Безброй часове, усилия и средства са посветени на това какво прави мъжете и жените толкова различни в отношенията и любовта си. Отговорът, който ще изведем от описаното по-долу е съвсем простичък и безплатен: мъжът се калява още в утробата, жената – докато щедро раздава шамари:
Брат и сестра, родени в едно и също семейство от един и същи ДНК материал, дишали един и същи въздух, яли една и съща храна, расли при една и съща родителска адекватност (или липсата на такава).
Сестрата в периода от 3-7:
Още от първия миг в детската градина избира момчето на живота си и започва да го шляпва по врата по време на всеки обяд, докато той кротичко си сърба супата. За да не става много подозрително, обаче, шамарите следват вратовете и на всички останали момчета. И така ден след ден - заплюваме нашето момче със сочен задвратник, а после и останалите, да не би нашето да разбере, че е избрано.
Веднъж, докато се извинявах за поредните пламнали вратове на децата, от тях се отдели един чаровник, очевидно не изял достатъчно шамари, пардон супи, който ми се усмихна с най-слънчевата усмивка на света, въздъхна тежко и каза:
- Много е хубава Вашата дъщеря. Аз много я харесвам.
Въздъхнах на свой ред и отговорих:
- Знам, миличък, но нищо не мога да направя.
През последните десет години не спирам да натяквам за това момче всеки път, когато със същата тази хубава дъщеря ядем сладолед, гледаме „Моите дъждовни дни“, плачем и страдаме за поредния дългокос/късокос/вманиачен в телефона/игрите/себе си/ немислещ изобщо/егоистичен/нахален/защоизобщоенатазиземя пубер:
- Ако едно време беше шамаросвала само истински обичащия те смелчага (`щото да изпънеш 5-годишни гърди пред майката на любимата и да си изрецитираш чувствата е по-силно и от годежен пръстен, направен буквално или преносно със собствения ти бъбрек), сега щеше да имаш най-дългогодишната и пълноценна връзка от всичките си съученички. А не да давим в сладоледени пиршества всички тези мнителности, критерии, очаквания и възжелания, които никой дотук не успя да пребори.
Мило момче с прекрасна усмивка, дано не си станал като гореизброените пубери, дано си запазил слънчевостта си и си с все така смело изпъчени гърди. Ако пък се разпознаеш и все още мечтаеш за шамарите на дъщеря ми, моля те свържи се с мен. Ужасно огромно количество сладолед изядох през последните години. Искам да мина на диета.
Братът в периода от 3 до 7:
Една вечер ни предостави подробен отчет кои момичета го харесват, а пък той само едно, което не му обръща никакво внимание. Откога чаках този миг!
Как беше онази приказка – ако искаш да срещнеш идеалния мъж, трябва да си го родиш! Разбира се, че си го бях родила! На 4 вече знаеше, че обръщението към всяка непозната жена е „дама“ (мамо, тази дама, защо нарича „мЛъсна свиня“ чичкото шофьор), че на дамите се целува ръка (но не и на Ема от другата група, защото не си мие ръцете), че им се отваря врата (ама те ме избутват) и т.н., и т.н. Нужни бяха само някакви леки щрихи, които да усъвършенстват най-галантния, възпитан и чувствен мъж на планетата. Като операция „първо цвете“. Избрахме го много грижливо, скрихме го внимателно в раницата, изрепетирахме всичко по няколко пъти. Вечерта младият джентълмен се прибра засрамен, обиден и гневен на нашия брилянтен план. Всичко вървяло чудесно, до момента, в който момичето взело цветето от ръката на сина ми, смачкало го и го изхвърлило в коша пред погледа на всички. Ние с баща му все още не знаехме какво да кажем, когато малкият мъж тръсна перчем и отсече:
- Работата е ясна. Тя не ме заслужава. Утре ще оправя всичко.
На другия ден ни посрещна с ново греещо момиче за ръка, и когато и неговата майка дойде, двамата ни погледнаха и изрецитираха в един глас:
- Ние ще се женим! И не се смейте, защото това е напълно сериозно!
До вечерта двамата с баща му бяхме осведомени, че трябва да се закупи замък за новото семейство и да бъде червен, защото това е любимият й цвят, да има футболно игрище за него и басейн за нея, защото тя не ходи на футбол, а на плуване, хора! И така месец след месец водените за ръка момичета се сменяха непрекъснато. Замъкът неизменно оставаше, променяха се само цветовете и спортните му атракции.
Днес със седемгодишния чаровник наблюдаваме как 15-годишната му сестра си взима довиждане с момчето, което най-после й хареса от детската градина насам. Той е толкова мил, толкова галантен, толкова внимателен, че ми идва да прегърна майка му и да й благодаря със сълзи на очи. Синът ми ги гледа и въздъхва с тон на 70-годишен ветеран:
- Ех, кога порасна толкова нашето момиче!
А малко по-късно, когато вече сме вкъщи, поглежда сестра си право в очите и със същия ветерански и загрижен глас казва:
- Слушай, како, аз съм имал много жени. С повечето се разделих, но така се наложи. Можеш да разчиташ на мен за всякакви съвети. Аз ще ти помагам.
Мили бъдещи снахи (явно е, че ще сте много), приемете искрените ми извинения. Впрегнах всичката си женска солидарност и направих каквото можах, но мъжете просто се раждат мъже.
Автор: Ина Зарева
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам