Автор: Стамена Марашева-Петкова
На 2 юни отдаваме почит към Ботев и другите герои, загинали в борбата за освобождението на БЪЛГАРИЯ (това е пояснение за тези, които се чудеха какво е това странно виене в 12 ч. на обед)! Когато се отдава почит, трябва за минута да сведем глави в благодарност към тези, които са се жертвали в името на СВОБОДАТА! Сигурна съм, че хората, които ще прочетат това, много добре знаят защо в 12 вият сирените и са дали своята почит към героите, но няма как да не споделя възмущението си от факта, че има и такива, на които не им е ясно или пък им е все тая.
Прочетохте ли
"Лески" е супермен?
Предполагам, че е имало и такива възмутени, че точно в 12 вият тия сирени, човек да не може да си си пийне ракийката със салатката на спокойствие, а те му заглушават телевизора даже! Тая глупост вече няма ли да я спрат, това е всяка година! Нека тия по улиците се правят на националисти, че може и от някоя телевизия да ги снимат, ама вкъщи да се става от масата, абсурд! ...
Стамена Марашева-Петкова, бивша абитуриентка и настояща майка, призовава настоящите абитуриенти и бъдещи родители да празнуват така, че после да не се стесняват да покажат снимките от бала на децата си.
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, ууууууууууууууууу!!!!
Има ли някой в държавата освен абитуриентите, който не се дразни на това броене, придружено с писъци, напомнящи вой на разгонена глутница псета?
Като цяло сме научени, че училището е мъчилище. Предполагам, че зрелостниците се отдават на запой и празненства, мислейки, че мъките приключват. Уви, едва сега започват, но това е друга тема, пък и те го осъзнават рано или късно. По принцип няма лошо да се празнува края на една ера, ама трябва ли това празненство да се превръща в извращение? Трябва ли забавлението да се състои в извършването на „гениални“ мизерии? Бих казала не, но някое пияно абитуриентче ще ме опровергае с неоспорими доводи като например колко е забавно да се пръскаме с оцет из класната стая. Паленето на димки ...
Автор: Стамена Марашева-Петкова
Откакто съм шофьор и разбирам по-адекватно правилата на пътя, сигурно съм изхабила три пъти повече нерви отпреди. Опитвам се да съм спокойна, обаче излезна ли от вкъщи, било то пеша или с колата, поне на четири пъти ми се налага да изкрещя на поредния идиот, който се прави на велик. Да, и не става дума за само шофьорите, а и за пешеходците.
Пешеходците се мислят явно за безсмъртни. Без значение от цвета на светофара, те пресичат бодро и продължават по пътя си, без да се притесняват от погледите на околните пешеходци, чакащи смирено да светне зелено. Колкото и да бърза човек, дали няколко секунди правят разлика? Сигурно да, щом всеки пердаши на червено. По-забавно става, когато има “островче”, то не бива отразявано. Тръгва се на зелено, светва червено, подминава се “островчето” и отново с бодра крачка към тротоара. Най-обичам пък да видя как някой тарикат е решил да пресича откъдето на него му е удобно, а не на светофар или пешеходна пътека. По-интересното ...
Автор: Стамена Марашева-Петкова
Като цяло българите обичат животните, не може да си кривим душата, това е факт. Да, факт е, че бабата от съседния вход храни 11 бездомни котки, факт е, че старците в парка хранят гълъбите и врабчетата, факт е, че ваша приятелка води на ветеринар блъснато от кола улично куче, факт е, че има много хора, помагащи безвъзмездно на животните. Също така е факт, че като видите ранено бездомно куче, ви се къса сърцето. Има едно "обаче". Обаче чак когато едно озверяло от глад и страх животно нападне, ние започваме да мислим за бездомните животни като за сериозен проблем. Има проблем с бездомните кучета, този проблем е, че са изхвърлени на произвола и гладът, и страхът ги карат да нападат.
И така, шофирах към вкъщи, минавайки през доста главна улица, там има съборена сграда, където живее глутница бездомни кучета. Явно изплашени от колата, кучетата я подгониха. От една страна и аз се изплаших, от друга - не исках да ударя и осакатя някое куче, а те бяха доста - над ...
Автор: Стамена Марашева-Петкова
След последни научни изследвания, данните съобщават, че Bai Ganios homofobus (Бай Ганьо) е застрашен от изчезване вид и в близките десетилетия, неговият вид може да бъде заличен посредством култивиране и опитомяване от хората. Това е едно същество, което за първи път е открито от Алеко Констанстантонов. За първи път материалите за Бай Ганьо са отпечатани през април 1894 г. в списанието за наука, литература и критика „Мисъл”. Днес обаче Bai Ganios homofobus, известен като Бай Ганьо, може да изчезне също като северния бял носорог и да се превърне в митично същество като Торбалан, Йети, Баба Яга, златната рибка и други приказни създания.
Бай Ганьо все още може да бъде открит в населените места, затова е важно да можем да го разпознаваме с цел да запазим този рядък вид. Има няколко маркера, по които можем да разпознаем съществото.
1. Външен вид
През пролетно-летния сезон Bai Ganios homofobus предимно може да се види с ансамбъл от бял на цвят потник, който ...
Автор: Стамена Марашева-Петкова
Що е социална мрежа и има ли почва у нас?
О, да, има, и то доста плодородна. Но както доста неща, и това е объркано и криворазбрано. Преди няколко години само малцина бяха удостоени с честта да ползват интернет. Днес обаче няма човек, който не е чувал за социалната мрежа. Тази мрежа е хванала млади и стари, затова нека да разгледаме няколко възможни сценария, които показват как можем да бъдем хванати в мрежата като едни малки заблудени шаранчета.
1. Губене на време
Натискаме бутона Log in и се впускаме в безцелно скролване и зяпане на какви ли не снимки, клипчета и публикации. Виждаме, че комшийката от третия етаж е споделила снимка на някаква манджа и се чудим, аджеба, да се възхищаваме на фотографските й умения или на мазното петно на покривката, което всъщност е доста по-атрактивно от подлучената яхнийка на Ленчето от третия етаж. След това попадаме на разни снимки на хора, които не се сещаме откъде ги познаваме, след това пък четем дълъг пост, ...
Автор: Стамена Марашева-Петкова
Днес, разхождайки моя палавник, срещнах двама колеги. Нали съм много общителна, веднага се спрях да поговорим, а те ми казаха, че на една жена й е прилошало и са викнали линейка. Трябва да уточня, че това се случва на най-оживения булевард. И така, заговорих се аз с единия колега, докато другият говореше с операторите от 112.
Та колегата, с когото разговарях, ми разказа, че не се чувства добре, че е ходил по болници, после се оплаках и аз как заради вземане на кръв ме водиха хоспитализирана цял ден в болница. Най-невероятното е, че се водих на легло в стая, която остана в пълна мистерия къде се намира, обаче аз като един оптимист си бях помъкнала цялата покъщнина: нощница, чехли, тоалетни принадлежности, резервни дрехи и бельо, мокри кърпички, вода и една ябълка за капак; все пак оптимизмът ми ме подлъга, че влизам в болница да ме лекуват, а не да точат здравни пътеки. Тъпачка, нали?
Като едни приказливи филолози, с моя колега разменихме още по някой ...
Автор: Стамена Марашева-Петкова
Не че се оплаквам, ама да си в майчинство и да не ходиш на работа, е ужасно. Разполагаш с адски много свободно време и даже пари ти дават. Затова нека направим кратък разбор на свободното време на една майка (да я наричаме "безделница", нали все пак е такава) и отчет на парите, които й се дават от държавата. Започваме със свободното време, защото то е доста повече от парите за майчинство. Нека дадем пример за един ден на майка, разполагаща с 2 години свободно време.
7:00 Безделницата става сутрин, прави си кафе, аха, аха, да отпие и детето е будно.
7:15 Екшънът започва. Преобличане на детето.
7:30 Приготвяне на закуската за детето.
8:00 Закуска.
8:30 Почистване на масата и околните мебели след закуската.
9:00 Майката изяжда остатъците от закуската на детето.
9:05 Почистване на дома: оправяне на леглата, почистване на пода, миене на чинии.
10:00 Приготвяне на обяд за детето.
10:30 Подготовка за излизане навън: обличане на детето, ...
Автор: Стамена Марашева-Петкова
Редовно чета постовете и мненията на загрижените родители и тъй като съм един вид „между чука и наковалнята“, искам да споделя някои мои мисли и професионални преживявания, както и своето лично мнение.
Първо, като родител изпитвам ужас, че детето ми може да бъде малтретирано. Знам от майка ми, че децата ги бият още отпреди много години. Дори все още не съм сигурна дали ще запиша детето си на ясла, защото майка ми е разказвала как е работила една-две години в ясла и е виждала как лелите бият децата по главата. Защо по главата ли? Защото там не оставали белези, а това, че може да навредиш на детето, е друг въпрос. Да, има и палави деца, ама нужно ли е да ги пребием и да им нанесем травми за цял живот, било то физически или психически?!
Второ, учителят в мен иска да изкрещи: "Не издържам вече на работа!". Сега ще обясня защо. С мен се отнасят като с хлебарка и ученици, и родители, и компетентните от министерството. Всички те си мислят: "Отива, изпява ...