Автор: БогомилДимитров Един ден реших да се подстрижа във фризьорския салон на бившата ми колежка Мая, която ми е и кума. След подстрижката отидохме в близкото бистро, където се увлякохме във весели стари истории. В един момент я разсмях до сълзи. Тя се опита да пооправи размазания си грим с думите:
- Идиот! Не стига, че само заради теб днес съм си сложила спирала, а виж ме на какво заприличах!
Сякаш тревожна камбана заби в главата ми. Много отдавна, когато още не бе женена, се стремях към нещо повече с нея. Но тя имаше приятел войник и тогава ми бе дала ясно да разбера, че нямам шанс. По-късно те се ожениха и след години ни станаха кумове. Харесвам я, но сме толкова отдавна просто приятели, че ми се видя безумно да ми предлага секс. При това по начин, който не й е свойствен. Въпросите в главата ми се заредиха:
Защо чак сега? Аз съм на 66, а тя–на 62. Сложила си е спирала заради мен? Дали ще мога да погледна на нея като любовник? И как „да прескоча“ мъжа й, с когото също сме приятели? ...
Автор: БогомилДимитров
Преди повече от 10-на години с жена ми бяхме правили разходка по маршрута „Паметника на трудовака-крепостта „Урвич“– с.Кокаляне“. Една неделя решихме да повторим екскурзията. От паметника слязохме надолу и оттам по пътека покрай река Искър поехме към с.Кокаляне. Не свърнахме към близкия манастир, а по вече губещата се просека към крепостта, нагоре. В един момент пред нас се появи ограда и табела: „Частна собственост. Зло куче“.
Жена ми издивя:
- Каквооо?? Крепостта е вече частна собственост?? - Не, крепостта май бе още по-нагоре. Ама и да викаме, освен злото куче може да дойде и някой гавазин, отвърнах, вбесен също като нея.
Наистина бе идиотско - оградата бе перпендикулярно на пътеката и както бе казал дядо Вазов: „Отнийде помощ отчаяний взор не види“. Или трябваше безславно да се върнем обратно и да направим една бабешка разходка, или да слезем до реката и да потърсим пътечка в желаната посока. Надолу бе стръмен сипей. Някъде в дъното му трябваше да ...
Автор: БогомилДимитров
Случвало ли ви се е да излъжете някого, за да не го разтревожите или обидите? Възприето е това да се нарича „Благородна лъжа“. Правех го и аз, при това доста честичко. Не знам за другите, но си имах и свой мотив – да не развалям мнението на околните за мен. Някои може би ме мислеха за по-умен, по-добър или по-готин, отколкото бях. Защо да им преча?
След като те заловят в лъжа, може и да те нарекат Лъжец. А как пък поне един от залавялите ме досега не ме бе нарекъл Благородник!
По-долу описвам някои случаи от живота ми, когато съм лъгал благородно.
Моля, отнесете се сериозно към тезата, която ще се опитам да докажа в този (нещо като) мой научен труд. Крайната ми цел е хората, та дори и аз, да разберат, че след всяка, дори и най-благородната лъжа, има последствия.
Случка 1:
В една дъждовна вечер се прибирах с колата от работа. Дъждът бе силен, а чистачките –стари. На един завой надолу, след който следваше включване в път с предимство, аз, както и другите, ...
Автор: БогомилДимитров
Един ден срещнах приятел от университета, който след като се нахвали на любимата си тема - жените, накрая ми сподели:
- Извинявай, ще тръгвам. Бързам, защото мадамата, с която движа сега, само като ме види и веднага „се подмокря“!
По онова време този израз не бе особено популярен и отначало счетох, че мацката му се напикава. Но пък нямаше логика той да каже това точно на мен - известен шегаджия, за когото се носеха мълви как като съм разкажел нещо, всички се напикавали от смях, особено жените. Значи е онова другото.
Вкъщи се сетих за шега на Уди Алън: „Ако някоя жена ми хвърли гащичките си, то ще е, за да й ги изпера“. Във филмите си той обикновено играе ролята на голям сваляч и героините все се избиват за него.
