнат, ама черноок. Едно такова закачливо гледаше, ама един галантен, един сладкодумен. Все ще поздрави,  цвете ще й поднесе, като да не е селска бабичка, с мед филия ще намаже. Един път даже парфюм й беше донесъл, още го пази неотворен и си го гледа. Влязоха момчетата,  грейна й малката стая, изпълни се с гласовете им и тя се усети по-жива от живите. Добри деца бяха, добри. Протегна глава Василка , надигна се на пръсти, прегърна ги един след друг, ама погледът й все зад гърбовете им шари.

- Къде е, бабе, къде е?

- Кой, бабо, къде е? – уж неразбиращо я погледна Васил, ама тя видя звездичките в погледа му. А-ха и да изскочат.

- Момичето ти, Васко, булчето, къде е?

Засмя се гърлено Васил, отметна глава назад, а очите му, сините, лястовички направиха в ъглите.

- Ей я булката, бабо... ей го... доведох ти го – хвана едната й ръка внук й и я постави в дланта на Мартин. Разпиляха се звездите по пода, стаята светна като лятно небе.

Целуна й ръката Мартин, но Василка се дръпна леко и приседна на стола, постави длани в скута си, огледа ги отгоре, отдолу, измери младежите изпод вежди, после опъна полата, превърза забрадката и като проговори, гласът й преливаше от възмута.

- Как може, сине, така? Бива ли да не ми кажеш?! Една думичка да не ми речеш, за резил да ме правиш, тука да се червя и срамя! Ми чорапките няма да му станат на Мартинчо, бе, бабе! Срамота! Твоите ще му дам, така да знаеш.

Още от същия автор: Марта

Автор: Мария Пеева

Пламен много обичаше татко си и искаше да стане точно като него - висок, силен, с широка щастлива усмивка и здрави ръце, които можеха да хвърлят Пламен чак до тавана. Можеха да хвърлят и Еми, малката му сестричка, но майка им не позволяваше, от което Пламен беше много доволен. Така тази великолепна привилегия беше запазена единствено за него.

Имаше обаче нещо, което Пламен не харесваше в татко си и то беше работата му. Таткото на Пламен беше лекар, известен в целия град, всички го познаваха, всички го уважаваха, и на момченцето му се струваше, че твърде много хора обичат татко му. Нима е възможно, ще се запитате сега, нима е възможно обичта да бъде в повече? Въпросът е в това, че когато излизаха на семейна разходка с татко и мама, разни непознати хора ги спираха, разговоряха с него, разпитваха го за всякакви несъществени свои болежки, вместо да го оставят на мира да върши най-важната си задача - да яде сладолед с Пламен и Еми, да ги гони из парка и да им обръща цялото внимание на света.

Но това далеч не беше всичко, което ядосваше Пламен. Работата му на баща му изглежда беше толкова важна, че понякога се случваше телефонът да иззвъни насред вечеря и да го повикат. И тогава той оставяше кюфтето недоядено в чинията, грабваше коженото куфарче, което на децата  не беше позволено да докосват и хукваше навън в мрака. На всичкото отгоре бързаше толкова много, че се случваше дори да не им каже довиждане. В такива вечери Пламен и Еми си лягаха тъжни, макар че мама ги завиваше и им четеше приказка. Малката Ема заспиваше бързо, успокоена от нежния приспивен глас на мама, но Пламен дълго се въртеше в леглото, обиден не толкова на татко си, колкото на големия лош свят, който никак не беше справедлив. Как така другите татковци си имаха работа, която им позволява да са толкова време с децата си, а неговият татко, най-добрият на света, трябва да е лекар и вечно да отсъства от дома.

- Не може ли татко да спре да бъде лекар? - питаше Пламен майка си понякога. - Не може ли да бъде учител като бащата на Ники? Така ще има голяма отпуска през лятото, а освен това ще може да рита с мен всеки ден, след детската градина. Или поне да беше водопроводчик като бащата на Алекс, така ще си е у дома всяка вечер и на всички празници!

- Сигурно може. - усмихваше се майка му и разрошваше с нежна ръка къдравата главица на малкото момче. - Но все пак не забравяй, че и дядо ти е лекар. И татко винаги е мечтаел да стане като него, да помага на болните хора и да връща усмивките на лицата им. Това не е просто професия, а призвание, Пламен. 

- А моята усмивка кой ще я върне? - каза й веднъж Пламен. - Никога, никога няма да стана лекар!

Майка му въздъхна.

- За лекар не знам, но със сигурност можеш да станеш философ. - каза тя. - Не се сърди на татко си. Той ни обича повече от всичко на света.

Чашата преля, когато се случи така, че на рождения ден на Пламен татко му беше дежурен. Всичките му приятели от детската градина се събраха в двора им, заедно с майките и разбира се, с татковците си. Само неговият го нямаше. Първо момчетата ритаха топка, а бащите им стърчаха на поляната около тях и им подвикваха окуражително. Майка му беше заета да сервира, Еми отиде да й помага и никой не подвикваше на Пламен. После отборът му загуби и никой не го потупа по рамото, нито му каза, че е играл страхотно и другия път ще победи. А когато разопаковаха подаръците, сред тях имаше и лекарски комплект за деца. Беше хубав комплект, много подобен на този, който баща му държеше в тайнственото куфарче, имаше и стетоскоп, и термометър, и бинтове, и дори малък апарат за кръвно. 

- Това от кого е? - попита Пламен.

- От мен. - каза Ники. - Нали ми каза, че татко ти не дава да му пипаш куфарчето. С мама го поръчахме специално за теб. Виж, има дори табелка с името ти - Доктор Пламен.

- Аз няма да стана лекар. - тросна се Пламен. Сълзите му напираха и едва успяваше да се сдържи. Тъй като Ники му беше любим приятел, все пак му благодари и прибра подаръка при другите. Но вечерта, след като гостите си тръгнаха, го изхвърли в кофата за боклук.

- Някой ден ще се ядосам много и ще изхвърля и истинското куфарче на татко. - каза си той. - Да видим тогава как ще ходи на работа.

Тази вечер Пламен дори не се опита да дочака баща си. Легна си, зави се презглава и засънува объркан сън, в който полянката им беше станала истинско футболно игрище, татко му тичаше напред-назад след топката и го викаше:

- Пламе, Пламе, ела тук, иначе ще изгубим мача!

А Пламен стоеше отстрани на скамейката и сякаш беше залепен, не можеше нито да му отговори, нито да се изправи. Вместо него на терена излязоха разни непознати деца и татко му се заигра с тях и съвсем го забрави. А това, че спря да го вика, подплаши Пламен още повече, много повече от факта, че не може да помръдне. А и то си е страшно, като се замислим - собственият ти татко да се улиса с другите хора и да забрави за теб. Събуди се разплакан и после цял ден му беше тъжно, но не каза на никого за този сън.

Лятото мина, настана есен и за Пламен дойде онзи специален момент, когато малките момчета и момичета най-после тръгват на училище. Татко му, разбира се, отново не дойде на първия учебен ден, после и празника на Будителите пропусна. Но поне му обеща, че този път няма да работи на Коледа. Детето преглътна разочарованието и сграбчи думата на баща си. Задаваше се една много специална Коледа. И колкото повече наближаваше, толкова повече се  вълнуваха всички у дома.

Защото това наистина нямаше да е Коледа като предишните коледи. Не само защото татко му нямаше да е на работа.

- Знаеш ли, Ники - разказваше Пламен на приятеля си от детската градина, с когото отново бяха заедно - вече в първи клас. -Тази Коледа цялото семейство, и баба, и дядо, и чичо, и леля, и братовчедите ми, всички ние ще отидем в планината. Там има една огромна дървена хижа с още по-огромна камина, пълна с дърва и бумтящ огън. Има голяма маса с много столове, има и истинска елха на двора, която ще украсим. И всичко това е насред гората, насред вълците и мечките, и лисиците, и лъвовете.

- И лъвове ли има? - питаше го Ники, отворил широко изумените си сини очи.

- За лъвове не съм съвсем сигурен. - признаваше Пламен. -  Но лисици има, дядо ми каза. А не много далеч оттам има и писта, и всички ще ходим да караме ски. После ще пием чай. Ще си направим снежен човек, и снежно иглу. Вечер ще излизаме на двора и ще се замерваме със снежни топки - аз и татко срещу чичо и братовчедите ми.

- Защо не може и аз да дойда? - питаше Ники, все така очарован от коледната хижа, макар и без лъвове.

- Ще попитам пак. - обещаваше Пламен. Първо, Ники беше най-любимият му приятел. А освен това никак нямаше да е зле да имат още някого на тяхна страна в битката със снежни топки. Братовчедите му не стига, че бяха двама, но бяха и по-големи от него.

За жалост дори и да му бяха разрешили, Ники нямаше да дойде, защото се разболя точно преди Коледа. Уж обикновена настинка, но го нямаше на училище цели три дни. Пламен отиваше до тях всеки ден след училище да попита как е. На първия ден Ники се показа на вратата, посърнал и блед, по пижама на кончета. На втория ден отвори майка му.

- Тук ли е Ники? - попита Пламен.

- Да, но спи. - каза майка му с усмивка. Изглеждаше бледа и имаше под очите големи тъмни кръгове. - Ще му предам, че си идвал, да ти се обади.

Ники не се обади. На третия ден след училище, Пламен отново потърси приятеля си. Тъй като беше последния ден преди ваканцията, му занесе и една книжка за Дядо Коледа, която му беше избрал. Отново отвори майката. Този път дори не се усмихваше.

- Тук ли е Ники? - отново попита Пламен, макар че се досещаше за отговора.

- Пак спи. - отвърна майката накратко. Ъгълчетата на устните й се бяха извили като лък надолу, сякаш ще се разплаче.

- Нося му подарък за Коледа. - каза Пламен и протегна пакетчето, увито красиво в празнична светлосиня хартия с десетки малки дядо коледи.

- Ела да погледнем дали пък не е буден. Ще ти се зарадва и току-виж поиска да хапне нещо. Днес цял ден не е ял, едва го накарах да изпие един чай. Заповядай, татко ти го прегледа онзи ден и каза, че не е заразно.

