logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

С Кирил Шиников се запознахме случайно от един коментар под статията ни за стереотипите във възпитанието.

„Аз избрах да стоя вкъщи и да си гледам детето. И по-добър избор не съм правил“ – написа той.

Без да губя нито миг му пратих покана за приятелство и молба да ни разкаже за тази толкова рядко срещана в нашата страна практика таткото да излезе в бащинство.

Кирил, разкажете ни за вашето семейство. Как се запознахте?

С Кристи се видяхме за първи път на работа преди пет години. Честно казано не посмях да я заговоря, защото ми изглеждаше като актриса от Холивуд: ослепителна усмивка и харизматична до степен, че реших да се фокусирам върху работата. Четири години по-късно се върнахме един към друг. Тогава тя вече си имаше детенце (Стефани Грейс, което по-долу ще наричам Грейсчугата). И преди малко повече от година заживяхме заедно, като в началото за Грейсчугата се грижеше бавачка, а двамата ходехме на работа.

 

17690399 10212870422819562 18034015 n

 

Детенцето ви е на 2 години и 10 месеца, вече си е истинско малко човече с характер. Разкажете ни за него. Как минава един обикновен ден в бащинство?

Ами денят ми започва в 6 сутринта, когато събуждам с кафе Кристи за работа. След това лягам до Грейс, защото тя има нужда да усеща, че някой от двама ни е до нея. Когато малкото ни момиченце се събуди, сменям пелените, закуска и суплементиране, както Кристи ме е инструктирала. След това пак смяна на пелените, игри, обяд, игри, следобедна закуска, игри и така докато Кристи се прибере. Имам половин-един час свободно време за разходка и пазаруване. После си лягаме. Следвам строг режим и всичко ми е разграфено, защото смятам, че така Грейсчугата изгражда режим и е по-спокойна. Имаме си ритуали, което е начин да изградим атмосферата и културата в нашето семейство. Работя върху четирите основни етапа: хранене, игра-учене, личен тоалет и сън.

Как взехте решението да излезете в бащинство?

Грейс беше на по-малко от две години, когато с Кристи заживяхме заедно. В продължение на около година за Грейс се грижеше бавачка, която реши да замине за Англия. Аз реших, че няма нужда да търсим нова бавачка. Първо мисля, че е най-добре детето да прекарва колкото се може повече време с един от родителите, на второ място беше финансовата страна и на трето фактът, че Грейс е емоционално дете, което расте в билингвистична среда (Кристи идва в България от Флорида, САЩ), така че според нас детето още не е готово да встъпи в редиците на децата, поверени на детските градини. Още повече, че от яслата ни казаха, че Грейс не общува с другите деца и плаче постоянно. Накратко, за мен не остана друго решение.

 

17690399 10212870422819562 1803401593 n

Каква е процедурата, ако един татко реши да излезе в бащинство вместо майката?

Нашият случай е особен. Кристи се върна на работа преди да изтече втората година майчинство. Аз бях "осиновен" и когато реших да взема нещата в ръце просто подадох молбата си за напускане. С други думи, не е имало никаква особена процедура от гледна точка на институции. Решихме го и го направихме.

Съпругата ви сигурно много се гордее с вашето решение. Подозирам, че е необикновена жена. Моля ви да ни разкажете за нея.

Аз също се гордея с нея. Без нейната помощ никога не бих се решил на това. Тя ме подкрепя във всяко отношение. Кристиан Дариетор е родена в Париж и е живяла във Флорида преди животът да ни събере. Живот като филм, дълго е за разказване.

 

Да се разчупват стереотипите е прекрасно, но не винаги е лесно. Учудиха ли се близките ви? А как реагират случайните познати, например майките в парка? Как го приеха институциите, когато подадохте документи за бащинство?

 

17778997 10212870419019467 103425787 o

Ооо, да. Всички, включително Кристи мислеха, че няма да издържа. Аз бях твърдо решен да следвам този план като най-добър за семейството. Обаче имаше съмнения отвсякъде и накрая помолих всички да не ме програмират за провал. От гледна точка на стереотипи аз напуснах работа като устен изпитващ към Cambridge University и старши преподавател в едно от най-елитните училища в София, за да остана вкъщи и това според някои може да е стъпка назад. Аз обаче съм доволен, че взех това решение, защото за мен семейството е на първо място и така смятам, че допринасям най-много за щастието на Кристи и Грейсчугата.

