- 1. Момичета, не бъдете просто майки!
- (Истории)
- Автор: Пролет Николаевич Може би много от вас ще ме оплюят, много от вас ще ме заклеймят – та нали майчинството е изконно право на жената. Тя е създадена да дава живот и да го поддържа. Да! Не отричам това чудо, което само една жена може да усети. Чудото да носиш живот, да го родиш, да отгледаш човек. Но, момичета, човекът не се създава само от един! Създава се от двама. Жената без мъжа не може, мъжът без жената също. Трябват двама да се създаде един живот. И двама, за да отгледат човек. За съжаление, много голям процент от мъжете в България все още живеят в минало време, когато мъжът работи и носи парите, а жената поема всичко останало. Пиша ви с молба. Молба, продиктувана от нещата, които ежедневно виждам около себе си и които изпитвам сама на гърба си. За Бога, момичета, не бъдете просто майки. Бъдете откриватели, инженери, бъдете адвокати, творци, бъдете химици, генетици, учени, бизнесмени, теоретици и практици, ракетни инженери, астронавти, автомобилни състезатели, печатари, ...
- Добавен на 29 Ноември 2018
- 2. Ком-про-миссссс
- (Отношения)
- Автор: Пролет Николаевич Компромисите са висш пилотаж в една връзка. Проблемът е, че или го можеш, или не. Има и трети вариант – да се научиш. Той обаче изисква толкова много усилия и воля, че трудно сe намират партньори, които да оцелеят след появилите се трудности… или деца. Защо говоря за компромисите? Защото се намирам в ситуация, в която обичам безумно много и трябва да се науча да ги правя. Горда жена съм. Така съм учена от майка си и баща си. Така израснах и с такива убеждения бях, и продължавам да съм. Не показвам слабостите си, нито сълзите си. Но за сметка на това много обичам да показвам раздвоения си език и съскащата опашка, когато ми дойде до гуша от всичко. Проблемът е, че започвам да съскам само и единствено тогава, когато гордостта ми е в разрив с физическите ми възможности. Когато родих в къщи, си мислех че това е най-великото нещо, което съм правила някога и надали бих могла да стигна този пик някога отново. Но ето че сега съм майка и всеки ден задминавам с ...
- Добавен на 14 Юни 2017
- 3. Кой мрази?
- (Истории)
- Автор: Пролет Николаевич Кой казва, че няма щастие? Леле, животът ми хич не е толкоз черен, ама хич. Претърпях брутални загуби и тежки моменти, но кучето си е куче – продължава да маха с опашка от щастие на изгрева. Езикът ми е хаплив, циничен, понякога краен. Ама как ти олеква на душата от една звучна псувня. Да, изразите ми са доста странни за някои, но те са умалителни, носят толкова много любов и топлина в себе си. За мен не е обидно да нарека малкия – звяр или бебе, вампирче, гадинка, зверче и т.н. То е като пиленце, мушенце, любов моя, обич моя, слънчице, златенце, душичке, фъстъче и всевъзможните вариации… На мен ми изглеждат тъпи, а моите пък изглеждат убийствени. Всеки за себе си. Да изразяваш мислите си по един или друг начин е като стриптийза. Разголваш се и се надяваш да не ти видят целулита и увисналите гърди. Какво да се прави, не сме съвършени. Но пък и всеки е съвършен за себе си. Кой казва, че мразя децата си? Tакива деца като моите могат ли да се мразят? ...
- Добавен на 01 Юни 2017
- 4. И твойта майка също
- (Истории)
- Автор Пролет Николаевич Никой не те предупреждава напълно какво те чака, когато пораснеш. Никой не ти казва цялата истина какво ще се случи, когато имаш семейство. И никой, никой, не ти изяснява цялата картина на промяната, която се случва, когато станеш родител. В частност – майка. Не ме разбирайте погрешно, промяната в мъжа също е голяма. Но е някак плавна, мудна, отнема време и понякога чак след година-две мъжът напълно осъзнава, че има едно щъкащо навсякъде човече, което му е родна кръв. Промяната при жената настъпва мигновено. От първата глътка въздух на онова грозновато, сбръчкано и подпухнало чудо, което излиза от корема й. Казват, че бременността подготвя жената да стане бъдеща майка. Пълни глупости! Бременността са едни девет месеца, в които женското тяло не принадлежи на собственика му, а на човека, който расте в нея. Колкото и грозно да звучи, след два успешни опита, аз лично сравнявам бременността с паразитния организъм. Нещо в мен расте, храни се от мен, омаломощава ...
- Добавен на 29 Май 2017
- 5. Натурално
- (Добра форма)
- Автор: Пролет Николаевич Всяка история може да се разкаже по безброй различни начини. Между редовете, обаче, се крият подводни реки, които само умелият може да открие. Аз избирам да разказвам с хумор. Защото за мен най-трудно е да се усмихнеш, когато нямаш сили да го направиш. Смейте се бе, хора. Всеки скандал, всяка мъка може да бъде премината, когато обърнеш монетата и видиш ситуацията, я с ретроспекция към любимите шеги, които никога повече няма да чуеш, я с правилната дума на точното място, която да стопира яда и да го обърне на смях. Смейте се! Бях бременна в четвъртия месец, когато една приятелка ме попита „Пролет, ти как ще раждаш?“ Ако и вие си задавате този въпрос, можете да прочетете всичко за нормалното раждане и секциото ето тук. Обърнах се, погледнах я и изстрелях служебното „Ами, не знам още“. Същата вечер се прибрах и се замислих над въпроса. Как ще раждам? Бях бременна за първи път през живота си, още млада, неподготвена като други майки с фикс идея деца. ...
- Добавен на 12 Май 2017
- 6. Не се лъжи, животът е майтапчия
- (Истории)
- Автор: Пролет Николаевич Когато за първи път отидох при доктор Б., астролог и хомеопат, изпитвах тежка любовна мъка по момче, което мислех, че е духовната ми половинка. Бях безскрупулно зарязана, без нито дума, заради друго момиче. Измъчвах се няколко месеца и астрологията беше единственото, което ми идваше наум и което можеше да ми даде някакъв отговор защо. Но астрологията не работи така. Тя не ти казва: „раздели се с него, защото не си подхождате и защото той обича друга жена“. Астрологията ти казва: „Сатурн е имал аспект с твоята Венера в четвърти дом и ти е дал урок, който ще те научи на търпение. В близките няколко месеца ще се чувстваш свободна и лека, защото Юпитер има транзит през твоя седми дом. Към края на годината може да очакваш нещо по-сериозно, защото имаш положителни аспекти в пети дом.“ Сещате се, че едно разлюбено младо момиче не очаква точно такива отговори. То иска конкретика, иска причина, иска отговор. Точно поради това останах крайно разочарована от нещата, които ...
- Добавен на 29 Април 2017
- 7. Те ти, булка, Спасов ден
- (Забавно)
- Автор: Пролет Николаевич Къмпингари сме. От старата школа, тертиплиите, които си носят всичко със себе си. Преди да се запозная с мъжа си, имах няколкогодишен опит на къмпинг Корал с приятели. Не се налагаше да нося кой знае какво. Само маса, столове, палатка, хамак, спален чувал, шалте, посуда, тенджери, тигани, завивка, възглавница, препарат за миене на чинии, малко инструменти за всеки случай и дрехи. Приятелите носиха всичко останало. Прекарвахме си по петнадесет, двадесет дни в гората над плажа, без електроника и ограничения, в пълна свобода. Спяхме на плажа, хранехме се на плажа, живеехме на плажа. Рай! Когато се запознах с мъжа си, той имаше краткотрайни опити по къмпингите – в повечето случаи по една, две вечери на къмпинг Градина, Смокиня, Арапя, безпаметно прекарал вечерта в някой от баровете и събудил се я в някоя лодка, под нечие кану или до някоя палатка. Пишман къмпингар, дето му се вика. Казах му – „Ще те водя на къмпинг, любов“. Естествено, той се съгласи, представяйки ...
- Добавен на 23 Април 2017
- 8. На вкус и на цвет, тавариши нет
- (Забавно)
- Автор: Пролет Николаевич Когато се запознах с мъжа си, тежах точно 65 кг. На моите 176 сантиметра, тези килограми бяха предпоставка за мерките на манекенка. Не че имам визията на моделите от списанията, но като върна сега лентата назад – е, не бях зле… ама хич не бях зле. Едно такова дългокосо, русо (естествено русо, от тате ми е – украинец), с високи скули, слабичко, ама не хилаво, с дупе, крачета, абе… елфче. Ех, да ми беше казал някой тогава – „мацка, след едно дете тялото никога няма да бъде същото, след две - абсурд“. Ама нали си бях глупавичко, младичко, вярвах си аз, че можеш да натиснеш undo и всичко пак да си е същото, ама с добавка – чаве. Да, ама не. Срещнах го аз моя мъж в този си елфски вид и той се влюби. И аз де, ама той… голяма любов, голямо нещо. Бързо се развиха нещата и на третата седмица вече се изнесох при него, след като настоятелно ми повтаряше „виж, тук има достатъчно свободни шкафове за нещата ти“. То и беше едно пренасяне – от едната страна на улицата - на ...
- Добавен на 19 Април 2017
- 9. Моля те бе, Боже!
- (Отношения)
- Автор: Пролет Николаевич Аз съм от онези майки тип пинчер. Лая много, но после подминавам и продължавам нататък. Лая за всичко. За хвърлените дрехи по пода, дивана, леглото, в банята, в гардероба, в шкафовете. За оставените чинии на масата, след закуска, обяд, вечеря и в промеждутъците. Лая за „заслужената“ почивка на съпруга през уикенда, за ежедневните тренировки, за хобитата, за… Боже, откъде го намира това време за всичко? Лая срещу едното дете да си измие ръцете, зъбите, дупето, да се изкъпе, да си прибере играчките, да мълчи, да не мълчи, да не мрънка, да… Много бяха още, но почнах да забравям. Лая и срещу 9-месечния звяр. Ми не го разбирам тоя хайван какво иска, а то почва с отварянето на очите тирадата от нечленоразделни звуци и към 10 вече, след 4 часа търчане и стискане на зъби не издържам. Пинчер съм все пак, крехко създание… само лаенето ми остава. Лая си аз… лая и рева. Рева и лая. И като минат десет-петнадесет минути в лаене, уморявам се накрая, почна да скимтя и ставам ...
- Добавен на 15 Април 2017
