Автор: Янка Петкова

Виолета се беше наслушала на романтични разкази за почивката на каравана. Ставаш сутрин, пред погледа ти слънцето си мие очите в морето. Сядаш на шезлонга да изпиеш първото кафе, а вятърът тихо флиртува с косите ти. Денят минава под тентата, загарът ти сам се прави, ти си четеш книгата, отпивайки от мохитото. Вечер идва най-жаркото време – палят се барбекюта, събират се маси, притичва съседът с китарата и започва безкраен купон. Виолета е подготвена психически за такава почивка, купила си е „50 нюанса сиво“. Иска й се да бъде палава и да експериментира с някои по-туристически пози. Каравана е! Нека сме първични!

Тези картини не й излизат от ума, затова категорично се противопоставя на предложението на Слави за поредната ол инклузив почивка на Албена. Стига предсказуеми ваканции, басейни, анимации за деца, топли и студени витрини под носа ти и безплатен неизвестен алкохол!
Подведен от нейната решителност, съпругът й звъни на приятели, които имат каравана на Южното Черноморие. Хората са с дългогодишен опит в този род почивки, могат да те подготвят из основи за това, което ти предстои. И караваната им, за късмет, се освобождава.

А тя като кукла – с кухня, хол и спалня. Разбира се, мащабите са далеч от реалните, но това е факт, който новоизпечените къмпингари безгрижно пренебрегват.
Едва пристигнали, обличат банските, защото вече нямат търпение да се потопят, а морето е само на крачка. Времето минава в еуфория и идва ред на първия обяд. Виолета с леко неудоволствие констатира, че другите двама чакат тя да вземе инициативата. За да не помрачава ентусиазма на групата, нарежда маса, реже салата и сухоежбина. После пак с неудоволствие „вдига“ масата и измива съдовете на импровизираната чешма. Решена да си почине, влиза в караваната, колкото да установи, че бащата и дъщерята са заринали пода и с пясък. Отегчено грабва метлата и помита.

Иначе следобедът е в разгара си. Наоколо се гонят деца и кучета. Морето ври от народ. Виолета решава да се натопи, но мислено прехвърля варианти за вечерното меню. Защото слънцето ще залезе, а ония двамата, още по-изгладнели, ще я погледнат в ръцете. Решава да организира разходка до близкото градче – да проучи вариантите за хранене там. Слава Богу, „рисърчът“ е успешен, набелязва едно заведение, в което може да поръчва и по телефона. Като че ли проблемът с вечерите е решен. Е, не е много първично, ама пък е удобно.

Малко по-проблемно е къпането. Прясно циментираните общи бани изглеждат прилично, макар че топлата вода свършва бързо. Но това е част от романтиката в края на краищата. Виолета си спомня бурните бригадирски години, когато водата в общежитията потичаше в четири сутринта, тъкмо преди да станеш, за да се отправиш към доматения масив. Покрай тези ретро настроения, къпането минава бързо и неусетно. Слави обаче няма бригадирско минало. Той е разглезен от изобилието топла вода, което осигурява ТЕЦ-а, и пришпорен от обстоятелствата се прибира тук-там неизплакнат. Дъщерята, която чака ред, поглежда несесера в ръцете му и пита: „Тате, къде е сапунът?“ Тази реплика се превръща в своеобразна кулминация на почивката, както ще установят след време.
Мъжът, който е преживял студен душ, в буквалния смисъл, къпал се е с отворени очи, защото общите бани не се заключват, а сапунът е хлъзгав, изригва дълго и убедително. Пледоарията му гъмжи от аргументи, най-безобидният сред които е „да му е.. майката“. После поема обратно към баните, които всъщност никак не са близо, за да си прибере сапуна.

Тази отдалеченост впоследствие се превръща в сериозен източник на стрес за Виолета. Знаете как мъжете са свикнали да „мислят“ в тоалетната. Това не е повод за тревога, освен ако не се случва по тъмно и надалеч, и ако не става дума за помещение, в което има само дупка и място за двата ти крака. На няколко пъти жената тръгва да търси партньора си, но се отказва, защото осветление липсва, а декоративното фенерче само привлича комарите. Затова чака и реди молитви Слави да се прибере невредим от поредното си „мислене“.

На следващия ден семейството осъмва със съседи. По време на сутрешното метене Виолета сериозно се респектира от другата жена – едва разпънали палатката и тя вече е пуснала газовия котлон да пържи филии, понеже съпругът и двамата й синове ще са гладни като се върнат от плаж. Тази романтика й идва малко в повече.
От друга страна, съседката явно я предизвиква. Решава да й отвърне с барбекю за вечеря. И до ден днешен, Виолета няма обяснение как съоръжение, което е обиколило поляните на Витоша и е изпекло несметни количества пържоли и шишчета, може да се превърне в бедствие за цял къмпинг.
Всичко първоначално върви добре. Слави подготвя жарта, Виолета отдавна е мариновала мръвките. Остава само да ги метнат и да си гледат кефа. Нещата не протичат точно така, защото от барбекюто започва да се вие облак дим, който постепенно обхваща и съседните каравани. Покрай дискретното покашляне на околните и забързаното преместване на маси и столове, аматьорите разбират, че вечерният бриз не работи в тяхна полза. Е, налага се да изядат пържолите малко по-алангле, но това е нищожна жертва пред страданието на съседа им със зачервените очи.
След кулинарното фиаско, фамилията гузно се прибира в караваната. На следващия ден е първи юли и те се канят да присъстват на автентичен Джулай. Всъщност не се канят само те, защото ивицата е задръстена от хималайки, опънати от истинските почитатели на тази уникална традиция.
Тъкмо да се групират и да си обединят алкохолите, изведнъж тресва и се излива пороен дъжд. Караваната изглежда стабилна, но Виолета не мигва в очакване да прокапе отнякъде. Не прокапва. Но пък тя проспива юлското утро. Добре че другите двама са изкарали нощта в безотговорен сън, че да има снимки от изгрева, които да разпратят на приятели.

Юли започна! По време на първото за деня „Не се сърди, човече“, семейството оживено обсъжда перспективите за почивка до края на престоя. Виолета категорично заявява, че тя повече пясък с метла няма да мете. Тийнейджърката отегчено й приглася, с аргумента за липсата на развлечения, въпреки че майка й на два пъти я кани да събират мидички по брега, но тя отказа. Родителката подозира, че източникът на недоволство са двамата пубери в съседство, които имат очи само за пържените филии на майка си. Слави, разбира се, излиза с най-тежък аргумент – несериозно е мъж на неговата възраст да ходи половин километър до банята, за да си търси сапуна с фенер. След това изявление фамилията дружно започва да събира багаж. След час са готови. Известяват съседите, че тръгват. Те не изглеждат никак тъжни. Докато колата криволичи по мокрия пясък, Виолета си мисли: „Каравана? Къмпинг? Как го правят хората?“

Снимка: camping.bg

Прочетете още:

Ком-про-миссссс 
Те ти, булка, Спасов ден