Заподозрях и двамата, че може би така си градят просто имидж. А запъртъкът Уди Алън бе по-нисък дори от мен. Приятелят обичаше да казва, че след като бил с някоя, така й „вдигал летвата“ /в смисъл - критериите й за мъж/, че след раздялата, горката ...
Автор: БогомилДимитров
Чаках за ехографско изследване в Гастроентерологията. Имах записан час от преди два дни за някой си д-р Хоровиц. Представях си го: висок, кокалест мъж с изпити скули, прошарена коса и рогови очила. Надявах се да е съвършен диагностик. На листчето, което ми бяха дали от рецепцията, пишеше:
„Кабинет 3, ет.2, д-р Хоровиц, 09.10.2018, 8,30 ч.“
Към 7,30 вече седях пред кабинета. Към 8 без 4 се дотътри един дядка, който държеше подобно листче. След това и една жена - в 8,12. Не съм от пасивните и полюбопитствах какво пише на техните листчета, най-вече като час. Съмненията ми се потвърдиха: И там - 8,30! Ти да видиш! Към 8,27 две жени отключиха кабинета и влязоха - може би сестрите на д-р Хоровиц. Имам предвид медицинските му сестри. Още по-добре, че са две! Към 9 без 21 в кабинета влезе без да почука, мъж, когото първоначално счетох за д-р Хоровиц. Отвътре започнаха да се дочуват разговори, съвсем неделови, а хахо-хихи.
Когато си пред лекарски кабинет, мислиш ...
Автор: БогомилДимитров
С жена ми обичаме да пътуваме. Отдавна ми беше признала, че може би поради някаква кармична или звездна причина /Козирог с асцендент Стрелец/, приготвянето на багаж я изнервя. Във фобията ѝ, според мен, има и чисто земни закономерности:
- право пропорционална е на предстоящия път, броя пътници в колата и евентуалните нощувки;
- еднопосочна е – само преди тръгване /навръщане тя не се шашка/;
- получава я само ако ще пътуваме с кола - напълването на раничка за планина никога не ѝ е било проблем.
Конкретен пример:
Предстои ни пътуване с колата на 30-на километра, само двамата, ще преспим във вилата на наши приятели и на следващия ден ще се върнем. Тя става преди 7 по пижама и рошава. Правя кафе и я каня. Нямало за кога. Вратите на гардероби, ракли и шкафове в стаята ѝ започват да се трескат и скърцат. Извиква ме да съм ги оправел. Ама и чекмеджетата.
Отпивам голям гълток от кафето и се появявам там с отвертка, чук, пила, тесла и усмивка. Оправям, което ...
Автор: БогомилДимитров
Някъде около пубертета ме загложди един проблем. Съучениците ми започваха да растат, а аз бях в застой. Имаше и по-ниски от мен, но вече се брояха на пръсти. Душицата ми се свиваше от болка. Една вечер мама седна до мен и въпреки че уж бях забил поглед в учебника по литература, каза:
- Нещо ти тежи - кажи какво ти е?
Усетих, че е склонна да ме изслуша и решихда изплюя камъчето:
- Мъчно ми е, че съм по-нисък! Като ни строят по физическо, съм все по в края на редичката. На някои момчета са наболи мустаци, други имат косми по краката и под мишниците, даже и на други места! А аз съм като някое пиле-голишарче. Страх ме е да отида на училище след априлската ваканция. Може вече да съм последен в редичката.
Мама се засмя – беше в добро настроение и попита:
- Само това ли?
- А малко ли е?
Тя започна някаква лекция на тема съзряване и пубертет. При някои идвал по-рано, при други - по-късно, но пък те живеели по-дълго. Напускали сме детството си и колкото по-късно ...
Автор: БогомилДимитров
Много женени мъже имат проблем как да скрият от съпругите си, че имат любовница. Моят проблем е точно обратният.
Преди време в един разговор с жена ми на тема „Женската интуиция“ тя бе казала, че една съпруга винаги усещала, ако нейният мъж ѝ изневерява.
Бях я попитал на шега:
- А според теб, аз изневерявам ли ти?
- Не. Абсурд! – бе отговорила моментално.
В случая женската ѝ интуиция бе права. Обаче какво му бе толкова абсурдното аз да имам любовница? Признавам, че отговорът ѝ, както и категоричността в тона ѝ, образуваха буца в гърлото ми. Легнах си в другата стая. Последва вътрешен диалог с Егото ми:
- Тя те счита за мъж втора категория и едва ли не те е била наградила чрез брака ви. Иначе и до ден днешен, според нея, си щял безутешно да подсмърчаш след разни фусти!
Егото ми наистина бе много цапнато в устата.
И то продължи в типичния си стил, че на мое място щял да си разпаше пояса със съвсем чиста съвест. Да съм си отмъстил! Изневяра ...
Автор: БогомилДимитров
Бях малък, четири-пет годишен. Бърборех непрекъснато. Сигурно съм надувал главите на възрастните. Като се върнеха от работа, татко и мама бяха засипвани с разказите ми за деня и с всякакви въпроси. Бързаха да ми отговорят колко са уморени. Да съм излезел да си поиграя навън.
В нашата къща имаше три стаи, всяка с по едно семейство. В средната бяха баба и дядо. Най-често бях там, те ме понасяха по-дълго. По-големият ми брат бе мълчаливец с големи сини очи. Четеше от малък и бе много умен. Чудех му се като толкова чете, защо говори рядко. Язък му за четенето.
Една вечер дядо ми нещо не бе добре. Баба се тюхкаше около него, а аз се стараех да им е по-весело. По едно време дядо се изправи от леглото си. Извика ме да седна до него и каза:
- Слушай ме сега: Така, както си тръгнал, много скоро, думите ще ти се свършат. Всеки човек може да изговори една дума само строго определен брой пъти в живота си. Помисли добре!
Тази вечер заспах много трудно. Дядо сигурно ...
Автор: БогомилДимитров
По-долу ще разкажа как жена ми се държи пред, в или зад кола. Сигурен съм, че има и други потърпевши мъже.
Слизайки сутрин пред блока ни, тя си харесва една кола със същия цвят, винаги-по-чиста и зачаква до нея. Подсвирвам й да дойде до нашата. Застава от страната на шофьора. Казвам й да мине от другата страна. Сядам бързо на седалката си, накланям се крайно в дясно, за да вдигна палчето за отключване на вратата й отвътре. Обикновено ме е изпреварила и вече дърпа дръжката. Вратата не се отваря–дърпането я блокира. Следя движенията й. Когато отпусне ръката си, опитвам, но отново ме е изпреварила. Правя с ръка жестове в смисъл: –„Не, не!“, които тя разбира като – „Дръпни по-силно!“
Излизам и обяснявам да дръпне ча-а-а-а-к когато й дам знак. Шмугвам се вътре и успявам да вдигна палчето. Давам знак с ръце – “Влизай“! Но тя вече се е отказала и гледа напред. Почуквам на стъклото й. Няколко пъти. Влиза и коментира:
- Преди не трябваше да дърпам, а сега – обратното! ...
...
с.Ножарево
с.Богданци
с.Голяма Вода
с.Хърсово
с.Желязковец
с.Хума
с.Богомилци
с.Кривица
местностите „Парка“, „Деведжи“, „Лозята“, „Орта кулак“, „Токат азъ“, - в с. Самуил
детски площадки – с.Самуил, с.Хърсово, с.Голяма Вода, с.Владимировци, с.Пчелина
Община Цар Калоян
По улица „Христо Ботев“ и отсечката за гробищата извън града, в посока гр. Ветово
По улица „Филип Тотю“ пресечна на ул. „Христо Ботев“.
По улица „Русе“ в посока с. Костанденец.
Централна зона: пл. „Демокрация“, паркинг, автоспирка, поща и др.
с. Езерче - централна зона
с. Костанденец - Централна зона
Община Кубрат
Училище „Христо Ботев“
Парк „Омол“ – гр. Кубрат.
Община Разград
„Младежки парк“ в ЖК „Абритус“ гр.Разград;
Вилна зона „Дянковски път“ гр.Разград;
Местност „Пчелина“ в землището на гр. Разград /зона за спорт и пикник срещу бивш ресторант „Горски кът“/
Община Лозница
с. Бели Лом, улица „Цариградско шосе“ и стадиона
с. Ловско, зелени площи около ЦДГ „Пролет“ – ул. ...