Днес, първи април, ще ви разкажа за една доста гадна шегичка, която веднъж си направих с човек, когото обичам, и с която не се гордея особено. Макар че, признавам, смешничко беше, макар и за малко.

Жертвата беше любимата ми леля Веска, сестра на мама. Леля е много весела жена, то и името й такова, винаги усмихната, голяма купонджийка и шегаджийка за разлика от понамръщената ми майка, и винаги съм я обожавала. Най обичах през ваканцията да ме вземат на гости у тях, при по-малката ми братовчедка, и леля да ни прави крем карамел. Въпросната леля от години си пускаше тото (може и още да го прави, не смея да питам), все с едни и същи числа, комбинация от рождените дати на децата. И един ден ни праща хлапетата до тото пункта, да запишем на листче печелившите числа. Както знаем ние от миналия век, а за съвременните младежи е трудно да си го представят, тогава нямаше интернет и като изпусне човек тегленето на лотарията по телевизията, после трябва да я чете във вестника или да отиде до тото пункта и да запише числата. Така и направихме, но на връщане на мен ми хрумна тази дяволска идея да се направим на луди и да й кажем нейната комбинация вместо истинските числа, които са изтеглили. Скрихме листчето с истинските печеливши числа, а на друго написахме нейните, разбъркани, уж по реда на теглене. Била съм може би втори клас, а братовчедката – първи, кой би заподозрял невинни малки ангелчета като нас в подобна грозна измама.

Прибрахме се ние у леля с пъкления си план и листчето с фалшивите числа. Ама нямаше никакви издайнически подхилвания, въртене на очи, споглеждане и нетърпение. Същински малки актриси, казвам ви. Вместо да й го дадем, нарочно го подхвърлихме небрежно на масата и избягахме да си играем в детската, само вратата оставихме отворена да не пропуснем купона.

И той не закъсня. От хола долетя вик:

- ОЛЕЛЕ, МАЙЧИЦЕ! Ще получа инфаркт!

И леля с писък долетя, грабна братовчедка ми и я завъртя във въздуха, после и мен, ние зяпнахме и се спогледахме, а тя:

- Шестицата! Ударили сме шестицата от тотото! Жива да не бях!

След което се втурна да звъни по телефона на чичо ми, а после и на цялата рода. Някъде след около час всички се бяха събрали у тях, звънтяха чаши, някой донесе торта, кънтеше смях и народът празнуваше шестицата от тотото, а леля стискаше скъпоценния фиш и го показваше на всички наред. На нас двете с братовчедка ми, след като ни мина първоначалния шок, толкова ни хареса всенародното увеселение, че мълчаливо решихме да си траем за лъжата. Съвсем ясно ни беше, че ще ни хванат накрая, но някак искахме да отложим този момент, за който подозирахме, че ще е особено неприятен. По някое време обаче довтаса един съсед да се включи във веселбата и се похвали, че той също имал тройка, което, разбира се, е нищо работа пред шестицата на леля, след което си извади фиша да го покаже. И от дума на дума, стана ясно, че числата им са много различни, а леля му казва:

- Ама няма как да имаш тройка, щото твоите числа са други. Ето виж кои са печелившите.

И показа моята бележчица с измислените числа. Човекът погледна, почеса се и донесе вестника от къщи, при което грозната ни измама лъсна. Леля щеше да получи инфаркт за втори път този ден, а на мен не ми се караха много, но всички мълчаха и ме гледаха толкова студено, че честно казано, бих предпочела да ме набият.

Леля ми прости и до ден-днешен много се обичаме, но тази история все още се разказва в рода ни. Сигурно ще остане и за поколенията като „Деня, в който нямахме шестица от тотото“.

Исках да ви кажа само, че шегите са хубаво нещо, но е добре да си правим сметката дали след големия смях няма да настъпи още по-голямо разочарование или обида. Защото в такъв случай по-добре изобщо да не се шегуваме. Послушайте една пораснала пакостница, която повече от всичко обича да се смее, дори и за собствена сметка.