Какви бяха най-големите предизвикателства за вас? С какво смятате, че един татко се справя по-добре от майката? И какво според вас би се удало по-лесно на майката? Или това отново са стереотипи?

Най-голямото предизвикателство е, че не знам какво мисли Грейсчугата и какво я тормози. Има и някаква монотонност в деня ни, но това е успокояващо. Като цяло няма адреналин, докато не налапа някакъв кламер. Изкара ми акъла тогава. Мисля, че бащите сме по-ориентирани към правилата. За мен е важно денят да протича по план и детето да изпълнява най-простите ми инструкции: "Не пипай там, ела за обяд" и т.н. С Кристи имаме различни роли: мисля, че с мен детето е на работа: аз искам да е нахранено, в безопасност и т.н, обслужено. Щом мама се прибере, все едно работният ден за Грейс и мен е свършил: свободно време и всеки разпуска както намери за добре.

Скоро детето ви вероятно ще тръгне на градина. Какви са плановете ви тогава?

Не знаем кога ще тръгне на градина. Всъщност обмислям да го уча вкъщи. Както казах, ние говорим предимно на английски, а и тя е много чувствително дете. Обмислям сериозно възможността за обучение вкъщи.

Бихте ли излезли отново в бащинство?

Разбира се. Мисля, че с опита, който имам, ще е по-лесно.

Какво ще кажете на бащите, които обмислят такава идея? Кои са най-важните качества, които трябва да притежават, за да се справят?

Заслужава си във всяко отношение. Ставаш и си на работа без да пътуваш около час. Ти си шеф, изграждаш връзка с детето си, подобряваш координацията си с упражненията: лъжица - чужда уста, пелени - малко, непослушно човече. Изисква се и много смелост, защото когато за първи път трябваше да се грижа за детето (Кристи беше на изпит) и изпаднах в прикрит ужас. Въображението ми предостави картини с лекари, болници, таксита и във фокуса на всичко това една малка Грейсчуга. С времето и с помощта на Кристи реших, че го мога. Грижите за детето са като всяко друго умение, а и всеки има собствен стил, но с времето видях, че да си тук и сега с едно дете е най-важното. Научих колко гъста трябва да е кашата и колко по-бързо става храненето, когато кубчетата са в панерчето, а не поотделно и да ги гони по пода. Помагаме на едно дете да расте, растем и се развиваме и ние. Осъзнах, че сега вече съм нещо като министър на здравеопазването и образованието. С две думи: в началото беше стрес, но с времето става по-лесно и по-успешно. Единственото, което е нужно е смелост и желание.

 

17742110 10212870416979416 1205384506 n 

 

Разкажете ни някоя любима забавна случка от бащинството ви.

Ами всеки път когато карам Грейсчугата да се смее, така че слюнката й да потече върху тениската ми и тя се опитва да ме бърше. А иначе всеки ден има нещо ново: един ден казва всички цветове, на другия ден знае как да брои до 20, всеки ден ми разказва истории и ми пее. Сигурен съм, че всеки, който прекарва време с детето си ще намери куп очарователни истории и моменти.

Интервюто взе Мария Пеева.

Ако статията ви е харесала, препоръчваме ви да прочетете и "Осиновете си татко".

 

Сдружение SOS Детски селища България е първата гражданска правозащитна организация в страната, която предоставя директна грижа за деца в риск. За първи път след демократичните промени Сдружението предоставя алтернатива на институционалната грижа за деца – грижа в SOS семейство. Вече над четвърт век SOS Детски селища България осигурява семейство и здравословна среда за развитието и израстването на деца, лишени от родителска грижа, като предлага „семеен тип грижа“.

SOS Детски селища предоставя приемна грижа чрез SOS приемни семейства в София, Перник и SOS Детско селище Трявна. Деца, разделени от родителите си, растат в семейство, в среда на любов, доверие и сигурност. Децата посещават училищата и детските градини и са включени в естествената си детска среда и местната общност. С тях работят квалифицирани екипи от педагози, психолози, психотерапевти, логопеди и социални работници, които подпомагат тяхното развитие.    

Желаете ли да станете SOS приемни родители в София?

Това могат да бъдат семейства, семейни партньори или отделни кандидати, които имат желание да отглеждат приемни деца и да предлагат услугата „приемна грижа“ в собствените си домове.

SOS Детски селища България предлага на SOS приемните родители:

  • Начално и поддържащо обучение;

  • Консултиране, подкрепа и супервизия (индивидуална и групова);

  • Подпомагане от квалифицирани детегледачки;

  • Материална подкрепа за подготовка на пространството в дома за прием на дете;

  • Ежемесечна материална подкрепа за развитието на детето, настанено в приемното семейство;

  • Услуги за децата, настанени в приемните семейства чрез Център за обществена подкрепа и Екип по приемна грижа – педагогическо консултиране и подкрепа, психологическа и психотерапевтична подкрепа, групова и индивидуална работа, професионално ориентиране и консултиране.

Ако проявявате интерес, моля обърнете се към Гергана Видинова

( 0885 999712 или Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. )

 

Автор: Мая Цанева

През последните два дни в различни форуми се изписа доста по темата кой носи отговорност и кой се грижи за детските площадки - за безопасността, чистотата, общото им състояние. Позицията на нашата инициатива, а и моята лична, е, че това е обща отговорност - на Общината, като стопанин и собственик, и на нас, гражданите. Ние се опитваме да подкрепим всички, които са на същото, а и на различно мнение - показваме как да се възползвате от правата и задълженията си на граждани - да подавате сигнали, да искате ясни и конкретни отговори, да търсите възможности за взаимодействие.

Важното е да разберете едно - ако не питате, ако не действате, нищо няма да се промени.

Подкрепяме и тези, които имат куража и желанието да действат сами - организираме и подкрепяме доброволчески акции (очаквайте скоро подробности), съдействаме това да се случи не против, а във взаимодействие с общинските власти, за да не бъдете в нарушение. Не на последно място - помагаме, когато не желаете сами да подавате сигнали или има нужда от натиск, създаваме възможности мнението ви да се чуе по-високо и ясно. Ние не заемаме позиция - някои хора само ще подават сигнали, други ще почистят и затегнат някой болт - въпрос на избор. Ние създаваме възможности да сте нещо повече от обикновени зяпачи.

И накрая - ако около вас има непосредствено опасни уреди за игра или цели градинки и общината не се задейства навреме, моля пишете и подавайте сигнали до Комисията по защита на потребителите на тел. 070011122 и по ел.път - https://www.kzp.bg/podavane-na-zhalba. Това е националният орган за контрол на безопасността и макар и да се опитва да внуши, че има правомощия само на ПЛАТЕНИТЕ места за игра, ТОВА НЕ Е ВЯРНО. Затова пишете, подавайте жалби и следете. Общината е длъжна да изпълни направените указания и ако не го направи, влиза в големи неприятности.

Пишете ни, търсете ни, но най-вече си отворете очите за света около вас - той принадлежи на всички ни, на общината и държавата, в която живеете вие, и за чието управление вие сте дали гласа и сте платили с данъците си!

Препоръчваме ви да следите групата Гражданска инициатива за безопасни детски площадки във фейсбук. 

 

 

Това е историята на Ани, която завършва щастливо. Разказваме ви я, за да насочим пациенти с подобни симптоми да потърсят подходящия специалист и да си направят съответните кръвни изследвания. Винаги се съветвайте с лекар, преди да приемате каквито и да е добавки.

На 26 години забременях с първото си дете. Преди това винаги съм била "анемична и бяла". Захранена съм с жълтък и черен дроб поради притеснителните 99 хмг, когато съм била бебе, доста ревливо, неспящо до 16 м възраст, будила съм се на 15 минути, въпреки че съм се развивала нормално) Според лекарите, включително хематолози, моята анемия е била желязодефицитна и винаги при оплакване са ме карали да пия желязо и са ме карали да ям месо. Чувствах се ужасно от тотема и всички останали алтернативи, съдържащи желязо. Като студентка поддържах хемоглобин 115-120, но с еритроцитни разминавания в кръвната картина, на които не е обръщано особено внимание. Когато се чувствах зле, просто пиех желязо, както казваше джипито, ставаше ми още по-зле и го спирах на своя глава, защото направо ми се гадеше. Един път стигнах до ехограф и лекарката в рентенологията във Варна не разбираше защо черният ми дроб е толкова уголемен. Тогава тренирах и бягах, и тя заключи че може да е от претоварването. Връщам се на бременността. В 34 г.с хемоглобинът ми беше 100. Кожата - ужасно бледа. Аз съм човек, който се занимава със спорт, храни се здравословно, но въпреки това плодът не наддаваше много и ме бяха наплашили, че ще го вадят заради намалени води и защото се съмняваха че бебето изостава. АГ искаше да ми изпише желязо, както на почти всяка майка, но отказах и поисках консултация с хематолог, имайки предвид предисторията ми. Съгласи се.

На 26 години, в края на бремеността, след като безброй пъти съм "лекувана" от хематолози във Варна, в София най-сетне ми откриха таласемия - генетично заболяване,което се предава наследствено и обяснява всичките ми проблеми преди. Желязото ми, което явно никой досега не беше изследвал, без да приемам добавка за желязо, беше над горната граница. Съответно се отлага в далака и черния дроб, а приемането на железен препарат щеше да застраши моя живот. Ако бях пила желязото по схемата указана от АГ-то, щях да свърша с изваден далак. АГ-то беше консенсусен и се радвам, че взе под внимание моите притеснения. За щастие моята таласемия е просто леко генетично смущение. Но важното тук е, че ако бащата на детето носи същия ген, детето може да страда от тежка форма на таласемия, която понякога се лекува единствено и само с доживотни кръвопреливания. Съответно пуснахме изследване на таткото и слава богу той не беше носител на същия ген. Не искам да плаша никого, а да посъветвам да ИСКАТЕ изследвания, които ви се полагат.

Малко лекари съветват да се прави това изследване, когато видят леко занижен хемоглобин. Проблемът е сходен с измерването на б12. Детето се роди, но се започнаха мъките с храненето, спането и бавното качване на тегло. Аз кърмех изключително до 6 месеца, когато си пуснах серумно б12. Резултатите ми бяха ниски, въпреки че приемах добавка метилкобаламин от 200мкг на ден докато кърмех. Направих консултация с лекар и отидох при нея с готовите резултати от б12 на моето 5-6 месечно бебе. Неговите резултати бяха около 230, не помня точната цифра, но тя отсече че на неговата възраст трябва да е минимум 500. Каза че към момента няма някакви проблеми с развитието, но според нея липсата на апетит и проблемите на съня на детето идват от това. Моето дете изяждаше около 60-80 мл кърма на изцеждане (не можеше повече) и в моменти се задоволяваше и с 40мл. Цедих, за да видя колко яде. Освен това понесе една ваксина доста тежко. Смятам че дефицитът на б12 и хранителни вещества, заради липсата на апетит са изиграли роля. Започнахме прием на добавка - 400мкг на ден цианокобаламин за детето и 2000 мкг метилкобаламин за мен, когато кърмех. Идеята на докторката беше да види как ще се повлияе детето от това съединение и ще се променят ли нивата на хомоцистеин и б12 след като спрем терапията. Надяваше се да е само недостиг поради моя недостиг по време на бременност и кърмене. Скоро това ще стане ясно, защото ще ходя на хематолог. : )

Не искам да се хваля, но оттогава малкия яде като ламя и значително подобри съня.

Надявам се тази история да е полезна на хората. Не обобщавам от частния случай за общия - имам познати със сходни проблеми със същата история. Надявам се и скоро да се вкара като масова практика АГ-тата да не изписват желязо ей така, защото това си има лошите последствия. Да пускат подробна кръвна картина, да консултират с хематолог. Мисля, че електрофорезата на хемоглобина, б9, б12 и желязо трябва да станат задължителни маркери за изследване при изразена симптоматика и намален хемоглобин особено преди прием на какъвто и да било тип добавки.

"Без труд таланта е само фойерверк: за миг ослепяваш, а след това нищо не остава." - Роже Мартен дю Гар

Не претендирам съветите ми да са най-меродавни, но ще споделя с най-добри чувства впечатленията си като клиент на много талантливи творци.

А вие може да ме допълните:)

В България има адски много талантливи хора! Ама наистина много!

Във Фейсбук може да откриете страници с прекрасни, ръчно сътворени неща.

От бижута, през чанти, сувенири, красоти от плат, до неща от рециклирани материали...

Буквално всичко!

Много често аз търся красиви ръчно изработени подаръци за моите приятели.

Така хем подкрепям творците, хем показвам лично отношение към приятелите си.

С какво се сблъсквам обаче и кои са нещата, които могат да ме откажат да си купя нещо, дори то много да ми харесва.