Тя го хвана за ръката и го поведе по коридора към стаята на Ники, в която двамата приятели бяха прекарвали толкова щастливи часове в игри и смях. Сега всичко изглеждаше неузнаваемо. Завесите бяха спуснати и всичко “миришеше на болест” - така Пламен наричаше миризмата на различните лекарства и препарати, която го облъхваше, когато ходеха при татко му в клиниката. Но най-неузнаваем беше Ники, който сякаш се беше стопил за тези три дни, жълт, изпит и с хлътнали, затворени очички. На Пламен му стана много страшно, остави подаръка на леглото му и побърза да си отиде.

На  другата сутрин семейството започна да стяга багажа за вълшебната Коледа, която им предстоеше. Майка му и татко му се смееха като малки деца, закачаха се, Еми настоя сама да си приготви багажа и изкара целия гардероб на леглото, но те дори не й се скараха. По всичко личеше, че ще бъде най-прекрасната Коледа на света.

И тогава телефонът иззвъня. Татко погледна номера и физиономията  му се промени.

- Да, д-р Масларски слуша. - каза той с онзи тон, който използваше за официалните разговори. Отсреща някой заприказва бързо и отсечено. Пламен, майка му и Еми застинаха и тримата. Все още се надяваха.

- Разбирам. - каза баща му все така официален и съсредоточен. - Тръгвам веднага. Ще отложа.

Пламен разбра и за миг светът сякаш спря да се върти. Коледата им! Баща им искаше да отложи тяхната вълшебна Коледа! Как може да си въобразява, че някой би могъл да отложи Коледата! Майка му заговори нещо, Еми ревна с всичка сила, а той искаше да закрещи, но сякаш топка застана в гърлото му. Вместо това се обърна рязко, хукна към коридора, нахлузи ботушите си и навлече якето си и грабна куфарчето на баща си. 

- Да видим сега, да видим! - мислеше си той. - Да видим как ще отидеш на работа и как ще отложиш нашата Коледа.

Момчето се измъкна тихо и си плю на петите, докато се отдалечи на безопасно разстояние от дома. Когато се умори да тича, спря задъхан, огледа се, никой не го преследваше. Намираше се на нняколко преки от тяхната къща, близо до дома на Ники. В бързината беше забравил да си вземе шапка и ръкавици, и ръцете и ушите му бързо започнаха да премръзват.

- Ще отида до Ники, хем да го видя и да му се оплача, хем да се стопля. - помисли си той. - А проклетото куфарче на татко… 

Пламен беше толкова ядосан, че без да му мисли, просто го хвърли в близкия двор. Нека някой да си го намери, пък после, ако ще да става лекар, като е толкова хубаво. Момчето се поколеба какво да прави сега и в крайна сметка се отправи към дома на приятеля си.

Звънна няколко пъти, но странно, никой не му отвори.

- Къде ли са отишли? - зачуди се той. - Може би Ники вече е оздравял и са заминали някъде за Коледа. Не, надали. По-скоро са отишли за подаръци. Да, ще ги почакам. Не искам да се прибирам у дома никога повече. Нека да ме търсят! Ще видят те. И куфарчето няма да му върна.

Момчето вдигна яката на якето си колкото може повече и седна на стълбите. Едно съседско коте се появи и се уви в краката му, той се заигра с него и не усети кога над него се надвесва мъжка сянка. В първия миг се стресна, после видя, че е таткото на Ники. 

- Ето, някои бащи се прибират у дома за Коледа. - помисли си той. - Не като моят.

- Здравей, чичо Краси. - каза на глас Пламен. - Ники кога ще си дойде?

Таткото на Ники не отговори, но седна на стълбите до него, твърде непривично за голям човек. После събра двете си ръце в юмруци и разтърка лицето и очите си. 

- Ако беше момиче или малко дете, щях да си помисля, че плаче. - мина през ума на Пламен. Но татковците не плачат, много ясно.

- Не знам, Пламене. - отговори мъжът най-после. - Не знам.

Момчето изведнъж се притесни. Нещо различно ставаше тук. Нещо различно по лошия начин, нещо съвсем неколедно и непразнично.

- Какво е станало, чичо Краси?

Мъжът отново мълча известно време. Лицето му потрепваше, сякаш не иска да изрече нещо на глас. Накрая избъбра като скоропоговорка.

- Ники е много болен, Пламе. Много болен. Майка му е при него в болницата и не се знае… Лекарят не знае… - гласът му пресекна и чак сега Пламен видя, че той наистина плаче, с истински сълзи. Момчето толкова се изплаши, че скочи и разтърси мъжът за раменете. Така застанало над него за миг изглеждаше сякаш хлапето е големият човек, а таткото на Ники е детето, което се нуждае от утеха.

- Какво? Какво не знае лекарят? Какво, кажи ми, чичо Краси!

Мъжът вдигна глава.

- Татко ти, Пламе. Татко ти е там и каза, че ще направи всичко възможно. Моли се за Ники, Пламенчо.

Пламен кимна като замаян и излезе навън. Вече не усещаше студа. Много му беше мъчно за приятеля му. 

- Ето защо, си каза. Затова са извикали татко спешно. Моля ти се, татко, помогни на Ники. - Такива мисли се въртяха в главата му. После се досети, че баба винаги се молеше на Бог и добави - Моля ти се, Боже, помогни на Ники. И на татко помогни.

Повлачи се така известно време, несигурен накъде върви, незнаещ какво да прави. Вече изобщо беше забравил Коледа и вълшебната хижа. Но освен тревогата и едно друго червейче гризеше главата му, както когато забравим нещо важно, но още по-лошо - забравим и какво сме забравили.

Червейчето изведнъж се показа и главата му не беше красива.

- Куфарчето! - Пламен така се стресна, че чак извика на глас и подплаши ято премръзнали врабчета. - Куфарчето на татко! Аз взех куфарчето на татко и сега той не може да спаси Ники!

Пламен хукна с такава скорост, че ако някой отгоре му засичаше време, щеше несъмнено да го обяви за световен рекордьор. А ако тичаше така на футболното игрище, никой противник не би могъл да му отнеме топката. Изобщо той много би се гордял с това си постижение, ако можеше в онзи момент да мисли за нещо друго, освен за татко си, от чиято работа зависеше живота на Ники и за куфарчето, от което зависеше работата на татко.

Само 20 минути по-късно едно запъхтяно момче, помъкнало мокрото и окаляно куфарче, вече беше у дома и звънеше на входния звънец. Вратата рязко се отвори пред носа му

- Мамо! Мамо, бързо! Закарай ме в болницата, бързо!

- Къде изчезна, Пламе! - мама го прегърна силно. - Изкара ми ангелите, детенце!

- Бързо ме закарай в болницата при татко, мамо! 

- Пламенчо… Моля те, не се сърди на татко ти. - гласът на мама още трепереше. - Ах, какъв ужасен ден е днес.

- Не, не, не се сърдя! Ти нищо не разбираш! Ники, той…

- Да, миличък, всичко знам. Нямаше как татко ти да не отиде. - мама продължаваше да си бърбори нейното.

- Мамо! - Пламен изкрещя с всичка сила. - Мамо, мамо, мамо! Замълчи и ме чуй! Чуй  ме! Трябва да му занесем куфарчето.

Майка му рязко млъкна, сякаш онемя. Изведнъж силите напуснаха Пламен и той пусна куфарчето на пода и се разплака.

- Трябва да му занесем куфарчето. Как ще спаси Ники без куфарче…

- О, милото ми момче - майката на Пламен се съвзе и го прегърна много, много силно. - О, милото ми момче… Остави куфарчето, нищо не зависи от него. Татко ти ще направи всичко по силите си. Не плачи, Пламе…

Тази вечер, макар и навръх Коледа, никой у дома не изчака до 12 часа. Всички бяха толкова изморени и притеснени, че заспаха на дивана заедно, прегърнати, вкопчени един в друг. Така ги завари един уморен и недоспал баща, който се прибра от работа чак на сутринта, без куфарче, но с усмивка.

- Хей, ставайте! Весела Коледа! - извика той. Мама, Пламен и Еми се стреснаха и подскочиха.

- Татко! - извика Пламен и хукна в прегръдките му. - Татко, кажи ми за Ники, как е Ники?

- Всичко ще е наред! - засмя се баща му. - Ял е нещо развалено. Спипахме я проклетата батерия, сега е на системи и вече е много по-добре. Още утре ще го изпишат. Изплаши  ни много всички, но мина. На косъм беше, добре че не бяхме заминали още.

Пламен изведнъж много се засрами.

- Татко, за вчера…

- Тихо, тихо. - прекъсна го баща му. - Не се притеснявай. Тръгваме веднага. Багажът още е опакован и всички ни чакат. Ако не се бавим, наобяд ще сме там. Баба ти вече пече пуйката и подаръците ни очакват.

- Татко, аз исках само да ти кажа…

- Извинявай, моето момче. - отново го прекъсна баща му. - Аз исках да ти кажа извинявай. Извинявай, че винаги нещо става и отлагам всички хубави неща, които искам да правим заедно. Прости ми!

- Не, ти извинявай, татко. Че ти задигнах куфарчето и всичко.

- Даже не съм и разбрал. Така хукнах като ми се обадиха, че не го и потърсих. - татко му махна с ръка. - Както и да е, важното е, че всичко свърши добре. Хайде, момчето ми. Стига приказки, да товарим колата по-бързо. Умирам от глад! Мама и Еми, ще направят ли сандвичи за изпът?

Настана бързане и суматоха, и в цялата тази суетня Пламен така и не успя да благодари на татко си. После дойде празничният коледен обяд, после игрите в снега и разопаковането на подаръци.

Вечерта четири изтощени и щастливи деца си легнаха в топлата спалня, а родителите им дойдоха да ги завият.

- Я да видим сега. Доволни ли са всички от подаръците? - попита леля му. В отговор три весели гласчета закрещяха потвърждения. Пламен изчака да млъкнат и се обади накрая.

- Аз не съм.

- А сега де! И защо така? - баща му попита малко сконфузено. Беше избрал за момчето отдавна мечтаната количка с дистанционно, точно каквато желаеше.

Пламен се изправи и седна в леглото. Очите му блестяха, когато изрече с тържествен тон:

- Защото искам лекарско куфарче. Не играчка, а истинско, татко, като твоето. За да се уча и някой ден като порасна, да спасявам хората. Точно като теб.

За първи път в живота си татко му нямаше какво да каже и просто замълча. А когато го целуна за лека нощ, на Пламен му се стори, че очите му са леко влажни. 

- Хм, каза си Пламен - Ще излезе, че бащите наистина плачат. Поне ако съдя по събитията от последните дни. Ти да видиш. Човек всеки ден научава нещо ново…

Минаха още доста години, преди Пламен да научи още много, много неща и да получи истинско лекарско куфарче. Но той изпълни мечтата си, изречена в онази коледна нощ и стана лекар. Освен това спаси много, много животи.

Някои от тях и навръх Коледа.

Посвещавам на любимите ми д-р Масларски и д-р Масларска, спасили много животи, някои от тях и навръх Коледа. Нека мечтите ви се сбъдват.

********

Тази приказка е откъс от коледната книга с приказки на 25 български автори. Щастлива съм, че издателство Софтпрес ме покани да съм сред тях. Книгата е прекрасна, а освен това е книга с кауза. Можете да видите повече за нея тук. 

Автор: Надя Брайт

Овен

Две дати тази седмца ще са важни за вас, Овни, като и двете ще ви донесат благотворни влияния. Според мен седмицата ви ще е балансирана и изпълнена по-скоро с приятни емоции.

Започваме със сряда, 24 ноември, когато Меркурий се пренася от Скорпион в Стрелец. Досегашното положение на планетата на комуникациите ви караше по-скоро да избягвате публични изяви и да нe се изказвате много на висок глас. Е, време е това да се промени. Стрелецът определено ще ви даде не само енергия, но и възможности да блестите пред публика. Помислете дали нямате някоя идея, която искате да презентирате пред шефовете си, например. Също – не лишавайте приятелите си от своето присъствие – по всичко изглежда, че ще бъдете доста забавна компания. Не знам дали е нужно да го казвам, но... необвързаните може да използват следващия месец да се покажат в най-добрата си светлина пред потенциални гаджета.

В събота, 27 ноември, Луната влиза в своята последна четвърт в Дева. За вас това е много добър период да балансирате работата и личния живот и да канализирате енергията си. Имате нужда от това, защото по правило се чувствате много можещи и обичате да се захващате с много неща. Все пак и за вас, и за инициативите ви е добре, когато сте по-концентрирани. „Подреждане“ на личните контакти също е добра идея в следващата седмица. Помислете кой кой е в живота ви и колко от вниманието си следва да му отделяте. Понякога пренебрегваме истински важните си хора, заради контактите в ежедневието си, например. Подобни равносметки винаги действат умиротворително, така че предвиждам в близкото бъдеще много спокойни Овни, пълни с енергия за изяви (и може би – с нови гаджета).

Телец

Да бъде страстно и динамично, Телци! Седмицата ви е подготвила две много благотворни астрологични събития и направо нямам търпение да ви ги разкрия!

Първо – в сряда, 24 ноември, Меркурий излиза от Скорпион и влиза в Стрелец. Това направо подпалва желанието ви за секси забавления и еротични приключения. В последващия месец това, което тайно ще искате най-много, е да се приберете в спалнята си с обекта на желанията ви. Надявам се, че за обвързаните обект на желанията им ще са собствените половинки, разбира се. Може да ползвате този период за да се сближите в интимен план, изпробвайки нови неща и споделяйки фантазии. Също така – в разговорите след „това“ може да се случат наистина сближаващи моменти, заздравяващи връзката ви. 

Необвързаните да пуснат сексапила си на свобода. Шансовете да привлечете някой, който най-малкото е на същата вълна за забавления, никак не е малък. Може и да не излезе някаква много сериозна връзка от това, но поне няма да сте загубили времето, с което Меркурий в Стрелец ви дарява.

В събота, 27 ноември, когато Луната е в последна четвърт и Дева, ще получите прилив на енергия за творчество, страстно преследване на целите си и желание за слава. Не се противете на този порив и не се подвеждайте по вродената скромност на работливия ви знак. Заслужавате да осребрите труда си по всички възможни начини, дори и това да означава да получите публично признание. Ако имате някакъв творчески проект (дори и да е свързан с хобито ви) – представете го на света около датата на тази Луна. Тя ще ви покровителства и ще ви помогне да получите необходимия отклик от околните.

Близнаци

Тази седмица слага начало на период на изясняване, уреждане и изобщо – на подреждане на нещата в живота ви по начина, който вие ги искате. Няма да стане от самосебе си обаче, ще трябва да приложите много от типичните умения на Близнаците.

Започвам с това, че на 24 ноември – сряда, Меркурий излиза от Скорпион и влиза в Стрелец. Това ви дава зелена светлина до към 13 декември да договорите всичко все още недоговорено в живота ви. Ако някоя сделка ви „виси“ или се стремите към нещо, но нещата са „на кантар“ – дайте газ в тази посока. Трябва много добре да премислите как ще поставите ситуацията така, че да излезете с желания резултат. Преценявайте добре от какво и кого зависи да се случи каквото вие искате и подходете уверено и дипломатично в тази посока. 

Горното важи и за личния ви живот. Ако имате някакви колебания какво се случва във връзката ви или пък не се движи точно в посоката, в която вие желаете – може да започнете разговори с партньора си по темата. Разбира се по-разумно е целта ви да не бъде да се налагате, а да изясните ситуацията и да достигнете до общо решение, което ще радва и двете страни. Всъщност – това е по-трудният резултат, но Меркурий ще ви помогне.

В събота Луната ще е в последната си четвърт в Дева и ще освети вашата зона на дома. Обаче не става дума за материално подреждане на дома, а за свързване с вашите близки. Обърнете се към дълбоките си чувства – тези, които не изкарвате на повърхността в ежедневието си и се опитайте да ги изразите. Не мога да ви гарантирам, че ще срещнете мигновено разбиране, но ще е начало на път, който ще укрепи духа ви и ще свали невидима тежест от вас.

Рак

Скъпи Раци, седмицата ви подготвя да затворите годината подредено и по-скоро уверени и силни, отколкото изтощени.

На първо място в сряда, 24 ноември, Меркурий ще излезе от Скорпион и ще влезе в Стрелец. Това ще насочи вниманието ви към предпразничен период на здравословен живот. Разбира се, не става дума за строги диети и изтощителни спортни програми точно преди Коледа. По-скоро ще направите дребни, но все пак съществени промени в начина си на живот, които ще ви накарат да се чувствате и изглеждате по-добре. И между другото – такива промени са най-устойчиви от гледна точка на навиците. 

Също така Меркурий в Стрелец ще ви помогне да си подредите работните задължения, така че да не се задъхвате под тяхната тежест и да имате ясна визия кое след кое трябва да се свърши. Това е много важно за психическия ви баланс. Както и за изпълнението на задачите ви, разбира се.

Друга важна подредба, която може би няма да е лесна, но ще ви помогне да дишате по-леко ще се случи с последната четвърт на Луната в Дева на 27 ноември, събота. Тогава ще обърнете внимание на заобикалящата ви среда и по-конкретно на хората, които я съставят. Възможни са важни прозрения за хора със скрити намерения или пък за такива, които заслужават повече от доверието ви. Ако имате някаква приятелска връзка, за която се колебаете, колко точно е добронамерена – Луната ще освети истината. Бих казала, че това също е много добро развитие, за да може да посрещнете празниците с лекота в сърцето.

Лъв

Хороскопът започва много силно и определно много по лъвски тази седмица, скъпи представители на царствения знак на зодиака!

В сряда, 24 ноември, Меркурий ще излезе от Скорпион и ще влезе в Стрелец и гривата ви изведнъж ще заблести. Отварят ви се чакрите за купони, изяви и романтични преживявания. Не се противете на това влияние – и без това тези неща толкова добре ви се отдават... Използвайте периода до 13 декември за да озарите с присъствието си правилните места. А кои са тези „правилни места“ зависи от това какво искате в живота си в момента. Ако искате повече романтика и любов – вложете се в омагьосване на партньора и обекта на интересите ви. Ако имате някаква служебна цел – презентирайте я пред хората, които ще имат значение за постигането ѝ. А ако просто ви се купонясва – подберете най-добрите компании за това.

В събота, 27 ноември, Луната ще е в последната си четвърт в Дева. Имате много добри влияния (и горещо ви съветвам да се възползвате от това) да изчистите бюджета си от излишни разходи и да планирате финансите си за празничния период. Не се поддавайте на самоувереността си, че всичко ще бъде наред, без да гледате в детайлите. Подсигурете се навреме, за да не се изненадате точно на Коледа. Също – тази фаза на Луната е подходяща да инвестирате в служебния си имидж. Обърнете внимание на това как сте представен като професионалист в мрежата – може да се окаже много мъдър ход.

Дева

Седмицата поставя началото на период на стабилност за вас, Деви. Важно е обаче да не пропуснете влиянията, които ще ви помогнат да постигнете баланс. И тук говорим за вътрешен баланс, който пък ще ви послужи за основа на развитие на нещата, които искате да имате или да постигнете.

Влиянията на Меркурий и Луната като че ли се припокриват и съединават за вас. В сряда, 24 ноември, Меркурий излиза от Скорпион и влиза в Стрелец, а в Събота, 27 ноември, Луната навлиза в последната си четвърт и ще бъде в Дева. 

До 13 декември за вас ще е период на равносметка и отделяне на време за себе си. Имате нужда и от двете. Посветете време да отбележите и да зачетете подобаващо успехите, които сте постигнали тази година. Това трябва да дойде преди да си поставяте задачи. За да продължите напред ще трябва да осъзнаете силните си страни, както и какво ви носи удовлетворение. В този период се постарайте да намерите време за дейности, които ви носят радост. Имате по-добри аспекти за усамотение и релакс, отколкото за социализиране и сбирки с други хора. Не си позволявайте да чувствате вина, че се „глезите“. Това ви е необходимо за да превъртите колелото към следващата година. 

След сряда ще е подходящо да изгладите някакви конфликти в семейството, ако има такива. Сега ще сте по-склонни към разбиране и компромиси, както и ще можете по-ясно да формулирате какво искате вие в тази ситуация. 

Като цяло – добре е да се отдадете на центриране във и за себе си. Приемете, че вие сте най-ценното си притежание и трябва да се погрижите за него. Тази грижа включва не само релакс на тялото и ума, но и позитивна себерефлексия и обръщане на поглед към нуждите ви.

Везни

Седмицата слага начало на все любими ваши неща, Везни! Ще има много контакти с различни хора, и партита и, естествено, няма да минете без духовни преживявания. Нека разгледаме астрологичните събития едно по едно.

Първо, в сряда 24 ноември, Меркурий излиза от Скорпион и влиза в Стрелец. Това слага началото на партитата, за които споменах. Разбира се – не говоря просто за някакви купони, все пак вие сте Везни! Говоря за интересни преживявания, събирания с различни групи хора и вашето ярко присъствие под светлините на прожекторите. Ще обърна внимание на две неща. Едното е да не се отдавате твърде много на декадентски изяви и да обръщате внимание на харчовете си. Другото е да се оглеждате сред приятната атмосфера кой от новите ви познати би могъл да бъде полезен за нещо сериозно.

В събота, 27 ноември, Луната ще е в последната си четвърт в Дева. Това ще отключи мощно интуицията ви и може да ви донесе важни прозрения. За да достигнете до това ниво на отваряне на подсъзнанието обаче е добре да си осигурите спокойно време насаме със себе си. Просто пуснете на свобода всичките си мисли и емоции и изберете тези, които интуицията ви насочва, че може да са важни. Също – под влияние на Луната е добре да оставите негативните чувства назад. Това е някакъв вид духовно лечение за вас. Ако таите в себе си болка или обида, опитайте се да я прегърнете и да я пуснете да излезе извън вас. Това ще ви накара да се почувствате по-леки и ще отвори пространство за нови положителни емоции.

Скорпион

Както винаги – предстои седмица, в която нищо не е точно такова, каквото изглежда, Скорпиони. Обаче вие можете да обърнете нещата в своя полза (както винаги).

В сряда 24 ноември Меркурий излиза от вашия знак и влиза в Стрелец. Това поставя край на периода, в който бяхте главно действащо лице под всеки прожектор. Сега ставате по-тихи и вглъбени, като фокусът ви се насочва към практичния лукс и въпросът кое е наистина ценно. В периода до 13 декември ще имате възможност да изясните това за себе си, както и да направите стъпки по установяването на по-добре осигурен начин на живот. Каква е правилната посока на действие, за да се случи това, ще разберете ако се вслушате в себе си. Меркурий ви влияе на соматично ниво, така че трябва да бъдете много внимателни към сигналите, които тялото ви дава. Проявете наблюдателност какви телесни усещания предизвикват у вас определени мисли и идеи и вземете тази информация под внимание. Избягвайте да влизате твърде много в размисли за чуждите проблеми, защото това ще ви разфокусира от вашия собствен път.

На 27 ноември, събота, Луната ще е в последната си четвърт в Дева. За вас това е събитие, което активира зоната на партньорствата и колаборациите. В служебен план ще имате успех, ако действате в тандем. Особено, ако работата ви е свързана с технологиите. Важно е, когато избирате партньора си, да бъдете максималисти и да не правите компромиси с това, което очаквате.

Стрелец

Силна седмица, Стрелци! На ваше място бих потрила доволно ръце...

Започваме с това, че Меркурий – планетата на комуникациите ще влезе не къде да е, а във вашия знак. Това ще се случи в сряда, 24 ноември, когато тази малка, но важна планета, ще излезе от Скорпион и ще ви дари с ораторско майсторство. И не само, че ще говорите много хубаво, а и имате зелена светлина да разпространявате посланията си по всякакъв начин. Периодът до 13 декември е много подходящ за стартиране на блог, подкаст или ютуб канал. Ако имате нещо, което искате да кажете на висок глас – направете го сега. Аудиторията като че ли е жадна за всичко, което бихте споделили. Единствената червена лампа, която ще ви сложа, е да внимавате до каква степен сте откровени. Бруталната искреност, на която сте склонни, може да нарани някого. Вие сте наясно с последния факт и често ви се налага да балансирате между убежденията си, че трябва да говорите само истината и чувствата на околните. Никой не иска да ви ограничи от истината, Стрелци. Просто внимавайте как я поднасяте.

В събота, 27 ноември, Луната ще е в последната си четвърт в Дева. Използвайте времето за две неща. Първото е да забавите темпото в работата си и да преосмислите приоритетите си. Имате нужда от това, за да канализирате енергията си и да работите по-ефективно. А и защото годината е към своя край и това ще ви помогне да я затворите по-подредено и удовлетворяващо. Второто нещо е да установите някаква практика на по-разумно ползване на личната си енергия и разпределение на времето. Навикът ви да работите по няколко неща едновременно и „никога да не се изморявате“ може да ви докара както до бърнаут, така и до положение, в което ще сте с много недовършени задачи. Постарайте се да разпределите внимателно къде и колко усилия хвърляте, за да успеете до края на годината да затворите максимален брой започнати проекти.

Козирог

Седмицата предлага само две астрологични събития, но и двете са благоприятни за вас, Козирози! Само трябва да се възползвате правилно...

Започваме с това, че на 24 ноември, сряда Меркурий излиза от Скорпион и влиза в Стрелец. Планетата на комуникациите ще започна да ви действа на емоционално и психологическо ниво по непривичен за вас начин. Ще събужда плахо желание за споделяне на чувства и изкарване на по-скоро затворени емоции на повърхността. До 13 декември имате предизвикателство (което значи шанс) да се свързвате с другите през своята уязвимост. Вероятно е в този период да станете по-меки и чувствителни. Сигурно доста от вас вече се питат „Как това може да е благоприятно за мен?“... Тази уязвимост и мекота, която ще излъчвате, ще ви помогне да заздравите важните връзки в живота си, да разберете по-добре близките си хора. Освен това така може да получите подкрепа на емоционално ниво, от която се нуждаете, но по-скоро прикривате нуждата си.

В събота, на 27 ноември, Луната влиза в последната си четвърт и в Дева. В Козирожкото ви съзнание започват да се прожектират картини на далечни хоризонти. Ще ви се иска както да пътувате надалеч, така и да се впуснете в нови и непознати територии в работата. Според мен ще е добре, ако насърчите откривателския си дух и се впуснете в такива преживявания. Покоряването на нови служебни висини ще е подпомогнато от тази четвърт на Луната, защото влива енергия в зоната ви на лидерство.

Водолей

Седмица, в която да мислите на едро, Водолеи! Какво по-хубаво от това за знак, който дори не знае какво е да си дребнав?

Влизаме смело в прогнозата ви с преминаването на Меркурий от Скорпион в Стрелец. Това ще се случи на 24 ноември, сряда и ще ви донесе прилив на интересни и необичайни идеи. В периода до 13 декември планетата на комуникациите ще активира във вас импулси да откривате нестандартни начини за решение на ситуациите, както и да се впускате в нови и непознати територии в работата. Добър ход ще е да включите технологии в проектите си, защото те ще бъдат на ваша страна. Също – не се впускайте сами в новите начинания, търсете съмишленици. В общи линии – периодът изглежда малко непредвидим и рискован, но вие имате всички шансове да изведете рисковете в своя полза и да постигнете неща, които преди няколко дни изобщо не сте предполагали, че ще поискате.

В събота Луната ще е в последната си четвърт и в Дева. В следващите дни направете нещо за управлението на финансите си. Но нямам предвид само да си прегледате бюджета, а да предприемете стъпки по по-задълбоченото си ограмотяване по темата. Наемете консултант, или пък запишете курс. Проучете какво означава „възвръщаемост на инвестицията“ и в какво е добре да инвестирате, за да подобрите благосъстоянието си. 

Влиянието на тази Луна ще е свързано и с практикуване на дейности, които увеличават енергията ви. Не се спирайте да се впуснете в неща, които ще ви заредят позитивно. Всички имаме нужда от това в края на годината.

Риби

Силна седмица, в която главно действащо лице на сцената ще бъдат Рибите, уважаеми представители на мъдрата страна на зодиака! Нека да обясня за какво говоря...

Първо, на 24 ноември, сряда Меркурий ще излезе от Скорпион и ще влезе в Стрелец. За вас това означава, че до 13 декември зоната ви на амбиции и фокус ще е заредена и ще работи на пълни обороти. Добре дошли отново в полето на действие и резултати, Риби! Изберете най-впечатляващите си визии за този период, защото от където минете, ще искате хората да работят за вас и да спомагат за проектите ви. И имате всички шансове наистина да ги печелите на ваша страна. Пригответе си няколко мотивиращи речи за всяка ситуация и не се свенете да ги изнасяте всеки път, когато искате нещо да се свърши. Периодът до 13 декември е много подходящ за вас, да поставите целите си за новата година. Сега Вселената е настроена да чува желанията ви и да подрежда обстоятелствата благоприятно. От вас се иска да си поставите правилните цели и ясно да ги заявите, за да ги чуят вселенските сили.

В събота Луната ще е в последната си четвърт в Дева и ще окаже благотворно влияние на връзките ви. Под въздействието на тази Луна ще можете да заздравите тези партньорства, които малко са пострадали в последно време. Или пък да внесете яснота, там където се е промъкнало неразбирателство. Ключът е да бъдете проактивни в отношенията си и да подхождате с разбиране. Има и още едно влияние, свързано с партньорствата и ще трябва мъдро да го вплетете в програмата си за поправяне на връзки. На дневен план излиза вашата автономност и доколко трябва да сливате личността си в партньорствата. Отстояването на здравословни граници е ключово за балансирането на връзките и този въпрос никак не ви е маловажен сега. 

Надя Брайт се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-ток, фейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота. Първата ѝ книга вече е налице и може да се поръча тук! И не, тя не е за астрология, макар че има и зодии в нея. 

Вече можете да я откриете и в книжарниците, на полицата с бестселъри :). Нека и скептичните се уверят в това, което ние отдавна си знаем. Надя може да пише не само хороскопи :) А снимките на Борис Мутафчиев с "Миша" са колкото красиви, толкова и забавни. Можете да ги разгледате в албума Миша обикаля България.