Търсене - Мама Нинджа

logomamaninjashop

141. И победителите в конкурса „Каза ли „да“ на 14 февруари“ са…: (Конкурси); ... дълго обмисляна реч, която беше изпълнена с много емоционални думи. Тук вече усетих накъде вървят нещата, но всичко се случи толкова бързо, а в същото време все едно гледах на забавен кадър и се опитвах да осъзная случващото се. Той коленичи пред мен, извади една кутийка от джоба си, отвори я, а аз вече бях останала без думи и, разбира се, със сълзи на очите. Останалото е ясно, аз казах заветното „ДА“ (дори приятелят ми ме бъзика, че съм казала „ДА“ преди той още да попита точно думите „ще се омъжиш ли за мен“). Следваха много целувки, прегръдки, въздишки и сълзи, стичащи се по лицето ми. Така се случи нашето предложение и беше наистина вълшебно за нас двамата. За всяко момиче това е най-емоционалният момент и наистина емоциите те връхлитат и са адски силни. Една много важна подробност е и фактът, че годеникът ми е поискал предварително позволение от баща ми и татко всъщност е бил първият (и мисля единствен) човек, на когото е споделил намерението си, преди то да се осъществи. Това ...; Добавен на 06 Март 2018
142. Бебешка аптечка: (Здраве); Автор: Мария Пеева Убедена съм, че няма майка, която да не си е приготвила предварително дрешки за изписване, пелени, чаршафчета, бодита, гащеризони, чорапи, памучни шапчици и ръкавици, хавлии, одеяла и всички тези толкова сладки и необходими за новото човече вещи. В повечето случаи обаче младата майка не е съвсем наясно с не чак толкова сладките, но също толкова важни за бебето аптечни принадлежности, а повечето от тях влизат в употреба веднага след изписването, още на първия ден у дома. Подготвих кратък списък с покупките ни за Борис от аптеката, надявам се да ви е полезен. Можете да пратите таткото или някоя от бабите да ги купи в последния момент, а може да си ги напазарувате и вие сама, преди да дойде моментът за раждане. Най-важната хигиенна операция, която ще правите за бебето след изписването е почистването на пъпчето. То най-вероятно няма да е паднало толкова рано, затова ще се наложи да го почиствате при всяка смяна на пеленката. В родилното отделение ще ви покажат ...; Добавен на 04 Март 2018
143. Достатъчно е просто да обичаш: (Истории); ... път. На двайсет години, на същия този ден 22 февруари. Като погледна назад, си мисля, че самата аз още съм била дете. Теди не беше просто първородният ми син. Той беше и моят невръстен учител - научи ме да съм майка. Когато беше на три годинки, а може би три и половина, не помня с точност, един ден ги оставихме, весели и щастливи, да скачат на леглото с Тина, дъщеричката на приятелката ми. Точно седнахме да пием кафе в съседната стая и Тина дотърча и ме задърпа за ръката. - Мими, Мими, ела да видиш Теди! Скочихме двете с Таня, хукнахме към спалнята. Теди лежи на пода, с пяна по устата. Тина се разплака. Майка й я заразпитва, паднал ли е, що ли. Аз го грабнах на ръце. Настана паника, губи ми се кой повика Иван, кой ни закара до болницата… В болницата казаха енцефалит и го прибраха в спешното. Пратиха ни у дома. Вкъщи се зарових из енциклопедиите (тогава нямаше Гугъл) да прочета какво точно е енцефалит. Издирих го, прочетох и ми причерня пред очите. Буквално. Но само за секунди. Повече ...; Добавен на 22 Февруари 2018
144. Така можем да си караме още 100 години: (Образование); ... даскалици и си казват: - Аха, значи така се прави! Лошите даскалки бият децата, но татко е по-силен и после ще ги набие. Колко е яко да си силен и да можеш да биеш, а теб да не може никой да те бие. После отиват в училище, порастват, стават големи и силни, бият съученици, а някои стигат по-далеч и убиват бездомник, или учител, или приятел. Това ли е решението? Агресия, гняв, агресия, гняв... Като гледам, така може да си караме още сто години, без особена промяна. Искаме ли го? Слагам тук линк за петицията за камерите в детските градини. Напомням ви и за фейсбук групата на родителите за промяна в образованието, включете се в нея и подкрепете. Агресията ражда агресия. Зарежете заканите и преодолейте гнева. Ефектът от тях трае три дни. До новата зловеща история от поредната градина на ужасите. Дайте нещо да направим вместо да си приказваме. Вижте и тази статия за хората, които се грижат за децата ни, ако още имате нерви и сили да четете по тази тема. Може би ще ви е полезно ...; Добавен на 02 Февруари 2018
145. Не било чак толкова страшно: (Истории); Автор: Яна Пеева Мина една седмица и вече съм на себе си. Животът продължава, сякаш винаги е било така, сякаш Бобче винаги е бил с нас. Болките… Болките се забравят наистина. Не ми се вярваше, но е така. Мама ме пита час след раждането дали много ме е боляло. Не е като да не болеше, но вече бях забравила. Далеч по-интересни неща ми бяха в главата, на много по-различни усещания се радвах.  За тях ще ви разкажа друг път, но сега, докато все още ми е прясно, искам да споделя няколко думи за самото раждане. Защото изобщо, ама изобщо не е чак толкова страшно, колкото си го представяме. А аз не съм от най-смелите жени и от мига, в който забременях, сърцето ми се свиваше при мисълта, че някой ден това бебе ще трябва да излезе на бял свят. Контракциите започнаха на 22-ри сутринта към 6. Бяха на най-разнообразни интервали - от 3 минути до 11. Знам, че на този етап повечето майки вече летят към болницата. Но моите акушерки ме бяха предупредили да не правя така, а да изчакам регулярни контракции ...; Добавен на 30 Януари 2018
146. Братята: (Блог); ... повече навън, да се прибираме, за да яде кекс. Коко се сърди, че разходката е провалена, Алекс се сърди, че не му давам кекс, а овчарски пай и накрая му давам да яде и от двете едновременно, за да хапне нещо изобщо. Следобед все пак трябва с Коко малко да учим, защото ще изостане от училище. Алекс ни дава точно петнайсет минути спокойствие, през които рисува, после се включва активно в решаването на задачи и ученето безславно приключва, за радост на Коко. Давам им да си играят с вода и за около час цари тишина и мир, за които после плащам само с едно измиване на пода и една смяна на дрехи. Щастие. Голямата драма настъпва, когато Коко отива да снима клипче и изрично моли Алекс да не влиза в стаята половин час, не повече. На Алекс само това му трябва. Издебва ме, докато съм в тоалетната, нахлува при Коко и разваля записа. - Ти си ужасен! - крещи иначе търпеливият Коко. - Мамо, защо му позволи? - Не, ти си ужасен! Гаден Коко! - Алекс не му отстъпва - Искам и аз да се снимам в твоето клипче! ...; Добавен на 20 Януари 2018
147. Никой не обича гейове: (Истории); Автор: Мария Пеева Така ми каза Никола, засмя се и сви рамене. Никола е едно умно, лъчезарно 19-годишно момче, студент първа година, брат на моята снаха Яна и част от нашето семейство. По щастлива случайност без да полагаме особени усилия от първия ден, в който Теди и Яна ни запознаха с родителите на Яна, се харесахме и си допаднахме. До степен да се събираме заедно за Коледа и Великден или да ходим всички накуп на почивка някъде. Това, мисля, не се случва чак толкова често и отсега съм се запритеснила, че ако, дай боже, по същия начин един ден се събираме с всички сватове (знаете, че имаме четири момчета), просто няма да има къде да се поберем в разширен състав. Но да се върна на темата. Всъщност, не, да почна малко по-отдалеч. Моят Иван е от поколението традиционалисти, което използва обидни думи по различни поводи и с различно значение. - Глей го тоя..., пак изпусна топката! - Тоя.... как се навира пред мен, ще ме блъсне! В същото време, ако го питате мрази ли хомосексуалните, ще ...; Добавен на 16 Януари 2018
148. Не случи на семейство, <span class="highlight">Яна</span>! ...: (Блог); ... колкото твоето. Четирима чичовци го чакат, да, четирима, и брат ти броя, и всеки си е наумил на какво ще го научи и на какво ще си играе с него. Не знам кога ще се дореди татко му до него, толкова желаещи има вече на опашката. Косьо каза, че ще рита с него и ще го научи на всичките компютърни игри. Не че баща му не ги владее, но бас ловя, че малкият ще се крие от татко си и ще тича у нас да играе. Коко каза, че ще му готви и ще му рисува, и клипчета ще снима с него. От малък ще го открехне на всички джентълменски похвати, и комплименти ще го научи да прави. Алекс… Алекс каза, че много ще го гушка и понякога ще го побийва, ама само като не слуша. Но такъв си е Алекс, все с лошото почва, иначе е душа човек. Онзи ден като разчиствах играчките, гледам в една кутийка подредени колички. Питах го да не ги е забравил, че не си играе с тях, а той ми отговори съвсем сериозно и даже малко строго: - Не, тези ги пазя за бебето на Яна и Теди, като порасне, да му ги подаря. Освен това да те предупредя, ...; Добавен на 13 Януари 2018
149. Сребърна сватба: (Блог); ... му. Любовта е да обикнеш странностите му и да му позволиш да обича твоите слабости. Да обърнеш гръб на най-близките си хора, когато си позволят да кажат нещо срещу него. Да го подкрепяш отново и отново, дори когато е слаб, объркан и отчаян. Да си позволиш да си слаба, объркана и отчаяна, защото има кой да те обича и такава. Да вярваш в него, когато той сам не вярва в себе си. Да повярваш в себе си, защото той вярва в теб. Да се бориш със зъби и нокти, за да го изправиш на крака, когато е паднал. Да не се страхуваш, че ще паднеш, защото той е до теб и ще те изправи. Любовта е тази пълна увереност, че дори да се прецакаш тотално, дори целият свят да е срещу теб, не си сама. Той е до теб и винаги ще бъде, и в най-добрите, и в най-лошите ти дни. И във всички останали, които не се открояват с нещо особено. Не знам какво повече да ви кажа за любовта. Ако имам шанса да изживея отново живота си, вероятно ще променя разни неща. Но едно със сигурност няма да променя и това е той. Той е моята ...; Добавен на 27 Декември 2017
150. Кога е подходящият момент да започнеш нещо свое?: (Кариера); ... за да излезеш оттам. Възхищавам й се за силата и куража да сбъдне желанието си. Но не е нужно да се случи нещо ужасно, за да започнем собствен бизнес. Може би просто се нуждаем от промяна, защото работата не ни прави щастливи. Само помислете. Прекарваме на работното си място поне осем часа на ден. Това означава една трета от живота ни. Ако не си харесваме работата, ако не се чувстваме удовлетворени от нея, нима е възможно да сме истински щастливи, дори да изкарваме хубави пари? Промяната не бива да ни плаши, стига наистина да я искаме. За повечето жени, които правят тази стъпка, това е съвсем нова професия - втора, а дори и трета. Някои избират този вариант, не защото не харесват досегашната си професия, а защото търсят независимост и самостоятелност или просто предпочитат да работят у дома. А други имат идея, която нямат възможност да осъществят в офиса и решават да я разработят сами. Всъщност причината да започнем отначало може би не е чак толкова важна, колкото волята и желанието ни ...; Добавен на 19 Декември 2017
151. Късметлийската ваза: (Блог); Автор: Мария Пеева Прословутата късметлийска ваза на семейство Пееви е обект на много шеги и закачки от страна на приятели и помежду ни. Някои я наричат “семейните спестявания”, други - “фамилното имане” или “делвата с жълтиците”, а децата се шегуват, че това им е наследството. Всъщност историята на късметлийската ни ваза е много простичка и в нея няма кой знае какви чудеса, но ние си я обичаме и своевременно я разказваме на всеки нов член на семейството. Яна я научи, когато Теди я доведе да се запознаем и добре че не ни сметна за напълно откачено семейство и не избяга с писък. Коко я разбра, когато веднъж изсипа съдържанието й от терасата на петия етаж и се наложи да тичаме до долу и да събираме пари от тротоара. Представям си как се изсипали над нечия глава като дъжд от монети, добре че не хвърли и самата ваза, можеше да стане голяма беля. А Алекс я чу за първи път, когато реши да храни клетото Чаре с монетите от нея и да я превърне в куче-касичка. Преди много години семейство Пееви ...; Добавен на 13 Декември 2017
152. Подаръче за мама и бебе: (Блог); Автор: Мария Пеева Тези дни имам задача, която ме изпълва с огромна радост. У дома отново се перат бебешки дрешки - този път за внучето. Внучето, разбира се, още е на топло и уютно в корема на майка си, но аз, като бъдеща баба, имам важната задача да изпера и изгладя за новороденото :) Приготвих една коледна кошница, в която мислех да наредя бебешките дрешки и да я сложа под елхата, но тогава ми хрумна блестяща идея. Ще бъда баба-новатор! Оригинална и готина баба! И набързо заформих един страхотна бебе-кошница, на която, струва ми се, Яна ще се зарадва много. И много ще се смее, което е най-важното. Яна, не чети нататък, ще си получиш бебе-кошницата на Бъдни вечер и много искам да ти видя хубавото личице как сияе :) Освен всички бебешорски нещица в кошницата и бутилката за таткото, ще има две страхотни книжки за Яна и малкото човече. Яна обича книжки, също като мен. През моите бременности четях съсредоточено, целенасочено и всеотдайно, както някои хора учат за изпити. С Теди, например, ...; Добавен на 11 Декември 2017
153. Супермамите не плачат: (Блог); ... Коко, горкият имаше най-много гадове. Като го намазах, чак взеха да пъплят, а клетото дете пищи. Явно той ги е домъкнал, нищо че постоянно ги проверяват в училище. Иван и Косьо нямаха гадинки, но всички минаха под ножа. Значи мазане с препарати, после смяна и пране на всички кърпи, хавлии и чаршафи, после къпане един по един, по реда на мазането. Накрая се присетих, изпрах и шапките, и якетата. Стана десет и половина, вкъщи се въртят перални и сушилни, явно тая нощ няма да се спи. И се сещам тогава... Миналата седмица Кокито спа у Теди и Яна... Сигурно и тях е заразил. Хайде, звъня на Теди и Яна. Те пъшкат отсреща, лошо им стана. Теди трябваше и брадата да си маже, щото прочетох, че и там се въдели. После, по никое време вече се присетих, че едно детенце идва на Коко на гости през уикенда. Хайде и там се обадих. Към два и половина си легнах, за сутринта остана само една пералня и една сушилня. Изобщо голяма лудница, а такава спокойна вечер се очертаваше. А най-забавното е, че през цялото ...; Добавен на 07 Декември 2017
154. И пак ще сме на шестнайсет: (Отношения); ... след края на филма пак да рева, сякаш малко ми беше. Каза ми: “Добре че ние с теб не се разминахме така, като тях двамата. Ама аз нямаше да те гледам отдалеч и да ти свиря на пиано. Направо щях да те грабна.” Такъв си е той, иначе не е Райън Гослинг, но пък и аз не съм Ема Стоун. Но ето, те се разделиха, пък ние още сме си двамата и ни е хубаво така. Както и да е, отклоних се. На 7 декември ще има голямо събитие в НДК. Чакам го от месеци. Филм-концерт на “Ла Ла Ленд”. Писах ви за него, ще бъде разкошно. Прожекция на филма, а музиката изпълнена на живо от симфоничен оркестър и джаз бенд. Броя си аз дните с нетърпение и всичко съм организирала, Яна и Теди ще наглеждат децата и тн. От няколко дни все това ми е в главата и онзи ден нещо обяснявам на Пеев как трябва да отида на фризьор в четвъртък специално за мюзикъла, а той: - Леле, това на седми ли беше? Ами аз тогава съм в командировка. Много ли ще се сърдиш? Честно, сви ми се сърцето. Не че няма с кого да отида. Мога да поканя Яна ...; Добавен на 06 Декември 2017
155. Пай с мандарини и любов: (Кулинарно); Автор: Яна Пеева Някъде около първата ни Коледа заедно с Теди (преди има-няма четири години), той реши, че много иска пай с мандарини. Тогава живеехме в Ню Касъл и си хапвахме всякакви неща, които в момента ми липсват тук - браунита, солени пайове, wine gums, шоколадови портокали, apple turnovers, “сандвич с яйце” (възможно най-отвратителната комбинация от чедър и лук, която обаче Теди поглъщаше сякаш е най-вкусното нещо на света). Много от тях и сега готвя сама, за други мълчаливо страдам, но с това чудо пай с мандарини така и не се запознахме. Теди ту забравяше за него, ту се присещаше, даже измисли песен възпяваща тази химера - пая с мандарини. (бел.ред. Като на мама, обаче аз затрих рецептата. Моят беше по-скоро като чийзкейк, с мандаринки отгоре) Важно е да се отбележи, че хич не ме бива с подаръците. За тези почти пет години съм му подарила горе-долу пет неща. Миналата Коледа ударих дъното с уникалната си идея да му подаря касичка, за да си събира в нея парички за компютър. Затова ...; Добавен на 05 Декември 2017
156. Целуни ръка: (Образование); Автор: Мария Пеева В началото тази история ме изпълни с гняв, после с тъга заради някои безумно неадекватни реакции, но вече не изпитвам такива чувства. Изпитвам само дълбоко вътрешно убеждение, че е необходима коренна промяна не само в училище, но и в нагласите на обществото като цяло. Не са един и два случаите, в които насилие, измами и грозни постъпки се прикриват, защото училището е елитно, защото участва в кампании против насилието, защото учители и директори са наградени или пък участват в някакви проекти. Оставам с горчивото впечатление, че няма истински стремеж да се решават проблемите. Всичко се прави само привидно, проформа, бутафорно. Семинари и конференции развиват трескава дейност против насилието, докато в същото време психолозите на училищата нямат представа какво се случва, защото класните не смеят да се оплачат и да потърсят помощ, за да не ги скастрят и накажат. Директори прикриват факти и омаловажават скандални нарушения, за да спасят репутацията на училището. Един ...; Добавен на 04 Декември 2017
157. Бебешкото парти на <span class="highlight">Яна</span> ...: (Блог); Автор: Мария Пеева Неотдавна ви писах за два бебешки ритуала, които не са много разпространени в България. Е, вече изпробвахме единия - направихме бебешко парти на Яна. Беше страхотно преживяване и с най-голямо удоволствие ще ви разкажа за него. Яна очаква бебенцето през януари и ако трябва да му правим погача с много гости, вероятно няма да е толкова добра идея през февруари, когато обикновено е грипен сезон. Освен това, съгласете се, че за една съвсем млада майка е доста трудоемко и изморително да прави партита с непредвидимия бебешки режим, коликите, безсънието и всичко, което предстои. След вчерашното събитие определено съм голям фен на бебешките партита. Погача пак ще се прави за здраве и благословение, то е ясно, но вече може да е в съвсем тесен семеен кръг. А така всичките й приятелки и роднини имаха възможността да я поздравят за предстоящото събитие и да го отпразнуват с нея. Другата хубава страна на бебешкото парти е, че всичко организирахме ние, а на бъдещата майка й остана ...; Добавен на 03 Декември 2017
158. Иван ще да е: (Блог); Автор: Мария Пеева Помните ли, когато ви казах, че нямам нищо против, че моята внучка няма да се казва Мария? Е, впоследствие се разбра, че със сигурност няма да е Мария, защото няма да е внучка. Дотук добре, обаче… влезе ми една муха в главата. Защо пък да не е Иван? Странна птица съм аз. За моето име не се впрягам, защо толкова искам да е неговото? Понякога се учудвам на себе си. Ама той наистина е златен човек и татко за милиони. Децата му бяха подарили една тениска с надпис “Баща-мечта”. Как няма да кръстят детето на него? Добре де, знам, че името е старомодно, ама вие познавате ли лош човек с име Иван? Колкото Ивановци съм срещала, все са читави. Даже поговорки и песни за тях има. Мъж да е, Иван да е. Иване, Иване… Какво не му харесват на “Иван” днешните младежи? Реших тактично да подхвърля на децата, издалеко да ги подхвана, ама тактът не ми е най-силната страна, та ето как протече разговорът. - Мислите ли за мъжко име, дечица? - Ами, още не сме го измислили, Яна ще каже. ...; Добавен на 24 Ноември 2017
159. Ти ще си добър баща: (Отношения); Автор: Мария Пеева Гледам Теди и се подсмихвам. Толкова е мило да видиш как синът ти се готви да става татко. Как трепери над Яна и тича през нощта да купува шоколад или каквото там й се е прияло. Как разглежда внимателно бебешките дрешки и се опитва да ги сгъне с големите си несръчни лапи. Как напусна “клана” на любимата си игра, защото му отнема твърде много време, а сега трябва повече да работи. А най-мила ми е тази негова неувереност, която дори не смее да изрази с думи. Виждам я в притеснения му поглед и неизказания въпрос. “Дали ще съм добър баща?” Да, ти ще си добър баща. Защото имаш големи и топли ръце, които обичат да прегръщат. Помня как разнасяше братчетата си из къщи часове наред като големи живи играчки. Помня и как веднъж подхвърли Коко високо, високо, а той така се разсмя, че повърна върху теб. После известно време го гушкаше с повишено внимание. Защото имаш добро сърце и умееш да обичаш. Няма да забравя как плака с глас, когато котаракът ни Рижко умря в ...; Добавен на 18 Ноември 2017
160. Как излетях от клетката: (Блог); ... в пренебрежението към всеки опит за промяна, за нещо ново и интересно, което се надявах да въведа. Изгуби се в разочарованието, което виждах у възрастните колеги, някои от тях мои бивши преподаватели. И колкото и да им се възхищавах, не исках след трийсет години да се чувствам като тях - неоценена и неосъществена. И въпреки това най-вероятно още щях да съм зад катедрата и да преподавам неправилните глаголи до втръсване, ако едно хлапе не ми беше казало в часа на класния. “Какво правите тук, госпожо? Вие не сте за тази работа. Ще ви смачкат.” Това се случи още през първата ми учебна година. Представяте ли си какво е да сбъднете една мечта, за която сте учили пет години, и да осъзнаете, че същата тази мечта ви затваря точно като папагалче в клетка. И фактът, че имате относително финансово спокойствие, че имате помощ за детето, че съпругът ви има работа, не ви успокоява, а още повече ви загробва, защото липсва финансовият стимул за промяна. Липсва усещането, че вече не издържате, което ...; Добавен на 13 Ноември 2017

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам