Вероятно подозирате, че в едно голямо семейство няма как да има и злоядо дете. И в повечето случаи е така. У нас например кексът често е преполовен преди изобщо да стигне до масата. За последното кюфте винаги има поне трима желаещи. Руската салата приготвям в огромна купа, тип войнишка бака, и въпреки това изчезва на момента, в който я сервирам. И въпреки това третият ми син се оказа… злояд.
Какво означава злоядо дете? Дете, което е физически здраво, енергично, весело, и въпреки това постоянно отказва да се храни, упорито избягва плодове или зеленчуци, мръщи се на храната, сяда на масата с неудоволствие и бърза да избяга, разбутва залците из чинията, само за да изглежда, че се е нахранило, а всъщност храната е почти недокосната. В по-тежките случаи тайно хвърля под масата парченца на кучетата или дори си ги натъпква в джоба. Да, не преувеличавам. Всичко това ни се е случвало.
Ако и вашето дете е злоядо – независимо дали е на периоди или постоянно, може би опитът ми ще ви е полезен. Ето какво направих.
Най-напред пуснах изследвания на Коко. Исках да съм сигурна, че всичко е наред със здравето му и капризниченето не се дължи на някакъв по-сериозен проблем. Децата отказват да се хранят, ако ги боли гърло, нослето им е запушено или имат афти. Изобщо, когато са болни, те губят апетит и тогава трябва да обърнем внимание най-напред на лечението и да съобразим храненето с него. При Коко слава богу се оказа, че няма страничен проблем, изследванията си бяха нормални.
Изчетох един куп статии на педиатри, диетолози и всякакви корифеи на детското хранене, от които разбрах две напълно противоречиви обяснения:
- майката е виновна, когато детето е злоядо, защото отказът да се храни е вид протест и отстояване на себе си.
- да си злояд е генетично обусловено и родителите нямат никаква вина.
Реших, че след като детето е здраво, всъщност няма нужда да търся обяснения защо е злоядо и минах направо на практическата част – какво мога да направя, за да се храни с апетит. Следващите мерки са приложени на практика у дома и работят, съветвам ви да пробвате някои от тях или всички. Не очаквайте резултатите незабавно, но такива ще има, гарантирам ви.
1. Сервирайте храната заедно и поканете всички да седнат заедно. След което не повтаряйте многократно на детето да се храни. Дори просто да седи на масата, без да опита нито един залък, стиснете зъби и му се усмихнете. Не се правете на маймуна, не му обяснявайте да изяде поне една лъжичка за мама, татко, баба, дядо и съседката от третия етаж, не гледайте тъжно. Оставете го на мира. Кой ял, ял.
2. Не предлагайте нищо различно от това, което сте сервирали на всички (тук говорим за захранено дете). Детето не бива да се чувства специално, само защото проявява инат. Нека на масата винаги има салата, основно, хляб, мляко (у нас предпочитаме кисело), плодове. Да яде това, което му се иска в момента, но не по-различно от останалите. Ако единият ден изяде само една ябълка, а на другия само малко мляко, не проявявайте притеснение. Както казах – кой ял, ял.
3. Ако детето е на подходяща възраст, включете го и в приготвянето на храната. Коко яде с удоволствие филийки, които сам е препекъл, салата, която сам е подредил в чинията, сирене, което сам е нарязал, особено пък ако сме го направили във формички, които са интересни (кашкавалът се реже идеално с формички за сладки, пробвайте). Ако му дам да бели картофи, после изяжда двойно повече от обичайното. Не само ще се сдобиете с помощник, но и ще му се отвори апетит.
4. Забранете похапването между основните хранения. При нас това беше сериозен проблем. В един шкаф, макар и на високо винаги държах лакомства и Коко редовно си придърпваше стола и се катереше тайно да си вземе нещо. Как да вечеря с апетит, след като час преди това е излапал три шоколадови бонбона?
5. Децата не обичат да сядат на масата, ако това прекъсва играта им. Още една причина да ги повикаме малко по-рано от самата вечеря, за да помагат за сервирането. В началото ще има протести, не се давайте.
6. Злоядите деца по принцип не обичат нови ястия. Въпреки това, ако му готвите САМО това, което обича, в един момент ще му омръзне и ще откаже и него. Затова упорито предлагайте и нови неща. След като пет пъти е отказвал фрикасе, на шестия ще реши да опита.
7. Отново най-важното правило – не настоявайте. Нека детето знае, че то решава дали да яде или не. Масата е сервирана с негова помощ, всички сте седнали заедно, разговаряте, смеете се. То е на трапезата, ако иска яде, ако не иска – никой не го принуждава, важното е да е с вас, защото компанията му ви е приятна и го обичате. Така трябва да се чувства.
И ще завърша с една мисъл, която безкрайно много ме успокои и ми вдъхна кураж да преодолея себе си и да оставя Коко да яде толкова, колкото иска, без да го насилвам.
Досега в историята няма случай здраво дете, пред което редовно се сервира храна, да умре или да се разболее от глад.
Мария Пеева
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам