Обикновено сме скептични, когато става дума за изследване на мъже или жени учени, насочени към собствения им пол. Някак изначално ни се струва предопределено констатациите да са субективни. Затова обратният пример винаги привлича интереса ни. Такъв е случаят с изследването на Джон Готман, професор по психология от Вашингтонския университет, което доказват, че най-честата причина за раздяла на двойките е ниският емоционален интелект на мъжа.

Готман оглавява група учени от Вашингтонския университет, които провеждат дългосрочни изследвания върху взаимоотношенията на 130 двойки, наблюдавайки ги в продължение на 6 години от началото на връзката им. Изводът – двойките, в които мъжът е съпричастен на преживяванията на жената са по-устойчиви.

Един елементарен пример.

Семейство Тя и Той. На думи мъжът е съгласен, че равенството – е залог за дълга и щастлива връзка, но действията му доказват обратното:

Той: Ще ходя с приятели на риболов. Тръгваме тази вечер.

Тя: Но нали утре пристига моята приятелка с децата си. Ти обеща да ми помогнеш с подготовката. Забрави ли? Не можеш ли да тръгнеш утре вечер? Той: Ти си забравила, че съм на риболов. Не мога да тръгна утре. Потегляме след няколко часа.

Тя е ядосана. Нарича го егоист и изхвърча от стаята. Той е потиснат, налива си чаша питие и включва спортния канал. Жената се връща, за да поговорят, но мъжът я игнорира. Тя се разплаква от безсилие. Мъжът казва, че има работа в гаража и излиза. Завеса. Подобни ситуации са препълнени със взаимни обвинения, затова е сложно да бъде открита истинската причина за конфликта. Но е очевидно, че мъжът не иска да направи компромис.

Реакцията му доказва, че той всъщност въобще не чува аргументите на жената. Вместо това заема отбранителна позиция и изказва своите претенции – как е могла да забрави плановете му. Контраобвинението е защитно поведение, неуважение, игнориране – сигнали за това, че мъжът не е склонен към отстъпки. Това е типично за пола поведение. Разбира се, за да е щастлива една връзка и двамата трябва да работят за нея. Повечето жени правят това. Те може да се сърдят, да проявяват неуважение към решенията на мъжа понякога, но му позволяват да влияе на решенията им, съобразяват се с мнението и чувствата му. Мъжете обаче рядко отговарят със същото. Резултатите от споменатото проучване показват, че вероятността от раздяла на двойката, в която мъжът не е готов да „дели властта“ с жената нараства до 81%.

Нежеланието да отстъпиш

В ежедневието на двойката могат да се чуят оплаквания, изблици на гняв, взаимни обвинения. Но ако двамата не се опитат да изгладят конфликта, а само го разгарят отговаряйки на негативността с негативност, връзката е застрашена. Готман подчертава, че 65% от мъжете задълбочават конфликта по време на скандал.

Различни още в детството

Всичко започва в детството, колкото и банално да ни се струва това. Когато играят, момченцата са концентрирани върху победата, не се вълнуват особено от преживяванията на другите. Ако един си удари коляното например останалите не обръщат особено внимание на инцидента. При всички случаи играта продължава. За момичетата емоциите са главен приоритет. Ако едно каже: „Няма да играя с вас!“, играта спира. Възобновяват я само след като се разберат помежду си. Момичешките игри са по-добра школа за семеен живот, от момчешките.

Разбра се, има жени, които трудно се ориентират в социалните нюанси и има мъже, които имат чувствителност за преживяванията на другите. Но средно само 35% от мъжете са надарени с развит емоционален интелект.

Последствията за семейството

Мъжете, които имат дефицит на емоционален интелект, не правят компромиси. Страхуват се да не загубят „властта“. В резултат жените също отказват да проявяват разбиране.

Мъжът с развит емоционален интелект уважава чувствата на жената, защото цени и уважава нея самата. Когато жената има нужда да поговорят, той „изключва телевизора“ и слуша нея. Избира „нас“ вместо „себе си“. Учи се да разбира вътрешния свят на жена си, възхищава й се и показва уважението си. Неговото удовлетворение от житейските и сексуални отношения е по-високо, от това на мъжа с нисък емоционален интелект. Той е и по-добър баща, защото не крие чувствата си и може да научи децата да уважават собствените си и чуждите емоции.

Жена му е силно привързана към него. Тя го търси и когато е разстроена и когато е радостна или когато е сексуално възбудена.

Може ли емоционалният интелект да се развие впоследствие, ако не е наличен?

Ако мъжът е с подобен дефицит, не забелязва симптомите на криза във връзката или не ги смята за проблем. Затова, ако искате да му въздействате успешно, не бива да упражнявате натиск. Можете да подходите по друг начин: -

- Говорете за емоциите си: „аз съм разстроена“, „толкова се радвам“, „това ме обижда“. -

-  Забелязвайте и отбелязвайте неговите емоции: „ти си разстроен за нещо“, „изглеждаш доволен“, „толкова се зарадва, когато….“.

- Привличайте вниманието на мъжа към емоциите на околните: „видя ли колко се зарадва майка ти на подаръка“ или „приятелят ти беше сърдит за нещо“. - Не се притеснявайте да изразявате свободно своите чувства. Плачете, ако ви се плаче, смейте се на глас, ако така ви се иска.

Така, с малки стъпки, мъжът ще се учи от вас. Емоциите са важна част от живота ни. За съжаление не винаги им отделяме нужното внимание, но това все пак е поправимо.