ЦЕНАТА

Не, не високата цена! А липсата на такава под продуктите в страниците.

Вианаги съм се чудила каква е причината да няма цени и за всеки един продукт трябва да пишеш ЛС или да питаш под самия продукт и да чакаш някой да ти отговори.

За мен това е супер неудобно.

От една страна неудобно физически от загубата на време. От друга страна неудобството, което изпитвам - под толкова красив, ръчно направен продукт да говоря за парите.

Давам пример: Често разглеждам от телефона. Ако под определена снимка с продукт, задам въпрос за цената, първо авторът може да се засегне (чела съм такива публикации, че вместо да напиша колко е красив продуктът, аз пиша с въпрос за неговата цена.). Второ, ако страницата е популярна, има много последователи и пишат много хора под снимките, понякога моят коментар бива видян след ден или два, а аз междувременно съм избрала друг подарък, защото или времето ме притиска, или нетърпението ми :)

Поради тази причина, предпочитам директна комуникация на ЛС.

Но, особено от телефона, за да покажа за кой точно продукт се интересувам, трябва да сваля снимката на телефона си и след това да я изпратя на твореца, за да покажа какво искам. И това за всеки продукт, ако се колебая между няколко. Често пъти съм от импулсивните купувачи. И смятам, че ако има цена, шансът да си поръчам нещото директно е много по-голям, отколкото ако трябва да чакам да ми отговорите каква е неговата цена. Дори тя да е висока, това няма да ме откаже!

Но наличието на конкретна сума ще спести както моето време да пиша и питам за всеки продукт по отделно, така и вашето време да отговаряте на купища подобни въпроси.

Другото неприятно усещане е, че много често, когато няма обявени цени на вашите творения, оставам с опасение за "цена според клиента". Това също ме отказва да поръчам.

Моя приятелка сподели, че често творците смятат, че високите цени, може да "изгонят" клиента.

Повярвайте ми, не е така! Ако клиентът не купи, не високата цена или вие сте причината. А просто неговата невъзможност в момента или по принцип.

Никога не съдете за клиентите си според своите собствени възможности.

Просто оценявайте труда си адекватно, според времето и усилията, които сте вложили в него! Ако вие се цените, ще ви оценят и клиентите и цената няма да ги изплаши!

ПРЕДСТАВЯНЕТО

Това как ще представите вашите продукти ви продава!

Звучи шантаво, но е факт! Може да сте супер талантлив и да правите шедьоври, но ако представянето на продукта не е направено както трябва, то тогава той няма да се визуализира в целия си блясък и намалява шансът да бъде продаден.

Продуктът трябва да се вижда добре, да е достатъчно ясен и най-вече цветовете да се доближават на 95% от реалните такива (оставям 5% на различните монитори и дисплеи). Всички използваме програми за обработка на изображения и знаем, че цветовете може да изглеждат много наситени и хубави. Но ако съм си поръчала ярко червена чанта, а получа ръждива такава, няма да съм доволна.

Да, ще мога да я върна, но това ще ми изгуби времето и някой лев за доставката до мен и обратно, ако са такива условията на продавача. И горчивият "вкус" остава.

Не представяйте продуктите си в колажи. Особено на различни стоки заедно.

Много по-често може да се получи недоразумение за избора на клиента.

Дали е описал своето ляво или вашето ляво докато е гледал и е избирал продукт от вашия колаж.

А когато снимките са единични, много по-лесно е да споделя кое искам да покажа на приятелите си, или да се похваля, че точно него съм си поръчала. :)

ОПИСАНИЕТО

Независимо какво продавате и колко е популярна вашата страница, показва отношение към вашите клиенти, ако към всяка снимка има някакво описание. Какъвто и да е текст.

Ако щете дори настроението, с което сте направили продукта или музиката, която ви е вдъхновила. Или защо сте избрали точно тези цветове.

Каквото и да е!

Само снимка стои "постно" и твърде не творческо, а само комерсиално.

ОТНОШЕНИЕТО

Ако някой ви е написал коментар, дори да е една дума "Красиво" - напишете му отговор, дори да е само една дума - "Благодаря!" :)

Не му изпращайте сърчице или вдигнат палец, или каквото и да е емотиконче.

Ако в момента нямате време, по-добре по-късно да отговорите, но не поставяйте само емотикони.

Покажете ми, че сте видели и оценили това, че харесвам и отличавам творбата ви.

Покажете ми отношение, както и аз показвам моето.

 

Автор: Ивелина Чолакова

 

Предвид съветите на съвременните диетолози и последните научни изследвания, майчината кърма е най-полезната за бебето поне до шестата годинка, в някои случаи и до шестнайсетата. Обаче тук възниква един сериозен проблем, защото майчината кърма, както се знае, е от животински произход, и какво правим тогава, в случай че държим да си имаме веган бебе?

Първият вариант е да заместим със соево мляко. Задължително обаче трябва да е био. За повече витамини и минерали може да добавяме и малко урина, като за предпочитане е да е от веган-уфолог.

Вторият вариант е да заместим с кокосово мляко. Моля да не се бърка кокосовото мляко с палмово масло. Едното е безкрайно полезно и здравословно, а другото води до тежки здравни проблеми и необратими увреждания на левия клепач и малкия пръст на десния крак, които органи са свързани през чакрите и проблемите с единия се отразяват на другия. По тази причина много често, ако ви трепка левия клепач, започвате да куцате с десния крак. Куцането най-лесно се лекува, ако си извадите прашинката от окото.

Третият и най-препоръчителен вариант е новият уред за преработване на майчина кърма във веган кърма на фирма БИО-УРИН, който може да закупите само за 999, 99 лв от нашия онлайн магазин. Този специален уред е анатомично приспособен да изпомпи кърмата от гърдите ви, като при това стимулира млечните ви жлези, и автоматично да отдели от нея животинските елементи, докато остане само чиста растителна витаминозно-минерална база с лек, приятен и напълно физиологичен аромат на пот. Към нея няма нужда да се добавя никаква урина, защото тя съдържа всички необходими съставки. Не можем да ви обясним как работи този почти вълшебен уред, защото устройството е търговска тайна. Но ви гарантираме, че ще си имате едно здраво, щастливо и добре нахранено веган бебе. Освен това можете да ползвате веган кърмата за лечение на разширени вени, гъбички и хемороиди, а се говори, че има и страничен ефект да уголемява пениса.

Количествата са ограничени, затова поръчвайте и не губете време.

Условията за връщане на уреда са написани с малки йероглифи на китайски в края на договора.

Бъдете здрави, пийте веганска кърма!

Тази статия, разбира се, е първоаприлска шега. Уточнявам, защото вече имам няколко запитвания за уреда.

Автор: Мария Пеева

Автор: Зенон Саркисян

Писателят Марк Твен е стигнал до проникновение относно обречеността на човешката кауза: „Първи април е денят, който идва, за да ни напомни какво представляваме през останалите 364 дена от годината.“

Наред с това той отбелязва: „Най-добре е да си държим устата затворена и само да изглеждаме като глупаци, отколкото да я отворим и да прогоним всички съмнения по въпроса.“

Персийският поет Саади дефинира по следния начин парадокса на интелигентността: „Глупакът трябва да си мълчи. Обаче, ако той бе наясно с това, нямаше да бъде глупак.“

28-ият президент на САЩ Удроу Уилсън го контрира със следния практичен съвет: „Ако даден човек е глупак, най-добре е да бъде поощряван да демонстрира този факт, като бъде оставен да говори. Защото глупостта му няма да може да бъде открита лесно, ако го оставим да си мълчи и да гледа умно. Подтикнете го да говори — и ето, че тайната му лъсва!“

Психологът Карл Юнг размишлява така относно работата на своя живот: „Покажете ми само един нормален човек и аз веднага ще ви го излекувам!“

Човешкият мозък се използва на 3%, което означава, че сме си повече невежи отколколкото вежи. Всички във фейсбук сме невежи, само че по различни теми. Най-разпалените коментари са точно по темите, по които участниците са невежи.

От друга страна акционерите на Фейсбук разчитат точно на това - на глупостта която ще ражда дългите опашки с коментари. ФБ собствениците всъщност Ви подтикват да говорите — така че тайната за глупостта да лъсва... а и наистина човешката кауза е обречена и най-умните, както вече знаете, гледат да изпреварят навалицата.

Психологът Хавлок Елис дава следната оценка на шансовете на човека за духовен растеж: „Единственото място, където оптимизмът процъфтява, е лудницата.“ ;-)

Фейсбук собствениците биха Ви пожелали нови 30 дни априлски глупости. Колкото повече се дразните и пишете един срещу друг, както и за нещата, които не разбирате, за тях ще е по-добре. Акциите им ще поскъпват.

Аз пък Ви пожелавам април да ни донесе 30 дни със Здраве и Слънце в душите!

Препоръчваме ви и тази статия на Зенон Саркисян.

 

Днес, първи април, ще ви разкажа за една доста гадна шегичка, която веднъж си направих с човек, когото обичам, и с която не се гордея особено. Макар че, признавам, смешничко беше, макар и за малко.

Жертвата беше любимата ми леля Веска, сестра на мама. Леля е много весела жена, то и името й такова, винаги усмихната, голяма купонджийка и шегаджийка за разлика от понамръщената ми майка, и винаги съм я обожавала. Най обичах през ваканцията да ме вземат на гости у тях, при по-малката ми братовчедка, и леля да ни прави крем карамел. Въпросната леля от години си пускаше тото (може и още да го прави, не смея да питам), все с едни и същи числа, комбинация от рождените дати на децата. И един ден ни праща хлапетата до тото пункта, да запишем на листче печелившите числа. Както знаем ние от миналия век, а за съвременните младежи е трудно да си го представят, тогава нямаше интернет и като изпусне човек тегленето на лотарията по телевизията, после трябва да я чете във вестника или да отиде до тото пункта и да запише числата. Така и направихме, но на връщане на мен ми хрумна тази дяволска идея да се направим на луди и да й кажем нейната комбинация вместо истинските числа, които са изтеглили. Скрихме листчето с истинските печеливши числа, а на друго написахме нейните, разбъркани, уж по реда на теглене. Била съм може би втори клас, а братовчедката – първи, кой би заподозрял невинни малки ангелчета като нас в подобна грозна измама.

Прибрахме се ние у леля с пъкления си план и листчето с фалшивите числа. Ама нямаше никакви издайнически подхилвания, въртене на очи, споглеждане и нетърпение. Същински малки актриси, казвам ви. Вместо да й го дадем, нарочно го подхвърлихме небрежно на масата и избягахме да си играем в детската, само вратата оставихме отворена да не пропуснем купона.

И той не закъсня. От хола долетя вик:

- ОЛЕЛЕ, МАЙЧИЦЕ! Ще получа инфаркт!

И леля с писък долетя, грабна братовчедка ми и я завъртя във въздуха, после и мен, ние зяпнахме и се спогледахме, а тя:

- Шестицата! Ударили сме шестицата от тотото! Жива да не бях!

След което се втурна да звъни по телефона на чичо ми, а после и на цялата рода. Някъде след около час всички се бяха събрали у тях, звънтяха чаши, някой донесе торта, кънтеше смях и народът празнуваше шестицата от тотото, а леля стискаше скъпоценния фиш и го показваше на всички наред. На нас двете с братовчедка ми, след като ни мина първоначалния шок, толкова ни хареса всенародното увеселение, че мълчаливо решихме да си траем за лъжата. Съвсем ясно ни беше, че ще ни хванат накрая, но някак искахме да отложим този момент, за който подозирахме, че ще е особено неприятен. По някое време обаче довтаса един съсед да се включи във веселбата и се похвали, че той също имал тройка, което, разбира се, е нищо работа пред шестицата на леля, след което си извади фиша да го покаже. И от дума на дума, стана ясно, че числата им са много различни, а леля му казва:

- Ама няма как да имаш тройка, щото твоите числа са други. Ето виж кои са печелившите.

И показа моята бележчица с измислените числа. Човекът погледна, почеса се и донесе вестника от къщи, при което грозната ни измама лъсна. Леля щеше да получи инфаркт за втори път този ден, а на мен не ми се караха много, но всички мълчаха и ме гледаха толкова студено, че честно казано, бих предпочела да ме набият.

Леля ми прости и до ден-днешен много се обичаме, но тази история все още се разказва в рода ни. Сигурно ще остане и за поколенията като „Деня, в който нямахме шестица от тотото“.

Исках да ви кажа само, че шегите са хубаво нещо, но е добре да си правим сметката дали след големия смях няма да настъпи още по-голямо разочарование или обида. Защото в такъв случай по-добре изобщо да не се шегуваме. Послушайте една пораснала пакостница, която повече от всичко обича да се смее, дори и за собствена сметка.

 

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам