Автор: Калоян Явашев
Въпреки различията в подхода към живота, на тези семейства е наложено да общуват помежду си, понеже, честно казано, няма с кой друг. Животът им е концентриран около децата, което е разредило светските им контакти дотолкова, че идването на инкасаторката е семеен празник.
Първото семейство се радва, че площадката се е напълнила, има толкова гърла за хранене и мъжът подсвирквайки си весело, тегли ножа на 13 заека, 2 прасета и 1 бивол. Жена му се запасява с допълнително пастърма по джобовете и вади 25-литрова дамаджана с ракия. Второто семейство, чака Алекса сам-самичка да напълни кофичка с пясък, за да започнат тридневни празненства. Третото семейство пак е изкарало от количката безценния си наследник и бащата го съпровожда до люлката, където го залюлява на не повече от 7 градуса, а майката ляга отдолу играейки ролята на обезопасителна мрежа. Четвъртото семейство обикаля хаотично във всички краища на площадката.
Детето от семейство 3 изоставя люлката и с несигурна ...
Автор: Калоян Явашев
Човекът бил стадно животно. Все гледа да се събере с други хора и да поприказва, пийне и хапне, повика, попсува, поплаче или потанцува. Още като се роди бебето, бива оставено в стая със себеподобни, където съдейки по физиономиите, които правят, всяко едно си има свое мнение за света, в който се е появило. Едни са му ядосани, плачат постоянно и не изглеждат изобщо доволни от въздуха, обзавеждането, лекарите, курса на долара, политиката и майка си. Други проницателно разглеждат всичко и се ослушват като невротичен пръднал заек, мъчейки се да осъзнаят къде се намират и защо са ги изкарали от боксониерата, в която са били 9 месеца. После идват яслите, градината, училище, кафенета, дискотеки, университет, кръчми, работа, гробища. Човек рядко остава сам, независимо от възрастта и настроението си.
Едно от местата, които ще посещава като малък, а впоследствие и като възрастен, е детската площадка. Едни и същи действия, с течение на времето ще предизвикват различни реакции. ...
Автор: Калоян Явашев
Отглеждането на нашите деца е като дълга пиянска вечер. Като се родиха, започнах да черпя и след това ми се губят събития, пари, хора. Така изкарваш едни 2 години, между будна кома и паник атаки. Ето че вече са готови да тръгнат на ясла. Това е денят с главно "Д". Нищо не може да се сравни с маниакалния ентусиазъм, който изпитвахме, очаквайки този Ден. Мойсей да беше разделил морето пред нас, извънземни да бяха позвънили на вратата с шише ракия, Бил Гейтс да се окажеше мой баща, нищо от тези чудеса не би ни трогнало, защото ние си чакахме Деня.
Така Денят настъпи и в 8 без 15, към 14-а детска градина в "Изгрев", вървяха двама възрастни с глуповати усмивки и нетърпеливи погледи, а зад себе си дърпаха две озадачени и подозрителни деца. Посрещна ни нашата спасителка леля Гинче и ни инструктира спокойно и търпеливо. Изглеждаше жилава и безстрашна жена и ако бях папа, щях да я канонизирам на момента. Децата обаче усетиха какво ще става и половин "Изгрев" също ...