Този текст не съм го написала аз, а Кристина, която има три деца и две котки. Тоест, тя ме води с една котка, а аз съм пред нея с едно дете и две кучета. Не знам чий мозък е по-мамешки, обаче аз се разпознах! Ужас!
Навремето мозъкът ми беше напълно функциониращ орган. Беше кръгъл, голям и пълен с пухкаво сиво вещество. Напоследък имам чувството, че изглежда по-скоро като бъркани яйца. Все още е там, само защото физически не е възможно да се премести. Много съм объркана, често забравям неща, които не трябва да забравям (като например кой ден сме или как се казвам). Объркването идва, до някаква степен, от децата ми. Ако някога сте водили разговор с малко дете защо не обича ягоди, при положение че до вчера ги е обожавало, най-вероятно бихте разбрали откъде идва объркването у един родител.
Забравянето и объркването са промени, които настъпват в мозъка още от първата секунда на вашата бременност. Сигурно това ви е било забавно с първото ви дете – „О, колко съм разсеяна, сигурно е заради бременността.“ И всички започват да се смеят. Шест години по-късно обаче, осъзнавате, че децата ви са ви превърнали в кръгъл идиот. И всички започват да плачат.
Не ви ли е познато това, за което говоря? Вероятно се среща и при вас. Наричам го „мамешки мозък“.
Ето ви и списък със симптомите:
Наричате едното си дете с името на някое от другите в продължение на часове.
Не можете да пазарувате без списък.
Губите си ключовете минимум 7 пъти седмично.
Не можете да си намерите кафето минимум 7 пъти седмично.
Не можете да си спомните телефонния си номер, когато ви го поискат.
Прекъсвате изреченията си по средата, защото не помните какво сте искали да кажете.
Никога не помните какво сте искали да кажете. Никога!
Намирате си ключовете в хладилника.
Намирате мляко забравено в килера.
Най-после изпивате чашата си с вода 7 часа след като сте я налели.
Забравяте защо сте отишли в дадена стая.
Нещата, които казвате, нямат смисъл.
Обличате дрехите на бебето си на обратно.
Не помните дали сте нахранили котката.
Всяко растение в дома ви е мъртво. Дори изкуствените.
Не си спомняте номера на личната си карта.
Не помните какво сте закусвали преди 2 дни.
Забравяте, че е трябвало да направите вечеря, а времето за вечеряне е минало преди 40 минути.
Бъркате как се пише името ви поне по 4 пъти преди да го уцелите.
Когато някой ви попита на колко години са децата ви, го питате коя година сме.
Нямате никаква идея от колко години сте женени.
Понякога изключвате за дълги периоди от време без видима причина.
Губите поне едно от децата си из къщата поне веднъж дневно.
Забравяте да нахраните котката.
Гледате телефона 10 минути без да осъзнавате, че всъщност говорите по него.
Забравяте да приберете храната в хладилника.
Излизате от спалнята 45 секунди преди уговорената среща и разбирате, че не сте си сложили панталони.
Опитвате се да отключите къщата с ключа за колата.
Осъзнавате, че презимето на едното ви дете е същото като на другото чак когато навърши две.
Изкрещявате „Уха“ всеки път, когато някой каже нещо позитивно – дори и това да е шефът ви.
Ако ви се случват поне 3 от тези неща най-вероятно имате мамешки мозък. В моя случай положението става прогресивно по-зле с нарастването на бройката на децата. Колкото повече порастват, толкова по-трудно ми е да съм винаги няколко стъпки напред.
Носи се слух, че мамешкият мозък никога не се оправя. Разбира се, доста е смешно, когато намерите лепило в хладилника, защото сте разтребвали непосредствено преди времето за обяд. Не е смешно обаче, когато прегорите вечерята 4 дни подред, защото сте се загледали в телевизора. Да, някога мозъкът ми беше чудесно функциониращ орган. Сега е там, само защото не мога да го преместя.
А знаете ли защо всъщност майките сме толкова разсеяни и уморени?
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам