Автор: Мария Пеева

Много тъжна статия прочетох вчера в уважаван женски сайт. Ако бях попаднала на този текст като пост в някоя фейсбук група, бих го подминала като незаслужаващ внимание. Даже емотиконче нямаше да му сложа. Но фактът, че е написан от заместник-главния редактор на голямо женско издание, не ми позволява да го подмина.

Бременността е особен период в живота на жената. Тялото й се променя, хормоните бушуват, предстои й велико събитие, което едновременно я радва и тревожи. В този период тя има нужда най-вече от подкрепа. Има нужда от акушерка и лекар, които да се грижат за здравето й адекватно. Има нужда от семейство и приятели, които да й казват колко я обичат и колко е прекрасна. Има нужда от общество, което да не я кара да се притеснява от тялото си и промените, които се случват с него.

Това бих очаквала да са посланията на един женски сайт, а не:

“ужасно облечена бременна”

“увиснал корем”

“натикала телесата си в прилепнал по тялото еластан”

“все повече бременни опъват с променените си форми ластични клинове от изкуствени материи, пъчат изпъкналия си пъп…”

“развяват оплодените си утроби по плажове, басейни, нощни заведения, социални мрежи”

“не всяка една от нас е Деми Мур”

"принудени да извръщат глави с неудобство от ужасяващия избор на майка му да го презентира с разголен и подчертан корем, а покрай него и задник, и всичко останало"

“докато на бял свят не дойде здраво и читаво бебе.” (Това изречение заслужава отделна статия. А ако бебето не е “здраво и читаво”? Тогава може би се затваряме у дома и не се показваме повече пред обществото от срам?)

“не могат да се въздържат, дори и временно, от това да демонстрират сексапила си пред широка аудитория, дори и той да е помрачен от някое кило отгоре или от някоя набъбнала вена, недай Боже, от целулит, а и от очаквано отроче.”

Не искам да превръщам този текст в публичен линч, нито в лични нападки към дамата, написала статията, макар че се изкушавах да го направя. Толкова пасивна агресия и злоба, прикрита зад уж "естетски" съвети отдавна не бях срещала, но не мисля, че да й отговоря с подобна жлъч е от полза за някого. Вместо това ще ви кажа в какво вярвам аз.

Вярвам, че всяка жена е красива. Красотата не зависи от това дали изглеждаш перфектно според нечии измислени норми, а от това как се приемаш ти самата.

Вярвам, че всяка жена заслужава да се чувства добре в кожата си. Обличай се така, както се харесваш и както се чувстваш удобно. Който не те одобрява, не е длъжен да те гледа. 

Вярвам, че не е нужно да се затваряш у дома и да прекъсваш обичайния си ритъм, само защото си бременна. Ако се чувстваш добре на плажа, отивай. Ако ти харесва да се снимаш бременна, направи го. Радвай се на живота, чувствай се пълноценна, създавай спомени, които един ден ще разказваш на детето си.

Имам четири бременности. С всяка от тях качвах по 25-30 килограма. После не успявах да ги сваля бързо. Благодарна съм на хората около мен, на съпруга ми, на приятелите ми, на децата ми, които винаги са ме карали да се чувствам красива. Имах нужда от това, защото останалите грижи ми бяха толкова много, че оставаше само да изпадна и в депресия, защото се чувствам грозна и нежелана.

Подкрепа и обич, това е всичко, което можем да направим една за друга, мили момичета, майки, жени. Забележки, клюки, омраза, оплюване, назидания, никой няма нужда от това.

Обидните думи са обидни най-вече за този, който ги използва, а зад сарказма обикновено се крият тежки комплекси, завист и потисната агресия. Бягайте далеч от това. Хора, които си служат с подобни оръжия, за да получат внимание, заслужават съчувствието ни.

Няма нищо по-тъжно на този свят от жените, които мразят другите жени.

Или може би трябва да кажа от хората, които мразят другите хора. Защото независимо дали го осъзнават или не, те са хора, които мразят и себе си. Най-критични към чуждите недостатъци са хората, които твърде болезнено осъзнават своите.

Затова обичай се, момиче. Обичай се винаги. Обичай това тяло, за бога, то си е твое, най-твоето нещо на света е. Обичай се млада, обичай се бременна, обичай се силна и здрава, обичай се слаба и немощна, обичай се, когато лицето ти се покрие с паяжина от бръчици и коремът ти наистина се отпусне. Обичай се, не защото си идеална, не защото си Деми Мур, не защото животът е песен. Обичай се, защото си тук, защото ти се случват прекрасни неща и тъжни неща, защото има какво да дадеш на този свят и какво да вземеш от него, защото някъде има хора, на които си необходима и хора, които са необходими на теб, защото има книги за четене, танци за танцуване, филми за гледане, вино, кафе, шоколад, рокли на цветя и палта на карета, има приятели и любими, има смях и блус, има деца и родители, успехи и провали, мечти и копнежи...

А най-важното е, че те има теб, да се радваш на всичко това.

Препоръчвам ви още: 

Мамешката мафия

Няколко думи и от мен - Яна, защото последните дни не мога да си намеря място.

През целия си живот съм била обградена от силни жени. Красиви, способни, работещи, добри в това, което правят. Жени, които без значение дали прекарват по 12 часа в офиса или по 12 часа (които, всички знаем, не са наистина само толкова) в поддържане на домакинство, го правят с размах, лекота и усмивка. Жени, които разпръскват около себе си топлина и вдъхновение, които винаги са готови да подадат ръка на когото има нужда, които имат само хубави думи за всички около себе си - мъже, жени, деца. Жени, които те карат да повярваш, че можеш да направиш В С И Ч К О. И че ако не се справиш сама, те ще бъдат до теб, за да ти помогнат.

Нека бъдем такива жени. Жени, които окриляват всички около себе си. Жени, които карат останалите да се чувстват в безопасност. Жени, които предизвикват с присъствието си усмивки и спокойствие. Жени, които предизвикват с присъствието си мълчаливо възхищение. Жени, с които всички да се гордеем.

Защото това заслужаваме. Защото това заслужават и хората около нас.

Можем да бъдем, каквито пожелаем. Можем да се обличаме, както решим. Можем да обичаме, когото обичаме. Можем да работим това, което желаем. Можем да гледаме децата си, както ни идва отвътре. Можем да раждаме така, както решим. Можем да се чувстваме спокойно в собствената си кожа.

Можем и трябва.

И зависи от нас. Най-вече от нас. А за да се получи, трябва да се подкрепяме. Трябва да си подаваме ръка, да сме първите, които си помагат, да изграждаме мостове помежду си.

Не се примирявайте с нищо друго. Не понасяйте нищо различно от най-доброто, което можете да получите. И не си мълчете. И ако имате от тези, другите жени, които само ви търсят кусури и се опитват да ви сравнят със земята, в живота си, ами.. пратете ги, където им е мястото. И ако имате нужда, аз съм тук, за да ви обяснявам колко много можете и колко сте силни, прекрасни и красиви.

Ние, жените, можем всичко, а заедно можем още повече.