…или 14-те фази на 14-годишните…

1. Дънки!

Мътен поглед под настръхналия бретон, вирната брадичка и тон, който смразява въздуха помежду ни: Да изхвърлиш всичките ми рокли! Аз да не съм бебе! Искам 3 чифта дънки и нищо повече!

2. Тениски!

Налудничав поглед под щръкналата коса, подскачаща усмивка, замръзнала в идиотски ентусиазъм, която твърди, че най-нормалното нещо на света е да си с къс ръкав на някакви си 3-4 градуса.

3. Адът – началото

Август. 40 градуса. Над тениската има вълнен суичър с дълги ръкави, които непрекъснато се опъват все по-надолу и по-надолу.

Отговорът, който бълбука от топящото се насреща ми лице е: Защото ръцете ми са дебели.

4. Адът – ден втори

Август. 41 градуса. Над тениската и над вълнения суичър, върху останалата почти  наполовина от топенето глава, се мъдри шапка, нахлупена до веждите.

Отговорът, който капе от спаружения мозък е: Защото ушите ми са големи.

5. Адът – ден трети

Над дънките се увиват дълги чаршафи в стил отмъщението на арабския шивач, които покриват тялото от кръста до обувките.

Отговорът, който мумифицираната грешка на модата измучава е: Защото краката ми са криви.

6. Адът – на кой-му-пука-кой-ден-е-всички-ще-умрем

В коридора ме блъсва тяло с възглавница на мястото на главата. След отмерения в четири октави мой крясък, задгробният глас ме успокоява, че така ще е само докато пъпката на носа изчезне.

7. Черно!

Високомерен поглед оглежда с отвращение белия  ръб върху иначе чисто черната риза и с фалцета на Адам Лопес пита: Да нося тая шарения?!? Секунди по-късно, гласът е овладян в регистъра на Джо Кокър и отсича: И искам стените и тавана в стаята си черни.

8. Шаренко!

В ирисите й се въртят гигантски калейдоскопи, докато разглежда гардероба ми. Звънко гласче невинно пита: Може ли и тази риза, а и това потниче. А и само тази блуза! Егати на този шал как му се връзват точките с петото цветче от горе надолу върху любимата ми тениска. Може ли да го взема само за днес? Моля, моля!

9. Рокли!

Настръхнал поглед, свирепо изражение и глас, който сигурно е трениран в периодите на пребиваването в ада: Каааааак дънки? Аз и дънки???????? С тееееееези бедра!!!!!!!!!!!!!!!! Забрави! Искам 5 рокли и да изхвърлиш всичките дънки.

10. К-к-к-к-кифла

Карамелен поглед, който бааавно тече върху тоалетката ми, полепва всичко, което му е  необходимо, а то е цялото й съдържание, и го отнася завинаги със себе си. Време прекарано в гримиране: 12 часа; време, прекарано във във възхита от себе си – 24 часа.

11. Мy precious

На кой му пука за погледа, пъпките, ушите, лактите, колената и дрехите изобщо? Открили сме, че имаме коса!  Тя се мие през два часа по часовник, суши се така, все едно е последното глухарче на планетата, всяко косъмче се селектира с ловкостта на неврохирург, а огледалата са настроени като андронен колайдер, с цел всяко оглеждане да увеличава дължината й с 5 см.

12. Момичето на татко

Изземват се всички тениски, блузи, шапки и аксесоари с емблеми на рок групи от родителя и се отвръща се едно небрежно: Нали не се сърдиш?

13. Опицвет

Поглед на луд гений, който аха-аха и ще открие как от единия кран на чешмата да тече гланц за устни, а от другия – течен шоколад. Брой избрани дрехи, с които ще бъдем през целия си живот и останали след безмилостната селекция – 100. Брой изпробвани вариации и комбинации с тях на минута – 1000.

14. Амнезия

Вой от дълбините на гардероба, който е брутално изкормен и вътрешностите му се въргалят върху пода на стаята: Мамоооооо!!!!!!!!!!!!!! Къде са ми дънкииииитееееее????????