Автор: Мария Пеева

Наистина не мога да разбера защо уж все започвам багажа два дни по-рано, а накрая го оправям в последния момент. На всичкото отгоре Алекс скри някъде задграничните паспорти на тримата младежи. Всъщност първо изчезнаха джапанките ми. После зарядните. Паспортите накрая. Иван крещя, вика, накрая седна на дивана и каза, че никъде няма да ходим, и Алекс върна всичко. Освен джапанките. Джапанките, оказа се, не били скрити от него, а от кучетата. Сега съм с нахапани джапанки. Нищо, можеше и да е по-зле. Можеше да изядат и паспортите. Добре, че Алекс ги беше скрил. Това дете е далновидно не за възрастта си.

Истинският проблем се оказа друг. Изпрала съм ключа за колата с дънките на Пеев. Тук вече сгазих лука. Колата не иска да се отключи. Иван ръкомаха и повтаря „мама му стара“. На Алекс много му хареса и сега ме нарича „мама му стара“. След около час издирване на резервен ключ, най-после се сетихме къде е. Не беше вкъщи. Тръгнахме в 12 часа. Сравнително навреме предвид обстоятелствата. Алекс продължава да ме нарича „мама му стара“. Иван ми се сопка на всяка дума. Виновна съм.

Този път никой не повръщаше и спряхме само да хапнем по пътя. Стигнахме доста бързо до Гърция. В Неа Ираклица не сме ходили досега, затова Иван си включи джипиеса. Не знам как е възможно с джипиес да объркаш пътя, но той го направи. ДВА ПЪТИ. Накрая вместо по магистралата, минахме през някаква планина. Час и половина повече път. Той изобщо не се чувства виновен, всичко е „хихихихи, колко е красиво, добре че минахме оттук, по панорамния път“. Междувременно аз тихичко си ругая под носа, вследствие на което освен „мама му стара“, Алекс сега повтаря и „гаси диода“. Добре че никой не го разбира какво има предвид освен мен.

Но най-после пристигаме, вилата е хубава, селцето също и всичко е наред. Има даже и басейн, в който Алекс успя да хвърли всички кърпи.

Добрата новина е, че има и пералня. Та сега пак ще пера.

Иван си прибра ключа за колата на тайно място.

Дано го запомни.

Вечерта излизаме да разучим центъра на селцето. Децата откриват детска площадка с десетки люлки и катерушки. Ние откриваме романтично ресторантче (колко е да е романтично, като някое дете постоянно притичва напред-назад). Приключваме с разходка по крайбрежната улица. „Гаси диода“ и „мама му стара“ се хващат за ръце, ключове и джипиеси са забравени.

Най обичам когато децата се изморят и спят като къпани.

Послепис: Иван прочете историята и попита какво е „гаси диода“. Наложи се да му обясня, че най-вероятно е „егаси идиота“. Казах още, че не знам откъде го е чул Алекс. Може би е телепат. 

Още по темата: 

Пееви ще покоряват Европата

Малко слънце и някой, когото обичаш

На море в Гърция - Ираклица